Трифоновден, Трифоносване.
1, 2 и 3-ти февруари – Трифунци, Вълчи, Миши празници, Зайковден.
Мъченик Трифон, закрилник на лозарите и винарите.
Името Трифон идва от гръцки език и означава "който обича веселието и удоволствието". Празнува Трифон.
На Трифоновден стопаните излизат за пръв път на полето и донасят в селото първата за новата стопанска година растителност - отрязаните лозови клонки. Сутринта, след църковната служба мъжете отиват на лозята, като всеки от тях носи пита, печена кокошка, вино и светена вода. Преди да започне зарязването, всеки се обръща на изток и се прекръства. След това отрязват няколко пръчки от една или три лози по краищата или в средата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, някъде го посипват и с пепел, а със светената, трифоновска вода пръскат лозите. Всеки благославя за плодородие. На места дори се провежда следния ритуален диалог:
-Трифоне, къде си?
-Под лозата, не се виждам от грозде.
-Догодина хич да не се виждаш!
След ритуалното зарязване се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки мъжете натопяват в бъклиците с вино, увиват ги на венци, с които обкичват калпаците си или ги премятат през рамо. На връщане, съпроводени от певци и свирачи, лозарите се черпят взаимно с вино. Черпенето продължава до вечерта, като стопаните си гостуват по къщите.
В Северна България преди зарязването мъжете избират цар на лозята. Той трябва да е имотен и добър стопанин, да е късметлия, за да е добра годината за лозята. Царят открива зарязването, а на връщане към село, другарите му го возят с колесар или го носят на раменете си, накичен с корона от лозови пръчки. Това шествие обикаля къщите, където стопаните поливат царя с вино, за да има плодородие. Шествието завършва на обща трапеза в дома на царя.