Home » Archive

Articles tagged with: общество

Авторски страници »

[4 май 2016 | No Comment | ]

Конкуренцията около контейнерите е голяма и често се разиграват сбивания и баталии – за това кой да разфасова изхвърлени хладилник или стара електрическа печка. Големите градове с контейнерите си за смет и в покрайнините с все още ненарязани за скраб, изоставени промишлени и други обекти, съдържащи метал и други полезни неща, привличат като магнит всички несретници от социалното дъно. Виждайки как всеки втори бута раздрънкана детска количка, страничен наблюдател би помислил, че страната ни изживява демографски „baby boom”. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочетата си, а поредните събирачи на отпадъци. Всяка сутрин два-три буса разтоварват пред пунктовете срещу блока ни група роми от съседното село Каменар, барабар с драгоценните им колички, че и те са вече кът, и хукват да тарашат контейнерите из квартала, ако вече не са ги изпреварили пенсионерите

Избрано »

[29 апр. 2016 | No Comment | ]

Брестница е най-малкото добруджанско село и се намира в община Тервел, Добричка област. В него, според ГРАО, живее само един човек. Интересно ми беше да видя това село, което в средата на 80-те години на миналия век наброява 400 човека, после рязко намалява до 88 през 1992 г., 30 през 2001 г., за да падне до само един жител през 2011 г. Селото, освен че е в долината на Суха река, издълбала един от най-живописните каньони по нашите земи, е известно и с това, че в него е сниман българския филм „Съдията“ с Джоко Росич и Георги Черкелов. И комай само с това. По онова време, към 1984 г., в селото има детска градина, кино, футболен отбор, редовна междуселска линия с Добрич, Тервел и Силистра, както и цели три хоремага.

Авторски страници »

[24 апр. 2016 | One Comment | ]

Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в парковете, в нещата, които цял живот съм приемала за даденост, без да им приписвам някакво особено значение. Може би защото поотраснах или по някаква друга причина (всъщност, залагам на второто, защото честно казано, както забелязвам, на почти всички за нищо не им пука, без значение на каква възраст са). Та, това, което ми направи впечатление, и то доста неприятно, е, че из целия град са разпръснати паметници от времето на социализма! Дали ще са бюстове или някакви хора с пушки и мечове в ръце, няма значение, те са из целия град (най-вече по по-оживените места като центъра и близките нему градинки. Честно казано, в покрайнините на града няма паметници…. ааа, чакайте, то в покрайнините на града и инфраструктура няма, ама това е друга тема…).

Авторски страници »

[23 апр. 2016 | No Comment | ]

Историята можеше да приключи тук, но нищо не е вечно, а и дойде време да се изпълни следващата поръчка от миналото. Без магическа пръчка, постепенно, но и достатъчно бързо се сдобих с какво ли не. Коренна промяна. Много пари, много приятели, много ангажименти, много любови. По много от всичко. От сутрин до вечер бях зает. Непрекъснато работех, кроях планове, грижех се за роднини, близки, приятели, познати, непознати. Кроях планове, времето не стигаше. Все тичах, бързах. Господ беше изпълнил желанието ми да се чувствам като пъпа на света. Да бъда богат и да си мисля, че съм много важен и обичан. Бях ли щастлив? Да. По съвсем прозаичен начин на изпитване на щастието и свободата. Усещането за власт, възможността да купиш всеки и всичко, върховният контрол над живота и… живота. За смърт, разбира се, никой не помисляше. Естествено, че бях безсмъртен и по своему глупав и ограничен.

Авторски страници, българи зад граница »

[17 апр. 2016 | 2 коментара | ]

На Великден отивахме при баба, а тя живееше в живописно родопско градче, с бликащи минерални извори. Ароматът на бор, благият вкус на бистрата планинска вода и игрите до насита из съседските дворове с филията циганска баница в ръка, са моите спомени от онова време. Животът там беше много пъстър и разнообразен, защото поминувахме заедно с помаци, власи, гърци и цигани. През лятото идваха и много арменци на почивка. Когато за първи път прочетох в детството ми за Вавилон, аз вече знаех как е изглеждал. Онова време не беше като днешното. …

Избрано »

[13 апр. 2016 | No Comment | ]

Днешният българист прилича на онзи полудивак, споменат от Лео Фробений в “Юношеството на човечеството”, който вече е загубил облика си при допира с доминиращата европейска култура. Той носи традиционната пола на племето си, но се е накиприл с бомбе на главата и държи бастун в ръка – последен вик на модата в Лондон. Провинциалист par excellence! Той ходи из старите градчета на голямата цивилизация и дивом се диви на великите нейни постижения. Но у дома, за стария град на собствения си език нехае или не знае, защото целият му умствен процес тече по правите улици на академичния квартал – копие на всеки друг академичен квартал из известния нему свят. Местната архитектурна (ще рече, художествено-мисловна) традиция той познава дотолкова, доколкото му я разкриват репродукциите в корпоративните кафенета из квартала, или да го кажем иначе – доколкото разбира защо все още носи поличката на племето си. А как би искал да я замени с панталон, та още повече да се превърне в персона, неразличима от останалите академични персони по целия свят! Този наш провинциалист сам си е избрал бомбето и на бастуна инициалите си е изографисал, което приема като достатъчно доказателство за своята индивидуалност.

Авторски страници »

[13 апр. 2016 | No Comment | ]

Идеите, които се предлагат напоследък за привличане на наши сънародници отвън и предлагащи им условия за трайно заселване у нас, няма да имат никакви последици, ако на тези хора не им е гарантирана сигурността. Която държавата явно не може да осигури. Защото никой разумен човек няма да предприеме заселване в малко провинциално селище с идеята да развива собствен бизнес, ако битовата престъпност е неконтролирана, чувства се безнаказана и застрашава както труда и инвестициите му, така и живота и сигурността на него и семейството му. В момента цели села опустяват трайно, цели области на България остават без население, на много места живеят малко, и то възрастни хора, които всекидневно стават жертва на набези на роми. И тези хора нямат никаква законова възможност за противодействие на каквато и да било престъпност. А тези граждани са работили цял живот, раждали са деца, плащали са данъци и сега в момента буквално са жертви на тези набези.

Авторски страници »

[9 апр. 2016 | No Comment | ]

Пешеходната пътека, на която е загинала Лора, е в разширения център на Варна с ограничение на скоростта 50/км.ч. Кой от нас не е чувал рева на „резачките” – скоростните мотоциклети, форсирани на макс. След като два мотоциклета са се гонили по платното на булеварда, как може да се различи звука на отминаващия, с този на приближаващия мотор, че да може момичето да съобрази за грозящата го опасност? Та нали всички ние притежаваме, за Бога, и инстинкт за самосъхранение. И това се касае за здраво, младо момиче.. А как биха реагирали хора с проблеми в слуха, зрението и придвижването? Та те 100 % ще станат жертви в подобна ситуация. Дори и да се огледат и ослушат с частично невиждащи очи, нечуващи уши и тромави крака.

Авторски страници »

[1 апр. 2016 | No Comment | ]

“Да ти взема болката” (цáвът данéм) – казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режисьор Крикор Азарян, от едно интервю с него. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш.” И още по-мъдрото: “Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.”

българи зад граница, Избрано »

[30 мар. 2016 | No Comment | ]

Ако африканските ти съседи отгоре варят маймунски глави;
Ако вонята слиза в спалнята ти всяка нощ и не ти дава да дишаш;
Ако адресно са регистрирани двама, а живеят 15, десет от които всеки ден са различни;
Ако от непрестанния им тропот и глъч не можеш нито да работиш, нито да спиш…

Избрано, политика »

[28 мар. 2016 | No Comment | ]

Корупцията разделя обществото на паралелни икономически светове, тъй като нейната логика е да разделя и да владее. Солидарността между отделните социални групи изчезва. Жертва на това изкуствено разделение стават всички граждани и цялата социална тъкан независимо от мястото и възможностите им. Нейна жертва са също така и институциите, защото заедно със солидарността изчезва и вярата в тях, без значение за коя от трите власти става дума.
Нито този, който подкупва, нито този, който приема да бъде подкупен, страдат от корупцията. Прокурорът не страда от търгуването с влияние срещу власт. Подкупилият не страда от оневиняването му. Пострадалият от корупционната схема е всяко трето лице, тъй като тя ощетява гражданските му права. Корупционната схема е нов тип сделка – сделка във вреда на всички трети лица.