Всички авторски страници

Авторски

• Българи по света на 24 май. За концерта на Светлин Русев в Айфеловата кула и др.

  .

  Откъс от предаването „Делници“ на ТВ „Евроком“ с водещ Николай Колев, излъчено на 24 май 2023 г.

  В предаването на ТВ „Евроком“ се включва от Париж Николай Тома от EuroTV.media. Излъчени са и негови видеоматериали за концерта на виртуаозния цигулар проф. Светлин Русев в зала „Гюстаф Айфел“ на Айфеловата кула, организиран в чест на 24 май от Българския културен център в Париж, за дейността на фондация „Миню Балкански“, интервюта с проф. Светлин Русев, Младен Димитров, Симеон Ангелов, Николай Чакъров и др.

  .

  .

  Източник: EuroTV.media

  .

• Древната традиция на българската книжовност

  .

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.com

  За начало на българската книжовност повечето учени приемат IX век. Това е времето, в което живеят княз Борис I, солунските братя Кирил и Методий, a и творилите в Охрид и Плиска техни ученици Климент, Наум и Ангеларий. Други изследователи на нашето минало смятат, че за писмена традиция може да се говори много по-рано и за това свидетелстват руните на старите българи.

  Веселин Бешевлиев определя особените знаци, използвани от дедите ни, като възникнали извън Европа и свързани със старотюрското руническо писмо. Петър Добрев и др. се дистанцират от господстващото дълго време в историографията виждане за тюрския произход на старите българи и смятат, че създаването на руните ни трябва да се свърже с историята на иранските народи. Аз лично поддържам виждането, че произходcj на старобългарските руни е на Балканите.

  .

  

  За това, че дедите ни са ползвали особени знаци преди епохата на Кирил и Методий знаем от най-рано от създадената през ранното Средновековие работа О Писмьньхъ. Там намираме следния пасаж: “Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи.“

  Подчертано е съшо, че по-древните от кирилицата и глаголицата знаци са ползвани не за документиране на исторически събития, а за извършване на гадания. Имайки предвид факта, че все още не са намерени документи с дълъг рунически текст, можем да приемем, че чертите и резките действително са използвани предимно за езически обреди, а и за кратки послания, посвещения.

  По отношение на руните трябва да се спомене нещо от изключително голяма важност. Предмети, по които се срещат особени знаци, у нас има не едва след прословутата 681-ва година, а повече от половин хилядолетие по-рано.

  Става дума за руните по златната ножница на меч, намерен в надгробната могила Рошавата Драгана, недалеч от Стара Загора. Знаците се отличават доста ясно, те са девет на брой и са разположени рамномерно в кръг, в периферията на предпазителя на меча.

  

  Артефактът е датиран I век и се съхранява в Регионалния исторически музей на Стара Загора.

  През 2006 г. Иван Танев Иванов и Мариана Минкова представиха научна работа, в която подлагат на анализ въпросните руни и излагат своето виждане за връзка между глаголицата и руните на скито-сарматите, стигайки до интересен извод: “…cъздателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни eлементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване на тези елементи чрез съединителни отсечки.”

  Друга, не по-малко важна подробност, на която за жалост Танев и Минкова не са обърнали достатъчно внимание, е това, че самите сармати са причислени от Прокопий Цезарийски към семейството на гетите. Става дума за тези гети, които по-рано Херодот нарича най-праведния, но и най-храбрия тракийски народ. Писалият след Прокопий Стефан Византийски дефинира в работата си “Етника” сарматските роднини скитите като тракийски народ. Ценно е също и сведението на Овидий – “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите”.  Не можем да пропуснем и виждането на нашия учен Георги Баласчев, според когото сарматите и сродните им племена “трябва да се отнесат към многолюдния тракийски народ.”

  Уповавайки се на тези данни, можем да кажем, че скито-сарматските руни ca изобретени от местно население, което е било разделено на няколко отделни групи, като групата, обитаваща долнодунавския регион, старите автори са назовавали траки. 

  Тези хора се явяват наши предци и това е причината да има силни прилики между старобългарските руни, скито-сарматските тамги и средновековната глаголица. След малко ще разберем, че корените на тези писмености са смайващо древни и трябва да се търсят в далечното минало на Балканите.

  Добре известно е, че освен руните, след покръстването си, дедите ни са ползвали римски и гръцки букви за своите дела. За това разказва отново авторът на „За буквите“, като употребява един много интересен израз: “И тако бѣшѫ многа лѣта”- и така беше много години.

  Тук срещаме един парадокс – официално покръстването на България е по времето на княз Борис I, а точно тогава в Плиска действат учениците на Кирил и Методий, създавайки книги за дедите ни.

  Няма логика да се използва израза многа лѣта – много години, за един сравнително кратък период, освен ако създателят на съчинението „За буквите“ не говори за някакво по-ранно покръстване – още по времето на Античността.

  В този период ползването на римски, т.е. латински букви, би било логично. В първите векове на римското господство по-популярна е латинската азбука, макар посвещения да се извършват и с гръцката.

  Ha това най-рано обръща внимание Ганчо Ценов, според когото ние, българите, сме потомци на местен народ, яваващ се и първият приел християнството в Европа. Виждането за ранното християнство на българите е защитено блестящо и от проф. Асен Чилингиров в няколко негови работи. Макар дедите ни, познати по време на Античността под името траки, да са първите християни, след IV век, те биват наклеветени и обявени за еретици.

  Реално, приемането на веруюто на Източната Римска империя (Византия), през IX век е само политически ход на княз Борис I. Безспорно образован човек като създателят на „О Писмьньхъ“, е знаел за ранното християнство на народа ни и, без да се увлича в излишна полемика, прави кратко споменаване за времето на Античността, когато предците ни са християни, но бивайки под римска власт, са ползвали латинската и гръцката азбука. Дали с тези азбуки са написани книги на български език, на религиозна и светска тематика – няма как да се каже, но дори и да са оцелели някакви ръкописи до времето на Борис I, те са унищожени по настояване на чуждото духовенство.

  Благодарение на отговорите на Папа Николай I на допитванията на българите, разполагаме със сведения, че дедите ни са притежавали литература от религиозно естество още преди времето на солунските братя. В глава 103 се натъкваме на следното свидетелство: “Вие питате какво трябва да се направи с нечистивите книги, които, както заявавате, сте получили от сарацините, се намират у вас. Те разбира се не трябва да се пазят защото, както е писано, лошите беседи развалят добрите нрави, но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.”

  По време на Средновековието, с името сарацини са наричани арабите, които по това време притежават както своя писменост, така и добре изградена религиозна доктрина. За да бъдат дадени книги с религиозен характер на българите от времето, предхождащо това на княз Борис I, то на наша територия трябва да е имало, както доста емисари от арабският свят, също така трябва да е имало и поне няколко религиозни училища, в които да се изучава ислямът, арабският език и арабската писменост, иначе кой би разбрал написаното в така наречените сарацински книги?

  Сведения за тaкива неща липсват напълно, няма намерени графити, нито посвещения с арабски букви от този период. Не разполагаме и със свидетелства на арабски автори за основаване на мюсюлмански религиозни центрове в Дунавска България.

  В такъв случай би трябвало да се доверим на Ганчо Ценов, който смята, че въпросните сарацински книги са всъщност богомилска литература, която е считана за опасна ерес и е преследвана жестоко от византийската църква. Определението “вредни и богохулни книги” пасва най-добре на литературата, която е определена като еретическа. Тъй като по всяка вероятност нашите предци са последвали съвета на папата, най-вероятно неудобните книги са изгорени още през IX век.

  Същата съдба навярно постига и работите на творилия през IV век в земите край делтата на Дунава Етикус Истер. Божидар Пейчев счита роденият в Добруджа философ за славянин, т.е. принадлежащ на българската народност (според Ганчо Ценов, уповаващ се на сведенията на Теофилакт Симоката, хората, наречени най-рано славяни, са гетите).

  .

  

  От книгите на Етикус Истер не е оцеляла нито една до ново време, но за създадената, или поне преработена от него азбука, се предполага, че е оцеляла в развит вид. Според Божидар Пейчев: “Йероним е популяризаторът, разпространителят, „проширителят“ на изобретената от Етикус праглаголица, или още по-точно — запазената във и чрез трудовете на Йероним азбука на Истер – като славянска по произход и характер е била естествено възприета като културно оръдие от славянското балканско население, особено от западната му част, откъдето е бил родом и Йероним.”

  Благодарение на aнтикварни книги, ние разполагаме с примери на това как е изглеждала азбуката, ползвана от Етикус Истер. Тя се отличава доста от буквите, разпространени от Св. Йероним (ако разбира се изображението е достоверно). Чак когато намерим запазен ръкопис на живелия по време на Античността мислител, ще знаем истината със сигурност.

  .

  

  С времето на Античността са свързани и други исторически извори, засягащи употребата на особен вид писменост по нашите земи. Йордан разказва за това как Вулфила (Урфил) – владиката на готите, живеещи край Хемус, им създал букви: “Имаше прочее и други готи, наречени малки, те са огромен народ, а за техният владика се казва, че им изобретил писмена …“ – “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [Jord.267. IV].

  .

  

  Въз основа на това, че Прокопий Цезарийски, Орозий Павел, Изидор Севилски и много други автори считат балканските готи за същия народ като тракийските гети, Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Георги Сотиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. смятат както Вулфила (Урфил), така и локализираните от Йордан край Хемус готи, за местен народ – потомци на Херодотовите гети.

  В това има логика, защото само няколко години след смърта на Вулфила (Урфил) – 383 г., Йоан Златоуст изказва твърдението, че траките са превели свещените писания на свой език. Йоан Златоуст е бил добре запознат с религиозните дела в Римската империя и в частност на Балканите. Ако Вулфила (Урфил) и хората му бяха германи, то Йоан Златоуст би споменал това, но този духовник говори за тракийски превод на Библията по време на своята проповед от 388 или 389 година – cъвсем скоро след кончината на Вулфила (Урфил).

  Проповедта е държана в Константинопол не пред кого да е, а пред готи, както уместно съобщава проф. Светлана Янакиева. Със сигурност Йоан Златоуст е знаел добре етническата принадлежност на поданиците на Римската империя, на които той проповядва, но за германи, германска писменост, или за германски превод на Библията не отваря и дума.

  Тъй като по време на късната Античност като колективно название на местното балканско население се ползва името беси, а в житието на родения в началото на V век Теодосий Кенобиарх се твърди, че бесите си служат с рунически, славонски език (Теофилакт Симоката обяснява, че гети и славени са едни и същи хора), то имаме пълното право да гледаме на Евангелието на Вулфила като на Тракийската библия.

  Дали преводите на Вулфила (Урфил) имат някаква връзка със споменатите от Папа Николай I сарацински книги е трудно да се каже, но знаейки, че Вулфила (Урфил) и сънародниците му са обявени за еретици, не би трябвало да храним силни надежди за намиране на тракийския превод на Библията от владиката на гетите, познати още като готи, гети и славени.

  Съществува още един интересен извор, засягащ корените на писмеността на дедите ни. Става дума за споменатото в “Панонскa легенда” изказване на император Михаил III: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ, нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”

  Откритите и преработени от Кирил и Методий букви за езика ни принадлежат най-вероятно на глаголицата. Тя предхожда кирилицата, а и показва връзка с други, доста по-стари писмености, като Линеар А и Линеар Б. По този въпрос са писали различни автори в края на ХХ и началото на ХХI век. Открити са над двадесет съотвествия между форма и звукова стойност на глаголическите букви и знаците, принадлежащи на Линеар А и Линеар Б. Такова голямо количество изключва напълно възможността за случайни съвпадения.

  .

  

  По-интересно е това, че според Джейн Елън Харисън, писмеността, за която в старите извори се казва, че е ползвана от Орфей и Лин, е вероятно мистериозното критско писмо (Линеар А и Линеар Б). Ако приемем, че ние, българите, сме потомци на хората, от които произлизат Орфей и Лин, мистериите изчезват и веднага ще получим добро обяснение защо глаголицата има толкова много успоредици с древните знаци от остров Крит.

  .

  

  Официално за край на Линеар А и Линеар Б може да се говори през ХII век пр. Христа, неотдавна, обаче, една талантлива изследователна – Иванка Пенева-Русева доказа, че тези писмености продължават да бъдат употребявани у нас и в доста по-късни времена.

  Г-жа Пенева-Русева изолира значителен брой знаци от керамиката от културата Цепино и показва връзката им с крито-микенските писмени знаци, като още в началото на работата си представя едно доста смело твърдение, а именно това, че: “кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др., запазени в народните шевици и писаните яйца, произхождат от балканската сричкова писменост, линейно писмо с два последователни варианта л. А и л. Б от второ хилядолетие пр.н.е.“

  Културата Цепино XII-VI в. пр. Хр., чиято керамика е украсена със забележително древни знаци, принадлежи на бесите. Част от тях е принудена да напусне родните си места поради римското подтисничество, като някои преселници отиват чак до Северните Карпати – във владенията на гетите. Там бесите са локализирани през II век от Клавдий Птолемей. Далеч от римляните, древната писмена традиция е би могла да се запази, а и да се върне на юг от Дунава по времето на Вулфила (Урфил), като за по-сигурно завръщане може да се говори след 681-ва година.

  Ето как “хиатусът” може да се обясни и вече не е мистерия защо ползваните от Орфей и Лин букви са ползвани за религиозната литература на старите българи. Не е мистерия и това защо руните ни имат такава силна прилика с Линеар А и Линеар Б. Не е мистерия защо Ценов смята азбуката на Вулфила (Урфил) за протоглаголица.

  Не на последно място трябва да се спомене и това, че орфеевата писменост, за която Джейн Елън Харисън изказва мнение, че е възможно да е от същия вид както критската, е всъщност с много по-стари корени. Голям брой знаци, явяващи се прототип на критските Линеар А и Линеар Б, са били ползвани от траките във времето на Неолита и Халколита.

  .

  

  Това не е предположение, а факт, който е засвидителстван от учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. По-интересно за нас е това, че свещеният за дедите ни знак IYI присъства на няколко места на Балканите още преди около 7000-6500 години (по сведения на Михайлов, Тодорович, Церманович, Чохаджиев и др.).

  Когато разгледаме всички факти, пред нас се открива смайваща картина – набедените за войнствени варвари наши деди се оказват не само страховити бойци, но и народ, който е носител на знанието; народ, който е успял да запази древните си традиции, въпреки сатанинската жестокост, с която враговете му са го преследвали. Този, който е докоснат от светлината и е станал неин носител, никога няма да загине!

  .

  Използвана литература:

  1. B. Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Фондация „Българско историческо наследство“, Пловдив, 2008

  2. В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981

  3. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998

  4. Г. Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, историко-филологически издирвания, Фототип. изд. Хелиопол, София, 2007

  5. П. Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух, Галик, София, 2002

  6. И. Т. Иванов, М. Минкова. Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни по материали от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, Известия на музеите от Югоизточна България“, Бургас (гл. ред. проф. д.и.н. Иван Карайотов), 2006 г. с. 48 -59

  7. H. Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C. H. Beck, München, 2011

  8. J. E. Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991

  9. ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II, cъставили и редактирали Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Страшимир Лишев, Борислав Примов, БAH, София, 1960

  10. Ричард Ръгли, “Изгубените цивилизации на Каменната ера”, Бард, София, 1999

  11. G. Sotiroff, Glagolitic Script and Linear B, CANADIAN SLAVONIC PAPERS, Vol. XII,  No. 3, Fall 1970, 303-331;

  12. Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

  13. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

  14. A.Buthler, The Life of the Fathers, Martyrs and other principal Saints, Compiled from Original Monuments and Authentic Records by the Rev. Alban Butler, in Twelve Volumes. Vol.1, Dublin: James Duffy, 1866.

  15. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H. B. Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

  16. Ж. Войников. Сравнителен анализ на прабългарските руни и произхода на глалоголицата. Някои алано-прабългарски рунически надписи. IYI – “Ипсилонът с двете хасти”
  http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Zhivko%20Voynikov/Prabaalgarski%20runi.htm

  17. M. Merlini, Introdution to the Danube script from the book Neo-Eneolothic Literacy in Southeatern Europe http://www.academia.edu/3035626/Introduction_to_the_Danube_script_from_the_book_Neo-Eneolithic_Literacy_in_Southeastern_Europe

  18. П. Серафимов, Произход на глаголицата – най-древната азбука (вид. 24-05-2018)    http://sparotok.blogspot.nl/2014/05/blog-post_19.html

  19. П. Серафимов, Сармати, Амазонки, Българи http://sparotok.blogspot.nl/2018/02/blog-post.html (вид. 24-05-2018)

  .

• May 24 is declared Bulgarian Cultural Heritage Day in Las Vegas

  .

  Bulgarians in Las Vegas gathered for their traditional holiday on the eve of the ‎Day of Bulgarian Education and Culture

  Report and photos by Maria Samichkova, Las Vegas

  Translation and publication by Rositsa Petkova

  Source: BNR

  .

  

  .

  The Bulgarian community in Las Vegas gathered for a big festive gathering in ‎‎Bruce Trent Park on May 21, with which they celebrated in advance the Day of ‎the Holy brothers Cyril and Methodius, of the Bulgarian alphabet, education and ‎culture, and of Slavic literature – 24 May.

  The event was preceded by a proclamation by the mayor of the city Las Vegas, Carolyn ‎Goodman.

  .

  

  Las Vegas mayor Carolyn Goodman and the Bulgarian consul in Los Angeles Boyko Hristov

  ‎“Continuing the excellent relationship we have built with the mayor of Las Vegas, ‎we are pleased to inform you that May 24 has been officially declared a day of the ‎Bulgarian cultural heritage!“ wrote the Bulgarian Consul General in Los Angeles ‎Boyko Hristov, expressing hope that this news will bring joy to our compatriots ‎in Las Vegas. ‎

  .

  .

  ‎“Many people gathered in the same park as last year. There were also special ‎guests, including for the first time from Bulgaria,“ Maria Samichkova, who is also ‎one of the organizers of the event as a spokesperson for the Bulgarian Association ‎in Nevada, told Radio Bulgaria.

  ‎“We had special guests from other states. From Phoenix – another national ‎association that also organizes Bulgarian assemblies and festivals, from Texas – ‎book author Antonina Duridanova who presented her memoir „Escape from the ‎Iron Curtain: A New Beginning and Return“. Our fellow citizens were also with ‎us – the talented Diana Alexandrova, who is the author of more than 13 children’s ‎books, two of them have been translated into Bulgarian and are in bookstores in ‎our homeland. Two more are expected to be released for Children’s Day – June 1, ‎in Bulgarian bookstores.

  .

  

  .

  Also the talented artist Valentin Yordanov, who makes ‎street art and created a unique panel, which includes important sights from ‎Bulgaria and places worth visiting by tourists. He himself is from Veliko Tarnovo ‎‎– Bulgaria’s old capital, a town with a lot of history and remarkable architecture”, ‎Maria Samichkova reported.‎

  .

  

  .

  Also two Bulgarian schools and singers participated in the celebration.

  ‎“It was an extremely dynamic, long and interesting day. Also for the first year we ‎had a tennis class. We invited a tennis club in which there is a champion – Raya ‎Kotseva, who plays tournaments in Indian Wells and is the champion in the age ‎category up to 12 years old. Her personal coach is her older sister Irene Kotseva, ‎who is coming here to study in the USA on a scholarship, thanks to her tennis ‎achievements in Bulgaria. Now her younger sister is reaping great success in tennis ‎tournaments and is at the top of the national rankings”, Maria Samichkova told ‎Radio Bulgaria.‎

  There was also participation of a jazz band from the Las Vegas Academy of the ‎Arts, in which the saxophonist is Bulgarian. Many talented children, a wonderful ‎dynamic program, guests and sponsors who did everything possible to make this ‎festival even more successful than last year.

  “There was festivity, merriment, people continued to dance Bulgarian folk songs ‎until the late hours. We thank everyone who came to help in advance, all the ‎Bulgarian businesses and restaurateurs in our city”, said Maria Samichkova.

  .

  

  .

  All Bulgarians in Vegas, and especially the Bulgarian Society of Nevada, wish ‎many happy holiday moments for May 24, everywhere in the world. Happy ‎holiday, dear Bulgarians and compatriots in our Motherland!‎

  .

• В Сиатъл се създава българска читалня

   

  На българския пикник по случай 24 май, Даяна Уайт имаше удоволствието да сподели създаването на българска читалня в Сиатъл. Тя вече е събрала над 130 български книги за българската общност в Сиатъл и всички, които желаят да научат повече за българския език и култура.

  .

  

  .

  Официалното откриване е на 11 юни 2023 г.

  Проект – “Последвай Зара – направи българска читалня в своя град”*

  .

  Огромни благодарности за подкрепата на Mария Апостолова за предоставяне на помещение, където ще е и домът на Читалнята в Сиатъл.

  Честит празник на българската писменост и култура!

   

  Текст и снимки:

  Български културен център в Сиатъл

  .

  

  .

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  „Последвай Зара – направи българска читалня в своя град“ е проект, целящ да улесни възможността за четене на български творби в САЩ, както и лесен обмен на книги, посещение на събития, запознаване и събиране на читатели – информира сайтът Uspelite.bg. Проектът е дело на ученичките Зара Пехливани и Даяна Уайт, с активната подкрепа на Генералното консулство на Р България в Лос Анджелис и българския почетен консул във Вашингтон Елка Русков.

  .

  

  „Всеки, който има желание да дари книги на български език, нека да се свърже с Даяна Уайт като ми/ ни изпрати съобщение!

  Огромни благодарности за подкрепата от Българския културен център в Сиатъл, Българското консулство в Лос Анджелис и Mария Апостолова за предоставяне на помещение!“ – пише във Фейсбук Елка Русков.

  .

• Скандалът с парите на Хънтър Байдън избухна в Конгреса

  .

  Републиканците в САЩ публикуваха доклад-меморандум от 36 страници, описващ подробно мрежата от LLC фирми на семейство Байдън и връзката им с компания, свързана с китайското разузнаване. Меморандумът, публикуван (вж. ЛИНК) от Комисията за надзор и отчетност на Камарата на представителите, се прицели в отричанията (при това многократни) на президента Джо Байдън, че е имал нещо общо с китайски пари.

  .

  
  .

  Дневниците на посетителите на Белия дом показват, че бизнес партньорите на Хънтър Байдън са посещавали Белия дом поне 80 пъти, докато Джо Байдън е бил вицепрезидент. Тези срещи включваха такива със самия тогавашен вицепрезидент.

  „Президентът Байдън твърди след изборите през 2020 г., че семейството му не е получавало пари от Китай. Това беше лъжа и той продължава да лъже американския народ сега. Байдън са получили милиони долари от Китай. Немислимо е президентът да не знае за това. Белият дом отказва да коригира изявленията на президента, показващи, че президентът използва федералното правителство, за да се намеси в ролята на семейството и собствената си роля в тези схеми“, каза председателят на Надзорния комитет на Камарата на представителите Джеймс Комър, на пресконференция.

  В доклада се отбелязва, че Хънтър Байдън и неговите сътрудници са създали сложна мрежа от 15 фиктивни компании, след като Джо Байдън стана вицепрезидент през 2009 г. Те включват: Rosemont Seneca Partners, LLC.; Rosemont Seneca Principal Investments, LLC; Rosemont Realty, LLC; Rosemont Seneca Bohai, LLC; Owasco, LLC; и CEFC Infrastructure Investment (US)., LLC и др.

  Докладът обхваща парите, получени от румънския олигарх Габриел Поповициу, който е разследван в Румъния за корупция, и особено тези суми, получени от Китай.

  Разследването на комисията се съсредоточи върху LLC фирмите, пряко замесени в отношенията с CEFC Energy – компания, за която се подозира, че е параван на китайското военно разузнаване. Те включват собствеността на Хънтър Байдън Owasco, PC, Hudson West III., LLC; Robinson Walker, LLC; и Rosemont Seneca Bohai, LLC.

  Тези компании са получили милиони в банкови преводи от CEFC, показват банкови записи.

  Бившият главен изпълнителен директор на CEFC Energy Ye Jianming (Йе Джиенминг) преди това е бил генерален секретар на Китайската асоциация за международни приятелски контакти (CAIFC), за която американско-китайската комисия за преглед на сигурността казва, че „изпълнява двойни роли на събиране на разузнавателна информация и провеждане на кампании за пропаганда и управление на възприятията“.

  Докладът отбелязва, че Йе е управлявал бизнес империя на стойност 44 милиарда долара и е бил ключова фокусна точка на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Бившият сръбски политик и деятел на ООН Вук Йеремич, с когото Байдън работиха в своите сделки, описа Йе като човек с „връзки на най-високо ниво в неговата страна“. Тези контакти включват самия китайски президент Си Дзинпин.

  Йe използва CEFC за подкупване на чуждестранни служители. Подкупът е ключов инструмент в инструментариума на шпионина, използван за манипулиране на актив, така че да прави това, което шпионинът иска. Йе беше задържан през 2018 г. по заповед на Си.

  Бизнес партньорът на Хънтър Байдън Патрик Хо беше осъден във федералния съд на САЩ за предлагане на подкуп от 500 000 долара на президента на Уганда Йовери Мусвени. Той беше „емисар“ на Йе в САЩ. Хънтър Байдън нарече Хо „шефът на шпионажа на Китай“. Хо беше под наблюдение със заповед на FISA по време на ареста си през 2018 г.

  Gongwen Dong, друг сътрудник на Ye, ръководи няколко компании, за които комисията каза, че следват модела, използван от китайски субекти за пране на пари в САЩ. Те включват Hudson West III, предприятие, в което Gongwen и Хънтър Байдън са 50%-50% партньори, Hudson West V и CEFC Infrastructure Investment (САЩ). Банковите записи показват, че Йе е превел 130 милиона долара на субекти, контролирани от Gongwen между юни и август 2017 г. Hudson West III е получил 4 милиона долара между август 2017 г. и октомври 2018 г. Компаниите, контролирани от Джеймс Байдън, са получили 75 000 долара.

  Джон Шиндлер, бивш разузнавателен анализатор и офицер от контраразузнаването на Агенцията за национална сигурност, пише в The Washington Examiner: „Хънтър Байдън знаеше точно какви хора са неговите приятели от Пекин. По време на критичната времева рамка 2017-18 г. едва ли беше тайна, че CEFC беше тясно свързан с Китайската комунистическа партия, нейните военни и разузнавателните служби.“

  Шиндлър продължава: „Знаем, че Байдън Инк. забогатя от фронта на китайското разузнаване – но в замяна на какво, не можем да кажем. Също така знаем, че Джо Байдън и Хънтър Байдън са излъгали за вземането на китайски пари и връзката на семейството им с CEFC. Обществеността заслужава пълната история за това, което може би е един от най-големите скандали в президентската история.

  Бившият началник на станцията на ЦРУ Сам Фадис има подобни опасения относно Хънтър Байдън и президента, предполагайки, че те са били компрометирани от китайското разузнаване.  Става дума за шпионаж“, каза Фадис пред 19FortyFive .

  Автор: Джон Росомандо

  Източник: www.msn.com

  .

  Вижге още във видеото:

  .

  А ето какво пише по същата тема на Фейсбук страница си Огнян Дъскарев:

  На 10 май 23 Джеймс Комър, шеф на Комисията по надзора в Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, заедно с всичките си колеги от десницата даде пресконференция. Той каза:

  „По времето, когато Байдън е бил вицепрезидент и след това, синът му Хънтър Байдън основава 20 кухи фирми (shell companies), за да скрие източника на около 10 милиона долара, преведени на около 9 членове на семейство Байдън. Парите са преведени от Румъния и Китай, както следва:

  1/ Bladon Enterprises, собственост на Gabriel Popoviciu, осъден румънски олигарх, превежда на семейство Байдън общо 1.3 млн долара. Bladon Enterprises прави 17 превода на това семейство, от които 16, докато Байдън е ВП. Парите са преведени след като на 28 септември 2015 г. вицепрезидентът Байдън официално приема в Белияп дом Клаус Йоханис, президент на Румъния.

  2/ Останалите около 9 млн долара са преведени от китайски фирми, най-вече от CEFC, огромна енергийна китайска фирма, сега разпусната. Шефът й Ye Yanming е извършил почти всички плащания чрез други лица за времето от 2014-2017 г. Същият подарил на Х. Байдън диамант за 80 хил. долара през февруари 2017 г.

  3/ И пр., и пр. Всичко това са стари новини, описани подробно в книгите от Питър Швайцър и Миранда Дивайн, освен: Джеймс Комър представи БАНКОВИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ и така доказа ВСИЧКИТЕ преводи към кухите фирми и после – към семейството. Още: Комър заяви, че разполага с писмените показания на ключов свидетел (whistleblower), които според Комър доказват заключенията на Комисията по надзора.

  Оттук: не е ясно какво ще се случи. Вероятно този доклад ще бъде изпратен в Сената, но там ще бъде заглушен, защото левицата има мнозинство. Вероятно Х. Байдън ще бъде даден под съд, защото е разследван, според някои източници – от декември 2019 г., според други – от май 2019 г. Ще бъда изненадан, ако това се случи.

  Защо пиша това? Защото пресконференцията на десницата в Камарата на представителите беше ОГРОМНА световна новина: сегашният президент на САЩ, като вицепрезидент, и семейството му са получили 10 милиона долара от Румъния и Китай, неизвестно защо. Според ключовия свидетел (whistleblower), за да извършва политически услуги от поста си в САЩ. Парите несъмнено са били преведени, което Комър доказа с банковите извлечения. Представете си, ако Тръмп беше направил това и световните крясъци, които щяха да последват.

  Последва колосална ЗАПАДНА цензура – всички големи западни/американски медии, без Фокс нюз и няколко малки други американски медии, нарочно заглушиха и потушиха огромната новина! В последствие: много малко хора разбраха за Комър, а тук (б.р.: в България) – почти никой, защото местните медии РОБСКИ слугуват на западните.

  .

  

  .

• Зрелища

  .

  Докато главният прокурор Гешев и заместникът му Сарафов се обвиняват взаимно в смъртни грехове и кирливи ризи на прокуратурата се веят мощно из публичното пространство, обречените от същата тази прокуратура бивши кметица и зам.-кметица на столичния район Младост продължават да бъдат в Сливенския затвор. Главният прокурор се усеща предаден, както сам заяви вчера, но кой предаде Десислава Иванчева и Биляна Петрова на прокурорско и съдебно самодържие? Междувременно, Президентството мълчи и не е ясно дали Комисията по помилванията към вицепрезидента Йотова е разгледала въобще молбите за помилване на тези две достатъчно изпатили вече жени.

  Докато политици и висши магистрати, от разни партии и позиции, се кълнат, че се тревожат за България, и всичко, което са правили или правят, е с неоценени добри намерения, цените растат, бедните се гърчат, а престъпността, корупцията и шуробаджанащината имат всички шансове да пребъдат.

  Докато украинският президент Зеленски получава наградата „Карл Велики“, връчена му „за принос в обединението на Европа“, Европа продължава да бъде застрашена, че една локална война в източната й част може да се превърне в европейска и световна война. И никой не чува гласа на бившия американски президент Доланд Тръмп относно тази война.

  На този фон, за да се покажат максимално „правоверни“ и да се застраховат може би от последствия за собствените им действия в изпълнителната и съдебната власт, български политици и магистрати се кълнат всеки ден, че се борят срещу Путин. И не е ясно кой повече от другия се бори срещу злодея и руската агресия. Но това не спасява техните рейтинги, само осветява допълнително слабостта им. Нито спира, както се вижда, развяването на кирливи ризи, защото изглежда тези „ризи“ са вече толкова много и толкова преплетени, че няма как да бъдат „изпрани“ всички или приписани само на противника.

  „Хляб и зрелища“ – казвали в древната Римска империя, дето се е разпростирала и по днешните български земи. Но хлябът става все по-скъп, а зрелищата – все по-евтини. И България прилича на провинция, в която байганьовци с тоги и скъпи костюми се правят на патриции. Засягат се на чест и се правят на герои пред уморена от зрелища публика, а изпод тях хвърчи мръсно бельо.

  .

  Мариана Христова

  .

• Зам.-главният прокурор Сарафов поиска спешно охрана, за да не бъде убит

  .

  Начело на прокуратурата има неуравновесен човек, заяви зам.-главният прокурор по адрес на Гешев

  .

  Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, който сутринта беше обвинен от началника си Иван Гешев, че е в основата на преврата срещу него (вж. „Гешев отказа да подаде оставка и атакува Борисов“ и видеото по-долу), отвърна на удара.

  .

  .

  Той обвини Гешев, на когото доскоро беше верен, че е неуравновесен, че държи нарочно определени дела на трупчета, че е приватизирал прокуратурата за собствени нужди и използва служителите й като слуги. След това Сарафов обяви, че се страхува физически за живота си, защото познава методите на Гешев, и настоя да получи държавна охрана.

  „Тъй като познавам Иван Гешев, заявявам, че се страхувам за живота си и настоявам за охрана, за да не се окажа убит като прокурора Николай Колев по времето на друг главен прокурор„, каза Сарафов и настоя „още днес да бъде защитена физическата ми сигурност“. „От днес не мога да водя нормален живот, защото познавам методите на Гешев“, каза заместникът му. И се обърна към него: „Г-н Гешев, вие далеч надминахте вашия идол Никола Филчев“.

  „В момента начело на прокуратурата има неуравновесен човек, присвоил я като своя частна собственост, също като преди 20 години“, продължи Сарафов да прави препратки към филчевата ера.

  „Съжалявам, че вместо да изпълняваме служебните си задължения, ние вадим кирливите си мръсни гащи и ги развяваме пред медиите и обществото“, започна изявлението си Сарафов. Според него обаче е необходим дълбок катарзис, за да се отреже гнилото и прокуратурата най-сетне да заработи в полза на обществото. След което заваляха обвиненията срещу Гешев. Първото беше, че ползва Регентската къща – базата на Министерския съвет, като лична резиденция. Сарафов обясни, че имотът е бил даден за база на прокуратурата, но никой друг освен Гешев не може да припари там. „Г-н Гешев просто я приватизира за собствено ползване. Той използва като лични слуги служителите на прокуратурата“, посочи Сарафов. И допълни, че Гешев има 2 бронирани автомобила, всеки от които струва над 1 млн. лв., платени от бюджета на прокуратурата. Сарафов иронично определи това като „ярък пример за неговото родолюбие“.

  Сарафов продължи, че Гешев е превърнал кабинета си за в хан за ромските барони, с които ходи да яде баклава. Нещо, от което прокурорите се срамували.

  Според зам.-главния прокурор Гешев използва за личен политически пиар.

  Сарафов припомни как сутринта Гешев е признал, че състудент на Гешев работи по делото „Барселонагейт“. „Именно това е начинът и лично Гешев да контролира ритъма на работа по делата и да дава насоки. Той днес сам призна, че държи „Барселонагейт“ на трупчета, за да може извива ръцете на политиците“, посочи Сарафов. Според него такива дела се държат с години, за да се използват за политически шантаж.

  „Това е срамна тайна, която трябва да се каже, защото ние наистина трябва да изчистим своята къщичка“, продължи той. И призова прокурорите да покажат собствени съпротивителни сили като направят открити за медиите общи събрания и си кажат всичко.

  „Крайно време е някой да каже, че царят е гол. Именно на достойните колеги в прокуратурата разчитам. Защото точката на кипене е достигната“, посочи зам.-главният прокурор.

  Сарафов обясни, че няма да призовава Гешев да подаде оставка, защото „с оглед състоянието му е ясно, че няма да го направи“. Зам.-главният прокурор обаче смята, че началникът му спешно трябва да бъде отстранен от поста си от Висшия съдебен съвет, „за да не нанася повече щети на прокуратурата“.

  Според Сарафов, Гешев е направил заявка за влизане в политиката. Но трябвало да реализира трябвало да реализира тази си амбиция, след като напусне съдебната система. Сарафов се закани да изнесе всичко, с което разполага пред Висшия съдебен съвет, защото Гешев е „абсолютно непригоден за тази позиция“.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Властта

  .

  Властта отдавна не чете поети!
  И нищичко във рими не чете!
  На нея дай й рози и конфети,
  та само в апетити да расте!

  Властта, за жалост, мъката не чува.
  Ослушва се за химни и амвон.
  От болката народна се лекува
  единствено с поклони пред Мамон.

  Властта не иска тежкото да носи.
  Самата тя достатъчно тежи.
  Притиснат ли я в ъгъла с въпроси
  изплъзва се с премерени лъжи.

  Властта яде и все не се насища.
  И с вакуум засмуква всеки грош.
  След себе си оставя пепелища,
  но пак си пази всичкия разкош.

  Властта е като камък безсърдечна.
  Медуза – всеки жив да вкамени.
  Изменчива и винаги далечна.
  Виновна… Без осъдени вини.

  Властта е пропаст. В пъклото пропада.
  Жесток портрет на някой лъскав Грей…
  И даже да те лъже, че е млада,
  не я приемай никога… Недей!

   

  Ясен Ведрин

  (Из „Възходът на падението“)

  .

• Микулчице пази спомена за делото на св. Методий

  .

  Всяка година през месец май, макар и за броени мигове, „столица“ на българската държава на духа става Микулчице. Това историческо славянско селище е интересно с множеството археологически открития и вълнуващи находки от времето на Велика Моравия и със спомена за делото на св. Методий.

  .

  

  .

  През последните десетилетия, в резултат на продължителни археологически разкопки, чешките учени успяват да локализират и идентифицират цял един град от времето на Моравската мисия на Светите братя.

  Множеството големи базилики, наличието на владетелски сгради и мащабите на строителството на тогавашния църковен комплекс довеждат изследователите до становището, че е твърде вероятно именно в Микулчице да се е намирала архиепископската катедрала и резиденция на Св. Методий, а следователно и там би следвало да се търси неговият гроб.

  .

  

  Автор на хипотезата е чешкият археолог проф. Зденек Кланица, а неговите заключения са приети от редица авторитетни учени. Всъщност, науката и до днес не е доказала категорично къде е гробът на св. Методий, възможно е и никога да не успее да го направи, но за нас, българите, живеещи в Чехия, Микулчице отдавна се е превърнало в духовен символ – на самоопределение, на съкровена почит към делото на Славянските просветители.

  .

  

  Микулчице е нашето българско място в Чехия

  Още от 80-те години на XX век в Микулчице се събират българи, първоначално от Чехия, а по-късно и от Словакия, Австрия, Унгария, Полша, Румъния и други страни; гости от България.

  През 1982 г. Българският културно-просветен клуб поставя в Микулчице паметна плоча и така дава начало на поклоненията пред паметта на Славянските просветители, а през 2009 г., по инициатива на БКПО в Чехия и с финансовата подкрепа на българската държава, в Микулчице е издигнат паметник на Светите братя Кирил и Методий.

  .

  

  На това свято място се събираме се и до днес. Всяка година Асоциацията на българските сдружения в ЧР, наследник на някогашната БКПО, обединява нашата общност на територията на Чешката република за поклон – пред тях. Първоучителите – в Микулчице.

  Сигурно има и такива, които ще си кажат: „Какво пък толкова има в това Микулчице, та всяка година изминавате стотици километри, преодолявайки задръстванията по станалата вече нарицателна магистрала?“. Отговорите, разбира се, могат да са няколко – малкото живописно селище е много красиво, природата е очарователна, навсякъде царят тишина и спокойствие, щастливо убежище от шума на големите градове.

  .

  

  Да, вероятно и заради това, но фактът, че месеци преди събора, започваме да си припомняме снимки и случки от предишните ни срещи, говори ясно за едно – Микулчице е нашето българско място в Чехия, което, изпълнено с мистика и с шепота от стъпките на Славянските първоучители, ни притегля като магнит.

  .

  

  Трудно могат да се изброят правителствените делегации, начело с няколко вицепрезиденти, посетили Микулчице и поклонили се пред паметната плоча, поставена от Бърненския културно-просветен клуб през 1982 г., а от 2009 г. – и пред паметника на Светите братя.

  .

  

  Монументалната, висока 3,65 м статуя, е дело на българския скулптор Емил Венков, живял и творил в Словакия. Реализацията на грандиозната идея става възможна благодарение на дарителските жестове на Българската културно-просветна организация и българите в Чехия, както и на щедрата финансова подкрепа на българската държава.

  .

  

  Днес традицията на Съборите пред паметника на Славянските просветители продължава

  Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, законен наследник на БКПО, чието ръководство не само поема на плещите се тежката организация и координация на всичко, но и ежегодно подготвя проект, благодарение на който Чешкото министерство на културата финансово подкрепя нашата инициатива.

  .

  

  1160-ата годишнина от създаването на славянската писменост

  През 2023 г. Съборът се посвещава на 1160-ата годишнина от създаването на славянската писменост. Празникът ще се състои на 27 май и ще започне в 11:30 часа на територията на Славянското градище в Микулчице.

  Програмата предвижда слова на председателя на АБС в ЧР, Кирил Беровски, и на присъстващите официални гости, поднасяне на цветя пред паметната плоча и пред паметника на св. св. Кирил и Методий, както и богата културна програма.

  .

  

  След традиционното общо хоро е предвидена почерпка за всички присъстващи, подсигурена от организатора – Асоциацията на българските сдружения в Чешката република.

  Има нещо символично в тези наши събирания на поляната пред паметника на Солунските братя – тук всяка тревичка помни стъпките им, а те като че ли ни се усмихват от своя пиедестал.

  .

  

  Ние, българите, изминаващи всяка година дългия път до историческото славянско селище, пазим жив родния български език, родните традиции и ги предаваме на децата си! Радваме се на срещите между стари приятели.

  Разделяме се с обещанието, ако е живот и здраве, да срещнем в Микулчице и на следващата година, за да сътворим отново нашата държава на духа!

  .

  

   

  Камелия Илиева,

  гл. редактор на сп. „Роден глас“ – Прага

  Източник: Sanusetsalvus.com

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел. ред.: Снимките, илюстриращи богатата традиция на Събора на българите в Микулчице, са част от предишни публикации в Еврочикаго за този събор и неговите издания в последните няколко години.

  .

• Църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго затворена на Гергьовден

   

  Църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ е била затворена на големия християнски празник 6 май, когато почитаме паметта на Св. Георги Победоносец. Тя е затворена и днес, 7 май 2023 г., в неделния ден след Гергьовден. Непредупредени за случилото се миряни идват и коментират заключените врати на храма. Някои от тях са запалили свещички отвън, в изсъхналите саксии пред входа. Всички обаче си отиват нерадостни и умислени. Това ни бе съобщено от очевидци на случилото се.

  .

  

  .

  Както вече сме писали десетки пъти (вж. тук), има големи проблеми около този храм. Последно за нерадостните факти писахме този февруари (вж.линк), когато бизнесменът Михаил Михайлов бе откупил едната ипотека от заема.

  Тогава Михаил Михайлов каза за нашето издание: „Аз просто купих първия и най-голям заем (б.р.: заемът от Fifth Third Bank). Присъединявам се към делото, за да доведем for closure-а докрай.“

  Доколкото ни информираха от настоятелството, свещеникът в този момент е в болница с пневмония и вероятно с Ковид-19, от който наскоро е боледувала и съпругата му.

  .

  

  .

  Ето в какво гласят съобщения, залепени на вратите на храма:

  .

  До всички енориаши и посетители:

  Тази сграда е под възбрана за просрочена ипотека, по нареждане на Окръжния съд на област Кук (Илинойс), с цел да се запази сградата, докато възбраната приключи.

  Ние се извиняваме за всяко неудобство.

  (Неподписано.)

  

  .

  Скъпи сънародници,
  Братя и сестри!

  В развоя на делото с Heritage Foundation за взетите от предишни стопани на храма заеми, финансово се ангажира българският предприемач и бизнесмен Михаил Михайлов, който се зае да възобнови нашата църква „Свети Иван Рилски“.
  На този етап той е във владение на сградата и изненадващо за нас – църквата бе затворена. Няма да има достъп в църквата. Няма да има служба за Герьовден. Но Божият дух и милост са тук и навсякъде.
  Да се помолим за мир и любов, за запозване на църквата!

  От настоятелството

  

  .

  Кой за Бога има смелостта да затвори черквата на Георьовден? Затварянето на черквата точно на Георгьовден е кощунство (грях) срещу деня на Храбростта и Българската армия и най-вече срещу всички вярващи българи в Чикаго и България.

  (Неподписано.)

  .
  
  .

  И да припомним какво написа през февруари българският редактор на нашия сайт:

  „… Предстоят големи усилия за спасяваме на храма и сагата не е завършила. Надяваме се тя да ни накара да бъдем по-сплотени като общност и да сме си научили горчивите  уроци… А дали е така и дали наистина можем да се обединим, въпреки всичко, в „12 без 5“, в някакъв общ път и усилия, заради спасението на храма, времето ще покаже. А то е кратко, много кратко. И спасението на един храм не може да се случи без достатъчно вяра, надежда, смирение, любов и даване от себе си. Без някакви разумни, обединени усилия и без искрено призоваване на Божията помощ. Способни ли сме на това?

  Ако не сме, ще продължим да се обвиняваме, съжаляваме и громим за загубата на един български храм зад граница. За този крах са допринесли разбира се конкретни хора, повече или по-малко, с техни действия или бездействия, но пред небесния съд не остава нищо скрито. Никой не може да избяга от него. И Христос няма да е между нас, за да се върне първо храмът в душите ни, а после – и този красива църква, наречена „Св. Иван Рилски“.“

  .

• Разговор с „Работническо дело“

  .

  Събитията в света на изкуствения интелект се развиват със зашеметяваща скорост. Само преди няколко месеца почти никой не бе чувал за ChatGPT, а днес половината големи в КИТ го предлагат – Bing, Google, паралелно със стотици апове и по-малки сайтове. Но новините идват една след друга; и сигурно с основание. Онзи ден един от големите в бизнеса предупреди за кошмарите, които предстоят, а ето че днес научаваме, че един от пионерите в изкуствения интелект – Джефри Хинтон е напуснал Гугъл. Много медии цитират изказването му „Лоши актьори (синоним на мошеници, б.а.), могат да направят много лоши неща.“…

  Да, лошите неща в този самообучаващ се интелект са доста повече, отколкото можем да си представим. На първо място бих поставил парадокса или по-скоро предсказанието на Оруел от „1984“, че „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“.. Тези думи виждаме как се реализират последните години.

  Пренаписва се история, подменят се книжни издания и с лекота се коригират статии. Сега, обаче, имаме нещо много по-мощно. Изкуствения интелект можем да го обучим да подменя той историята вместо нас. Слагаш няколко факт-чекъра и току-виж се оказало , че е нямало Втора световна война? Или, че Ленин е бил капиталист, създател на парния двигател.

  Хич не е смешно. Подмяната на факти ще става все по-лесно, ученето и писането на дисертации – елементарно, изобщо – няма да има нужда от нищо, което да затормозява човешкия мозък. И той ще се отдаде на голф, секс и бира. А през това време такива като мен ще се опитват да поправят политически коректните отговори на системата. Но ще сме малко, защото всеки престъпник ще може да наеме 10-на души, които да променят историята и да докажат, че атентат вчера срещу Гешев не е имало*. Не вярвате ли – ето вижте – половин час се опитвам да докажа на Гугъл, че виновникът за празната хазна и огромния външен дълг е правителството на Кирчо и Кокорчо, но AI то ми отговаря, че виновно е „международното положение“, обляно в множество обтекаеми фрази, че в важно хората в България „да вярват на своето правителство“!!, че „the people of Bulgaria will be able to work together to address the challenges“, че е „важно държавата да върви напред“, че имало „временни трудности, които с общ труд ще се преодолеят“… и пр., и пр.

  Все едно чета „Работническо дело“ ! (Ако не знаете какво е „Работническо дело“ – не ме канете на кафе – малки сте за мен 🙂.)

  .

  Андрей Ненов

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Бел. ред.: По отношение на взрива пред кортежа на главния прокурор, в. „Сега“ пише: „Версията на прокуратурата за взрива срещу главния прокурор предизвика много въпроси. Резерви срещу дадените обяснения за вида на взрива и професионализма на извършителите изразиха редица експерти. Според тях показаните от медиите щети на мястото на взрива по-скоро опревргават даваните обяснения, отколкото да служат за доказателства.“

  .

• „От извора“: Непознати исторически факти от архивите на в. „Осерваторе Романо“

  .

  Предстои издаването на том 4 от поредицата „Събитията в България 1876-1878 през погледа на папския ватикански вестник Осерваторе Романо“ и авторът призовава за съдействие – пише Otizvora.com. Следва целият текст.

  .

  Историкът Теодор Тодоров разкрива в новия том на книгата си абсолютно непознати факти и документи за Руско-турската война 1877-1878, а в първите три тома – за периода от април 1876 до избухването на войната. I-ва, II-ра и III-та част са публикувани през 2019 и 2021 г. в Италия, в малък тираж, главно с помощта на спонсори от емигрантските среди. В момента предстои издаването на IV-та част. Книгата е по идея на Йорданка Минева и с нейно сътрудничество за преводите.

  „Осерваторе Романо“ датира от 1861 г. и е официален печатен орган на Ватикана, но е разпространяван и на територията на Италия. Излиза 6 дни в седмицата. Въпреки че е издаван от папската курия, в него широко се отразяват и събития от страната и света, като се цитират кореспонденти на европейската и световната преса. От многобройните материали – факти, разказани от чуждестранни кореспонденти очевидци, официални докуметни и различни коментари за събитията, свързани с нашата история от онова време,

  Теодор Тодоров сверява с други източници, анализира сведенията за геноцида над българския народ и военните действия по време на руско-турската война, а също така и действията на дипломацията. Книгата съдържа абсолютно непознати за България и българските научни среди сведения и факти от архивите на вестника. Предлагаме цитат, базиран на ватиканската преса:

  Букурещ 15.08.1877 г., вестник „Осерваторе Романо“, Ватикана, 3 стр., „Военни съобщения“:

  „След битката при Плевен комендантите на румънските части вдигнаха парламентарно бяло знаме, за да приберем нашите загинали от бойното поле и да ги погребем както подобава. Турците започнаха да стрелят по официалните ни санитари и убиха двама. Разкажете за този акт на жестокост, където е необходимо, така че цивилизованият свят да знае как Високата Порта спазва Женевската конвенция.“

  Подписано: Когълничеано
  Съобщението е изпратено на румънския външен министър и Дипломатическата агенция в Рим.

  Има и конкретна извадка за посечени румънски офицери и войници от башибозук, който върви след редовния турски аскер и убива ранените. Други подобни моменти са за клането в Телиш на над 400 завързани руски пленници, офицери и войници, заклани показно с личните им шашки и кортици. Това става известно, когато генерал Гурко освобождава Телиш.

  Плененият Хакъ Паша отрича геноцида, оправдавайки се с черкезите, но английският ординатор на болниците „Свети Тома“ на служба при турците, доктор Мекеллер, видял зверствата, избягва от турския лагер и дава интервю за вестник „Таймс“, което частично е отразено и в „Осерваторе Романо“.

  Във ватиканската преса се говори и как турски войници при Шипка ритали отсечената глава на един руски воин, за зверствата при Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Ловеч, Любенова махала, Нова Загора и т.н.

  „Осерваторе Романо“, 15.09.1877 г., стр. 2, рубрика „Известия от войната“:

  „На 11.09 Плевен е обстрелван с артилерия. В 3 часа започнаха нападенията от един руски кавалерийски батальон и 5 пехотни батальона. Три редута бяха превзети от генерал Скобелев на южния фронт край града. Големият редут на Гривица се превзе от генерал Радионов, който беше ранен. Превзети бяха 5 оръдия и две знамена на турците. Вчера, 12.09, артилерийски огън започна по цялата линия на взетите позиции, преди да се видят пред турската линия. Нашите загуби са над 5000 ранени, не се знае бройката на турските загуби. Генерал Доброволски и полковник Шметлер загинаха.“

  Наред с тези сводки, вестник „Осерваторе Романо“ говори за подготвен атентат срещу руския цар Александър II около главната квартира в село Горна Студена, Търновско. Не са спестени и пикантни новини около идването на руската царица, както и относно ватикански шантаж за следващите събития, на които този том 4 се спира обстойно.

  Книгата разглежда още:

  • Манифеста на руския цар за обявяването на война на Турция.

  • Призив на руския цар и руския военен щаб към българския и румънския народ за съдействие.

  • Освещаване на българските опълченски знамена при град Плоещ. Церемонията при освещаването на знамената през критичния поглед на ватиканския вестник.

  • Набиране на разузнавачи сред българската емигрантска общност от полковник Паренсов, бъдещ военен министър на България.

  • Откриване на отвличащ фронт от генерал Аполон Цимерман по устието на река Дунав.

  • 15.06, дебаркиране на руските войски при Свищов.

  • Освобождаването на населени места като Бяла, Велико Търново, Елена, Севлиево, геноцида в Стара Загора, Карлово, Калофер, Сопот, Казанлък, селата Дълбоке, Любенова Махала, Джуранли (днес Калитиново) и др.Неизвестни факти. Избиването на населението в Каварненско, Балчик и Дюленския проход.

  • Подробно са описани рекрутирането на индийски и египетски корпуси, заплатени с индийски рупии, с лика на кралица Виктория, опоменати около Карнобат, Айтос, Плевен, Кацелево и Абланово.

  • Разкази за битката при Шипка и трите атаки на Плевен от очевидци кореспонденти, представящи различни вестници и от двете страни.

  • Битките при село Камен, Елена и Шипка-Шейново.

  Книгата разглежда преминаването на Стара Планина в зимни условия и стига хронологично до Освобождението на София

  и слизането към Ихтиманския проход. В края е публикуван справочник на руски генерали, български чети и над 80 имена на военни инструктори и генерали от Западна Европа в помощ на турците.

  Обемът на книгата е около 1400 стр. и не разчитаме на подкрепа и проекти от сегашната политическа система. Затова се обръщаме с апел към всички българи, които искат и могат да помогнат за това патриотично дело – за да се съхранят тези важни и напълно непознати сведения за българската история.

  Това е сметката:

  Теодор Кирилов Тодоров
  Uni Credit Bulbank N 70001523333123
  IBAN BG46UNCR 70001523333123

  .

  Източник: Otizvora.com

  .

• XXXII Републиканска олимпиада по български език и литература в Молдова

  .

  НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ СЪС СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
  ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В РЕПУБЛИКАНСКА ОЛИМПИАДА
  ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В МОЛДОВА

  .

  От 19 до 21 април в Кишинев се проведе XXXII Републиканска олимпиада по български език и литература, организирана от Министерството на образованието и изследванията. Участниците й представяха различни учебни заведения от Република Молдова, където се изучава роден език.

  В края на олимпиадата се състоя тържествено събрание. С поздравителни думи към участниците и техните преподаватели се обърнаха извънредният и пълномощен посланик на Р България в Р Молдова – г-н Евгени Стойчев, а и представителите на българските обществени и културни организации в Р Молдова (Георги Барбаров – председател на Българската община, доц. д-р Елена Рацеева – председател на Асоциацията на учители-българисти в Молдова, Александър Ламбов – член на Фондация „Български дух”).

  .

  

  .

  От името на Научното дружество на българистите (НДБ в РМ) към участниците се обърна д.и.н. Иван Думиника, който подчерта, че „участниците в олимпиадата доказаха високото ниво на подготовка по майчин език, което се води в училищата, където те се обучават”. Също с реч към присъстващите се обърна и почетният председател на НДБ в РМ – д.и.н. Николай Червенков, който разказа, че намирайки се в България, често е срещал бившите победители на Републиканската олимпиада, които са споделяли с него топли възпоминания от ученическите състезания от миналите години.

  .

  

  .

  Във втората част на тържеството бяха обявени резултатите, а победителите получиха награди. Научното дружество на българистите традиционно награди един ученик в номинацията „За най-творческия отговор”. Наградата се състои от диплома, парична премия (спонсирана от нашия сънародник и родолюбец Георги Паскалов) и книги по история на бесарабските българи, издадени от НДБ в РМ.

  .

  

  .

  Тази година с наградата на НДБ в РМ беше удостоена ученичка от XII клас от Теоретичния лицей „Васил Левски” в Кишинев – Альона Онищенко. Жюрито високо оцени есето на победителката, която прекрасно анализира завета на Апостола на свободата – „Дела трябват, а не думи”.

  В рамките на същото тържествено събрание Николай Червенков (почетен председател на НДБ в РМ) награди с Премия „Васил Левски“ ученичката от XII клас от Теоретичния лицей „Олимпи Панов” в гр. Тараклия – Лия Герги. Премията е учредена в чест 150-годишнината от героичната гибел на Апостола на свободата.

  .

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Снимки: Министерство на образованието и изследванията на Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Министерството на отбраната на България не знае колко повиквателни праща

  .

  Министерството на отбраната няма информация за броя на повиквателните, които се разпращат към хора от запаса и резерва. Това става ясно от отговор на служебния министър Димитър Стоянов до депутата от ПП – ДБ Божидар Божанов. Народният представител е отправил въпрос в рамките на парламентарния контрол колко са пратените повиквателни/писма/покани от януари 2020 г. до днес. Мотивира се с циркулиращи в публичното пространство притеснения. А отговорът е, че военните окръжия не събират и не съхраняват информация за броя. Обяснението е, че военният отчет се актуализирал ежедневно, данните се променяли.

  Преди две седмици министерството съобщи пред БНР, че през цялата 2022 г. и първите месеци на 2023 г. са връчени толкова повиквателни заповеди, колкото в годините назад до 2011-а. „Всяка година се извършва актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет“, бе казало министерството пред радиото. А и, че подмяната на запасни и техника-запас се извършва основно през месеците февруари, март, април, август, септември и октомври – чрез изпращане на известия до запасни и собственици на техника-запас без мобилизационно назначение, като на място в окръжията получават повиквателна заповед и им се разясняват причините за нейното връчване.

  От отговорите до Божанов, който бе министър на електронното управление в четворната коалиция, става ясно още, че към момента не се предвижда събирането на данни за резервисти, запасняци и собственици на техника-запас да става по електронен път от масивите на други институции (заболявания, трудови договори и т.н.). Ако информацията се събира електронно, биха се спестили административни разходи. Но отговорът е, че било важно данните да се представят лично на място, а и съответният човек да положи подпис.

  Източник: в. „Сега“

  .

• „Българика“. „В света на приказките“ с Велина Драмска

  .

  Културен център „Българика“ официално открива на 30 април, неделя, от 10:45 часа, сезона на четенето. И кани всички желаещи деца да се запишат за „Света на приказките“ с Велика Драмска.

  Освен четене и преразказване на приказки, ще има и драматизиране, както и създаване на вълшебна къщичка от лакомства.

  „В света на приказките“ е два пъти месечно в неделя, от 10:45 ч. до 11:45 ч.

  Необходимо е предварително записване.

  Форма за записване: https://forms.gle/Ttxzw2LdJGgx74sY9

  Цена на посещение: $10

  Адрес: 1120 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL 60056.

  Събитието във Фейсбук – ТУК

  .

• За войната, мира, суверена и един референдум

   

  Стана известно, че в България и зад граница се събират подписи за провеждане на Референдум за мир и суверенитет. Наскоро бяха обявени и походи за мир в десетки български градове, както и на някои места зад граница, където има български общности. На 23 април бяха проведени шествия в 34 български града, организирани от неправителствени сдружения като „Брод – Българският род обединен за децата“, „Български национален съвет за мир“, „Свободна и мирна България“, НС „Свети Георги Победоносец“ и граждани по места, където са се събирали подписи за такъв референдум. 

  .

  

  Изглежда въобще не са малко гражданите на страната, които не искат България да участва в пряк военен конфликт; или, най-малкото, подобни важни решения да бъдат вземани след всенародно допитване – рефендум. Поради това даваме гласност на инициативата за споменатия референдум.

  В българското публично пространство бяха изказани коментари и съмнения относно организираните походи за мир и подписката за Референдум за мир и суверенитет, беше провидяна и русна връзка. Но доверието в българската политическа класа и управляващите никак не е високо, от една страна. От друга – времената са достатъчно тревожни. От трета – изглежда някои български мъже са получили повиквателни да се явят в съответното военно окръжие. А доста български граждани, включително и членове на Инициативния комитет, са за провеждането на такъв референдум, защото не искат техните синове, съпрузи, бащи, братя и пр. да бъдат мобилизирани и задължени да участват във военни действия. Вероятност за което, за съжаление има, ако ужасната война в Украйна, продължаваща вече над година, се разшири.

  И, при цялото съчувствие и болка от това, което преживяха и преживяват хората в Украйна, включително и тези в самообявилите се републики в източната част на страната, където военните действия са най-горещи – ако войната излезе извън границите на Украйна и престане да бъде само регионална, могат да загинат и български граждани – ако управляващите политици одобрят решения, въвличащи България в пряк военен конфликт. Това е много важен въпрос, по който управляващите едва ли биха инициирали сами национален референдум. Изпълнителната и законодателната власти в България не обичат и без това да се допитват в национални референдуми до т.нар. суверен, по каквито и да било въпроси. 

  .

  

  В Инициативния комитет за провеждането на споменатия Рефендум за мир и суверенитет влизат проф. Нако Стефанов, Сърнела Воденичарова, Христо Лафчиев, Бойка Атанасова, Милена Хорозова, Николай Захариев, адв. Румяна Ченалова. (От Инициативния комитет декларират, че никой от тях не е партийно обвързан.)

  В Общественият съвет на референдума влизат доц. Григор Сарийски, Нешка Робева, адв. Владимир Шентанов, разследващия журналист Диляна Гайтанджиева, доц. Валентин Вацев, първият български космонавт Георги Иванов, полк. Николай Марков, Мартин Патрушев от „Рационална съпротива“, доц. Атанас Мангъров, д-р Пламен Пасков и др. (Някои от споменатите личности станаха доста известни, макар и не в мейнстрийма, а в медийната периферия, с опозиционните си и критични мнения по различни въпроси, свързани със случващото се в българската политика.)

  Въпросите за този референдум за следните:

  1. Подкрепяте ли да се установи национална политика на военен неутралитет на България по отношение на всички външни за територията й конфликти?

  2. Подкрепяте ли изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната във връзка с въоръжен конфликт да се решава само с национален референдум?

  3. Подкрепяте ли пребиваването на чуждестранни военни формирования на територията на страната по повод външен за България въоръжен конфликт да се разрешава само с национален референдум?

  4. Подкрепяте ли да бъдат променени изискванията за брой подписи за произвеждане на национален референдум, като при над 100 000 подписа Народното събрание задължително да взима решение за произвеждането му?

  5. Подкрепяте ли да е налице решение на национален референдум, когато с повече от половината от действителните гласове е избран един от отговорите – ДА или НЕ – и това мнозинство е поне една трета от участвалите в последните парламентарни избори?

  6. Подкрепяте ли национален референдум да може да се произвежда относно дългосрочни договори от компетентността не само на Народното събрание, но и на Министерския съвет, като те се ратифицират или сключват само ако има положително решение на референдума?

  Още информация по темата: 

  на сайта на референдума, както и в приложените материали – Разяснителна-брошура; Бланка_подписка за_Мир_и_Неутралитет;  ДЕКЛАРАЦИЯ_подписи.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Послеслов

  Едно историческо напомняне – когато се случи война, където и да е, каквато и да е тази война, най-много страдат обикновените хора. Те плащат цената за решенията на своите политически елити. А членовете на тези елити обикновено имат повече възможности да се погрижат техните семейства и роднини да не бъдат ранени или убити, както и да се справят с икономическите последствия от войната. Никой не е питал, впрочем, нито руския, нито украинския народи като суверени дали одобряват всички важни решения на управляващите ги. И не само в Русия, където е ясно какъв е режимът, не се случва това, и опозиционните гласове са заглушени. Междувременно загинаха стотици хиляди украински и руски военни, като броят на убитите и ранените расте всеки ден. (Сред тях не са украинците в боеспособна възраст, избягали с джиповете и парите си в чужбина още в началото на войната. Нито някои по-заможни руснаци, постъпили подобно, застрашени от мобилизация.) Отделно от това са цивилните жертви и настъпилата кръвна омраза, която ще надживее военните действия; отделно са милионите или може би вече милиардите, похарчени за оръжия; отделно – икономическите поражения. Дали наистина тази война не можеше да бъде избегната и дали наистина само Путин и неговият режим са виновни за нея? Едва ли. Тази война има дълга предистория, сражения и жертви, още от 2014 г. Във всеки случай, ако настъпи ескалация, и обикновените български граждани няма да ги питат управляващите дали искат или не пряко участие в тази война. Ще им кажат, че така трябва, че каузата си струва, че са нужни солидарни действия в битката с един агресор и т.н. Но цената ще я платят точно те. Затова би трябвало да имат право на глас.

  .

• Вълнуващата „Приказка за България“ продължи на родна земя

  .

  Вълнуващата „Приказка за България“, започната от Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, продължи и на територията на България в Пловдив. Срещи и нови приятелства с децата от ОУ „Алеко Константинов“ – Пловдив и БНУ „Цар Симеон Велики“ – гр. Орестиада, Гърция. Благодарности от ръководствотo на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Атина и г-жа Мими Ничева бяха отправени към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Асоциацията на българските училища в чужбина.

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  .

  Група ученици продължиха „Приказка за България“ с посещение в Пловдив

  Вълнуващата „Приказка за България“, започната от БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Атина в деня на националния празник 3-ти март, продължи и на територията на родината ни от 18 до 22.04.2023 г. в Пловдив, с група ученици, изявили се през настоящата учебна година, благодарение на финансовите средства, отпуснати от МОН по националната програма „Роден език и култура зад граница“.

  .

  

  .

  Незабравими мигове и вълнуващи контакти бяха споделени с децата от ОУ „Алеко Константинов“, гр. Пловдив, и БНУ „Цар Симеон Велики“, гр. Орестиада, Гърция.

  .

  

  .

  Специални благодарности от името на директора на БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“ бяха изказани за доц. Адриана Любенова и г-жа Боянка Иванова – членове на УС на АБУЧ, без чието съдействие и подкрепа пътят към родните места на Левски, Ботев и Вазов нямаше да бъде така емоционално осветен и патриотично зареждащ, споделят от ръководството на училището.

  .

  

  .

  Г-жа Мими Ничева разказва с благодарност, възхищение и вяра, че: „Топлият прием в ПУ „Паисий Хилендарски“ от заместник ректора доц. Надя Чернева и импулсът за продължаване на образованието в България; увлекателните разкази за трите бисера от огърлицата на крайбалканските възрожденски градчета на г-н Родозов; изключителната осанка на Апостола в Карлово (с аромат на роза); мястото на вълненията на Рада Госпожина, родната къща на Вазов и гордо извисеният дух на Ботев в „тоя алтън Калофер“ са само част от тази дивна приказка, която ще има своето продължение в мотивацията на всички участници да не спират да пеят, да рецитират и да танцуват за България.“

  .

  

  .

  Снимки: БНУ „Св. св. Кирил и Методий“

  Източник: aba.government.bg

  .

• Национална изложба на каракачански кучета

   

  Националната изложба на Каракачански кучета ще се проведе днес, в Деня на Земята, в софийското село Железница, арена „Фермата 6“, местност Усади. Събитието ще започне от 11 часа местно време. Повече за изложбата, за самата порода и за това, че най-много български каракачански кучета извън страната има в САЩ разказва председателят на Международна асоциация „Каракачанско куче“, зооинж. Веселин Динчев.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  За дванадесети път Международна асоциация „Каракачанско куче“, в партньорство с кметство Железница, организират в полите на Витоша национално представяне на тази стара българска порода.

  Порода, прочула се в миналото с безстрашния си дух. Описвана от майстори на перото и четката като Йордан Йовков, Георги Райчев, Поп Минчо Кръстев, Златю Бояджиев.

  Въпреки геноцида, осъществяван върху породата през втората половина на ХХ век, тя оцелява благодарение на отделни овчари и любители. В наши дни Каракачанското куче отново се възражда. А благодарение на съхранените му превъзходни качества на пазач на стадата много екземпляри вече охраняват ферми и стада по света. Най-много каракачански кучета извън България живеят в САЩ. Американските фермери са изключително доволни от качествата на породата и тя набира все по-голяма популярност сред тях. Основана е и американска асоциация на Каракачанското куче, American Karakachan dog Association (AKDA), която е основен партньор на Международна асоциация „Каракачанско куче“ (МАКК) в съхранението на тази безценна българска порода.

  По време на събитието ще бъде разказано за научните проучвания на USDA (Американската агенция по селско стопанство) и Utah State University, целящи намаляване щетите на фермерите от нападения на едри хищници (гризли, вълк, койот, пума, рис) и свързаните с това огромни финансови загуби. Обект на проучването е ефективността на породи кучета пазачи на стада. Сред тях и българските Каракачански кучета. Ще бъдат представени и получените резултати при тестовете на българската порода и защо тя е по-ефективна в сравнение с другите изследвани породи.

  Ще бъдат показани и истински работни Каракачански кучета, докарани от стадата си в Пирин, Витоша, Стара Планина, Родопите, Рила. Кучета, влизали в битки с вълци и прогонвали мечки.

  .

• Разпятието на Великденския фестивал

   

  Иван Николов,

  ГЛАС ПРЕС

  Юбилейният 30-ти Международен детски Великденски фестивал Босилеград ‘2023, под мотото „и този път“ премина с обичайните големи детски очаквания, радости, смях, понякоя детска сълза и впечатляваща културно-забавна програма.

  Фестивалът вече три десетилетия е знак за разпознаване на Босилеград. Той се провежда благодарение на ентусиазма на неговия създател и главен организатор Александър Димитров, който с невероятни усилия и умението си да обединява държавни институции, общини, културни институции, културни дейци, училища, както и желанието да поддържа контакти с българските общности зад граница.

  Партньорите на фестивала ги обединява любовта към децата и желанието им да ги възпитават в духа и ценностите на християнския свят, независимо от границите и историческите наслагвания.

  Международният детски Великденски фестивал в Босилеград извървя труден и дълъг път на утвърждаване и себедоказване – от улична детска игра на Великден до международен фестивал и член на Европейската асоциация на фестивалите.

  Фестивалът остави трайна следа в историята на Босилеград. В сравнение с годините, когато в Босилеград не можеше да дойде българин от България, без да му скочат тълпа полицаи и агенти от Държавна сигурност и после дни наред да изучават кой е, какъв е, къде е спал, с кого и какво е говорил, Великденският фестивал направи невъзможното – доведе стотици деца от България с родителите им, настани ги на семейни начала в босилеградските семейства, запозна ги с тукашните деца, сприятели ги, понякога даже за цял живот, пример с училището „Г. Милев” от град Раднево.

  Неделима част от Великденския фестивал са изящните културни програми, които босилеградчани не бяха виждали дотогава. Театрални постановления, концерти с фолклор, балет, латино-танци, изпълнения на най-популярните изпълнители на българска музика, поп и джаз музика, шоумени, фокусници, кукери, нестинарски танци – с една дума, в Босилеград бе представено най-доброто от българската култура. Заедно с културните дейци, на сцената на фестивала се качиха дипломатически представители, политици, спортни шампиони, евродепутати и кой ли не още.

  Не можем да отминем и отзивчивостта на десетки босилеградски семейства, които приемаха гостуващите деца, споделяха с тях Великденската си трапеза и ги настаняваха в домовете си. Благодарение на тях, замръзналите през десетилетията отношения с нашите сънародници и преселници в България се стоплиха и хората тръгнаха към Босилеград.

  Медийните отзвуци от фестивала станаха причина да преоткрием отдавна позабравените връзки с нашите преселници в Козлодуй. Те дойдоха в Босилеград, отидоха по околните села, откъдето техните предци преди повече от век са тръгнали по пътя на изгнанието, после ние отидохме при тях и преоткрихме роднинските си връзки, създадохме нови познанства и приятелства. Мисията на фестивала и на другите ни многобройни културни събития се превърна в капитал, който, за съжаление, бе проигран и изобщо не бе оползотворен по начин, по който Босилеград да стане по-известен и да се превърне в по-добро място за живот.

  Връзките и контактите с община Козлодуй после ги пое община Босилеград и след едно-две гостувания и „побратимяване“ на двете общини, успя да ги компромитира до такава степен, че те вече са напълно изчезнали.

  Великденският фестивал доведе и нашите сънародници от Молдова и Украйна в Босилеград, след това отведе и босилеградчани при тях. В Болград, Комрат и Кишинев те имаха възможност да видят нещо повече за това каква е цената на род и родина на стотици километри и след векове отсъствие от България.

  След тия успехи, бяха хвърлени огромни усилия и средства да се противодейства на Великденския фестивал, да се замести с импровизирани бледи копия от типа на „Краище пее и танцува“ и „Великден на Тримеждието“, които го дублираха, опорочаваха и подменяха неговите братски и европейски цели и послания. Войната срещу фестивала, срещу българските сдружения и организации, срещу съвременните идеи се усилваше паралелно с усложняването на политическата ситуация в Сърбия и отразяваше истинската същност на българо-сръбските отношения.

  Въпреки това, фестивалът растеше и достигна внушителни размери, както по броя на участниците си, така и по географския си обхват – 860 деца от Босилеград, България, Сърбия, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Молдова и Украйна. По време на Великденските празници Босилеград гъмжеше от деца и възрастни, от детски шум и смях, от музика, танци и фойерверки. Всеки посрещаше гости и поне един път в годината Босилеград приличаше на вълшебна детска приказка.

  Колкото по-пищен и успешен ставаше фестивалът, толкова повече се увеличаваха враговете му. Като част от организацията на фестивала, знам колко беше трудно да осигурим средства за подаръци и награди, да посрещнем, да настаним, да поемем всички рискове за здравето и живота на децата, да организираме състезанието и, не на последно място, да се сблъскаме със злобата, завистта и най-подлите черти от нашия манталитет, който не се интересува от благородните идеи и ценности, а от това как да подправи яйцето на детето си, за да спечели телевизора или колелото!

  Дребните и злобни душици, които през живота си не са свършили една народополезна работа, така и не престанаха да си измислят колко пари сме спечелили от фестивала, а истината беше, че печелеха всички други, освен нас. Печелеше Ученическият дом, където настанявахме децата, печелеше хотелът, печелеше Културният център, където си плащахме залата за провеждане на фестивала, печелеха магазините, печелеха ресторантите, които на Великден отчитаха най-големите си обороти.

  За съжаление, след трийсет години, Великденският фестивал неминуемо споделя съдбата на един град със затихващи функции. Босилеградските деца са все по-малко. Градът няма капацитети за настаняване на гости. Фестивалът оцелява все още, благодарение на ентусиазма и свръхчовешките усилия на Александър Димитров и неговите партньори, които все още намират сили и средства да подсигурят подаръците и наградите за участниците на фестивала, да отделят от празника, от семейството и времето си за децата.

  Недостойната война срещу фестивала продължава. Пародиите на фестивала, които кметът на общината организира по същото време и на същото място, явно имат за цел да дублират, да отклонят вниманието на хората и да попречат на Великденския фестивал.

  Юбилейният 30-ти Международен детски Великденски фестивал не бе отразен от българските национални телевизии. Затова пък по БНТ бяха излъчени кадри от състезанието с Великденски яйци в сръбският град Мокрин!? Честито! Може би пък да е за добро. Като знам качеството на българската журналистика, се питам дали гладните за сензационализъм репортери нямаше да се струпат пред престола на „Цара ускршњих јаја“ и водещия Владимир Захариев, който в центъра на Босилеград изпълняваше цирковите си номера?

  На Великден органите на МВР в Босилеград отново намериха повод да се изрепчат на кукерите от село Светля, Пернишко, и да глобят шофьора на автобуса с 32-годишен стаж за превишена скорост с 1 (един) километър!

  По същия начин бе изпратен и шофьорът на автобуса от Молдова, също професионалист, изминал без грешка 1200 километра до Босилеград, и бе глобен с 5.000 динара в с. Райчиловци на единствената права отсечка у нас от един километър!

  Участниците в културната програма, танцьори, музиканти, артисти отново бяха задържани на ГКПП-то „Рибарци“ необичайно дълго и грубо, вероятно с намерение завинаги да запомнят за сръбското гостоприемство.

  Много ниски страсти, много завист и злоба в Деня на Възкресение Христово, когато трябва да честваме победата на живота над смъртта, на доброто над злото и на новото начало.

  Разбира се, времето ще заличи всичко лошо, ще се забравят дребните пропуски и слабости. Ще останат само спомените и радостта на децата, които, след три десетилетия, водят собствените си деца на фестивала да изпитат същата великденска тръпка, която те са изживяли в детството си.

  Босилеградската Великденска приказка неразривно е свързана с личността и идеализма на Александър Димитров, който така или иначе имаше енергията да увлече и стотици други хора в реализацията на фестивала. Босилеград, за съжаление, не е място, където могат да живеят хора с градивни идеи и визия за бъдещето. А още по-малко, да се последват и да им се отдаде морално признание.

  Великденският фестивал, както и самият Босилеград, вече са качени на разпятието, а тукашният Понтий Пилат си мие ръцете от успешно изпълнената задача.

  .

  .

• Субсидиране на високорискови заеми за сметка на собственици с добра кредитна история

  .

  The New York Post: Как САЩ субсидират високорисковите купувачи на жилища – за сметка на тези с добра кредитна история

  „Fannie Mae и Freddie Mac ще въведат промени в таксите, известни като корекции на цените на ниво заем (LLPA) на 1 май, които ще засегнат ипотеките, произхождащи от частни банки в цялата страна, от Wells Fargo до JPMorgan Chase, ефективно променяйки лихвените проценти, плащани от огромното мнозинство купувачи на жилища.“ – информира The New York Post.

  „Резултатът, според професионалистите в индустрията: по-скъпи месечни ипотечни плащания за повечето купувачи на жилища – грозна изненада за тези, които са работили години, за да изградят кредита си, само за да се сблъскат с по-високи разходи, отколкото са очаквали, като част от усилията за достъпност на жилищата от страна на Федералната агенция за жилищно финансиране“ – пише още вестникът.

  „Ще бъде предизвикателство да се опиташ да обясниш на някого, който казва: „Цял живот съм работил за висок кредит и съм вложил много пари, а ти ми казваш, че това е негатив сега?“. Това е да имаш труден разговор“ – казва пред вестника един разтревожен инициатор на ипотечен заем, базиран в Аризона.

  Целият материал в оригинал ТУК.

  .

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Fox News: Правилото на Байдън ще преразпредели високорисковите заеми към собствениците на жилища с добра кредитна история

  „Предстои да влезе в сила правило на администрацията на Байдън, което ще принуди купувачите на жилища с добър кредит да плащат повече за своите ипотеки, за да субсидират заеми на кредитополучатели с по-висок риск.“ – информира Fox News.

  И още от същия материал: „Експерти смятат, че кредитополучатели с кредитен рейтинг от около 680 ще плащат около $40 повече на месец за ипотека от $400 000, съгласно правилата на Федералната агенция за жилищно финансиране, които влизат в сила на 1 май; разходи, които ще помогнат за субсидиране на хора с по-нисък кредитен рейтинг, които също търсят ипотека, според доклад на Washington Times във вторник.

  „Промените нямат смисъл. Наказването на кредитополучателите с по-големи първоначални вноски и кредитни резултати няма да се отрази добре“ – казва Иън Райт, старши кредитен служител в Bay Equity Home Loans, пред Times, цитиран от Fox News „Това прекалено усложнява нещата за потребителите по време на процес, който вече може да се почувства като непосилен с количеството документи, жаргон и т.н. Объркването на кредитополучателя никога не е добро нещо.“

  Федералната агенция за жилищно финансиране, която контролира федерално подкрепяните компании за жилищни ипотеки Fannie Mae и Freddie Mac, отдавна се стреми да даде на потребителите по-достъпни възможности за жилища. Но тези, които работят в индустрията, вярват, че новите правила само ще разочароват и объркват хората.“

  Целият материал в оригинал ТУК.

  .

• <<
• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
...
• 414
• >>