Home » Всички авторски страници

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Der Standard: Шефът на Nord Stream 2 е агент на ЩАЗИ и приятел на Путин

    Матиас Варниг – генералният директор компанията Nord Stream 2 AG, оператор на газопровода “Северен поток 2”, е бил агент на службите за сигурност на бившата ГДР – ЩАЗИ. Освен това е приятел с президента на Русия Владимир Путин, пише изданието Der Standard.

    ————————————————————-

    64-годишният Варниг е роден в Алтеберн. Учил е в Източноберлинския икономически университет в бившата ГДР. От 1981 г. до 1990 г. е заемал различни постове в правителството на ГДР, включително в министерството на външната търговия и в министерския съвет.

    Изданието отбелязва, че в официалната му биография не се споменава нищо за работата му в ЩАЗИ, където е вербуван през 1974 г. с агентурно име Артур.

    Варниг е работил в търговската мисия на ГДР в Дюселдорф и е събирал информация за западногермански компании.

    През 1990 г. се прехвърля в Dresdner Bank. През 1991 г. банката отваря представителство в Санкт Петербург. По същото време сегашният руски президент Владимир Путин е бил чиновник в кметството на града и е отговарял за международните отношения.

    По данни на изданието, Путин, който преди това е работил в Дрезден като агент на КГБ, се е сприятелил с Матиас Варниг. Според публикацията, Варниг помогнал на Путин, след като тогавашната му съпруга Людмила пострадала тежко при катастрофа през 1993 г. Операцията, която тя е претърпяла, е била направена за сметка на Dresdner Bank.

    Der Standard пише, че връзките между двамата продължават. От 2006 г. германецът управлява компанията Nord Stream, която построи първия тръбопровод през Балтийско море. Освен това е член на управата на оператора на газопровода “Транснефт”, както и на руската държавна банка ВТБ, и на руския петролен гигант “Роснефт”. Член е и на борда на директорите на Gazprom Schweiz AG.

    През 2012 г. Путин награди Варниг с “Орден на честта”. Той има и апартамент в Москва.

    Стойността на тръбопровода през Балтийско море “Северен поток 2” е 9.5 милиарда евро. Той се финансира от руската държавна компания “Газпром”, англо-нидерландската Shell, германските Wintershall и Uniper, френската Engie и австрийската OMV. Дължината на маршрута му е над 1200 километра, напомня изданието “Бегемот”.

    Еврочикаго припомня, че САЩ определиха срок до 20 януари, в рамките на който компаниите-подизпълнители в изграждането на газопровода “Северен поток 2” трябва да прекратят работа, за да избегнат американските санкции.Това става ясно от съобщение на Държавния департамент.

    В съобщението се посочва, че на 20 декември президентът Доналд Тръмп е подписал санкциите срещу “Северен поток 2” и от момента на подписването тече едномесечен срок, в който компаниите трябва да се изтеглят от проекта.

    Съединените щати ще прилагат санкции “ако свързаните страни не покажат в най-кратки срокове добросъвестни усилия” в тази посока.

     

    Източник: News.bg

    .

  • Съдът на ЕС: Управляващи може да бъдат и арестувани заради мръсен въздух

    Делото е заведено срещу провинция в Бавария, отказала да актуализира плановете си срещу замърсяването

     
    Aко управници упорито отказват да изпълняват мерки за чистотата на въздуха и по този начин нарушават правото на Европейския съюз (ЕС), то те могат да бъдат и арестувани, стига това да е крайна мярка и тя да е законодателно уредена.

    Това е постановил Съдът на ЕС в Люксембург по заведено дело от екоорганизацията Deutsche Umwelthilfe срещу провинция Бавария, съобщава правният сайт news.lex.bg. До него се е стигнало, след като властите в Бавария от 7 години отказват да изменят плана за подобряване на качеството на въздуха в провинцията, въпреки че три пъти са осъдени да го направят, включително и да ограничат движението на дизелови автомобили. През 2017 г. Бавария била осъдена и на 4000 евро глоба, която тя платила, но пак не изпълнила мерките.

    Затова от Deutsche Umwelthilfe подали нова жалба с искане за налагане на още една глоба, но и за арест министъра на околната среда и защитата на потребителите, а евентуално и на министър-председателя.

    Искането първо е отхвърлено, но Върховният административен съд на Бавария потвърдил новата глоба и решил да отправи питане до Съда в Люксембург за евентуално задържане на управляващите като принудителна мярка.

    Съдът в Германият е констатирал, че глобите за провинция Бавария не са в състояние да доведат до изпълнение на съдебните решения, защото не водят до никаква имуществена загуба, тъй като се осчетоводяват като приходи. В същото време обаче, вътрешното право на Германия изключва като мярка задържането под стража в подобни случаи.

    От СЕС е поискано да установи дали правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, позволява или дори задължава държавите да приемат такава мярка.

    От Съда на ЕС обявиха днес, че за пръв път се произнасят по подобен казус. В решението се казва, че принудителната мярка може да бъде постановена, ако тя е ясно регламентирана във вътрешното право, не води до произвол и е спазен принципът на пропорционалност.

    Съдът изрично посочва, че държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита и особено в областта на околната среда.

    „Посоченото право е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората. Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност“, посочва СЕС и добавя, че всяка страна е длъжна да тълкува така националното си право, че то да съответства на европейското.

    В противен случай, страните членки са длъжни да не прилагат националните си разпоредби, които противоречат на правото на ЕС с директен ефект.

    В решението на СЕС обаче е уточнено, че не трябва да се нарушава и правото на свобода, поради което е нужно основните права да бъдат претеглени, съгласно Хартата на ЕС. В този смисъл съдът постановява, че тъй като задържането е крайна мярка, водеща до лишаване от свобода, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (например по-високи глоби, налагани многократно през кратък период, които не постъпват в бюджета, от който се плащат).

    „Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка, с уточнението обаче, че неспазването на Директива 2008/50 може освен това да бъде установено от Съда в рамките на производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения или да доведе до ангажирането на отговорността на държавата за настъпилата от това вреда“, посочват в заключение от съда в Люксембург.

    Източник: Клуб Зет

     

  • Тъжно е да затваряш вестник

    Христо Буцев, в. “К”

    Спомням си последния брой на „Les lettres françaises”, вестника на Луи Арагон още от антихитлеристката борба. Заглавието на първа беше „Как умира един вестник”. Рисунки на Пикасо, Шагал, съболезнования от всякакви тогава и сега световни имена. Не беше се харесал на Съветския съюз с писанията си за Солженицин и срещу „Литературная газета” – СССР му спря абонаментите и вестникът издъхна.

    Както би казал Толстой, всеки вестник умира по своему. Още повече, когато на практика умират два вестника: две К-та, две зелени К-та, едното продължение на другото.

    Неприятно е, че културният вестник на България не бе оставен – както през 1985 и 1990 г., например – да посрещне задалите се пред обществото нови предизвикателства; дори в общество без авторитети, самата история на вестника щеше да концентрира около себе си интереса към публичния дебат.

    Това можеше да се случи с нови, млади хора и с пари. Вестникът бе лишен и от двете. Според мен – умишлено.

    „Култура” съвсем умишлено бе превърнат в рупор на една-единствена доминираща (но до скоро!) идеология. Както неслучайно бе оставен в ръцете на отдел „Пропаганда и агитация”.

    А вестник „К”, въпреки жертвоготовността на немалко хора – приятели и напълно непознати – можа единствено да направи опит да се закрепи. Не можа.

    Сбогом, читателю!

    Пожелавам ти „дебати и културни удоволствия”, пожелавам ти никога да не се увличаш по официози, пожелавам ти да не се загубиш като българин из това вавилонско смешение по света.

    И във всичките си действия да се ръководиш от езика на Вазов, Йовков и Радичков!

    Сбогом!

    .

  • Църковен календар – Св. великомъченица Анастасия

    На 22 декември Българската православна църква отбелязва деня на Света Великомъченица Анастасия Узорешителница – римска християнска светица, живяла през III век. Тя е покровителка на аптекари и лекари.

    Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

    Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

    Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

    Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

    Страдащият народ й бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си, Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка, и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.

    Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г.) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

    Ритуали

    Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали.

    В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или св. Чьорна. Вярва, се в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

    Забрани

    В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на онази, която преде, тъче или пере.

    Източник: Рavoslavieto.com

    ——————————————

    На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Анастас, Сия, Сийка, Ася, Наташа. Честито на именниците!

    Анастасия означава ”възкръснала”. Благородно и красиво име, носещо блажена топлина, жизненост и мечтателност.

    Image result for Света Анастасия

    Остров “Св. Анастасия” край Бургас с площ 0,022 кв. км, което е около 8,5 декара, намира се на 6,5 км от центъра на залива. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 г. е превърнат в затвор. През 1925 г. оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници – повечето участници в Септемврийското въстание. Комунистите прекръстват о. “Св. Анастасия” на “Болшевик”, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Остров “Света Анастасия” е паметник на културата от национално значение и върху него няма да се строи, само ще се реконструира. През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма “На малкия остров”. Очаква се в близко бъдеще постоянен морски маршрут да свързва Бургас с остров “Св. Анастасия”.

    .

  • Егор Жуков: Дайте да се погледнем в огледалото. Какво позволихме да стане с нас?

    Егор Жуков малко преди да чуе присъдата си на 6 декември

    Московски съд осъди на три години условно студента Егор Жуков за „подбуждане към екстремизъм“, заради отправен от него призив в канала му в YouTube за участие в протестите срещу президента на Русия Владимир Путин. Той бе арестуван през август и прекара в следствения изолатор четири месеца. Преди произнасянето на присъдата Жуков се обърна към съда. Изказването му бе разпространено от неговия адвокат и доби огромна популярност в социалните мрежи. РСЕ – България публикува превод на последните думи на Егор Жуков пред съда.

    Това, което планирам да кажа, има пряка връзка с този процес. Надявам се на Вашата благосклонност и да ми позволите да произнеса всичко това, което искам да произнеса. Няма да отнема много време на съда.

    Съдебният процес е посветен на първо място на думите и тяхното значение. Ние обсъждахме конкретни фрази, нюанси на формулировки, възможни тълкувания. Надявам се, че успяхме да докажем на уважавания съд, че аз не съм екстремист както от гледна точка на лингвистиката, така и от гледна точка на здравия разум.

    Но сега искам да засегна нещо по-важно от смисъла на думите. Искам да разкажа за мотивите за моите действия, за които и експертите вече говориха. Мотивите са по-сериозни и задълбочени – мотивите, които ме карат да се занимавам с политика; мотивите, заради които аз записвах клипове за моя видео канал.

    Ето с какво искам да започна. Руската държава днес се позиционира като последния защитник на традиционните ценности. Много внимание се отделя, както ни казват, на семейството и патриотизма. А като ключова традиционна ценност посочват християнската вяра.

    Ваша чест, на мен ми се струва, че това даже е добро, защото християнската етика наистина включва в себе си тези ценности, които аз чувствам за близки.

    На първо място, това е отговорността. В основата на християнството стои историята за човека, който е решил да поеме на раменете си страданието на целия свят, историята за човека, който е поел сам отговорността във възможно най-голяма степен. Всъщност централната идея на цялата християнска религия е идеята за личната отговорност.

    На второ място, това е любовта. „Обичай ближния си като самия себе си“ – това е основна фраза в християнската религия. Любовта е доверие, състрадание, хуманизъм, взаимопомощ и грижа. Общество, което е построено на такава любов, е силно общество – извинете, най-силното възможно общество.

    Точно затова, за да разберете мотивите за моите действия, достатъчно е да погледнете как днешната руска държава, гордо представяща се за защитник на християнските ценности, на практика ги защитава.

    “Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа.”

    Преди да поговорим за отговорността, трябва да си отговорим на въпроса какво представлява етиката на отговорния човек, какви думи си казва той през живота. Мисля, че такива: „Помни, че целият ти път ще е изпълнен с трудности, понякога непоносими. Всичките ти близки ще умрат. Всичките ти планове ще пропаднат. Ще те мамят и изоставят. И никога няма да избягаш от смъртта. Животът е страдание. Примири се с това. Но както се примиряваш с това и с неизбежното страдание, така си носи кръста на раменете и следвай мечтата си, защото нещата ще стават само по-лоши. Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа. И построй място, в което твоите деца могат да са щастливи“.

    На това ли ни учат? На това ли учат децата ни в училище? Такива герои ли се честват? Не. Обстановката в страната унищожава всякаква възможност за благоденствие на хората. Най-богатите 10% от руснаците са съсредоточили в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, разбира се, има много достойни граждани, но основна част от това благосъстояние не е получено от честен труд в полза на хората, а от най-обикновена корупция.

    Нашето общество е разделено на две чрез непреодолима преграда. Всички пари са концентрирани на върха и никой няма да ги вземе от там. Отдолу пък, без преувелечение, хората се чувстват в безизходица. Като разбират, че на тях не може да се разчита, че колкото и да се стараят, не могат да осигурят щастие за себе си и своето семейство, руските мъже или си изкарват злобата срещу своите жени, или се обесват. Русия е на първо място в света по брой на самоубилите се мъже на 100 хиляди души. В резултат една трета от всички семейства в Русия са самотни майки с техните деца. Така ли защитаваме института на традиционното семейство?

    Мирон Фьодоров, който често идваше на моите заседания, много правилно е забелязал: „У нас алкохолът е по-евтин от учебниците“. Държавата създава всички условия за това, че когато трябва да избират между отговорността и безотговорността, руснаците винаги избират второто.

    А сега за любовта. Любовта е невъзможна без доверие. А истинското доверие се ражда по време на съвместна дейност. На първо място, съвместната дейност е рядко явление в страна, в която няма отговорност. Ако все пак някъде има съвместна дейност, тя веднага се възприема от органите на реда като заплаха. Не е важно с какво се занимаваш – дали помагаш на затворници, защитаваш правата на човека, опазваш природата. Рано или късно ще те обявят за чуждестранен агент или пък просто ще те „заключат“.

    “Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата.”

    Държавата ясно дава да се разбере: „Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата – ще Ви задържим за организиране на митинг. Не трябва да работите заедно по социални теми – ще Ви дадем статут на чуждестранни агенти”. И как в такава среда да има доверие и любов – не романтична, а хуманна любов от човека към човека?

    Единствената социална политика, която руската държава провежда последователно, е разделението. Така държавата ни разочовечава в очите на другия, а пък в нейните очи ние отдавна сме разочовечени. Как иначе да си обясним такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се подчертава с бой с палки, насилие в затворите, затваряне на очите за епидемията от ХИВ, закриване на училища и болници и т.н.

    Дайте да се погледнем в огледалото. В какво се превърнахме? Какво позволихме да стане с нас? Ние сме нация, която отучва хората да носят отговорност. Ние сме нация, която отучва хората да обичат. (…)

    Работата е там, че накрая се оказва, че единственият традиционен институт, който тачи и утвърждава нашата руска държава, това е самодържието, което се опитва да разруши живота на всеки, поискал искрено да помогне на Родината си, и на всеки, който не се срамува да обича и да поема отговорност.

    Резултатът е, че гражданите вече са научили, че инициативата е наказуема, че началството винаги е право, защото е началство, че щастието тук е възможно, но само за тях. И като научиха това, хората започнаха да изчезват. По данни на „Росстат“, Русия изчезва със скорост от минус 400 хиляди човека годишно. Зад статистиката не се виждат хората. Ами, вижте ги! Те се пропиват от безсилие, измръзват в неотоплени болници, някой ги убива, сами се убиват, както и ние с вас.

    Предполагам, че вече мотивите за моите действия са станали ясни. Аз наистина искам да видя у своите сънародници тези две качества – отговорност и любов. Отговорност към себе си, за ближните, за цялата страна. Любов към слабите, към ближните, към човешкото. Това е моето желание – още една причина, ваша чест, да не мога да призовавам към насилие. Насилието развързва ръцете, води към безнаказаност, т.е. и към безотговорност. Насилието не води и към любов.

    Въпреки всички пречки, аз в нито един момент не се съмнявам, че моето желание ще се изпълни. Гледам години напред и виждам Русия, в която живеят отговорни и любящи хора, която се е превърнала в щастливо място. Нека всеки си представи такава Русия. Нека този образ ви ръководи във вашите действия, така както ме ръководи мен.

    В заключение ще кажа следното: Ако все пак съдът реши, че тези думи са произнесени от опасен престъпник, следващите ми години ще са пълни с лишения и несгоди.

    Но аз гледам момчетата, с които ме свърза „московското дело“ – Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам усмивките по лицата им. Льоша Миняйло и Данаил Конон нито веднъж не си позволиха да се оплакват от живота, по време на краткото ни общуване в следствения изолатор. Ще се постарая да следвам техния пример. Ще се постарая да се радвам, че имах този шанс – да мина през изпитание в името на моите ценности. В края на краищата, Ваша чест, колкото по-страшно е моето бъдеще, с толкова по-широка усмивка гледам към него. Благодаря Ви.

    Източник: Svobodnaevropa.bg

    Още по темата – вж. ТУК

    .

  • Джеймс Пардю пред БНР: България е далеч от отмяна на визите за САЩ

    Интервю на Деян Йотов с Джеймс Пардю за предаването ”Събота 150”, което не бе анонсирано в централните обедни новини на БНР. Интересен факт е, че не може да чуете думите на американския дипломат на сайта на програма “Хоризонт”, независимо че има линк към звуков файл. (В последствие грешката бе отстранена – бел. ред.)

    Eдна от водещите международни теми от седмицата беше срещата на премиера Бойко Борисов и президента на Съединените щати Доналд Тръмп в Белия дом. На нея стана дума за много неща, но като че ли най-оптимистичен премиерът Борисов беше по темата за евентуалното отпадане на американските визи за българите.

    Доналд Тръмп, съобщи Борисов, е обещал да работи много активно и скоро да му каже кога ще се случи това. Сами чухме пък в Овалния кабинет президентът на Съединените щати да казва, че сме велик народ и страхотни приятели на страната му.

    Да затаим ли дъх сега в очакване Тръмп да ни пусне свободно да пътуваме до Америка? За това попитах Джеймс Пардю, посланик на Съединените щати у нас в периода 2002-2005 година. В началото обаче започнахме с коментар за доста критичната му статия – и за Тръмп, и за българските управляващи, която той публикува в навечерието на срещата в Белия дом. В нея той констатира, че България продължава да бъде пропита от корупция, както и че българските медии в огромната си част са вече покорени и компрометирани.

    „Обикновено не си мълча, когато видя, че нещо не е както трябва. Мисля, че дипломацията е нещо повече от това да се изтъква непрекъснато положителен имидж на определена страна. Ако има проблеми, те трябва да се решават. Трябва да се изговарят прямо и честно. Независимо от критиките ми, аз много обичам България, народа ѝ, историята, културата, характера ѝ“, каза Пардю в интервю за предаването „Събота 150“ и добави:

    „Отправям тези критики, защото искам България да бъде по-добро място, а не заради самата критика. Защото за мен България е чудесна и с голямо бъдеще пред себе си като демократична страна. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на свобода на медиите. Положението не беше перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. Медиите са подчинени. Аз просто го изговарям гласно и ще продължавам да го правя, ако е необходимо“.

    Следват въпросите и отговорите в интервюто:

    Думите “корупция” и “свобода на медиите” като че едва се промъкнаха в съвместното изявление на президента Тръмп и премиера Борисов – с две изречения. Едната още да се бори, другата още да се пази. Как ще коментирате?

    – Бих искал на борбата с корупцията и на свободата на медиите да беше наблегнато в началото на това изявление, а не в края, и то на някакви си 4 реда. Не знам дали статията ми има нещо общо или не, но ми се ще Съединените щати и Европейският съюз да влияят повече на България за решаване на тези проблеми. А те са сериозни! Корупцията е най-голямата заплаха за демокрацията. И България има много да наваксва.

    Във всяка страна има някакво ниво на корупция. Но в повечето развити демокрации държавници се пращат в затвора или поне се уволняват. Дори в администрацията на Доналд Тръмп вече няколко ръководители бяха освободени от постовете им за поведение, което може и да е свързано с корупция. Петима или шестима от най-близките му хора са вече в затвора или очакват присъди. В България това рядко се случва.

    А и трябва да се съгласите, че в момента България е еднопартийна държава, няма ефективна опозиция. И че дългосрочен ефект от такова управление може да е корупцията.

    Към края на мандата си у нас бяхте препоръчали Европейският съюз да упражни повече натиск по отношение на корупцията с възможност да отложи присъединяването на България. Европа направи компромис тогава. А сега и Съединените щати са готови да направят същото…

    – Разочарован бях през 2004-а и 2005-а, че Европейският съюз не използва позицията, в която беше, за да постигне голям напредък в България в битката срещу корупцията. Ако бяха по-твърди по този въпрос, България щеше да е много по-напреднала в развитието си. Защото корупцията пречи на икономическото развитие, гони младите хора от страната, какви ли не проблеми създава!

    Смятам, че Европа още може да направи много. Разочарован съм, че Съединените щати не оказват натиск. Но корупцията не е точно водеща тема в дневния ред на Доналд Тръмп.

    Доналд Тръмп е обещал да се занимае с въпроса за падането на визите за българите, съобщи Бойко Борисов. На каква база би било взето такова решение. Възможно ли е то да не зависи от процента на отказите за издаване на виза?

    – Решението ще бъде съобразно критериите. Същевременно ще е и политическо. Но ако се върнете чак до 2000 година, ще видите, че всички президенти оттогава са казвали, че ще разгледат въпроса. Мога обаче да ви кажа, че България е далеч от отмяна на визите, тъкмо заради проблемите, за които говоря.

    В общите изявления след такива срещи винаги обръщайте внимание на глаголите. “Възнамеряват” и “планират” да направят нещо. Или “ще” направят нещо. На мен по-скоро ми изглежда като дългосрочно обещание, отколкото като незабавни действия за отмяна на визите. Българите не бива да чакат със затаен дъх, освен ако не бъде постигнат голям напредък по изпълнението на критериите.

    Виждате ли тогава нещо съществено като резултат от тази среща?

    – Мисля, че до голяма степен тя беше в отговор на покупката на изтребителите Ф-16. Тръмп действа така – направи нещо за мен и аз ще направя нещо за теб. Така Борисов получи среща в Белия дом и съвместно изявление. Но тези изявления са пълни с общи приказки. Но едно нещо в това специално ми се струва значимо – предложението на България за координационен център за НАТО във Варна.

    Но това май е всичко. Целта беше най-вече Борисов да се покаже в Овалния кабинет с президента на Съединените щати. В това няма нищо лошо. Всъщност е много добре, че България говори с Вашингтон директно на най-високо ниво.

    В определен смисъл изявлението на Тръмп и Борисов имаше за адресат Русия – и в отбранителната, и в енергийната му част. За мерките срещу зловредното влияние също. Виждате ли в това ясен избор на български премиер между Русия и Запада?

    – Правителството ви ефективно балансира между руското влияние и участието ви в трансатлантическото партньорство със западните демокрации. Трудна е ситуацията за България. В края на краищата Русия има грамадно влияние в страната ви, най-вече чрез енергетиката.

    Казвам това не като някой, който не харесва Русия. Ясно ми е, че тя е велика държава. Имам проблем не с Русия като страна, или като народ, а с ръководството в Кремъл, което изглежда твърдо решено да подпкопае демокрацията в Европа и в Съединените щати.

    Но нека отбележа нещо друго. Съединените щати изпратиха много способен дипломат за свой посланик в София. Според мен България има голям късмет, че посланик Херо Мустафа е в София. Тя има огромен дипломатически опит. Работила е на някои много трудни места. Разполага с всички качества, за да бъде много добър посланик в България. Първокласен дипломат е!
     

    За да чуете нтервюто – пуснете плеъра с триъгълничето горе вляво.

     

    Източник: БНР

     

  • Иван Николов: Да не се лъжем – българо-сръбските отношения никога не са били добри, те винаги са били лицемерни

    На българите в окупираните Западни покрайнини никой не ни подаде ръка, включително и майка България

    Коментар за БГНЕС на Иван Николов,
    председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград

    Снимка: БГНЕС

    100-годишнината от Ньойския договор и 99 години от окупацията на Западните български покрайнини се посрещат почти с мълчание от българското общество. Българската политика и дипломация искат тихичко, по терлици, да се измъкнат от отбелязването на тая щекотлива историческа дата, на която победителите в Първата световна война в Парижкото предградие Ньой ни осъдиха на доживотен затвор без право на помилване.

    Още по-лошото е, че за тия 100 години ние приехме и усвоихме робството като начин и философия на живот. Научихме се да си мълчим, да се покоряваме на властта, да се ослушваме какво, къде и пред кого говорим, от страх да не би някой да ни докладва пред ония сламени чучела, назначени в тъмните коридори на комунистическата държавна сигурност и благословени от владиката на СПЦ (с пагони на ДС), и то не пред Евангелието, а направо пред Начертанието на Гарашанин.

    Така осветени и освободени от задължението да спазват демократичните принципи, Конституцията, законите и моралния кодекс на християнството, сламените чучела се превърнаха в нашите господари на живота и смъртта. Това естествено няма как да стане без покровителството на Белградските управници, които им дърпат конците. И то най-много по време на изборите, тогава, когато плахо се появява дилемата за статуквото или промените.

    Нито една демокрация не може да надскочи културното ниво на своите избиратели. Дори и когато могат свободно да избират, избирателите избират съгласно своите вътрешни културни и морални убеждения. Това дава възможност чрез опростачването на 50% плюс един от избирателите тираните да дойдат на власт и тогава с демокрацията е свършено.

    Възможно ли е изобщо в нашата 100-годишна тъмница да се приложат общоприетите принципи на свободата и демокрацията? Простият отговор е – не. Защото ако робите имаха право на свобода и демокрация, първото, което щяха да направят, е да сринат тъмницата и да избягат от нея. Точно както се случи със свободните и осъзнатите югославски народи и народности след смъртта на диктатора Тито. Те просто поискаха свободата и независимостта си, бориха се за нея и югославската тъмница се срина. Светът им подаде ръка.

    На нас никой не ни подаде ръка. Включително и майка България.

    Тя само безуспешно се опита да ни подобри условията за живот в затвора, но строго ни подвикна да си седим в него. Само че затворът си е затвор и младите подрастващи поколения не искаха да живеят в него. Те просто избягаха и се разотидоха по света да си живеят живота. Те изобщо не се интересуват от стогодишната ни борба за освобождение и присъединение към отечеството. Зовът на почвата и кръвта е непознато чувство за тях. Не искат да си съсипват живота с нашата обречена борба.

    Останаха само тъмничарите, които продължават да вилнеят, изживявайки мрачните си нагони за власт и грабеж. Гонят всеки, който се опитва да дойде, да инвестира, да предложи работа и препитание на хората. Обладани от еничарския синдром и от извратения чужд патриотизъм, те яростно преследват инвеститорите, бъркат в дамските чанти и джобовете на сънародниците ни на границата, когато те тръгнат за Босилеград, пръскат ги със сълзотворен газ, псуват албанците, които идват от време на време да изиграят мач на “Пескарата“, разпродават реките, рудните богатства, горите, съсипват природната среда, всичко, наследено от предците.

    Искат след тях да не остане нищо. Да няма кой да им поиска отговорност за престъпленията срещу собствения си народ и собствените си деца. Да няма даже кой да произнесе историческата присъда над тях, да ги заклейми и да отправи проклятие от името на потърпевшите и прогонените. И вече са на финала.

    Селата, сега вече и улиците в Босилеград, са пусти.

    За половин век, хората са десет пъти по-малко. Трийсетина деца на година тръгват на училище и около двеста поемат пътя към отвъдното. Духовете на Гарашанин, Милош Милоевич, Стоян Новакович, Коста Печанац и други сигурно тържествено танцуват на оня свят.

    Оределите национално мислещи български патриоти в България организираха няколко научно-исторически конференции за Ньойския договор, от време на време се появява по някоя патетична статийка или интервю по сайтовете и вестниците, и това е всичко.

    Ония, които искат да ни помогнат, не могат, ония, които могат, не искат. Никой не иска да каже това, което виси във въздуха: че сме обречени, не за друго, а защото българските политици се опитват да се правят на суперевропейци – сакън, да не ги обвинят, че проявяват териториални претенции към своите окупирани територии в съседните държави. Това, според тях, вече е демоде, и се задоволяват да говорят общи приказки за човешките права, отворените граници, европейските фондове и пр. Чакат Сърбия да влезе в ЕС и тогава вече ще потече мед и мляко, и всички, хванати за ръчички, ще тръгнем към обетованата земя и вечният мир.

    Имам чувството, че вече 100 години играем един продаден мач. Капитаните на нашия отбор в решителните моменти винаги подритват топката към играчите на противника, а и съдията винаги е готов да свири дузпа срещу нас. Ние сме нарочени да загубим мача на всяка цена, дори и ако играем по всички правила на играта.

    На официалните сръбско-български срещи на високо равнище, София все още е в ролята на подсмърчаща сестричка пред големия брат. Навремето се наслушах на високопоставени български дипломатически служители, които се топяха от възхищение, докато ми говореха за онази идеализирана, “западна“ Югославия, към която те, по времето на Живков, обръщали телевизионните си антени.

    Югославия на дънките и чорапогащниците, на дъвките и шоколадите, на Миле Китич и Лепа Брена.

    Никой от тях не говореше за Югославия – “тъмницата на народите“,

    за Голи оток, за Кървавия Божич, за убийствата на техните сънародници на границата. И все още съжаляват за нея. И до днес не могат да проумеят защо тази “прекрасна държава“ трябваше да се разпадне точно по времето, когато Европа се обединяваше. Не могат, защото им липсват заметените факти от комунистическата историография.

    Три десетилетия след падането на комунизма в България, продължавам на същите срещи на високо равнище да слушам старите комунистически мантри за българското малцинство като мост на сътрудничество между двете братски държави, българската подкрепа за сръбското еврочленство и никога по-добрите отношения между двете държави!? Точно по времето, когато българите в Западните покрайнини издъхват! Вярвам, че имената на тия български политици ще бъдат записани в най-срамните страници от българската история.

    Договореностите в Белград се забравят веднага след официалните пресконференции. Питам се, какво ли си мислят сръбските държавни представители за поетите ангажименти към българското малцинство, когато кортежите с българските държавници минат Калотина?

    Не бих се изненадал, ако по техен адрес им пуснат в гърба по някоя сочна сръбска псувня. Прекалено добре познавам техния манталитет, за да се съмнявам. Основание за това намирам и в антибългарското изказване на Милован Дрецун това лято по сръбските телевизии. И в последвалото изказване на сръбския външен министър Дачич, по адрес на българския премиер Бойко Борисов. И то точно по времето на “най-добрите българо-сръбски отношения“.

    Нека да не се лъжем повече. Българо-сръбските отношения никога не са били добри. Те винаги са били лицемерни. Винаги са водили войни за територии, винаги са принадлежали към различни и взаимно противопоставени геополитически пространства.

    По времето на Първата световна война – на страната на Антантата и Централните сили. После, когато Югославия уж се стремеше към Запада, България се стремеше към Изтока. Днес, когато България е част от Запада, Сърбия гледа към Изток. Диалог може да се води и да доведе до резултати, когато се говори на един език и се преследват общи цели и ценности. Такива няма и няма да ги има, дори и когато в Западните покрайнини не остане нито един българин и правата на българското малцинство отпаднат от дневния ред на сръбско-българските отношения.

    Българското малцинство в Западните покрайнини е жертва на вековните сръбско-български противоречия

    и само краен лицемер може да каже, че то е “мост на разбирателство и сътрудничество“. Дори и тия лицемерни отношения пак почиват върху жертването на българските интереси.

    Лицемерна е и българската подкрепа за сръбското еврочленство. Еврочленството на Сърбия зависи не от българската подкрепа, а от самата нея. От желанието и готовността да изпълнява и усвоява европейските критерии и изисквания, и то пред погледа на всички европейски държави.

    Тя не го иска това членство. Тя не иска да преосмисли историята си, защото ще трябва да признае историческите фалшификации и измами, върху които почиват основите на сръбската държавност. Тя не иска да се демократизира, защото не знае дали в един момент Войводина, Санджак или Западните покрайнини няма да поискат да си отидат по демократичен път.

    Тя не е готова да признае независимостта на Косово и все още мечтае да си го върне, въпреки че и идея си няма какво ще прави с албанците, които живеят там. Тя не иска да стане част от европейското икономическо пространство, защото знае, че пазарните правила ще съсипят сивата икономика, върху която почива управляващата политическа класа.

    Сърбия днес просто не е готова да плати цената на евроинтеграцията си

    въпреки спорадичните проевропейски изказвания. Брюксел също не е готов да я приеме преди тя истински да се европеизира. Още повече, че Русия, Китай и Турция й дават лъжливи надежди за дневно-политическа употреба. И за да си купят или да продадат нещо на изгодна цена.

    И докато сръбските управници тъпчат на едно място, десетки хиляди млади и предприемчиви сърби, бъдещето на страната, я напускат, за да не се върнат никога вече. Засега никой не се замисля до какво ще доведе всичко това в скоро бъдеще. Нека да дойдат в Босилеград, за да видят на какво скоро ще заприличат и други градове в Сърбия. Пусти улици с по някоя лъскава кола с български номера, възрастни хора, мургави обитатели на гетата и негри пред бежанския център.

    Има ли надежда? Гражданите понякога се изливат по площадите с искания за свободни и демократични избори. Но телевизиите не се интересуват от тях. Те приспиват нацията с някаква паралелна виртуална реалност, в която няма безработица, ниски заплати, високи сметки, отчаяние и отчуждение.

    Има в изобилие риалити програми, които забавляват аудиторията с долнопробни Биг брадър изпълнения, в които събраните от кол и въже герои, денонощно се псуват, бият, мразят и тъпчат, събличат се и си показват интимните части. Под маската на някакво просташко забавление и свободия, вместо култура, образование и вяра, се промотира концепцията на концлагера като обществен модел и идеал на съвременния човек, който полугол подскача на гладиаторската арена, в компанията на зверове, леки жени, наркомани и пияници.

    В такава компания, Спартак няма никакъв шанс. Началото на революцията ще започне не когато осъзнаем, че сме достигнали дъното, а когато осъзнаем, че трябва да изгасим телевизора.

     

    Източник: Kanal 3

  • Дует “Ритон” в Детройт

    КОНЦЕРТ С ДУЕТ “РИТОН” НА 16 НОЕМВРИ

    Очакваме Ви на един незабравим концерт със специалното участие на Дует “Ритон”!

    Всички ние ще имаме възможността да се насладим, освен на вечните им хитове, така и на песните от последните им три албума “Пътят към твоето сърце”, “Ритон в ритъма латино” и “Златен Ритон”.

    Вход: $40, след 12 ноември – $45

    Ще има и вкусна българска мешана скара: $15 и торта “Гараш” $4

    Моля, не носете храна отвън! Благодарим Ви!

    Ако искате вечеря, моля обадете се, за да си поръчате!

    Очакваме Вашите обаждания на:

    248 802 6947Нели

     

    Източник: Bulgariansindetroit.com

  • Начало на Рождественския (Коледния) пост

    От днес, 15 ноември, започват Коледните пости, предхождащи празника Рождество Христово.

    След деня в памет на св. апостол Филип започва 40-дневният пост, наричан често “Четиридесетница на ап. Филип”. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

    По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост, и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.

    По време на 40-дневния пост не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти – яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара. Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.

    Подробен календар на Коледните пости – какво се разрешава

    15-22 ноември – само растителна храна с олио (21 ноември – Въведение Богородично);
    23-29 ноември – разрешава се риба;
    30 ноември 6 декември – разрешава се риба (От Андреевден до Никулден – 6 декември);
    13 декември – разрешава се риба;
    14 -19 декември – разрешава се риба;
    20-24 декември – само растителна храна с олио (От Игнажден до Бъдни вечер);
    25 декември – Блажи се (Не се пости дори ако се случи в сряда или петък).

    Изключение от Коледните пости Църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

    Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли и шумни забавления. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

    Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница. През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.

    Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. В нашата съвременност постите са загубили религиозното си значение за голяма част от хората – те или се отнасят пренебрежително към тях, или ги свеждат до обикновена диета. Ако пристъпите към тях обаче единствено с надеждата да свалите няколко излишни килограма, сигурно ще останете разочаровани. Смисълът на постите е съвсем друг – постигане на хармония между душата и тялото.

    За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост. Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове, и да търси опрощение. Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите.

    Затова постът изисква не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.

    Ако не сте вярващи, сигурно ще си кажете – какъв е смисълът? Фактът, че постите са начин за постигане на хармония от най-дълбока древност и съществуват не само в християнството, но и в будизма, юдаизма и мюсюлманството, говори, че смисълът им е универсален и не се свежда до една определена религия.

    Какво да хапваме по време на постите?

    Организмът ни има нужда от белтъчини, така че, изключвайки месото и млечните продукти, е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с: боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете и ядки, и семена в менюто си – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе, и други.

    По време на постите е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, който да донесат на организма ценни витамини и минерали – не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви. По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праза, тиквата, все още има и патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб.

    Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак, обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти. Зехтинът, както знаете, има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.

    Както стана ясно, има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително), това важи само за миряните – служителите на манастири и църкви  спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва.

    Всъщност, ако правилно съставите менюто си по време на Коледните пости, дори е възможно да не усетите лишение. Неслучайно те се наричат „рибни” – през повечето време е разрешено яденето на риба и безгръбначни – охлюви, калмари, скариди и всякакви други морски дарове. Те са едни от най-полезните, вкусни и леки храни. Трябва да спазвате строг пост (единствено растителна храна с олио) само през дните от 15 до 22 ноември и от 20 до 24 декември, всички сряди и петъци. Не рядко постите стават повод да обогатим еднообразното си меню и да се храним с вкусни и полезни продукти, които иначе рядко присъстват на масата ни.

    До 21 ноември се спазват се всички забрани, отнасящите до Вълчите празници!

    Вчера, на 14 ноември, бяха Коледни заговезни, които поставят началото на 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер.

    Леки и спасителни пости!

    Pravoslavieto.com, hera.bg

    Image result for коледен пост 2019

    * Най-общи правила за поста:

    1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

    2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

    3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние, и да го помолят да благослови поста.

    4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

    5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

    6. При постите съществуват шест степени на строгост:

    * всичко, освен месо (Месни заговезни);
    * вкусване на риба;
    * гореща храна с растително масло;
    * гореща храна без мазнина;
    * студена храна без мазнина и без топли напитки (т. нар. сухоежбина);
    * пълно въздържане от храна.

    В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

    7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

    .

  • Николай Тома: В България няма достойни старини

    В България няма достойни старини – заяви писателят, сценарист, продуцент и телевизионен режисьор Николай Тома, който от 1985 г. живее във Франция, на гости в предаването „Делници“ при Николай Колев по ТВ Евроком.

    Николай Тома в студиото на “Делници”. Снимка: Скрийншот от видео на ТВ Евроком

    Писателят направи паралел между пенсионната система във Франция и тази в България. Според него френската система няма нищо общо с българската.

    „Тук нещата са тотално сбъркани. Във Франция всеки, който внася вноски от началото на работния период, получавайки си пенсия, той може да бъде спокоен, че ще живее прилично. Самите общини имат специални държавни фондове за социално слабите и пенсионерите, които са специално предназначени за тези хора“ – обясни Тома.

    Той допълни, че във Франция има специални жилища за социално слаби пенсионери, в които не се плаща парно.

    „Всичко е въпрос на политика и на държава. Много близък мой човек беше в хоспис, където изобщо не беше гледан. Условията там бяха нечовешки. Болните и старите хора тук предпочитат да умрат, вместо да отидат в хоспис или болница. Във Франция е обратното. Там социалната политиката е особено силна“ – каза писателят.

    „Грижата за възрастните хора във Франция е може би най-добрата в Европа. Това е грижа на държавата и на общините“, допълни още той.

    Тома коментира и последното изказване на Макрон относно „българските и украински банди“. Според писателя, това е поредният гаф на френския президент, който допринася за прекомерната исламизация на страната. По думите му, държавният глава продължава да си играе с огъня във Франция.

    Източник: Dunavmost.com

    .

  • Митрополит Антоний: Българската православна църква брани традиционното християнско семейство

    Опитите за размиване на границите се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество

    Интервю на Здравка Момчева с митрополит Антоний,

    в. “БГ БЕН”

    Снимка: в. “БГ БЕН”

    Антоний е български православен духовник, който е Западно- и Средноевропейски митрополит на Българската православна църква от 2013 година. Роден е в Стара Загора под светското име Живко Михалев. Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ с отличен успех. Продължава образованието си в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. На 24 години е подстриган за монах в Клисурския манастир. На 35 години става митрополит. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний присъства на храмовия празник на църквата „Свети Иван Рилски“ в Лондон и дава специално интервю за в. “БГ БЕН”.

    – Ваше Високопреосвещенство, в историята на нашата страна Българската православна църква и българските читалища са изиграли огромна роля за съхранението ни като народ чрез вярата и езика. Живеем в динамичен свят, сред различни религии и култури, и тази действителност отново подлага на изпитание опазването на националната ни идентичност. Какво, според Вас, е нужно да се направи, за да я запазим днес в глобалните условия?

    – Една от основните задачи на Българската православна църква винаги е била да бъде запазена българската национална идентичност. Едни от основните християнски празници в традициите на БПЦ са преплетени с красивите ни обичаи, исторически залегнали в съзнанието на хората, които по един или друг начин ни стимулират да съхраним нашето национално съзнание. В допълнение, езикът на проповедта в храма, поетичният църковнославянски език по естествен начин ни завръща у дома, където сме били закърмени именно с православната вяра.

    БПЦ, особено зад граница, се явява притегателен център за нашите сънародници, които отблизо и далеч идват да удовлетворят своите духовни потребности. Наред с тях те споделят своите проблеми и често намират заедно със свещеника не само духовното им решение, но и помощ в чисто материален план. Защото БПЦ е подавала, подава и винаги ще подава ръка на българите, които имат нужда в първите си дни зад граница да срещнат морална и духовна подкрепа.

    Българите зад граница са по-усърдни християни,
    пътуват хиляди километри, за да присъстват на служба

    – Във връзка с това, което току-що казахте, смятате ли, че българите в чужбина са по-усърдни християни, отколкото нашите сънародници у дома, в България?

    – Несъмнено, да. Защото в мултикултурната среда, каквато владее всяка една голяма европейска държава с много религии, съществуват български православни общности, но такива липсват в по-малките градове и това кара сънародниците ни да пътуват стотици километри в неделния ден, за да отидат на служба, да чуят на български език проповедта на свещеника и да се срещнат с други българи, съмишленици във вярата. Това ги кара да се мобилизират и да бъдат наистина по-ревностни, по-усърдни и да защитават православната вяра от пагубното влияние на секуларизма в света и на всичко онова, което по един или друг начин се опитва да ни изкуши, за да притъпим сетивата си към Божието Слово.

    – На 21-ви ноември ще честваме Деня на християнското семейство. Много удари понася основната концепция за нормалното съществуване и функциониране на семейството. В наши дни то е подложено на изпитания. Какво прави Българската православна църква по въпроса?

    – Българската православна църква брани изконното, традиционно християнско семейство като благодатен съюз между мъжа и жената, тъй като основна задача на родителите е да създадат деца и да ги възпитат в християнски морал, ценности и норми. Естествено, опитите за размиването на границите на християнското семейство и свеждайки, принизявайки го до едно само съжителство между мъж и жена без конкретни ангажименти нито пред Бога, нито пред държавните власти, се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество. А семейството, както знаем, се явява спойката между различните пластове в обществото. В наши дни изкушенията са големи и все повече зачестяват опитите да се получи една латентна маса, която се съгласява с всичко, което се предлага днес: модерно, ултрамодерно и не толкова полезно за човешките души.

    – Смятате ли тогава, че предметът „Православие” спешно трябва да бъде въведен в българските училища?

    – БПЦ настоява предметът „Православно религиозно обучение“ да бъде въведен като редовен в българските училища. Естествено, всичко това зависи от добрата воля на МОН и от осигуряването на специалисти, които да подготвят съответните учебници. В момента вървят конкурси за подготовка на учебници по вероучение и те трябва да бъдат издържани, според канона на Православието. Тези учебници и помагала ще бъдат поетапно въвеждани като предмет „Вероучение“. В момента тази дисциплина се предлага като свободно избираема подготовка. Така че „Православно религиозно обучение“ се изучава в българските училища, но не като задължителен предмет. Но, разбира се, не пречи служителите на Българската православна църква по места, например в енорийските неделни училища, да преподават „Вероучение“ към храмовете и да ползват тези учебници. Така че ние залагаме изцяло на нашето интердисциплинарно изучаване на вероучението в неделните училища, като се надяваме то поетапно да бъде въведено и в светските такива, където тези, които вече са изучавали вероучение и са израснали духовно и физически в неделните училища, да бъдат преподаватели, получавайки съответната специализация в педагогическите институти или в Богословския факултет, където има такъв педагогически курс. Европа ще остане християнски континент, независимо от различните инвазии.

    – В тази връзка има ли интерес и желание от страна на младите хора в България да изберат и да се посветят на призванието свещеник?

    – Да, има. В последните години се наблюдава едно обновление на клира на БПЦ. Много млади хора, които са завършили средните или висшите духовни училища, тръгват по пътя на пастирското служение, желаят да бъдат свещенослужители и, погледнато реално, има доста нови ръкоположения на млади свещеници. Това са мотивирани личности, които са готови да приемат нелекото призвание да бъдат духовни водачи на паството Христово.

    – Като Западен и Средноевропейски митрополит Вие служите в православните храмове на 15 страни. Какво е Вашето мнение за бъдещето на християнството в Европа?

    – Европа ще остане християнски континент! Това е несъмнено, независимо от различните религиозни инвазии в нея. Нека да бъдем откровени. Все пак християнска Европа е една модерна структура и съюз, който, вярвам, знае как да опази своите граници и интереси. Християнството е вкоренено в сърцето на Европа и то ще се запази чрез вековните си традиции и култура. Невъзможно е да си представим този континент без, макар и опожарената „Нотр Дам дьо Пари“, или пък Уестминстърското абатство. Съществуват толкова много други такива символи, които са белези на европейските християнски ценности и на вярата. Смятам, че държавните ръководители на европейските държави, които са хора с високо съзнание, не биха стигнали дотам, че да пренебрегнат християнските традиции на Европа и да ги оставят да бъдат заличени с лека ръка.

    Православният християнин винаги е оптимист, изпитанията укрепват вярата

    – Относно българската общност във Великобритания – само една годишна визита ли предвиждате?

    – Аз също бих се радвал да посещавам вашите църковни общности, колкото се може по-често. По традиция е залегнало да посещаваме църковните общности по определени радостни поводи. Ако има ясно изразена необходимост, която да бъде засвидетелствана с високия сан на архиерея в църквата, естествено, бих дошъл, за да бъда съпричастен.

    Например, преди време бях тук на един концерт, организиран от Българския културен институт, който представи България и нейната култура на много високо ниво пред английската държава. Така че винаги има поводи за посещения, но те трябва да бъдат приоритизирани в програмата на архиерея.

    – Да вметна само, че при толкова натоварената Ви програма Вие имате изключително добро отношение и към Асоциацията на българските училища в чужбина. И от няколко години работите заедно с нея усилено, в подкрепа на българската образователна кауза зад граница.

    – Да, наистина. С Асоциацията на българските училища в чужбина работим много добре и постигаме резултати в областта на техните приоритети, свързани с каузата за запазване на българската идентичност на младите хора зад граница.

    – Вашата благословия към българите във Великобритания, в Европа, по света и у дома?

    – Моята благословия е да съхранят своята вяра, да не униват и да бъдат оптимисти, защото православният християнин е винаги оптимист! Той вярва, че дори и да има изпитания, те се изпращат, за да ни укрепят във вярата и да ни дадат още повече сили да гледаме напред. Така че нека не се смущават сърцата им, нека изпитват духовете на всичко, което провокира житейските им избори, да го подлагат на духовна проверка, за да се държат в пътя на правдата, любовта и мира.

     

    ———————————————————————————————

    * Бел. ред.: Здравка Момчева е преподавател в БУ “Иван Станчов” към Посолството на България  в Лондон.

    .

  • БГ местни избори ‘2019 – балотаж

    Днес е вторият тур на местните избори в България. Данни за избирателната активност и екзит пол от гласуването в изборния ден към 15.00 ч. българско време.

    ————————————————-

    ГЕРБ запазва преднината си в София, но се запътва към загуба в Русе

    Снимка: Надежда Чипева, в. “Капитал”

    Според данните от екзит пола на Клуб Z, във Варна към 14:00 ч. няма изненади – сегашният кмет Портних води с над двойно повече гласове от Костадин Костадинов от ПП “Възраждане.” Избирателната активност обаче е по-ниска от средното за страната с 14.6% гласували. В Пловдив Здравко Димитров от ГЕРБ води убедително пред Славчо Атанасов от НФСБ, но пак при по-ниска от средното избирателна активност – 15.5%.
    В Плевен обаче независимият кандидат и досегашен кмет Георг Спартански запазва преднината си пред Мирослав Петров при 20.2% избирателна активност.

    15.00

    Кандидатът за кмет на Русе от БСП Пенчо Милков продължава да води убедително пред Диана Иванова от ГЕРБ към 14 ч., според данните от екзит пола на “24 часа”. Избирателната активност в Русе към този час е около 20%.

    14:59

    Към 14:00 часа по данни на “Клуб ‘Z'”, разликата в полза на Фандъкова пред Манолова се запазва и дори се увеличава малко, спрямо процентната разлика от първия тур между двете. Според проучването избирателната активност в столицата е 19.1%. “Клуб ‘Z’ също цитира данни от друга агенция, според която преднината на Фандъкова е още по-голяма.

    14.45

    Според последните данни на ЦИК, избирателната активност в страната към 12.30 часа е била 18.26 %. Гласували са 729 924 души от имащите право на глас 3 996 304.

    14.20

    Данните за балотажа на “Клуб Z” за кмет на Благоевград показват, че към 13 часа независимият Румен Томов, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП, води на сегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за трети мандат Атанас Камбитов. Два дни преди изборите третият в класирането за кметската надпревара Андон Тодоров беше привикан на разпит в полицията малко след като заяви официално подкрепата си за Томов. Повод да бъде извикан на разпит станало интервю на Томов в национална телевизия, което обидило Камбитов. Заради сигнал за купуване на гласове беше разпитван и кандидатът за общински съветник Венцислав Сотиров. На първия тур в Благоевград в кметската надпревара се явиха общо 12 кандидати, а Камбитов водеше с 5% пред Томов. Петима от останалите кандидати за кмет обаче заявиха подкрепата си за Томов на балотажа. Преди втория тур социолози прогнозираха, че в Благоевград може да се оформи фронт “всички срещу ГЕРБ”, както и анти Камбитов вот.

    14.15

    Според прогнозните данни, които следи “Клуб Z”, към 13 часа при близо 10 % кандидатът на ГЕРБ Иван Портних води убедително през Костадин Костадинов (“Възраждане”), макар и не с разликата от първия тур, когато сегашният кмет Портних спечели 49.29%, губейки една трета от гласовете си през 2015 г., а Костадинов беше втори с 14.3%.

    Интригата на тези избори във Варна произведе Борислав Гуцанов, лидер на градската организация на БСП, който в средата на септември изненадващо предложи партията му да подкрепи именно лидера на националистическата партия “Възраждане” Костадин Костадинов за бъдещ кмет на Варна. Последвалият шумен скандал в левицата осуети тези намерения и официално кандидат на БСП беше Анелия Клисарова, която остана с трети резултат на 27 октомври.

    14:10

    Според данни на “Клуб ‘Z’, към 13:00 ч. дистанцията между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова се скъсява до малко над 8 % при избирателна активност от 11.8%.

    14:00

    Резултатите от екзит-половете в София до момента не показват голяма разлика с предварителните проучвания, но социолозите не измерват друга сериозна интрига – гласуването за районни кметове.

    От всички 24 района на града, които излъчват районен кмет, само жителите на “Банкя” и “Кремиковци” няма да гласуват на балотаж. В 10 от районите за втори тур срещу кандидатите от ГЕРБ се класираха номинации на “Демократична България”, в седем на БСП, а в останалите са или независими, или подкрепени от по-малки партии.

    Гласуването за райнни кметове е с отделна бюлетина от тази за “големия” кмет.

    13.35

    Според някои от екзит половете до обяд, средно около 4 % от гласувалите са пуснали бюлетина “Не подкрепям никого”. На първия тур този вот оказва реално влияние върху резултата, защото вдига изборната активност и затруднява постигането на 50 плюс 1 процента от гласовете, изисквани за победа. На втория тур обаче отбелязването на “Не подкрепям никого” няма практическо значение, тъй като според изборните правила печели кандидатът събрал повече гласове.

    Източник: в. “Капитал”

    ———————————————————-

    Избирателна активност в деня на балотажа

    Снимка: Vesti.bg

    Избирателната активност в страната към 12.30 ч. e 8.26%. Това съобщиха от Централната избирателна комисия.

    Най-много хора към 12.30 ч. са гласували в Георги Дамяново – 56.79% от имащите право на глас, а най-малко – във Варна и Пловдив град – съответно 10.05%, и – 10.06%.

    От всички българи, имащи право на глас, до 12.30 ч. на балотажа своя вот са дали 729 924 избиратели.

    Единият сигнал за купуване на гласове е в Плевен, а другият в София

    В 18 областни града се гласува за кмет

    Ето и числата по градове:

    София – 14.46%

    Пловдив – 10.6%

    Варна – 10.50%

    Благоевград – 15,13%

    Видин – 18.63%

    Русе – 15.3%

    Добрич – 16.29%

    Сливен – 13.99%

    Ямбол – 13.2%

    Шумен – 15.9%

    Разград – 18.85%

    Плевен – 15.62%

    Перник – 22.05%

    Пазарджик – 13.92%

    Силистра – 17.93%

    Търговище – 23.21%

    Ловеч – 18.24%

    Смолян – 21.71%

    Агенция “Фокус” припомня:

    10.27% беше избирателната активност в България на първия тур на местните избори на 27 октомври към 10.00 часа. Процентите се равняват на 649 191 души. Най-високата активност тогава е регистрирана в Дряново – 25.44%. Най-ниска е избирателната активност беше във Варна – 4.75%.

    Избирателната активност на местните избори през 2015 г. към 10.00 часа беше 10.66%. Към 10.00 часа през 2011 г. на местния вот активността на избирателите е 7.90%.

    Жалбите и сигналите за нарушения, подадени към ЦИК до 12.30 часа, са над 70. 45 от тях са свързани с нарушения на изборния процес, 24 за предизборна агитация и 2 сигнала за купуване на гласове.

    Източник: Vesti.bg

    .

  • Business Ledger honors influential suburban women business leaders

    By Richard Klicki,

    Dhbusinessledger.com

    Finding strength through passion and the support of others was the common theme of the 21 suburban business leaders honored Friday at the 22nd annual Influential Women in Business Awards, presented by the Daily Herald Business Ledger in partnership with National Association of Women Business Owners – Chicago and its presenting partners.

    More than 200 people came to the Oak Brook Hills Resort and Conference Center to celebrate the honorees and their success stories.

    Joe Lewnard/jlewnard@dailyherald.comMore than 200 people attended the Daily Herald Business Ledger Influential Women in Business Awards ceremony at the Oak Brook Hills Resort in Oak Brook Friday.

    The Influential Women in Business awards are presented to outstanding women executives and entrepreneurs who excel in the business, civic and personal arenas. They were nominated by their peers and the final honorees were selected by a panel of Daily Herald Business Ledger executives.

    Keynote speaker Donna M. Carroll, president of Dominican University in River Forest, spoke of the qualities of leadership and how it’s done “without ego,” but with a combination of skills, disposition, empathy and humor that builds the people and organization you oversee.

    It’s about the good you do with the people you touch,” Caroll said.

    “Leadership is a lifestyle, not a job,” she added. “If you don’t enjoy the work, it’s not worth the position.”

    The honorees thanked those who helped them achieve their goals, and encouraged each other to be role models and mentors to young women so they can also find success.

    If it’s true that birds of a feather fly together, then I’m flying with quite a flock today,” said Shefali Trivedi, executive director of Giving DuPage in Wheaton.

    Peggy Sarason, regional vice president of Comcast in Schaumburg, spoke of three attributes that helped steer her path: be kind, be true and be brave.

    We are all part of the community and we can make a difference,” she said,

    Cherilyn Murer, president and CEO of CGM Advisory Group in Chicago, added the honorees, and all women of influence, should support each other “at the highest level, the CEO, COO, board of trustees, that’s where we should prevail.”

    And I encourage you all to follow your heart,” she added.

    Profiles of all the honorees will appear in a special section of the Business Ledger’s December issue, publishing Dec. 16, and online at dhbusinessledger.com

    Presenting sponsors of this year’s awards are Republic Bank, Focus Capital Advisors and B. Gunther & Co. Marketing partners are National Association of Women Business OwnersChicago Area Chapter, Small Business Advocacy Council and MRAThe Management Association.

    Jasmine Panayotov – recognized by the Daily Herald as one of the Most Influential Women in Business in 2019

     

    Photos: Petra Stamatov

  • Freedom for Dessislava Ivancheva and Bilyana Petrova

    Appeal for help to set free and to rescue from political repression Dessislava Ivancheva and Bilyana Petrova

    Mayor Ivancheva and her Deputy won the Municipal Elections promising to preserve the green areas between existing residential buildings formerly assigned as new construction sites. They have stayed true to their political beliefs, and have pursued a sustainable built environment development policy.

    By doing so, the Mayor and her Deputy have consistently opposed unsustainable and constitutionally illegal activities relating to new-build construction, including the falsification of documents. Perhaps, due to this, at times they have been drawn into policy conflict with certain representatives of Bulgaria’s ruling party.

    By participating actively in the civil protests and thanks to the emerging civil discontent of the 9-year rule of the mayor from Boyko Borisov’s party (Boyko Borisov is the current prime minister of Bulgaria), she managed to win the citizens’ trust, while actively participating in a petition for a moratorium on new constructions in the panel-block district that was overdeveloped even in the socialist era. Ivancheva is the only non-partisan mayor of a district in Sofia.

    Ivancheva closely followed a policy against overbuilding, and repeatedly entered into open controversy with representatives of the ruling party in Bulgaria. Ivancheva and her team, including the deputy mayor Bilyana Petrova, appointed by her, meticulously followed the fight with illegal activities related to new constructions. They have repeatedly sent notices about falsified documents about construction works. They were about to disclose at a press conference details of violations of a newly adopted law, related to annihilation of the Green system of Sofia city. That press conference was scheduled for the day after their arrest and the two detainees failed to realize it.

    On April 17, 2018, Ms Dessislava Ivancheva and Ms Bilyana Petrova, the Mayor and Deputy Mayor of Mladost Municipal District, were arrested at a busy central intersection, in Sofia, Bulgaria.

    They were handcuffed and held on the street in conditions humiliating to their human dignity and harmful to their health: Their hands were cuffed behind them, they were physically prevented from speaking, prevented from calling for legal representation, prevented from drinking water, prevented from using the toilet. In the service car they travelled with, the police found 56,000 euro – marked banknotes, and later they were accused of requesting and taking bribes.

    Despite the tremendous contradictions, inaccuracies, and lack of evidence in the accusations, the detention act was accompanied with extreme brutality and performed in a degrading manner. The human dignity of the two detainees was disrespected through abnormal procedural investigative practices and blatant disregard for the laws. The two arrested were held handcuffed for many hours at the busy intersection without access to lawyers or medical assistance, as well as being forbidden access to drinking water, or even the toilet. Hours after the initial detention, Ms. Petrova was taken to the toilet while handcuffed, and a masked female employee went into the toilet cabin alongside with the door open.

    Ms. Ivancheva and Ms. Petrova requested lawyers at the time of the arrest. Instead, masked employees forcefully covered their mouths with a hand to stop them from shouting. This act, apart from a rude violation of their rights under the laws and the Constitution of the Republic of Bulgaria, also constitutes physical violence committed in public.

    During the first hearing in the building of the Specialized Criminal Court, which was on the measure of detention, Mayor Ivancheva and Deputy Mayor Petrova were kept in a glass and soundproof armoured cell designed for the most dangerous criminals and terrorists, so that they could not talk to the media. At a court hearing on 07.06.2018, the two women were held with their hands cuffed behind them, such that they would be prevented to hold sheets of paper with handwritten notes to show to the media. The notes that Ivancheva and Petrova showed to the media in the courtroom contained parts of the special intelligence means, which rise serious doubts about a conspiracy and an offense committed by an organized criminal group against them.

    The Prosecutor’s Office carried out a noisy campaign to discredit the detainees and instill in society the presumption of guilt, contrary to Art. 6, para. 2 of the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, according to which “Everyone charged with a criminal offence shall be presumed innocent until proved guilty according to law”. However, a study by Gallup International sociological agency was presented in the news broadcast on the national television bTV on 27 April, in which a significantly higher percentage (44%) of the respondents said the arrest of the two was contrived (see the picture attachment taken from the bTV broadcast). The torture and public humiliation of the politically independent mayors continues while in the detention center, too.

    On August 1, Dessislava Ivancheva was sent to a hospital for treatment of a pituitary tumor. She was led away as if she is a one of the worst criminals in Bulgaria, being chained on the legs, as an example to all who dare to confront the interests of the ruling ones (watch the entire video taken by her former PR Petar Kardzhilov). Bilyana Petrova was treated in the same way. In the social networks, this act reflected in ironic comparisons showing how the Ministry of Interior treats some of the most prominent persons from the criminal world in the most corrupt and poor country in the EU, on one hand, and Ivancheva, on the other.

    On September 16, 2018 the mayors gave their first interview ever since they had been arrested, and the interview was broadcasted on one of the major Bulgarian televisions. In the broadcast they described the inhuman conditions and harassment they had been subjected to in order to be forced to admit being guilty.

     

    How to help?

    Support us!

    Follow us for more information and contact

    https://www.facebook.com/DIvancheva/

    https://www.facebook.com/biliana.petrova.mladost/

    .

    Source: Freethemayors.com

  • XV Световна среща на българските медии ще бъде в Албания

    Тирана ще бъде домакин на 15-ата Световна среща на българските медии

    Даниел Стоянов, БТА

    Снимка: БТА

    Тирана ще бъде домакин на 15-ата световна среща на българските медии, съобщи пред журналисти генералният директор на БТА Максим Минчев. Срещата ще се състои в периода 21-25 ноември в хотел “Интернационал” (б.р.: датите не са окончателни), а основни партньори са Албанската телеграфна агенция и Албанската национална телевизия.

    Този формат се оказа устойчив във времето и с всяка измината година не помръква като съдържание, а напротив – става все по-богат, добави Минчев. По думите му миналогодишната среща в Скопие е определена от повечето участници като най-добрата досега.

    Темата тази година е “Медии и национални приоритети”, обяви Максим Минчев.

    “Темата за националните приоритети е голям дебат, затова си струва да бъде проведен”, каза директорът на дирекция “Културни комуникации” в БТА доц. Георги Лозанов. По думите му има няколко относително устойчиви приоритета, около които е добре да се води разговорът – енергийна независимост, инфраструктура, туризъм, право на информация и киберсигурност. Нека не забравяме, че тези срещи се превърнаха в единствените големи медийни форуми през последните години, посочи той.

    По повод домакинството на Албания, Максим Минчев припомни, че от две години в страната има официално признато българско малцинство. Според различни данни, то наброява между 60 000 и 170 000 човека. Разликата е голяма, защото в това число има представители на най-старата диаспора от 12-13-14-и век, обясни Минчев. Той допълни, че българи днес има в Драч, Мала Преспа, Голо Бърдо, в град Елбасан живеят 12 000 българи, в Тирана – 4000, в Дуръс – над 3000.

    Досега световни срещи на българските медии са организирани в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново, Босилеград и Цариброд, Атина, Прага, Кишинев и Скопие.

    Никога не сме харчили държавни пари за тези срещи – нито от бюджета на агенцията, нито от друг бюджет, каза генералният директор на БТА. Той изрази надежда, че и този път българският бизнес ще помогне за реализацията на проекта в Тирана.

    .

  • Геноцид и коммунизм

    Украинская община Мюнхена собрала 56 тысяч подписей под петицией о признании Голодомора в Украине геноцидом. Петиция была размещена на сайте Бундестага и 21 октября была рассмотрена на открытом заседании петиционного комитета германского парламента. Выступивший на заседании министр по делам Европы Михаэль Рот заявил, что МИД Германии считает необходимым петицию отклонить по формальным признакам. Министр назвал Голодомор “ужасающей катастрофой, которая привела к миллионам смертей”, но не согласился с определением “геноцид”.

    Реакция на это была предсказуемо бурной, особенно в Украине. Украинцы пострадали от Голодомора – искусственно вызванного голода – больше любого другого народа Советского Союза. Из общего числа примерно 7 миллионов погибших в СССР в 1932-1933 годах около 3 – 3,5 млн пришлось на украинское крестьянство. Еще около 1,3 млн человек погибли в Казахстане, 1 млн на Кавказе, 0,5 млн в Поволжье и около миллиона в других регионах СССР.

    Можно ли назвать эти злодеяния коммунистической власти геноцидом? Нельзя.

    У геноцида свое жесткое определение. “Конвенция о предупреждении преступления геноцида и наказании за него” определяет геноцид как “действия, совершаемые с намерением уничтожить, полностью или частично, какую-либо национальную, этническую, расовую или религиозную группу как таковую” (выделено мной. – А.П.). В 1932-1933 годах коммунисты уничтожали людей не по национальному признаку, а по классовому. Острие массовых репрессий было направлено против крестьянства, а не против украинцев, казахов, русских или народов Кавказа. Поэтому истребление миллионов людей нельзя назвать геноцидом. Это был советский социализм в действии.

    Более того, истреблением миллионов людей руководила коммунистическая верхушка в Москве, но исполнителями этих преступлений чаще всего были национальные кадры компартии на местах. Они руководствовались в первую очередь классовым чутьем и революционной сознательностью, и в последнюю – национальной нетерпимостью. Масса оставшихся от тех времен документов свидетельствует о том, что Сталин и его окружение стремились уничтожить крестьянство как класс, а не украинцев как нацию. Поэтому по всей стране больше всего пострадало именно сельское население, а не городское. Понятно и то, почему больше всего жертв оказалось в Украине – земля там была самая плодородная, крестьянство – самое зажиточное и самостоятельное.

    Не следует упрощать историю и представлять Голодомор в виде межнационального конфликта и попытки одной нации истребить другую. Это выглядит как намерение снять ответственность (увы, уже только историческую) с коммунистического режима, его вождей и исполнителей в России, Украине, Казахстане и других регионах Советского Союза. Коммунизм, как и всякая другая преступность, не имеет национальности. Эти отходы человеческой истории претендовали на весь мир, без различия рас и наций. В отличие, кстати, от немецких нацистов, социализм которых имел расовую подоплеку, а не классовую, как у большевиков. Обе эти социалистические идеологии принесли миру войны, разрушения, страдания и гибель десятков миллионов людей.

    Министр по делам Европы Михаэль Рот не оправдывал массовые убийства, он лишь указал на необходимость дать им правильное наименование. Точно так же повела себя и Парламентская ассамблея Совета Европы, в 2010 году отказавшаяся признать Голодомор в Украине геноцидом.

    Надо отметить, что около 20 стран, включая такой оплот демократии, как США, признали голод в Украине 1932-1933 годов геноцидом. Думаю, это было актом политической поддержки Украины. В нынешнем российско-украинском противостоянии мои симпатии всецело на стороне Украины. Но все же точность и чистота юридических формулировок не должны страдать из-за политических симпатий и предпочтений.

    Автор: Александр Подрабинек
    Источник: “ГРАНИ”
    Правозащитник, журналист. С 2005 – обозреватель «Новой газеты».
    .

  • Illinois home sales, prices shift higher in September

    Illinois headed into the fall housing market with September gains in home sales and median prices, data from Illinois REALTORS® show.

    Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in September totaled 12,854 homes sold, up 1.3% from 12,687 in September 2018.

    The statewide median price in September was $200,000, up 1.5% from September 2018, when the median price was $197,000. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

    September 2019 housing graphic

    Illinois homebuyers rushed in to take advantage of low interest rates, and this boosted sales at a time when traditionally the market begins to slow down,” said Ed Neaves, president of Illinois REALTORS® and designated managing broker of Berkshire Hathaway HomeServices Snyder Real Estate in Bloomington. “September clearly illustrates the roller-coaster nature of home sales this year, although median prices continue to show solid month-over-month gains for those who are in the market to sell.

    The time it took to sell a home in September averaged 48 days, unchanged from a year ago. Available inventory totaled 59,948 homes for sale, a 5.5% decline from 63,454 homes in September 2018.

    According to the data, home sales in the Metro East MSA (Bond, Calhoun, Clinton, Jersey, Macoupin, Madison, Monroe and St. Clair counties) totaled 690 units, a 1.2 percent increase while the median price was up 2.8 % to $145,000; home sales in the Springfield MSA (Sangamon and Menard counties) totaled 269, a 20.6 % increase while the median price increased 14.7% to $148,000.

    The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage was 3.61 percent in
    September, a decrease from 3.62% the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. In September 2018, it averaged 4.63%.

    In the nine-county Chicago Metro Area, home sales (single-family and condominiums) in September totaled 8,834, up 1.0%  from September 2018 sales of 8,750 homes. The median price in September was $240,000 in the Chicago Metro Area, an increase of 1.1% from $237,500 in September 2018.

    “While month-to-month sales continued the usual decline at this time of the year, on an annual basis, September sales were slightly higher than last year,” said Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois. “In Chicago, the year-over-year decline in sales of foreclosed properties by 10 percent overshadowed an almost 2 percent increase in regular sales. Consumer sentiment indices and the Fannie Mae Home Purchase Sentiment Index broadly reflected consumer uncertainty about the direction of the economy.”

    The city of Chicago saw year-over-year home sales decrease 4.2% with 1,954 sales in September, compared to 2,040 a year ago. The median price of a home in the city of Chicago in September was $292,750 up 2.7% compared to September 2018 when it was $285,000.

    “The fall market is in full swing and sales are stabilizing as a result,” said Maurice Hampton, president of the Chicago Association of REALTORS® and owner of Centered International Realty. “While we saw slight declines in closed sales for all properties, including single family homes and condos, we also saw slight increases in median sales prices. Buyers are benefiting from reasonable prices, low rates and increased market times.”

    Sales and price information are generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 27 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of Oct. 7, 2019 for the period Sept. 1 through Sept. 30, 2019. The Chicago Metro Area, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.

    Illinois REALTORS® is a voluntary trade association whose more than 50,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, Illinois REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation to safeguard and advance the interest of real property ownership.

    Find Illinois housing stats, data, the University of Illinois REAL forecast and more at https://www.illinoisrealtors.org/marketstats.

  • Neverojatno.info: Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти 🙂

    Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!? ~ Или частна теория на НЕвероятностите!

    Чергар Чергаров,

    Neverojatno.wordpress.com

    Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект
    заради липсата на специалисти

    Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект, заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ – съкратено КРИТ и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ – или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес-елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

    „Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес,

    Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и Вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета – докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис-техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които, обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към Вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във Ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към Западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти.

    Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат Вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни.

    И така, изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, когото успяхме да намерим на Летище София, и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в Гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания, дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на Вашия и нашия жизнен стандарт.

    Благодаря Ви.“

  • Оре-Чоре

    Разказ от Георги Витанов Богат

    Георги Ватинов Богат (1948-2017). Снимка: Fakel.bg

    Че мечка ние имаме, това може да види всеки, защото мечката е налице. Тя се намира в селската градина, ако може да има такава дума, равнозначна с градска градина, жива мечка, драги читателю, уловена от гората и поставена там в клетка. Ние сме хора горски и това си ни личи. Защото с какво могат да се пофхвалят африканците, ако не с лъв, с какво ескимосите, ако не с тюлен? Човек се хвали с такъв добитък, с какъвто разполага, а в известен смисъл той се и сподобява с него, и понеже ние с други добици не разполагаме, хвалим се с мечката. И се сподобяваме с нея. Като ни се захвали някой с лошо, ние се стремим да му отвърнем с лошо и му викаме: “Внимавай, щото мечка ще те гази!”. Като ни е страх, а ние се стремим да надвием на този страх, викаме си: “Мечка страх, мен не страх!”, и си плюем под фанелата. Когато някой се пише по-ербап от тебе, а пък ти си мислиш, че си коскоджа по-ербап от него, викаш му: “Абе, ти с мечката ли с мед ще се надяждаш?”. Като пък някой свикне все на хубаво, а то все хубаво не може да бъде, викаме за този някой: “Такова е, кога мечка накуси телешко!”.

    Ето как на нас в устата ни е все мечката, защото мечката е в гората, а и ти си в гората, мечката е около тебе; тя е и душманин твой, и другар твой. Често ти с тая мечка делиш и мед, и боровинка, и стока, а и мегдан. Като живееш с мечката, ти не може да не се сподобиш с тая мечка. Ние живеем с мечки и това си ни личи.

    Но понеже мечката не е човек, а животно, ние по никакъв начин не искаме да се оприличаваме на нея и в момента, в който някой ни оприличи на мечка, ние се сърдим и искаме да извадим очите на този човек, който ни е оприличил. Така, когато веднъж искахме да направим един мост с мечки по перилата, който да изобразява типично нашенското, т.е. “Мечи мост”, един наш ръководител яростно се опълчи срещу това, защото щяло да излезе лошо име на селото ни – мечка. Не искаше той да се оприличаваме на мечки. Тогава ние го попитахме: “Ами на що да се оприличаваме, на паяци ли, или на маймуни?”. Той рече: “На нищо…”.

    Дали защото дълги години сме имали ръководители, които са разпореждали да приличаме на нищо, ние сега твърде често приличаме на нищо във всичко. Но ние вече не желаем да приличаме на нищо. По-добре да приличаме на мечки, отколкото на нищо.

    Та, ето защо, за да сме по-наясно, че сме твърде различни ние с мечката, хващаме една мечка от гората и я туряме в клетка. По-голяма нагледност и очевидно различие от това, драги читателю, иди си търси.

    Седи мечката в клетката и гледа като човек, който иска да ти каже нещо много важно и значително, срещу нея е застанал човекът, който гледа с тъп и неказващ нищо поглед. Човек и мечка – две загадки на природата. Коя е по-висшата и по-съвършената загадка? Човекът или мечката?!!! Не мога да кажа нито едното, нито другото, щото ако кажа, че съвършенството е човекът, то отговорът ми би бил пристрастен към човека – ако пък кажа, че е мечката, то веднага ще бъда таксуван, че разсъждавам като мечка, защото човешката логика държи всички съждения да са в нейна полза. А бих искал да съм безпристрастен като справедлив съдия, търсещ истината.

    Но да си призная откровено, замисляйки се по-дълбоко, много би ми се искало да разсъждавам като мечка, особено като си помисля, че една мечка никога не търси да убие човека, а човекът винаги търси да убие мечката. Една мечка по никой начин не желае да има тя в бърлогата си човешка кожа за украса или пък да има същата да си направи от нея кожух. Още по-малко мечката иска да си прави човешки кюфтета, а и сапун от човешка мас, докато обратното, човек го иска много. Мечката дори няма и капка желание да хване човека, да му тури на зурлата един чембер със синджир, да го разиграва по горските поляни с една гъдулка и да го кара той да й се кланя като млада невеста или да го кара да показва как стара баба меси с келяви пръсти бяла фудула. Мечката няма никакви такива желания, защото това не й е в нрава. В нрава на мечката е да си пасе тревица, да си похапва боровинки и медец, а понякога да си откърши и един кочан млечна царевица.

    Щом е така, аз казвам – да живее мечката! Ако хората имаха такова мечо съзнание, ние нямаше да се закачаме един друг и щяхме да си живеем в общочовешката гора, в която за всеки има място, щастливо като мечки.

    Но защо човекът се стреми да прави всичко лошо на мечката, а мечката не се стреми? Ами защото човекът е сербез и той желае да бъде господар. В този си хилядолетен стремеж, по едно време човекът беше стигнал до такъв сербезлък, че искаше дори да бъде и господар на себеподобните си. И не само че искаше, ами и беше. Дълги години човекът беше господар на себеподобните си, докато разбере, че така няма да го бъде. Ние и днес, драги читателю, имаме човеци, които искат да бъдат господари не само на мечките, но и на себеподобните си, и като не можем вече да бъдем господари на себеподобните си, хващаме една мечка и я туряме в клетка в селската градска градина. Седим един срещу друг с мечката и се фукаме, че сме все пак господари на нещо си. Ние и за това убиваме мечката, за да си докажем, че сме сербез хора и господари, и по този начин много заприличваме на Оре Чоре.

    Оре Чоре беше селският идиот, един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци. Ако в моето село беше Оре Чоре, то в Банско беше Лаганчо. Като някой ти рече на тебе “Какъв си Лаганчо”, то значи той ти вика, че приличаш на банскалия. Но рече ли ти “Оре Чоре”, сто процента бъди сигурен, че ти съобщава за някоя черта на човек от Добринище. Подобно нещо беше и с Коста от Осеново (звучи това като някоя графска или баронска титла, нали, нещо като Гердхард фон Вестфален), Йопата, Джибата и така нататък.

    Оре Чоре беше беловлас, постен човек с рядка бяла брада, с лице изсушено и сгърчено като крушов ошав, и с цвят на такъв, имаше очарователна усмивка, каквато може да има най-разцъфналото полско цвете, и като се усмихваше, та примигваше с очи, около белите му власи сякаш се появяваше ореол. Божествена усмивка имаше Оре Чоре.

    Беше преметнал през рамото си едната половина от стара, срязана на две ярешка вулия с презрамка от конопена сиджимка, и от нея се подаваха навънка кутре, хляб и цървули. Старите, отдавна прогледнали на петите нещавени свински опинци той бе събул от краката си и ги бе сложил между кутрето и хляба, с оглед да не би кутрето да вземе да изяде хляба, та беше бос, опинците застрашително гледаха с празните широко ококорени дупки кутрето, като да го плашат, а кутрето кротко подаваше муцунката си от вулията и гледаше кокалестите, очовкани нозе на Оре Чоре с кални нокти. Беше облечен с дълга, била някога бяла, дрипава ленена кошуля, но най-важната от всички особености на неговия външен вид бе особеността, че на рамото му имаше винаги стъпил един орел. Този орел Оре Чоре бе наследил от баща си, а баща му от неговия пък баща, и имаше изгледи този орел да остане дълго и занапред, като се има предвид дълголетието на тези птици, ако не беше попаднал в ръцете на наследника идиот Оре Чоре.

    Като вървеше с орела на рамо, Оре Чоре имаше вид на някой вековен, очукан от бури и гръмотевици горски цар, който се поклащаше неизменно с торбицата, тояжката и свирепия орел на рамото си, на някой добър горски дух или мъдрец, а често и моето детско въображение го рисуваше като оживял сух дънер с кацнал върху му орел. От време на време орелът се стрелкаше яростно върху някоя безшумно появила се между камънаците мишка или врабец, или някаква живинка, невидимо летяща във въздуха, и после отново се връщаше на любимото си място, рамото на Оре Чоре.

    Като ходеше по селото и просеше, Оре Чоре даваше част от изпросеното с келявите си като сухи корени пръсти на кутрето от вулията, кутрето въртеше муцунката си и не искаше да приеме храната като сито бебе, а после той даваше на орела. Орелът дърпаше храната от ръцете му внимателно, помагайки си с криле, та това беше чудна атракция за мало и голямо. Като нахранеше животните си, той често взимаше едно листо от шавар, като единия край захапваше с черните си изронени зъби, а другия опъваше с пръсти и цъмъникаше на тази символична тамбура чудновати мелодии, на които той сам бе композитор.

    “Цъмъ-нъмъ, цъмъ-нъмъ, цъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ-мъ-нъмъ, цъм-цъм-цъмънъ… Чъм, цъмънъ, цъм, цъчънъ…” – цъмъникаше с все по-нарастваща страст и виртуозност Оре Чоре пред насъбралата се публика, а орелът започваше да се върти и неспокойно да се надига на краката си като закопнял играорец, та с едното си око поглеждаше ту символичния инструмент, ту публиката, умираща си от смях.

    Орел и човек живееха в мир и съгласие – човекът хранеше орела, а орелът увенчаваше човека с вечност и дива красота. Като минаваше да проси, всичко живо се трупаше да гледа как върви Оре Чоре със страховитата птица – и ми се чини, че хората даваха част от сиромашкия си залък не толкова на просяка, колкото на орела.

    Този богоугоден просяк беше богат и угоден с чудноватото си пиле, докато не беше подмамен от Тръчи Лажи. Тръчи Лажи беше човек сербез и мюзевирджия, чието мюзевирджийство прерастваше често в злонамерена хитрост. Той си умираше от наслаждение да накара някого да извърши някаква лошотия и тогава злорадо разказваше как е станало всичко с неподправено удоволствие. Злорадият хитрец бе подмамил малоумния Оре Чоре, че орелът краде от храната му, и веднъж кореноподобните ръце на слабоумеца бяха извършили непоправимото. Така веднъж птицата като клъвнала от просяшката трапеза на Оре Чоре парче сланинка, той я бе пернал с тоягата си, ударил я лошо и орелът умрял…

    Сега, като ходеше по селото, Оре Чоре не беше вече оня богоугоден идиот, който прилича на горски дух или цар, увенчан с вечна красота, а на жив просяк, драги читателю, безцветен и незабележим като буца суха пръст…

    Ето как в момента, в който Оре Чоре се бе почувствал господар над пилето си, той се бе лишил от него завинаги, като по тоя начин се бе лишил от красотата си, а без красотата си ние заприличваме на буца суха пръст. Така, като затваряме мечките в клетка, ние затваряме в клетка част от себе си, и това не е чак толкова зле да речем, но като убием мечката, ние убиваме част от себе си. Но убием ли и орела, и дървото, и тревата, убием ли въздуха и водата, ние убиваме значителна част от себе си и по този начин заприличваме на селския идиот Оре Чоре. И много се притеснявам, страх ме е, дали продължавайки така, човешката идиотщина няма да стигне до там, че един ден, който, дано никога не настъпи, може да се превърнем в дрожди, отглеждани в изкуствена среда. Ако нарушим средата им дори за миг, дрождите от живи същества се превръщат в мъртва гнилоч или, кажи го, в буца суха пръст.

     

    Източник: Fakel.bg

  • Седем години затвор за две страници текст!

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в “Радио Свобода”, обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха следния текст.

     

    Аз съм (ние сме?) Светлана Прокопиева. Журналистка съм. Могат да ме пратят за седем години в затвора за “оправдаване на тероризма”.

    Преди почти половин година в Архангелск избухна бомба. Експлозията беще неочаквана и зашеметяваща – 17-годишният Михаил Жлобицки се самовзриви пред входа на Управлението на ФСБ в Архангелска област. Няколко секунди по-рано той беше оставил предсмъртна бележка в социалната мрежа “Телеграм”. В нея беше написал, че ще се взриви, защото “ФСБ съвсем е изнагляло, води нагласени дела и изтезава хората”.

    Този взрив в Архангелск стана повод за моята колонка в радио “Ехото на Москва в Псков”, под заглавие “Репресии за държавата”. На 7 ноември [2018] предаването излезе в ефир, а текстът беше публикуван в Псковския новинарски сайт ПЛН.

    Мина почти месец и ПЛН и “Ехото на Москва” получиха предупреждения от Роскомнадзор, който беше съзрял в моя текст “данни за оправдаване на тероризма”. В началото на декември бяха съставени административните протоколи, които доведоха до глоби на стойност 350 000 рубли (9600 лева), наложени на двете медии.

    Наред с това следствието в Псков образува проверка по чл. 205.2 на Наказателния кодекс на Руската федерация – този път лично за мен. На хоризонта взе да се избистря перспективата за съдебно дело, но ние все се смеехме и си казвахме, че това е просто малоумие. Какво оправдание на тероризма бе?

    В предупрежденията си Роскомнадзор не беше посочил нито една конкретна фраза, нито дори дума, в които да се видят “данни”, пък и не би могъл да ги посочи, понеже такива просто няма. Както се разбра по-късно, това нямало значение.

    На 6 февруари някой звънна на вратата и когато отворих,

    десетина въоръжени мъже с каски на главите ме избутаха с щитовете си до стената в най-далечната стая.

    Така научих, че наказателното дело все пак е било образувано.

    Обискът е мерзка и унизителна процедура. Разни непознати ти ровят из вещите, а други наблюдават безучастно процеса. Стари записи, касови бонове, писма с чуждестранни печати – всичко изведнъж придобива подозрителен и криминален оттенък, за всичко се изискват обяснения. Най-важните ти вещи – лаптопът и телефонът – стават “веществени доказателства”. Колегите ти и роднините като нищо могат да се окажат “съучастници”.

    В този ден аз бях фактически ограбена – взеха ми трите лаптопа, двата телефона, диктофона, флашките. Половин година по-късно ме ограбиха повторно, като ми блокираха сметките. Аз все още бях само “заподозряна”, когато ме включиха в списъка на действителните екстремисти и терористи на руската служба за финансов контрол. От този момент нататък не мога да си извадя банкова карта, не мога да си отворя банкова сметка и не мога да тегля ипотечен заем. Държавата ме задраска от нормалния живот.

    Остана да ми отнемат и последното – свободата. И ето че на 20 септември 2019 моят статут се промени. Вече съм официално обвиняема по член 205.2, ч. 2 (“оправдаване на тероризма с използване на средствата за масова информация”). Наказанието е глоба до един милион рубли или лишаване от свобода до седем години.

    Аз не се признавам за виновна и смятам, че делото е банално отмъщение от страна на обидените силови ведомства. В онзи текст аз твърдях, че те носят отговорност за взрива в Архангелск. Бях написала, че държавата е дочакала ответна реакция. Че жестоката правоприлагаща политика ожесточава гражданите. Че блокираните законни пътища изтласкват енергията на протеста в ето такова обществено опасно русло.

    Ако не ви е страх, публикувайте този цитат:

    “Силна държава. Силен президент, силен губернатор. Страна, в която властта принадлежи на силовите ведомства. Поколението, на което принадлежи самовзривилия се в Архангелск, израсна в такава атмосфера. Те знаят, че на митинги не се ходи, защото ще ги разпръснат, а току виж ги и набили, а после и осъдили. Те знаят, че поединичните протести се наказват. Те виждат, че само в определен брой партии можеш членуваш безболезнено и че само определен вид мнения можеш да изразяваш без притеснение. Това поколение на собствен гръб научи, че в съда не можеш да получиш справедливост, защото съдът ще подпечата само онова решение, което му е донесъл другарят майор.

    Дългогодишното ограничаване на политическите и гражданските свободи създаде в Русия една не просто несвободна, а репресивна държава. Държава, с която е опасно и страшно да си имаш работа”.

    И до днес мисля така. Нещо повече – според мен чрез това дело държавата само потвърди моите тези. “Да те накажат. Да ти докажат вината и да те осъдят – това е единствената им задача. И с най-малката кукичка да те подберат, все едно вече са те защипали мелничните колела на съдопроизводството”.

    Не съм оправдавала тероризма. Бях анализирала причините за един терористичен акт.

    Бях се опитвала да разбера защо един младеж, пред когото е целият живот, е решил да извърши престъпление-самоубийство. Може и да съм сгрешила в реконструирането на неговите мотиви – и дано да съм сгрешила! – но никой не е доказал това. Обвинение вместо обсъждане – това, да ви кажа, е една доста примитивна и груба позиция. Това е юмрук в лицето в отговор на устна забележка. Това е юмрук в лицето на всеки журналист в нашата страна.

    Няма как предварително да знаем кои точно думи в каква тяхна подредба ще обидят поредния облечен с власт полицай. Те обявиха изказаното мнение за престъпление. Те конструират престъпник от човека, който просто си върши работата. По същия начин биха могли да сътворят съдебно дело и заради някакъв друг, по-мек текст. Достатъчно е да намерят “експерти”, които ще подпишат нужното за следователя “експертно заключение”. Ако знаете това, бихте ли публикували текст по проблемна тема? Ще зададете ли въпросите, които най-вероятно ще вбесят властите? Ще се решите ли да уличите в престъпление онзи, който има пагони?

    Наказателното дело срещу мен е убийство на свободата на словото. След моя случай десетки и стотици други журналисти няма да посмеят да кажат истината.

     

    Светлана Прокопиева

Comments are closed.