Home » Archive

Articles tagged with: общество

Авторски страници »

[13 май 2016 | No Comment | ]

Писнало му на сладкаря, продал си бизнеса и заминал за Лондон. Открил там сладкарница. Един по един, изтеглил най-добрите си работници, заедно със семействата. Вече има няколко сладкарници в Лондон. Може и да са десетина.
Изпратил на кмета картичка. Нещо му писал, но не е за казване.
Близо тридесет къщи са останали празни само в този случай.
Напаст ни е нападнала.
Не било зараза по крави, за да ги изтрепем, а зараза по управници.
Как могат да се оправят нещата?

Авторски страници »

[12 май 2016 | No Comment | ]

Инстинктивно погледнах към ръцете на Нейков, който седеше до мен – чисти, изрядни, поддържани. Разбира се, има различни видове труд, но днес си помислих, че какъвто и лъскав костюм да облече новият социален министър, ако под него живее немита душа, ръцете на онзи обикновен човек, който мечтае да има време за любимите си хора, винаги ще бъдат по-чисти.

Избрано »

[5 май 2016 | 3 коментара | ]

Аз пък имах нужда от десетилетия, за да осъзная, че разликата между „селянин“ и „селяндур“ е огромна. Селяндури има и на центъра на Ню Йорк, пък камо ли в София. Селяни малко останаха. Селянин е достоен човек, който изкарва прехраната си със собствените си ръце, пък, оставете другото, допринася и за добруването на селяндурите, кореняците граждани и величавите аристократи. Включително и тези на духа.

Авторски страници »

[5 май 2016 | 4 коментара | ]

– Добре де, какво ти дреме пък на теб, че Волен лъже?
– Как какво? Нали се нарича патриот, националист, борец за правдини… Срамота! Умирам от яд. То и кумът му Далавери Симеонов, и той е същата стока. По сто пъти на ден се тупа в гърдите, че е истинският, оригиналният патриот, националист и борец за правдини: „Ние патриотите – това, ние патриотите – онова…”. Да де, ама пак всеки, който няма амнезия, помни как по ТВ Скръб /СКАТ/ плюеха по Бойко Борисов и пак за същото, че бил мутра, престъпник, бандит, акушерка на Злото… и т.н. И какво стана? Волен №2. Минаха изборите и Далавери повтори срамотата на кумеца си. И той се гушна с бандита, и той го заобича страстно и влажно. Трагедия. Преди като гледах кабеларката на Симеонов, ми ставаше драго – критики, разобличения, антикорупционни практики, репортажи срещу властта. А сега какво? Няма нищо за гледане. Умрели предавания за нищото. Дъра-бъра, международното положение, ракията, казаните за ракия и пак дъра-бъра за нищото. Тъпо, скопено и логично.

Е-Списание, политика »

[5 май 2016 | 2 коментара | ]

Адам Михник някога бе казал, че когато омърсен човек, мръсен човек, мръсник хвърли камък в септична яма, то всички, които са край нея, се оцапват, без значение какви са били преди това.
Сега разни същества от властимащите са се сбрали около септичната яма и хвърлят камъни в нея. Затова – по-далеч от тях. Няма смисъл да се слиза до нивото на този патрЕот. А в горещата дискусия има опасност и това да се случи. Може с неговите камъни по неговата глава, но не бива с неговите думи по неговата менталност.
Да цитирам ли великия Александър Пушкин – „Не оспаривай глупца!“. Сиреч – не спори с глупака.

Авторски страници »

[4 май 2016 | No Comment | ]

Конкуренцията около контейнерите е голяма и често се разиграват сбивания и баталии – за това кой да разфасова изхвърлени хладилник или стара електрическа печка. Големите градове с контейнерите си за смет и в покрайнините с все още ненарязани за скраб, изоставени промишлени и други обекти, съдържащи метал и други полезни неща, привличат като магнит всички несретници от социалното дъно. Виждайки как всеки втори бута раздрънкана детска количка, страничен наблюдател би помислил, че страната ни изживява демографски „baby boom”. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочетата си, а поредните събирачи на отпадъци. Всяка сутрин два-три буса разтоварват пред пунктовете срещу блока ни група роми от съседното село Каменар, барабар с драгоценните им колички, че и те са вече кът, и хукват да тарашат контейнерите из квартала, ако вече не са ги изпреварили пенсионерите

Избрано »

[29 апр. 2016 | No Comment | ]

Брестница е най-малкото добруджанско село и се намира в община Тервел, Добричка област. В него, според ГРАО, живее само един човек. Интересно ми беше да видя това село, което в средата на 80-те години на миналия век наброява 400 човека, после рязко намалява до 88 през 1992 г., 30 през 2001 г., за да падне до само един жител през 2011 г. Селото, освен че е в долината на Суха река, издълбала един от най-живописните каньони по нашите земи, е известно и с това, че в него е сниман българския филм „Съдията“ с Джоко Росич и Георги Черкелов. И комай само с това. По онова време, към 1984 г., в селото има детска градина, кино, футболен отбор, редовна междуселска линия с Добрич, Тервел и Силистра, както и цели три хоремага.

Авторски страници »

[24 апр. 2016 | One Comment | ]

Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в парковете, в нещата, които цял живот съм приемала за даденост, без да им приписвам някакво особено значение. Може би защото поотраснах или по някаква друга причина (всъщност, залагам на второто, защото честно казано, както забелязвам, на почти всички за нищо не им пука, без значение на каква възраст са). Та, това, което ми направи впечатление, и то доста неприятно, е, че из целия град са разпръснати паметници от времето на социализма! Дали ще са бюстове или някакви хора с пушки и мечове в ръце, няма значение, те са из целия град (най-вече по по-оживените места като центъра и близките нему градинки. Честно казано, в покрайнините на града няма паметници…. ааа, чакайте, то в покрайнините на града и инфраструктура няма, ама това е друга тема…).

Авторски страници »

[23 апр. 2016 | No Comment | ]

Историята можеше да приключи тук, но нищо не е вечно, а и дойде време да се изпълни следващата поръчка от миналото. Без магическа пръчка, постепенно, но и достатъчно бързо се сдобих с какво ли не. Коренна промяна. Много пари, много приятели, много ангажименти, много любови. По много от всичко. От сутрин до вечер бях зает. Непрекъснато работех, кроях планове, грижех се за роднини, близки, приятели, познати, непознати. Кроях планове, времето не стигаше. Все тичах, бързах. Господ беше изпълнил желанието ми да се чувствам като пъпа на света. Да бъда богат и да си мисля, че съм много важен и обичан. Бях ли щастлив? Да. По съвсем прозаичен начин на изпитване на щастието и свободата. Усещането за власт, възможността да купиш всеки и всичко, върховният контрол над живота и… живота. За смърт, разбира се, никой не помисляше. Естествено, че бях безсмъртен и по своему глупав и ограничен.

Авторски страници, българи зад граница »

[17 апр. 2016 | 2 коментара | ]

var pfHeaderTagline = ‘Помашки яйца’;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

На Великден отивахме при баба, а тя живееше в живописно родопско градче, с бликащи минерални извори. Ароматът на бор, благият вкус на бистрата планинска вода и игрите до насита из съседските дворове с филията циганска баница в ръка, са моите спомени от онова време. Животът там беше много пъстър и разнообразен, защото поминувахме заедно с помаци, …

Избрано »

[13 апр. 2016 | No Comment | ]

Днешният българист прилича на онзи полудивак, споменат от Лео Фробений в “Юношеството на човечеството”, който вече е загубил облика си при допира с доминиращата европейска култура. Той носи традиционната пола на племето си, но се е накиприл с бомбе на главата и държи бастун в ръка – последен вик на модата в Лондон. Провинциалист par excellence! Той ходи из старите градчета на голямата цивилизация и дивом се диви на великите нейни постижения. Но у дома, за стария град на собствения си език нехае или не знае, защото целият му умствен процес тече по правите улици на академичния квартал – копие на всеки друг академичен квартал из известния нему свят. Местната архитектурна (ще рече, художествено-мисловна) традиция той познава дотолкова, доколкото му я разкриват репродукциите в корпоративните кафенета из квартала, или да го кажем иначе – доколкото разбира защо все още носи поличката на племето си. А как би искал да я замени с панталон, та още повече да се превърне в персона, неразличима от останалите академични персони по целия свят! Този наш провинциалист сам си е избрал бомбето и на бастуна инициалите си е изографисал, което приема като достатъчно доказателство за своята индивидуалност.