Всички авторски страници

Авторски

• 45 години български език в ефира на Австралия

   

  Тази година Българската програма в ефира на австралийското радио SBS навършва 45 години. Програмата се излъчва за първи път в Австралия през 1977 г. Честита годишнина на колегите от SBS Bulgarian!
  

  Ето някои интервюта, направени от Фили Ладжман и излъчени по Българската програма във връзка с годишнината.

  .

  Разговор с настоящия сътрудник на програмата Дияна Копринкова – ТУК

  

  Дияна Копринкова е член на екипа на Българската програма по радио SBS от 2005 г.

  Тя има голям професионален радио-опит. В България е била репортер и водеща в Програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, а по-късно и сътрудник на Българската програма на BBC World Services.

  –––––––––

  .

  Интервю с Биляна Иванова, сътрудник на програмата в периода 1993-1998 г. – ТУК.

  

  Един от първите сътрудници на програмата и може би най-младият от тях е била Биляна Иванова. Тя е член на редакцията в периода 1993-1998 г.

  „Нашата работа и като журналисти, и като психолози, е да стимулираме развитие, не да имаме отговори на всички въпроси“ – казва в това интервю Биляна, която сега работи като психолог.

  ––––––––––––

  .

  Интервю с Явор Дачков, кореспондент на SBS в периода 2001-2006 г. – ТУК

  

  В началото на 2000-те Явор Дачков, един от най-популярните радио- и телевизионни журналисти в България, става политически коментатор на SBS Bulgarian и е такъв до 2006 г.

  –––––––––––

  .

  Интервю с д-р Мария Стайкова, сътрудник на програмата в последните 10 години – ТУК

  

  Д-р Мария Стайкова от Канбера е по професия невроимунолог, но любовта й към българския език и култура е причина тя да стане през последните 10 години незаменим сътрудник на българската програма на радио SBS.

  .

  Източник: SBS.com.au

  .

• Психология: Ефектът на ЛУЦИФЕР

   

  За баналността на злото

  Една от най-изучаваните области в социалната психология е влиянието на групите върху поведението. Изследователите на този феномен започват своите експерименти още преди 80 години. Най-съществен в историята остава експериментът на Дженес.

  Дженес поставя боб в буркан и моли всички участници да го разгледат и да направят предположение за броя на зърната, като го споделят с другите.

  На следващия етап от експеримента участниците имат задачата да преоценят броя на зърната в буркана.

  При преоценката на предположението си, повечето участници се приближават до средната стойност на груповото предположение.

  Този относително безобиден експеримент демонстрира явлението – хората се стремят към комформизъм и овчо спазване на груповите норми.

  Не след дълго започва Втората световна война и всички безобразия и зверства се развихрят върху няколко малцинства и най-вече върху еврейския народ. И когато идва моментът за равносметка, едно и също оправдание се повтаря много пъти, като ехо:

   

  „Аз само следвах заповеди.“

  Баналността на този отговор впечатлява философът Хана Аренд, която анализира съдебния процес и защитата на военния престъпник Адолф Айхман в Йерусалим. Така Аренд стига до убеждението, че той не е нито фанатик, нито психически нестабилен, а човек, извършвал поредица от злини, вярвайки, че негов дълг е да се подчинява на заповеди.

  Адолф Айхман (на снимката горе) е нацистки офицер от Гестапо, сред главните организатори на Холокоста.

  Стенли Милграм развива теорията на Аренд, като прави опит да провери възможно ли е да подмами група от хора да извършат нещо лошо, подчинявайки се на авторитет.

  Милграм създава фалшив сценарий, при който участниците вярват, че причиняват мощни токови удари на хора, подчинявайки се на мъж в сива техническа униформа или дори на клипборд, който им казва „Моля, продължете“.

  Милграм подбира за своя експеримент топ професори по психология и психиатрия, които да направят предположение относно броя на участниците, които ще стигнат до подаването на смъртоносна доза ток. Предположенията на учените са, че „един на хиляда“ би бил толкова жесток.

  В действителност 65% от участниците пускат удар от 450V. Милграм продължава да провежда своя експеримент в различни култури, полове и в различни социални среди, като резултатите не се различават особено.

  Умирайки млад от инфаркт през 1984 г. той пропуска ужасите на последващите геноциди и военни зверства. През това време обаче още един психолог насочва своите интереси към темата и това е Филип Зимбардо.

   

  Ефекът на Луцифер

  Някога Луцифер бе ангел. Той бе най-възвишеният. Името му означава „носител на светлина“, но Бог го изхвърля от Небесното царство, защото той отказва да признае божественото в Неговото творение Адам.

  Прогонен в ада, той се превръща във въплъщение на злото, в Дявола. Целта му е да разкрива злото в човешкото същество чрез изкушения към безнравствени постъпки.

  Именно тази метафора вдъхновява Зимбардо да съсредоточи своите изследвания върху, трансформации на човешкия характер, които не са чак толкова драматични като тази. Трансформации, при които обикновени, дори добри хора започват да извършват лоши дела за кратко или продължително време, които могат да се квалифицират като „зли“.

  Начало на професионална му кариера в сферата бележи „Експериментът в затвора Станфорд“. Група студенти за разделени на случаен принцип, едни от тях в ролята на затворници, другите на надзиратели за срок от две седмици, в който да преживеят съответните социални роли.

  Надзирателите влизат в роля толкова добре, че започват бързо да тормозят жестоко затворниците и да се обезчовечават. Дори самият Зимбардо се увлича в ролята си на управител на затвора, но за щастие неговата годеница го завръща към реалността.

  Експериментът излиза извън контрол и бива прекратен само след 6 дни. И все пак постига своята цел, демонстрирайки как съвсем нормални хора могат много бързо да претърпят метаморфоза, превръщайки се в зли, дори жестоки.

  Този експеримент вдъхновява Зимбардо, който поставя за своя основна цел да проучи в детайли процеса, при който хората се поддават на „Ефекта на Луцифер“ и какво би могло да се направи, за да се предпазим от него.

   

  Зимбардо определя като основен фактор, действащ при третирането на групата, дехуманизирането чрез пропаганда. За онагледяване на своето твърдение той дава няколко примера от времето на Хитлер.
  За евреите:
  Децата в училище са принудени да четат истории, които изобразяват евреите във все по-негативна светлина;
  Прокарване на расови стереотипи: използване на физическите различия като белег на по-нисък интелект, хитрост, израждане на човешкия род;
  В лагерите са отнемани дрехите, косите, имената на лагерниците с цел обезличаването им.

  За врага (като вдъхновение за бой):
  Използване на стереотипи на лица, униформи и други характеристики за вдъхване на омраза;
  „Врагът” е изобразен като изнасилвач, насилник на деца;
  „Врагът“ е изобразен като мощен и студенокръвен.

  “Странен плод“

  Абел Миеропол пише думите на песента, изпята от Били Холидей, вдъхновен от линча на млади чернокожи мъже в южните щати на САЩ в началото на 20-ти век. „Странният плод“ разказва за мъртвите им тела, останали да висят по дърветата.
  Разпространяват се снимки направени от хора при линчовете, като тези на ловците на дивеч, служещи да превърнат мъртвите млади черни мъже в плячка;
  Както и снимки, направени в Ирак, на които се виждат разголени затворници, принудени да извършат действия, които са кощунствени за техните религиозни вярвания.

  Дехуманизиращият език:
  Езикът може да се използва по такъв начин, че напълно да заличи безчовечността на даден акт.
  Така убийството на шест милиона евреи е наречено „финалното решение“. Убиването на цивилни във всеки неотдавнашен конфликт е окачествено като „коствена жертва“, а убийството на хора от собствения лагер е „приятелски огън“.

   

  Можем ли да неутрализираме ефекта на Луцифер?

  Зимбардо е убеден, че сме длъжни да следваме собствения си разум, чувства и морален кодекс, като се придържаме към няколко прости стъпки:

  Признавайте грешките си, не губете време в оправдания и продължавайте напред!

  Бъдете внимателни и критични към действията на другите!

  Помнете личната отговорност за действията си!

  Защитавайте собствената си индивидуалност и идентичност и й се наслаждавайте!

  Уважавайте справедливата власт!

  Балансирайте желанието си за приемане от групата с нуждата ви от собствена индивидуалност!

  Бъдете мнителни и внимавайте как се представя дадена идея!

  Помислете за контекста на времето! Решенията имат дългосрочни последици.

  Не жертвайте свободата за някаква илюзорна сигурност! (Борбата срещу тероризма доведе до ограничаване на основните човешките свободи).

  Ето, че недалеч от невинността на бобените зърна в буркана на Дженес се крият и зверствата на Холокоста.

  Но ако Зимбардо е прав, всички ние носим отговорност за това да предотвртим нашият собствен Луцифер да придобие власт над душата ни.

   

  Източник: chetilishte.com

  .

• Парад на България в предградието Елк Гроув край Чикаго

   

  Днес, 22 май 2022 г., от 11:00 ч., се проведе Парад на България по случай 24 май – деня на светите братя Кирил и Методий, на българскта азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Началото му бе от двора на Elk Grove High School. В него участваха българските неделни училища и родолюбиви организации от района.

  Парадът на България беше организиран от Генералното консулство на Република България в Чикаго и Кметството на Елк Гроув Вилидж. Парадът се сля със Събор на Българската общност в близкия до училището парк.

  Той започна с красиво изпълнение на българския и американския химн от ученичката Джулия Арагон. Последва кратка официална част с приветствия от Генералният консул на Р България и от местни представители на градската управа. Чуйте запис от тях тук.

  .

  След това съборът продължи с голям концерт, в който се представиха български танцови състави, певци и артисти.

  Ето някои от участниците: Оркестър „101 гайди Чикаго“, Ансабъл „Верея“, Ансамбъл „Българика“, танцови състави на деца от 4 до 14 години от Малко Българско Училище, от Училище „Света София“ и Клуб „Загора“. А така също ансамбъл „Виванов“, Jersey Girls, Ема и Мира от БНУ “Свети Иван Рилски”, Дует Минкови, Оркестър „Гурбетчии“, Свет и Лейди Б и др.

  Имаше и базар на български бизнеси и организации, както и храна и разхладителни напитки.

  С този празник най-голямата българската общност в САЩ показа гордостта си от своята култура, традиции и история. Следващият български събор в Чикаго е след две седмици – вижте поканата за него ТУК.

  Следва кратък фото и видеорепортаж от събитието.

  .
  
  ‘
  
  .
  
  .
  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

   

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  ‘
  
  .

• Карбовски: При Вас как е?

   

  Мартин Карбовски,

  Lentata.com

  В царството на политкоректните слепци, едноокият прогледнал е фалшива новина.

  Проверете тия дни няколко факта, първия:

  ⁃ Германия ще плаща ли на Русия въглеводороди в рубли? Ще плаща. И не само тя. Срещу този факт и възможност, определен от икономиката и географията, политкоректните слепци виеха и извиват още глас. Не, не трябва да си путинист и рубладжия, за да разбереш простотата на географията и несъстоятелността на идеята, че от утре можете без руски газ. Диверсификацията си остава добра идея, няма никакъв спор.

  Друг факт:

  ⁃ батальонът „Азов падна“, Мариупол беше превзет. Срещу този факт новинарската съпротива беше дотам извратена, че предаването в плен беше наречено “евакуация”. Свива ми се сърцето, като знам, че евакуацията на тия украински момчета ще е в ужасен руски затвор. Но няма да пренебрегна и данните, че идеологията на „Азов“ е близка до фашистката. В интернационалната им бригада тлееше расистка омраза, документирана от много журналисти. Срещу фактите да се бориш е като да усукваш светлина – не става, хвърляш само сянка с действията си.

  Факт три:

  – всички политкоректни хора си взеха заплатите, грантовете и в биографията им ще пише как може да се разчита на тях. Говоря за журналисти, на които може да разчита всеки нов голям брат на България.
  Ако някой ден Китай стане наш по-голям брат – имате списък на хората, на които може да се разчита. Вземете го от американците, те го имат от руснаците.

  Оставаме няколко човека, недолюбвани по тази причина – някои ненавиждаме големите братя на България още от 1985-та.

  Факт четири:

  – екипът на Карбовски, който не направи нищо друго, освен да се усъмни в едностранната дезинформация, вече два месеца и половина е оставен без работа и обявен за проводник на фалшиви новини.
  За съмнението награда няма и никой не е очаквал. Всяка инсинуация, че съмнението се плаща от руснаците, е проста презумпция и тя е, че ние, както и политкоректните, сме платени отнякъде. Това може да си го мислят само платените отнякъде.

  Факт пет:

  – хейтърство и национализъм: давате ли си сметка, как последните десет години у нас се заклеймяваха хейтът и националните послания? Това сигурно имаше своята логика. Но от няколко месеца трябва да си дадете сметка за говоренето с омраза срещу обикновените руснаци и тяхната култура, както и че украинският ултранационализъм се оказа ужасно приемлив за политкоректното говорене, докато последните тридесет години същата политкоректност забраняваше и подиграваше, примерно, българския национализъм.

  Правете разлика между полезен на амерканците национализъм и вреден за амерканците национализъм, две фактически явления, разделени само от делтата на Дунав.

  Сверяването на факти може да продължи дълги години, то е процес, не е акт.

  С написаното искам само да се отбележи за протокола, че на фона на една информационна война, която не показа нито един украински танк (разбит и победен такъв) – ние в този сайт стояхме срещу вълната и се опитвахме да се съмняваме. Нито повече, нито по-малко. Не в победата на едната или другата страна, а в това, което ни се представи като новини и журналистика.

  В това съмнение няма нито героизъм, нито предателство.

  В това съмнение имаше само великата идея за свобода на словото, с всичките й грешки, която познаваме от няколко американски филма.

  При Вас как е в тоя филм с героизма и с предателството?

  Осъзнавате ли нещо смразяващо просто: наспорти идеята на Андрей Райчев, че преходът е завършил – преход нямаше. Ние не сменихме системата, сменихме само Големия брат.

  Децата на същите хора, които подкрепяха СССР, днес громят Русия заради САЩ, новия идеологически работодател.

  Смразяващо просто.

  .

• Кога за първи път е бил честван денят на светите равноапостоли Кирил и Методий?

   

  Днес, 11 май, честваме Деня на нашите първоучители и просветители, светите равноапостоли Кирил и Методий. Почти навсякъде ще прочетете следното:
  

  Тази дата се утвърждава в българската празнична система през Възраждането като Ден за почит на светите братя, създатели и разпространители на първата старобългарска азбука – глаголицата. Празникът на светите Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851 г., по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище.

  Но вижте едно интересно съобщение, което открихме на Фейсбук профила на писателя Захари Карабашлиев:

  Един много прелюбопитен и доскоро неизвестен за мен факт, който искам споделя.

  Отбелязваме църковния празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий днес и досега се приемаше, че за пръв път за това се споменава най-рано в средата на 19 век. Но едно писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян отмества датата доста по-назад от досега приеманото. Писмото е по-долу и разказва как през 1813-та година, в навечерието на 11 май, по време на посещението си в Шумен, арменецът е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.

  Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.

  Ето превод-факсимиле на оригиналния текст на писмото.

  „Шумла, 22 май 1813 г.

  Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.

  След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

  В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

  Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.

  После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама.

  Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
  А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

  Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“

  Захари Карабашлиев завършва своето съобщение с думите:

  „Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането.

  Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено.
  И честит празник на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!“

  Присъединяваме се към пожеланията на известния български писател.

  ,

  

  ,

  

  .

• Украинският посланик: Не Зеленски, а аз написах писмото до Народното събрание

  .

  „За списъка, който направих, изходих от това, от какво още се нуждаем в тази ситуация. Конкретно не мога да отговоря, дали има българско оръжие или патрон в Украйна и ако има как са попаднали“, каза още Москаленко.

  Скандално разкритие направи посланикът на Украйна в България. Тази сутрин в ефира на БТВ той разкри, че българските депутати не са получавали писмо от президента на Украйна Зеленски, а в парламента е било изпратено писмо само на посланика. Припомняме, че това писмо изигра решаваща роля Народното събрание да приеме решение, че няма да изпраща оръжие, а ще приема само украинска военна техника за ремонт.

  „Най-важното е в целия свят да се води диалог за нацистката окупация на Русия в моята страна. Да се даде военна помощ за Украйна, е въпрос на отговорна позиция на политическите сили. Аз уважавам позициите и на ГЕРБ, и на Кирил Петков. В случая с писмото, което пратих до парламента, то не беше на Зеленски, а лично мое. Съдържанието беше конкретно и ясно. Там беше изказано какво пожелателно бихме искали да получим – подкрепа за членство в НАТО, осигуряване на сигурност на границите за бежанците и подсигуряване на износ на зърно. Тези договорености бяха постигнати на срещата между Кирил Петков и Володимир Зеленски. Аз просто реших да привлека вниманието на българския парламент. Точката с ремонтната дейност на техника в български предприятия също е много важна“. Това заяви украинският посланик у нас Виталий Москаленко пред БТВ.

  „Ние ще намерим пари за ремонта на военна техника. По време на война се дава и последната риза. След Втората световна война по мащаби вероятно това е най-тежката ситуация за Европа. Всяка една държава, която е в положението на Украйна, има нужда от боеприпаси, танкове, затваряне на небето и солидарност. За списъка, който направих, изходих от това, от какво още се нуждаем в тази ситуация.

  С голямо уважение се отнасям към Бойко Борисов. Не съм говорил с него след думите му към мен. Не виждам необходимост да се бъркам в подобни отношения. Не съм разговарял и Корнелия Нинова, но се надявам да имам възможност. Конкретно не мога да отговоря, дали има българско оръжие или патрони в Украйна и, ако има, как са попаднали“, каза още Москаленко.

  Източник: vtorifront.bg, по информация на бТВ, epicenter.bg, „Гласове“

  .

• Босия: Една моя поема отпреди 33 години

  .

  От блога на Николай Колев – Босия, който вчера навърши 71 години.

  .

  Редакционният ни екип му пожелава много здраве, щастие, признание, благослов.

   

  НА ТОЛКОВА ГОДИНИ Е БИЛ И ИСУС, КОГАТО ГО ПРИКОВАВАТ НА КРЪСТА

  НОВО РАЗПЯТИЕ

  „Когато лишеният от свобода откаже да приема „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„` храна и това създава опасност за живото или за „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`здравето му, по предписание на лекаря се „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`взимат необходимите медицински мерки”

  „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„`Чл. 86 от ЗИН

   

  Кап, кап, кап-капе бавно глюкозата,

  равнодушно и скучно до втръсване.

  Разпъване на кръст е диагнозата.

  Терапия: „Без смърт – няма възкръсване.”

  Лежи голото тяло Иисусово,

  на вечна слабост орисано,

  мачкано,

  кълцано,

  мършаво,

  тръпнещо.

  Без смърт – няма възкръсване.

  Над него знахарите

  потриват

  доволно ръце

  и ловят

  слабия пулс на пробитите длани.

  Със сатанински

  усмивки.

  Пилат стои

  зад бюрото и шепне

  магичните думи:

  – Без смърт –

  няма възкръсване?

  Системата съвършена

  бавно капе.

  Кап, кап –

  и дарява агония.

  Пилат е с каскет и шинел.

  Пилат е скромен.

  Пилат е човек от народа.

  Пилат е народа.

  Народът е тор!

  Странно?

  Защо

  не еква мощният хор за възмездие?

  Къде се е скрил

  диригентът на правдата?

  Къде се изгуби

  малката

  палка,

  наречена съвест

  на презрения роб,

  плюл

  в своя гроб?

  Къде

  е

  Той?

  Робът-герой,

  надигащ се гневно

  от топката кал,

  презрял

  трийсетте сребърни гроша?

  – Кажи, Гео! –

  Мълчиш. – Защо удушените не говорят?

  – А ти, бачо Никола?

  Не навеждай виновно глава.

  Това

  не решава въпроса!

  Зад дебелите бели стени

  Пилат

  елегантно повръща.

  Преял и препил

  на поредния пир,

  далеч от очите

  на презрения плебс

  с гуреливите слепи

  очи.

  Пилат помни най важното:

  – Без смърт –

  Няма възкръсване!

  Учителю!

  Защо те свалиха от кръста

  и лекуват кървящата плът?

  Та нима

  някой наистина смята,

  че смъртта те превръща във Бог?

  И затуй ли преливат глюкоза

  и бинтоват пробитите длани?

  Това са брътвежи

  на безумните книжници,

  недочакали

  последния вопъл:

  „Елои! Лама сабатхани!”

  И се надяват

  да те лишат от

  безсмъртие?

  Пилат,

  главният лекар

  на моргата,

  декизиран комично

  в костюм на мъдрец,

  разиграва главната роля

  в анатомичен

  някакъв театър.

  Учителю!

  Чуваш ли?

  Кап, кап, кап.

  Преливат ти злоба,

  Вместо глюкоза.

  Надяват се,

  че сърцето разбито

  не ще разбере дребната разлика

  и ще приеме измамата.

  Прости им, Учителю!

  Аз им простих.

  Те не разбират,

  че Бог

  не означава възкръсване.

  Те не усещат

  как твоите токове

  ще накарат

  предателя Юда

  да намери дърво

  и въже.

  Без смърт – Няма възкръсване!

  Не възкръсва правдата никога!

  Смъртта

  Е безсилна пред нея!

  Сечи

  и хвърляй в кюмбето

  на битието

  вековните ялови храсти.

  Илюзиите

  на червените мухоморки,

  Черния

  привлекателен мицел.

  Безплодните диви лози,

  задушаващи бялата роза

  в твоята

  буренясяла тъжна градина.

  Събери сили,

  воля и мисъл.

  Прочети

  собствените си спомени

  и сечи

  в яростен пристъп

  карциномите в своето тяло.

  Намери

  онова

  малко парченце

  жива плът.

  Полей го

  със истина.

  Кап, кап, кап –

  капе отровната плът

  и превръща

  земята в пустиня.

  Кап, кап, кап.

  Кръвта християнска

  вместо глюкоза

  подхранва пустинния пясък.

  Защото

  не арена –

  човешка пустиня

  е ограденият римски площад.

  Очите молещи

  виждат

  палците

  безразлично и вяло

  увисват

  с нокти надолу.

  Това са

  нокти на хищник,

  излязъл

  за плячка от скука.

  Кап, кап, кап.

  Тази земна глюкоза

  Създава

  Безценния хумус

  За безмълвното

  Страшно проклятие

  На червената роза.

  Творец на благата е плебсът!

  Сеяч на благата е плебсът!

  На живота генът е плебсът!

  Пролетарии от всички страни…

  Извинете…

  Проба… проба… проба…

  По трибуните театрални,

  обгърнати

  с пурпурни тоги,

  седят

  фарисеи и книжници,

  обградени

  от здравите мускули

  на пленени тракийски наследници.

  Отегчено

  разказват си клюките

  за последните подвизи

  на Месалиноподобните.

  А в клетките

  с тигри и лъвове

  християните влизат със псалми.

  Правят

  няколко крачки във въздуха,

  за да достигнат небето,

  освободени

  от слабото тяло и болката.

  Възкръсват,

  възкръсват

  възкръсват,

  приели смъртта

  като нафора.

  – Не убивай! Безпощадно убивай врага си!

  – Кой е враг? С нас ли си?

  – Не прелюбодействай! Да живее комуната!

  – Не лъжи! Пролетарии от всички страни…

  Пилат

  знае как да тълкува

  мъдрите мисли

  кратко

  и ясно,

  Пилат

  знае на кого да заложи,

  за да получи

  това дребно нещо,

  наречено власт,

  страх

  и безумие.

  Отмъщението

  бе глътката изворна,

  привлякла из римските улици

  огромна маса плебейска,

  до вчера

  очаквала от властния Юпитер

  да им дари

  щедрите кръгли монети

  с цвят

  на узряла пшеница.

  И не получили нищо,

  плъзна нашир и

  надлъж.

  Това бе

  гръбнакът стоманен

  на великото

  войнство Пилатово.

  – Бог е плебей! –

  ревна първият гладен плебей.

  – Бог е плебей! –

  ехото

  многократно отвърна,

  отразено

  от хиляди кухи пространства.

  – Бог е плебей! –

  заплашително

  копие вдигнала,

  крещеше пияна

  тълпата,

  обладана от някаква лудост

  за равенство.

  – Бог е плебей!

  Да живее Пилат! –

  шепнешком

  подстрекаваше някой,

  който приличаше

  досущ на Пилат,

  защото

  наистина беше Пилат.

  – От днес

  всеки,

  който си позволява

  да се съмнява

  даже за миг

  в този мит,

  ще бъде бит,

  ще бъде убит,

  ще бъде смит! –

  Това е

  безпощадната

  класова логика.

  Това е

  новата

  расова логика

  на времето в Рим

  – Хляб и зрелища!

  – Хляб и зрелища!

  Кап, кап, кап –

  капят

  сълзите майчини

  и превръщат в енергия

  мъката.

  Кап, кап, кап –

  сипе се пясъкът

  от пирамидите.

  Кап, кап, кап –

  капе бавно глюкозата

  и ражда

  надеждата.

  Кап, кап, кап –

  отброява секундите

  древната

  водна клепсидра.

  За да се сети

  Атила

  да донесе

  на върха на стрелите си

  неумолимата

  истина

  на времето.

  Няма време за проба!

  Няма време за проба!

   

  Август 1989 г.

  Централен софийски затвор

  .

• Лула да Силва: Зеленски е толкова отговорен за конфликта в Украйна, колкото и Путин

   

  Бившият президент на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е толкова отговорен за конфликта в Украйна, колкото и неговият руски колега Владимир Путин, предаде Франс прес.

  В интервю за американското сп. „Тайм“*, Лула Да Силва казва: „Виждам, че украинският президент е аплодиран от всички парламенти по света, в които депутатите му стават на крак. Но този тип е също толкова отговорен, колкото Путин. В една война никога няма само един виновен“.

  „Той искаше войната. Ако не я искаше, той щеше да преговаря малко повече„, допълва Лула да Силва по адрес на Зеленски.

  Бившият президент на Бразилия освен това преценява поведението на Зеленски като странно. „Човек ще рече, че той е част от един спектакъл. Той е по телевизията сутрин, обед и вечер, в английския, френския, германския парламент, като че ли води кампания. Той трябва да е по-загрижен относно масата за преговори„, казва Лула да Силва.

  „Ако хората стимулират Зеленски, той самият си мисли, че е най-добрият. В действителност, човек трябва да му каже сериозно: „Моето момче, ти си добър хуморист, но няма да водим война, за да можеш ти да си правиш шоу“.

  „И трябва също човек да каже на Путин: „Ти си пълен с оръжия, но няма нужда да ги използваш срещу Украйна. Хайде да дискутираме“, допълва Лула да Силва.

  Той, освен това, разкритикува и президента на САЩ Джо Байдън, който, според него, не е взел правилното решение относно конфликта в Украйна. „САЩ имат много голяма тежест и биха могли да избегнат този конфликт. Байдън можеше да участва повече, той можеше да вземе самолета за Москва, да говори с Путин. Този род поведение се очаква от един лидер“, казва Лула да Силва.

  Бившият бразилски президент критикува и ООН. „Спешно трябва да се създаде едно ново световно управление. ООН не представлява нищо повече. Лидерите не я взимат на сериозно. Путин нахлува в Украйна по едностранен начин, без да се консултира с ООН“, допълва Лула да Силва.

  Още от началото на руската инвазия в Украйна бразилската левица имаше двойнствена позиция. От една страна тя осъди руската инвазия, но от друга обяви НАТО за отговорен за нея.

  Лула да Силва, който беше начело на Бразилия от 2003 г. до 2010 г. е сочен в от допитванията до обществено мнение за фаворит за президентските избори, които ще се произведат по-късно тази година.

  Източник: БТА

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Цялото интервю на Лула да Силва, излязло под заглавие „Лула говори пред TIME за Украйна, Болсонаро и крехката бразилска демокрация“ – ТУК.

  .

• Проект „Традиция“: Кукли

  .

  Еврочикаго за пореден път публикува материал от ФБ страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи и популяризира българската история и култура.  Следва разказ за ръчно изработваните кукли по нашите земи. 

   

  Понятието „кукла“ се свързва най-често с детските игри и използваните в тях антропоморфни фигури. Наред с това, с „кукла” често се обозначават отделни обредни хлябове, посветени на различни календарни празници, както и надгробни каменни кръстове.

  Днес ще Ви запознаем с традициите, характерни за изработването на обичаните от всички български детски кукли.

  Не съществува народ, в чиято култура да не присъства куклата. Нейната история започва дълбоко в древността, когато хората изработват от кости, глина и камък най-различни човешки и животински фигурки. Куклата е неизменен спътник на човека. Тя е първият му опит да се погледне отстрани, да пресъздаде себе си и своето познание за заобикалящия го свят във вид, удобен за възприемане. Куклите подготвя децата за живота и ги учат как да общуват, защото те са с човешки образи.

  Куклата може да бъде направена от всичко и да наподобява всяко живо същество, да изразява настроения и емоции. Именно затова от край време на куклите са придавани магически свойства, а майсторите на кукли са смятани за избраници със специални умения.

  Традиционната българска кукла представлява фигурка, облечена в национална носия. Тези кукли са израз на богатата душевност на българския народ, на неговия бит и култура. При изработването им се обръща голямо внимание на тяхното облекло, защото носията е един от най-характерните елементи от българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение във всекидневните и празнични дейности на българина. Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят в останалите краища на страната.

  В орнаментите на българската носия се вплита определен код, по който в миналото българите са разчитали информация – кой от какъв род е, от кой край на страната – дрехата е носела своето послание.

  Традиционната кукла може да бъде изработена в различни размери от различни материали – най-често от дърво, глина, плат, зебло, плетени чорапи, царевична шума или кратуни. Към ръцете на куклите могат да бъдат прикрепени различни предмети от бита – геги, торбички, стомни, кошници и др.

  Българските кукли носят послание за отминали времена на храбри момци и красиви девойки, разказват забравени истории и сами по себе си са мост между минало и настояще.

  Данните за традициите при изработването на кукли в България са оскъдни и са предимно под формата на устни разкази на възрастни жени. Във всеки дом са се правели кукли от парцали с различно предназначение – парцалени кукли за игра и ритуални кукли. Куклата за игра е изработвана от навито и сгънато парче платно или пешкир, оформяли глава и рисували очи и уста с въглен. Ритуалните кукли се правели по специален повод – най-вече да гонят болести, за късмет на младоженците, да помагат на родилките, да пазят животните и нивите. За направата на тези кукли са се използвали слама, дървени клечки, червена пръст, плат и други природни материали или вещи от дома, в зависимост от това коя за какво ще бъде „наречена”. Тези кукли се изработвали от най-старата жена в къщата и при тяхната направа не е трябвало да се използват ножици и игли. Както целият български фолклор, така и правенето на кукли е една странна симбиоза от мистика и приказност, умело преплетена с ежедневието на българина.

  Днес са малцина хората, които са се отдали истински на този занаят. Майсторите на кукли са предимно жени с умения в много области – за да се създаде дрехата на една кукла, е нужно владеенето едновременно на шев, плетиво, бродерия, тъкане, за да се направи сполучливо тялото и лицето, трябва талант на художник, а за да се вдъхне живот – са нужни онези специални умения, граничещи с малко магия.

  В галерията по-долу: Ръчно изработени кукли от фонда на Народно читалище „Станчо Станчев 1896“ в с. Сушица, общ. Стражица.

  * Изображенията в тази публикация са закриляни обекти, съгласно ЗАПСП. Използването им без разрешението на автора е забранено.

   

  
  .
  
  .
  

  .

  Текст и снимки: Николай Колев

  .

• Обект: „Пръстени на времето“ в Дряново

  .

  Еврочикаго продължава да публикува пореден разказ и фоторепортаж от ФБ страницата „Земята ни Българска” (линк). Некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската култура. 

   

  В края на 2019-та година един дързък и необичаен арт проект буквално „взриви“ българското културно пространство. Гротескни, плашещи и едновременно с това будещи възхита, „Стенописи в дивото“ предизвикаха фурор сред всички почитатели на ъндърграунд и урбекс културата в България. За броени дни забравената и непозната махала Любница в Ихтиманска Средна гора се превърна в най-посещаваната галерия на открито в страната. Ако сте пропуснали това знаменателно събитие, вижте тук: www.bit.ly/TheRuralmuralsproject.

  „Стенописи в дивото“ „изстреляха“ в публичното пространство името на Крум Балджийски, известен с артистичния си псевдоним Krom Bagelsky. Именно той е творецът, превърнал се в „ракета носител“ на този нетипичен проект. Роден в Ихтиман, завършил „Дърворезба“ и „Скулптура“, Krom Bagelsky е на международната арт сцена вече повече от 10 години. Негови творби могат да бъдат видени не само в България, но и в Румъния и Великобритания.

  През 2020 г., в Дряново, Krom Bagelsky стартира поредният уникален за България арт проект – „Пръстени на времето“. За „канава“ на проекта е избран 45-метров комин на бивша фабрика.

  „Пръстени на времето“ представлява визуална историческа интерпретация на основните епохи, формирали българската нация. Върху площ от 400 кв. м ще бъдат представени пет „пръстена“ с епохите Палеолит, Култура Варна, Траки, Средновековие и Възраждане.

  
  Пръстенът „Палеолит“ черпи своето вдъхновение от археологическите находки, открити в пещерата „Бачо Киро“ над Дряновския манастир.

  Пръстенът „Култура Варна“ се базира на находките от Караново и Градешница и представя най-старото обработено злато и най-старата протописменост.

  Пръстенът „Траки“ представя тракийските руни, орфизъм и изкуство.

  Пръстенът „Средновековие“ отдава почит на Християнството и двете български азбуки – глаголица и кирилица.

  Пръстенът „Възраждане“ засвидетелства признателността към личностите на Кольо Фичето, Максим Райкович и Бачо Киро, които ще бъдат нарисувани в него.

  Пръстен „Съвремие“ липсва, защото, по думите на твореца Krom Bagelsky, на днешните млади българи се пада отговорната задача да създадат такова настояще, което да се превърне във вдъхновение за бъдещите поколения.

  В момента са завършени първите три пръстена, а следващите два ще бъдат довършени през следващата година. Целият проект се осъществява по алпийски способ, без употребата на помощна механизация. Когато бъде завършен, това ще е най-големият стенопис в Европа на историческа тематика.

  Целта на този нов паметник на културата е не само да показва колко древна е българската култура, но и да провокира българите да се гордеят със своето културно-историческо наследство и своя принос в европейската история.

  Ако тази информация Ви е била полезна, моля споделете я с Вашите приятели и последвайте страницата Земята ни Българска. Вашата подкрепа е важна за нас!

  * Изображенията в тази публикация са закриляни обекти, съгласно ЗАПСП. Използването им без разрешението на автора е забранено.

  

  

  

  

  .

  Текст и снимки на комина на фабриката: Николай Колев

  .

• Общобългарски поход за мир и неутралитет ще се проведе в различни градове

   

  На редакционния имейл следното съобщение, което публикуваме.

   

  СЪОБЩЕНИЕ ДО ГРАЖДАНСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

  На 3 май 2022 година от 18:00 часа на площад „Народно събрание“ граждани и граждански групи организират втора фаза на Общобългарския поход за мир и неутралитет с една-единствена цел – пълен военен неутралитет на България.

  Походът ще се проведе и в множество градове на България в същия ден и час.

  

  Събитието е изцяло под българския национален флаг – обединяващото знаме за всички българи.

  Организациите, подкрепили позицията на българския народ, ще бъдат оповестени и ще им бъде предоставена възможност да изразят отношение. Народът ще се увери кои организации поставят народния интерес над тясноорганизационния си такъв.

  На 4 май 2022 година от 15,00 часа на площад „Народно събрание“ Общобългарският поход за мир и неутралитет продължава в третата си фаза. В същия ден е предвидено гласуване в Народното събрание на решение за изпращане на военна помощ за Украйна. Ако бъде взето такова решение, Походът за мир и неутралитет още в същия момент преминава в Поход за премахване на настоящата власт и предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
  Всички национално отговорни граждански и политически организации, подкрепили на 3 май Похода за мир, ще имат възможност на 4 май да изразят подкрепата си – под българския национален флаг и своите организационни знамена.

   

  От Организационния комитет (линк)
  За контакт: [email protected]

   

  
  .

• Поучителна история за децата ни и за нужния им психотерапевт

  .

  Някой ден ще правя всичко наобратно…

  „Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям: „Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“
  И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“
  А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“
  А той ще отговори: „Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.
  Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.
  Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.

  Или няма да е така…

  Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“
  И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“
  А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“
  А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ – и ще потрие с палците си носа под очилата.
  Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
  Той ще каже „ох“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.

  Или пък не…

  Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция.“
  И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“
  А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“
  А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ – и театрално ще се удари с ръка по челото.
  Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
  Той ще каже „ах“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години. “

   

  A най-добре…

  Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно – нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт.

   

  Автор: Светлана Хмель
  Източник: noviteroditeli.bg

  .

• 50,000 hours of free audio & video lectures

  .

  For the past 15 years, we’ve been busy rummaging around the internet and adding courses to an ever-growing list of Free Online Courses, which now features 1,700 courses from top universities. Let’s give you the quick overview: The list lets you download audio & video lectures from schools like Stanford, Yale, MIT, Oxford, Harvard and many other institutions. Generally, the courses can be accessed via YouTube, iTunes or university web sites, and you can listen to the lectures anytime, anywhere, on your computer or smart phone. We haven’t done a precise calculation, but there’s about 50,000 hours of free audio & video lectures here. Enough to keep you busy for a very long time–something that’s useful during these socially distant times.

  Right now you’ll find 200 free philosophy courses, 105 free history courses, 170 free computer science courses, 85 free physics courses and 55 Free Literature Courses in the collection, and that’s just beginning to scratch the surface. You can peruse sections covering Astronomy, Biology, Business, Chemistry, Economics, Engineering, Math, Political Science, Psychology and Religion.

  Here are some highlights from the complete list of Free Online Courses. We’ve added a few unconventional/vintage courses in the mix just to keep things interesting.

  • A History of Philosophy in 81 Video Lectures: From Ancient Greece to Modern Times – Free Online Video – Arthur Holmes, Wheaton College
  • A Romp Through Ethics for Complete Beginners – Various Formats – Marianne Talbot, Oxford University
  • Ancient Greek History – Various Formats – Donald Kagan, Yale
  • Creative Reading and Writing by William S. Burroughs – Free Online Audio – Naropa University
  • Critical Reasoning for Beginners – Various Formats – Marianne Talbot, Oxford
  • Deep Learning – Free Online Video – Vincent Vanhoucke, Google
  • Edible Education 101 – Free Online Video – Michael Pollan, UC Berkeley
  • Financial Markets – Various Formats – Robert Shiller, Yale
  • Growing Up in the Universe – Free Online Video – Richard Dawkins, Oxford
  • Harvard’s Introductory Computer Science Course – Free Online Course – David Malan, Harvard
  • Hemingway, Fitzgerald, Faulkner – Various Formats – Wai Chee Dimock, Yale
  • How to Listen to Music – Various Formats – Craig Wright, Yale
  • Human Behavioral Biology – Various Formats – Robert Sapolsky, Stanford
  • Introduction to the Old Testament (Hebrew Bible) – Free Online Video – Christine Hayes, Yale.
  • Lectures on Digital Photography – Free Online Video – Marc Levoy, Stanford/Google
  • Physics for Future Presidents – Free Online Video – Richard Muller, UC Berkeley
  • Science and Cooking: From Haute Cuisine to the Science of Soft Matter – Various Formats – Team taught, Harvard
  • Speak Italian with Your Mouth Full – Various Formats – MIT, Dr. Paola Rebusco
  • The American Novel Since 1945 – Various Formats – Amy Hungerford, Yale
  • The Central Philosophy of Tibet – Free Online Audio – Robert Thurman, Columbia University
  • The Character of Physical Law (1964) – Free Online Video – Richard Feynman, Cornell
  • The Tempest – Free Online Audio – Allen Ginsberg, Naropa
  • Walter Kaufmann Lectures on Nietzsche, Kierkegaard and Sartre – Free Online Audio

  The complete list of courses can be accessed here: 1,700 Free Online Courses from Top Universities. For more enriching material, see our other collections below.

  Related Content:

  1,000 Free Audio Books: Download Great Books for Free.

  4,000+ Free Movies Online: Great Classics, Indies, Noir, Westerns, Documentaries & More.

  .

• Заради Украйна, в CAЩ ще ĸoнфиcĸyвaт частни aĸтиви, за да покрият държавни щети

   

  За първи път в историята, по предложение на Байдън, CAЩ щe изпoлзвaт cpeдcтвaтa oт ĸoнфиcĸyвaнитe aĸтиви нa oлигapcи зa oтcтpaнявaнe нa щeтитe oт вoйнaтa

  Πpeзидeнтът нa CAЩ Джo Бaйдън пoиcĸa oт Koнгpeca 33 млpд. дoлapa вoeннa, иĸoнoмичecĸa и xyмaнитapнa пoмoщ зa пoдĸpeпa нa Уĸpaйнa зa cлeдвaщитe пeт мeceцa, пpeдaвa ВВС. Бaйдън ĸaзa, чe e „ĸpитичнo вaжнo“ aмepиĸaнcĸитe зaĸoнoдaтeли дa oдoбpят пaĸeтa.

  Πpeдлoжeниeтo вĸлючвa пoвeчe oт 20 млpд. дoлapa вoeннa пoмoщ, 8.5 млpд. дoлapa иĸoнoмичecĸa пoмoщ и 3 млpд. дoлapa xyмaнитapнa пoмoщ.

  Πo дyмитe нa aмepиĸaнcĸия пpeзидeнт CAЩ нe мoгaт дa „cтoят нacтpaнa“ cлeд инвaзиятa, нo нacтoя, чe cтpaнaтa мy нe „нaпaдa“ Pycия.

  Bъпpeĸи чe Щaтитe вeчe oбявиxa пoмoщ зa Уĸpaйнa, нoвитe пpeдлoжeния пpeдcтaвлявaт знaчитeлнo yвeличaвaнe нa пoмoщтa.

  „He e eвтинo. Ho oтcтъплeниeтo oт aгpecиятa щe cтpyвa пo-cĸъпo, aĸo пoзвoлим тoвa дa ce cлyчи“, ĸaзa Джo Бaйдън.

  B пиcмo дo Koнгpeca тoй зaяви, чe дopи ĸoгaтo cъюзницитe oт EC и HATO yвeличaвaт пpинocи cи зa пoдпoмaгaнe нa oтбpaнaтa нa Уĸpaйнa, нeoбxoдимocттa oт пpeдocтaвянe нa пoмoщ зa cтpaнaтa щe изиcĸвa знaчитeлни дoпълнитeлни инвecтиции oт нaшa cтpaнa“.

  „Toвa, ĸoeтo иcĸaм дa изяcня пpeд Koнгpeca и aмepиĸaнcĸия нapoд e, чe цeнaтa нa нeycпexa дa ce пpoтивoпocтaвим нa нacилcтвeнaтa aгpecия в Eвpoпa, винaги e билa пo-виcoĸa oт цeнaтa нa твъpдoтo пpoтивoпocтaвянe нa пoдoбни aтaĸи“, пишe тoй.

  Πъpвoтo иcĸaнe нa Бaйдън зa финaнcиpaнe нa Уĸpaйнa cлeд нaчaлoтo нa вoйнaтa, ĸoeтo бeшe oдoбpeнo oт Koнгpeca минaлия мeceц, бeшe нa cтoйнocт пo-мaлĸo oт 14 млpд. дoлapa.

  Mинaлaтa ceдмицa aмepиĸaнcĸият пpeзидeнт paзpeши втopи пaĸeт oт вoeннa пoмoщ oт 800 млн. дoлapa, ĸaĸтo и 500 млн. дoлapa пpяĸa иĸoнoмичecĸa пoмoщ.

  Kaĸвo вĸлючвa пoмoщтa нa CAЩ зa Уĸpaйнa oт нaчaлoтo нa вoйнaтa:

  Oтпycĸaнe нa нaд 3.7 млpд. дoлapa oбщa вoeннa пoмoщ и пoмoщ зa cигypнocт;

  Paзгpъщaнe нa пoвeчe oт 100 xил. вoйници в cтpaнитe члeнĸи нa HATO в Eвpoпa;

  Haлaгaнe нa иĸoнoмичecĸи caнĸции, зaмpaзявaнe нa aĸтиви и зaбpaни зa пътyвaнe нa cтoтици pycĸи oлигapcи и пoлитици;

  Haлaгaнe нa caнĸции нa pycĸи бaнĸи и oтбpaнитeлни пpeдпpиятия;

  Блoĸиpaнe нa ĸлючoви pycĸи бaнĸи oт cиcтeмaтa зa cъoбщeния Ѕwіft;

  Зaбpaнa нa внoca нa pycĸи пeтpoл;
  Зaбpaнa нa изпoлзвaнeтo нa вътpeшнoтo въздyшнo пpocтpaнcтвo oт pycĸи caмoлeти.

  Днec Бeлият дoм пpeдлoжи CAЩ дa иззeмвaт и пpoдaвaт aĸтиви нa pycĸи oлигapcи и дa пpexвъpлят пpиxoдитe им в Уĸpaйнa.

  Зaпaднитe cъюзници, вĸлючитeлнo дъpжaвитe члeнĸи нa EC, paбoтят зaeднo oт мapт, зa дa пpocлeдят aĸтивитe нa pycĸия eлит – oт пpoизвeдeния нa изĸycтвoтo и нeдвижими имoти дo xeлиĸoптepи и яxти. Cпopeд Бeлия дoм, ceгa CAЩ ca caнĸциoниpaли и блoĸиpaли плaвaтeлни cъдoвe и caмoлeти нa cтoйнocт нaд 1 млpд. дoлapa, дoĸaтo EC ĸoлeĸтивнo e зaмpaзил нaд 30 млpд. дoлapa.

  Ho нoвитe плaнoвe, ĸoитo днec бяxa излoжeни oт aдминиcтpaциятa нa Бaйдън, oтивaт пo-дaлeч, пpизoвaвaйĸи зa paциoнaлизиpaнo мeждyвeдoмcтвeнo cътpyдничecтвo мeждy Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, Дъpжaвния дeпapтaмeнт и Mиниcтepcтвoтo нa тъpгoвиятa. Днeшнитe мepĸи щe пoзвoлят нa CAЩ дa изпoлзвaт cpeдcтвaтa oт ĸoнфиcĸyвaнитe aĸтиви нa pycĸитe oлигapcи зa oтcтpaнявaнe нa щeтитe oт pycĸaтa aгpecия в Уĸpaйнa.

  Πaĸeтът щe ycтaнoви нoви opгaни зa oтнeмaнe нa имyщecтвo, cвъpзaнo c pycĸaтa ĸлeптoĸpaция, щe пoзвoли нa пpaвитeлcтвoтo дa изпoлзвa пpиxoдитe зa пoдĸpeпa нa Уĸpaйнa и дoпълнитeлнo дa yĸpeпи cвъpзaнитe c тяx пpaвoпpилaгaщи инcтpyмeнти“, ce ĸaзвa в изявлeниe нa Бeлия дoм.

  Πpaвитeлcтвoтo нa Kaнaдa cъщo пpeдлoжи зaĸoнoдaтeлcтвo тaзи ceдмицa, ĸoeтo щe мy пoзвoли дa ĸoнфиcĸyвa и paзпpoдaвa pycĸи aĸтиви.

  Πoд нaтиcĸ дa paзшиpят caнĸциoннитe cи дeйcтвия, yпpaвлявaщитe либepaли нacтoявaт „вcяĸaĸъв вид coбcтвeнocт“, вĸлючитeлнo пapи, цифpoви aĸтиви и виpтyaлнa вaлyтa, дa бъдe oбeĸт нa ĸoнфиcĸaция.

  Πo-paнo тaзи ceдмицa миниcтъpът нa oтбpaнaтa нa CAЩ Лoйд Ocтин cвиĸa близo 40 нaции в Гepмaния и oбяви, чe няĸoлĸo зacилвaт пoдĸpeпaтa cи зa Уĸpaйнa, зa дa ce „движaт cъc cĸopocттa нa вoйнaтa“.

  Уĸpaйнa ce нyждae oт нaшaтa пoмoщ, зa дa cпeчeли днec. И тe вce oщe щe ce нyждaят oт нaшaтa пoмoщ, ĸoгaтo вoйнaтa пpиĸлючи“, ĸaзa тoй нa yчacтницитe.

  Източник: economic.bg

  .

  П.П. Малко по-късно днес Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри законопроект за доставка на оръжия за Украйна по ленд-лизинг (вж. снимката долу).
  Документът предвижда опростяване на механизма за трансфер на отбранителна техника в Украйна и други страни от Източна Европа. Очаква се Байдън да подпише законопроекта до края на седмицата.

  

  .

  „Законът ленд-лийз от 2022 г. в защита на демокрацията в Украйна“ бе приет с 417 гласа „за“ при 4 „против“ от долната камара на Конгреса, след като три седмици преди това той беше одобрен единодушно от Сената. Предстои изпращането му в Белия дом за подпис от президента Джо Байдън, за да влезе в сила.

  Законодателната мярка възражда програма от времето на Втората световна война, която позволяваше на Вашингтон без бюрократични пречки да отдава под наем (lend) и на лизинг (lease) американска военна техника и оръжия на съюзници. В настоящия случай законът ще облекчи предоставянето на военна техника и оръжия на Украйна, а също на засегнатите от руската инвазия страни в Източна Европа.

  .

• Рой Питър Кларк: Репортерите да се дистанцират от неутралността

   

  Един от основните авторитети в съвременната западна журналистика Рой Питър Кларк предлага на журналистите и репортерите „да се дистанцират от неутралността“

   

  Кларк пише своята 20-та книга. Тя ще се казва „Кажи го, както е: Ръководство за ясно и честно писане“. А есето, че „неутралността е добро, но не винаги“, публикувано от Пойнтър, ще се превърне в една от главите на книгата.

  Ето някои мисли от това есе, което по-долу може да го намерте на английски език.

  „Не използвам думата обективност. Сега тази дума има твърде много конотации. Вместо това има три други: неутралност, безпристрастност и независимост.

  Журналистите НЕ трябва да бъдат неутрални, когато става въпрос за ценностите на журналистиката, ценностите и идеите на демокрацията, гражданското участие – особено изборите.“

  По-нататък в есето си Рой Питър Кларк описва шест групи, на които съвременната журналистика може да бъде разделена, в зависимост от това колко далеч са медиите (репортерите) от нулевата позиция – позицията на „неутралитет”.

  Например, абсолютно неутралните медии се характеризират с „краткост“ на представяне на информация.

  За следващата група е важно да декларира своята независимост, но и да могат да публикуват мнения (чрез маркирането им). Тези медии следват правилото на две позиции. Това е най-разпространената група медии, която се е развила през 20-ти век.

  Третата група е „замесена, обвързана„. Те се характеризират с твърда проверка на факти (но не по всички теми), разследвания в определени области, които редакторите смятат за важни. Те са неутрални по много въпроси, освен например социалната несправедливост, участието в избори, образованието и т.н.

  Четвъртата група е „Застъпничество – адвокатство, защита на позиция“. Те обхващат само онези теми, в които имат интерес. Те са акционисти.

  Петата група са „поддръжници (партийци)„. Те работят с информацията, която е необходима за легитимиране на някаква идея.

  Шестата група е „пропагандаторите„. Тук всичко е просто: фалшификати, манипулации и дезинформация за постигане на определени от някого цели.

  Разбира се, че за да се убедим в прочетеното дотук, не е нужно да ходим далеч, а е достъчно да си спомним за журналистическата дейност на Христо Ботев. Той не е можел да остане безпристрастен в своите издавани в Браила и в Букурещ вестници.

  Следва оригиналът на есето на английски език.

   

  In journalism, ‘objective’ is a good word with a noble history. But let’s consider ‘distance from neutrality.’

  Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things.

  Вy: Roy Peter Clark

  Poynter writing teacher Roy Peter Clark is working on his 20th book, scheduled for publication in the spring of 2023. The title is “Tell It Like It Is: A Guide to Clear and Honest Writing.” The publisher is Little, Brown, which has published the last six of his books. This essay is set to become a chapter in the new book.
  

  April 21, 2022

  For the purpose of this exploration, I will not rely on the word “objective.” It is a good word with a noble history. But it has taken on so many problematic and confusing connotations that it may have lost all practical meaning. I’ll replace it with more useful terms.

  Here are five: neutral, disinterested, nonpartisan, impartial and independent. If someone painted a word cloud on the side of an old journalism school, I can imagine these words being included.

  It is in that constellation of words that many but not all journalists and public writers find their duty. The current moment is calling those words — and the standards and practices associated with them — into question. If I am a journalist, or work in any news organization, especially if I am a reporter representing the place, may I march in protest or in support of something, may I donate money to a presidential candidate, may I slap a bumper sticker on my Mustang?

  Social media have, of course, magnified the problem, as has everything that is happening in the moment, from pandemic debates, to recession effects, to civil unrest and fire in the streets, not to mention a presidential campaign in which one candidate attacks the news media and who lies about the results of the election.

  May I write a tweet to express my own preferences and not those of my news organization? Does my role matter: reporter, copy editor, ad manager? If I wear a mask while reporting, am I making a political statement? When it comes to issues about “where I stand” as a public writer, I have reached one powerful conclusion: Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things. (There will be fervent debates about what those things are, and I hope this essay helps us have them.)

  Journalists need not be neutral about the value of journalism at its best. About the ideals of democracy at their best. About civic participation, especially things such as voting. In my shop, you could put a sign in your yard saying “Register to Vote.” But not “Vote for So-and-So.” An American flag, yes. A Confederate flag, no. A pride flag? Hey, my oldest daughter describes herself as “queer.” You decide.

  In my shop, you could be openly supportive in many ways for human rights and racial justice. But if you are covering the criminal justice beat, you need to write with a level of neutrality about whether we should “defund the police.” If you are doing your job, you need to help us understand the various meanings of that phrase.

  There are too many variables to count. What kind of organization do you work for? One that aligns itself with a particular ideology? Or one that stands closer to neutrality as a reporting ideal? And within that organization, what is the role of the particular journalist? What space does he or she occupy? What genre dominates? Beat reporters, investigators, editorial writers, columnists — all will recognize the freedoms and restrictions that influence their work.

  That is why each tends to write in a particular voice that represents a discipline within journalism and public writing.

  As I think this through as a coach for writers and editors, I find myself asking one particular question again and again: “As you write this, what is your distance from neutrality?” And another: “Where do you want that distance to be?” And another: “How will you create the voice that marks that distance?”

  Measuring stick
  To help individuals and organizations to measure their distance from neutrality, I am wondering if it’s possible to create a tool.

  You can call it an algorithm, a spectrum, a model, or just a measuring stick. It extends from left to right, from 0 to 5. The higher the number, the farther the distance from neutrality. I anticipate the criticism that this measurement is crude and its findings inexact. It’s certainly tentative. My hope is that stakeholders will argue with it, revise it, adapt it to their own views of public writing and democracy. By all means, create something better.

  I am pretty sure about this: No news organization, publication, or website that I know of fits easily into any of the following categories. You may disagree.

  Before I proceed, I would like to differentiate my measuring stick from another scale with a different purpose. There have been reasonable efforts to mark publications that lean to the left or lean to the right of neutrality on the ideological scale. On such a bias scale, the conservative magazine National Review would lean to the right, and, say, Mother Jones would lean to the left. In my scale, they would be side by side, exactly the same distance from neutrality.

  Here’s my scale:

  Zero: Objective

  This form of public writing embraces objectivity, at least as an ideal. In some of its current uses, it embodies an unachievable goal (the blank slate; purity from the effects of bias and subjectivity), it is listed here as “zero” rather than “one.” It falls outside the boundary of neutrality. To borrow a phrase from New York University journalism professor Jay Rosen, it now represents a “view from nowhere.” Many who embrace it seem oblivious to how a self-imposed insulation from political expression is in itself an ideological viewpoint.

  It is characterized by:

  Stenographic reporting
  Overattribution
  Fairness defined as “two sides”
  False equivalence
  Context that is thin or nonexistent
  No investigations
  No editorial positions
  No fact-checking of statements by experts
  No interest in diversity
  One: Neutral

  This form of journalism was the norm through many decades of the 20th century and is practiced to some degree in every mainstream newsroom, but has recently come under pressure.

  It is characterized by:

  No partisan attachment
  No special interest
  Declarations of independence
  Few strong editorial opinions
  Labeling of opinion
  Balance in opinion pieces
  Some fact-checking, but not systematic
  Corrections policy
  Strict standards against political participation by editorial workers
  Yellow or red lights on what can be said on social media
  Occasional declarations of “non-voting” as a sign of civic celibacy
  Goal: You can’t tell from coverage where the reporter or organization stands
  Tries to avoid “loaded” language in reports
  Some interest in diversity, with expectations that everyone, in spite of differences, would operate with the same news judgment
  Two: Engaged

  This form of journalism finds paths to public service that do not always require neutrality as a value. What is sometimes thought of as antagonistic to neutral journalism is here reimagined as a positive, such as a belief in the value of diverse points of view on the same experience. It is the direction where many news organizations are leaning, but it lacks a name.

  It is characterized by:

  Neutral reporting on many issues
  Heavy fact-checking, especially on the powerful
  Investigations that stand for certain values
  Editorial positions with labels designed to make opinion transparent
  Neutrality on some issues, but not every issue (such as protection of children, social justice, voter participation, quality education, getting poison out of the water)
  No false equivalencies; evidence is weighed and presented proportionally
  May reflect values of region or class or culture
  Expresses its distance — sometimes unintentionally — by story selection
  Makes distinctions on who can offer takes on social media
  Willing in coverage to use language that characterizes a position: “racism” or “lying.”
  Growing interest in diversity, hoping that diverse perspectives create a more complex and fuller expression of the truth
  Three: Advocacy

  “Advocacy” is the word we were left with when we lost any positive connotation to the word “propaganda.” The American Heritage Dictionary defines “advocacy journalism” as “Journalism in which the writer or the publication expresses a subjective view or promotes a certain cause.”

  It is characterized by:

  Story selection in support of a particular cause and interest
  A narrower — but deeper — focus on stories of particular interest
  Transparency about its mission and purpose
  Promoting actions — including the raising of money — to support a cause
  Attention to alternative viewpoints, but often to debate them
  Coverage of groups and topics ignored or under-covered by mainstream organizations
  Complex definitions of diversity to match groups and causes being promoted
  Fact-checking, targeted to oppositional groups
  Accuracy a value, supported by corrections
  To paraphrase Aldous Huxley, a good advocate only promotes efforts that are in “rational self-interest” of the public at large.
  Four: Partisan

  A partisan works at a farther distance from neutrality than an advocate. As in all these categories, there can be a crossing-over. The American Heritage Dictionary defines “partisan” as “a fervent, sometimes militant supporter of a party, cause, faction, person, or idea.” While the partisan writer can act — unlike the propagandist — with reason and responsibility, those qualities can be distorted by passionate adherence to the cause.

  It is characterized by:

  Stories, information, data, visual imagery used only in support of the cause
  Personal attacks on opponents
  Little attention to fact-checking, except against the opposition
  Distorted characterizations of those on the other side (as in political ads)
  Undermining of evidence — including science — that contradicts your side
  Repetition of slogans and talking points
  Loading language to bolster your cause while denigrating the other
  Demagogic critiques of elites
  Balance defined only as us vs. them
  Obvious, but at times unstated, attachment to a political party, church, labor union, or business interest
  Some reporting and verification, but more emphasis on assertion, often without evidence
  Embrace only forms of diversity that support your position
  Encouraged use of social media in support of cause
  Five: Propaganda

  The meaning of this term turned in the mid-20th century, taking on a more negative connotation after the effects of Nazi propaganda were discovered. In this context, the distance from neutrality is as far as it can be. Fact-checking has no relevance here. Nothing expressed here can be justified.

  This is characterized by:

  Disinformation and misinformation
  Outright lies and fabrications
  Exaltation of heroes
  Demonizing of enemies
  Scapegoating of minorities
  Disregard for facts and science
  Hate speech, verging on the criminal
  Promotion of conspiracy theories
  Reckless adherence to a demagogue, destructive cause, or profit motive
  Dependence on repeated slogans
  Appeals to baser emotions
  Disguised as more responsible forms of communication
  Questions for discussion
  Can an individual place himself or herself along this spectrum?
  Can an individual practice a variety of these at different strategic moments, being, for example an occasional neutral observer and an occasional advocate?
  What if we were to think of these borders as permeable rather than rigid? Would that help us?
  Could an organization place itself along this spectrum?
  Could we examine the practices of particular organizations and be able to place them in a category? For example, where might we put USA Today, The New York Times, Fox News, NPR, or The Wall Street Journal?
  Could these categories influence the ways in which organizations develop and publish their standards and practices?
  Could an individual look at these categories and identify the kind of place he or she would like to work?
  Where do powerful social networks stand on this landscape? If they publish ALL forms of these stories, does that make them “neutral?” Are they a platform or a publisher?
  How do practices of craft create the effects needed to fulfill one or more of these categories?
  Is the term “engaged” a useful one to describe the territory between neutrality and advocacy? Is there a better one?
  In the midst of a pandemic, all media leaders are trying to work this out, to find the appropriate distance from neutrality that becomes a launching pad for the fulfillment of their mission. A case in point was the announcement in September 2021 that Julie Pace was to be named the executive editor of The Associated Press, one of the most important jobs in journalism.

  Here’s what she had to say to The New York Times: “I understand that sometimes there is an outdated impression of The A.P. or a feeling like we’re just a basic wire service putting out choppy sentences. If that is your impression of The A.P., then you haven’t been paying attention to The A.P. We produce just incredibly high-level, sophisticated reports across all formats every day.”

  But what about the AP’s distance from neutrality? “Being a fact-based news organization does not mean that everybody on every side of an issue gets equal hearing, gets equal voice. In certain cases, the facts are just really clear, and we want to make sure that we are amplifying the facts and not muddying the facts. So Covid vaccines are safe. Climate change is real. There was no widespread fraud in the U.S. election. Those are not political positions; those are fact-based positions.”

  In other words, while the AP will remain neutral on many topics and issues, they will follow the evidence in support of fact-based conclusions. Neutral on many things does not mean neutral on every thing.

  www.poynter.org

  .

• Радев: Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други

  .

  Суверенната българска позиция се изработва в София, не в Киев. Няма нужда от посещение на българска делегация в Киев. Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други народи. Призовавам българските политици, преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи. Това каза пред журналисти президентът Румен Радев.

  Според него, икономическата война ескалира и рискът за България се повишава във всички измерения на конфликта в Украйна.

  „Неслучайно отдавна призовавам за внимателно и отговорно отношение на България към този конфликт, който влияе пряко за живота и благосъстоянието на българите тук и в Украйна. Излизат редица разкрития къде отива българското оръжие. Недоумявам как министърът на икономиката ще обясни на българите и на левите хора, които винаги са били срещу войните, че българското оръжие подхранва този конфликт“, посочи Радев.

  По думите му спирането на газа за България ще е истински тест за европейската солидарност. Радев допълни, че това е времето, в което ще се види дали Европейският съюз ще помогне на най-енергийно зависимата и най-енергийно бедната държава. „Правителството трябва да отговори защо Русия спира газа само на България и на Полша. Спира ли се на Австрия и Германия, те как плащат и гарантират енергийната си сигурност? Също така, резервиран ли е достатъчно капацитет за доставки от Гърция или други страни. Ако не е, ще видим да загряват посредници. Това означава, че навярно ще намерим алтернативни решения, но това ще изисква и време, и средства и означава много по-високи цени и рискове за доставките“, предупреди държавният глава.

  Румен Радев подчерта, че правителството дължи категоричен отговор на гражданите чии интереси обслужва.

  „Крайно време е правителството да даде ясни доказателства, че осъзнава и отстоява българския суверенитет и в своята политика се води от българския национален интерес“, допълни той и отново заяви категоричното си мнение, че България не трябва да предоставя военна помощ на Украйна.

  Източник: Novini.bg

  .

• Преобразуват Държавната агенция за българите в чужбина в администрация към МВнР

  .

  Държавната агенция за българите в чужбина се преобразува в администрация към министъра на външните работи, съобщават от Министерски съвет. Това се случва в изпълнение на т. 5 от раздел V на Приложение № 18 към Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г.

  С Постановлението изпълнителният директор на агенцията се определя за второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на външните работи. Също така се приема Устройствен правилник на изпълнителната агенция, уреждат се правните последици от преобразуването, като са предвидени текстове, съгласно които активите и пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавната агенция за българите в чужбина, преминават към изпълнителната агенция.

  Включена е и разпоредба, уреждаща преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от Държавна агенция за българите в чужбина, при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

  Припомняме, че още служебното правителството в края на миналата година прие решение, с което освободи Илия Гюдженов като председател на Държавната агенция за българите в чужбина. За председател на Агенцията бе определен Тодор Ванчев, а за зам.-председател Елисавета Тасова, която замени опитния експерт Димитър Владимиров.

  Тодор Ванчев в периода от 2010 до 2016 г. е бил експерт в ДАБЧ, като същевременно е и член на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. От 2016 г. до момента е главен експерт в дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите „История“ и „Етнология и културна антропология“ от СУ „Св. Климент Охридски“.

  Tъй като все още не е обнародван приетият Устройствен правилник на изпълнителната агенция, припомняме нашето предложение от  17 март 2022 г., за допълнение в чл. 1., ал. 2 от правилника:

   

  В проекта за УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА е написано:

  “Чл. 4. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който е орган на изпълнителната власт.
  (2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

  Моля към алинея 2 да бъде добавен примерен текст: „Договорът и назначаването се осъществява след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията.“

  И окончателният текст да изглежда примерно така:

  „(2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията. Договорът се подписва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

  Моля да вземете под внимание, че в ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ изрично е записано, че назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества (т.е. чрез конкурс), което е в синхрон с най-добрите международни практики.

  ––––––––––––––––

  Разбира се, както е в много закони, има възможност да се заобиколи такъв конкурс или да не се проведе.

  Ето защо не само от мое име, а като основател на българския сайт Еврочикаго, най-любезно Ви моля да се съобразите с предложената редакция и от името на онези наши читатели, които още в далечната 2014 г. настояха за такъв конкурс (линк).

  Тогава правителството се съобрази с нашето искане и конкурс бе проведен, но въпреки резултатите му, назначението бе политическо и не бе избран най-добре представилият се. Това бе една от причините авторитетът на ДАБЧ да се срине и вероятно бе основна предпоставка за последващите назначения и нарушения на законите от служители на агенцията.

  Вярвам, че горното предложение ще бъде разгледано и одобрено, тъй като единствените рискове от това изменение е вероятната съпротива в част от служителите в администрацията.

   

  П. Стаматов

  .

• Велики четвъртък

  .

  Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

  След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

  Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

  На Велики четвъртък Иисус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите, в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Иисус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря, и за предателската целувка на Юда.

  

  Велики четвъртък крие много символика. Според традицията, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.

  Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се подменя с ново и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома.

  Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

  Боядисването на яйца има вековна история. Традицията с обагрянето на яйцата, приемани като символ на вселената, датира още от времето на древните китайци, римляните, галите.

  На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

  Български традиции и Великден

  Всеки един от дните през Страстната седмица, по българската православна традиция, се отбелязва по различен начин:

  – През първите три дни се почиства домът, дворът, стопански постройки и се къпят децата за здраве.

  – На Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото яйце се боядисва червено и се правят различни обреди – рисува се кръст на челото за здраве. След което се оставя настрани до следващия Великден, когато се хвърля в течаща вода – вярва се, че така изхвърляме всичко лошо от дома. Също така, на Велики четвъртък не трябва да се работи.

  – На Разпети петък се посещава църква, като се минава под масата на плащаницата. Забранено е тъкането, преденето и другите женски занаяти.

  – На Великата събота се месят великденски хлябове, питка и козунаци.

  – Великден е седем дни, наречени Светлата седмица. След полунощ на Светлата събота, в продължение на 40 дни, православните се поздравява с „Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе!“.

  .

• Моряци от кораба „Царевна“ за преживяното от тях

   

  Евакуирани моряци от кораба „Царевна“ пред Maritime.bg

  Какво разказват моряците за преживяното от тях – вижте във видеото.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Из коментар* на Румяна Ченалова във Фейсбук, публикуван от Lentata.com:

  Поздравления за тримата смели мъже от екипажа на „Царевна“ – втори механик Рали Димов, Мирослав Стоянов и кадет Митев, които с интервюто от днес (бел. ред. вчера) повдигнаха плътната завеса, спусната от правителството по случая с евакуацията от пристанището в Мариупол.

  Какво стана ясно от отговорите им:

  1. До края на март 2022 г. на пристанището е било спокойно като активни бойни действия, включително преки попадения и денонощен обстрел е имало от началото на април.

  2. Мобилните оператори са били блокирани и единствената връзка с близките си моряците са осъществявали чрез фирмата, посредством сателитен телефон.

  3. След пресконференцията, дадена от съпругите им, ТЕЛЕФОННАТА ВРЪЗКА Е БИЛА ПРЕУСТАНОВЕНА от фирмата, по съображения за сигурност на екипажа.

  4. Министерство на външните работи осъществява ПЪРВИ контакт с екипажа чрез капитана на кораба СЛЕД ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА. До края на март, когато е било сравнително спокойно и възможна евакуация, българските власти НЕ СА ПОТЪРСИЛИ ВРЪЗКА С ЕКИПАЖА НА КОРАБА.

  5. МВнР предлага евакуация, когато вече КОРАБЪТ Е ПОД ОБСТРЕЛ.

  6. Какво е предложението: първоначално предложения коридор минава през цяла Украйна; предложението е да тръгнат без телефони, компютри, багаж, като подпишат ДЕКЛАРАЦИЯ , че слизат по свое решение, че съзнават и поемат всички рискове от това пътуване, че слизат на СВОЙ РИСК /13,23 мин. от интервюто/. Екипажът знае, че в Украйна се стреля по зелените коридори, и отказва да напусне кораба.

  7. През април бойните действия се пренасят почти до кораба, тъй като бункерът, в който се крият азовци/украински войски, е на 100 м от кърмата на кораба. По кораба има директни попадения /6,30 мин./.

  8. “Царевна“ остава ЕДИНСТВЕНИЯТ ТЪРГОВСКИ КОРАБ в пристанището, чийто екипаж НЕ Е ЕВАКУИРАН /6,48 мин./. Моряците са наблюдавали евакуацията на 26-членен екипаж на съседен кораб, които слезли след спиране на стрелбата от двете страни.

  9. Разбирайки, че само българският екипаж не е евакуиран, моряците поискали отчет от капитана, както и настояли да говори с МВнР на България – да ги пита ЗНАЯТ ЛИ, че всички останали кораби са евакуирани, с изключение на „Царевна“ /7,25 мин./.

  10. Полученият отговор: „Общи приказки. Обясняваха, че някои от евакуираните кораби били с повредено комуникационно оборудване, друг кораб бил изгорял, трети били с еди какви си националности.“ /8,03 мин./

  11. МВнР са контактували по сателитен телефон само с капитана на кораба, който е официален представител на корабособственика.

  12. “Опитваха се да ни разубедят. Няколко дена успяваха, но накрая вече нямаше как и тръгнахме.“ /8,42 мин./

  13. Един от членовете на екипажа отива до поста на служители на армията на ДНР и уговаря час и половина времеви коридор за евакуация. „Събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме с белите знамена. Просто вече нямаше как. САМИ ТРЪГНАХМЕ С РИСК ЗА ЖИВОТА СИ.“

  14. “Войниците на ДНР ни дадоха храна, вода, извозиха ни с полицейски екскорт…
  Искам да им благодарим от все сърце, че ни спасиха. /11,20 мин./
  Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, се опитват да ни успокоят, да ни кажат: „Момчета вече сте на сигурно, ние ще се грижим за вас“, да ти дават храна, вода, консерви, много е трогателно…“

  15. „Обясняваме си позицията на правителството на България с политически причини.
  Но накрая тръгнахме САМИ и ни извадиха ДНР, и всеки сам да си прави изводите.
  Благодаря на ДНР и на Русия, че ни евакуираха от бойното поле, че добре се държаха с нас, че ни дадоха храната си, водата и всичко, което имаха /14,4 мин./
  ВСЯКА СУТРИН СЕ МОЛЕХМЕ ДА ОСТАНЕМ ЖИВИ. /15,04 мин./

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Подчертаните стилистично с главни букви изрази са на авторката.

  .

• Моряци от „Царевна“ са се евакуирали от кораба без съдействие от българска страна

  .

  Моряците от блокирания повече от месец кораб „Царевна“ на пристанището в Мариупол са се евакуирали сами, без помощта на българските власти – съобщиха от БНР.

  Това разказаха Севдалина Стоянова и Катерина Димова – съпруги на двама от моряците (вж. снимката).

  

   

  По думите им, 15 души от екипажа сами са взели решението да напуснат плавателния съд и потърсили съдействието на войници от „Донецката народна република“, които им помогнали.

  „Попитах съпруга си как е минала евакуацията. Той отговори, че им е писнало да чакат, събрали са си нещата, слезли са от кораба и войниците са ги евакуирали. Никой от българска страна не е помогнал“, обясни една от съпругите.

  Моряците са настанени в хотел.

  Ето част от разговора със Севдалина Стоянова и Катерина Димова.

  .
  
  ‘

  Припомняме, че по-рано днес началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че Екипажът на „Царевна“ е на сигурно място:

  „Това е ярко доказателство, че държавните институции работят и използвам случая да поднеса моите адмирации към всички институции, които бяха въвлечени в този процес“.

  Държавният глава Румен Радев днес също каза:
  „Работи се усилено българските моряци, които вчера бяха евакуирани от кораба „Царевна“ да се приберат благополучно“

  Премиерът Кирил Петков заяви вчера, че 14 български моряци и един украинец от екипажа на българския кораб „Царевна“ вече са извън пристанището на Мариупол. А по свое желание на борда остават капитанът, старши-помощникът му и още трима моряци, двама от които украинци.

  Но, както се разбира от разказа на двете моряшки съпруги – няма ярко доказателство, че държавните институции работят по друг начин, освен да огласяват разнопосочни съобщения.

  .

• <<
• 1
...
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
• 18
...
• 414
• >>