Авторски
- Дянков: Сивият сектор не е 10-20, а 90%
„В агенция „Митници“ ще има много промени и още до края на седмицата ще се види как е организирана работата. Хората, които пречат, ще бъдат извън системата“, заяви финансовият министър Симеон Дянков пред Би Ти Ви.
„Само за седмицата губим по едно перо 12 млн. лева, а за година – над 650 млн. Като прибавим и другите пера, какво става? Фирмите си мислят че сме спрели всичко това за ден или седмица, но ще го правим всеки ден.
Като го направихме за зеленчуците на Кулата, паднаха с 60% незаконно внесените от Македония. Така за седмица видяхме, че сивият сектор не е 10-20, а 90%“, категоричен бе Дянков.
„С Бойко Борисов и Ваньо Танов говорихме за митниците през уикенда. До края на седмицата директорът на митниците ще даде плана за софийската митница, после на Пловдив и т.н. Така ще бъдат разпределени и хората.
Борисов каза да се действа бързо, защото течът в митниците е огромен – 4 млрд лева. Икономическа ситуация в средата на следващата година ще се подобри, няма да замразяваме пенсиите и ще ги вдигнем още от 1 януари, за което ще са необходими 220 млн. лева. През юли вече съм убеден, че ще имаме по-големи възможности“, добави той.
„За мен най- важният проблем в „Информационно обслужване“ е, че там не се работи по най-важното – електронно правителство. Дори получих доклад от тях на хартия, а не по мейл. Там работят 850 души, от които 300 са програмисти, а 450 са администратори“, коментира финансовият министър.
„Назначаването на ген. Атанас Атанасов за ръководител на „Информационно обслужване“ няма да се случи – ще бъде назначен специалист по електронно правителство. Там трябва да работят цивилни, а не генерали“, каза Дянков.
„В момента в България има десетина-двайсет агенции, които са съсредоточени в София. Ще ги закрием и част от услугите ще се изтеглят от София, за да не стоят чиновниците само зад бюрата и да си говорят, а да отидат по провинцията и да извършват услугите“, обясни бъдещите планове той.
„Реформите трябва да станат в първите дни на управление – това съм го научил в Световната банка. Аз се занимавам само с реформи, а на премиерът работата е да изчисти това, което пречи. Борисов иска да закрие Енергийния холдинг, защото той не си е вършил работата“, подчерта Дянков.
„В Енергийния холдинг не знаят да работят с финанси или се правят, че не знаят. 4 млрд. лева се губят в енергетиката, но за в бъдеще ще ги спрем.
Над милиард е изхарчен за АЕЦ „Белене“, и то главно за консултантски услуги. А като идете в „Белене“ ще видите една поляна. 400 млн. евро са платени за консултация как от бетон да стане отново поляна. Всеки 5-6 години от поляна става бетон и след това обратно“, описа ситуацията Дянков.
Източник: VESTI.bg
- Мадона в София
Една изразителна снимка от концерта на певицата, която ще обиколи Интернет – кликни тук.
Фотограф: Асен Тонев
- „Аполония“ навършва 25 години
Четвъртвековен юбилей честват тази година Празниците на изкуствата „Аполония“ (apollonia.bg) в Созопол. В програмата са подбрани над 70 събития на традиционните пет сцени: Амфитеатъра в центъра на града, Читалище „Отец Паисий“, Археологическия музей, Художествената галерия и Клуб ОББ.
Най-големия български фестивал на изкуствата възниква в далечната 1984 г. като приятелска частна инициатива на традиционно летуващи в Созопол музиканти, художници, театрали, кинематографисти, писатели и журналисти.
Амбицирани и организирани от цигуларя Димо Димов – лидер на световноизвестния струнен квартет, носещ неговото име, те сформират малък екип, който преодолява предвидими и неподозирани трудности.
На първите пристигащи участници веднага прави впечатление нещо неочаквано. Във времето, когато бюрокрацията и номенклатурата властват навсякъде в българското общество, на „Аполония“ за артистите се грижат техни колеги, също артисти, които са се нагърбили с всичко – от формирането на програмите до най-дребните битови неуредици.
Тогава, още от първото откриване, „Аполония“ налага и своя стил – летен курортен фестивал в който има място за всички изкуства в изобилие от жанрове и форми – както популярни, така и по-трудни, по-високи, дори елитарни.
На 1 септември 1984 г. на сцената на специално построения, пак по инициатива на ентусиастите, Амфитеатър, излиза световният бас Никола Гюзелев и в съпровод на пианиста Теодор Мусев изпълнява песни от камерното творчество на Модест Мусоргски – твърде странна програма за лятна вечер край морето, но посрещната с небивал възторг.
Юбилейните празници тази година започват по-рано – на 29 август в 21 ч., когато за първи път на „Аполония“ идва Софийската филхармония. Под диригентството на Григор Паликаров ще звучи оперна програма. Солисти са сопраното Габриела Георгиева и баритонът Венцeслав Анастасов.
Фотографът Иво Хаджимишев ( hadjimishev.com) ще получи тази вечер наградата Аполон Токсофорос. Той показва в Созопол своята изключителна изложба „Светлописи от Ирландия. Арански острови“, показана тази година връзка с официалното посещение на президента на Ирландия г-жа Мери Макалийс в София и видяна от съвсем малко хора тогава.
Още две статуетки ще бъдат връчени днес на верните партньори на „Аполония“ – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ).
Почти всички досегашни носители на почетната награда на фондация „Аполония“ ще имат изяви в юбилейните празници.
Първият лауреат от 1999 г. Людмил Ангелов и Теодоси Спасов (от 2001-ва) ще имат самостоятелни концерти. Кавалджия №1 на планетата обещава изненада – този път ще свири и… на тромпет.
Ицхак Финци (2000) е написал спомени и за първи път ще ги представи пред публика – книгата „Спомних си!“.
Театърът на маса ще има премиера на новата пиеса на Георги Господинов (лауреат от 2005 г.) – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ с режисьор Лилия Абаджиева.Носителят на наградата от 2003 г.
Мариус Куркински ще доведе в Созопол своя спектакъл „Златната мина“ от Ст. Л. Костов в Хасковския театър „Ив. Димов“.Продуцентската група „Агитпроп“ (наградата за 2008 г.) ще покаже своя филм „15“.
За четвърт век в Созопол на „Аполония“ са идвали почти всички най-големи имена в българската култура и изкуство, много от тях по няколко пъти.
Наред с тях свои първи стъпки в градчето са правили млади изпълнители, тепърва тръгващи по световните сцени. И тази година е така.
Концерти ще имат световни звезди – пианистът Людмил Ангелов, арфистката Сузана Клинчарова и цигуларят Минчо Минчев (традиционно с учениците от своя майсторски клас на Аркутино) и младите – пианистката Виктория Василенко, цигуларките Валя Дервенска и Деница Казакова, сопраното Габриела Георгиева, фаготистът Иван Герасимов.
Афишът за вечерите в амфитеатъра ще задоволи най-широк спектър предпочитания: Стефан Вълдобрев и The National Team, Gravity Co, „Акага“ (с ретро проект), „Щурците“, Васил Петров, Мартин Любенов и Jazzta Prasta Orkestar.
В последната вечер, на 6 септември, ще бъде чествана 60-годишнината на композитора Стефан Димитров – с „Тоника“ и други приятели.
В Клуб ОББ ще има любопитни проекти: Трио китари (Иван Лечев, Цветан Недялков, Веселин Койчев), концерт посветен на Weather Report (Росен Захариев, Георги Дончев, Румен Тосков, Митко Семов), Орлин Павлов – за първи път на „Аполония“ – с Живко Петров, американски джаз квартет, Теодоси Спасов, група „Булгара“, неочакваната формация Vladigeroff Brothers & Band.
И един поглед към миналото, наречен „Назад към корените“ – с Кирил Калев, Петър Янков, Михаил Шишков и Михаил Белчев.
В центъра на театралната програма са двата авторски спектакъла, с които режисьорката Десислава Шпатова заслужи наградата „Аскеер“ тази година – „Изкуството да смиташ боклука под килима“ по И. Бергман на Пазарджишкия театър и „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова на Младежкия театър.
Премиера на спектакъл по наградената с „Аскеер“ пиеса „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, който живее в Сан Диего (с режисьор Здравко Митков на Театър „София“), премиера и на постановката на Атанас Атанасов в Театър 199 „Облогът на Паскал“ (с близнаците Деян и Дарин Ангелови) са други гвоздеи, за които билетите ще се свършат най-бързо.
В читалище „Отец Паисий“ ще се играят също „Казанова“ на Диана Добрева, „Красотата спи“ на Стефан Москов, „Златната мина“ на Мариус Куркински, „Как се научих да кормувам“ на Николай Поляков и „Ноември“ на Слав Бакалов.
Традиционно богата е литературната програма – ще бъдат представени 20 автори и произведения, осем са премиери.
За първи път в България ще представи своя книга („Мавзолеят“) жънещата успехи в Париж Ружа Лазарова.
Румяна Емануилиду ще донесе новата си книга „Юлияда“ – за Юлия Огнянова. Ще се говори за третия том на „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев, ще има специална вечер посветена на 1989 г.
Мирела Иванова ще чете проза и поезия от последната си книга „Бавно“, а Федя Филкова – от книгите, посветени на покойния й съпруг Николай Кънчев.
Театърът на маса в Художествената галерия в Стария град ще представи освен новото произведение на Георги Господинов и „Лудвиг В.“ от Томас Бернхард (реж. Бина Харалампиева).
Фондация „Аполония“ покани тази година галерия „Ракурси“ да организира проекта „Усещане за времето“, в който участват 12 автори: Велико Маринчевски, Димитър Труканов-Трукан, Илиян Лалев, Ирма Водева, Капка Кънева, Марианжела Анастасова, Ненко Балкански, Онник Каранфилян, Ран Манолов, Стефан Божков, Христо Кържилов и Явора Петрова.
Традиционо ще бъде подредена годишната фотоизложба на Canon България.
В чест на юбилея си „Аполония“ покани и трима автори, които са само на 25 години. Трима живописци, които напускат ателиетата на Националната художествена академия преди броени месеци – Галя Георгиева, Георги Пасев и Елеонора Друмева.
Източник: Vesti.bg
- Хапче лекува затлъстяване и диабет
Изследователи, търсещи лек против затлъстяването, съобщиха, че са разработили медикамент, който не само кара опитните мишки да губят теглото си, но лекува диабета им и намалява холестерола, предаде Ройтерс.
Лекарството, кръстено „фатостатин“, кара тялото да спре да произвежда мазнини, като вместо това освобождава енергията от храните.
Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.
В научното списание „Кемистри енд байолъджи“ (Chemistry and Biology) Салих Уакил от медицинския колеж „Байлър“ в Тексас и Мотонари Уесуги от Токийския университет, че медикаментът взаимодейства с редица гени, задействани от преяждането.
На учените им е до болка ясно, че това, от което слабеят мишките, може да не сработи при хората, пише Ройтерс.
Хормон, наречен лептин, кара плъховете и мишките да губят тегло почти чудодейно, не няма никакъв или почти никакъв ефект върху затлъстял човек.
Все пак Уакил, чийто екип е патентовал лекарството и търси фармацевтична компания за партньор, се надява, че това лекарство може да бъде различно. „Настроен съм много, много оптимистично,“ казва той.
„Фатостатинът“ е малка молекула, което означава, че може да бъде приемана под формата на хапче. Той блокира нарастването на телесното тегло, кръвната глюкоза и чернодробното натрупване на мазнини при генетично затлъстелите мишки, дори при неограничено приемане на храна“, пишат изследователите.
Генетичните тестове показват, че лекарството влияе на 63 различни гена.
Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.
Лекарството е имало ефект и върху клетките на рака на простата, което може да помогне да се обяснят наблюдаваните връзки между рака на простатата и затлъстяването.
Източник: Ройтерс
- Родителят на тройната коалиция и нейният екзекутор съжителстват мирно на върха на народната любов
Иво Инджев
http://ivo.bg/Бойко Борисов може да е забранил бъдещото време, но Ахмед Доган го надмина като забрани настоящето. Изчезна от радарите на обществото. И явно е забранил и на подчинените си да ги има.
Забелязвате ли кои министри от тройната коалиция се отбраняват пред медиите? Например Петър Димитров, който ръководеше енергетиката, но не бил разбрал, че цели 250 милиона евро са взети на заем от банки за любимия му проект в Белене при условия, за които сега премиерът Борисов го заплашва с прокуратурата.
Обаждат се епизодично и други засегнати от „мероприятията на новата власт”. Но общото между тях е, че всички до един са от червените. Управлявалите от квотата на ДПС минаха в нелегалност. Сякаш не просто министерството на бедствията и авариите е закрито, а самата Емел Етем е зачеркната от близката история.
А каква история беше само! И не само нейната. Също и на Джевдет Чакъров, в чиито министерски владения се раздаваха разрешения за строителство там, където би трябвало държавата да брани природата, а не да я унищожава съучастнически.
Да не говорим за земеделския министерски вилает, управляван на принципа на спахиите от късния феодализъм – граби от дадената ти собственост докато си на служба.
Не казвам, че на тези другари и другарки на червените от тройното управление не им се търси в момента сметка. Интересното е, че тези доскорошни соколи са избрали тактиката на костенурката, която се е свила в черупката и не мърда.
Щеше за бъде разбираемо, ако не беше толкова рязък контрастът с поведението им в предизборната кампания и особено на грабливата птица Доган.
Твърдението, че предизвикателното поведение на Доган преди изборите е било хитър ход с цел да грабне колкото може повече мандати от обединените около него избиратели, за да си осигури силни карти в опозиция, изпада в противоречие с абсолютната му убеденост по онова време, че без него трудно щяло да се формира мнозинство за ново правителство.
Успя единствено да подлее вода на своите червени аркадаши и долее такава в мелницата на ГЕРБ.
И ето че след цялата лоялност към него, която Станишев демонстрира до последно и за която плати скъпо, Доган му отвръща сега като се скрива от отговорност. По този повод, понеже мнозинството в НС е на път да създаде анкетна комисия за разследване делата на кабинета „Станишев”, народните избраници като че ли са забравили, че този кабинет беше формиран с мандата на ДПС.
Припомням това не от любов към самия изпаднал в безтегловност Станишев, а от такава към истината.
Има и друго. Това пък май съвсем пропускаме – президентът Първанов бабуваше на тройната коалиция, която сега е дъното на общественото одобрение, докато личният му рейтинг на съучастник си остава на върха.
Такъв фокус факирите обясняват лукаво пред публиката с „ловкост на ръцете”. А ние как да си обясним, че на върха на народната любов почти солидарно седят заедно Бойко Борисов и Георги Първанов и в това никой не вижда противоречие?
Факири сме да забравяме и да се оставяме да ни будалкат. Първанов, който се мярка пред народеца в рамките на някакви битови сценки, за да каже поредната общоизвестна баналност, ги умее тези номера.
Ето, че и Ахмед Доган явно е решил да изиграе етюда с изчезването – да се посниши, докато бурята премине, както казваше предшественикът им, учителят на днешните ни високопоставени манипулатори Тодор Живков.
- Кабинетът Борисов започна с висока подкрепа
За първия месец на своето функциониране правителството има доверието на 43% и недоверието на 31% от пълнолетните българи, сочи изследване на „Галъп интернешънъл“. Интервю на „Класа“ с Кънчо Стойчев, „Галъп интернешънъл“
Според вас като цяло накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?
За първия месец на своето функциониране правителството получава доверието на 43% и недоверието на 31% от пълнолетните българи. Това е много добро начало в сравнение с първия месец на предишните управляващи, съобщава във в. „Класа“ Кънчо Стойчев от „Галъп интернешънъл“.
Делът на оптимистично настроените български избиратели рязко се увеличава през август, сочат данните от редовното месечно допитване до общественото мнение на ББСС „Галъп интернешънъл“. В основата на този оптимизъм е бързото съставяне на еднопартийното правителство на Бойко Борисов.
Щастливото избягване на тягостния вариант, при който месеци наред текат пазарлъци и не е ясно кой точно управлява, очевидно се посреща със задоволство от мнозинството българи.
Последният път, когато оптимистите в страната бяха повече от песимистите, бе през първите два месеца от приемането ни в ЕС в началото на 2007 г.
В съзнанието на масовия българин в момента обаче общият оптимизъм за текущата вътрешно-политическа ситуация поражда и масови оптимистични очаквания за бързо подобряване на материалното положение на семейството в следващите 12 месеца. Индексът, който измерва тези нагласи, скача с 36 базисни пункта, което е безпрецедентно за последното десетилетие.
Очевидно става дума за свръхочаквания и илюзии в извънредни мащаби.
Световната икономическа криза навлиза в острата си фаза в България, а значима част от избирателите у нас са обхванати от неадекватни очаквания. Колкото по-рано горещият въздух в този балон на очакванията бъде изпуснат, толкова по-меко ще е кацането обратно в действителността.
Правителството на Бойко Борисов за първия месец на своето функциониране получава доверието на 43% – недоверието на 31% от пълнолетните българи. Това е много добро начало в сравнение с първия месец на предишното правителство – през септември 2005 г. сложната и противоречива формула на тройната коалиция получи доверието едва на 27% от избирателите.
Правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски – съответно през юни 1997 г. и юли 2001 г. – завършват първия си месец с малко по-висок рейтинг – по 51% и в двата случая.
С 64% доверие лично към себе си в края на първия месец от мандата обаче Бойко Борисов бележи рекорд.
Подобно постижение, но с 1% по-малко, има само царят в началото на мандата си.
Фигурата на премиера у нас, и непосредствено след съставяне на правителство, и в хода на управлението, обикновено е с по-висок обществен престиж от съответния кабинет, като изключение от това правило се регистрира само при Иван Костов през юни 1997 г.
Традиционният въпрос „За коя партия бихте гласували днес ?“ звучи малко абсурдно само месец след изборите, но винаги носи важна и евристична информация.
В случая почти всеки втори българин се обявява на страната на новата управляваща партия – тоест милион повече, отколкото реално гласуваха за ГЕРБ.
Този факт не е свързан само с българската народопсихология – социолозите го регистрират по всички континенти. Да бъдеш от победилия отбор навсякъде е привлекателно. Поне в началото….
Следизборните избирателни нагласи потвърждават факта, че изборните резултати хвърлят БСП в електорална дупка – 14% подкрепа е сред най-ниските постижения на левицата. Известно разочарование има и сред привържениците на „Синята коалиция“ и РЗС, очевидно мотивът „Да бъдем в управлението“ е бил водещ за гласуване сред значителна част от привържениците на тези две формации.
Изследването е национално-представително, проведено е през първите дни на август и обхваща 988 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хил. души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл“ в България от 1992 г
Източник: „Галъп интернешънъл“ / „Класа“ - Kой запали Партийния дом – отговорът на Малина Петрова
Документалният филм „Приключено по давност“ показва как е зачената българската мафия.
„Оттук трябва да започнем да разплитаме чорапа. 20 години се чудим защо ни управляват бандити. Ами защото са в комбина с бандитите! Вижда се във филма“, заявява режисьорката Малина Петрова.
167-минутният филм, който вече пети месец продължава да не е желан в ефира на нито една българска телевизия (за първи път е показан в Дома на киното през април т.г.), доказва участието в палежа на някогашния Партиен дом на дебеловратите момчета с бухалките –
палеж, изпипан и манипулиран, пише в. „Труд“, който публикува интервю с авторката.
Малина Петрова обяснява: „По време на разследванията и снимките имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците веднага след това се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?! Готова съм да дам материалите на всеки, който има интерес към темата. Нека направи свое разследване…“
В отговор на въпроса „Кой подпали Партийния дом на 26 август 1990 г.?“ режисьорката казва: „Три часа разказвам кой го е подпалил, а всички искат отговор с едно изречение. Питат ме – партията ли го подпали. Да, има активни участници от партията, има и от опозицията. Вплетени са интересите на много групи и хора.“
„Впрочем, и на чужди специални служби…“ – допълва журналистката Таня Джоева. „Без съмнение“, отговаря авторката на филма.
В нощта преди 19 години според документалистката най-пострадали били стаи, където са се съхранявали ключови документи
– за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, секретни решения на Политбюро.
„Друг е въпросът дали наистина са изгорели. За палежа е имало сериозна подготовка. Човек от охраната и от видеонаблюдението разказва, че през последните 10 дни преди пожара е имало необичайно движение“, казва Малина Петрова.
Тя определя като достойнство на своя филм това, че зрителят е съдебен заседател. „Моята гледна точка присъства, но не искам да влияя и да манипулирам“, казва Малина Петрова и отхвърля поканата да коментира участници, например генерал Любен Гоцев или Константин Тренчев.
Тя е убедена, че не е лов на вещици, ако разбойниците си понесат заслуженото. „Не само от последните четири, а от последните 20 години. Е, някои от фигурите може да се окажат приятели на управляващите. Но щом са нарушавали закона…“, разсъждава Петрова.
Според нея делото за палежа на Партийния дом трябва да бъде възобновено.
„Този път за съзнателно подвеждане на общественото мнение и за лансиране на невярна версия. Не са разпитвани ключови свидетели. Например Петър Бояджиев (бел. на „Труд“ – провален като кандидат-премиер след Филип Димитров заради двойно гражданство). В писмо до главния прокурор Иван Татарчев иска да даде показания. Но не е повикан.
Народното събрание да се поинтересува защо анкетната комисия във ВНС подкрепя само една от версиите – че е дело на лумпени. В тази комисия е и ген. Любен Гоцев, и Георги Пирински, който не ме допусна да снимам в бившия Партиен дом“, казва Малина Петрова.
В отговор на въпроса кои са отказали да застанат пред камерата тя съобщава:
„Следователят по делото Румен Андреев, доскоро зам.-министър в МВР. Месеци наред го чаках, но не дочаках да го питам защо от четири версии той залага навремето основно на тази, че лумпени са подпалили сградата.
Не дочаках и Румен Сербезов (бел. на „Труд“ – министър и посланик при Т. Живков, през 1990 г. депутат и секретар на ВС на БСП) въпреки настояванията ми, че името му е сериозно замесено. Каза ми, че като управител на „Токуда“ сега се интересувал от здравето на нацията.
Нека бъде извикан пред депутатите да каже какво е правил в нощта на пожара. Много хора не искат да се говори нито за палежа, нито за филма. Ако лентата ми беше фалшификат, все някой щеше да скочи. Но мълчат, предпочитат да се забрави. Ако съм излъгала, нека ме разследват и съдят.“
Малина Петрова е първият лауреат на учредената през 2006 г. Награда за гражданска доблест „Паница“.
Автор е на 11 документални и два игрални филма. Някои са награждавани, други не са били допускани до публични прожекции през 80-те години.
Игралните са „Пътешествието“ (с Искра Йосифова, 1980) и „Синът на Мария“ (1983), а сред документалните са „Тетевенска 24“, „Фермата“, „Пантеонът“, „Виновни няма“, „Сърцето умира последно“, „Балкански уроци по история“ и др.
През март 1988 г. тя е сред учредителите на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не е била член на БКП и не е можело да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.
Работила е за Клуба за гласност и преустройство, била е режисьор на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: „Най-добре е танковете да дойдат“.
През последните години скромно се занимава с благотворителна дейност и успя да завърши отдавнашния си проект – филма „Приключено по давност“.
В интервюто в „Труд“ Малина Петрова кани всеки, който проявява интерес, да иде на прожекцията в сряда, 26 август, в 17,30 ч. в Дома на киното на ул. „Екзарх Йосиф“ в столицата – 19 години след палежа.
www.Vesti.bg
- АЕЦ продавал ток непрозрачно, вече е с нов директор
Липсата на прозрачни тръжни процедури при продабата на ток на свободния пазар е основен проблем в досегашното управление на АЕЦ „Козлодуй“, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков, цитиран от Mediapool.
Продажбите са ставали при цени, определяни по неясен начин, добави той.
Преди ден ръководството на Българския енергиен холдинг обяви, че ще приеме оставката досегашния директор на централата Генов, който я депозира заради несъгласието си с отправените критики. Мястото му ще заеме Димитър Ангелов, главен инженер в АЕЦ „Козлодуй“, което според министър Трайков показва приемственост.Практиката в АЕЦ „Козлодуй“ при продажби на електроенергия на свободния пазар е била да се предоговарят много пъти цените и количествата на търгуваната енергия, без за това да се плащат неустойки от страна на фирмите- купувачи, каквито клаузи са съществували по договорите, поясни Трайчо Трайков на пресконференция.
Като пример бе даден договор от началото на миналата година, сключен при благоприятна конюнктура, преди пазарът на ток в региона да стагнира, експортните цени да се свият, а потреблението в страната да спадне.
Договорът е бил шестмесечен – от януари до юни 2008 г., за покупката на 36 хиляди мегаватчаса електроенергия на цена от 56 лева на мегаватчас. Впоследствие при същата цена количествата на ток за купуване се променят на няколко пъти и се увеличават близо три пъти, включително за износ, като цената остава същата.
Не са потърсени неустойки от купувача, въпреки че са променени другите параметри от договора – срок на доставката и количеството, което е недопустимо, изтъкна министърът.
Той не пожела да каже коя е фирмата купувач, като уточни, че това не е изолиран случай.
Как е била определяна продажната цена на тока, защо не са прилагани пазарни процедури като търгове, например, попита риторично министърът, макар че два дни по-рано отговор на този въпрос даде директорът в оставка на АЕЦ „Козлодуй“ – ток се продава на който купувач поиска, стига да отговаря на изискванията, а за цената и количеството „критерият е наличието на свободна електроенергия и заявените желания от търговците“.
- Сметката от Брюксел дойде
Автор: Мартин Карбовски /Стандарт/
Може би вече наистина е време за речта на Чърчил – за кръвта, потта и сълзите. Много хора си мислят, че Борисов има специална стратегия и пази този момент за по-нататък.
Но европейският нож е опрял до българския кокал. Нещо трябва да се каже, за да стане ясно – българите ще бъдат наказани от Европа за търпението си към тройната коалиция!
Тия дни чета вестници и се изумявам какъв чуден пиар води за свое оправдание Станишев. Отива при бивши партизани и им говори за замразяване на пенсии. Битката при Жабокрек. Цинично казано, пиарът на БСП струва много пари и не струва нищо.Толкова скъп пиар може да е само много лошият пиар
Но в този лош пиар има една превелика безотговорност. В дните, когато се разбира, че заради зулумите на бившето правителство Европа ще започне да ни глобява сериозно, ще ни кара да връщаме пари, да се прави пиар от това, че ще замразяваме пенсиите и заплатите е възелът на гьонсурата. И то от Жабокрек. Точно там е мястото на Станишев.
Някой вече трябва да каже за Червената кражба. Не как изглежда тя в подробности, а че тя ще ни струва скъпо. Опитваше се да го каже Сидеров преди време. Каза го Борисов преди време. Говори се за Червената кражба всеки ден в заглавията на вестниците. И вие си мислите, че това е пиар кампания, изправена срещу крякането от Жабокрек?! Не, това е Реалността.
Милионите, които изчезнаха по време на Червената кражба тези дни ще бъдат платени от всички нас. През тока, през бензина, през цигарите. През замразяването на заплатите и пенсиите. Някой ще трябва да плати заради овцизма, скудоумието и веселата безотговорност на жестоката българска недораслост – ние се оставихме да влезем в Европейския съюз по време на червено правителство, създало етническа мафия и крепящо се на жълта безотговорност.
Това е скъпо удоволствие. Розовите непиещи алкохол сиводрешковци в Брюксел днес ще ни го върнат тъпкано. Те самите със студени физиономии повтаряха, че „българите сами избират своето правителство и сами решават какво да им се случи в Европейския съюз“.
Е, оказаха се прави. Ние сами избрахме да бъдем глобявани и наказвани. Четири години гледахме какво се случва на тая бедна земица и четири години ги оставихме да правят каквото си искат. Днес някой ще плати. И първо ще плати България, после данъкоплатецът. А дали ще плати политическият крадец на национално бъдеще – това дори не е сигурно при тази правосъдна система.
Едно е ясно – ще платиш ти, данъкоплатецът, който търпя безропотно и ентусиазирано четирите години тройна коалиция. Ще плати този, който казваше – какво сте се начумерили като песимисти, вижте хубавото в тоя живот, нещата се развиват добре. Ще плати този, който си мислеше, че ще му се размине.
Ще плати този, който вярваше на усмивката на Станишев – леко идиотска и разсеяна. И този, който си мислеше, че понеже на него не му взимат от заплатата, кражбата е нещо нормално.
Но този път има един лош чичко, който живее в Брюксел, и той вчера ви каза – ще платите всички, защото бяхте безотговорни към управлението на държавата си и защото избрахте преди 4 години да ви управлява най-смешната политическа мафия
Мафия, която дори не се криеше, а напротив, парадираше с кражбите си, колите си, любовниците си и далаверите си. Заради всичко това сега ще платим всички.
И точно в този момент Станишев крещи от Жабокрек – видяхте ли какво става, като ви управлява Борисов, казах ли ви аз?! То бива червена наглост, но това вече е партизанска наглост.
Идва време за речта на Чърчил – за потта, кръвта и сълзите. Борисов ще трябва да обясни на скромния, нетърсещ правата си никога български народ, че идва сметката.Много хора у нас са склонни да платят сметката на предишното управление – със всичките прилежащи към нея кръв, пот и сълзи. Но само при едно условие ще я платим – ако видим крадците от тройната коалиция в затвора. Само тогава сме съгласни и на кръв, и на пот, и на сълзи.
Същото условие ще получи и Борисов, като отиде да моли сиводрешковците в Брюксел за отсрочка на глобите. Така ще му кажат – отлагаме глобите само ако ни дадете главите на тези, които похарчиха грешни европейски пари по пътя от Рибново до Осеново.
Главите на този, този и този – списъкът е в ОЛАФ. Ако това стане – почваме да плащаме сметката. Ако не стане – губим играта всички.
- Дъновизмът като начин на живот
Author: Цвета Герчева /novinar.net/
Безброй последователи на духовни практики и учения от целия свят твърдят, че Индия е дала на света йогата, Япония – джудото и айкидото, а България е записана със златни букви със своята паневритмия. Решихме да видим какъв е животът на десетките последователи на учението на Петър Дънов в импровизираните от тях лагери. Паневритмията е единствена по рода си система за духовно и физическо усъвършенстване. Тя се състои от няколко цикъла с упражнения, които всъщност не са никак прости за запомняне и далеч не са лесни за приложение.
Запознати твърдят, че даже човек със солидна физическа подготовка получава сериозна мускулна треска само при изпълнението на половината от иначе простите наглед движения. Изпълнителите се движат в кръг по двойки и следват ритъма на специално композираните за целта мелодии. Значението на този танц можем да открием в етимологията на понятието паневритмия – всеобщ космичен ритъм. Създаден на базата на движението на небесните тела, танцът се състои от три части – същинската паневритмия – изпълняват се 28 упражнения, слънчеви лъчи и пентаграм.
Свещеният танц на дъновистите се играе всяка сутрин от 22 април до 22 септември. Това е традиция, която е оставена от създателя на тази поредица от упражнения за духа и тялото Петър Дънов или Учителя, както всички те го наричат. Той твърдял, че от пролетта до есента е най-подходящото време за изпълнението на паневритмията, защото тогава енергиите на земята са най-добри и благотворни. В България ежедневно се сформират десетки групи, които всяка сутрин след изгрев слънце играят своя свещен танц. Само в София има поне две места, където сутрин можете да послушате цигулките на дъновистите – в Южния парк и в градинката зад телевизионната кула, близо до гроба на Учителя.
В Пловдив пък групата се събира на Бунарджика. В Бургас братството организира своите упражнения само в почивни дни, както и в Стара Загора и Русе. Ежегодно обаче, независимо от професия и семейно положение, членовете на Бялото братство си дават среща на едно от най-прекрасните кътчета в България – Седемте рилски езера. Събират се съмишленици от пет континента и не е изключено да чуете около вас да си говорят на френски, китайски или английски. В планината се разпъват палатки и последователите на Учителя прекарват по около 1 месец в съзерцание на красотите на Рила и в изпълнение на своите специфични обреди.
Петър Дънов за пръв път довел учениците си на това магическо място точно преди 80 години. В далечната 1929 г. той наел голям камион и натоварил учениците си в ремаркето му. Тогава ги попитал: „Вие знаете ли къде отивате сега?”, а те му отговорили: „Да, отиваме на екскурзия до Рила”. Той обаче поклатил глава и им казал: „Не, вие сега не отивате на разходка до седемте езера, вие отивате на среща с Бога”.
Колкото и нравствено да ви звучат тези му думи обаче, едно е сигурно – има някаква странна магия в това място, защото ежегодно там се събират хиляди поклонници и истински последователи на учението.
Животът в лагера на дъновистите си има своите правила, които не са достъпни за всеки. Аз самата съм имала шанса да гостувам на тези духовни хора, но истина е, че не всеки е добре дошъл да си опъне палатката при тях. Самият лагер има управител, който трябва да те приема, да се плати малка сума пари и, разбира се, задължително те разпитва що за човек си. Ако случайно надушат нещо гнило в някой нов брат или сестра, както те се наричат помежду си, веднага го гонят. Там не се допуска никаква консумация на месо и алкохол. Може да се пуши само извън очертанията на лагера. Не е позволено да се говори на висок тон, както и да се носи непристойно облекло – разбирайте бански костюми.
Каква беше моята почуда, когато се качих при дъновистите за пръв път и се опънах по бански да чета книга по обед в центъра на лагера. По-старите братя бяха така обезпокоени, че помолили управителя да ме предупреди за нравите и обичаите в обществото. Той обаче седна и надълго, и нашироко ми разясни правилата на бита и пребиваването тук. Като за начало обясни, че баня няма, а пък водата за пиене се носи от около километър по насечен терен от една определена чешма, наречена Ръчичките. По-старите братя разказват, че сам Дънов я препоръчвал и даже наскорошни изследвания сочели, че във водата има сребърни йони, което пък я прави полезна и лековита.
Ако сте се събудили в 5 часа сутринта в лагера на дъновистите и ви текат сълзи от ранното ставане, пригответе се да търпите тази несгода всяка заран. Там, ако се спи и след 7 сутринта, се счита за висша форма на мързел. Още преди да е изгряло слънцето целият лагер се събира на сутрешна беседа на Молитвения хълм. Това е едно космическо място, от което се разкрива прекрасна всеобхватна панорама на 360 градуса на цялата природна местност. След като се прочете беседата на Учителя, последователите му започват молитва.
Тя задължително прераства в песен, а репертоарът на дъновистите може само да ви учуди. Те имат десетки песни със нежни мелодии. След тази така ранна за мен процедура целият лагер се събира пред кухнята, където по всяко време на деня човек може да си вземе гореща вода. Те пият това вместо кафе, а практиката са заимствали от йогите. Следват приготовленията за паневритмията. Традицията в братството повелява да се носят бели дрехи. Може да се допуснат и други цветове, но определено черното не е препоръчително. Паневритмията се играе на две места в планината. Когато хората са по-малко, те се изкачват до поляната на чистотата, едно от рилските езера, което не е част от известните седем и се намира под връх Харамията.
Когато се съберат повече хора, особено ако е 19 август, когато е големият празник на Бялото братство, паневритмията се играе до езерото Бъбрека. Преди да се наредят за началото на танца, дъновистите винаги „разгряват” с определена гимнастика за всеки ден, както я наричат те. Околно 10-ина упражнения, които подготвят тялото за последващото натоварване. След загрявката следва молитва, после започва същинската паневритмия.
Самият танц трае около час и половина. Веднага след приключването му следват отново песни и то през цялото време под съпровода на няколко цигулки и китари. Музиката е наистина невероятна, особено ако я слушаш на място като Седемте рилски езера. Следва времето за кратка разходка из планината, като от дъновистите можете да чуете легенда буквално за всеки камък. Сякаш за тях планината е жива. Склонни са да ви разказват с часове за Учителя, за беседите му, както и за легендите за създаването на самата планина и езерата преди хиляди години.
Стане ли обяд обаче, всички отново са в лагера. Там вече на огън е приготвена т.н. ангелска супа, чиято рецепта се пази по-секретно и от тайната за направата на кока-кола. Ангелската супа, както се досещате, е напълно постна, но затова пък е най-вкусното нещо, което някога можете да опитате. Следобед в лагера кипи живот. Обикновено се организират лекции и семинари на различни теми. Нищят се отколешни заръки на Учителя, четат се негови беседи или пък някои от музикантите се организират и изнасят концерт на скалата в центъра на лагера.
Понякога тези културни мероприятия продължават до късно, когато идва време за вечния наряд или за вечерната молитва. Тогава и управителят на лагера дава задачите за следващия ден, определя кой ще се грижи за кухнята, кой ще организира група за почистване на планината, кой ще носи вода за готвене и т.н. След вечерната молитва лагерът утихва и всички заспиват, защото на другия ден ги чака твърде ранно ставане.
За урбанизираните граждани събуждането сред дъновистите е направо в болезнено ранни часове. Още по-екзотично е, ако улучите например да си опънете палатката до някоя цигуларка, която към 4.30 посред нощ започва да си настройва цигулката за сутрешната молитва в 5 ч. Но пък какво по-хубаво от това да ви събудят с нежната и неповторима мелодия на цигулка, вместо денят ви да започва с крясъците на изнервената ви съседка от долния етаж?
- България остава без медицински сестри
България е единствената страна в света, в която медицинските сестри са по-малко от лекарите. Само през 2008 г. повече от 1800 са напуснали страната, като тенденцията продължава, съобщи председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова.
Проф. Маркова припомни, че съотношението на лекарите и медсестрите трябва да бъде 1 към 2, а в България има 36 хил. доктори и само 30 хил. сестри при нужда от 60 хил., информира „Дневник“.
Причините за напускането на професията са много и се повтарят с години, но досега нито едно правителство не ни обърна необходимото внимание, оплака се председателят на асоциацията. Днес ще изпратим писмо с исканията си и ще настояваме за среща с министър Божидар Нанев, допълни тя.
От съсловната организация предупреждават, че недостигът на кадри поставя в тежка ситуация лечебните заведения и може да доведе до затваряне на отделения.
Липсата на кадри води до влошаване на качеството на медицинските услуги и оскъпяване на лечението, обясни проф. Маркова. Там, където сестрите недостигат, задължително се увеличава смъртността, твърди тя.
Според нея сестрите напускат масово държавните болници и отиват в частни, където получават повече пари. Така университетските болници остават без нужния персонал, а основно там се лекуват българите.
Много от кадрите търсят работа и в чужбина. Свободни места се предлагат във Великобритания, Испания, Гърция. Напоследък много се активизираха фирмите, които набират хора за Италия.
Маркова даде пример със социалните домове в Англия, където персоналът получава над 1300 лири. Те не могат да се сравнят с нашите мизерни заплати от 400-500 лв., допълни професорът.
Друг проблем е, че от страната емигрират предимно младите медицински сестри, а тук остават само тези в пенсионна възраст, което още повече влошава ситуацията. Затова от гилдията настояват да се подобри заплащането на професията, да се намалят таксите за обучение, да се увеличи приемът на студенти.
Кафене.бг
- Тихата бомба на Обама
Автор: Петко Бочаров
Много е интересно да се наблюдава какво става у нас, много по-интересно е откогато и да било, но не ви ли е също толкова интересно да си представите като как ще изглежда светът след 50 години например? Темата, разбира се, не е нова, лично аз какви ли не теории съм чувал, но информацията на Франс прес, на която ненадейно попаднах в интернет, потвърди мое отдавнашно убеждение. В този текст нямаше никаква сензация, ставаше дума за обикновена международна среща и кореспондентът на френската осведомителна агенция се бе постарал да я отрази според правилата – предистория, участници, проблемите в момента, позиции, изказани становища. Става въпрос за разговори на министерско равнище между САЩ и Китай, състояли се при закрити врати във Вашингтон на 27 и 28 юли по проблемите на финансово-икономическата криза и глобалното затопляне. Тоест дотук нищо особено.
Което следваше обаче, е бомба
Но не обикновена бомба, а специална, каквато може да има само в политиката, защото не гърми за всички, а само за способните да я чуят. Много е важно да я чуем и ние. “Отношенията между Съединените щати и Китай ще определят какъв да бъде 21-вият век, а това значи, че нашите двустранни отношения ще са най-важното нещо за света. Тази именно реалност трябва да лежи в основата на нашето партньорство. Тя е отговорността, която носим.” Това казал новоизбраният президент на САЩ Барак Обама по повод на срещата, прилежно цитиран от кореспондента на Франс прес.
Не е ли страхотно! Само тези няколко думи са достатъчни, за да прогледнем в бъдещето. Тези у нас (а и изобщо навсякъде), които са имали възможност да наблюдават международните дела и промените в съотношението на силите в световен мащаб от края на Втората световна война до днес, не може да сбъркат в изводите.
Първо, въпросната двустранна среща е можело спокойно да мине и без изявление на самия американски президент, камо ли пък да има изявление, далеч надхвърлящо предмета на разговорите и засягащо мястото и ролята на двете големи сили в развитието на човечеството през идните десетилетия.
Второ, Китай вече е изместил Русия като световна суперсила и в бъдеще само Китай ще е способен да конкурира военните възможности на САЩ в океана, във въздуха и в Космоса. Това е тезата, която много наблюдатели отдавна поддържат, но тя никога не е бивала изричана от официални представители на Вашингтон. За пръв път тя се признава за вярна, и то от самия президент на САЩ.
Трето, не друг, а тъкмо “диалогичният” президент, който избягва конфронтациите и вярва, че всички хора по света могат да живеят в разбирателство и мир, посочва само китайско-американските двустранни отношения като ключовия фактор за международната атмосфера през 21-ви век.
Четвърто, изказването на Обама е по същество послание към Москва. И смисълът му е убийствен. Спрете да се изживявате като суперсила – гласи то. – Не сте. По никакъв показател не отговаряте на изискванията. За нас не сте вече никакво предизвикателство, сега за нас проблемът е Китай. Вие се държите с нас враждебно, дрънкате оръжие, като през студената война,
разни ваши генерали ни заплашват
изобщо държите се безотговорно, когато опасността от Китай не за нас, а за вас расте. Ха сега да ви видим накъде ще гледате за повече сигурност.
И пето, партньорството между САЩ и Китай ще е полезно и за американските съюзници естествено, но самият президент на САЩ да се изрази така директно и едно към едно за стабилизиращия международен ефект на само едни двустранни отношения, говори за изключително сериозно изместване на външнополитическите интереси на САЩ към Източна Азия и Тихия океан.
Е, ясно е, че тихата бомба вече гърми в ушите на способните да я чуят. С което обаче особена стойност добиват наследството от миналото и реалностите днес. Можем ли да приемем, че руснаците са изпуснали шанса да потърсят сближение с Китай и че САЩ вече ги изпреварват? Да, разбра се, точно такава е истината. Омразата на комунистическата власт в Пекин към САЩ поради защитния чадър над китайските националисти на остров Тайван е добре известна и тя не е изчезнала до днес. Но да се е опитала Москва да се възползва от положението, което трае вече години? А дали пък администрацията на Обама не вижда в миналото на китайско-руските отношения достатъчна ненавист, за да си осигури предимство в сближаването с Пекин?
Да хвърлим поглед върху фактите
След смъртта на Сталин през 1953 г. отношенията на СССР с Китай тръгнаха рязко надолу, като влошаването стигна до опасен градус в края на десетилетието и началото на 60-те. А границата помежду им е дълга 4380 километра!! Много сериозен инцидент стана през май 1962 г., когато 60 000 уйгури от Синдзян нахлуха през границата в СССР, бягайки от ужасните условия на живот в китайската провинция. Пекин моментално обвини СССР, че подстрекава уйгурския етнос в Синдзян. През юли 1964 г., на среща с японска социалистическа делегация Мао Цзедун заяви, че царска Русия е “откраднала” от Китай огромни територии в Сибир и добави, че китайският народ все още не е поискал сметка от Москва.
Това изявление хвърли в ярост Никита Хрушчов и оттук нататък започна драматично увеличаване на разположените от двете страни на границата войски. На 2 март 1969 г. на о. Женбао китайците устроиха засада на част от съветските гранични войски, убиха 31 и раниха 14 души. СССР веднага отмъсти, като бомбардира китайските войски на източния бряг на р. Усури и като щурмува о. Женбао. Според съветски източници китайците дали 800 убити, срещу 60 убити от съветска страна. По-късно, през август 1969, станаха нови сблъсъци, този път в западната част на китайско-съветската граница, където е провинцията Синдзян.
Още тогава САЩ побързаха да се възползват от момента и дадоха да се разбере, че имат интерес да укрепят връзките с китайското правителство. През 1971 г. Хенри Кисинджър отиде тайно в Пекин за среща с китайския министър-председател Чжоу Енлай и така подготви посещението на президента Ричард Никсън в Китай, което се състоя през 1972 г. Разговорите на Никсън с Мао станаха причина да влезе в обръщение фразата
“пинг-понгова дипломация”
На 21 юли 2008 г. външните министри на Русия и Китай Сергей Лавров и Ян Дзиечъ подписаха споразумение за трасето на границата по спорните отсечки.Вече мина половината от 2009 г. Светът изживява криза, но както на тази земя днес всичко се движи по-бързо от вчера, скоро ще я надживее. Щом дори климатът във всички точки на планетата успя за само някакви си 50-60 години да се промени почти толкова радикално, колкото по-рано за векове, значи е действително вече време да свикваме с вихъра. Защото той отвява както биологични видове, ледници и тропически гори, така и отживели представи. Затова мисля, че за уважаемия читател ще е от полза, ако в контекста на казаното дотук поразсъждава и по данните по-долу, публикувани в един от най-авторитетните справочници в света, The World Almanac and Book of Facts 2009.
НАСЕЛЕНИЕ: Русия – 140 702 094; Китай – 1 330 044 605; САЩ – 303 824 646
ТЕРИТОРИЯ: Русия – 17 075 200 кв км; Китай – 9 596 960 кв км; САЩ – 9 826 630 кв км;
ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНОСТ: Русия – 8.3 на кв. км; Китай – 142.6; САЩ – 33.2
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ: Русия – 2.1 трилиона US долара (1 трилион = 1000 милиарда US долара); Китай – 7.1 трилиона; САЩ – 13.8 трилиона
БВП НА ЧОВЕК: Русия – $ 14 700; Китай – $ 5 300; САЩ – $ 45 800
РАСТЕЖ БВП: Русия – 8.1%; Китай – 11.4%; САЩ – 2.2%
ДЕЙСТВАЩИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: Русия – 1 027 000; Китай – 2 105 000; САЩ – 1 498 157
ВОЕНЕН БЮДЖЕТ: Русия – $ 32.99 милиарда; Китай – $ 46.7 млрд.; САЩ – $ 600.24 млрд.
Данните са красноречиви сами за себе си, но нека да погледнем най-съществения показател от преди само 6 години, The World Almanac and Book of Facts 2003: БВП: Русия – $ 1.12 трилиона; Китай – $ 4.5 тр.; САЩ – $ 9.963 тр. Следователно, тъй като изчисленията (както отбелязва Алманаха) са на база 2000 г., видно е, че още от началото на новия век
Китай вече е изпреварил
втората дотогава страна, според размера на БВП – Япония ($ 3.15 трилиона). И е пределно ясно защо Обама се обръща към Китай като към единствената световна сила, която би могла да се мери със САЩ.
Но да оставим САЩ настрана, като мощ и богатство тази демокрация още много години няма да има равен. Логично е да наблюдаваме как вървят отношенията между другите два върха на триъгълника, и то поради ред основателни причини. Като например, че претендентите за статус на втора суперсила се намират върху сушата на един и същ континент, с обща граница над 4000 км. Като например и това, че Русия има гъстота на населеност само 8.3 човека на квадратен километър, а Китай е със 142.6. И че цифрите са общо за техните територии, а не само за обширния и безлюден Сибир. Щом в 1962-а през границата са могли да нахлуят в Сибир 60 хиляди уйгури от Китай, каква е гаранцията, че един ден, когато Китай ще е по мощ далеч над Русия, през същата граница няма да нахлуят 60 милиона китайци! Кой ще ги спре? Това не е преувеличение, защото за китаеца числото милион е все едно нашето сто.
Тъй че вместо да парадира с войнствена самоувереност, която само отблъсква САЩ (и съответно НАТО) и ги тлска към сближаване с Китай, тандемът Путин-Медведев по-добре да си спомни (и да не забравя) думите на Мао за “откраднатите” китайски земи.
- За почивките на американските президенти
За изминалия половин век повечето американски президенти от Републиканската партия са предпочитали да прекарват ваканциите си в семейни имения и ферми, където да се правят на каубои.
Демократите обикновено се връщат на едно и също място – елегантния курорт Мартас Винярд в щата Масачузетс, крепост на богатия либерализъм, където през следващата седмица ще почива и президентът Барак Обама.
За разлика от европейските си колеги американските президенти никога не прекарват почивката си в чужбина.
Агенция Ройтерс прави преглед на ваканционните навици на някои от последните американски президенти.
Барак Обама ще прекара първата си почивка като президент в имение на остров Мартас Винярд, за което е платил наем от около 25 000 долара от собствения си джоб.
Предшественикът на му Джордж Буш, от Републиканската партия, постави рекорд, вземайки си повече почивни дни от всеки друг свой предшественик.
За осемте си години в Белия дом той е прекарал 487 дни в президентската резиденция Кемп Дейвид в щата Мериленд и 490 дни в ранчото си в Крауфорд, Тексас, където релаксираше, мотаейки се сред храсталаците.
Демократът Бил Клинтън през двата си мандата посещаваше Мартас Винярд почти всеки август, където отсядаше в домовете на богати приятели и често се смесваше с народа.
Преди изборите през 1996 г. обаче консултантите посъветваха семейство Клинтън да избере друго място за отдих с не толкова елитарна репутация.
Президентското семейство реши веднъж да отиде на къмпинг в Уайоминг, а след това, когато новият мандат вече бе осигурен, се върна в Мартас Винярд.
Републиканецът Джордж Буш старши отдъхваше в имението на семейство Буш на скалистите брегове на Кенебънкпорт, Мейн, където е прекарал голяма част от детството си.
Класическата снимка на Роналд Рейгън представя президента републиканец възседнал кон през почивката в „Ранчо дел Сиело“, недалеч от Санта Барбара, Калифорния. Освен с езда в своя „Западен Бял дом“ Рейгън отмаряше, строейки огради и правейки мебели.
Демократът Джими Картър, чиито мандат между 1977 и 1981 г. бе белязан от кризата със заложниците в Иран и икономически проблеми, е имал най-малко почивни дни, едва 79, повечето от които е прекарал в дома си в Джорджия.
Джералд Форд, президент между 1974 и 1977 г., е известен с ваканциите, които прекарва спортувайки с приятели – игра на голф в Калифорния и родния му щат Мичиган или каране на ски в Колорадо.
Републиканецът Ричард Никсън е свързван с две ваканционни дестинации – неговия „Западен Бял дом“ в Сан Клементе, Калифорния и „Белия дом във Флорида“ в Кей Бискейн, Маями.
Линдън Джонсън, демократ, но и тексасец, през мандата си от 1963 до 1969 г., си почива в тексаското си ранчо.
Президентът Джон Ф. Кенеди, потомък на богато и влиятелно семейство, прекарва ваканциите си в убежища на елита с историческа слава като Палм Бийч, Флорида, и Нюпорт, Роуд Айлънд.
Той обаче е свързван най-вече с Хаянис Порт на полуостров Кейп Код, Масачузетс, където е имението на семейство Кенеди. Ненаситен моряк, той вероятно е плавал край Мартас Винярд, което го свързва с останалите президенти демократи.
Източник: БТА
- Кадафи за Меграхи: Нима и София не посрещна сестрите като герои?
Въпросът за Абдел Басет ал Меграхи бе в центъра на търговски договори, сключени с Великобритания, твърди синът на либийския ръководител Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам.
Атентаторът от Локърби бе освободен от затвора в Шотландия, където излежаваше доживотна присъда, по здравословни причини, тъй като страда от последен стадий на рак, и бе посрещнат като герой в родината си Либия.
Абдел Басет ал Меграхи беше осъден на доживотен затвор през 2001 г. за участие в атентата срещу полет 103 на американската компания „ПанАм“ на 21 декември 1988 г. Самолетът, превозвал предимно американски граждани от Ню Йорк, бе взривен над шотландското село Локърби. Всичките 259 души на борда – пътници и екипаж, и 11 на земята бяха убити.
Във всички търговски договори за петрол и газ с Великобритания съдбата на Меграхи бе неизменно на масата за преговори, настоява синът на Полковника в интервю по неговия телевизионен канал „Ал Мотавасит“ (Средиземно море), тръгнал ден по-рано.
Британското правителство веднага опроверга тези твърдения. Пред АФП говорител на премиера Гордън Браун отсече: „Няма никаква договорка.“
Всички решения, свързани със случая, бяха изключително от ресора на шотландските министри и политическите и съдебните власти на Шотландия, уточни и говорител на британското външно министерство. Той отрече да е била сключвана каквато и да била сделка между правителствата на Либия и Великобритания
Според Сейф ал Ислам обаче всички британски интереси са били свързани с освобождаването на Меграхи, чийто случай е бил повдиган при всяко посещение в Либия на бившия британски премиер Тони Блеър. Блеър стои зад подписването през 2007 г. на споразумение за търсенето на природен газ в Либия.
Според в. „Индипендънт“ британското правителство е било изненадано от негативната реакция на американската администрация.
„Да се преструват, че това решение не е било ръководено от политически интереси, и да вярват, че не е имало определено ниво на консултации, дори съглашателство, между Единбург и Лондон, могат само глупаците. Трябва да си наивник, за да не усетиш мириса на пазарлъка зад кулисите“, пише вестникът.
За в. „Файненшъл таймс“ освобождаването на Меграхи не е краят на аферата. Според вестника с това решение Лондон е намерил отличен начин да се измъкне от историята, стоварвайки всичко на гърба на шотландците.
Според в. „Дейли мейл“ Великобритания е била унизена от Либия. Било е по-лесно за правителството да улесни връщането на Меграхи в Либия, отколкото да се изправи пред неудобните истини за евентуалната му невинност, смята изданието.
Таблоидът „Сън“ нарича посрещането на Меграхи в Триполи скандално, но неизбежно зрелище и заключава: „Наистина тази седмица бе унизителна за нашите лидери, и от двете страни на границата“.
Междувременно либийският лидер Муамар Кадафи поздрави шотландското правителство за куража и независимостта да освободи либийския гражданин. Снощи Кадафи прие Меграхи, семейството му и голям брой негови близки, съобщи либийската агенция ДЖАНА.
„В този момент искам да отправя послание към нашите приятели в Шотландия – Шотландската национална партия, премиера и министъра на външните работи, да ги поздравя за техния кураж и за независимостта, която показаха въпреки недопустимия и неразумен натиск, на който бяха подложени“, заявил Кадафи.
Той поздравил също „своя приятел“ – британския премиер Гордън Браун, кралица Елизабет II и принц Андрю, които по думите му до един допринесли да се насърчи шотландското правителство за това „историческо и храбро решение“.
Либийският лидер порицал противниците на освобождаването на Меграхи и онези, които критикуваха триумфалното му посрещане в Либия.
Нима българските медицински сестри и лекарят екстрадирани от Либия през юли 2007 г. след осем години затвор в страната, които бяха обвинени в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН, не бяха посрещнати като герои в София, попитал Кадафи.
По думите му той се съгласил с връщането им в България при условие, че излежат остатъка от доживотната си присъда.
„Защо не чухме протести след милостта, оказана на тези лица, и защо не ни беше казано, че тяхното освобождаване ще нарани чувствата на жертвите?
Сега се чуват гласове, че освобождаването на Абдел Басет оскърбява роднините на жертвите от Локърби. Нима те имат чувства, а ние не? Нима ние сме животни, а само те са хора? Именно това подхранва разочарованието и тероризма, от които страдаме“, казал Кадафи.
Източник: VESTI.bg
- Забравете щурите парти-снимки във Facebook ако си търсите работа
Близо половината от работодателите в САЩ преглеждат онлайн профилите на кандидатите за работа в социалните мрежи като Facebook, MySpace или LinkedIn, според най-ново проучване. 45 % от осигуряващите заетост, участвали в изследването на най-големия сайт за осигуряване на работа в Съединените щати, CareerBuilder.com споделят, че използват сайтовете за социални контакти в търсене на кандидати за работа, което повече от два пъти над 22-та %, които са признали, че правят същото година по-рано. Други 11 % заявяват, че планират да започнат да използват за „скрийнинг“ на най-добрите кандидати въпросните места в мрежата. Феноменът се обяснява с все по-разширяващото се присъствие на споменатите сайтове. Компанията, осъществяващо проучването, препоръчва на търсещите работа да бъдат много разумни по отношение на информацията, която качват онлайн. CareerBuilder твърди, че от провеждащите дискретен анализ на профилите на евентуални избраници за дадена позиция 29 % се спират на Facebook, 26 % предпочитат LinkedIn, докато 21 % проверяват в MySpace. 11 % отиват още по-далеч, четейки блогове в мрежата, 7 % – микроблогове като Twitter. 35 % от участвалите в проучването откровено признават, че са открили съдържание в социална мрежа, което ги е накарало да се откажат от кандидат, към когото са проявили интерес. Примерите включват „провокативни или неподходящи фотоси или информация“ или признания за алкохолна или наркотична употреба. Други „разочароващи“ фактори са лоши изказвания по адрес на предишен работодател, колеги или клиенти, лоши комуникативни умения, дискриминационни коментари, лъжи по повод квалификацията или споделяне на конфиденциална информация за бивше работно място. Все пак, отбелязва проучването, не винаги информацията, достъпна на профилите в социалните мрежи е негативен фактор при вземането на решения за евентуално назначаване. 18 % от работодателите споделят, че са открили съдържание, което ги е подтикнало да предпочетат въпросния кандидат. /БГНЕС
- Четири групировки контролирали митницатa
Поне четири групировки са си поделяли митниците досега, съобщи новият директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, цитиран от news.bg.
Тези групировки са си поделяли печалбите, без да влизат в конфликти помежду си, обясни Танов пред държавното радио БНР.
Сред споменатите кръгове е и „Монтерей“, каза Танов, който е бивш антимафиот №1, но добави, че не може да посочи конкретните личности, които стоят по върховете им.
Кръгът „Монтерей“ води името си от едноименния ресторант в София, където се събират бивши офицери от Държавна сигурност /ДС/. За част от тях се твърди, че са близки с босове на подземния свят.
Бившият шеф на Национална служба сигурност по времето на Иван Костов, ген. Атанасов алармираше, че и вътрешният министър Румен Петков е от този кръг, образуван около ген. Любен Гоцев.
Интересите на различните групировки са прокарвани чрез конкретни фигури в агенцията, които не отричат, че се събирали пари за тях, изтъква още Танов.
Директорът на Агенция „Митници“ добави, че освобождаването на заместниците Христо Арабаджиев и Румен Божинов не трябва да се обвързва с уволнение на третия наследен заместник – Красимир Николов.
Според Танов за 2 месеца контрабандните канали ще секнат и едва тогава ще е ясно дали агенцията ще може да събере поисканите от финансовия министър 700 милиона лева.
Танов добави, че досега конкретни мерки не са били предприемани с довода, че ще спаднат приходите в митниците. Този спад обаче ще бъде компенсиран от по-високите налози, които ще събират данъчните вътре в страната.
- Смъртта на българин предизвика разследване в САЩ
„Уолстрийт Джърнъл“ пише, че смъртта на българския каскадьор Анислав Върбанов в увеселителния парк „Дисниленд“ в Орландо, Флорида е предизивкала разследване, тъй като е третият подобен инцидент от месец юли насам.
30-годишният Върбанов намери смъртта си в „Дисниленд“ по време на репетиция за шоу на основата на филм за Индиана Джоунс.
Това е трети поред инцидент, коствал живота на служители на „Дисниленд“ от юли насам. Смъртта на Върбанов е предшествана от тази на 47-годишния Марк Принс, загинал миналата седмица по време на т.нар. „Пиратско шоу“, и от тази на 21-годишния Остин Унънбърг, премазан от влак в парка през юли.
Департаментът по труда на САЩ е изпратил свой разследващ експерт в орландо, който да установи на място какво точно се е случило при инцидента с българския каскадьор, а също и при предишните два.
Свое собствени разследвания на злополуката с Върбанов са предприели местният шериф и администрацията на „Дисниленд“.
Анислав Върбанов постъпва на работа в увеселителния парк „Дисниленд“ във Флорида през миналия месец, като се е занимавал с гимнастика и акробатика още от 1991, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.
Kafene.net
- Оливър Стоун с документален филм за тайната история на САЩ
Американският режисьор Оливър Стоун, носител на награди „Оскар“ за филмите си „Взвод“ и „Роден на четвърти юли“, ще заснеме документален филм за тайната история на САЩ, предаде Асошиейтед прес.
Поредицата ще бъде излъчена по американската кабелна телевизия „Шоутайм“ и ще бъде в 10 серии. Те ще са посветени на разкрития за събития, оформили историята на САЩ през последните 60 години, но запазени от властите досега в тайна.
Сред разкритията ще има и такива за събития, случили се по времето на Виетнамската война и на администрацията на Джон Кенеди, или свързани с ролята на САЩ в света след падането на комунизма.
Оливър Стоун ще бъде и продуцент на филма, както и гласът зад кадър, който ще води разказа във всеки един епизод.
Документалната поредица ще започне да се излъчва по „Шоутайм“ следващата година.
- Менте звезди задръстват „Фейсбук“
Когато си мислите, че си контактувате във „Фейсбук“ с някоя знаменитост, съществува голяма вероятност да сте попаднали във връзка с реален социопат, предупреди в.“Труд“.
Виртуалната разходка из най- популярната социална мрежа показва, че футболната звезда Митко Бербатов например има повече от 2 клонинга вътре.
Това ще рече, че някой умишлено създава менте профили, с една единствена цел- да се добере до запалените фенове на звездата или поне да се прави на някой, с който няма нищо общо в действителност.
Единият от т.нар. Бербатовците с радост приемал за приятел всеки.
Журналист от в.“Труд“ си е направил експеримент, като е опитал да поговори с него първо на английски, а после на немски. Оказвало се обаче, че той не владее въпросните езици, за разлика оригинала…Ромският славей- Азис също е сред родните звезди, които си имат по няколко ментета във „Фейсбук“. Профилите му са украсени с множество негови фотоси, но кой всъщност се крие зад тях- не е ясно!
Очарователната Тв водещата Маги Желязкова пък алармирала всичките си приятели, че няма нищо общо с профилите на нейно име във „Фейсбук“.
- Установени нарушения в гласуването в чужбина
Проверка на министерството на външните работи е показала сериозни нарушения в секциите зад граница на изборите за Народно събрание. Министерството е пратило данните на прокуратурата, съобщи пресцентърът, цитиран от „Дневник“.
Сред констатираните нарушения са дописвани и преправяни протоколи с изборните резултати, както и неправилно издадени заявления за откриване на секции за гласуване.
В някои от случаите, подробно описани в подадения сигнал, се установява, че протоколите за изборните резултати не са оформени съобразно законовия запис, а същите са дописвани или преправени от съответните длъжностни лица, гласи съобщението от министерството.В редица секции на изборния ден са регистрирани опити от длъжностни лица и от други лица, намиращи се в избирателните секции, да се поставят отметки в международните паспорти на гласуващите – с евентуална цел отчитане на гласуването пред трети лица, е показала още проверката. Налице са и случаи на изборна агитация в самата секция за гласуване в полза на политическа партия.
В множество от случаите се установява, че заявленията от български граждани за откриване на избирателна секция в чужбина не са съобразени със законовите изисквания, като същите не са подписани от лицата-заявители, а от инициативни комитети или землячески организации, които нямат право по закон да извършват това, пише в съобщението.
Проверката за гласуването зад граница беше направена по настояване на министър Румяна Желева. Поводът бяха многобройните информации за нарушения на вота, както и опасенията от изборни манипулации, особено в избирателните секции в Турция. Проверката обхвана всички страни, в които бяха разкрити избирателни секции и в които бяха произведени избори на 5 юли.
Констатирани са „редица сериозни нарушения на изборния процес, които би трябвало да бъдат проверени от компетентните органи с оглед преценка за извършване от длъжностни лица, ангажирани в изборния процес. Този текст от НК засяга купуването на гласове и нарушенията на политическите права на гражданите.
kafene.net
