Всички авторски страници

Авторски

• Голяма задушница e – ден за помен и почит

  .

  В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите, като тази година първата Задушница се пада на 18 февруари, седмица преди началото на Великия пост. Тя се нарича Голяма задушница или Месопустна. Известна е още и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно. Това е и тяхната Задушница, с която да измолим милост за душите им и опрощаване на греховете им.
  

  .

  

  .

  Втората задушница, по народному наричана Черешова. Наричана е още Спасовска задушница. Третата задушница е Архангеловата, която наричат още Мъжка Задушница. Тя е преди Архангеловден. На нея почитаме и всички четници, революционери, войници, офицери и военни лекари, участвали във въстанията и във войните, заедно с жените четници и милосърдните сестри.

  На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна с думите: „Бог да прости мъртвите души“.

  Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Когато подавате храна на някого познат или непознат, казвате „Вземи за Бог да прости“. Той отговаря „Бог да прости“.

  На този ден отделете време да си спомните за мъртвите си близки, да им „разкажете“ макар без глас как върви животът ви, затворете очи и си представете най-хубавите си моменти и спомени приживе. Дори да не вярвате, че душите на хората, които толкова много сте обичали, са край вас, всичко това ще ви накара да се почувствате по-спокойни – сякаш наистина сте им били на гости и сте отделили време за тях. В някои краища оставят празни столове край сложената трапеза в дома си с вярата, че душите на роднините се връщат да ни видят, и те трябва да имат своя стол, на който да приседнат до нас.

  Не е истински мъртъв онзи, който живее в сърцето и мислите ни.

  Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

  .

  ***
  Тръгвам при мама,
  тя ме очаква
  там – под голямата круша,
  а сред клонака,
  кацнал е гарван,
  леко приклекнал и слуша.
  Мама ме чака. Мраморна пейка,
  плочата също от мрамор –
  бял, по страните едва розовее,
  дати, послания… Мамо!
  Гарванът граква веднъж и затихва,
  после пак – точки, тирета.
  Морзово праща послания. Вика.
  Викове право в сърцето.
  Мама ме чака – блага и тиха.
  Винаги вижда къде съм
  и предполагам сега се усмихва,
  нося в ръцете си цвете.
  Тръгвам при мама,
  гарванът грачи,
  крие се нейде в клонака,
  някой би рекъл, че крушата плаче.
  Тръгвам, че мама ме чака.

  Автор: Румяна Симова

  .

• Проф. Радослав Радев: Везбата e третата българска азбука

   

  Проф. д-р Радослав Радев,

  Кorespondentbg.com

  .

  По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието

  Проф. д-р Радослав Радев е преподавател по методика на литературното обучение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Изследователската му проблематика е свързана с технологиите на методите, с преподаване в средното училище на българска възрожденска литература, творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов, развива теоретически и практически постановките за писмената и устната реч, разработва принципи за използването на коментара в литературното обучение и издава учебници. В областта на литературознанието и културознанието е осъществил цялостен труд за българската еротика, както и за българския смях и смехотворец, за знаковостта на мъжкото облекло. Преподава литература и изобразително изкуство, антропология и семиотика на изкуството и има редица изследвания, посветени на синтеза между литературата и изобразителното изкуство.
  Проф. д-р Радослав Радев проведе в интернет онлайн лекция за везбата като трета българска азбука (след глаголицата и кирилицата), защото тя е своеобразна графична система за управление и е българската мяра за цветове.
  В рамките на близо един академичен час той предложи на многобройната си и разнолика аудитория непознати за широката публика наблюдения и заключения, свързани с изображенията по българските шевици, черги и килими. За да изведе познание, което е полезно както за всички автори на везба, така и за ползващите резултата от техния творчески голям труд, подвластен на вековно наследство. Лекцията предизвика  огромен интерес и беше гледана от повече от 21 000 души във фейсбук страницата на университета. Благодарим на проф. Радев за възможността да публикуваме част от нея и на страниците на „Кореспондент”.
  По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието; тя има спектрално въздействие и е вечно послание. Почти като заклинание прозвуча в самия край на лекцията, че „една везба  върху маските срещу коронавируса“ би ни помогнала да се преборим с проблема, връхлетял ни през 2020 година.

  .

  В българската култура функционални са две писмени системи – глаголица и кирилица. И макар да се разчита на геометрични знаци и във везбата, тя не се възприема като азбука, а реално тя е третата писмена система, която се основава на знаковостта на цветовете. За разлика от другите две, които се постигат чрез графичните стойности на буквите, ползващи кръга, триъгълника, кръста, без да са семантично натоварени вътрешните пространства на тези графики, дори когато са отчетливи като при буквите „О“, „Д“, „П“, „А“ и др., то при везбената азбука целта и смисълът се извеждат именно от вътрешните пространства, които се натоварват със значение чрез цветовете. Ето защо везбата употребява онези геометрични фигури, които имат вътрешен обем, и най-вече ромба, който е и женски символ, както и кръга, триъгълника, розетката. Когато художниците правят илюстрации чрез буквите, те постъпват именно така – насищат със сюжет и смисъл вътрешното пространство на буквите. И това е още от Средновековието с украсата на книги. Запълването на вътрешното пространство на буквата В (от илюстрацията) с образи и орнаменти е сходно с това на буквата Г, независимо че нейното вътрешно пространство е отворено и има само едно покривче отгоре.

  Везбата използва същия принцип – насища вътрешното пространство, поради което начинът за четене не е като се следи съотнасянето на буквите, образуващи дума, а като гледащият се концентрира в цветовете и линиите на вътрешното пространство до момента, в който стигне до точката. Ето защо, според Бойка Асиова ритъмът започва от точката, за да затвори черното и да го загърли с цветност, както е при цветята. И тъй като везбата има предпазваща функция, оказва се, че тя е израз на една оптимистична жизнена позиция. Черното се загърля в цветност. В някои региони обаче, Югозападна България и Плевенско, черното е в по-голям обем и фон, но то е съотносимо към червеното. Геометричният знак вече не е значим в своята графичност, а според това какво вътрешно пространство загърля – то е това, което трябва да се изпълни със смисъл. Така постъпват и българските художници, когато илюстрират. Най-последователен в това отношение е Илия Бешков.

  

  За един определен период четенето чрез кирилица и чрез везбено писмо се изравняват – особено с утвърждаването на християнската религия и четенето на Библията и възприемането на иконите и храмовата стенопис чрез съзерцание. През 19 век, обаче, съзерцанието остава като същност само при четенето на везбеното писмо. Везбарките използват букви от глаголицата и кирилицата, но те не образуват думи чрез изписването на отделни букви, а от една буква правят ритъм, така че тя не се изписва, а се вписва в общия цветен контекст. В този смисъл тя е в спектър и в това се изразява и везбеното писмо, че е спектрално, т.е. то е динамика на цветовете. Не се обяснява, а чрез окото се пречупва в съзнанието.

  В по-голяма степен обаче се активира ритмиката на ромба. Чрез него се прави разказ – всяко насищане с линии и цвят на вътрешното му пространство и подреждането им едно след друго прави сюжет. Това особено е характерно за чипровските и котленските килими.

  

  Удивително е колко много линии и цветове могат да се вкарат във вътрешното пространство на ромба. В шевица от книгата на Росица Чуканова (Българска народна шевица. Пловдив, 2017) ромбовете са пълни с динамика и отражения, поради което изискват висока концентрация и същевременно внезапност при гледането – всичко влиза в мига на възприемането, а не в неговата последователност. Интересното е, че в теста за интелигентност на Алфред Бине ромбът характеризира интелектуалното развитие на шестгодишните. Напълно обяснимо, тъй като при децата няма преди или след – моментът храни душите и ума им. Ето защо, когато българският художник Васил Симитчиев търси свобода в изкуството, той следва детското възприятие, защото при него няма причина и следствие. Той остъклява едно пристанище в Швеция, носи в раницата си вода от Балтийско море, за да направи морето свое, глади с ютия националното знаме, отвива и завива електрически крушки, за да види колко време ще остане светлината в тях.

  И всичко това е една игра, отварящa голямото детско можене, което възрастният не иска да го може, защото му се вижда безсмислено. При везбата няма такива граници, защото не се различава голямо и малко, и това е същинската философия, изразена чрез нея, а и нейната хармония. Тя има ритъм, а в този ритъм всяко е със своята значимост и ценност. Ето защо неща, сведени дори до точки, кръгчета, се наричат мушенкените – дето се мушкат навсякъде, търкуланки, междулки. Не е знаково отграничаването, а взаимодействието. И това е особено видимо при везбите от Плевенско, откроени в албума на Елена Тодорова „Български народни шевици“, част 1 (Пловдив, 2015), в които цветовете не са толкова ярки.

  

  В носията шахматно наредени ромбички и квадратни мотиви в квадратна рамка се нарича капане. Оттам ризата се казва капанка (капка, в речника си Найден Геров отбелязва и думата „капавица“) и населението – капанци. Не съм сигурен за връзката със значението на капан (според едно от преданията името е свързано именно с капан), но който погледне към тази пазва на жената, напълно вероятно е да остане за цял живот неин пленник.

  Не е случайно, че в украсата на ръкавите се извезват везбички, наречени змейови главички – изобщо по ръкавите са най-активните и действени мотиви, та жената пленява дори без да си мръдне ръцете, а ако ги мръдне, мъжът ще се търкулне към нея, та, пази, Боже, после какво може.

  За възполницата, която е везмо на предницата под кръста, Бойка Асиова в книгата „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015) отбелязва: „Възполницата е като къпинов ластар. Увива се около шията на мерака и го притегля под завивката.“ На българина окото е силно и то е неговата радост, но и негово оръжие. Това са разбрали и враговете му и са предприели мерки за предпазване. Мери Монтегю пише за начина, по който турците се предпазват от християните: „Турците си въобразяват, че погледът на християните носи нещастие на нови постройки и, за да отклонят „лошите очи“, както те казват, закачат над сводовете или къщите топки или нещо фантастично, което да привлича погледа на минаващите, с цел да не задържат твърде дълго очите си върху сградата. А децата, особено децата на султана, стражите крият от погледите на християни – мъже или жени.“ („Балканите през погледа на две английски пътешественички от 18. век”. С., 1979. Изд. на ОФ, с. 90). Вярва се, че силата на погледа се усилва, когато детето влезе в полова зрялост. За момата казват: с поглед круши брули. Навремето, когато са питали някой как е, той отвръщал „Шарено“, защото в шареното е животът. Васил Стоилов, когато рисува своите картини, свързани с мадоната, си прави план и описва коя възрастова група в какъв цвят да е. За бабите е записал – всички цветове. И везбеното писмо представя възрастния човек като цветен, защото той е преминал голяма част от живота си, видял е и добро, и зло. Има везба, която се нарича „Старец баба гони“ (Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. Пловдив, 2017. Изд. „Георги Марков“) – изключително пъстра, а стилизираните форми са овални, на които във везбата им казват търкуланковци. Дядото и бабата са такива – търкулнали са се през живота, та вече могат да се гонят, като стоят на едно място, защото шареното е в тях.

  Българинът е грамотен, преди да се научи да чете и пише на кирилицата, защото преди това е усвоил азбуката на цветовете. Не е случайно, че Любен Каравелов много често пише за моминската градинка, както и Петко Славейков в поемата „Изворът на белоногата“. Според тях това е българският парад, който формира определена чувствителност и нравственост. Затова цветовете са азбуката на добротата. Сборникът „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин би следвало да се чете чрез тях.

  Има дори такава магия за добрина, която се отваря и затваря чрез цветовете. Тази магия е, все едно четеш българската везба.

  Хубава добрано,
  най-хубава от сички.
  От добра майка, от добър баща,
  от добри сестри, от добри братя!
  Ако е бела, по бело цвете,
  ако е синя, по синьо цвете,
  ако е жолта, по жолто цвете;
  ако е червена, по червено цвете;
  та да ульокне като льоко перо,
  да се учисти като чисто сребро,
  да се утроси като рожен клас,
  та да стане като мажко детенце
  на майчина биска;
  като младо егне на летно сонце.
  

  (Българска народна поезия.
  Т. 7. С., 1983, с. 442)

  Ние не се замисляме откъде е дошъл изразът „Влюбил се от пръв поглед“. Ами как няма да стане така, като момата е в цялата си украса, толкова богата, че очите викат и другите сетива. Има такава везба, която се нарича „Петте трепки“, поместена в книгата на Бойка Асиова „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015). Момъкът поглежда момата и петте му сетива са в луд възторг. Малко творци могат да предизвикат подобно въздействие. Не е случайно, че очите са често срещан мотив във везбата, наричат ги Четирите очи, Пастрица с четри очи, С пет очи, Гъши очета, Очетата, На очи.

  От идеята за добротата може да се изведе и най-важното послание на везбеното писмо. Всяко нещо – предмет, явление, човек, може да бъде преобразено в цвете. Прагматичният план на изразяване става естетически. Битът се стилизира, за да се претвори така, както твори природата – чрез магията на цветните полета.

  

  Ковашките клещи (големи, малки, налбантски), кошници, овчарски ножици за стригане на овце, волски подкови, чекрък (рудине), глинени съдове, сърпове за жътва и т.н. – всичко това цъфти за друг живот и за друга чувствителност. В носиите от Софийско шопкинята дори е стилизирала въшка. Битката с въшката е била епична, но само геният на шопкинята е решил въпроса – когато бълхата стигне до полите и се срещне със себеподобната си, тя отскача ужасена от себе си и отхвръква кой я знай. С тази предпазна функция Бойка Асиова обяснява и името на шевицата в Разложко – „запески“ извежда от пес (куче), което пази полите на жените. „Запески“ е името на везмото по ризата на разложкия женския костюм. Това е общото название на стилизираните предмети, извисени до образа на цвете. Всяка запеска задължително се състои от коренче, листа и цвете.

  Коренчето е в масленозелено. Цветето е счервен контур и черен пълнеж, листата са със зелен контур и разноцветен пълнеж. Запеските винаги вървят в чифт, като на втората запеска цветът на контура на цветето е обратен на първата. Основните цветове са червено и черно. Авторката отбелязва, че в мисленето на жените везбичките са живи същества. „Когато запеските са с гръб една към друга, „се сърдят“, а поставени с лице една срещу друга, „се ритат“. Могат и да се „гонят“.
  Така погледнато, везбеното писмо е писмото на оптимизма, на доброто настроение, на чистото нравствено начало, то преобръща прагматизма на живота и, подобно на слънцето, което дава живот чрез светлината и топлината, дава и надежда. Ако България има загуби и беди в политическия и социалния живот, то във везбата жената подрежда нейното бъдеще, защото черното остава само точка, загърлена от цвят.

  

  

  

  

  

  

  Дизайнерката Елисавета Йорданова прави свой прочит на българските букви, съчетавайки в тях автентични мотиви от шевиците от различни краища на страната.

  .

• Изслушването в Конгреса на доскорошни шефове на Туитър

  .

  „Надзорната комисия на Камарата на представителите призова за разпит наскоро напуснали служители на Twitter, включително Виджая Гаде, бивш главен юрисконсулт на социалната мрежа, бившия заместник-главен съветник Джеймс Бейкър, бившия ръководител на отдела за безопасност и почтеност Йоел Рот и бившия ръководител по безопасността Аника Колиър Навароли. Изслушването беше съсредоточено върху въпрос, който отдавна тормози републиканците – защо Twitter реши временно да ограничи споделянето на историята за Хънтър Байдън в New York Post, публикувана през октомври 2020 г., месец преди президентските избори в САЩ. Но законодателите от двете страни на пътеката използваха възможността да поставят под въпрос практиките за модериране в Twitter и други технологични фирми.“ – пише „Гардиън“ за изслушването в Конгреса, проведено на 8 февруари.

  „Илон Мъск, който закупи компанията миналата година, оттогава сподели серия от вътрешни записи, известни като файловете в Twitter, показващи как компанията първоначално е спряла споделянето на историята, цитирайки опасения от кампанията на Байдън, наред с други фактори.“ – пише още вестникът.

  –––––––––––––––––––––––––-

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Малка част от диалога между депутатката Нанси Мейс (Nancy Mage) и Виджая Гаде (Vijaya Gadde) – една от висшите мениджъри на компанията, по време на изслушването в Конгреса:

  – Къде сте учили медицина? – пита депутатката.
  – Не съм учила медицина.
  – Защо смятате, че Вие или който и да е друг от Туитър имате медицинската експертиза, за да цензурирате експертното мнение на лекар?
  – Нашата политика относно Ковид има за цел да предпази хората…
  – Вие сте цензурирали лекари, обучени в Харвард, лекари, обучени в Станфорд, лекари, получили образованието си в най-добрите места на света, и Вие сте заглушили тези гласове…

  .

  🛑 Nancy Nance : « Où avez-vous fait vos études de médecine ? » R: Je n’ai pas fait d’études de médecine !
  « Pourquoi pensez-vous que vous ou quelqu’un d’autre chez Twitter avait l’expertise médicale pour censurer l’opinion experte d’un médecin ? Vous avez censuré des médecins ⏬ pic.twitter.com/tEwqw0oOCE

  — Céline d’Arc (@pam33771) February 9, 2023

  .

  Още един диалог от това изслушване. В него става въпрос за намеса от страна на Туитър в изборите в САЩ, в полза на демократите (отново чрез цензура, във връзка със скандала със сина на Байдън):

  #TwitterFiles "VOUS VOUS PRENEZ POUR QUI?
  Je parie que Poutine doit rêver d'avoir autant d'interférence que vous 4 dans ses élections!"🤭

  Hier soir au Congrès US, @laurenboebert explose façon missile balistique les anciens chefs de Twitter #Roth & #Gadde (déroulez la suite⏬) pic.twitter.com/sPu3LHA7RF

  — Momotchi (@mmtchi) February 9, 2023

  .

  Видеозапис от изслушването:

  .

• Спектакъл в Детройт с българско участие

  .

  Покана за театър с българско участие

  Студенти от специалност „Театър“ в Wayne State University ще представят пиесата „12 ядосани съдебни заседатели“. В ролята на съдебен заседател – емигрант от България по времето на Студената война – ще видим Жанин Русева (втората от дясно на ляво на афиша).

  WAYNE STATE UNIVERSITY LAW – SPENCER M. PARTRICH AUDITORIUM
  471 W Palmer Ave, Detroit, MI 48202

  3 февруари, 8:00 pm – 10:00 pm
  4 февруари, 2:00 – 4:00 pm и 8.00 – 10:00 pm

  Входът е безплатен, но е необходима регистрация: https://underground.ticketleap.com/12ajug/

  Успех, Жани!

  .

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• Полк. Николай Марков: Стратегическо партньорство не се реализира с глупци и мошеници

  .

  В интервю (вж. най-долу) пред Еврочикаго експертът по национална сигурност Николай Марков казва на висок глас и без страх това, което мисли за българските политици, които сами дискридитират демокрацията, и се обръща към западните ни партньори с важно предупреждение. 

   

  АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ОТ ПОЛК. МАРКОВ:

  Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Докато отделният гражданин няма чувство за сигурност, няма как да бъде реализирана и национална сигурност. Друг е въпросът, че двата вида сигурност се реализират по различни механизми, методи, начини и т. н.

  Високата експертиза в България има по-скоро политически оттенък, защото 95 процента от експертите по един или друг начин са замесени с политически формации. И на практика, когато правят изявления, те не отразяват своите професионални достижения, а по-скоро гледат да услужат на една или друга политическа партия.

  Ние живеем вече в глобален свят. Мощта на националните държави се изгуби още след Втората световна война. Новата концепция за сигурност е във формат, различен от националната държава. В контекста на международната сигурност и на съответните нормативни документи, по които ние сме страна, нещата изглеждат малко по-различно, от това, което мисли средностатистическият гражданин. Друг е въпросът как днешните ни приятели могат да донесат добавена стойност за националната ни сигурност и как ние можем да допринесем за тяхната.

  Най-страшното за мен е България да бъде въвлечена реално в поредна национална катастрофа, което винаги е било въвличане във военни действия. А сега е налице такъв феномен. Още повече, че България от геополитическа гледна точка се явява преден фронт на НАТО. Един военен конфликт винаги се реализира с военни средства, а при нас не е налице арсенал за такива действия. Нивото, на което се намира страната, не кореспондира с подобни реални възможности, дори във формата на НАТО.

  България е единствената държава в т. нар. цивилизован свят – като имам тук предвид ЕС и НАТО, която на практика има „мъртва“ конституция. Нито един български гражданин на практика не може да заведе наказателно дело за нарушаване на негови конституционни права. Докато в другите държави подобен процесуален ред същестува. Т.е. при нас властта произтича йерархично. Този, който упражнява изпълнителна власт, свежда по низходящ вектор всичко, което реши, без да има възможност който и да било български гражданин или организация да защитят правата си по конституция. Така реално парламентарната държава изчезва и се заменя с една скрита, мека диктатура, на която по някакъв начин нашите западни партньори са залепили етикет „демокрация“. Това не е честно от тяхна страна и смятам, че то трябва да бъде изчистено, по един или друг начин. И това е пътят, един от начините да възкресим парламентарната република, ако въобще някога сме я имали.

  Здравната каса в България, в която има горе-долу 7-8 милиарда на година, е един здравен монопол. Още в първите дни на годината една много голяма част от парите в касата, над 75 процента, се договорят с мултинационални компании, които присъстват трайно в лекарствената политика, и за някои други неща, свързани със здравеопазването – при което този процент пари, от тези 7-8 милиарда, изчезват. Дори голяма част от лекарствата не се доставят, а се реекспортират по различни направления. И позвателите на тази услуга – т.е. всеки гражданин, който отиде в болница, не може да получи адекватно здравеопазване или болнична помощ, защото не са налице в самите отделения основни, животоспасяващи лекарства. Да не говорим какво се случва с онкоболните… В България това е хронична система, хроничен подход към тези неща. И се извършва огромен грабеж на парите на данъкоплатците.

  В България цялото антимонополно законодателство като че ли увисна. И докато си говорим така просто, на ишлеме, за демокрация – защото нашето е „ишлеме демокрация“, тук всеки идва, от всяка фирма или международен консорциум, или каквото и да било друго, създава си собствен монопол и не търпи друго, всичко друго била унищожавано. А това произвежда корупция, лоши практики и т.н. И не става въпрос за минималистични процеси, а за неща, които са на национална ниво.

  Ценностите на демокрацията, които по някакъв начин политиците се опитват да вербализират, никой не ги усеща, нито ги вижда, нито вкусва от тези плодове. На практика ние усещаме демокрацията като „тиха смърт“, която унищожава и обикновения човек, и националната държава. Колко смятате може да продължи така? Има търпимост към определени неща, но когато това се изчерпи, процесите, които ще се отключат, ще са необратими.

  Защо има търпимост от страна на нашите западни партньори към подобни явления и защо те самите дискредитират демокрацията, която проповядват? Това е големият въпрос и това е истинската заплаха за националната сигурност.

  Ние никога не сме имали истински изборен закон. Защото изборен закон означава, накратко казано, че гражданите реално с вота си избират нещо. Това при нас не се е случвало. Изборното законодателство се променя всеки път, според вятъра, който идва, на поредната политическа сила. Гражданинът има само формално право. Системата произвежда избор на партии, не на личности. На практика ние овластяваме партиите да правят, каквото си искат, от наше име. Т.е. ние овластяваме колективни органи, от които, забележете, не може да се търси наказателна отговорност. И нашите партийци усетиха това и започнаха да управляват престъпно страната през колективни органи, включително институционализирани. В нашата изборна система, в която мнозина не гласуват, се преразпределят гласовете и на негласувалите, включват се гласовете и на починалите и се възпроизвежда една власт, която смята себе си за легитимна. Това е узурпиране на властта, а не идване на власт чрез избори.

  Нашата политическа система узурпира властта. Наши престъпности и крадци, и бандити, западните лидери идват и ги летимират едва ли не като някакви политици от световна величина. Както се случва в Саудитска Арабия, както се случва в Третия свят. Работи се с бандити, които са облечени с политически власт. Това са техните хора. Защо примерно лица, които нямат политическа легитимност, биват признавани отвън? Както прочетохме в един документ – „кучи син, ама наш“. Ами нали искахме да се измъкнем от Съветския блок? В Съветския блок беше подобно – „кучи синове, ама наши“. И с какво го заменихме – с „кучи синове, ама западни”. И какво очакваме да се случи като краен резултат?

  В случая САЩ и част от европейските сили – те имат и оперативните, и финансовите, и техническите, и политическите – въобще инструментариума на всички възможности да ни помогнат. Те могат да ни помогнат, все още. И смятам, че са длъжни да го направят. Колкото се може по-скоро да се събудят от този сън, в който ги вкарват някои наши крещящи видове, които едва ли не си присвоиха демокрацията и само те могат да говорят за демокрация.

  Трябва да се намерят здрави сили в България, които не залитат политически, да свършат професионалната част от защита на демокрацията. Без да са оцветени политически, идеологически и пр. Има една професионална част, която трябва да се свърши. И, ако не произведем такова съзнание – както вътрешно, така и съюзническо – в един момент България ще бъде изгубена като партньор.

  Бих казал на държавния секретар на САЩ, че първо, с това поведение, с този начин на мислене, САЩ нямат шанс да разберат Русия. Те продължават да не разбират Русия. И не само да не я разбират, но и да се отдалечават от възможността да я разберат. Това е стратегическа грешка – да не разбираш нещо. Не говорим как реагираш. Естествено, когато не разбираш нещо, реагираш глупаво. А глупавите реакции се виждат от целия свят. Второ, България е дефинирана в стратегията на САЩ като стратегически партньор. Бих попитал секретаря – дали разбира каква е разликата между партньорство и стратегическо партньорство? И то на политическа ли основа се изгражда, или има нещо друго, което стои зад това стратегическо партньорство? Трето, бих го попитал на ниво Балкани могат ли да реализират нещо повече от някакви витиевати цели – конкретни цели могат ли да реализират, които да бъдат подкрепени от гражданите, живеещи на този полуостров? Т.е. те добре дошли ли са на това място с това поведение? Четвърто – най-голямата логистична база, изнесена извън територията на САЩ, се намира на 70 км от българската граница. При периметър на разузнавателна общност и сигурност – 600 км. Как точно този логистичен център, който е изнесен и гледа към Близкия изток, ще функционира без България? Това не е възможно.

  Руското влияние в България е една дъвка за наивници. Тук не става въпрос за руско влияние, а за начин, по който може да се формулират интересите, които да бъдат подкрепени от българските граждани. Обръщам се по-скоро към професионалните среди, които разбират същността, които по някакъв начин могат да чуят хора като Кисинджър (независимо от неговата възраст), като други хора, без да ги оцветяват и без да има емоции от това, което казват. И да се реализира това, което трябва да се направи. Стратегическите партньорства стоят зад стратегически цели. Не стоят зад някакви дребни, тарикатски отношения.

  Нашата политическа класа, която те са си избрали, е грешната страна на медала. Тук трябва да се случи нещо, което да легитира първо демокрацията като възможност и сила, и след това всичко останало.

  Моята цел е повдигна въпросите до такава степен, че по някакъв начин да стигна до съзнанието на хора, които имат санкции да не застрашат с глупостта си националната сигурност. Защото и моите деца живеят тук. Да, ако има цели, ако тези цели са разумни, ако те са описани в планове и са доказани по някакъв начин, съм готов да участвам в това нещо. Но така, за някакви лозунги и витиевати послания…

  Ако американската администрация не вижда собствените си интереси в България и чрез България, означава, че тя не разбира проблемите на Балканския полуостров и последствията, които могат да се случат от тези неща.

  Оръжията за Украйна са най-малкият проблем, те са само черешката на тортата.  Дали ще са дадат оръжия или не, това не е главното. Има много други неща, които трябва да бъдат обсъдени и направени. В сигурността има други нива.

  Ние НЕ сме парламентарна република, за да знае председателят на парламента какво се случва в държавата. Тук парламентът е гуменият печат на изпълнителната власт… Има много подводни течения, много зависимости. Ние не функциониране по правилата на парламентарната република и на върховенството на закона. Докато в други държави има доказано върховенство на закона и съответно парламентарни механизми, и правова държава, такава държава при нас никога не е съществувала. Тук се следват други алгоритми.

  Простият човек, овластен и с най-голямата власт, си остава прост човек с голяма власт. Простият човек, който има много пари и е набеден за олигарх, си остава прост човек с много пари.

  Войната в Украйна не е война на Украйна. Това е война, която се провежда в Украйна. И за съжаление почти целият свят разбра, че тази война се води между Русия и НАТО. По-голяма заплаха за националната сигурност аз не знам съществувала ли е? Освен разбира се два случая, които са от периода на “Желязната завеса“. Разбирам, че негативите трябва да си останат за Украйна, а постиженията – като лаври на НАТО. Но трябва да се преразгледа самият договор на НАТО и самата концепция на НАТО, доколко тя е актуална и съответства на бъдещето. Говорим за прогностичен анализ.

  Съвременната концепция за война не е концепцията за Втората световна война – нито със средствата, нито с въоръжението, нито с нищо. Смятам, че в САЩ има хора разумни, които много добре знаят стратегическите възможности на САЩ и на Русия, които си дават сметка, ако този конфликт стане неконтролируем, какви ще са последствията за света. И много добре си дават сметка, че Русия не е Съветският съюз, нито е царска Русия, нито е във времето във викингите и т.н.

  Русия си има свое място в цивилизационния свят, новия; този народ по един или друг мина през това, през което трябва да мине. Разрастването на конфликта в Украйна не е на дневен ред, според мен. Независимо от твърдостта, която заявява НАТО – смятам, че това са по-скоро послания към политическото ръководство на Русия. И, че в Европа НАТО не може да проведе война от такъв тип, каквато заявява. Първо няма такива армии на целия континент, нито има такива технически способности, че да бъде проведен конвенционален конфликт от такъв глобален мащаб. Това би го мислил само глупак. Трябва да се послушат доказаните съветници, експерти и т.н., говоря от световна величина, които излъчват сигнали, че трябва да започнат други процеси, по-скоро политически, и военните да стават все по-овладявани. И да не се разраства броят на жертвите, защото това е абсолютно престъпление срещу човечеството – и то на Европейския континент. Мисля, че грешно бе създадено уравнението. И вместо да понесат политическата и професионална отговорност лидерите на ЕС и експертните лица от НАТО, те задълбочиха проблема с един сценарий, който все по-трудно става да бъде развързан.

  Средата в България е такава, че не може да произведе интелектуална класа. При нас всички, които се зоват интелектуалци, или са били изграждани като част от старата система и са нейни отрочета, или са псевдоинтелектуалци, произведени от псевдодемокрацията, която по някакъв начин иска да се наложи 30 години като автентична. Друг е въпросът, че много хора, които имат пари или властови позиции, или са насочени към литературата, изкуството и т.н., смятат себе си за интелектуалци. Но и те грешат. Защото нямат критичен поглед към реалността. По един или друг начин и те са замесени в политически интереси, присъстват в партийни схеми и игри, чрез собственото си влияние. Смятам, че на този етап всички преиграват – и да се нарича български интелектуалец би било голяма претенция за когото и да било.

  Ние имаме привилегията да претендираме за държава, която е минимум на 1500 години. Така че в нашия ген ние знаем какво е държава, какви са стратегическите суровини, знаем какво е държавност и как се оцелява в кризи. С всички наши слабости и силни страни.

  Ролята на Китай бе определена от поведението САЩ във фазата на Втората световна война и след нея. Китай не се разви за една години или преди 10 години. Всичко, което се случва, е свързано с политиката на САЩ в Азия. Тук говорим за азиатското чудо, азиатския проблем и азиатския феномен. Кой е виновен за това, което се случи? Япония бе разгромена и върната в първи клас. Да, заради нуждата. Но всички политики след това бяха свързани с крайния резултат. Нима допускаха, че Китай ще бъде само „фабрика на света“, че ще бъдат единствено фабриканти и ще правят джапанки? Същото се отнася и за нас. Ние докога мислите, че ще търпим? Докога ще търпим глупостите за еднополовите бракове и т.н., нима това е най-големият проблем на човечеството и трябва да се превръща в политики?

  Стратегическо партньорство не може да бъде реализирано от обикновени глупаци, тарикати, мошеници, измамници и крадци. Нека САЩ да намерят способите и формите да стигнат до правилните хора и правилните начини. Това искам да им кажа. За 1500 години сме минали през много кървави реки и сме изплували. И много империи са изчезвали пред очите ни. Дано това не е поредната европейска империя или американска империя, или която и да било друга. Когато постъпваш некоректно и нечестно спрямо твои партньори, винаги се случват накрая лоши неща. Смятам, че още имаме време да преодолеем това.

  .

  .

  Интервюто може да бъде чуто също в Spotify (линк) и ТУК.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Николай Марков е завършил магистърска степен в Националния военен университет с отличен успех. Дълги години работи като офицер в системата за национална сигурност, където е заемал различни длъжости, свързани с противодействие на заплахи от тероризъм. Започва кариерата си като разузнавач и достига до главен инспектор. Придобива военно звание подполковник от Въоръжените сили. Ръководи и участва в различни звена за превенция на въоръжени посегателства срещу значими вътрешно-политически и международни лидери. Има професионален опит в противодействието на организираната престъпност. Завършил е магистърска степен по „право“ и е автор на няколко специализирани научни доклада в областта на управлението на системата за защита на националната сигурност и устойчивото управление на кризи. Прави научни изследвания в областта на латентните кризи в системата на сигурността и влиянието им върху политическата и гражданска сигурност. Лектор е на различни професионални курсове като разузнаване и контраразузнаване, противодействие на организираната престъпност, превенция на общата престъпност, традиционните религии и противодействие срещу тероризма, криминалистична техника, цифрови и технологични трансформации в сигурността (киберсигурност), криминалистична тактика и криминалистична експертиза. Ползва английски и руски език.

  .

• Събрание на Научното дружество на българистите в Молдова

  .

  ГОДИШНО ОТЧЕТНО ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ

  В Кишинев се проведе годишното, отчетно заседание на Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ). То започна с представяне на годишния отчет за дейността на Дружеството от неговия председател доктор на историческите науки Иван Думиника. Беше изтъкната проведената разностранна дейност в областта на откриване нови филиали на Дружеството, в подготвянето на документацията за реставрирането на паметници, в нови краеведчески изследвания, в провеждането на научни конференции, посветени на паметни дати в българската литература и история, в издаването на книги за значими българи, оставили своята следа в живота на Бесарабия (вж. подробно: https://www.facebook.com/dumi.nikin/videos/577159173861415).

  .

  

  .

  Николай Червенков, доктор на историческите науки и почетен председател на Дружеството, се изказа за връзките на НДБ в РМ с Министерството на образованието и науката на България, както и с български обществени и културни организации.

  .

  

  .

  Беше представен отчет на г-н Константин Крачилов, за етапите на реставрационна дейност по замяната на паметната плоча на паметника на българските опълченци в град Кишинев и за започване на ремонтни работи по възстановяването на паметника на Христо Ботев в столицата на Р Молдова.

  .

  

  .

  Андрей Прохин, доктор по история, отчете дейността на сайта на НДБ в РМ. В него се публикуват много научни статии, новини. Той е интересен и популярен не само сред българите, живеещи в Р Молдова, но и в световното медийно пространство на български език.

  .

  

  .

  Своя отчет представи и д-р доц. Елена Рацеева, за работата на Неделното училище, действащо към НДБ в РМ. Към него сега действат 3 класа и група за кандидат-студенти. Класовете обхващат три възрастови групи: начален курс 2 – 4 клас; прогимназия 5 – 7 клас и гимназия 8 – 11 клас. Освен че се изучава български език, литература и история, в Неделното училище се отбелязват националните празници на България и се пропагандират традициите и обичаите на бесарабските българи.

  На това заседание беше обсъден планът за дейността на НДБ РМ за 2023 година, който също включва много и разнообразни дейности.

  .

  

  .

  Беше изказана благодарност на д-р доц. Надежда Кара и д-р Андрей Прохин за активната работа, извършена през миналата отчетна година. Сертификати за участие в Летиратурната конференция (посветена на Елин Пелин и Йордан Йовков) получиха д-р. доц. Елена Рацеева и д-р Любомира Жакоте.

  .

  

  

  .

  Текст и снимки:

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Диктатура на непримиримите

  .

  Да си припомним Теоремата на невъз­можността (Impossibility Theorem)

  Нобеловият лауреат Кенет Ароу (Kenneth Arrow) доказва в теорема, че мажоритарният избор при една демократична система води до задънена улица, ако трябва да се получи съвместим сбор от предпочитанията на индивидите и ако вариантите за избор пред групата, която трябва да избира, са повече от два. Нека предположим, че индивидите са А, В и С, а вариантите за избор са х, у и z. И нека А предпо­чита х пред у и у пред z; В предпочита у пред z и z пред х; С предпочита z пред х и х пред у. Така вся­ка една от възможностите е подредена на първо място от един от индивидите и на второ от друг. След като няма общо предпочитание, системата води до задънена улица. (Цитат от Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997)

  .

  По-надолу ви предлагаме текст по темата, написан за в. „Сега“ от Емил Хърсев, д-р на икономическите науки. Текстът е написан преди повече от 10 години, но е актуален и днес.

   

  Икономиката, за разлика от политическите науки, отдавна е преодоляла заблуждението, че колективният избор с вишегласие отразява преобладаващите предпочитания на мнозинството. От 1950 г., когато нобелистът Кенет Ароу доказва своята „теорема за невъзможността“, икономистите знаят, че за колективния избор важи формулираното от Ароу правило на диктатора, че изборът не зависи от мнозинството, а се определя от онова най-малобройно мнозинство от електоралната съвкупност, което успее да събере поредица от решаващи коалиции в подкрепа на предпочитаното решение. В крайния случай малцинството, предрешаващо общия избор, може да е от един-единствен избирател („диктаторът“), който налага на мнозинството своя избор. „Диктаторът“ успява да прокара през процедурата на вишегласието своя избор, защото е непримирим и едновременно с това активен да събере нужния за налагане на решението „филтър от коалиции“. В основата на „филтрирането“ на мажоритарния вот е парадоксът на Кондорсе, който показва, че при наличие на повече от двама избиратели и повече от две алтернативи еднозначната подредба на предпочитанията е възможна само по изключение, по правило е неопределена. Няколкото реда на този коментар няма да стигнат за доказателството на теоремата на Ароу; за когото математиката е важна, ще го открие във всеки курс по математическа икономика.

  Популярният икономист Насим Никълъс Талеб, чиято книга „Черният лебед“ още преди 2007 г. предсказа и описа доста точно механизма на глобалната финансова криза, която се разрази през септември 2008 г., дава няколко очевидни примера как се налага на практика диктатурата на малцинството върху колективния избор. Нужна е съвсем малка, но решителна и непримирима група, която да се възползва от склонността към компромис, характерна за „гъвкавото“ мнозинство. Достатъчно е един от четиричленно семейство да заяви, че от утре нататък приема само „органична“ храна, не след дълго цялото семейство ще се храни само „органично“, защото това е допустимият компромис (тримата в семейството, които не страдат от „органична“ мания, нямат проблем също да консумират „органични“ продукти, подходящи (и) за непримиримия четвърти – стига цената да не е непреодолима бариера). Не е нужно малцинството да има цели 25%, както в примера, за да наложи общото решение, дори микроскопични мнозинства диктуват непримиримата си воля, защото решаваща е не силата на малцинството, а „гъвкавостта“ на мнозинството, склонността му да се примири с компромис. Виждал съм да се съберат 100 българи, но стига да има един чужденец, всички говорят на английски, общия компромисен език. Всички храни задължително се тестват и чистят от фъстъчени алергени, макар страдащите от алергия към фъстъци да са едва няколко десети от процента. Защото неалергичните нямат против изчистената от фъстъчени остатъци храна, алергичните обаче имат непримирима позиция. Важно е да отбележим, че малцинствата по-лесно налагат негативни решения (забрани), защото мнозинството е по-склонно да приеме ограничения, но по-трудно се активира за действия, които се изискват от него. (Пушачът без проблем се съобразява със забраната и не пуши, но трудно ще го накараш да излезе утре сутринта да премете тротоара, защото група „еколози“ правят някаква зелена акция.) Затова обществото без сериозен отпор приема дори скъпоструващи, дори немотивирани забрани – например забраната да се смени с нов лифтът на Копитото. Стигат (дори винаги да са едни и същи) 10-20 непримирими антагонисти да спрат инвестиционни проекти за милиарди. Ветото на малцинството обикновено се налага с „протест“. Тъй като често няма рационални мотиви за такова вето, диктатът се мотивира с морал и вяра.

  Като не може с разумни причини и конструктивни аргументи, фундаменталисткото малцинство налага на мнозинството волята си като морал. А има ли обществото изобщо защита срещу нежеланите от него, но наложени му от непримирими малцинства политически избор и фундаменталистки морал? Единственият известен начин е т.нар. контравенция на Гьодел. Самият Курт Гьодел (1906-1978), гениалният основоположник на математическата логика, илюстрира с риторичен въпрос: „трябва ли толерантното общество да е толерантно към нетолерантните?“. Понеже обществата за разлика от социалните инженери не познават тънкия апарат на математическата логика и механизмите за прокарване на диктатурата на малцинствата, те прилагат контравенцията на Гьодел инстинктивно и интуитивно. Господа социалните инженери са много склонни да се опияняват и да забравят, че наложеният на мнозинството избор под диктата на решаващите малцинства всъщност си остава нежелано решение, постигнато единствено като компромис. Ако асиметрията на избора прекрачи онази невидима, обаче чувствителна граница, отвъд която компромисът влезе в сблъсък със здравия разум и очевидните факти, в мнозинството естествено се поражда потенциал за контравенция. Иначе казано, самото мнозинство става нетърпимо. Обществото се радикализира. И енергията на неговата радикализация може да е разрушителна и за самото общество. Далеч по-добре е контравенцията срещу диктата на непримиримите да е внимателно и премерено управлявана – решителна, но сдържана. От всички примери, които виждаме, изглежда, най-успешно се справя с този метод унгарският премиер г-н Орбан. Заслужава уважение и инстинктът на унгарците да го изберат.

  .

  

  .

• Николай Ангелов и Румен Маринов втори на световно първенство по дебати

  .

  „Жажда да се изразиш“. Николай Ангелов и Румен Маринов, които станаха втори на световното по дебати

  Двама млади български дебатьори победиха отбори от най-престижните университети в света – без треньор или финансиране и с малко опит в международни състезания. Така те станаха втори на Световното първенство в Мадрид – най-голямото постижение за България в областта.

  От няколко дни насам има двама българи, които могат да се похвалят, че са победили студенти от Харвард, Принстън и Сидни в дебати.

  Това са Николай Ангелов от София и Румен Маринов от Шумен, които достигнаха финала на Световното първенство по дебати в Мадрид тази година. Те станаха втори от общо 260 отбора от целия свят, като излязоха първи в класирането след общите кръгове, а след това преминаха успешно няколко елиминации.

  .

  

  .

  Единствено на финала бяха победени от филипинския отбор от университета Атенео де Манила. Това е най-голямото постижение за България в областта на дебатите до момента. И те го постигат без почти никаква външна помощ.

  За двамата съотборници дебатите са зареждащи и изпълнени с адреналин събития. „Това е една много специфична жажда да се изявиш, да си изкажеш мнението по различни теми и то в контекста на дебат, в някакъв състезателен формат“, каза Ангелов пред Свободна Европа.

  Целият материал на „Свободна Европа“ – ТУК

  Още за първенството тук – Madrid WUDC 2023.

  .

  .

• Медиите под контрол

  .

  Коментар на Петър Волгин,

  БНР

  През 1991 г. големият американски учен и дисидент Ноам Чомски изнася лекция, която стана популярна и в България с името „Медиите под контрол“ (вж. линк). В нея Чомски разказва за манипулативните техники, които използват управляващите елити, за да държат в подчинение гражданите. За да бъдат тези техники успешни, най-важното е да бъдат завладяни медиите, да бъдат накарани работещите в тях да се придържат на сто процента към „правилната линия“. Тази кратка лекция на Ноам Чомски, макар и произнесена преди повече от 30 години, е по-актуална отвсякога. Особено за днешната медийна ситуация в България е актуална, защото у нас не спират опитите да бъдат заглушени всички дисидентски гласове, независимо от това къде присъстват – в телевизиите, радиостанциите, интернет сайтовете, социалните мрежи…

  Например, ако напишете нещо във Фейсбук, което влиза в разрез с „единствено правилната гледна точка“, вероятността да Ви наложат забрана за публикуване или направо да Ви изтрият страницата, е особено голяма. А за изграждането на униформено мислене в обществените медии се грижат представителите на умнокрасивите партии в Съвета за електронни медии. Тези представители много искат БНТ и БНР да изглеждат като медиен придатък на любимите им партии. И излизат от кожата си всеки път, когато забележат, че има личности, които не пеят в общия хор.

  Забелязал съм следния интересен факт. Всеки път, когато някое предаване защитава българската позиция, когато иска да бъдат защитавани българските национални интереси, медийните комисари на жълтопаветните партии (нали не сте забравили, че автор на този хубав термин е Христо Иванов) заявяват, че това, видите ли, било „руска пропаганда“. Освен че е признак на мисловна немощ, подобно обвинение си е откровена глупост. Защото да защитаваш българските интереси няма как да бъде каквато и да било чуждестранна пропаганда.

  Оказва се, че представителите на умнокрасивитета най-силно се дразнят, когато в българските медии се говорят добри неща за… България. Те не искат това. Те искат да бъдат защитавани единствено т.нар. „евроатлантически ценности“, за които никой нормален човек не може да каже какво точно представляват и по какво всъщност се отличават от добре познатите на всички ни ценности.

  Във вече споменатата лекция, Ноам Чомски цитира един друг американски мислител, Уолтър Липман, който говори за необходимостта от „фабрикуване на съгласие“, т.е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Елитът иска да постави медиите под контрол, именно за да може по-лесно да накара цялото население да мисли по еднакъв начин и никой да не излиза извън строя. За тях обществото трябва да бъде като казарма, където всички слушат и подреждат мислите си съобразно заповедите на елита.

  Ноам Чомски много точно е забелязал, че елитът има една доста странна представа за демокрацията. „Носителите на експертизата“ или членовете на „специалната класа“ смятат, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Чомски сякаш е имал предвид ситуацията в днешна България, когато е писал това. Тези, които наричат себе си „либерален елит“, правят всичко възможно, за да ни лишат от участие в управлението на собствената ни държава. Например, за тях няма по-страшно нещо за тях от идеята за референдуми. Защо? Ами защото резултатите от един референдум могат да покажат, че ние, нормалните граждани, имаме съвсем различна представа от представата на елита за това как трябва да изглежда страната ни. Ето, сега се събират подписи за референдум в защита на българския лев. Ако той все пак бъде проведен, може да се окаже, че повечето българи нямат никакво намерение да цопват в Еврозоната на 1 януари 2024 г. И това никак няма да се хареса на единия процент финансисти, банкери, политически фигури, грантови анализатори и други представители на елита.

  И, за да не стават такива „грешки“, медиите трябва да бъдат държани под контрол. Според представителите на умнокрасивитета, там не бива да има несъгласни личности, а само служители, които безпрекословно изпълняват спусканите от елита указания. Най-големият враг на самообявилите се за „специална класа“ управляващи са тези, които дръзват да мислят самостоятелно. А най-абсурдното е, че тъкмо лицата, които описват себе си като „либерали“ и „защитници на свободата“, отдавна са се превърнали в най-големите цензори.

  Ще завърша с припомнянето на есето на един друг световноизвестен дисидент – Вацлав Хавел, „Силата на безсилните“. Там чешкият борец срещу униформеното мислене, а впоследствие и президент, ни призовава да не се страхуваме да разсъждаваме самостоятелно и да не се подчиняваме на официалната идеология. Каквато и да е тя. Това е съвет, който си струва да следваме.

  .

  Аудиозапис на коментара, излъчен по БНР:

  .

• По следите на трима велики българи в Рим. Венета Ненкова пред Радио България

  .

  Върху нов документален филм за българските католици в италианската столица работят студенти от НАТФИЗ и българско неделно училище

  Елена Каркаланова,

  Радио България

  .

  Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство в София работят по нов съвместен проект – документален филм за тримата борци за национална независимост, българските католици Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Бакшев. „Вечният град е място, където историята се пази и можеш да я пипнеш с ръце, затова ние снимаме на физическите места, свързани с българските католици – папските колежи, в които са учили, мястото, където е погребан Петър Парчевич, т.е. всичко, което физически го има в Рим“ – поясни за Радио България Венета Ненкова, основател на Българското училище в Рим и председател на Културна асоциация „Паралел 43“ в италианската столица. Със заснемането на филма са ангажирани студентите Благица Стоименова, Здравко Менчев, Петя Сергиева и Георги Момчилов.

  „Във филма участва проф. Красимир Станчев, един от най-големите изследователи на българските католици в Италия. Той от години работи в архивите на Ватикана. Скоро ще излезе неговият 30-годишен труд, посветен на българите, които са учили в папските колежи в Рим, Асизи и Лорето, и които активно са работили през 17-ти век на територията на България и не само“ – разказа ни Венета Ненкова.

  .

  

  .

  „Петър Парчевич е първият дипломат на България. Първата печатна книга на новобългарски език в Рим през 1651 г. е дело на Филип Станиславов, а Петър Богдан Бакшев пише история на България приблизително 120 г. преди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. „Всичко това намираме в архивите на Ватикана. Нашето училище от години се занимава с възстановяването на българската история, чрез архивите на Ватикана, доколкото е възможно, откупувайки страници например от папския вестник“, посочва Ненкова, цитирана от БТА. А за новия проект, по който работят тези дни, допълва:

  „Ние от години работим със студенти от НАТФИЗ по програмата „Еразъм +“ и тази година решихме да снимаме филм за Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Бакшев, защото през 2024 година се навършват 350 години от кончината и на тримата. Животът на Петър Парчевич приключва тук. Той идва в Рим през 1674 година, за да иска помощ от католическата църква за освобождението на България от Османско владичество и отсяда в манастира Сант Андреа делле Фратте (Sant’Andrea delle Fratte), който е в центъра на града. За съжаление обаче той умира и го погребват в криптата на църквата, където има паметна плоча.“

  .

  

  .

  Документалният филм ще бъде на български език, със субтитри на италиански, и се очаква да бъде готов до 2024 година.

  Снимки: Венета Ненкова

  .

  Аудиозапис на казаното от Венета Ненкова за Радио България може да се чуе в сайта на националното радио тук.

  .

• Разпадна ли се българската нация?

  .

  Анализ-прогноза с елементи на антиутопия на Николай БЛИЗНАКОВ, социолог (И.А.Неохрон – Пловдив)

  .

  Съществува ли още българската нация? Що за излишен въпрос – би казал всеки – та нали всички ние тук се разбираме на български, имаме обща история, обща територия и т.н.

  Ала това не означава непременно, че все още съществува българската нация. Та нали, например, австрийците, говорят също немски като германците – ала не са една нация с тях ! И такива примери има много, няма смиъл да се изреждат… Общата история също не гарантира обединението на групи хора в една нация – днес, например, ярко се проявява различието на украинската нация от руската, въпреки безспорното наличие на обща история между тях, хърватската и сръбската нации (и босненска и т.н.) също имат и обща история, и общ език – ала са отделни, за съжаление често и противостоящи си нации.

  Това е така, защото етнолози и социолози отдавана са установили, че решително за обединението на хората в една нация НЕ Е МИНАЛОТО, А БЪДЕЩЕТО. И по-точно – общата представа, идея, стремежи за общо бъдеще. Разбира се, веднага идва на ум американската нация – събрана преди два века от групи с най-разнообразни езици, произход, истории – но с обща идея, обща представа за бъдещето и за принципите, основите, върху трябва да е стъпило тяхното (желано, бъдещо) общество. Няма етнолог, който, пишейки за нацията, да не е цитирал всеизвестната сентенция на Огюст Ренан – „Съществуването на една нация е ежедневен плебисцит.”. Плебисцит, който утвърждава една обща програма за утрешния ден… (И това го е казал учен от Франция – страната, която винаги ни е изглеждала единна, хомогенна, именно на основата на общото минало, история… Но не е така.)

  И така, преодолели старомодната консервативна представа за нацията като хора, обединени от обща история и език (не че доста наши историци не се държат все още за нея), нека погледнем към българите – да видим какво казват те на „ежедневния плебисцит“ , споделят ли обща представа, идея, стремежи за своето бъдеще, споделят ли обща представа за принципите, върху които да бъде стъпило обществото им.

  Ясно е от пръв поглед – НЕ! Българите НЕ СПОДЕЛЯТ ОБЩИ ИДЕИ за бъдещето на обществото им. Няма социологическо изследване, което да не е показало, че нашият етнос е разделен по всички основни проблеми на две противопоставящи се, почти равни части. Най-ярко като че ли напоследък това се вижда по пристрастието на едната половина към Русия (не само за войната в Украйна, но и за за нейния „алтернативен“ модел), а на другата – към Европа. Виждаме го и в отношенинето към Е С – половината българи са против приемане на еврото, например, и против редица други мерки за сближаване на страните от общността. Населението бе напълно, и то много яростно, разделено и по отношение на пандемията КОВИД-19 и ваксинациите, по отношение на Истанбулската конвенция и т.н. Разделено е и по отношение на основни вътрешно-политически проблеми – така например, за истински мерки срещу корупцията или за изборни правила, поставящи машиноното гласуване като основа са пак едва около половината (някъде малко повече или малко по-малко) граждани. Опасно набъбва разделението и противопоставянето по енергийните и зелени политики. С две думи – разделени сме – и то почти по-равно – по почти всички важни въпроси! Някои от тях – например военната помощ за Украйна, бежанците и много други – са от такъв характер, че ако живеехме преди столетие, в друга международна обстановка, без сдържашата цвилизоваща роля на ЕС, биха довели до открити граждански противопоставяния и дори гражданска война.

  ( При другите европейски нации нямаме разделение на две почти равни части – там обещственото мнение е 80-90% единно – Виж напр. Евробарометър, отношението към Русия и др. теми: У нас само 35% са за финансова и оръжейна помощ при 80-90% подкрепа в повечето страни, 45% са за икономически санкции – срещу над 85% в повечето страни и пр. )

  Впрочем, едно деление на хора, тип „Бай Ганьо“ и тип „Алеко“, очевидно съществува много отдавна. Едните, хора не много развили се духовно, за които келепира, личния интерес, повратливостта спрямо силния, безпринпината готовност за всичко на всяка цена са водещи, и други, които са способни поне в някаква степен да следват по-високи принципи. Без да твърдя, че това разделение се проявява точно по същия начин и в другите разделения, до известна степен това все пак е така. Трудно е да прогнозираме точно по коя пукнатина би се разцепило окончателно българското общество. Но това не е невъзможен сценарий…

  Солидарността у нас е на много ниско ниво, като че ли (наред с етническите и конфесионални различия с малцинствата ни – турци, роми, нови мигранти и др.) масовият българин чувства, че не е особено близък с другите край него, че има съществени различия, дълбоки пукнатини в общността. И в политическата сфера проличава тази липса на истинска общност, няма разбирателство по основни въпроси, което блокира реален напредък.

  С една дума – българска нация не съществува. Има само принудително съжителство на несъвместими по принципни въпроси хора от няколко етнически групи на една територия в рамките на една все още удържана, но крехка държавна конструкция. Но опитът е показал, че това съжителство може да бъде и леко взривено.

  Доколкото най-горещата разделителна линия днес е между привържениците на Русия и тези на Европейския модел на фона на Украинската война, от нейния изход ще зависят много неща. Можем да прогнозираме като много по-вероятно поражението на агресора със съответно спадане на авторитета и влиянието му у нас и по света. Но ако се сбъдне по-малко вероятният вариант – на частичен руски успех и частично изпълнение на плана им за нови/стари Зони на влияние – не е изключено България да се окаже на границите (от коя страна?) на тези зони. И имайки предвид, както „русифицирането“ на цели анклави във Варненско и Бургаско и наличието на небезопасни „патреотарско/националистически“ и дори паравоенни формирования именно в тези райони, дали изглеждащото днес фантастично разделяне на страната на Източна България и Западна България не би могло да се окаже един хубав ден стряскаща действителност ? А границата между тях да бъде напрегната „гореща линия“ на съприкосновение ?

  Разбира се, все още може нещо да се направи, за да остане този антиутопичен сценарий само във фантастиката…

  .

  Източник: plovdivskinovini.bg

  .

• Пътят до „Ботев“ и песента за Лена е дълъг и срамен

  .

  УЧУДЕНИ ЛИ СТЕ? ДА, БЕ

  Огнян Стефанов,

  Фрог Нюз

  Нещата са известни отдавна. Опростачването на българската нация се превърна в съставна част от т.нар. „преход“. Простакът зае водеща роля не само в политическия живот, но и в много други сфери. Настани се и в хиляди семейства.

  През 2019 г се появи запис, в който се чува познат глас: „Просто Цвета да каже „аз съм проста кърджалийска п@а“ и „прост съм, мама му да е@а“…, „прост съм и ми е лесно…“ И казва за лидери на държави от ЕС: “е*ал” съм ги с 200“. Вече сте забравили? То беше ясно.

  Посредствен актьор стана „звезда“ с това, че имитира простака от този и други записи.

  Стилът се пренесе в реалити шоута, които заливат зрителите от екрана на трите обществени телевизии като цунами.

  Пътят до песента за Лена Бориславова, която днес е възмутила мнозина, и нещото като филм за Ботев е дълъг и срамен.

  Той минава през чалгата като стил в музиката, политиката, изкуството и семейното възпитание. Щото чалгата е за мачовци и готини п***и, а не за джендъри и лигави демократи, дееба.

  „Биг Брадър“ даде тон как воайорството може да промива успешно мозъци. Сезон след сезон пошлостта вършеше своята миньорска работа в забоите на българската ценностна система. Тя никога не била особено устойчива, но все пак оцеля в трудни периоди. Този път бе нокаутирана.

  Известни и неизвестни преследвачи на слава дават всичко от себе си, за да признаем, че Дарвин е бил прав за онази маймуна, от която… нали…

  Златотърсачите надушиха златна жила и нахлуха в родния клондайк – политиката, телевизията и жълто-кафявите медии.

  Забележете: последният сезон на формата „Фермата“ продължи 4 месеца в най-гледаното време вечер. 120 дни зрителят е бил изложен на прякото въздействие на сравними по своята елементарност само с участниците в „Игри на волята“. Или на поредното шоу на Рачков.

  В Монтрьо се провежда музикален фестивал от 1967 година насам. Световно ниво. Там Дийп Пърпъл покоряват рок феновете с песента си „Дим над водата“ („Smoke on the Water“), например. Фесстивалът е няколко седмици, участват блестящи музиканти. Нашите телевизии обаче не го смятат достоен за излъчване.

  Карнавалът в Рио де Жанейро – най-големият в света, продължава от седмица до десет дни.

  Кинофестивалът в Кан продължава две седмици. Пратеници на медиите ни съобщават само клюките, гафовете, ако има такива, и наградените. Точка.

  Фестивалът в Стратфорд в Онтарио, Канада, е посветен на Шекспир. Постановките се излъчват безплатно, всяка телевизия по света може да го направи. Нито една българска не се е възползвала, а театралното чудо се провежда от близо 70 години…

  На нас някакви хора се преценили, че трябва ни се показват неща, на които в студиото платена публика възклицава олигофренично, а тези пред телевизора се кикотят от скука и глупост. Преди да задремат.

  И така:

  Три десетилетия реалити шоута със съмнително качество и пошли послания.

  Поредица от сериали със съмнително качество и съмнителни послания, с участието на две-три групички актьори, продуценти и режисьори.

  Концерти на естрадни нафталинени фигури – всичките „звезди“ отпреди векове и няколко по-нови кадри, пласирани от две-три групички в музикантските среди. Изключенията са рядкост и доказват правилото.

  Да не пропуснем турските сериали. Лъжа е, че сериалите от Франция, Великобритания, Испания, Германия, Италия, Скандинавия, Полша, САЩ и други страни с филмови традиции и постижения са недостъпно скъпи. Това е мит. Политиката с турските сериали е целенасочена и с коварни цели. Постига ги.

  Тотален турбо фолк стил във всичко, дори в новините и някои от публицистичните предавания. Гостите – излъчени от две-три политически групички, вдъхновители и реализатори на ченгесарско-олигархо-мафиотски модел на управление.

  Изгряващи супер „звезди“ от средите на фитнес инструктори, участници в „Игри на волята“, „Фермата“, „Ергенът“, прохождащи певачки, лудо влюбени във футболисти и още от този сорт, които ръсят съвети за морал, през сластни намеци за секс и пари. Зловещо ниско ниво. Домашното насилие в много семейства е плод и на тази психообработка.

  Така стигаме до филма за Левски, последван от подобен за Ботев. И двете ленти, бликнали от въображението на грандоман без грам оценка за собствените възможности. Важен „актьор“ в „Ботев“ е кметът на Калофер (?!), който повече прилича на позастарял силов кадър от средата на 90-те…

  Още не осъзнали се от сцените край Околчица, подсилени с таралеж, костенурка, заек, улулица и глава на орел в профил, и ето ви ново интелектуално предизвикателство: песен за Елена Бориславова.

  „Лоши са онзи човек и народ, които седят и проливат сълзи, затова, че животът не се развива така, както им се иска“ – казва Маргарет Мичъл. Бени Хил допълва, че „Най-лесно е да разсмееш някого със скеч или шоу, трудно е да го накараш да се замисли“.

  На Богоявление гледахме хоро в реката, отдавна изместило ритуала с божия кръст. Излъчваше се от всички медии. Казаха ни, че вече сме пречистени. Е, щом е така – вадете ракията, виното и мръвките и пускайте телевизорите. Патриотично е. И естетическо.

  Добре поне, че президентът Радев опроверга слуховете, че дъщеря му ще участва в следващ филм на Максим Генчев. Едно обезличаване по-малко – и това е нещо.

  И не чакайте песен за Путин и Митрофанова.

  Защото „нашият малък, но мъдър народ“ попадна на тарикати и вече отговаря на „малък, но прост народ“. Било обидно? Може, но е вярно.

  .

• ПП внася в НС проекторешение за приоритетните национални цели и задачи

  .

  „Продължаваме промяната“ внася в парламента проект на Решение за определяне на приоритетните национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание на Република България и мерките, необходими за тяхното постигане, съобщи БНР.

  В предложеното проекторешение са посочени четири основни приоритетни национални цели, а именно:

  I. Развитие на конкурентна иновативна икономика;

  II. Гарантиране на национална сигурност и върховенство на правото;

  III. Постигане на енергийна независимост и устойчиво развитие;

  IV. Намаляване на неравенствата и достъп до качествено образование и здравеопазване.

  „Обединението около тези национални цели би ни приближило към постигането на нашата обща цел: развитието на България като справедлива държава с висок жизнен стандарт и иновативна конкурентна икономика, подкрепена от високообразовано, здраво, съзидателно и солидарно общество от свободни граждани, които са горди с миналото си, щастливи в настоящето и спокойни за бъдещето“, посочват от „Продължаваме промяната“.

  Целият проект на Решение за определяне на приоритетните национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание и мерките, необходими за тяхното прилагане, може да видите ТУК.

  За това, че на България е необходима национална доктрина, сме писали многократно на страниците на Еврочикаго. Надяваме се, че по повдигнатите въпроси най-после ще се получи поне някакъв дебат. Ще следим развитието на темата.

  .

• Теоретичен лицей в молдовска Твърдица получи свои герб и знаме

  .

  На 29 декември 2022 г. Националната хералдична комисия към Президента на Република Молдова издаде заповед, с която в Генерален гербовник са регистрирани официалните символи на Теоретичен лицей в молдовска Твърдица. Авторите на герба и флага са главният държавен хералдист д-р Силвиу Андриеш-Табак и Иван Думиника, доктор на историческите науки, председателят на Научното дружество на българистите в Република Молдова. Художникът е Андрей Гайдашенко.

  Съгласно хералдическото описание на герба, зеленото му поле символизира младостта и природата като цяло. Дървото е основна хералдическа украса и е въведено като една от универсалните емблеми на науката и знанието. Този елемент е мотивиран и от факта, че на печата на българската гимназия в Болград (още през 1858 г.) е изобразен стволът на прекършено старо дърво, от което отново се ражда млад, обилно разлистен клон. Така тази композиция внушава възраждане от собствената си пепел и връзка във времето на българската просвета в Бесарабия.

  

  В посочения герб видът на дървото е бряст, тъй като това дърво заема особено място в традиционната култура и колективния манталитет на българския народ. Повечето от предците на съвременните бесарабски твърдичани се изселват през първата половина на XIX век от Югоизточна България (гр. Твърдица, Сливенска област). Брястът (Старият бряст) е днешният символ на този край и е изобразен на герба на град Сливен. Дървото все още съществува в центъра на града и е на 1000 години.

  Сребърната изпъкнала граница на герба показва населеното място, където се намира лицеят. Явява се като въплъщение на идеята за „крепост, укрепено място” и самото название, което обозначава топонимът Твърдица.

  Щитът е увенчан от университетската барета, един от четирите отличителни знака (заедно със стол, отворената книга и златния пръстен) на професор през Средновековието, които днес се използват само в официални университетски церемонии както от преподаватели, така и студенти-абсолвенти. Обикновено баретата за студенти беше черна, този цвят е запазен в хералдиката на Република Молдова за висшите учебни заведения. Синият цвят на баретата и златните пискюли показват позицията на лицея в йерархията на образователните институции на Република Молдова като средно, общообразователно учебно заведение, осигуряващо пълно средно образование, завършено с бакалавърска степен.

  Девизът „Разумети и Знати” е поучение, взето от „История Славянобългарска” на Паисий Хилeндарски (1722–1773), един от родоначалниците на българското Възраждане.

  Знамето е разработено на базата на герба и запазва основните си значения.

  Червеното поле на платното, продиктувано от техническото решение, е избрано като символ на смелост, отдаденост и страст, а също и защото е общ цвят, който присъства в държавните знамена на Република Молдова и Република България.

   

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• За положението на Биляна Петрова в Сливенския затвор

  .

  Във вторник бяхме в Сливенския женски затвор на свиждане при Биляна със съпруга й Ясен.
  Тя е отслабнала, безпокойна и стресирана, но силният и дух и волята й за свобода и справедливост не са сломени. Мисълта й е права и последователна.

  Сподели ни много неприятни, тежки и дори страшни моменти от престоя им там. Описа женския затвор като хибрид между лудница, затвор и детска градина, с много крясъци, насилие, извращения и несправедливо отношение най-вече към добре образованите жени, което се толерира и поддържа от ръководството. За да им позволят да общуват помежду си, Били и Деси са били принудени да заявят, че са лесбийки. Лесбийството и форми на проституция също се толерират от ръководството…

  Най-сериозният проблем за Биляна обаче е, че директорът на затвора я кара насила и чрез противозаконна заповед да работи в шивашки цех – въпреки че никога не е разбирала от такава работа и е предложила десетки други неща, които може и иска да прави. Тази работа допълнително влошава здравните проблеми, които Били има, но
  НАЙ-ЛОШОТО Е, ЧЕ НЕ Й ОСТАВА НИКАКВО ВРЕМЕ ДА РАБОТИ ПО ЖАЛБАТА
  до Европейския съд за правата на човека, срещу поръчковите процес и присъди на мафията тук! Крайният срок за подаване на жалбата изтича след по-малко от три месеца и е изключително важно, предвид огромния обем на делото, Биляна да има време да подготви документите заедно с адвоката.

  Съвсем скоро ще започнем кампания по този и другите тежки проблеми в Сливенския затвор, с основен адресат министър Крум Зарков. Ще се нуждаем и от подкрепа за това, така че молим Ви, СПОДЕЛЕТЕ ТОЗИ ПОСТ и имайте готовност!

  .

  Петър Кърджилов

  .

• Ах, ние добричките

  .

  Двадесетото издание на благотворителната инициатива „Българската Коледа“ под патронажа на президента на Република България продължава, като тази година кампанията е посветена на децата с редки генетични заболявания. Над 2 720 000 лева достигна набраната сума след края на благотворителния спектакъл, който се състоя на 25 декември в Народния театър „Иван Вазов“.

  Следва текст на Веселина Седларска отпреди 5 години, който важи и днес със същата сила…

  Не изпратих SMS на „Българската Коледа“. Не гледах и концерта. Срам ме е. Срам ме е от тази приповдигнатост, с която празнуваме липсата на държава. Срам ме е от лицемерието. Срам ме е от безочието, с което държавата подвиква да им хвърлим един sms от балкона. Не, не ни подвиква, настанява се на трапезата, докато вечеряме с телевизионни клипове, затъква хапките ни в гърлото, муши се в душите ни и шепне: ти си лош, ако не пратиш sms, ето, хапваш си тук спокойно, а има деца, които чакат да бъдат излекувани, ти си лош, лош си…

  Лоши сме. Лоши сме, защото сме си направили държава, в която лечението на тежкоболни деца не е грижа на държавата. Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно благосъстояние, за кич, за егоистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, защото години наред не можахме да принудим държавата да сложи ред във фонда за лечение на деца. За какво трябва да харчи парите си една държава, ако не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината утроба за деца, които се раждат преждевременно или с проблеми. Ако държавата не е купила достатъчно кувьози, това означава, че още от първия миг на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.

  Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, а не семействата им да фалират, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат. Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.

  Добри сме, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази Боже, пази Боже! Но после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави. Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента актьор, да направи концерт, да отчете, че сме добри, благородни хора, за да седнем на трапезата доволни, че сме изпълнили дълга си.

  Не, не сме го изпълнили.

  Източник: Редута

  Снимки: Президентство на Република България

  Тези снимки удивително напомнят за едно вече забравено тържество на I мъжка гимназия в София, което се състояло на сцената на “Славянска беседа” в 18.12.1904 година. Ученикът и начинаещ поет Димчо Дебелянов бил определен да рецитира. В залата бил цар Фердинанд, придружен от съпругата на премиера Султана Рачо Петрова и придворни. Гимназистът изпълнил Вазовото стихотворение “Елате ни вижте”, като гледал все към ложата на монарха, докато нареждал стиха:

  „… Вий, мъдри велможи, от нази гоени…
  На миг напуснете там вашто тържище
  на шум и на фрази, богато платени –
  Елате ни вижте!
  Вий, дето в покои и в палати стоите,
  към нас приближете – вий славни, вий сити!
  Зърнете през нашто изгнило плетище,
  И може би вам ще настръхнат космите!
  Елате ни вижте…“

  Ето какво пише за случилото се Мирела Костадинова: „Докато рецитира, Димчо гледа Фердинанд право в очите. Залата гръмва от ръкопляскания. Рецитира и друго стихотворение.
  След случилото се Фердинанд два пъти го кани на аудиенция. Напразно. Димчо не прекрачва царските врати. Не го ласкае речта му пред министъра на просвещението на празника „Св. Св. Кирил и Методий“. „Тези неща са за мен въздушни, празни, глупави“, казва той.“

  
  .

• In Memoriam Георги Кассир

   

  На 25 декември, на 82-годишна възраст, е починал Георги Каcсир, един от видните дейци на българското национално-културно движение в Република Молдова.

  В своята научна и обществена дейност съм срещал много скромни хора. Понякога дори не ги забелязваш. Често те са по-страстни родолюбци от тези, които от трибуната се бият в гърдите, заявявайки колко силно обичат своята родина и народ. В душата на тези скромни труженици, пламти не по-слаб родолюбив огън. Затова те са готови да правят всичко в името на родината. Историята често е несправедлива с тях, защото те остават в сянката на харизматични личности. Един от тях е Георги Кассир. Често съм виждал този човек, като постоянен гост на различни научни конференции, кръгли маси и презентации на книги, организирани в българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев, от Научното дружество на българистите в Република Молдова. Макар да ходеше с патерица, често идваше преди всички. Виждах го как чете различни вестници. Когато започваше конференцията – той много внимателно слушаше как ние, българистите, разказвахме за историята на бесарабските българи и България. Когато водехме дискусии на научни теми, Георги Кассир тихичко в ъгъла слушаше.

  Имах възможността да се запозная по-отблизо с Георги Кассир по време на моето пътуване в България през август 2017 г. Бяхме в една кола. Г-н Кассир каза, че пътува за София, където живее неговата дъщеря Снежана. Искаше да прекара своето време с внуците си. През цялото време той ми разказваше за българското движение в Република Молдова, за различни личности, с които е общувал. На менe, като историк, ми беше много интересно да слушам това, което e видял в своя живот този побелял старец. Помнеше всичко много подробно, даже възпроизвеждаше разговори между лидерите на българското движение. Още тогава му предложих да запише своите спомени, за да останат за потомците. Георги Кассир ми отговори, че вече е подготвил ръкопис за своя живот. Каза, че към това го е подтикнал преди няколко години друг историк – българист Савелий Новаков. С това нашият разговор приключи.

  Може би така и щях да забравя за ръкописа на Георги Кассир, ако през пролетта на 2019 г. той сам не се обърна към мен с молба да го прочета.

  Първото, което ме впечатли, когато прехвърлих ръкописа, бе, че той се бе опитал да напише текста на български език. Разбира се, това е диалектен български език. След като много внимателно прочетох написаното, разбрах защо е писал на български език.

  Пред мене застана родолюбец, който живееше и дишаше за българското. Потомък на българските преселници в Бесарабия, роден в с. Московей, Кагулски жудец, той още в младостта си започва да се интересува от България. Повлиян е от това, че е раснал сред българите, участвал в свадбените народни традиции. В казармата се събужда интересът към родното след въпроса на командира на полка за етническия му произход. Кассир за първи път започва да мисли за корените на своя род. Започва да търси различни източници, за да разбере откъде идват неговите предци. Вече в Кишинев се запознава с книгата на Иван Мешчерюк за преселването на българите в Бесарабия (издадена през 1965 г.). От 1980 г. се абонира за различни български списания, от които открива за себе си прародината – България. Още по съветско време, когато се ограничава посещението на държавите извън СССР, той успява да посети няколко пъти България. В края на 80-те години на XX век в Кишинев се заражда българско национално движение. Георги Кассир се включва в неговата дейност. Става член на Българското дружество „Възраждане”, а след това и на Българската община в Република Молдова. Включва се и в дейността на другите обществени български организации в страната. За трудолюбието и изпълнителността на Кассир говори фактът, че във всички организации, където той членува, е председател на ревизионите комисии.
  През същата 2019 г. издадохме автобиографията на Георги Кассир в първия брой на поредицата „Да бъдеш полезен на българския род”. Много държеше за тази книга, обаче поради своята скромност категорично отказа да правим нейната презентация. Искаще внуците му първи да се запознаят с нейното съдържание.

  Накрая бих искал да отбележа, че много точно личноста на Г. Кассир характеризира председателят на Българското дружество „Възраждане” д-р Иван Забунов (който също за съжеление днес не е с нас): „Ако биха ме питали кой е образец на всеотдайност за служение на своя народ и родолюбец, без каквото и да е колебание щях да назова Георги Петров Кассир. Раснал в многобройно семейство, без възможност да получи достатъчно образование, този българин беше до фанатизъм верен на своите принципи, че по-мило и по-свято от България и всичко българско – няма. В каквото и да е време, с каквато и да е молба да се обърнеш към него, той беше готов деноношно да работи в полза на народа си. Ако не беше неговото семейство, аз бих мислел, че друго не го интересува и вълнува, освен да бъде полезен на българската кауза. Такива родолюбци се срещат рядко, но затова и трябва да се останат в историята на национално-културното движение в цяла Бесарабия като пример за саможертва и всеотдайност. Той заслужава да го ценим ние, съвремениците, и бъдещите поколения на бесарабските българи.”

  Научното дружество на българистите в Република Молдова изразява изразява съболезнования на близките и роднините на Георги Касcир!

  Вечна памет на Георги Каcсир!

  .

  Иван Думиника,

  доктор на историческите науки,
  председател на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Карбовски: Помислете за онези, които нямат онова, което имате вие / Случаят „Иванчева“

  .

  „Днес е Коледа. Едно дете я посрещна без майка си. Защото тя излежава присъда в Сливенския затвор.
  Случаят „Десислава Иванчева“, екскметицата на район Младост, е известен на всички. Обаче не всички знаят, че тя има невръстно момче, за което се грижи 80-годишната му баба Любка.
  С това видео не искаме да оправдаваме никого. Но искаме да ви напомним да помислите за онези, които нямат онова, което имате вие. За онези, които не могат да видят първите стъпки на децата си. И за децата, които няма да бъдат прегърнати от майките си навръх Рождество.
  Честит празник. Не бъдете безучастни.“ –

  пише Мартин Карбовски във връзка с този видеоматериал, в който са заснети майката на Десислава Иванчева и детето й, разделено от нея. За затворена под строг режим Иванчева и за целия казус разказва 80-годишната баба Любка.

  Показани са и архивни кадри от зрелищния арест на бившата кметица на Младост и нейната заместничка Биляна Петрова, кадри от разказването й после с пранги, от влизането й в Сливенския затвор, от изявления на Иван Гешев по темата и др.

  .

  .

• Кампания на БНР „Българските посланици на културата“

  .

  За втора поредна година Българското национално радио организира кампанията „Българските посланици на културата“.

  Целта и е да бъдат отличени изтъкнати български писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци и композитори, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество през 2022 година прекрачват географските граници на страната ни. Това са творци на световно ниво, които правят страната ни разпознаваема в световното културно пространство.

  Смисълът на кампанията „Български посланици на културата“ е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представи творческия гений пред сънародниците ни в България и пред тези, които са намерили своя дом по света.

  До 16 декември (б.р.: срокът е удължен до края на годината) слушателите на БНР имат възможност да изпращат своите предложение на адрес: [email protected].

  В началото на следващата година жури ще избере 12 от предложените имена, които ще бъдат Българските посланици на културата за 2022 година. Творчеството и дейността им ще бъдат популяризирани от Българското национално радио.

  Лицата на кампанията през 2022 година са писателките Теодора Димова и Здравка Евтимова, музикантът Теодосий Спасов и художникът проф. Греди Асса.

  Благодарим им за подкрепата!

  Вижте повече по темата във видеото:

   

  .

  Източник: БНР

  .

• С каски и грейки пред унищожени гори в Пирин

  .

  Откриха ски сезона… с каски и грейки в лятната жега в Пирин. На същото място, където преди 15 години неуспешно се противопоставяхме на незаконното и безмилостно унищожение на вековните гори под връх Тодорка.

  .

  

  .

  Но нашият глас остана „глас в пустиня“… като тази на откриването вчера. И явно с откриването ще си останат, поне още две седмици.

  .

  

  .

  Две слънчеви седмици до Нова година, в които ще имаме време да се замислим – дали с това алчно и унищожително отношение към природата, горите и климата – имаме бъдеще.

  .

  Текст и снимки:

  Александър Дунчев

  Фейсбук

  .

• <<
• 1
...
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
...
• 414
• >>