Home » Всички авторски страници

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Климатът на планетата – какво става?

    Боян Рашев, Lentata.com

    Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“.
    Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия, напоследък тези въпроси стават почти ежедневие.

    Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някого, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

    Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят.

    1. Изменя ли се климатът на планетата?

    Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

    2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

    Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm, фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност, CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

    3. Има ли глобално затопляне?

    И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март 2016 г. до днес), можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или, откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

    4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

    Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.

    Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета, без ледени шапки по полюсите.

    5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

    Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

    6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

    Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

    7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

    Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко, на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

    Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

    Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията – както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат, и политиките за “стабилизирането” му.

    .

  • Рускоезичното малцинство в България вече е най-голямото. А изводи?

    В България руският език се изучава като втори чужд език, а рускоговорящото малцинство вече е най-голямото в страната ни. От Кремъл бе пусната в употреба фразата „Русия граничи със себе си“. Повече по тази важна тема може да научите от следващия анализ.*

    Рускоговорящото малцинство в България бързо се превръща във важен фактор, формиращ обществени нагласи, възприятия както вътре, така и извън страната, оказвайки влияние върху решенията на българското правителство. В едно фрагментирано общество, посветените малцинства са способни да определят темпото и посоката на вътрешната и външната политика на България.

    B районите по Черноморското крайбрежие, броят на руските имигранти достигна пикови стойности, което води до рекордно висок 35-процентен дял от населението в някои населени места.

    На растящата руската емиграция в ЕС се гледа със смесени чувства. Повечето правителства на ЕС промениха рязко отношението си и приоритетите към твърд и прагматичен подход, и промяна от „искаме Вашите пари“ (характерно за реакцията на Лондон на убийството на Литвиненко), към конфронтация и опозиция, след делото Скрипал и разкритията около Кеймбридж Аналитика. Лидерите на ЕС най-накрая започнаха да разбират, че заедно с руските инвестиции идват и руските агенти, руските тайни служби, криминални кръгове и корупцията, която е най-важната експортна стока.

    Осъждането на агентите на ГРУ в процеса по неуспешния опит за преврат в Черна гора през 2016 г. хвърли нова светлина върху начина на действие и ролята, която местната руска диаспора и мрежи на влияние могат да играят в политиката на Кремъл. Скоро след като Черна гора стана независима държава, Русия започна фокусирана политика за икономическо завладяване, чрез бизнес-туризъм, инвестиции и имиграцията, в опит да осуети стремежа на Подгорица към членство в ЕС и НАТО. Олег Дерипаска изсипа милиарди долари в придобиването на основния индустриален актив на страната – крупния алуминиев завод. Броят на руските туристи достигна най-високите си нива, скочиха покупките на имоти и исканията за постоянно и временно местожителство в страна с едва 600 000 граждани.

    След опита за преврат, обаче, местните власти не само обвиниха Руската федерация за неуспелия пуч, но промениха и отношението на местното население към рускоговорящите хора.

    Не е случайност, че историята с преврата в Черна гора не бе коментирана от властите в България, нито направи големи заглавия в проправитeлствените медии. Така беше и при българския аналог на Скрипал – делото с отравянето на Гебрев, което бе посрещнато хладно от българския главен прокурор.

    Етническите рускоговорящи и руски граждани, които се превърнаха в най-голямото етническо малцинство – съпоставимо с това на етническите турци. Това стана възможно благодарение на емиграцията на повече от 2 милиона български граждани, което подкопа традиционните местни малцинства. В допълнение голям брой български турци не подновиха българските си паспорти.

    Колко голямо е имигрантското рускоезично малцинство?

    От официални източници, сред които министър Ангелкова и изявления от руското посолство, цифрата, която се движеше различно, е надхвърлила 400 000 руски граждани. Странно е съвпадението, че руското посолство, както и министър Ангелкова предполагат, че рускоговорящите са руски граждани. Цифрата в доклад към правителството е още по-голяма – около 500 000 души, което де факто прави рускоговорящите най-голямото малцинство в България.

    Безспорната тревога е, че правителството укрива критична информация от обществеността. Последствията от подобен непознат мащаб на руската имиграция у нас могат да бъдат значителни и далеч от еднозначно положителни. Разбирането за движещите сили и последиците от неконтролирана имиграционна вълна от Русия е от решаващо значение за избягване на риска и превръщането му във възможност. Изкуственото държане на темата под радара на обществено внимание и контрол, което оставя впечатление за мълчаливо съдействие на този процес на правителствени служители и партньори от управляващата коалиция, само по себе си е заплаха за националната сигурност на България.

    Официалните данни за имиграционните потоци са оскъдни – Националният статистически институт предоставя обобщени данни, които не са специфични за източник на имиграция – от ЕС, извън ЕС и от български произход. Но това не е трудно за разгадаване, да се види че най-значителна е имиграция от страни извън ЕС, включително от Русия. Броят на имигрантите от страни извън ЕС варира през годините – от малко над 5 000 през 2012 г. до 12 200 през 2013 г., след това 15 600 през 2014 г., 13 000+ през 2015 г., 10 000+ през 2016 г., почти 12 000 през 2017 г. и 12 300 през миналата година. Дори да се предположи, обаче, че всички имигранти извън ЕС са рускоговорящи, пак не могат да обяснят цифрата от половин милион души.

    Какво се крие зад тези цифри? Постоянно, временно пребиваващи или рускоговорящи с удължен престой на почивка?

    Оглушителното мълчание на българските власти може да бъде съзнателно – мотивирано от съображения за „националната етническа сигурност“ – грижа за етническото, расовото, политическото и религиозното равновесие, но също така и в резултат на пленяването на управляващия елит в България от чужди интереси. Но тези процеси променят драстично демографската структура на България, като позволяват на Кремъл да контролира всяко българско правителство оттук нататък.

    Използването на имиграцията като инструмент на руската външна политика се оказва значима и дългосрочна стратегия, която бързо се издига нагоре по стълбата на приоритети на Кремъл.

    Според данни, публикувани от посолството на Руската федерация в София, по време на последните избори в Русия почти 90% от всички гласове в дипломатическото представителство в България отиват при Владимир Путин.

    Ho лесните изводи – да се гледа на всеки руски имигрант като продължение на властта на Путин е едновременно параноично, преждевременно и в крайна сметка – некоректно. Процесът се нуждае от сериозно проучване и задълбочен анализ. Именно поради многообразния му и многопластов характер, процесът на русификация трябва да бъде оценен по най-обективен и безпристрастен начин.

    По-голямата част от новата руска имиграция от времето на Путин са пенсионери или възрастни хора. Бежанци от руската действителност, които търсят по-евтин и по-сигурен живот със своите семейства в държава-членка на ЕС. Класическият случай е семейство с един от работещите родители, който редовно пътува до и от Москва през почивните дни до Варна и Бургас, а останалият родител /баби и дядовци/ остават с децата.

    Има и примери за релокация на руски фирми и техните служители, заедно със семействата им. Пенсионерите са мнозинството, бягайки от срива на жизнения стандарт, лошия климат, лошата храна и скъпия живот в Русия.

    Критичната линия в оценката на риска е да се разбере степента на уважение и съответствие на тези имигранти с основните ценности на българите, включително нашите евроатлантически избори. След това идва още по-трудната задача да се оцени склонността и способността на новата руска имиграция към конструктивна, а не деструктивна интеграция.

    За страните със силни институции и традиции в имиграционната политика капсулирането на руските имигрантски общности, макар и проблем, не е нито изненада, нито непреодолимо предизвикателство. Те са достатъчно независими и достатъчно ресурсни, за да могат да абсорбират имиграцията, която се е доказала като проблемна откъм интеграция.

    За България, чиито тайни служби и институции са до голяма степен пленени и имат нулев опит в управлението и контрола върху имиграционни потоци, такова устойчиво високо ниво на входяща имиграция от североизток е изключително предизвикателство. Когато тези имигранти имат доказано присъствие и се утвърждават чрез затворени квартали, затворени жилищни курорти и ваканционни комплекси, вероятността да получим най-лошия вариант на руски имигрантски микс е висока. Това може да се окаже изключително рисковано и разрушително както за вътрешните демографски, така и за политическите, етническите и социалните баланси.

    България би могла да стане много по-уязвима за агресията на Кремъл.

    —————————————————–

    * Бел. ред.: Със съкращения. Първата публикация на този анализ, под заглавие «Тихата русификация на България», е в „Bulgaria Analityca“. Автор: Ил. Василев

  • Заглушените гласове

    Миролюба Бенатова, Ива Дойчинова, Весислава Антонова и Генка Шикерова. Снимка: Кирил Чобанов, БНР

    Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Весислава Антонова и Камен Алипиев-Кедъра разговарят с Ива Дойчинова за медийната не/свобода, ден след като редколегията на програмата на “Хоризонт” се срещна с членовете на СЕМ, в опит за изясняване на причините за кризата в БНР.

    „Процесът на заглушаване на гласовете на журналистите не е спирал“ – коментира Весислава Антонова и припомня протестите в БНР от 2001 и усещането за дежа вю във връзка със съпротивата на журналистите срещу цензурирането и опитите за заглушаване на критичните гласове.

    „Вече е трудно да се зададе въпрос – не критичен, не проблемен, а обикновен въпрос – изтъкна Миролюба Бенатова. – Нашата несвобода се случва от дълго време – каза още тя и допълни. – Пазарът е пренаситен от медии, количеството създава илюзия за множественост и за свобода, но не е така.“

    „Хорът на фалшиво пеещите е доста по-голям от този на медиите, които имат мъжеството да са откровени с публиката си, а когато фалшивите гласове са повече и по-гласовити, те създават картина на правдоподобност“ – изтъкна Антонова.

    Според Генка Шикерова журналистическото недоволство не бива спирано, а овладявано.

    На подмяната на обективната журналистика с откровено манипулативни твърдения, налагани дори с насилствени средства, обърна внимание Камен Алипиев.

    Шикерова насочи вниманието и към стенограмите, които изтекоха от СЕМ, от които се вижда как разговарят помежду си членовете на органа, призван да отговаря за медийната етика и спазването на принципите.

    „Хората трябва да разберат, че не могат да се информират от кафявите медии“ – почерта тя.

    И четиримата гости изтъкнаха ролята на Националното радио през годините за отстояване на свободата на словото.

    Разговорът завърши с ироничното пожелание: „Да не се видим пак след 30 години в студиото на „Христо Ботев“, което да е останало единственото място, където може да бъде проведен разговор за свободата на медиите.”

    Запис на разговора – в звуковия файл в сайта на БНР.

    Източник: БНР

  • Правителството на Валенсия даде ход на преписката против назначаването на Пламен Георгиев

    Правителството на Валенсия даде ход на преписката против назначаването на Пламен Георгиев за Генерален консул в автономна област Валенсия, съобщиха инициаторите на едноименната петиция.

    Пламен Георгиев. Снимка: Mediapool

    Днес (б.р.: вчера) инициаторите на преписката против назначаването на Пламен Георгиев за Генерален консул на Република България са получили писмо от правителството на Валенсия (Generalitat Valenciana), в което ги уведомяват, че случаят е предаден на автономния секретар за Европейския съюз и външните връзки (secretario autonómico para la Unión Europea y Relaciones Externas), г-н Хоан Калабуч Рул. Документът е подписан от директора на кабинета на министър-председателя на валенсианското правителство Чимо Пуч, г-жа Естер Ортега Бордериа.

    Източник: Liberta.bg

    Припомняме, че на 10 септември случаят Пламен Георгиев стигна до испанския крал Фелипе VI и валенсианското правителство чрез изпратени протестни писма.

    Източник: Liberta.bg

    На 3 септември петицията против назначаването на Пламен Георгиев за генерален консул във Валенсия, адресирана до министър-председателя Бойко Борисов и министъра на външните работи Екатерина Захариева, е била изпратена на Министерския съвет и Министерството на външните работи. До момента отговор и от двете места няма.

     

    Източник: Liberta.bg

  • Безразличието убива…

     

    Защото те, с откраднатото от мен – от всички нас – вече са не просто консуматори на лукс, те вече си купуват още по-грандомански стоки – купуват си реалност…
    Автор: Зорница Лазарова, Фейсбук

     

    Снимка: Лентата

     

    Преди, когато не исках да знам нищо за мутрите, когато подминавах с безразличие далаверите и аферите, когато игнорирах паркираните пред чалга-клубовете Мазератита и Поршета (с полусъзнателната червена лампичка, че частичка от тях е платена от мен като ограбен данъкоплатец, вместо, да речем, болно детенце да отиде на животоспасяваща операция…), когато високомерно подминавах всичко това като пошлост, с която не искам да цапам съзнанието си, когато дори се гордеех, че не гледам телевизия… така наивно и късогледо не съм си давала сметка, че това, което крадат от мен (с мълчаливото ми съгласие), един ден ще бъде обърнато срещу мен, срещу всички нас…
    Защото те, с откраднатото от мен – от всички нас – вече са не просто консуматори на лукс, те вече си купуват още по-грандомански стоки – купуват си реалност…
    С откраднатото от всички нас, те вече могат да си позволят да платят, купят и подменят действителността в цяла една държава…
    Купуват гласове, купуват си дипломи, купуват „медийна среда“, купуват мълчание, а ако не успеят да купят мълчание, тогава купуват живи бухалки, които да им осигурят нужното мълчание… купуват протести и контрапротести, купуват правосъдие, а ако не успеят да го купят, тогава купуват изпълнители на мокри поръчки… купуват и поглъщат свободата на цяло едно общество…
    Ето така, драги ми хора, безразличието убива…

  • Ирина Владикова: 15 септември е светла дата за българите зад граница

    „15 септември е много светла дата за българите зад граница, защото училището е важна институция за българина. Българинът е мъдър човек и отваря училища.“ Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ на 10 септември Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена. Тя се позова на данни от МОН от лятото, според които българските училища зад граница са вече над 400.

    „Тази година се радваме на съвсем нови учебници, подготвени специално за българчетата, които се обучават зад граница. В колективите на тези учебници влязоха наши колеги и това е особено радостно, защото те знаят най-добре нашите необходимости, нашите специфични особености при обучението по български език – майчин, роден, чужд – една голяма смесица от тези разновидности на обучението, което не е лесна работа и сме особено щастливи, че имаме тази възможност тази година да започнем по тези учебници.“

    Относно новия метод за финансиране на обучението зад граница Ирина Владикова посочи, че с промяната във финансирането се дава стимул на „тези, които по-разнообразно, по-интересно намират начини да привличат повече ученици в своите училища“, така че броят на децата, изучаващи български език да бъде все по-голям и все по-голям и да няма дете, което да не може да изучава своя майчин език.

    Владикова акцентира върху засиленото финансиране на обучението на кандидат-студенти, като определи това като „нова, силна страна в работата с Министерството на образованието и науката“, защото дава възможност на завършващите българските задгранични училища да могат да продължат висшето си образование в България.

    Ирина Владикова очерта и тенденцията на намаляване на броя ученици в българските училища в чужбина с нарастването на възрастта на децата. В училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена например се записват средно 60-65 първолаци, 30-35 са децата в пети клас, а в 12 клас остават едва 5-6 деца.

    „Това е обяснимо, защото обучението в Австрия в гимназиалната степен е много тежко, много натоварено. Тези деца се явяват в края на 12 клас на седем матури и тази подготовка затруднява посещението на българското училище.“

    И тази учебна година за гимназията в Босилеград започва с дългогодишен проблем – записалите се в паралелките за обучение на майчиния български език са без учебници. Има такива одобрени и приети от експертни комисии, но отпечатването им се бави, обясни пред „Хоризонт“ директорът на единственото средно учебно заведение в града Владимир Георгиев.

    Повечето от завършилите гимназията в Босилеград се явяват на приемен изпит за български ВУЗ по български език и литература и история. В 9 клас тази година 12 ученици ще се обучават на български език. Заложената и от българска, и от сръбска страна граница от 15 деца за сформиране на паралелка е висока, коментира Ирина Владикова.

    Цялото интервю с Ирина Владикова и репортаж на Кирил Фалин за обучението в Босилеград слушайте в звуковия файл в сайта на БНР.

    Източник: БНР

  • 100th Anniversary of Holy Spirit Orthodox Church

    Holy Spirit Orthodox Church in Detroit. Photo: Dveri.bg

    SATURDAY OCTOBER 12, 2019

    4:45 PM ENTRY AND VESTING OF THE METROPOLITAN JOSEPH

    Archimandrite Gregory presents Cross and greets His Eminence. Bulgarian young ladies present flowers and a folk song as a welcome. Council President Dr. Fecko presents bread and salt and a word of greeting.

    PROCESSION ENTERS THE CHURCH AND HIS EMINENCE GOES TO THE CHAIR

    VIGIL SERVICE BEGINS AT 5:00 PM

    METROPOLITAN JOSEPH DELIVERS A SERMON AT THE END OF THE SERVICE

    Community enters Maroni Hall for reception for His Eminence 6:15 PM

    BLESSING OF THE MEAL BY HIS EMINENCE METROPOLITAN JOSEPH

    Bulgarian Community sponsors a festive meal during which we will meet and greet.

    Metropolitan Joseph. Metropolitan Joseph will address the community at the end of the meal.

    Music and folk dancing will follow the meal.

     

    SUNDAY OCTOBER 13, 2019

    8:00 AM PREPARATION, 3RD AND 6TH HOURS PRAYERS BEFORE HOLY COMMUNION

    CONFESSIONS WILL BE HEARD FROM 8:30 AM – 9:20 AM

    9:30 AM HIERARCHICAL DIVINE LITURGY

    HIS EMINENCE WILL PREACH AT THE END OF THE DIVINE LITURGY

    12:15 PM

    100TH ANNIVERSARY BANQUET TO BE SERVED IN MARONI HALL

    WELCOME BY ARCHIMANDRITE GREGORY AND DR. PAUL FECKO

    THE BLESSING OF THE MEAL METROPOLITAN JOSEPH

    VARIOUS SPEAKERS WILL ADDRESS THE COMMUNITY

    ADDRESS BY HIS EMINENCE METROPOLITAN JOSEPH

    THE PRAYER OF DISMISSAL BY ARCHIMANDRITE GREGORY

     

    Source: BulgariansinDetroit.com

  • Българотека с танцови школи от Канада, Детройт и Чикаго

    Танцова школа “Българика“ и приятели кани всички желаещи на приятелска среща и съвместна Българотека, с танцови школи и групи от Канада, Детройт и Чикаго.

    Нова българска музика и народни танци за любители и напреднали.

    12 октомври 2019 г., 6:30 pm – 1:30 am

    38500, Ruan Rd, MI

    Специални гости:

    Соня Мембреньо, Чикаго

    Съвместни организатори:

    “Хопа-Тропа”, “Златна Тракия” – Торонто, Канада, “На Хорото” – Торонто, Канада, Танцова формация “Виванов” – Чикаго, “Българика” – Чикаго, “Извор” – Детройт. 

    За контакти:

    586-215-6553 Велеслав Начев, [email protected]

     

    Източник: BulgariansinDetroit.com

  • Петър Богойески: България и Македония ще са заедно в ЕС, като Германия и Австрия

    „Македонска концепция“ е най-прогресивната политическа платформа в страната. България и Македония ще бъдат заедно в Европейския съюз, както Германия и Австрия. На 8 септември Македония отбелязва Денят на независимостта. По този повод Агенция БГНЕС разговаря с Петър Богойески, автор на политическата програма „Македонска концепция“, под мотото „Македония на македонците“.

    Петър Богойески. Снимка: БГНЕС

    БГНЕС: Г-н Богойески, какви са целите на създадената от Вас „Македонска концепция“?

    Петър Богойески: Идеята за „Македонската концепция“ е да бъде предложена на македонската общественост политическа платформа за бъдещето на страната ни, около която гражданите ще се обединят, независимо от тяхната етническа, религиозна или политическа принадлежност. Тя е уникална в Македония, тъй като е отворена за личната инициатива на отделни лица, организации и политически партии, които искат да насърчават „различни“ политики в Македония чрез тази платформа. Извън корупционния елит, който управлява политическата сцена на страната. Един модерен граждански модел, основан на положителни примери от демократичните държави в света, който ще бъде приобщаващ и привлекателен за включване на млади, мотивирани и професионално реализирани граждани, които да дадат своя принос за нашата родина.

    Действащите партии у нас декларативно, повече или по-малко застъпват старата социалистическа концепция за възприемане на нацията под формата на народи и народности, която е антипод на гражданското общество. Но те не предлагат конкретни мерки за реформи в самите партии, а и за обществото като цяло, за да изместим източниците на нашето силно етнизирано общество.

    БГНЕС: Мотото на Вашата концепция е „Македония на македонците. Какво разбирате под това?

    Петър Богойески: Още докато работих над “Македонска концепция”, споменах, че в името на гражданското общество, трябва да се откажем от етноцентричната концепция, която изключва нашите съграждани от другите общности и ги кара да се чувстват асимилирани. Този източник на етнически разделения в нашето общество идва от върховния акт на нашата държава, Конституцията, която в самия преамбюл има анахронична и недвусмислена формула за демократичните държави, че Република Северна Македония е държава на македонския народ и на части от други народи. Според мен Македония е държава на всички граждани, живеещи в нея.

    Процесът на изграждане на съвременна гражданска нация трябва да върви ръка за ръка с процеса на превръщане на историята в обективна. Използвам термина обективна, за да направя разлика от някои политици, които използват термина „промяна на историята“. Подчертавам, че историята не може да бъде променена, както е станало, независимо от нас. Това ще бъде вътрешен процес в македонското общество, вътрешна дискусия за обективност, насочена към прераждане и пробуждане на нашето основно културно-историческо наследство. Разбира се, това е болезнен процес, но това е единственият начин да се преодолее вътрешната криза на идентичността и да се превърне в „камък, който си тежи на мястото“. Признаването и съживяването на НАШАТА история е НАШИЯТ бизнес, основан на факти и исторически доказателства и без политизиране.

    Задачата на нас, политиците, е само да подкрепим и насърчим този демократичен процес, защото от него ще излезе истината, към която всички ние се стремим.

    Хубавото е, че предложената концепция е приета много положително от граждани с различен етнически и религиозен произход. Това, което със сигурност ще представлява интерес за българската общественост, е фактът, че тя е приета положително и от македонските българи. Много от тях познавам лично. Те са изключителни македонски патриоти, професионално реализирани хора и съм сигурен, че ще дадат своя принос. За съжаление много от тях, като основатели на ВМРО-ДПМНЕ, допринесоха много за партията, но тяхното признание дойде от Зоран Заев и Стево Пендаровски.

    В едно демократично общество, където има политици от различен етнически произход на нашата политическа сцена, е недопустимо е игнорирането и недопускането на македонските българи да се изявят. Те са македонци, също като всеки друг гражданин на Македония. Със същите граждански права и задължения. Всички сме деца на Македония. Постепенно под термина македонски трябва да се подразбира политическа, държавна идентичност. Македонецът е гражданин на Република Македония, независимо от неговата етническа или религиозна идентичност.

    БГНЕС: Какви са Вашите прогнози за българо-македонските отношения?

    Петър Богойески: Очакваме с нетърпение този, по същество демократичен и европейски модел, подкрепен от нашите съюзници, включително България, който досега се оказа един от лидерите за положителни промени и процеси в нашата страна. Убеден съм, че Македония и България са обречени да бъдат заедно в рамките на Европейския съюз. Нещо като Германия и Австрия. Заедно сме по-силни! Вярваме в обединена Европа!

    Искам да използвам възможността да поздравя Македония с Деня на независимостта, който се празнува днес, 8 септември.

    Източник: БГНЕС

    .

  • These New Rules to the US Diversity Visa Program (Green Card Lottery) Could Disqualify Millions

    The US State Department announced two changes to the Diversity Visa Program – also known as Green Card Lottery.

    In changes announced in a document on the Federal Register, the State Department now explicitly states that individuals who enter the lottery but not provide all the required information will be disqualified from the lottery for that fiscal year. “Current instructions are not clear that failure to provide that information results in mandatory disqualification,” says the State Department. This includes not submitting a photograph or submitting a photograph that does not fit the requirements.

    The State Department will also require all petitioners to have a valid non-expired passport at the time of entering the lottery. Previously, a passport was only needed at the green card interview stage for those who won the lottery. The Department says the new rule is meant to curb fraud. The Department says individuals and organizations have been known to submit fraudulent entries on behalf of individuals without their consent. If they won, the individuals would then be asked by the fraudsters to make payments for the release of their entry information.

    “Individuals or entities that submit unauthorized entries will often contact unwitting individuals whose identities were used on selected DV Program entries, inform them of the opportunity to apply for a diversity visa, and hold the entry information from the named petitioner in exchange for payment,” says the State Department.

    55,000 permanent resident visas become available annually through a lottery system to nationals of countries with low immigration rates to the United States. An estimated 14 million foreigners participate in the lottery each year, which takes place between October and November.

     

    https://www.mwakilishi.com

    By Irungu Thairu  Sat, 08/06/2019  

  • «Школа номер один». Фильм «Новой газеты» про Беслан

    Прошло 15 лет после самого страшного теракта в истории России.

    Выжившие заложники получили свои компенсации, бесланское кладбище встречает прилетающих в аэропорт ровными рядами одинаковых надгробий.

    Каждое третье сентября центральные телеканалы вспоминают трагедию скупой строчкой среди новостей второго порядка.

    Вот и все, что осталось от Беслана.

    Трейлер филма:

    Почему так?

    Наш фильм — не только о том, что на самом деле произошло в Беслане в сентябре 2004 года. Но и о том, как и почему страна согласилась поскорее забыть случившееся.

    О том, как все мы приняли правила игры, предложенные нам государством после теракта. И о том, как вся нынешняя политическая система России выросла из бесланской трагедии.

    Фильм:

    2019, Россия, докудрама, 72 мин., 18+

    Режиссер: Вадих Эль Хайек

    В главных ролях: Руслан Аушев, Дмитрий Муратов, Юрий Савельев, Элла Кесаева, Елена Милашина, Ахмед Закаев

    .

    Источник: NovayaGazeta.ru

  • Българското училище в Детройт започва на 14 септември

    Можете да се запишете за новата учебна година като попълните Форми за регистрaция и ги изпратите на [email protected]. Училище “България” е регистрирано към Министерството на oбразованието и науката и издава свидетелства за завършено обучение.

    Първият учебен ден ще бъде на 14 септември 2019 г., от 9:30 часа за всички ученици, с тържества по филиали:

    филиал Трой – сградата на Балканския културен център с адрес: 1451 Е. Big Beaver, Troy 48083;

    филиал Плимут – сградата на църковното училище към църквата Nativity of the Virgin Mary с адрес: 39851 5 Mile Rd, Plymouth, 48170.

     

    Източник: Bulgariansindetroit.com

  • МБУ vs. АБУЧ. Мнения по казуса

    “Неприемането на МБУ като член на АБУЧ стана повод за гореща полемика в социалните мрежи” – пише в. “България Сега”, който публикува различни мнения за случая. Поради важността на темата, препубликуваме две от тях. Едното е интервю на Светозар Момчилов със Снежина Мечева, говорител на АБУЧ и директор на БУ “Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон, а другото – мнение на Георги Петров, председател на Борда на директорите на Малко българско училище в Чикаго.

    ————————————————————————————————————–

    МБУ vs. АБУЧ. Интервю на Светозар Момчилов със Снежина Мечева

    Снежина Мечева на Общото събрание на АБУЧ в Пловдив, юли 2019 г. Снимка: АБУЧ

    СМ: Полезна ли е практиката на роене на училищата в чужбина – отцепване на учители и деца и създаване на нови училища, някои от които поради невъзможност да се справят сами се приемат като филиали на други български училища (които може и да са конкуренти на училищата, от които се отцепват)?

    СН.М: За мен този въпрос е риторичен и простият отговор е „НЕ!”. Но нека конкретизирам, защото е ясно по какъв повод ме питате.

    Огромната трудност, която от години създава проблем на образователните звена в чужбина, това е изкуственото роене на училищата – и най-често това се случва по субективни причини. Много трудно е да създадеш училище, да го утвърдиш, да направиш екип, който да работи в разбирателство. И обикновено първосъздателят поема най-големите отговорности, дава възможност на преподавателите да се утвърдят, да получат увереност, авторитетът на училището се гради от всички. В един момент, когато отделен учител е спечелил уважението на родителите и привързаността на децата (което не е единствено негово еднолично дело, а на целия учителски колектив и ръководството му), той вижда възможност да се отдели и сам да направи училище. Ако това е така и се чувства уверен – нека напусне сам и да почне отначало, както първият основател на образователно звено. Да отиде в друг район, където има необхванати ученици, и там да измине същия трънлив път на първопроходник. Никой не може и не трябва да го спира.

    Но по-лесно и бързо е, обаче, да повлече с отделянето след себе си цял клас. Това вече е недопустимо, защото разбива основата на първия, дръзнал да създаде училище. По-малко деца, по–малко финансиране (при планирани вече договори за наеми и заплати), нарушен авторитет, че се случва разединение, ново изпитание и ненужно напрежение, отрицателен пример за тези, които имат наум същите намерения. ”Щом един може – мога и аз.”

    До момента МОН няма нормативна уредба, която да ограничава подобни действия между училищата. Всичко е оставено на морала на хората, участващи в процеса. В някои държави местни закони третират нелоялната конкуренция до определена степен.

    И какво се получава? Отцепеното училище не отива на ново отдалечено място, а се установява в същия район, защото така е най-лесно за родителите (няма да хукнат заради отделилия се преподавател на другия край на града). Работи се на практика със същите деца, но вече се съфинансират от държавата две училища в близки райони. (За онези, които не са в течение на финансовата обвързаност на МОН и училищата в чужбина, трябва да кажем, че Министерството на образованието и науката в България не издържа изцяло училищата зад граница, а частично. Чрез това си участие МОН изпълнява държавното участие по изпълнение на правата и задълженията на българските граждани по Конституцията на България чл.36 (1) и чл.26 ал.(1), отнасяща се до владеенето на български език от българските граждани у нас и по света. Останалата част от задължението е дело на самите граждани – родителите и учителите. Родителите на децата участват с такси за обучение, училищните ръководства търсят допълнителни източници на средства).

    Каква е ползата от такова роене? Субективно галене на егото, че „И аз мога!”. Тези случаи и в САЩ, и по света в не една и две страни, станаха масово явление, след като през 2009 г. МОН се включи със съфинансиране. Дотогава училищата бяхме на самоиздръжка. Някои в продължение на десетилетия.

    Какво се случва на много места? Отцепеният не се справя. Не е лесно, нали? Условията за получаване на съфинансиране от МОН изискват една година самостоятелна работа на училището, през следващата година се получава финансиране по програма „Роден език и култура зад граница”, което е недостатъчно и е нестабилно. В много случаи част от „отцепените деца” напускат. И тогава –„Кой може да ми помогне? Има едно училище със стабилни доходи. Ще опитам с тях.” (Отделилият се никога няма да се върне обратно там, където е рушил.) И новоприемащият вижда облага – готов учител с деца, ще се разрасне и приемащият, и доходите също, а ако има и субективна причина да се състезава с останалите – чудесен шанс! Няма норматив, който да го ограничава. Това е възможност да докаже, че е най-привлекателен, най-способен. Има го този момент. „Те са първи, но аз мога повече…”. Въпрос на критерий.

    Аз никога не бих приела такова отцепено училище, защото един път готов да руши – няма да се посвени да повтори.

    Възможно ли е такова изкуствено разцепление да се случи в България? Никога. А искаме да сме припознати от българската образователна система и в известна степен да я копираме, защото получаваме български бюджетни средства, за да работим и образоваме деца. Да не говорим, че сме и възпитатели на подрастващи, и личният пример е урок по гражданско поведение, което досега никога не сме изучавали в учебник.

    Когато в едно българско училище в родината има субективни несъгласия между директор и учител – или се съобразяваш с ръководителя, търсиш начин да се стигне до разбирателство, или напускаш, но НЕ повличаш учениците след себе си – търсиш си друго училище.

    Такива примери на изкуствено роене в чужбина са негативни, трябва да има норматив, който да ги ограничава, и когато няма такъв – някой трябва да се заеме със задачата да се търси поне морална, принципна отговорност за подобни действия. В случая това е АБУЧ – Асоциацията на българските училища в чужбина. Особено, ако не само роенето без нужда е налице, но има и друг момент – приемащият такива отделили се училища да хареса тази практика, която да му дава възможност да поглъща. И да повтаря, дори да окуражава присъединяване на отделили се. Няма значение, че те може да са на другия край на държавата – континент или дори извън нея. Как ще се контролира един такъв отдалечен филиал? Как ще се знае как работят учителите му, как обучават, какво е мнението на родителите? Не звучи убедително. И това е поредният втори нежелателен инцидент, който също става масово явление.

    Подобни изкуствени разцепления стават все по-често. МОН не желае да влиза в тежки конфликти – че кой ги обича? Но има една АБУЧ, която наблюдава, вижда, преценява, бори се. Години наред апелираме да се създадат нормативи за ограничение. Не се прави. Искат го и българските дипломати по места, които не могат да отказват подкрепа на отделили се, защото няма норматив, на който да се опрат. И дипломатите дават уверение с писмо, че това училище работи или ще работи. Стига се до задънена улица. Някой трябва да скъса порочния кръг. Кой? АБУЧ! Където повечето хора от редовите членове имат ясна представа какво и как се случва.

    Аз лично никога не бих приела такова отроило се училище, още по-малко да стимулирам подобни да се присъединят към мен. И за радост – повечето наши членове се придържат към подобна колегиалност.

    В Лондон имам конкретен пример за достойно поведение на голямо училище – даже две, на г-жа Милена Везенкова. Общо в двете училища има 650 ученици. В отдалечени райони от другите, с голяма българска общност там. В един момент г-жа Везенкова имаше намерение да отвори филиал, без да знае, че наскоро в този район се е открило ново училище – и когато бе осведомена, че там вече има такова – веднага прекрати създаването на неин филиал. Винаги ще я уважаваме за принципността. Тя няма нужда да иска повече. Постигнатото от нея до момента я прави авторитет. И аз съм щастлива, че работим и постигаме заедно, за момент не сме си и помислили да се състезаваме без нужда. Място за градеж на авторитет има за всички – достойно и с отговорна работа.

    И понеже дълги години в Лондон новосъздадените училища се придържаха към подобна принципна колегиалност – били сме за пример. Трябва да отбележа, обаче, че имаше значение наличието именно на посолско училище в Лондон, обгрижвано от посветени посланици (досега общо 8). Защото едно училище към дипломатическа мисия трябва да работи безупречно пред погледа на всички дипломати в него, да дава пример, за да го следват. А ми е коствало години да водя борба за съхранението на т.нар. „посолски училища”, за да убедя МОН. Все още ми коства много, за да се убедят мнозина посланици и консули, които имат друга гледна точка. За радост, външният ни министър – г-жа Захариева, оценява ролята на задграничното обучение и поддържа делото ни.

    Училището ни към посолството в продължение на десетилетия бе единствено. Били сме години наред най-голямото в чужбина. Сега, за моя радост, в Лондон има 16, а в цялото Обединено кралство, заедно с филиалите, вече са към 60. Повече училища – повече проблеми за разрешаване, въпреки необходимостта и полезността. За съжаление, напоследък и при нас в Лондон се появиха проблеми с роенето, именно защото не се взимат необходимите мерки.

    Пример: Колега във Великобритания, именно заради неправомерно роене, бе ощетен морално и материално. В момента води тежка битка с МОН и се е зарекъл да спечели на всяка цена.

    Идва момент, в който се плаща за некоректни действия. И след като друг не се наема да се нагърби с подобна отговорност – АБУЧ е длъжна да го направи по възможния за асоциацията начин като организация с нестопанска цел, създадена на доброволни начала през 2007 г. (когато още няма финансиране от МОН). Осъществява се чрез Етичната ни комисия към АБУЧ и чрез отказ да приема повече такива отделени от други училища за свои членове, или такива, които стимулират този процес. Тежка и неприятна е задачата и поражда конфликт, който никой не предпочита да създава, но „затварянето на очи” и лавирането между разпоредбите, недовършени докрай, води до това. За изминалата учебна 2018-2019 г. Етичната комисия към АБУЧ е разгледала 5 такива сигнали и се е произнесла.

    АБУЧ е създадена от достойни хора, с достойно поведение, и заедно с най-активните си членове доведе до успеха, който тази година доказахме:

    1. Събрахме в Европарламента всички български представители на различните партии заедно и Петицията на АБУЧ за равнопоставеност на българския език и на другите т.нар. „малки езици” отправи сериозна препоръка към страните-членки на ЕС, за изравняване на предимствата на тези езици с предимствата, които ползват утвърдените вече английски, френски, немски и т.н. езици, които притежават матуритетно признание в страните на ЕС. Заедно с българските институции продължаваме да отстояваме идеята си по-нагоре до пълно признание.

    2. АБУЧ постигна нов статут на българския език в САЩ като включи с помощта на български дипломати и МОН българска оценяваща институция – ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”. Техният Сертификат за двуезичност легитимира предимства за българчетата в САЩ и те ги ползват при кандидатстване в университет, колеж или при наемане на работа.

    3. АБУЧ преработи 103-то постановление на МС така, че привилегиите за предимства на българчета зад граница при приемане във висши учебни заведение в България, които досега ползваха само българчетата от старите общности, да важат от тази есен за всички българчета в чужбина. Това стана с изключителното съдействие на вицепрезидента, г-жа Илияна Йотова, и на министъра на образованието, г-н Красимир Вълчев.

    На Конференцията в Пловдив признание получихме от вицепрезидента на България, г-жа Илияна Йотова, от министър-председателя, г-н Бойко Борисов, от министъра на образованието, г-н Красимир Вълчев, от посланици и народни представители, дори от напълно независим човек, прославил България по целия свят, г-н Димитър Бербатов, който няма нужда от ПР–акции, а е с нас от десетилетия с проекта на неговата фондация „Успелите деца на България”. Той знае как се постига и неговата висока оценка също е мерило за нас.

    Неслучайно АБУЧ е сочена навсякъде като пример за постигане на общонационални цели в обучението по родни предмети зад граница, пример за масовост, за следване. Кои други успяват така? Без пари, доброволно, вече 13 години? (Това е информация за тези, които в социалните мрежи питат: „Кой им плаща на тия?”)

    И ако са засегнати интересите на неколцина, трябва ли да бъде пометено всичко с цената на недостойни обвинения и в доста случаи с неподходящ език? Не може и не бива. Винаги има неудовлетворени хора, които търсят начин да се разбие авторитет, който дразни с постиженията си, защото и Пелинко го е казал: „В България, ако се роди гений, то това ще бъде единствено геният на завистта”. Само преди няколко дена един Шампион номер 1 – Луис Хамилтън, каза: “Когато хората говорят лошо за теб, не го приемай лично, защото те всъщност говорят за себе си.”

    СМ: Има ли нужда от райониране (практика, която се прилага за училищата в САЩ и България) с цел да се избегне пренасищането в определени райони с училища?

    СН.М: Отново ми задавате риторичен въпрос, който съдържа отговора си – Разбира се.

    Добре е, че споменавате , че това е практика не само в България, а и в САЩ, по отношение на равномерното разположение на училищата в определени райони. УС на АБУЧ има от години предложение в МОН за райониране в големите градове, именно за да няма пренасищане на училища в даден район, а „пустеещи“ области в друг. Това може да не е възможно навсякъде, но където има големи български общности – трябва да се направи и да се дадат възможности на дипломатите по места да сътворят и боравят с такава информация. Ние от АБУЧ сме съдействали с предложение, което отчасти е залегнало в чл. 17 на новото Постановление на Министерски съвет № 90 – цитирам:

    “Чл. 17. (1) Междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина събира и обобщава информация за градовете и районите, в които българските неделни училища осигуряват в достатъчна степен обхвата на децата и учениците, които желаят да се обучават в тях.

    (2) Определянето на градовете и на районите по ал. 1 е в съответствие с броя на българските неделни училища и на децата и учениците в тях, разположението на училищата, концентрацията на деца от българска общност, капацитета на помещенията, в които се провежда обучението, времето за пътуване и други фактори, които имат отношение към достъпа до българското неделно училище в чужбина и ефективното му функциониране.

    (3) Междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина съгласува информацията по ал. 1 с ръководителите на задграничните представителства и представя на министъра на образованието и науката сведение за градовете и районите, в които мрежата от български неделни училища в чужбина е достатъчна за обхвата на децата и учениците, които желаят да се обучават.”

    СМ: Какво е лоялна и нелоялна конкуренция между българските училища в чужбина?

    СН.М: Мисля, че в отговорите си по-горе обясних, даже с примери.

    Малко некоректно е да чуваме обяснения в интернет пространството, че ние, учителите, видите ли, не сме бизнесмени. Ами да – не сме. Вие съхранението на национално съзнание първо като бизнес ли го възприемате, или като национална, родова кауза, стремеж за оцеляване на корена? Ние така сме започнали и затова сме постигнали. Не да печелим, а да крепим българското. Голяма част от учителите и ръководителите на българските училища в чужбина се реализират в други сфери на чуждите икономики по страни, тяхната основна трудова заетост не е в българските съботно-неделни училища. Много от тях нито се изхранват, нито ще се пенсионират с работата си в тях. Това е учителят – възрожденец, било той древен или съвременен. Не ни давайте за пример бизнеснюха на съвремието. Ние сме духовници и се борим да възпитаваме такива последователи. Който не знае да уважава първите, в един момент ще бъде задминат от подобни нему неуважаващи. Тогава ще прозре.

    Задава ни се въпросът: „Защо УС на АБУЧ първо е приел кандидатурата на въпросното училище, а в последствие предоставя решението на висшия си орган – Общото събрание, на което гласува против?”.

    Отговарям: Първо, през годините е давана препоръка на това училище за приемане за наш член, именно за да се декларира, че то има заслуги и постижения на утвърдило се училище с голям брой ученици в общността. Да се докаже, че въпреки някои съображенията – това е опит да се постигне колегиалност на място. Последна актуализирана препоръка за членство на МБУ в АБУЧ е дадена от член на УС в началото на 2019 г. и тя е одобрена от УС. Но месец преди Общото събрание на АБУЧ, което по устав трябва да приеме новите членове, на 26-ти юли (в случая това бяха 5 юридически члена, български училища), се установява, че това училище – кандидат-член, е закупило сграда на 30-и май в непосредствена близост (около 2 км отстояние от всяко) до ДВЕ големи и отдавнашни училища в същия район. В този случай има риск от поглъщане не на едно, а на две училища. Училищният ръководител на второто училище, което е отдавнашен активен член на АБУЧ, изказва свое лично мнение пред ОС на АБУЧ, за нелоялното отстояние на новата сграда на новото училище от другите две, и гласува „против“, а училищният ръководител на другото близко училище, дало препоръката – гласува „въздържал се“ . И двете училища в района, в чиято близост е закупена сградата на МБУ, са първите училища в Чикаго, които имат заслуги за развитието на обучението на български език в САЩ, като цяло.

    От две училища тръгва идеята за лицензиране на българските училища в САЩ към МОН още през 2001 г. Тогава още няма съфинансиране и никакви облаги за учителите. Искането е единствено да се издават на учащите се в чужбина удостоверения за обучение по родни предмети и оценките да са признати в България.

    И още нещо по обсъждания казус за отказ на членство в АБУЧ: Едното от засегнатите две училища е инициаторът за признаването на българския език в щата Илинойс, САЩ. Със съдействието на някои български дипломати в гр. Чикаго и гр. Вашингтон, днес в общо 10 щата се възползват от тази възможност. Такива щати ще се множат тепърва.

    Затова нека си припомним колко масивна беше личната атака срещу инициатора на това глобално признание за българския език в щата Илинойс, когато той сам, без ничия помощ пое първоначалната инициатива през 2015 г. Тогава се поде кампания срещу него, че е лъжец и манипулатор, че е химера да се мисли, че българският език може да бъде част от американската образователна система, че с това той лъже и иска да си направи ПР. Да не говорим и за непубличните устни нападения срещу него, че лъже и манипулира. Вие, г-н Момчилов, като човек и журналист, сигурно ще можете да си представите какво означава това. Дава ли си някой сметка какво е коствало тогава това на обвинения и кой ще му се извини, когато само след две години доказва правотата си, че това е възможно, че е работил за България, а не за свой ПР? През 2017 г.той подема отново инициативата в осъществяване на идеята си, като този път включва и прозорливи български дипломати. И само след няколко месеца през 2017 г. успява да докаже, че българският език може да е част от образователните системи на 10 различни щати чрез програмата Seal of Biliterasy (Печат за двуезичност). И не само това. За първи път български университет е признат за институция, оценяваща знанията по бълг. език в САЩ. От 2017 г. са проведени 5 сесии на теста по български език от ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски“, с над 100 успешно издържали български ученици от всички училища в гр. Чикаго, гр. Вашингтон и др., които са получили върху американските си дипломи Seal of Biliteracy за владеене на български език.

    И когато се доказа, че този човек извоюва това за всички, не само за неговото си училище, няма извинения за причинените му морални щети и удар по достойнството му. На същия словесен линч той е подложен и сега в социалните мрежи, по повод на неприетото в АБУЧ училище. Кой има нужда от това недостойно поведение и какво цели?! Докога ще се мълчи за тези неща? Докога доказалите се ще бъдат третирани като нарушители (и това е мека дума, която се използва срещу нас)? Залети сме с доста кална реторика от всякакви. Но ако не спираме, то е защото си знаем силата и възможностите. Слава Богу, огромната аудитория членове е с нас. Това се доказа и в избора на крайното решение на АБУЧ.

    Доскоро е имало вяра в поръчителя за кандидат-члена на АБУЧ, че трябва да се загърбят старите изяви и да се тръгне напред в по-добра хармония, и затова по-рано са давани препоръки за приемане на училището в АБУЧ. Идеята е: Нека опитаме заедно. Макар че: АБУЧ съществува от 13 години, защо желание за присъединяване към нас не е показано по-рано? Защо не се пожела да се работи ведно за общите ни постиженията, а това става чак сега, когато вече за всички е ясно, че успяваме? Препоръките се дават въпреки това. С добра воля.

    Голямото, разраснало се по един или друг начин училище (знаем, че е станало с почтени усилия, но не само), застрашава съществуването на други две, не по-малко достойни. Не ни уверявайте, че това е пазарна икономика, която не разбираме (такава версия наскоро се пусна във Фейсбук от лично заинтересован да докаже правотата на поглъщащия). Ние не продаваме чушки по пазарите. Ние претендираме да възпитаваме морал – граждански морал.

    И още нещо – задаваме си въпроса: Във времена, когато в България се спори да има ли финансиране на партиите, едно училище апелира за партийна субсидия на управляващата партия. Всички го чухме по медиите и у нас, и в чужбина. Обединение ли призовава такова поведение или допълнително разединение на страната ни на партийна основа? АБУЧ винаги е декларирала своята аполитичност и готовност да се работи надпартийно, защото това е национална кауза.

    Когато назря необходимостта повечето в УС на АБУЧ да кажат мнението си дали такова училище трябва да е наш член, се разбра, че това е не просто сложен, а най-сложният въпрос за всички. И за съжаление никой не иска да е отговорен за последващите тежки реакции, най-малко държавните институции. Оставаме ние – поборниците, учителите, истинските възпитатели. Тогава решихме: Нека го предложим на всички наши членове, да видим становищата – не сме нарушавали личното достойнство на никого, изложили сме го за обсъждане от висшия ни орган – Общото събрание. И на въпросното събрание въпросът за обсъждане бе подет не от този, когото сега се мъчат да изкарат най-черен, а от другите училища, засегнати от новата заплаха. Трудно беше за членовете ни, но след това, което чуха – взеха своето решение. То беше отказ. Не одобрихме приемането на този кандидат-член на АБУЧ.

    И се започна грозната атака срещу нас. Фейсбук изобилства с лъжи, обвинения, грозни квалификации, словесен линч срещу достойни хора, които могат да доведат до съдебна зала и ако трябва – ще се случи. Свидетели сме на манипулации от администратори на Фейсбук страници (ще се разбере доколко наказуемо е това тепърва). Дават предимство на становищата на хулителите, а нашите мнения, които опонират аргументирано – изчезват от приоритетните места за четене. Дори сме обвинени затова, че болшинството от УС на АБУЧ искаме да докажем справедливата си позиция. Нямали сме право, трябвало да седим с наведени глави и да поемаме лъжите и хулите. Съжалявам – не сме научени на това.

    Само двама от Управителния ни съвет сме от първите. Други са след нас, а някои са съвсем млади. В този Управителен съвет сме 5 носители на отличието „Българка на годината”. Това са ръководители на училища в най-големите български общности по света. Доказателство за достойната работа на УС в полза на всички и навсякъде по света в името на България са още и държавните отличия на ръководените от нас училища от всички държавни институции в България, свързани с българските училища в чужбина. Някои от нас носят признания и от институциите на чуждите държави. Това говори достатъчно.

    СМ: Нужно ли е в постановлението за българските училища в чужбина да има антимонополна клауза?

    СН.М: Да Ви кажа, тази словесност не ми подхожда, дори и да е вярна – антимонополна? Как да говорим за монопол, когато става дума за Духовност, Корен, Език, Нация? Нужно е просто държавата, която тръгна заедно с нас да брани Българското, да създаде норматив, който да ограничава нередните явления, които разбиват градеж и затвърждават негативната характеристика за нас, всичките българи, че не можем да се обединим. Можем и АБУЧ го доказа! Но е ясно, че „прангите” на наследени от робски времена „практични способи за оцеляване” ще живеят дълго, ако им даваме възможност да се коренят.

    СМ: Какви са начините за повишаване на качеството и конкурентоспособността на българските училища в чужбина?

    СН.М:

    – Стриктни правила от страна на МОН за създаване на новите училища, както и на училища с друг адрес;
    – Способи за противовес на некоректно поведение от страна на МОН;
    – Дистанциране от политическо влияние на процесите;
    – Търсене на обединяващи каузи и политики;
    – Съграждане на обществено-държавното начало като възможен и единствено добър пример;
    – И най-вече – възпитание на етика, която да е достойна да възпитава.

    —————————————–

    Светлозар Момчилов и Георги Петров. Снимка: в. “България Сега”

    МБУ vs. АБУЧ. Мнение на Георги Петров, председател на Борда на директорите на МБУ

    Мненията, изразени по-долу, са вследствие на наблюдения и ЛИЧЕН анализ на случващото се в българската общност в района на Чикаго в последните 17 години. Планирам да изпратя и копие от този анализ до МОН, където се надявам да предизвикам поне дискусия, която да адресира изброените от мен проблеми, както и да се работи върху план за бъдещето на училищата в чужбина и тяхното място сред развиващите се български общности зад граница.

    Този мой опит за анализ е породен вследствие на изказването на г-жа Снежина Мечева: „Основен проблем за българските училища в чужбина – роенето.”

    Изключително съм несъгласен с изразеното мнение и ще се опитам да Ви обясня защо, както и да Ви убедя в правотата си.

    „Роенето“ е краен резултат, следствие на някакъв проблем или проблеми. Само по себе си не означава нищо и няма никаква стойност, ако не се анализират всички фактори, довели до „роене“, и то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО във всеки един отделен случай. Няма универсална формула, но съществуват общи тенденции. Знам, че някои ще се почувстват засегнати или обидени, за тях мога да кажа само едно – Insult is not given, its taken. Така че ако някой се почувства обиден или засегнат – съжалявам!

    По-долу на няколко места ще употребя думата бизнес. Това е така, защото всяко едно училище, което борави с и управлява парични средства, си е бизнес, без значение дали е за печалба (for profit), или с идеална цел (non-profit). И двете се подчиняват на едни и същи правила, само крайната им цел е различна. Също така е важно да се отбележи, че училищата в чужбина са ЧАСТНИ, т.е. самостоятелни и независими, и като такива те трябва да се подчиняват на пазарните механизми в съответната държава.

    Три са факторите, които обуславят този процес:

    – социален/личен;
    – икономически;
    – академични.

    В много от случаите, които аз съм наблюдавал, е обикновено комбинация от поне два.

    Социален/личен:

    Това е най-трудният фактор за анализ, понеже всеки човек е различен сам по себе си. И когато стане така, че двама или повече души са стигнали до момент, в който повече не могат да работят заедно, то е нормално да се разделят. За съжаление това е нещо, което може много трудно да се контролира, и ако имаше някакъв начин това да се случи, съм сигурен, че една голяма част от философията и психологията нямаше да съществува.

    Икономически (ръководене на бизнес, работа с родители, отчетност, конкуренция):

    Това за мен е най-големият проблем от трите. Голяма част от училищата се ръководят единствено от директор, който обикновено има само педагогическо образование. Няма как един такъв човек да може да се справи с това да управлява едновременно бизнес и училище на високо ниво. Трябва да може да се разбират неща като това да си конкурентно способен, да можеш да боравиш с документи, да можеш да си направиш бизнес план или разчет, да си пресметнеш какви са ти основните разходи, да прогнозираш какви ще са ти приходите и т.н. Това са наистина твърде много неща, справянето с които за някои е непосилна задача. След като МОН започна програмите за финансиране, това, освен глътка въздух, доведе със себе си и една голяма и понякога доста трудоемка система за отчитане. Въпреки че се направиха доста подобрения в последните години, все пак си отнема много време.

    Липсата на разбиране на пазарните процеси и най-вече това да си конкурентно способен и да работиш добре с родителите, са обикновено най-големите проблеми на училищата, които биват напускани. Родителите търсят качество, а не обучение на всяка цена. Ако ръководителят се отнася лошо с родителите, ако не ги разпитва за техните нужди, а си работи, както той си знае, няма как да остане в бизнеса за дълго време. Родителите искат да бъдат изслушвани и да имат право на избор, било то различни часове в различни дни, избор от извънкласни дейности, начини на плащане и т.н. В този аспект е много важно и да се правят входящи и изходящи интервюта, както на родители, така и на учители – защо идват и защо си тръгват. Сигурен съм, че много от Вас не го правят и затова не знаят защо им се случва това, което им се случва. Едно такова интервю отнема по-малко време от писането на жалба до етичната комисия, например. Друго интересно нещо във връзка с комуникацията, което се забелязва, е как някои от директорите си позволяват буквално да хулят МОН, и то на всеослушание и в социалните мрежи. Абсолютно недопустимо е за един ръководител да се държи по този начин – ако вземаш субсидия, но имаш някакви противоречия, реагирай културно, намери начин да бъдеш чут. Публичните хули със сигурност не са начинът.

    Публичната отчетност е друго нещо, което мнозина не разбират. Повечето училища са регистрирани като дружества с идеална цел и те са ДЛЪЖНИ да дават отчети пред родителите си. За съжаление част от училищните ръководители виждат в училището една добра възможност за добър допълнителен доход. И когато учителите и/или родителите видят да се случва такова нещо, неминуемо е да си тръгнат.

    Друг голям ефект от финансирането от МОН е, че се породиха сравнително добри условия за създаването на конкуренция. И това е изключително добро нещо. Конкуренцията повишава качеството. Това е факт! Разбира се някои от Вас ще кажат – да, ама повишава разходите на правителството. Да, ама създава по-добро обучение, е моят отговор! Конкуренцията е нещо здравословно за всеки, който я има. Тези, които я нямат, трябва да бъдат готови, че във всеки един момент някой ще има по-добри идеи от тях и ще направи опит да ги осъществи. Няма такова нещо за „райониране“ и тям подобни – ако родителите виждат някъде по-добри условия за тях и за децата, те ще са готови да пътуват малко по-дълго. Имайте предвид, че те вече са отделили свободния си ден, за да заведат децата на училище (въпреки протестите на последните), и ако са направили това, то, повярвайте ми, това да пътуват малко повече изобщо не го и мислят, че е проблем за тях. Типичен пример са деца в нашето училище, които пътуват от центъра на Чикаго, за да дойдат при нас, и в процеса минават не покрай едно, а покрай 5 (пет) други училища. И това е така, защото основно правило в бизнеса е, че клиентът купува винаги ПОЛЗИ (customers always buy benefits not features).

    Друг голям, не разбиран от мнозина проблем е, че поради някаква причина много ръководители си мислят, че някой им е длъжен за нещо. Няма такъв филм! Това нещо може да съществува само и единствено при липсата на каквито и да е финансови взаимоотношения. Щом има ситуация, в която някой плаща, за да получава, или на някого се плаща, за да работи – те не са Ви длъжни, напротив – Вие на тях сте длъжни!

    Академичен (остарели срещу нови методи на преподаване, неразбиране на естественото развитие на училищата в чужбина):

    Това е частта, от която някои най-много ще се почувстват засегнати. Наблюдават се две вълни на създаване на училища (поне в Америка) – първа вълна преди около 10-15 години и втора вълна от последните 5-6 години. Те си имат собствени уникални характеристики.

    Първата вълна са преподаватели от „старата школа“. За съжаление техните методи на преподаване не са особено приложими в съвремието, в което живеем. Ще дам пример – преди 2 години преместиха един цял клас при нас, защото родителите бяха възмутени, че в другото училище им дават за домашна работа да пишат по 50 пъти една и съща дума. Извинявайте, ама това е просто несериозно! Не съм преподавател, но ако това се беше случило на моето дете, аз бих си тръгнал веднага. Тук се борим да запазим пламъчето на българското, а не да мъчим децата. И какво ще стане, когато това дете се яви на изпит за двуезичност, например – ще препише въпросите без грешка може би? Да не говорим за неразбирането на новите технологии и прилагането им в учебния процес. Обучението на децата в чужбина трябва да е съпоставимо с това, което те получават като условия в училището в съответната държава. Не може да ходи детето 5 дни в хубаво и уредено училище – и на 6-ия ден да е затворено в дупка, и да се очаква това да е качествен процес. Това, последното, се отнася и към по-горното за конкуренцията. Училищата в чужбина, освен между себе си, се съревновават и с местните. Деца и родители виждат разликите и ако те са нещо, което не могат да приемат, просто си тръгват, анблок.

    Втората вълна е тази, която като цяло е по-привлекателна за младите родители. Не забравяйте, че повечето от родителите на децата, които сега ходят на училище в чужбина, са ходили на училище в края на 90-те и началото на 20ХХ (б.р.: Вероятно авторът е имал предвид началото на XXI век). Това са учители, които боравят по-лесно с технологии, и като цяло са по-близо, както до децата, така и до родителите. Нормално е и да са по-привлекателни. Това са и хора, които са готови да експериментират и да въвеждат по-интересни и съвременни методи на обучение.

    Има и трета вълна в развитието на училищата в чужбина и това е нещо съвсем ново от последните не повече от 5 години – естествената им трансформация от училище към културен център. Това е процес, който е тясно свързан с развитието на българските общности в големите градове. Има все повече концерти, театри, фестивали, събирания и т.н. Нормално е училищата да заемат централна роля едновременно и като организатори, и участници. Засилва се и сътрудничеството с подобни организации, както в други градове в съответната държава, така и с България. Тези, които подценяват този процес или просто решават, че не искат да участват в него, са обречени. Родителите искат децата им да се изявяват, искат да са част от ставащото в общността, а не само странични наблюдатели.

    И накрая, след всичко казано по-горе, ето и моето обобщение – училищата с неадекватно управление ще продължат да се разделят, губят деца и отпадат, без значение дали членуват в АБУЧ или не. Ако не се следят и разбират гореизброените процеси, те просто ще станат жертва на естествения подбор, където по-добрият и по-можещият оцеляват, за сметка на неразбиращия и неможещия да се адаптира. А как АБУЧ подхожда към по-горните проблеми, си е тема на един съвсем отделен разговор.

    Ето някои от нещата, които аз смятам за възможни решения:

    – Подобряване на управлението – или чрез привличане на хора (родители), които разбират от бизнес, или, например, курсове по бизнес за начинаещи за ръководителите на училища. Може би не е лоша идея това да се предложи и да бъде организирано от МОН. Едва ли ще е много скъпо и трудоемко да се организира онлайн курс, например.

    – Подобряване на отношението с клиентите (customer service) – клиенти в случая са всички учители, родители, деца и служителите на МОН.

    – Прилагане на нови технологии в обучението и по-добри условия в училищата. Всеки може да си купи прожектор и екран в комплект до $200, например.

    – Трябва да се работи с МОН за създаване на начини за преквалифициране на учители. Има много такива, които са завършили в съответните държави, но не отговарят на условията на МОН. Трябва да се намери начин тези хора да могат да работят в българските училища.

    – Запазване на конкуренцията – на мен лично много ми харесва идеята, която МОН прокара с програмата “Роден език и култура зад граница” и с постановление №90/2018. Това е добро – започваш и една година работиш, ако се докажеш, тогава имаш достъп до субсидии.

    – Потърсете начини за обединение с друго училище – и в това няма нищо лошо, напротив. Основната тежест на всяко едно училище е администрацията. Тя е еднаква, без значение дали имате 50 или 100 деца.

    – Да се настоява пред МОН представителите на държавата по места (консули, посланици и т.н.) да изпълняват и ролята на медиатори при възникнал конфликт. Не да се пишат дописки и да се сочат пръсти, а наистина да се види какъв е проблемът, като се изслушат и двете страни, и да се направи опит да се намерят допирни точки. Специално за САЩ мисля, че е време да има на щат в посолството във Вашингтон човек, който да се занимава само с училищата тук.

    – Сътрудничество с други училища, даже и да ги чувствате като свои конкуренти. Това е много силен елемент, който се вижда от всички родители и от представителите на съответната общност.

    – Създаване и работа по програми с български общини, училища, организации и институции. Има много възможности, които все още не се използват.

    Източник: “България Сега”

  • ГД “БОЕЦ” за оставката на Пламен Георгиев

    По повод подаването на оставка от Пламен Георгиев като председател на КПКОНПИ, Гражданско движение “БОЕЦ” пише на сайта си следното:

    “Пореден пробив и успех, с който отново доказваме, че гражданите можем да се борим с мафията и да постигаме успехи в тази битка! Цветанов, Порожанов, Цачева, сега и Пацо Терасата и още една дузина зам.-министри, депутати и висши чиновници си заминаха! В основата бяха разследвания на свободните медии – Биволъ, “Свободна Европа”, “19 минути”, Фрогнюз и др., както и на АКФ. За всички тези случаи БОЕЦ внесохме сигнали до прокуратурата, КПКОНПИ и други институции, като принудихме мафията да разследва сама себе си и да даде жертви!

    ПРЕДИСТОРИЯТА!

    На 01.04.2019 г. БОЕЦ внесохме сигнали до КПКОНПИ и прокуратурата по повод публикуваният от Биволъ доклад на антикорупционната комисия по извършена проверка на Цветан Цветанов, в който са установени несъответствия за стотици хиляди лева, но комисията манипулира данните и прекратява проверката. Сигналите са срещу Цветан Цветанов и Пламен Георгиев за данъчни, финансови, имотни, документи и други престъпления от общ характер, включително и за организирана престъпна група за данъчни измами. БОЕЦ публикувахме и входящите номера на сигналите. В сигналите прилагаме и разследване на сайта Биволъ за данни за документна измама в декларацията на Пламен Георгиев: https://bivol.bg/apartgate-plamen-georgiev-2.html

    На следващите ден Пламен Георгиев заяви пред медиите, че срещу него нямало сигнали. Междувременно почти ежечасно излизаше и нова информация за далаверите и балконовите изпълнения на Пламен Георгиев. Вчера (б.р.: на 30 юли) адвокат Николай Хаджигенов съобщи, че е внесъл сигнал срещу шефа на КПКОНПИ. БОЕЦ допълнихме и обобщихме цялата информация, известна до момента, и внесохме нови сигнали, този път СПЕЦИАЛНО И САМО срещу Пламен Георгиев. Получихме и входящи номера и уверенията на институциите, че ще бъде извършена „пълна и цялостна проверка“. Пламен Георгииев ще проверява Пламен Георгиев. Така, както е проверил и Цветанов, според документите получени от БОЕЦ и публикувани от Биволъ! Само в България крадецът разследва сам себе си или слугата разследва господаря си!

    На 02.04.2019 г. БОЕЦ сезирахем и ДНСК за незаконното строителство на терасата на Пламен Георгиев и на Столична община бе разпоредено да извърши проверка!

    На 04.04.2019 г. БОЕЦ организирахме протест пред Министерски съвет под надслов „ИМА КОЙ ДА ВИ НАКАЖЕ“, като под упражненият граждански натиск същият ден Борисов поиска от Пламен Георгиев да излезе в „дълъг отпуск“! Гражданите скандираха под прозорците на премиера „БУДА – МАФИЯ“, „ОСТАВКА“, „ИМА КОЙ ДА ВИ НАКАЖЕ“ И „ВИЕ СТЕ ПОЗОР – ОСТАВКА И ЗАТВОР“.

    Видео от протеста:

    https://www.svobodnaevropa.bg/a/29861861.html

    БОЕЦ внесохме и сигнал до Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и преди две седмици получихме отговор, че Комисията е образувала проверка срещу Пламен Георгиев, като проверки са образувани и по другите сигнали на БОЕЦ срещу Сотир Цацаров, Иван Гешев и Антон Славчев.

    Резултата от журналистическите разследвания на “биволите” и сигналите, протестите и действията на БОЕЦ е ОСТАВКАТА НА ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ! НАРЕД Е ГЕШЕВ!

    Междувременно срещу Биволъ бе образувано прокурорска проверка по анонимен и фалшив сигнал, като на журналистите от медията бяха изпратени призовки! Известно е, че те не живеят в столицата, а Атанас Чобанов, главен редактор на Биволъ, е с адрес и местоживеене във Фарнция. Целта бе да бъдат обявени за издирване и задържани, като обществена реакция в тяхна защита и международният отзвук срещу репресивните действия на прокуратурара осуетиха плана на мафията. Асен Йорданов бе разпитван в продължение на 4 часа в ГДНП, без да му бъде предоставена възможност да се запознае с материалите и преписката срещу него!

    Срещу БОЕЦ бяха образувани две досъдебни производства също по фалшиви сигнали, две ревизии от НАП, разпоредени от ВКП, по лично разпореждане на Цацаров и на председателя на БОЕЦ, Георги Георгиев бяха повдигнати обвинения. Това е цената, която плащаме за нашата непримиримост, но всяко усилие, риск и съпротива си заслужават. Показваме и доказваме, че гражданите сме по-силни от мафията и даваме кураж на хиляди! В ход е мащабна и организирана офанзива за унищожение на “биволите” и бойците, която има обратен ефект!

    В момента действията ни са фокусирани срещу избора на Гешев за главен прокурор и издигната от нас и група граждански организации номинация на следовател Бойко Атанасов за поста! Гешев трябва да последва съдбата на Пламен Георгиев и Цветанов. Не можем и няма да допуснем един компрометиран и зависим човек да бъде сложен от мафията за още седем години начело на прокуратурата!”

    Целият текст – тук.

    .

  • Иванчева и Петрова с жалба до Лозан Панов, лични данни от делото им в интернет

    Материал на OFFNews

    Биляна Петрова и Десислава Иванчева. Снимка: OFFNews

    Бившият кмет на Младост Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова подават днес жалба за изтичане на техни лични данни, както и на още около 100 лица, свързани с делото за подкуп, по което двете бяха осъдени съответно на 20 и 15 години затвор на първа инстанция.

    Незаконно са публикувани 127 документа (над 1200 страници) с ЕГН, адрес и други лични данни, обясняват Иванчева и Петрова.

    Скандално е, че в интернет се разпространяват ЕГН-та на известни и публични личности – като главния архитект на София Здравко Здравков, полицаи, експерти от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, строителни фирми “Артекс”, “Гаранти Коза”, Националната асоциация на строителните предприемачи и много други.

    Трагикомично е, но на ареста служителите на КПКОНПИ бяха с маски, а сега ЕГН-тата им се разпространяват свободно в интернет чрез файлове, създадени от съда и прокуратурата, твърдят Иванчева и Петрова.

    Призоваваме компетентните органи да направят спешна проверка – дали това е хакерска атака или Специализираният съд и прокуратура грубо погазват законите, пишат Иванчева и Петрова.

    Жалбата им е до председателя на ВКС Лозан Панов, до Дирекция „Киберпрестъпност” в ГДБОП-МВР, до Председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов и до Главния инспектор към ИВСС г-жа Теодора Точкова.

    Публикуваме жалбата на Иванчева и Петрова без редакторска намеса, заличени са само личните им данни.

    ЖАЛБА

    Относно: вероятно “хакване” на сървър на Специализирания наказателен съд (СНС) и разпространяване в интернет на 127 документа по НОХД 2617/2018 г. на СНС, над 1200 страници, съдържащи лични данни (три имената, ЕГН, адрес, граждански статус и др.) на почти 100 лица, в това число служители на МВР, ДАНС, КПКОНПИ, вещи лица, политици и общински служители, адвокати, подсъдими и други.

    от Биляна Емилова Христова-Петрова, ЕГН —-, адрес —-, тел. ——, и Десислава Петрова Иванчева, ЕГН —————-, адрес ———-, тел———–,

    срещу: Специализиран наказателен съд и Специализирана прокуратура /данни за администратора – орган на съдебната власт или за обработващия лични данни/.

    Уважаема г-н председател Панов, Уважаеми г-н/г-жо Директор на Дирекция “КИБЕРПРЕСТЪПНОСТ”, Уважаеми г-н Председател на КЗЛД, Уважаеми г-жо главен инспектор Точкова,

    Установихме нерегламентиран достъп до компютърно-информационни ресурси, в резултат на което в интернет са налични поне 127 файла с документи по съдебно дело 2617/2018 г. (над 1200 страници), създадени от Специализирания наказателен съд и Специализирана прокуратура и съдържащи лични данни на около 100 лица.

    Посочване на действия и/или актове на администратора на лични данни, които са нарушили правата на жалбоподателя – описание на твърдяното нарушение, време и място на извършването му, характер на използваните данни и операции, както и всякакви други обстоятелства, при които е било извършено:
    Файловете се намират поне на 3 сървъра, достъпът до тях е свободен и личните данни не са заличени. В Приложение № 1 е дадено подробно описание на адресите и имената на файловете.

    Изтеклата информация (над 1200 страници) е от следните видове и създатели:

    1. Обвинителен акт – текстови файл в word формат. Създаден от Специализирана прокуратура. Наличен на интернет сайт “legalworld.bg”; Файлът е наличен в момента.

    2. Двадесет (20) броя протоколи от съдебни заседания за периода 07.09.2018 г. до 15.03.2019 г.- текстови файлове в word формат. Създадени от Специализирания наказателен съд. Налични на интернет сайт “legalworld.bg”. Файловете са налични в момента.;

    3. Мотиви по НОХД 2617/2018 г. – 1 брой файл в pdf формат. Създаден от Специализирания наказателен съд. Този файл е изпратен от служител на съда до 131 имейл адреса, без да са заличени личните данни. Пуснали сме жалба до ИВСС (вх. № 14233 от 05.06.2019) и до ВКС (вх. № В 1071 от 05.06.2019), но до този момент няма отговор. Открихме още 1 интернет сайт, където файлът е качен. И трети сайт с линк към втория. Файловете са качени около 15.05.2019 г. и са налични до момента.

    4. Извадки от ВДС, приложени по делото – 104 файла в jpeg формат. Файловете са идентични със създадени (сканираните) от СНС (предоставени са ни официално като страна по делото) – има пълно съвпадение на картината, в т. число оставени следи (линии, петна и други) от принтера и скенера. Първоначално по делото тези файлове бяха класифицирани като секретни, защото от тях могат да се направят изводи за ползването на СРС от компетентните институции. Налични на интернет сайт “legalworld.bg” Файловете вероятно са качени през декември 2018 г. и са налични до момента;

    Файловете, съдържат лични данни на следните групи лица:

    1. Наши лични данни – максимално подробни – имена, ЕГН, адреси, граждански статус, имена на роднини, банкова информация, данни за здравословни проблеми и други;

    Лични данни (три имена и в повечето случаи ЕГН) на около 100 лица от следните групи:

    2. Политици и служители на Столична Община – главният архитект на Столична община, арх. Здравко Здравков, гл. архитект на район “Младост” и други;
    3. Служители на МВР, ДАНС, КПКОНПИ;
    4. Собственици и служители в строителни фирми, като “Артекс”, Национална асоциация на строителните предприемачи, “Гаранти Коза”, “Булстар” и др.
    5. Вещи лица към съда, част от тях служители на МВР;
    6. Поемни лица;
    7. Адвокати, защитници и роднини;

    Обобщение

    Както се вижда от фактите, описани по-горе и в приложение № 1, общо 127 файла с над 1200 страници от документите по дело НОХД 2617/2018 на СНС с лични данни на около 100 лица са налични общо на 3 сървъра, като на 2 от тях е файлът, изпратен от имейл на Специализирания съд.

    Но на третия сайт/сървър (http://legalworld.bg) има 125 файла по делото, за които нямаме идея как са достигнали до там – дали става дума за хакерска атака или нерегламентирано изпращане от длъжностни лица. Този нерегламентиран достъп до компютърно-информационни ресурси е сериозен пробив на сигурността на данните, обработвани от Специализираната прокуратура и Специализираният наказателен съд. Възможно е в интернет да са изтекли данни по още много дела, свързани с работата на тези две институции, а в тях се разследват и гледат дела, свързани с тероризъм, организирани престъпни групи, престъпления на високите етажи на властта и други. Всичко това може да има негативен ефект не само върху засегнатите физически лица, но и за съдебната система и за националната сигурност.

    При осъществяване на свои функции служителите на КПКОНПИ например ползват маски, за да скрият своята самоличност, а след това ЕГН-тата им се разпространяват свободно в интернет чрез файлове, създадени от съда!

    Считаме, че посоченото обработване и разпространяване на личните ни данни представлява нарушение на правата, предоставени ни от Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на лични данни и ЗСВ.

    Искане:

    Моля на основание правомощията Ви да разпоредите проверка за:

    1. Има ли нарушение при обработката и разпространение на личните данни и по чл. 64 от ЗСВ?
    2. Как са достигнали файловете до съответните сайтове/сървъри, които са ги публикували – дали става дума за хакерска атака или нерегламентирано изпращане от длъжностни лица?
    3. Има ли нерегламентирано публикуване и на други документи по НОХД 2617/2018 г. на СНС?
    4. Да бъдат взети съответните мерки за прекратяване на нарушенията. Независимо, че преди 1,5 месеца пуснахме жалба, изтичането на информация не само, че не е прекратено (файловете с лични данни продължават да са със свободен достъп в интернет), но и установяваме публикуване на още файлове с лични данни.

    Моля на база направените констатации да бъдат взети предвидените от закона мерки за реализиране на съответната отговорност.

    .

  • Създател на Софтуерен университет: А ако всичко е театър и Кристиян е невинен?

    Светлин Наков: Файлът, който се явява улика срещу набедения за теча на данни от НАП експерт по компютърна сигурност Кристиян Бойков, е фалшифициран!

    Хакерите използват Linux, особено истински добрите хакери, няма съмнение за това. Точно, както дизайнерите ползват Mac, и няма съмнение за това.

    ZIP архивът, който изтече (minfin_leak.zip), е създаден под Linux. Подпъхнатият по-късно файл .~lock.DEC73_DETAILS.csv# е създаден под Windows, от някой друг, не от този, който е създал архива с експорта на Oracle базата данни на НАП от системата за възстановяване на ДДС.

    Най-вероятно Кристиян е набеден за теча на данни и той не е създал и качил в анонимния сървър изтеклия файл minfin_leak.zip с личните данни на 5 милиона българи. Дано съдът се окаже адекватен и оправдае това умно, младо, талантливо момче, колега от ИТ индустрията.

    Възможно е да сме свидетели на добре планиран театър: злите сили източват данни от НАП, създават ZIP архива с данните, подпъхват фалшивия файл-улика, пращат файла с личните данни до журналистите, създават страшен проблем за националната сигурност и супер криза на всички нива, след това показват демонстративно, че полицията е силна и работи ефективно, и по подхвърлената улика набеждават момчето, което от години алармира за трагичното състояние на киберсигурността на всякакви държавни и обществени ИТ системи, но никой не го чува.

    Какво вероятно ще последва?

    Информацията е публична, така че на който му трябва от злите сили, вече си я има: за изборни измами, за данъчни престъпления, за разчистване на сметки, за всякакви цели.

    Ще гласуват набързо да похарчат стотици милиони за киберсигурност (може и милиарди), ще откраднат 90% от тях и ще затегнат малко сигурността срещу останалите 10%. Междувременно ще прокарат 2-3 спорни закона, докато медиите имат друга работа. Този филм сме го гледали, сега пак го повтарят, пише го по учебниците по манипулация на масите.

    От страницата на Светлин Наков, програмист, създател на Софтуерен университет, носител на наградата „Джон Атанасов“

    .

  • Представиха гражданската кандидатура за нов главен прокурор

    Христо Борисов, Fakti.bg

    Бойко Атанасов. Снимка: БГНЕС

    Тази вечер (б.р.: 17 юли) в предаването ”Честно казано с Люба Кулезич” по ТВ Евроком бе представена гражданската кандидатура за нов главен прокурор на България. Кандидатът излъчен от сдружение ‘‘БОЕЦ”, ”Зелен Младост”, ”Ние, гражданите” и Асоциация на свободното слово ‘‘Анна Политковская” е следователят Бойко Атанасов.

    В студиото на ”Честно казано с Люба Кулезич” бяха представящият кандидатурата лидер на сдружение ”БОЕЦ” Георги Георгиев и самата гражданска номинация, следователят Бойко Атанасов. Следовател Бойко Атанасов е известен с това, че открито говори за не добри според него практики в прокуратурата.

    Лидерът на ”БОЕЦ” Георги Георгиев заяви: ”Ще направим една истинска предизборна кампания. Не могат да ни спрат. Те са длъжни да отговорят на всеки удар, за да покажат слабост. Това е мутренското. За 30 години ни превърнаха в наблюдатели и свидетели. 30 години главният прокурор управлява страната като инструмент на властимащите. Чрез тази номинация решихме да покажем пример, публично, открито и прозрачно заставаме и номинираме с ясни аргументи този човек”.

    ”Ние добре знаем кариерата и историята на господин Цацаров. Той е бил избран, защото е удобен и изпълнителен. Цялата реакция, която предизвикваме у тях, означава, че ги е страх. Разликата е в това, че нашият кандидат няма нужда да се доказва, той е доказал своята независимост и борбеност”, заяви още Георгиев.

    Самият кандидат на гражданските организации следовател Бойко Атанасов заяви: ”Тази номинация е доста интересна. За първи път в нашата история се получава така, че гражданите могат да упражняват правата си и да предлагат на институции, които имат това законово право да номинират. Никой не може да ограничи гражданите да правят предложения до компетентните институции. Това, което е направено от инициативата, е да може максимално много хора от страната да са запознати с функционирането на съдебната система. Досега изборите са ставали ”ти си го избра”.

    ”Прокуратурата има очевидна нужда от реформа. Да започне да работи законово и затова съм приел тази номинация. Разбирам, че приемайки подобна роля, това е едното начало, че хората трябва да разберат, че активността им не е без значение. Прокуратурата трябва да се върне в съдебната власт, да не е само по закон там. Прокуратурата трябва да има правомощия да разследва министър-председателя, тя трябва да бъде независима. Тя не е такава в лицето на главния прокурор, който изцяло се е отдал на министър-председателя”, коментира следовател Бойко Атанасов.

    Бойко Атанасов разкритикува сегашния главен прокурор за честите му оперативки с министър-председателя, както и за присъствието му на срещи в Министерски съвет с футболни босове.

    ”Хората, които управляват държавата в лицето на главния прокурор и министър-председателя, използват най-различни способи и могат да пускат неща срещу всеки. Каквото си пожелаят. В момента се търси какво ли не, тази кандидатура ги изнерви. Днес Министерски съвет са гласували два милиона за допълнително възнаграждение на Специализираната прокуратура. Интересен момент е, защото те са орган на съдебната власт, а ВСС мълчи”, заяви още той.

    ”Мога да кажа едно голямо благодаря. Инициативата е гражданска и може би цели да каже на гражданите ”ние сме живи”. Нашите семейства са тук и трябва да живеят в една успешна държава. По-страшно е за враговете ни, че най-лошото за тях предстои”, изрази благодарност Бойко Атанасов.

    На въпрос от водещата Кулезич, конкурент ли е Иван Гешев на Бойко Атанасов за поста главен прокурор, следователят отговори така: ”Иван Гешев никога не ми е бил конкурент. Той е приближен на Сотир Цацаров и най-вероятно скоро ще се разбере. Може би до седмица ще стане ясно. Мисля, че ще бъде излъчен от тях. От Бойко Борисов, от Цацаров. Виждам, че са постоянно заедно с футболни агитки, президенти. Те си ходят навсякъде с Бойко Борисов, неведнъж са виждани и най-вероятно вече си го е избрал Бойко Борисов”, отговори на въпроса следовател Бойко Атанасов.

    .

  • Биволъ: Втори следовател заговори за шпицкоманда в прокуратурата

    Следователят от Столичното следствие Радиана Абдулова разказа пред Биволъ, че е била част от “наказателен отряд” за разследване на политици и висши чиновници. Преди две години нейният колега следовател Бойко Атанасов разкри в поредица интервюта (виж тук, тук и тук), че в Софийска градска прокуратура е организирана “шпицкоманда”, която да води чувствителни разследвания срещу политици, като се отчита лично на Сотир Цацаров. Резултатите от разследванията са използвани за “опраскване” или “завоалиране”*, шантаж и контрол. По случая беше назначена проверка от ВСС, която обаче не откри нищо нередно.

    Но самите магистрати също са били под контрол с незаконни специални разузнавателни средства, за да се събира чувствителна информация по техните разследвания и да бъдат притискани – става ясно от разказа на Абдулова.

    Както Frog News съобщи, следовател Радиана Абдулова е била подслушвана и следена незаконно в продължение на 5 години. Информацията се появи след като магистратът внесе в Софийски градски съд жалбата си за над 300 дни незаконно подслушване и проследяване, като поиска 210 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Към жалбата са приложени и данни от Бюрото за контрол на СРС от 2016 г., когато службата все още беше оглавявана от Бойко Рашков.

    В периода между 2011 г. и 2014 г. спрямо Абдулова са били приложени незаконни СРС-та, по искане на ГДБОП, ДАНС и Софийската градска прокуратура. Подслушвани са телефони, осъществявано е външно наблюдение и е прониквано в дома й. Следени са и нейните близки. Разрешенията за тайните операции са дадени в нарушение на закона, от некомпетентен съд. В случая това е Софийския окръжен съд. Магистратът, който дава незаконните разрешения, е покойният бивш председател Владимир Иванчев. Към момента на даването на разрешенията, по отношение на магистрати компетентен обаче е само Софийският градски съд.

    По думите на Абдулова, тя е абсолютен рекордьор като обект на незаконно прилагани СРС-та. Адвокатът Георги Йорданов, който е внесъл жалбата, представлява и нейния колега Бойко Атанасов по идентично дело за незаконно подслушване. Той коментира че дисциплинарката срещу Абдулова цели тя да оттегли жалбата си или да напусне следствието и съдебната власт.

    Шпицкомандоси под контрол

    В интервю за Биволъ Радиана Абдулова разкрива механизмите на окомплектоване и контрол на наказателните отряди от магистрати, което се случва при сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Според нея са селекционирани качествени и честни магистрати, които да водят съвестно делата и да съберат достатъчно годни доказателства по знакови дела срещу политици. В същото време следователите са контролирани с незаконни СРС, като службите – МВР и ДАНС, се сдобиват с информация, която трябва да е следствена тайна.

    “При всяка една операция си даваме сметка, че сме използвани в нечий интерес… Ние сме били като една наказателна бригада, на която е направен много детайлен профил. Това трябва да бъдат хора честни, неподкупни, компетентни, на които не може да бъде въздействано“ – казва Абдулова пред камерата на Биволъ.

    Така тя потвърждава информацията за “шпицкомандата” за разследване на политически чувствителни дела, която преди години разкри следователя-бунтар Бойко Атанасов. Атанасов пръв наруши омертата и разказа как е имало опит да бъде “вербуван” от скандалния следовател Петьо Еврото по време на правителството “Орешарски”. Еврото му предлага да оглави шпицкомандата, който трябвало да разследва тогава “бившите управляващи” от ГЕРБ. Следователят сигнализира за това с доклад до Цацаров, но той не предприема нищо. След като Атанасов отказва, срещу него започва натиск.

    Абдулова заяви, че от 2010 г. до преди 3 години е водила основно дела срещу служители на МВР, Агенция “Митници”, срещу министри и дори делото за бюлетините от Костинброд. Далата са предимно за корупция.

    „Интересът към мен не е, защото представлявам заплаха за националната сигурност или пък защото извършвам престъпна дейност, а защото имам информация, която е скъпа стока и може да послужи за шантаж, натиск и дори унищожение на определена личност.“ – коментира тя.

    Следователят подозира, че всъщност службите са били ангажирани, за да има яснота за целия обем от информация, с която тя разполага. Потенциални купувачи за информацията не липсват – казва тя. Като втора причина Абдулова изтъква необходимостта да се съберат данни, с които някой може да я притисне и да я отстрани от определени досъдебни производства, където тя би била неудобна. Абдулова разказа още, че отдавна е искала да подаде искова молба, заради незаконното прилагане на СРС по отношение на нея, но е била възпирана, заради тормоза, упражняван над децата и родителите ѝ.

    Бойко Атанасов допълни, че до този момент сагата с незаконното подслушване на магистрати е била „частен случай“, но сега след исковата молба на колежката му Абдулова вече започват да се разкриват много тайни.

    Формално подслушването на двамата магистрати е по разследване срещу Георги Грозданов и Виктор Кожухаров. Грозданов е бившият директор на звеното за борба с организираната престъпност в ОД на МВР Пазарджик, а Кожухаров е негов заместник. Абдулова била заподозряна, като участник и организатор на организирана престъпна група, в която освен нея и Бойко Атанасов участват и колежката им Силвия Борисова, бизнесмени и лица от криминалния контингент. ОПГ-то трябвало да урони престижа на РЗ БОП в Пазарджик.

    Днес Грозданов все още е в графата „неосъждан“. Неговият близък приятел – кметът на гр. Септември Марин Рачев обаче е осъден на първа инстанция. През 2010 г. при ареста на Грозданов, офисите на Рачев също са обискирани, заради обвинение, че антимафиотът е рекетирал предприемачи, които са имали делови отношения с Рачев. През 2011 г., паралелно с обиските, на Рачев е направена и данъчна ревизия. Съставен му е ревизионен акт за укрити данъци в размер на около 118 000 лв. Преди около месец Окръжният съд в Пазарджик призна Рачев за виновен в укриване на данъци и му наложи условна присъда.

    Незаконните СРС-та като система за управление и контрол

    Атанасов изтъква, че искането за СРС-тата е разписано от Калин Георгиев, който е „близък приятел на Бойко Борисов“. Към днешна дата Георгиев е директор на сигурността в Българо-американската кредитна банка, която се управлява от Цветелина Бориславова. Тя беше сочена за интимна половинка на Бойко Борисов в недалечното миналото. Според секретните дипломатически грами на САЩ, изтекли в Wikileaks, Бориславова е помагала на Борисов да изпере пари от престъпна дейност.

    Веселин Вучков, като зам. министър също подписва искането за прилагането на СРС-та срещу Атанасов, Абдулова и още няколко лица. Следователят попита това ли са лицата, които се ползват със свръх имунитет пред Сотир Цацаров.

    Абдулова определи, като тъжен факта, че след всяка една операция тя и колегите ѝ са си давали сметка, че са били употребявани в нечий интерес. Бойко Атанасов пък допълни, че са научавали по време на съдебните процеси как реализациите по линия на лица, замесени в икономически престъпления, много често са били, за да се „пренасочи“ финансов ресурс към партийните каси на управляващите партии.

    Тя разказа, че е продължила да работи още известно време в така наречената „шпицкоманда“, дори когато Атанасов подал оставка като ръководител на Сектор 1 в СтСлС. Атанасов пък изтъкна, че повечето дела, по които са работили не са достигнали до никъде.

    Едно от знаковите следствени дела е „Недосегаемите 1“, където са отделени доказателствата за данъчни престъпления за милиарди. Впоследствие те са били „изхвърлени на боклука“. По това дело условна присъда, след споразумение с прокуратурата, получава бившият съдружник на предишния главния прокурор и настоящ председател на Конституционния съд Борис Велчев. Двамата са част от консултантската къща „Бизнес и право“. Друг техен съдружник е Красимир Стоянов – секретар на президента Георги Първанов.

    Атанасов е оптимист за развоя на делата за прилагането на незаконни СРС-та срещу него и колежката му. Трето лице, служител на МВР, вече е осъдило прокуратурата с влязло в сила съдебно решение заради незаконното подслушване и следене по същия казус. Той също е бил „на контрол“ заедно с Атанасов Абдулова. И в неговия случай СРС-тата са експлоатирани по делото на Грозданов.

    —————————————————————–

    *Термините “опраскване” и “завоалиране” придобиха гражданственост след публикацията на записите Яневагейт. С тези метафори бившият градски съдия Владимира Янева описва методите на Сотир Цацаров за отстраняване на неудобни или прикриване на престъпления с инструментите на държавното обвинение.

    Източник: Биволъ

  • Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

    Йордан Цалов, “Терминал 3”

    В неуморната си борба с корупцията българското правораздаване направи световно нововъдение – индулгенцията. След като миналата година председателят на прословутото КПКОНПИ обяви, че Делян Пеевски е “най-чистият човек в държавата”, то днес тази съдба споделетя и Цветан Цветанов, излязал чист от скандала “Апартаментигейт”.

    Два нетърсени от никого и против всякакви принципи на наказателното преследване оправдателни анонса, връчени от орган на по-малко от две години, чиято идея бе да бори корупцията по високите етажи, а не да обявява по чии високи етажи не вижда такава.

    Преди втория си рожден ден КПКОНПИ вече ясно показа как смята да изпълни своята мисия – да отчете резултати пред Брюксел. На едни комисията ще раздава индулгенции, напълно незаинтересована от това как ще се възприеме това от обществото и Европейската комисия, а за други КПКОНПИ също е подготвила реквизит, вдъховен от Средновековието – белезници, клетки, унижения и неоснователни мерки за неотклонение – каквито видяхме по делото “Иванчева” – напълно излишни и нарушаващи правата ѝ без значение нейната вина.

    Сърцевината на проблема обаче не са толкова действията и бездействията на КПКОНПИ, а “кой пази пазачите” или кой носи отговорност за Пламен Георгиев и неговата “комисия”?

    Изглежда не е главният прокурор, който също е безкронтролен, защото, когато задържането на Иванчева създаде обществено недоволство, Цацаров скорострелно прехвърли вината на КПКОНПИ.

    Изглежда не е и изпълнителната власт. Или ако е, то тогава не би ли следвало заглавията да са “Човек на Борисов оправда Цветанов”?

    “Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган”, постановява чл. 7 от Закона за КПКОНПИ, чието ръководство се избира от Народното събрание.

    Тази повеля може да се перифразира: Комисията е безконтролен орган, чието ръководство се избира с безлично мнозинство и за чиито действия никой не носи политическа или друга отговорност.

    Епизодът с КПКОНПИ е само част от нароилите се в институционалния ни живот “комисии”, чиято единствена цел, изглежда, е да снемат отговорността от изпълнителната власт, блокират контрола на съдебната и отчитат безсмислени резултати, които с малко магия и претруфени думи току-виж преметнали Европейската комисия.

    Разбира се, първата рожба на този модел на “независимост” е главният прокурор – неотчитащ се пред никого, избиран от безлично множество във ВСС, със седемгодишен мандат и лишен от всякакъв контрол – както видяхме само през последните години, главният прокурор може да затвори банка, да направи политическа акция в деня за размисъл, да води война с председателя на Върховния касационен съд и да има вето върху всеки опит за съдебна реформа.

    “Той [Борисов] винаги е бил достатъчно ясен с мен, че ще се случат само неща, съгласувани с г-н Цацаров“, заяви след провала на съдебната реформа през 2015 г. подалият оставка правосъден министър Христо Иванов.

    Последен пример бе почти комичното за една правова страна настояване на специализираната прокуратура Върховният касационен съд да не извърши законово регламентирана проверка по делото “Иванчева”.

    Действието бе определено в годишния доклад на ВКС като “недопустим опит за институционално въздействие върху съда, нарушаване на конституционно установения баланс на държавната власт и върховенството на закона, груба намеса в съдебната независимост.”

    Докладът отбелязва, че това е “безпрецедентно събитие за една правова държава, което остана без никакви последствия”.

    Тук отново, обаче, както при КПКОНПИ, никой не носи отговорност и съответно няма и кой да понесе последствия.

    Заклинанията от телевизионните влъхви, че едва ли не, ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, това ще доведе до нова ера на Светата инквизиция, удобно пропускат, че: а) в повечето западни страни прокуратурата е част от изпълнителната власт и за нея както се носи политическа отговорност, така и подлежи на съдебен контрол по време на разследването (напр. от juge d’instruction във Франция), б) не независимостта, а липсата на контрол превръщат една прокуратура в “инквизиция”, а нашата е напълно без контролна, и в) Монтескьо и конституционните учения от последните няколко столетия говорят за законодателна, изпълнителна и съдебна власт – някак никой досега не се бе сещал за независима прокурорска власт и независима комисарска власт за борба с корупцията.

    И принципно би било добре, ако ще хвърляме такива усилия нещо да е толкова независимо, то това да е на първо място съдът и на второ място централната банка и банковият надзор. Не е известно защо на заклинателите от телезивизора им е по-важно преди и най-вече главният прокурор и комисията за борба с корупцията да са им независими.

    И през последните години тази нова “независима” власт на прокурорите и комисарите покорява нови и нови върхове.

    Затова спомага и интелектуалният колапс на Народното събрание, превърнало парламента в държавен нотариус, приемащ изменения и допълнения в законите без всякаква последователност, обсъждане и идеи, различни от правителствената заръка. Така само през 2018 г. Кодексът за социално осигуряване е изменен 13 пъти, следван от 11-те измения и допълнения на Закона за обществените поръчки, напук на идеята, че законите се пишат за обществени отношения, които се поддават на “трайна” уредба.

    Неслучайно “Съветът по законодателство”, чиято цел бе да внесе експертност в нормотворческия процес, сам пожела да бъде разпуснат, а ръководителят му – проф. Герджиков, обяви, че съществуването на органа е “безсмислено” и членовете не искат имената им да бъдат свързвани с писаните в момента закони.

    Не бяха спестени критики и от председателя на ВКС Лозан Панов. „Публично демонстрираното неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от Върховния касационен съд не пречи на българския парламент и на изпълнителната власт да настояват за участието на върховните съдии в работни групи за подготовката на законодателни изменения и в заседания на парламентарни комисии по обсъждането на законопроекти. Все повече обаче тези покани и следващото ги игнориране на отстояваните позиции от съдиите от ВКС потвърждават съмненията, че участието на върховните съдии цели легитимиране на предварително взети законодателни решения.”

    Претупването на законодателния процес не застрашава само качеството на законите и правната сигурност.

    Липсата на същностен парламентарен контрол върху изпълнителната власт, липсата на публичен парламентарен дебат по законовите промени води до още по-голямата липса на отговорност и прехвърляне на нови и нови правомощия на “независимите” комисии, прокурори, председатели и агенции.

    Те от своя страна все повече и повече ще стават инструмент за индулгенции на властимащите и шоу процеси над властнямащите.

    Конституционната каша, завещана ни от VII Велико народно събрание, съчетана с всяческите опити за създаване на органи за отчитане на псевдорезултати, водят до все по-големи извращения в правораздаването. Може би накрая ще ни трябва Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущенство – КПКПКОНПИ.

    Снимка: Георги Кожухаров, “Дневник”

    .

  • Журналист показа документи: Предците на политически лидери в Македония се самоопределяли като българи

    Виктор Канзурова в ефира на “Канал 5”

    Документ, с който бабата на Радмила Шекеринска се самоопределя като българка, показа журналистът Виктор Канзуров в ефира на македонската телевизия “Канал 5”.

    Той показа и документ, от който става ясно, че като българин се е самоопределял и дядото на бившия шеф на разузнаването Сашо Миялков – Стоян Миалков* от Щип.

    “Значи предците на лидерите на най-големите партии са българи. Но в България днес никой не оспорва македонската идентичност, само искаме да се признае, че ние, българите и македонците, имаме обща история” – коментира Канзуров.

    Припомняме, че Шекеринска е заместник-председател на управляващия Социалдемократически съюз на Македония и министър на отбраната в правителството на Зоран Заев.

     

    Източник: Faktor.bg

    ————————————————————————————-

    * Бел. ред.: Виктор Канзуров допълни пред представител на нашето издание, че дядото на Сашо Миялков е дядо и на бившия премиер и някогашен лидер на ДПМНЕ – Вальево, Никола Груевски.

    .

Comments are closed.