Авторски
- „Глад“ – изложба в София на Йона Тукусер
27 септември – 27 ноември 2022 г.
Квадрат 500, София
.
В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
.
.
Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 г. се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
.
.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г. и 1946 – 1947 г., като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Източник: Nationalgallery.bg
.
- Патова ситуация в първия ден на 48-ия парламент
Патова ситуация в първия ден: И след балотаж 48-о НС остана без шеф
Първи председателки съвет се проведе на старта на новото 48-о Народно събрание. Причината е, че нито един от кандидатите за председател на парламента не беше одобрен. Предложението отправи председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова от трибуната на парламента, която настоя за 15 минути почивка.
Но и след балотажа 48-ото Народно събрание остана без председател.
Кандидатът на ГЕРБ Росен Желязков получи 103 гласа „за“, 85 „против“ и 52 „въздържал се“. Кандидатурата на Никола Минчев от ПП срещна подкрепата на 98 гласа „за“, „против“ – 32 и „въздържали се“ 110, с което също не бе одобрена.
Почтеният председател на откриването на парламента Вежди Рашидов даде 15 минути почивка, за да стане ясно в крайна сметка кой, кога и как ще оглави новият парламент.
Неписано правило е партията, победител на изборите, да излъчи председател на парламента, това настоя Десислава Атанасова в началото на дебата за избор на председател на 40-то Народно събрание. Четирима са кандидатите, като първата политическа сила – ГЕРБ предлагат Росен Желязков.
Отново Десислава Атанасова изтъкна необходимостта от консенсус. Желязков щял да набляга на силата на правото, по думите й.
„Възраждане“ излъчиха Петър Петров. Той нямало да потъпква опозицията и щял да бъде диалогичен. ПП предложиха Никола Минчев. Имало примери председателят на НС да не е от първата политическа сила. В предишния парламент той се превърнал в символ на диалогичност. Левите искат начело на 48 НС да е Кристиян Вигенин. Опитът и личните му качества щели да му позволят да ръководи този фрагментиран парламент, според Корнелия Нинова.
ДПС застана зад Росен Желязков.
При първото гласуване народните представители отхвърлиха кандидатурата на БСП за председател на парламента – Кристиан Вигенин с 31 „против“ и 181 „въздържали се“. 27 гласа бяха „за“.
Кандидатурата на Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ също не бе одобрена – законотворците гласуваха с 37 гласа „За“, 29 „против“ и „въздържали се“ 135.
За третия кандидат за председател на парламента – адвокат Петър Петров от „Възраждане“ също не срещна подкрепата на депутатите. Те гласуваха с 27 гласа „за“, 94 „против“, и въздържали се 118 души.
Кандидатът на коалицията ГЕРБ-СДС Росен Желязков също не бе одобрен от народните представители. Той получи подкрепа от 103 гласа „за“, „против“ се обявиха 86, а „въздържали се“ бяха 51.
На своеобразен балотаж за шефския пост в парламента ще отидат двамата кандидати, получили най-много гласове – Никола Минчев и Росен Желязков.
Източник: News.bg
.
- Според Bloomberg Economics, в САЩ ще настъпи рецесия догодина
.
Под заглавие „Прогнозата за рецесия в САЩ догодина достигна вероятност от 100%“, на сайта на БНР е публикуван следният текст:
Рецесията в САЩ изглежда напълно сигурна през следващите 12 месеца, според новите прогнози на модела на Bloomberg Economics, което представлява удар върху икономическите послания на президента Джо Байдън преди междинните избори през ноември.
Най-новите модели за вероятност за рецесия на икономистите на агенция „Блумбърг“ – Анна Уонг и Елиза Уингър прогнозират по-висока вероятност за рецесия във всички времеви рамки, като 12-месечната оценка за икономически спад до октомври 2023 г. достига 100% спрямо 65% вероятност за сравнимия период през предишната актуализация на тези икономически модели.
Прогнозата ще се окаже нежелана новина за Байдън, който многократно заяви, че САЩ ще избегнат рецесия и че всеки евентуален спад ще бъде „много лек“, тъй като той се опитва да увери американците, че икономиката е на стабилна основа под неговото управление, посочва агенция „Блумбърг“.
Затягането обаче на финансовите условия, упорито високата инфлация и очакванията за по-нататъшно вдигане на лихвите от страна на Федерален резерв повишават риска от свиване на БВП на САЩ.
Разработеният модел дава по-сигурни индикации за рецесия от други прогнози. Отделно проучване на „Блумбърг“ сред 42-ма икономисти предполага, че вероятността от рецесия през следващите 12 месеца сега възлиза на 60% спрямо 50 процента месец по-рано.
Прогнозите са в рязък контраст с оптимистичния тон на Джо Байдън. Президентът се съсредоточи върху силното нарастване на работните места, докато провежда кампания, за да помогне на демократите да запазят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената на междинните избори след три седмици.
Но инфлацията, която се намира близо до най-високото ниво от четири десетилетия, пречи на перспективите на демократите в предстоящите избори, като социологическите проучвания сочат, че икономиката е основният проблем на избирателите.
Икономическият модел на Bloomberg използва 13 макроикономически и финансови индикатора, за да предскаже вероятността от икономически спад във времеви хоризонти от един месец до две години.
Докато шансът за рецесия в рамките на 12 месеца е достигнал 100%, според този модел, шансовете рецесията да удари САЩ по-рано също се увеличават. Моделът прогнозира вероятността от рецесия в рамките на 11 месеца на 73% (спрямо 30% преди това), а 10-месечната вероятност за свиване на БВП се повиши до 25% от нула процентни пункта.
Влошаването на перспективите се дължи на широкообхватно влошаване на икономическите и финансови показатели, използвани като входни данни за модела, посочва Bloomberg Economics.
.
- Мартин Карбовски: Виж кой говори
Мартин Карбовски, Lentata.com
.
Има ли такова понятие – “телевизионна окупация”?
Има ли въобще смел човек, който ще ни побутне да разберем какво “ни дават” да гледаме? Анализи има, антрополози има, социолози има, но всички вкупом не искат да кажат семплата истина – дават ни да гледаме едни и същи хора. И теми.
Досущ пролича на футболно студио – един и същ шеф, с едни и същи некадърни футболисти, сменят само треньора, докато там текат едни пари.
Пак казвам “пак казвам”.
И не става дума за скука. Става дума за ясна цензура.
Има ли списък с хора за “неканене” като гости в телевизионния ефир?
Видяхте ли кой говореше по време на изборите? Страшно много хора, списъка на гостите беше по-голям от упътване за миялна машина.Но дадохте ли си сметка какво не виждате? Не виждате Волгин, Дачков, Тома Томов, Иван Бакалов, Миролюба, дори Генка Шикерова. Не виждате Кеворк, Нешка, Стефан Цанев, за баланс поне. Но той, Стефан Цанев, е заменен лесно с Гошко Господинов, винаги бавно говорещи и верни на партията.
За баланс и за цвят можеше да ги видите, но баланс няма. Вместо това включваме Венци Венц от Баден Баден да говори за Дюран Дюран. И за “избора на младите хора.” Телевизорът ни предостави всякакви плява на мненията, може да ги наречете “ъпиниън плява”.
Политическата кариера на Иван и Андрей също започва много фино. Макар, че в логото им се съдържа най-голямата лъжа на епохата – “Бългерия уонтс ю” – супер идея, но е точно това, което не се случва. Въпреки, че намаляхме с 11 процента за десет години, да знаете – Вас много Ви искат тук. Защо – за да си траете позитивно.
След изборите – екранът е окупиран от гербажиите. Борисов говори в движение, репортерките само му забърсват прахта с микорфона, за да блещука образа му, да не го забравите. Но окупацията е проведена с аватари на Борисов, доста успешни, признаваме – Митов, Деси, Биков, Томето и други партийни умалителни. ГЕРБ са по посланията, директно.
После идва “анализът” – там властват софиянци-дебианци (от ДБ), които, къде независимо, къде зависимо, се телепортират от студио в студио и говорят само едно – че са винаги верни на партията и на Големия брат.
А на нас други анализи ни трябват, за да сме наясно какво се случва. Четири анализа ни трябват, но няма кой да ги финансира.
Първият е тип “виж кой говори” – искаме да разберем какво работят говорещите глави – и от кого се финансират. Какво ли ще излезе от едно такова проучване?
Вторият анализ – няма кой да ни каже по колко минути говорят партиите за един месец.
Третият анализ – наличието на списък на забранени гости и теми – кажете кои послания са разрешени и кои не. Аз също искам да се съобразя.
Четвъртият анализ е най-драматичен, сведен до елементарен въпрос – възможна ли е у нас телевизия на опозицията? Не отделен национален канал, сакън, не отделно предаване, Бога ми, една малка рубрика да се изока опозицията има ли?
Не. Няма. Защото сме родени наведени и така ще си умрем – наведени. Свобода ли? Не е свобода това, телевизорен макартизъм е.
.
- Лотария „Зелена карта 2024“ – какво е важно да знаем?
Миналата седмица държавният департамент на САЩ обяви началото на програмата за разнообразяване на имигрантския поток (DV) за 2024 г. Ето какво четем на уебстраницата на Посолството на САЩ в България.
Всяка година Програмата за разнообразяване на имигрантския поток предвижда до 55 000 имигрантски визи за хора от страни с нисък процент на имиграция в САЩ. Участниците в програмата трябва да отговарят на конкретни изисквания, а визите се издават на изтеглените на случаен принцип измежду всички участници.
Кандидатите могат да подават заявки за участие в програмата DV-2024 по електронен път на адрес dvprogram.state.gov от 19:00 ч. българско време в сряда на 5 октомври 2022 г. до 19:00 ч. българско време във вторник на 8 ноември 2022 г. Няма да се приемат заявки, които са подадени по-късно от регистрационния период или по пощата. Няма такса за регистрация в програмата.
Важно е кандидатите да запомнят, че законът допуска само една заявка на човек по време на регистрационния период и ако някой участник подаде няколко заявки, всички негови заявки ще станат невалидни. Всички участници трябва да се регистрират със скорошна снимка, направена през последните шест месеца. Ако някой прикачи стара снимка, включително тази, с която е участвал в предишно издание на програмата DV, няма да има право на виза по тази програма.
Няма гаранция, че изтеглените на случаен принцип от програмата ще получат виза. Това, че някой е изтеглен, означава, че той има право да кандидатства за виза по програмата. Ако поредният номер на участника е под лимита от номера, които могат да бъдат обработвани, то той може да получи възможност да кандидатства и евентуално да получи виза по тази програма.
Тъй като е възможно някои от първите 55 000 изтеглени да не отговарят на условията за виза или да не продължат с участието си в програмата, ще бъдат изтеглени повече от 55 000 заявки за участие. Това също означава, че няма да има достатъчен брой визи за всички, които са били изтеглени първоначално. След като всичките 55 000 визи бъдат издадени, програмата ще приключи. Възможно е визовите номера да бъдат изчерпани преди септември 2024.
Изключително важно е участниците да запазят уникалния номер за потвърждение на регистрацията си в програмата DV поне до 30 септември 2024 г.
Държавният департамент никога не уведомява участниците в програмата, че те са сред изтеглените, по телефона, по пощата или по електронната поща. От 6 май 2023 г. участниците в програмата DV-2024 ще могат да въведат уникалния номер за потвърждение на регистрацията си в полето Entrant Status Check на уебсайта на програмата https://dvprogram.state.gov/, за да проверят онлайн дали са изтеглени. Онлайн функцията Entrant Status Check ще уведоми изтеглените участници как те и членовете на семействата им, които отговарят на изискванията, да кандидатстват за виза. Освен това, Държавният департамент ще потвърждава датите за насрочените интервюта чрез функцията Entrant Status Check. Всички писма, имейли или телефонни обаждания, в които се твърди, че участникът е спечелил от програмата, са измамни.
Инструкциите за програмата DV-2024 са публикувани на английски и на български език в сайта на Посолството bg.usembassy.gov.
Ако имате допълнителни въпроси, след като прочетете инструкциите, можете да ни изпратите имейл на адрес [email protected].
.
- Кой е първият признак за цивилизация?
.
Коя находка е първият признак за цивилизация? Антроположката Маргарет Мийд разкрива алтруизма на древните човеци
Преди много години антроположката Маргарет Мийд попитала студентите си как мислят – кой е първият открит признак на цивилизацията. Студентите очаквали Мийд да почне да разказва за обработени каменни сечива, стрели и копия, глинени гърнета или облекла от кожа…
Но не.
Мийд съобщила на будните си студенти, че първият признак за цивилизация в древни времена била една находка.
Човешка бедрена кост. Счупена и зараснала…
Антроположката обяснила на изумените младежи следното:
Ако кое да е същество от животинския свят си счупи крака, почти със сигурност то ще умре. Със счупен крак не може да се бяга от опасност, не може да се стигне до реката за водопой, не може да се ловува за добив на храна. Съществото със счупен крак свършва зле – обикновено като жертва на други животни, които го изяждат. Кракът зараства бавно, стадото или глутницата не могат да чакат толкова дълго и да подкрепят болния си другар. Те продължават нататък. Естествен отбор.
По намерената при разкопки човешка бедрена кост (тя е най-здравата в човешкото тяло и най-бавно и трудно зарастващата) съвсем ясно се виждали следи от счупване и от зарастване.
Това е доказателство, че някой е отделил време, за да остане с този, който е получил травмата. Превързал е раната, преместил го е на безопасно място, пазил го е от хищници, носел му е храна и вода. Докато болният не се е оправил.
Да помогнеш на друг човек в труден за него момент – това е постъпка, от която започва цивилизацията, казала Мийд.
Маргарет Мийд (16 декември 1901 – 15 ноември 1978) е американска антроположка, популярна сред широката аудитория с честите си участия като автор и оратор в средствата за масова информация през 60-те и 70-те години на миналия век, с цел популяризиране на науката. Тя е получила докторските си степени в Колумбийския университет. Мийд е президент на Американската асоциация за напредък на науката през 1975 г. В научните среди трудовете й, посветени на социалните общности в Самоа, където тя прекарва в наблюдения и анализи дълго време, не се приемат радушно и дори се подлага на съмнение тяхната академичност. Тя пише открито и честно за понятия като матриарахат, феминизъм, равнопоставеност на половете, сексуално равноправие на мъжа и жената.
.
Източник: Списание 8
Маргарет Мийд. Снимка: wikimedia.org .
- Емил Йотовски: Внимание – кемтрейлс!
.
Независимо от кои сте, то според Вас другите са тъпи. А не са „другите“. Тъпи сме всички ние
.
Емил Йотовски, Fakti.bg
.
Няма да Ви губя времето с увод какво е това. Въпросът е конкретен.
Пръскат ни или това е конденз?
Попитайте когото и да е и той ще има мнение. Непоколебимо мнение. Непоколебимо и крайно поляризирано.
На фона на тази караница, могат да се направят няколко интересни заключения.
Първо и основно. Ние не вярваме на тъй наречените официални информационни източници. Това е, защото те са окупирани, разбирайте притежавани или спонсорирани от големи, предимно европейски глобални медийни групи. Официалните медии вече са пропагандни канали. Те няма да разобличат нито един свой рекламодател, дори и да продава откровена отрова, опакована в цветен станиол. Все едно някой Ви казва кое сирене е хубаво и кое менте? Все едно на някого му пука за вас? Журналистиката е сведена до възторжено мисиркаджийство. Болшинството хора вече разчитат не на информация, а на собствените си разсъждения. Разследващата журналистика е ликвидирана като такава или й е позволено да прави репортажи само за баби, които продават копър по тротоарите в центъра на София и не издават касови бележки. Затова, каквото и да кажат официалните медии, то се прима по-скоро като манипулативна лъжа, отколкото като информация.
Второ. Науката, която дава просто обяснение на феномена, все още не е напълно абдикирала, въпреки че и тя показва дразнеща зависимост от парите.
Официалното повтаряне, че двигателите на самолетите правят конденз не анулира въпроса: „Добре, конденз има, но може ли да има и нещо друго? Какво пречи някои самолети (далеч не всички), да ръсят някакви работи над главите ни? Няма нито един физичен или химичен закон, който да отрича едно такова твърдение. Реално кондензът може и да е официалното лице на съвсем други мероприятия? Но науката не разглежда тази възможност. Тя твърди, че това е конденз, което не я прави наука, а също форма на пропаганда.
Трето. Отчетливата тенденция, хората съмняващи се в горните две неща да бъдат изкарвани тъпи. Не, драги ми. Да се съмняваш не те прави тъп. Освен, че това обижда и дразни, не носи никаква доказателствена полза за това, какво се случва над главите ни. Основна движеща сила в науката е съмнението.
В интерес на истината, няма как да не се зададе и въпросът: „Защо, по дяволите, ако ни пръскат с разни неща, не го правят през нощта?“. Колко елегантно би било. Странно е, че пропагандата машина не се е сетила за това. А тя не е тъпа?
Четвърто и най-обезсърчително. Ние не разполагаме с пълна власт над небето си. Нито можем да го защитим, нито да го стопанисваме в пълния смисъл на думата. Зависими сме до последния нит на последния нехвърчащ хеликоптер. Разчитаме на чужда честна дума, а това също не е повод за доверие.
Но най-симпатичното, както споменах в началото е, че стане ли въпрос за Кемтрейлс, обществото се разделя на две. Независимо от кои сте, то според Вас другите са тъпи. А не са „другите“. Тъпи сме всички ние. Повярвайте ми, няма нищо по-податливо на манипулации и контрол от едно разединено общество. Или племе. Или изчезващо племе. Или обитатели на територия. Както предпочитате.
.
- Мариана Христова и Здравка Момчева за седмия литературен сборник
.
Интервюта на Нина Цанева с редактора на сборника Мариана Христова и една от авторите в него Здравка Владова-Момчева, излъчени вчера сутринта в ефира на предаването „Нашият ден“ по Програма „Христо Ботев“ на БНР. Повод за интервюто със Здравка Момчева е и наградата, която тя получи в конкурс на НДФ „13 века България“.
.
СБОРНИК С ТВОРБИ НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ ШЕСТ КОНТИТЕНТА
.
Мариана Христова (първата вляво) с автори от седмия сборник. Снимката, която е от представянето на книгата в София, е на Петър Стаматов. “Заслугата за това да бъдат издадени тези седем сборника в голяма степен се дължи на д-р Виктор Хинов, който живее в САЩ. Това е един човек, който е основен спонсор на почти всички книги от поредицата, а също автор. Той има голяма заслуга за това, както и нашият скромен редакционен екип на сайта Eurochicago.com, разказва в “Нашият ден“ Мариана Христова, редактор и основен съставител на сборника:
Седемте сборници от поредицата. Снимка: Марияна Таланова “Това е една инициатива на българи, най-вече на емигранти, на шепа хора, правена със собствени сили и с дарения на други наши сънародници от различни страни. Тези седем книги станаха факт, те са някаква извадка от съвременната българска литература. Има най-различни автори с най-различни почерци.
“Шарената сол на планетата“ е един израз, който в един от разказите, се споменава като метафора за българските емигранти по света. Тази метафора беше избрана от част от нашия екип за заглавие на сборника. Това е метафора за българските емигранти по света. За да има политика за авторите зад граница, не са нужни само конкурси. Често това, което пишат и казват е нещо много интересно и съпоставящо и има защо. Има автори, които си струва да бъдат видени“.
Сайтът Eurochicago.com е първият с блогова система на три езика
“Това е една българска медия, създадена още в първата си платформа през 2003 г. Не съм свидетел на самото създаване, тя е създадена от Петър и Петранка Стаматови, руски емигранти в Чикаго, с помощта на приятели и съмишленици. От 2011 г. съм редактор на български език в нея“, разказва още тя в интервю за БНР.
Интервюто може да се чуе в сайта на БНР ТУК.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЗДРАВКА МОМЧЕВА СПЕЧЕЛИ ПРЕСТИЖНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
.
Здравка Владова-Момчева. Снимка: radiovelikotarnovo Великотърновката Здравка Владова-Момчева, която живее и работи във Великобритания, спечели престижната награда за най-добър сборник/разкази в конкурса “Съвременна българска художествена литература без граници” 2022.
Той се организира от Администрацията на Президента на Република България и Националния дарителски фонд “13 века България” и в него участват автори от всички общности на българи по света, които са навършили 21 години и са български граждани, постоянно пребиваващи извън територията на България или такива с доказан български произход, с адрес в чужбина.
Книгата на Здравка Владова-Момчева е озаглавена “Кръстопътища и острови” и съдържа най-новите й разкази от вече над 200-та, които е написала досега. Сборникът е номиниран от Българското училище “Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и “Асоциацията на българските училища в чужбина” ( АБУЧ).
Тя е и един от авторите, включени в сборника “Шарената сол на планетата“ с творби на български автори от шест континента, чиято премиера е на 6 октомври.
“Изключително съм благодарна за тази номинация, която беше предприета изцяло по решение на тези две български организации на българите извън нашата родина. Удовлетворена съм, че моят творчески труд, който наистина вече е много обемен, беше оценен от авторитетното жури.
Тази награда идва в момент, в който всички ние – и българските автори, и българските читатели у дома и по света – имаме нужда да бъдем заедно. Трябва да оповестим, че България не е само географска територия, тя е и духовна. Нейните хоризонти се простират далеч извън границите“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл ТУК.
.
Източник: БНР
.
- Следизборни съмнения
.
Навремето, преди много години, един от бизнесите на моята фирма беше производство на детски игри и хазартни машини (ротативки). Внасях платки и части от Китай и тука ги сглобявахме. Най-важният момент беше, когато, преди да ги продадем, ги настройвахме. Викахме купувача и му обяснявахме как машината може да дава 25, 50 или 75 % от печалбата. Това зависеше от него. Той само трябваше да стигне до дънната платка и да премести едни ключета.
Влизал съм в хазартни зали и съм наблюдавал какво става там. Имаше хора, които чакаха с часове и наблюдаваха какво „дават машините“. И, когато няколко часа хора само вкарват пари, а не излиза нищо, те захапват въдицата и започват да играят.
ТЕ НЕ ЗНАЕХА, ЧЕ СОБСТВЕНИКЪТ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ КОЛКОТО И ДА ИГРАЯТ, НЕ ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ!
Така умни хора загубваха апартаменти, пари и обедняваха, защото не можеха да проумеят, че не съдбата , а собствениците програмират колко ще получат. А българите са си алчни, винаги използват момента да вземат максимално и така десетки хиляди хора обедняха за сметка на тях.
Влизайки в залата за гласуване, веднага правя съпоставката с хазартните зали.
Посрещат те, както в хазартите зали – с усмивка и ти показват една черна машина, в която са скрити черни програми, недостъпни за ума на избирателите. Който е боравил с тях, само той знае каква е истината. Всъщност, единствената истина, която се показва, е: колко са гласували. Тези, които вадят списъците, виждат, че са влезли 205 човека и има 205 гласа, но как точно излизат резултатите, никой не знае.
А дали е така?!
Не се ли чувствате измамени – като онези хора, които чакаха много време, за да дойде времето, в което ще спечелят?
Вадят от едни партии и движения и се дават на други, които са безкрайно компрометирани, но се водят с „евроатлантически ценности“.
И после ние си казваме, че сме прост народ, за да си избираме такива политици!
Не ние, друг ни ги избира!
.
.
- Прогнозни резултати от вота в България на днешните парламентарни избори
.
Според първите прогнози на агенция „Алфа рисърч“, ГЕРБ-СДС получава 25,5% от гласовете на избирателите в страната, на второ място е „Продължаваме Промяната“ с 19,9%, ДПС е трета политическа сила с 14,4%. БСП е четвърта с 10,2%. „Възраждане“ е на пето място с 10%, следват „Демократична България“ – с 7,9% и „Има такъв народ“ – с 4,2%. Ако резултатът на „Има такъв народ“ се потвърди, в следващото Народно събрание ще има представители на 7 политически сили.
Бариерата от 4%, според първите прогнозни резултати на „Алфа рисърч“, не преминават партия „Български възход“ – 2,9% и „Изправи се България“ – 1,1%, ВМРО – 0,9%.
Източник: БНТ Според първите прогнозни резултати на агенция „Галъп Интернешънъл“, ГЕРБ-СДС са първи с 24.6%, следвани от „Продължаваме промяната“ с 18.9%, на трето място е ДПС с 14.8%. Следват БСП – 10.9%, „Възраждане“ – 10.1%, „Демократична България“ – 7.4%, „Има такъв народ“ – 4.6%, „Български възход“ – 4.0%, „Изправи се България“ – 1.2%
Прогнозата на агенция „Маркет линкс“ дава на партия „Продължаваме Промяната“ – 18,4%, а на ДПС – 12,6%. Според „Маркет линкс“, БСП събира 11,2%, „Възраждане“ – 10,4%, „Демократична България“ – 9%, а „Има такъв народ“ – с 4,2%.
Цитираните резултати са обявени в 20 часа българско време днес, 2 октомври.
Избирателната активност на изборите днес е сходна, макар и може би малко по-ниска, с тази на предходните парламентарни избори, проведи през ноември 2021 г.
.
- Иван Цанков: Българската общност в Аржентина е лишена от право на участие в тези избори
Под това заглавие на уебстраницата на БНР, Радио България, е публикувано аудио интервю на Миглена Иванова с Иван Цанков, който живее със семейството си в Аржентина от 22 години, но въпреки това казва, че: „Разстоянията и животът на друго място не ни е превърнал в чужденци за България.“
Това интервю е добре да се чуе от повече хора и заради това го препубликуваме.
.
.
Следва материалът на Миглена Иванова от Радио България.
Иван Цанков е добре познат сред българската общност в южноамериканската страна като секретар на гражданската асоциация „Българите в Аржентина“. Двамата със съпругата му Аксиния поддържат уебсайта „Los bulgaros – Българите в Аржентина“, интернет телевизия със същото име и интернет радио „Моята България“, чрез които разказват за страната ни на испански език. Тук трябва да кажем, че в Аржентина има голяма българска диаспора, но точният брой на сънародниците ни там не е известен. Предполага се, че са между 50 000 и 150 000 души. Това са българи от първо до четвърто поколение и въпреки че доста от тях трудно разбират или изобщо не разбират български език, с интерес следят случващото се у нас.
Пред Радио България Иван Цанков споделя, че на всички избори досега семейството му е ходило до урните:
“За нас е важно да дадем вота си, защото ние не сме престанали да се чувстваме българи, въпреки че сме на друг континент от толкова много време. Активно участваме в живота в България като разпространяваме българската култура тук, на този континент. Освен това следим много повече българската политика, отколкото аржентинската.“
За съжаление обаче на тези избори българската общност в Аржентина е лишена от възможността да даде своя вот, разказва събеседникът ни:
“Броят на избирателите от последните избори до сега не се е променил. Но в България това е представено от посолството като липса на интерес за гласуване. Причината е следната: при трите предишни избора посолството се опита в разрез с изборния кодекс да постави в секционната изборна комисия хора, които не са подходящи, които не знаят български език. Това е изрично забранено в чл. 95 от Изборния кодекс, където е казано, че хората в изборната комисия трябва да владеят български език, т.е. не да го поназнайват.“
Иван Цанков обяснява, че самият той е бил многократно в състава на секционни изборни комисии и от опит знае, че често възникват затруднения в тълкуването на едни или други документи и има нужда от разяснения. „Представете си един човек, който не знае български, как ще се справи с тези документи. Когато хората не владеят езика, те ще са по-податливи на влияние. Естествено, че от посолството ще им помагат, ще им посочват с пръст кое квадратче да задраскат или какво да пишат в изборните документи. Това навежда на мисълта, че може да има манипулации“, подчертава Цанков. Българската общност протестира срещу назначаването в комисиите на хора, не владеещи българския, като през ноември 2021 г. стига до Върховния административен съд. „Той насрочи дело седмица преди изборите. То не се състоя, защото в деня преди датата на съдебното заседание ЦИК промени състава на комисията според закона, т.е. махна хора, които не знаят български. И сега на тези избори посолството, така да се каже, си отмъщава“, твърди Цанков. По думите му посолството не предоставя на българите в Аржентина никаква информация за тези избори:
“Това посолство не направи нищо, когато беше обявено в България, че ще има избори. Виждал съм съобщения на посолства в други страни с информация, електронни адреси и т.н. Това посолство все едно го няма. На страницата му на сайта на МВнР дори не е упоменато, защо няма да има избори. Ние мислехме, че има някакво забавяне, защото често страната домакин забавя съгласието си за разкриване на секции. Чакахме до последно и трябваше да се обаждаме в посолството да питаме, дали ще има избори. На страницата на посолството ще видите всякаква информация точно сега в изборните дни. Например, как посланикът засаждал дръвчета с други дипломати или почиствал плажове в не знам си кой квартал. Но няма да видите нищо за това, което сега в момента в България вълнува всички, включително и нас тук, нищо че не сме в България.“
На въпрос доколко адекватни са посланията в тази предизборна кампания и напипват ли кандидат-народните избраници реалния пулс на обществото, Иван Цанков отговаря, че предизборните послания често се разминават със случващото се след изборите, затова ги приема с резерви. „Освен това в тези избори има липса на нови лица. Дори да има нови концепции, това са същите хора“, допълва той. Според него, основният проблем, който пречи на България да поеме напред с едно стабилно управление, е че:
“Властта продължава да бъде нещо много притегателно за хората. Очакванията на тези, които участват, за най-голямо съжаление са съвсем не да работят за България, да подобрят положението на българите и България да върви напред, а по-скоро нещо доста по-ограничено – как да оправят положението на партиите си или още по-лошо – личното.“
В условията на настоящата криза акцент в работата на новото правителство на България трябва да е икономическата сфера, за да се изкарат зимните месеци, след което страната ни да продължи напред, смята Иван Цанков от Аржентина.
Източник: Радио България
.
- Конкурс за кратък разказ на Фондация „Елизабет Костова“
.
Отворена покана Литература в движение / Fiction in Motion
.
Фондация „Елизабет Костова“ обявява конкурс за кратък разказ с висока художествена стойност до 3000 думи, който да бъде пресъздаден в кратък анимационен филм и разпространен в България и чужбина, с цел популяризиране на съвременната българска литература с нови изразни средства. Победителят в конкурса ще бъде селектиран от независимо жури от писатели, визуални артисти и куратори на изкуство.
В продължение на 15 години водеща цел на Фондация „Елизабет Костова“ е да популяризира съвременната българска литература в англоезичния свят и да създава възможности пред българските автори за обмен, обучение и публикации извън България. Ето защо сега бихме искали да предоставим възможност на съвременните български писатели да представят своята работа чрез изразните средства на анимационното изкуство и така да достигнат нови, неочаквани и по-широки публики.
Проектът Литература в движение/Fiction in Motion се осъществява в партньорство със студио ROBO LAB, колектив от визуални артисти и аниматори. Реализацията на филма по избрания кратък разказ ще бъде осъществена до месец май 2023 година.
.
В конкурса се допускат:
.
– оригинални творби (кратък разказ до 3000 думи) във всички жанрове, написани след 1980-та година на български или английски език от български автори;
– публикувани и непубликувани разкази;
– утвърдени и дебютиращи автори, включително такива без публикации.
.
За да кандидатствате, моля, изпратете Вашето произведение (разказ до 3000 думи на български или английски език) и кратка биография на имейл [email protected] с тема на имейла Fiction in Motion. Ако кандидатствате с публикувано произведение, моля, посочете място и година на публикация. Всеки автор може да кандидатства с едно произведение.
.
Краен срок за кандидатстване: 27.10.2022 г. (четвъртък)
Обявяване на резултата: 11.11.2022 г. (петък)
.
Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата на Република България.
Източник:
.
- Кина и Петя Бъговски пред EuroTV.meia
.
Интервюта на сестрите Кина и Петя Бъговски
за базираната в Париж EuroTV.media.
КИНА БЪГОВСКА – художник, преподавател в БУ „Джон Атанасов“ – Чикаго:
–––––––––––––––––––––––––––
Проф. ПЕТЯ БЪГОВСКА – музикант, професор по контрабас,
завърнала се от Финландия и САЩ в Родината:.
.
- Димитър Луджев: Международната ситуация се връща към епохата на Студената война
.
В международната ситуация имаме тенденция на връщане към епохата и нравите на Студената война. Това коментира в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ икономистът Димитър Луджев – един от основателите на СДС, бивш вицепремиер и бивш министър на отбраната.
По думите му войната в Украйна е продукт преди всичко на конфронтацията, взела връх в света и международната политика.
„От страна на Русия – смятам, че Владимир Путин загуби всякакво чувство за реалност и очевидно не осъзнава стратегическия провал на неговата политика, която представлява отказ от онези принципи, формулирани от Горбачов за ненамеса във вътрешните работи на други държави, неизползване на военна сила, решаване на международните проблеми с пътя на диалога – всичко това бе зачеркнато с войната в Украйна“, каза Луджев.
От другата страна – американската администрация и повечето европейски лидери се поддадоха на политиката на конфронтация, коментира още той.
„Всички споразумения, договорености от 90-те години между Русия и Запада бяха или забравени, или прекратени. Прекратена беше дейността на комитета НАТО – Русия. Не става дума нито за преговори, нито за диалог, нито за дипломатическо решение на конфликта“.
Според Димитър Луджев, политиката на санкции и на въоръжаване на Украйна от страна на Запада води до много по-големи проблеми за света и разрушаване на световния икономически ред.
Изходът от войната е ясен – връщане към диалога. Трябва да се възстанови диалогът между НАТО и Русия, категоричен е Луджев.
„Да се спре разширяването на НАТО на изток, Русия да се изтегли от окупираните територии от Украйна – Украйна да изпълни задълженията си по Минските споразумения, да създаде нова конституция и да изгради федеративен принцип с почти пълна автономия на отделните области и региони.“
Източник: Vtorifront.bg
.
- „Галерията на сърцето“ отвори пътища между „тук“ и „там“
Посмъртно издадената книга на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“ (изд. „Точица“, Издателство за поезия „ДА“, 2022) бе представена в София на 24 септември. На премиерата в салона на Театрална работилница „Сфумато“ се събра многобройна публика от приятели и ценители на поезията.
.
.
За книгата и поезията на Марин говориха Силвия Чолева, съпругата на поета Зорница Христова и др. Събитието породи наситена с особена емоционалност атмосфера.
.
.
Ето какво написа след събитието Зорница Христова:
Благодаря Ви. Вие сте празник в онзи висок, прастар смисъл на думата – разтваряне на небесата, внезапна проходимост между тук и там…
.
.
Част от нещата, които имах да кажа снощи:
Мисля, че и на Марин би му харесало, въпреки че очаквам да се смее някъде, как ненадейно се е оказал институционализиран в дебеличък том събрани стихотворения. Впрочем, сигурна съм, че се смее, защото преди три години пусна следния ироничен статус:
„Понеже установих, че тази есен се навършват трийсет години от първата ми публикация, в „Родна реч“, смятам, че това събитие трябва да бъде порядъчно ознаменувано с ред прояви: Научна конференция „Марин Бодаков – син на своя народ, син на своето време“; сборник със спомени за юбиляра “ Мислете за мен като за въздух (под налягане)“; пълни събрани съчинения под редакцията на жена ми; бюст-паметник в Борисовата градина, до Нешо Бончев; връчване на нотариален акт за 3 кв.м. на Алеята на великите българи…
Моля националният комитет по честванията да бъде сформиран своевременно. Смятам, че едно априлско-ноемрийско сърце е заслужило отдавна това признание за усилията си като Белчо и Сивушка на литературната нива.“.
.
Значи, ако има причина да бъде толкова насмешлив към всякаква литературна институционализация, тя е, че институционализацията те прави употребим. Няма да давам примери с нашите литературни колоси, а ще се върна към думите на Марин на премиерата на Бей Дао, един китайски поет, чиито стихотворения обърках с тези на Марин, когато ми ги чете една вечер. Та на премиерата Марин каза, че Бей Дао пишел така, че никой да не може да превърне стихотворенията му в лозунги – нито управляващата китайска върхушка, нито сегашните дисиденти, които неизбежно ще дойдат на власт след нея. Защото лозунгът е нещо, което се поддава на мигновен прочит. Тези стихотворения отнемат време, въпреки краткостта си. И можеш да ги четеш единствено сам. И да събудиш жена си в пет часа сутринта с думите: „Бей Дао е голям поет”.
.
.
Но да се върна на неупотребимостта. Мисля, че най-сериозната критика, която Марин е вземал присърце по отношение на стихотворенията си, беше от неговия обичан приятел Грец. Грец му беше писал, че трябва да се заеме с по-социална поезия, като на Пазолини. Действително, при все огромната социална ангажираност на Марин, не само в популярните протести, а и с всякакви каузи, от съдебната система до ромското здраве и какво ли още не, тя като че ли не прониква в поезията му. Няма да видите стихотворение за инфлацията. Нито днес би написал за мобилизацията в Русия. Защото тази поезия не е обществена, а общителна, идва да извести несъобщимото, да простре думи като пране от човек до човек, да даде глас на необитаемите места. И това, струва ми се, я прави обществена в по-висок смисъл. Но, да, политически неупотребима.
.
.
Ще завърша, като обърна внимание на стихотворението, чието заглавие е и заглавие на този сборник. То е едно от най-оптимистичните, които Марин е писал, въпреки че в него става въпрос за пренасяне на скулптури в дъжда, за отчетливи признаци на провал, за подхлъзване, за горския лед, който прониква под кожата, за натежалата до пръсване случайност. Но то е не само апотеоз на ненужното поведение (по Катя Йосифова). И не е оптимистично само заради последния си ред, който за малко да бъде заглавие на сборника, „Но красотата се разраства”. А и заради своето начало. Вслушайте се отново – двама другари пренасяме скулптури в дъжда.
.
Двама другари. Благодаря Ви, че сте тук.
.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Снимките, използвани в публикацията, са на Яна Лозева. Взети са от ФБ страницата на Зорница Христова. Още снимки от събитието – тук.
.
- Българската общност в Молдова отбеляза Независимостта на България
.
Ирина Богоева, БТА
Българската общност в Молдова отбеляза 114 години от обявяването на Независимостта на България. Пред Паметника на българските опълченци в Кишинев се събраха представителите на българското посолството, ръководители и членове на различни български обществено културни и образователни организации. Учениците от Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев дадоха начяло ня проявата, като разказаха за събитията от 1908 година и изпълниха български народни песни. Поздравителна реч произнесе посланикът на България в Молдова Евгени Стойчев, който отбеляза историческата значимост на деня 22 септември за българския народ.
„Нека всеки от нас почувства в сърцето си значението и смисъла на епохалното събитие от преди 114 години, довело до провъзгласяването на Независимостта на България. Нека бъдем достойни и горди българи да следваме завета на онези велики наши сънародници, оставили неизличима следа в българската история“, каза Евгени Стойчев.
Председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, доктор на историческите науки Иван Думиника, разкри участието и ролята на министър-председателя на Княжество България Александър Малинов, който е от бесарабско-български произход, в подготовката за обявяване на Независимостта на България. Историкът обясни на присъстващите, защо тази дата трябва да се отбелязва пред Паметника на българските опълченците в Кишинев. С поздравителен адрес към българите се обърна и председателят на района Тараклия Иван Паслар.
Тържественото събитие завърши с церемония по полагане на цветя в чест паметта на всички, които допринесоха за Независимостта на България.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
.
- Златната граница: Капитан Андреево
.
Излезе документалният филм „Златната граница: Капитан Андреево“. Историята покрай ГКПП „Капитан Андреево“ се превърна в символ на борбата с овладяната държава.
Как едно престъпление се е случвало всеки ден в продължение на години? Защо не са вярвали, че някой ще посмее да го спре? Цената, която сме плащали за него, е здравето на всички българи.
Една история за корупцията, която убива.
Филмът разказва за схемата на най-голямата сухопътна граница в Европа, където частна фирма се е настанила в продължение на 10 години и осъществява фиктивен санитарен контрол. По този начин до българската трапеза абсолютно контролирано са достигали тонове отровна храна.
Цялата история, разказана от първо лице, от хората, разкрили корупционната схема, превърнала се в символ на завладяната от мафията държава.
Филмът нямаше да бъде възможен без работата на българските журналисти, посветили живота си на търсенето на истината.
.
.
Източник: Documentary Now
.
- Александър Дугин мобилизира за Трета световна война: Вставай страна огромная!
.
На сайта OFF NEWS четем следното съобщение: „През уикенда философът и политолог Александър Дугин, наричан „мозъкът на Путин“, излезе с текст, който звучи като програмен документ за руската политика, такава, каквато трябва да бъде по отношение на войната в Украйна, възприемана във великоруските среди като война на западноевропейската цивилизация срещу Русия. Текстът звучи като мобилизационен манифест, който си поставя единствената възможна цел – пълна победа на Русия срещу Западния свят. Със собствен текст и без рими „мозъкът на Путин“ пише кавър на „Свещена война“ на Василий Лебедев – Кумач, превърнал се в сплотяващ химн по време на Втората световна война. С устата на кремълския идеолог на западната цивилизация е обявен джихад. Заровете са хвърлени, както казва самият Александър Дугин.“
По-долу ще продължим с превод на написаното от ОффНюз, а под него, знаещите руски език ще могат да се запознаят и с оригиналния на текст на Дугин.
Това, което се случва сега в Украйна, е война. Няма повече Специална военна операция, това се нарича „война“. Не война между Русия и Украйна, а война на колективния Запад срещу Русия.
Това не може да не бъде разбрано от Русия – и от властта, и от народа. Оттук и първите стъпки към обявяване на военно положение и мобилизация – в Чечня, Крим, а след това, мисля, и в други региони – предимно погранични.
Това, което се случва, изисква преди всичко размисъл. В новата история на Русия има три геополитически периода.
Първият е 90-те години на миналия век. СССР се разпадна, Русия капитулира пред Запада. Цената на капитулацията беше разпадането на една велика сила (Русия като СССР = Руската империя) и забавения разпад на Руската федерация, осколък от СССР. Изначално Западът беше планирал окончателното плавно разпадане на Руската федерация. Трябва да се признае, че Елцин се опита – макар и несръчно и непоследователно – да се противопостави: в това беше смисълът на Първата чеченска кампания. Ако Русия я беше загубила, щеше да ѝ остане само един път – това, което съвременните западни идеолози наричат „деколонизация“, тоест пълно разпадане и окончателно предаване на властта на прозападната окупационна администрация – т.нар. „либерали“.
Вторият период започна с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс беше да спре неминуемия (както изглеждаше тогава) колапс и да възстанови суверенитета на Русия, която беше получила жесток, почти несъвместим с живота, удар.
При това основната линия на властта беше да не се влиза в пряка конфронтация със Запада, да се приспи неговата бдителност, да се създаде илюзията, че Русия е съгласна с основните искания на глобалистите, но само иска отсрочка. Получи се. Втората чеченска кампания беше спечелена, а самите чеченци от сепаратисти и врагове на Русия се превърнаха в нейните най-верни синове и защитници. Сепаратизмът беше изкоренен и в други региони. Русия укрепи своята независимост и започна активно да влияе на международните процеси. В един момент Западът усети стратегията на Путин и неговата ориентация към суверенитет. И започна да се подготвя за сериозна конфронтация.
През 2014 г. глобалистите направиха пробив в Украйна, организираха и подкрепиха държавен преврат и доведоха на власт в Киев неонацистка русофобска терористична клика, робски лоялна към САЩ и НАТО. Москва отговори, като се обедини отново с Крим и подкрепи многострадалния народ на Донбас. Но това беше компромис. Развръзката настъпи на 24 февруари 2022 г.
Навлязохме в третия период от съвременната история на Русия – войната със Запада, която той успя да ни наложи.
Този период е най-трудният и решаващ. Но нямахме сили го предотвратим или избегнем. Цената беше капитулация. Геополитическата война на Запада срещу Русия продължава, в нея се сменят само етапите – студени или горещи. Сега е горещо. По-горещо няма накъде.
Западът не допуска самата възможност за съществуване на суверенна, независима и самостоятелна Русия. Същото важи и за Китай, както и за други страни, които приемат сериозно своя суверенитет. От гледна точка на глобалистите право на съществуване имат само онези държави, които са съгласни с идеологията на либерализма, с генералната линия на САЩ и НАТО, с движението в посока на Световно правителство. Всеки, който се противопоставя, трябва да бъде унищожен.
Това е чисто расистки подход. Който мисли различно от нас, трябва да бъде заличен от лицето на земята. За Запада този подход не е нов.
Единственото ново е сливането му с либерализма, с дневния ред на ЛГБТ, с радикалното желание на съвременния Запад и неговите елити да разрушат всички структури на традиционното общество – религия, държава, семейство, етика, самия човек, сливането му с машината и поставянето му под пълно наблюдение, под пълен контрол. Добре дошли в Матрицата, в „прекрасния нов свят“.
Русия – и най-вече суверенна – изобщо не се вписва в този контекст. Затова Западът открито подкрепя всякакви терористични и екстремистки организации и преки атаки, ако те са насочени срещу Русия, срещу руснаците, срещу самата руска цивилизация и нейните носители.
Ние сме във война. Тя вече не може да бъде избегната. И като цяло беше невъзможно от самото начало, тъй като това е дълбоката логика на историята: едни сили искат да запазят еднополюсния свят и планетарната си хегемония на всяка цена, други се бунтуват срещу това и открито провъзгласяват за своя цел многополярен световен ред. Бъдещето ще зависи от това кой ще спечели тази война. Ако изобщо съществува бъдеще.
Русия вече влезе в тази война. Китай – още един могъщ суверенен полюс, ще влезе всеки момент.
Затова не бива да се учудваме, че Русия е в огнен обръч. Ескалацията на военните действия между съюзниците на Русия Азербайджан и Армения, конфликтът между други съюзници – Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия за отваряне на втори фронт срещу Русия, изкуственото разпалване на приднестровския конфликт в Молдова, нарастващите заплахи към Беларус и политиката на нейния суверенен лидер Александър Лукашенко, накрая опитът за изолиране на Калининградска област и директните удари по регионите на Русия – Крим, Белгород, Воронеж, Курск, Ростовския регион, Краснодарския край – всичко това са елементи на западната стратегия на Анакондата, обичайна за Съединените щати, за да удушат Русия. Естествено, търсим отговор. И това е обяснението на истинския смисъл на последната среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Имаме нужда от съюзници в един многополюсен свят. По-същество ние се намираме в състояние на Трета световна война.
Какво да се прави в тази ситуация?
Първото и най-важно нещо е да приемем нещата такива, каквито са. Това е много важно. Общественото съзнание не успява да догони хода на събитията, не разбира смисъла на историята, не осъзнава необратимостта – фаталността – на промяната. Представете си, че убиец е влязъл в къщата, а собствениците спят. Или друга ситуация: той се промъква, но те, осъзнавайки заплахата, са будни. Разбира се, и това може да има лош край, но поне има шанс. Когато всички спят, тогава няма шанс за спасение. Събуди се, Русийо!
Второ, трябва в цялата страна да се обяви военно положение и да се действа в съответствие с него. Дори да не е навсякъде – а само в някои от най-уязвимите, ключови, предимно гранични райони. Тези, които вече са във война. Или в тези, в които властите обективно и трезво осъзнават ситуацията, в която се намира държавата. Помните ли как се държаха регионите по време на COVID епидемията? Някои въведоха по-строги мерки, други по-малко. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и сега. Въвеждаме военно положение, пренастройваме политиката на ясни тезиси: „Всичко за фронта, всичко за победа“. И носим отговорност за това. Ако сме избързали, ще коригираме. Но ако закъснеем?
Трето: преструктуриране на икономиката на военен порядък. Може би ще ме осъдят патриотите, които мразят нашия икономически блок на управление, аз но виждам, че е в икономиката в Русия – като се вземат предвид такива радикални условия – повече или по-малко. Мислехме, че това е най-слабото звено, но се оказа, че не е така. Не искам и не мога да се разпростирам по-нататък, но основното е нещо друго: трябва да прехвърлим индустрията и финансовата система на военни коловози. Оборудването на нашите войски с всичко необходимо е задача на всички. От оръжия, превозни средства, дронове, бронирани жилетки и сигурни комуникации до дрехи и лекарства. Днес това е въпрос на живот и смърт. Снабдяването на армията и доброволците. И тук вероятно трябва да се въведат най-страшните мерки за отговорност за саботаж и корупция. От онези неуредици с осигуряването на нашите бойци, за които всички чуваме, кръвта ни се смразява.
Четвърто: социална мобилизация. Повечето компетентни хора и воюващите казват, че не е необходима тотална мобилизация, а пълноценно оборудване и приток на квалифицирани резервисти с военен опит и професия. Хората са готови, но трябва да се създадат условия. И материално, и психологически. За да промените света (по-точно илюзията за мир) във война, имате основателни поводи. Информационната машина на Русия трябва да ги осигури.
Пето: култура на пробуждането. Обществото трябва да се събуди за войната. Това изисква огромни усилия – в образованието, изкуството, реорганизацията на информационната сфера.
Кои сме ние? Кой е нашият враг? Откъде идва този конфликт? Какви са причините? Какви са нашите традиции, идеали и ценности, за които сега проливаме кръв, търпим лишения, получаваме удари?
Кои са те? Откъде идва омразата им към нас? Защо решиха да ни унищожат? Какъв свят искат да построят?
По хиляди начини учени, художници, философи, журналисти, учители трябва отново и отново да дават ясни отговори на тези въпроси.
Културата на пробуждането сама за себе си е е идеология. Идеологията на нашата Победа.
И накрая, мнозина, които вече са се събудили, все още мислят от гледна точка на лоялност/предателство. Това вече е минало. Вече няма условия за предателство.
Заровете са хвърлени и връщане назад няма. Тези, които са на наша страна, са осъдени от онази страна. Тези, които се опитват да преминат на страната на врага, който има намерение да ни унищожи, подписват собствената си присъда.
Да, не сме поставени при равни условия. Колективният Запад се бори за своето планетарно господство, докато ние се борим само за своето битие, за живота, за правото да бъдем това, което сме. Те могат да се оттеглят, все още имат накъде. Ние не можем. Притиснати сме до стената.
Западът ни атакува на наша родна руска земя. И никой не може да разчита на прошката на врага. Ще припомнят всекиму всичко.
Остава да спечелим. В името на загиналите. В името на живите. В името на онези, които тепърва ще живеят – и които може би няма да получат такава възможност да се родят. Всичко зависи от нас.
Следва текстът в оригинал на руски език.
То, что происходит сейчас на Украине – это война. СВО больше нет: то, что есть – называется «войной». Не войной России с Украиной, но войной коллективного Запада против России.
Когда американские наводчики направляют удары ракетами по территории России – это может называться только «войной». И неважно – чьими руками они воюют. Когда они же целятся HIMERS’ом на блок Запорожской АЭС – это вполне можно трактовать как попытку нанесения ядерного удара по России. Если бы на сторону террористического киевского режима не встали бы США, НАТО и коллективный Запад, все цели СВО были бы давно успешно выполнены. Но началась настоящая война. Запад перешел все красные линии. Это необратимо.
Это не может не осмысляться Россией – как властью, так и народом. Отсюда первые шаги к объявлению военного положения и мобилизации – в Чечне, Крыму, а далее, думаю, и в других регионах –в первую очередь, приграничных.То, что происходит, требует, прежде всего, осмысления. В новейшей истории России есть три геополитических периода.
Первый – 1990-е годы. СССР распался, Россия капитулировала перед Западом. Платой за капитуляцию стало расчленение великой державы (России как СССР = Российской Империи), и отложенный распад Российской Федерации, осколка СССР. Впереди Западом планировался окончательный плавный распад РФ. Надо признать, что Ельцин попытался – пусть неуклюже и непоследовательно – сопротивляться этому: отсюда смысл Первой чеченской компании. Если бы Россия ее проиграла, у нее оставался только один путь – того, что современные западные идеологи называют «деколонизацией», то есть полным распадом и окончательной передачей власти прозападной оккупационной администрации – т.н. «либералам».
Второй период начался с приходом к власти Владимира Путина. Новый курс состоял в том, чтобы остановить неминуемый (как казалось тогда) распад и восстановить суверенитет России, получивший жестокий, почти не совместимый с жизнью, удар.
При этом главная линия власти состояла в том, чтобы не вступать в прямую конфронтацию с Западом, усыпить его бдительность, создать иллюзию того, что Россия согласна с основными требованиями глобалистов, но лишь настаивает на отсрочке. Это сработало. Вторая чеченская компания была выиграна, а сами чеченцы из сепаратистов и врагов России стали вернейшими ее сынами и защитниками. Сепаратизм был искоренен и в других регионах. Россия усилила свою независимость, стала активно влиять на международные процессы. В какой-то момент стратегию Путина и его ориентацию на суверенитет Запад распознал. И стал готовиться к серьезному противостоянию.
В 2014 году глобалисты осуществили на Украине рывок, организовали и поддержали государственный переворот и привели к власти в Киеве неонацистскую русофобскую террористическую клику, рабски преданную США и НАТО. Москва ответила воссоединением с Крымом и поддержкой многострадального народа Донбасса. Но это был компромисс. Развязка наступила 24 февраля 2022 года.Мы вступили в третий период новейшей истории России – в войну с Западом, которую ему удалось нам навязать.
Этот период самый трудный и решающий. Но мы не в силах были его предотвратить или избежать. Ценой была капитуляция. Геополитическая война Запада против России ведется непрерывно.В ней меняются только стадии – холодные или горячие. Сейчас – горячая. Горячее некуда.
Запад не допускает самой возможности существования суверенной, независимой, самостоятельной России. То же самое верно и применительно к Китаю, а также к другим странам, которые воспринимают свой суверенитет всерьез. С точки зрения глобалистов, только те государства имеют право на существование, которые согласны с идеологией либерализма, с генеральной линией США и НАТО, с движением в направлении Мирового Правительства. Все кто против, подлежат уничтожению.
Это чисто расистский подход. Кто считает иначе, чем мы, должен быть стерт с лица земли. Для Запада он не нов.Новым является разве что его сплавление с либерализмом, с ЛГБТ-повесткой, с радикальным стремлением современного Запада и его элит разрушить все структуры традиционного общества – религию, государство, семью, этику, самого человека, срастив его с машиной и поместив под тотальное наблюдение, под полный контроль. Добро пожаловать в Матрицу, в «дивный новый мир».
Россия – и прежде всего суверенная – в этот контекст вообще никак не вписывается. Поэтому Запад открыто поддерживает любые террористические и экстремистские организации и прямые теракты, если они направлены против России, против русских, против самой русской цивилизации и ее носителей.
Мы – в войне. Избежать ее уже нельзя. И вообще изначально нельзя было, так как в этом и состоит глубинная логика истории: одни силы любой ценой хотят сохранить однополярный мир и свою планетарную гегемонию, другие восстают против этого и открыто провозглашают целью многополярный миропорядок. От того, кто победит в этой войне, и будет зависеть будущее. Если оно вообще будет.Россия в войну уже вступила. Китай – еще один могущественный суверенный полюс – вступит вот-вот.
Поэтому не стоит удивляться, что Россия в огненном кольце. Эскалация военных действий между союзниками России Азербайджаном и Арменией, конфликт между другими союзниками – Таджикистаном и Киргизией, обещания некоторых политических сил в Грузии открыть второй фронт против России, искусственное разжигание Приднестровского конфликта в Молдавии, нарастающие угрозы Беларуси и политике ее суверенного лидера Александра Лукашенко, наконец, попытка изоляции Калининградской области и прямые удары по регионам России – Крыму, Белгородчине, Воронежской, Курской, Ростовской областям, Краснодарскому краю – все это элементы западной стратегии Анаконды, привычной для США, чтобы удушить Россию. Закономерно, мы ищем ответа. И это объяснение истинного смысла последнего саммита ШОС. Нам нужны союзники по многополярному миру. И мы имеем шанс обрести их – но на сей раз уже вне Запада.По сути, мы находимся в Третьей мировой войне.
Что в такой ситуации делать?
Первое и самое важное: принять вещи такими, как они есть. Это очень важно. Общественное сознание не поспевает за ходом событий, не понимает смыслов истории, не отдает себе отчета в необратимости – фатальности – перемен. Представим себе, что в дом вошел убийца, а хозяева спят. Или другая ситуация: он прокрался, а они, осознавая угрозу, бодрствуют. Конечно, и это может закончиться плохо, но шанс есть. Когда все спят, то и шансов на спасение нет. Россия, проснись.
Второе: надо объявлять в стране военное положение и действовать в соответствии с этим. Пусть не везде – а в отдельных наиболее уязвимых, ключевых, прежде всего, приграничных областях. В тех, что уже в войне. Или в тех, где власть осознает объективно и трезво то положение, в котором находится страна. Помните, как вели себя регионы при эпидемии ковида? Одни вводили более жесткие меры, другие менее. А Кремль смотрел, помечал, наблюдал. Точно так же и сейчас. Вводим военное положение, перестраиваем политику на ясный тезис «Все для фронта, все для победы». И несем за это ответственность. Если поспешили, поправят. А если запоздали?
Третье: перестройка экономики на военный лад. Может быть, меня осудят ненавидящие наш экономический блок правительства патриоты, но я вижу, что с экономикой-то как раз в России все обстоит – с учетом столь радикальных условий – более или менее. Мы думали, что это самое слабое звено, а оказалось, что не оно. Дальше распространяться не хочу и не могу, но главное в другом: надо переводить промышленность и финансовую систему на военный лад. Оснащение наших войск всем необходимым – это задача каждого. От оружия, транспорта, БПЛА, бронежилетов и защищенных средств связи до одежды и медикаментов. Вот это сегодня вопрос жизни и смерти. Снабжение армии и добровольцев. И здесь, вероятно, за саботаж и коррупцию, следует вводить самые страшные меры ответственности. От тех эксцессов с обеспечением наших бойцов, о которых мы все слышим, стынет кровь в жилах.
Четвертое: мобилизация общества.
Большинство компетентных людей и тех, кто воюет, говорят –нужна не тотальная мобилизация, а полноценная экипировка и приток квалицифированных резервистов с военным опытом и профессией. Люди готовы, но им надо создать условия. Как материальные, так и психологические. Чтобы сменить мир (точнее, иллюзию мира) на войну, нужны веские основания. Информационная машина России должна их предоставить.
Пятое: культура пробуждения. Общество должно проснуться к войне. Это требует огромных усилий – в образовании, искусстве, реорганизации информационной сферы.
Кто мы? Кто наш враг? Откуда этот конфликт? В чем его причины? Каковы наши традиции, идеалы и ценности, за которые мы сейчас проливаем кровь, терпим лишения, получаем удары?
Кто они? Откуда их ненависть к нам? Почему они решились уничтожить нас? Какой мир они хотят строить?
На тысячи ладов ученые, художники, философы, журналисты, учителя должны снова и снова давать ясные ответы на эти вопросы.
Культура пробуждения и есть идеология. Идеология нашей Победы.
Последнее: многие уже пробудившееся – все еще мыслят в категориях верность/предательство. Это уже позади. Для предательства уже нет никаких условий. Жребий брошен, и обратной дороги нет. Те, кто на нашей стороне, приговорены той стороной. Те, кто попытается перейти на сторону врага, намеревающегося нас уничтожить, сам себе подписывает приговор.
Да, мы не в равных условиях. Коллективный Запад бьется за свое планетарное господство, мы же – только за наше бытие, за жизнь, за право быть тем, кто мы есть. Они могут отступить, у них пока есть куда. Мы нет. Мы приперты к стене.
Запад атакует нас на нашей собственной родной русской земле. И на прощение врага никто рассчитывать не может. Всем вспомнят все.
Осталось победить. Во имя павших. Во имя живых. Во имя тех, кому еще предстоит жить – и кто такой возможности родиться может и не получить. Все зависит от нас.
.
Горният текст е публикуван на 17 септември 2022 г., а само ден преди това авторът е публикувал следното на интернет сайта Царьград..
Александр Дугин: Начинается
В последние несколько дней на Украине произошли существенные изменения в балансе сил. Это необходимо осмыслить во всем объёме.
Контратаки Киева оказались в целом провальными на Херсонщине, но, увы, успешными на Харьковщине. Именно ситуация на Харьковщине и вынужденное отступление союзных сил и является переломным моментом. Если отложить сейчас в сторону психологические эффекты и закономерное переживание патриотов, следует зафиксировать, что во всей истории СВО мы подошли к точке невозврата.
Все как один сейчас рекомендуют принять экстраординарные меры для перелома ситуации, и часть этих предложений вполне рациональна. Мы ни в коей мере не претендуем на оригинальность, но лишь постараемся обобщить наиболее принципиальные моменты и рекомендации и поместить их в глобальный геополитический контекст.
Третья мировая война
Мы на пороге третьей мировой войны, к которой навязчиво подталкивает нас Запад. И это уже не опасение или ожидание, это факт. Россия воюет с коллективным Западом, с НАТО и их союзниками (хотя и не со всеми – у Турции и Греции своя позиция, а ряд европейских стран, прежде всего Франция и Италия, но не только, активно участвовать в войне с Россией не хотят). И тем не менее угроза третьей мировой войны всё ближе.
Дойдёт ли дело до применения ядерного оружия, вопрос открытый. Но вероятность ядерного Армагеддона возрастает с каждым днём. Совершенно ясно, и многие американские военачальники (как недавно экс-командующий ВС США в Европе Бен Ходжес) это открыто провозглашают, Запад уже не удовлетворится даже нашим полным уходом с территории бывшей Украины, добивать нас будут и на нашей земле, настаивая на «безоговорочной капитуляции» (Йенс Столтенберг), «деимпериализации» (Бен Ходжес), расчленении России.
В 1991 году Запад удовольствовался распадом СССР и нашей идейной капитуляцией, прежде всего принятием западной либеральной идеологии, политической системы и экономики под началом западных кураторов. Сегодня для Запада красной линией является существование самой суверенной России – даже в границах РФ.
Контрнаступление ВСУ на Харьковщине – это прямой удар Запада по России. Всем известно, что это наступление было организовано, подготовлено и оснащено военным командованием США и НАТО и проходило под их прямым кураторством. Это не только использование натовской военной техники, но и прямое участие западной военно-космической разведки, наёмников и инструкторов. В глазах Запада это начало «нашего конца». Раз мы дали слабину в обороне подконтрольных нам территорий на Харьковщине, нас можно побеждать и дальше. Это не маленький успех контрнаступления Киева, это первый ощутимый успех Drang nach Osten сил НАТО.
Конечно, можно попытаться списать это на временные «технические трудности» и отложить сущностный анализ ситуации на потом. Но это лишь отдалит осознание свершившегося факта, а следовательно, только обессилит и деморализует нас самих.
Поэтому стоит холодно признать: Запад объявил нам войну и уже ведет ёе. Мы не выбирали этой войны, мы не хотели её. В 1941 году мы также не хотели войны с нацистской Германией и до последнего отказывались верить в неё. Но в нынешней ситуации, когда она ведётся против нас де-факто, это не имеет решающего значения. Теперь важно только победить в ней, отстояв право России быть.
Конец СВО
СВО как ограниченная операция по освобождению Донбасса и ряда территорий Новороссии завершена. Она постепенно пероросла в полноценную войну с Западом,где, собственно, сам террористический нацистский киевский режим играет лишь инструментальную роль. Попытка осадить его и освободить ряд подконтрольных украинским нацистам территорий Новороссии, сохранив неизменным существующий геополитический баланс сил в мире, как техническая операция не удалась, и делать вид, что мы просто продолжаем СВО – где-то на периферии общественного внимания – дальше просто бессмысленно.
Помимо своей воли теперь мы в войне, и это касается каждого гражданина России: каждый из нас под прицелом врага, террориста, снайпера, ДРГ.
При этом ситуация такова, что при всём желании нельзя вернуть всё к начальным условиям – до 24 февраля 2022 года. То, что произошло, необратимо, и даже бояться каких-то уступок или компромиссов с нашей стороны не следует. Враг примет только нашу полную капитуляцию, порабощение, расчленение, оккупацию. Так что выбора у нас просто нет.
Конец СВО означает потребность глубоких трансформаций всей политико-социальной системы современной России – перевода страны на военные рельсы – в политике, экономике, культуре, информационной сфере. СВО могла оставаться важным, но не единственным содержанием общественной жизни России. Война с Западом подчиняет себе всё.
Идеологический фронт
Россия оказалась в состоянии идеологической войны. Ценности, которые отстаивает глобалистский Запад – ЛГБТ, легализация извращений, наркотиков, сращивание человека с машиной, тотальное смешение в ходе неконтролируемой миграции и т. д. – неразрывно связаны с его военно-политической гегемонией и однополярной системой. Западный либерализм и глобальная военно-политическая и экономическая доминация США и НАТО – единое целое. Воевать с Западом и принимать (пусть частично) его ценности, во имя которых он ведёт войну против нас, войну на уничтожение, просто абсурдно.
Собственная полноценная идеология не просто нам сегодня «была бы полезна». Если её не будет, мы проиграем. Запад будет продолжать атаковать нас и извне, руками вооружённых и выдрессированных украинских нацистов, и изнутри – руками пятой, всё ещё либеральной колонны, искусно разлагая сознание и развращая душу молодого поколения. Не имея своей идеологии, которая ясно определит, кто друг, кто враг, мы окажемся в такой ситуации почти бессильными.
Идеология должна быть в общих чертах заявлена немедленно, и суть её должна заключаться в полном и прямом отвержении идеологии Запада, глобализма и тоталитарного либерализма, со всеми его инструментальными подвидами – включая неонацизм, расизм и экстремизм.
Мобилизация
Мобилизация неизбежна. Война касается всех и каждого. Однако мобилизация не означает принудительной отправки призывников на фронт. Этого как раз можно избежать – например, через формирование полноценного Добровольческого движения – с необходимыми льготами и государственной поддержкой.
Следует сделать ставку на ветеранов, на особую поддержку воинов Новороссии. У России немного, но есть сторонники и за рубежом. Надо не стесняться формировать антинацистские антиглобалистские интербригады из честных людей стран Востока и Запада.
Но главное – нельзя недооценивать русских. Мы – народ-герой. Великой ценой, но страшного врага мы побеждали не раз и не два в нашей славной истории. Победим и на этот раз, если только война против Запада и на сей раз станет народной. Мы выигрываем именно народные войны – войны, для участия в которых пробуждается народ-великан.
Мобилизация предполагает полную смену информационной политики. Нормы мирного времени (а по сути, слепое копирование западных развлекательных программ и стратегий, только разлагающих общество) должны быть отменены. Телевидение и СМИ в целом должны стать патриотическими инструментами мобилизации военного времени. Все концерты – фронту, само бытие в тылу – тоже фронту. Это уже понемногу начинается, но пока затрагивает лишь крохотную часть каналов. А должно быть везде.
Культура, информация, образование, просвещение, политика, социальная сфера – всё должно единодушно работать на войну, то есть на Победу.
Экономика
Любое суверенное государство может эмитировать столько национальной валюты, сколько ему требуется. Если оно по-настоящему суверенно. Война с Западом лишает всякого смысла продолжение экономических игр по его правилам. Экономика военного времени не может не быть суверенной. Для Победы следует тратить столько средств, сколько потребуется. Стоит лишь следить за тем, чтобы эмиссия концентрировалась бы в особом контуре, предназначенном для стратегических целей. Коррупцию в таких условиях следует приравнять к военному преступлению.
Война и комфорт – вещи несовместимые. От комфорта как цели, как жизненного ориентира следует отказаться. Только готовые к лишениям народы способны выиграть настоящие полноценные войны.
В таких ситуациях всегда появляется новая плеяда экономистов, цель которых – спасение государства. Это прежде всего. Догмы, школы, методы и подходы – вторичны.
Можно назвать такую экономику мобилизационной, а можно просто военной.
Наши союзники
В любой войне союзники играют важнейшую роль. Сегодня у России их не так много, но они есть. Прежде всего речь идёт о тех странах, которые отвергают однополярный либеральный западный порядок. То есть о сторонниках многополярности – таких как Китай, Иран, Северная Корея, Сербия, Сирия, ЦАР, Мали, а также до определённой степени Индия, Турция, ряд исламских, африканских и латино-американских стран (прежде всего Куба, Никарагуа, Венесуэла).
В работе с ними следует мобилизовать весь имеющийся в наличии ресурс, не только профессиональную, но народную дипломатию. А для этого снова нужна идеология. Мы должны убедить союзников, что решили порвать с глобализмом и западной гегемонией необратимо и готовы идти до конца в строительстве многополярного мира. Тут мы должны быть последовательны и решительны. Время полутонов и компромиссов кончилось. Война Запада против России разводит человечество по разные стороны баррикад.
Духовный фактор
Центральным моментом начавшегося мирового противостояния является духовный, религиозный аспект. Россия оказалась в состоянии войны с богоборческой антирелигиозной цивилизацией, которая ниспровергает сами основы духовных и нравственных ценностей – Бога, Церковь, семью, пол, человека. При всем различии православия, традиционного ислама, иудаизма, индуизма или буддизма все религии и построенные на них культуры признают божественную истину, высокое духовное и нравственное достоинство человека, чтят традиции и институты – государство, семью, общину. Современный Запад упразднил всё это, заменив виртуальной реальностью, предельным индивидуализмом, уничтожением пола, всеобщей слежкой, тоталитарной «культурой отмены», обществом постправды.
Открытый сатанизм и прямой расизм процветают на Украине, и Запад это только поддерживает.
Мы имеем дело с тем, что православные старцы называют «цивилизацией Антихриста». Поэтому роль России – в том, чтобы объединить верующих разных конфессий в этой решающей битве.
Не стоит ждать, пока мировой враг разрушит ваш дом, убьёт вашего мужа, сына или дочь… В какой-то момент станет слишком поздно. Не дай нам Бог дожить до такого момента.
Наступление врага на Харьковщине – это именно оно, то самое. Начало полноценной войны Запада против нас.
Запад демонстрирует намерение начать против нас войну на уничтожение – третью мировую войну. Мы должны собрать весь наш глубинный народный потенциал, чтобы отразить это нападение. Всеми средствами – мыслью, военной мощью, экономикой, культурой, искусством, внутренней мобилизацией всех структур государства и каждого из нас.
.
- Chicago Folk Festival Concert
.
Event by Българика – Bulgarica, VivAnov dance group Chicago and 2 others
Prairie Center for the Arts
Tickets · $10 – $20
Dear friends,
We cordially invite you to join us to this year’s Chicago Folk Festival – Concert on October 1st, 2022. The event will take place at Al Larson Prairie Center for the Arts, 201 Schaumburg Court, Schaumburg, IL 60193, starting at 5pm.
.
Participants:
Thistle & Heather Highland Dancers – Scottish
Dnipro Ukrainian Dance Ensemble – Ukraine
Miorita/Tara Oasului/Hora – Romаnia
Oko Sokolovo – Serbia
Zlatna Trakia – Bulgaria
Vivanov Dance Group – Bulgaria
Bulgarica Dance Group – Bulgaria
Vivanov Music Band – Bulgaria
Duet Minkov – Bulgaria
Nedyalko Ketev – Kaba Gaida – Bulgaria
Wici Song and Dance Theater – Poland* New groups upcoming
.
Organizers:
Vivanov Dance Group – Chicago
Bulgarica Dance GroupWhen: October 1st, Saturday
Doors open: 4:30 pm
Show starts: 5:00 pmTickets information:
Adults: $20
Kids 5-12: $10.
After party show please visit: https://fb.me/e/1swUvUCcL
For more information contact us by phone: (773) 231-2545
or by e-mail: [email protected].
Source: Еventbrite.com
Facebook event HERE
.
- БТА: Ново мобилно приложение свързва българите в чужбина
.
Юлия Христова, БТА
Вече съществува мобилно приложение, което е изцяло в помощ на българите по света. То ги свързва с български бизнеси и обекти и е напълно безплатно. АBG Bulgarian community е създадено по проект на благотворителна организация “Ангели за България” и разработено от българската софтуерна компания Аppolica.
“Ние, българите непрекъснато се търсим, където и да сме, търсим българското. В социалните медии постоянно срещаме запитвания за български стоки и магазини, както и за транспортни, медицински, юридически, образователни и услуги от всякакво естество”, разказа за БТА и рубриката БГ Свят Анелия Траянова, директор „Реклама и маркетинг“ на организация “Ангели за България”.
АBG e място, където всички категории бизнеси, обекти, услуги и обяви са събрани заедно. Интерактивната карта има покритие за цял свят и позволява бързо и лесно да откриете най-близкия до вашата локация обект. Чрез приложението всеки може да регистрира и рекламира своя бизнес, да пусне обява или да потърси консултант или услуга. Могат да бъдат отбелязани и всички български училища, църкви, библиотеки, организации, танцови състави, посолства и всички важни места и мероприятия за улеснение на българите по света.
„Ангели за България“ е основана през 2020 г. от Стела Иванова – учител по образование, родом от Видин, която от осем години живее в Англия. Целта й е да привлече българи, живеещи в чужбина, които искат да помагат на нуждаещи се сънародници в България. Средствата се събират чрез онлайн дарения в уебсайта на организацията, в официалната им Фейсбук страница и във фъндрейзерите, които стартират за всяка предстояща кауза. Даренията се разпределят по различни проекти, които подпомагат уязвими групи хора – самотни възрастни хора, многодетни семейства, самотни майки и такива със здравословни проблеми и увреждания.
От Стела тръгва и идеята да се създаде мобилно приложение, което да съчетава полезното с приятното. „До момента не съществуваше подобен род мобилно приложение и за първи път се прави в глобален мащаб”, уточнява тя.
ABG Bulgarian community може да бъде свалено в магазините на Google и Apple.
.
