Всички авторски страници

Авторски

• Изложба в София на д-р Емилия Юкер

   

  На 1 август т.г., в Културен институт „Красно село“ в София, ще се открие изложба живопис на нашата сънародничка от Хамбург, Германия, д-р Емилия Иванова Юкер. Изложбата в родната за авторката София ще продължи до 14 август.

  .

  

  ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС

  Д-р ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ЮКЕР

  .

  1-14 август 2023 г.

  Вернисаж: 1 август 2023 г., от 18 часа.

  С музиката, по която са рисувани картините:
  концерт-пианист МАРИНА САВОВА

  Културен институт “Красно село”
  бул. „Цар Борис III“ 41

  Вход: Свободен

  .

• Държавният бюджет на България ощетен с 10 млрд. лв. несъбрани и отписани приходи

  .

  Цветан Цветков: Държавният бюджет е ощетен с 10 млрд. лв. несъбрани и отписани приходи от НАП

  Държавният бюджет е ощетен с 10 млрд. лв. несъбрани и отписани приходи от НАП, поради изтекла давност, съобщи освободеният и възстановен от Конституционния съд председател на Сметната палата Цветан Цветков.

  Думите му дойдоха в отговор на твърденията на изпълняващия длъжността Горица Грънчарова-Кожарева, която преди седмица съобщи за забавени одитни доклади за 1 млрд. лв.

  Според Цветан Цветков, Народното събрание обсъжда единствено приемането на държавния бюджет, но никога изпълнението и отчета на бюджета:

  „Нещо повече – за тези осем години парламента нито един път не разгледа становищата на Сметната палата по изпълнение на държавния бюджет.

  Нито един път през тези години парламентът не прие със свое решение отчета за изпълнение на държавния бюджет.“

  Цветков посочи още липсата на отношение на парламента към предложени законодателни промени по Закона за обществените поръчки, за неефективен контрол над публичните предприятия и на концесионни договори и съобщи за неправомерно отписани данъци от НАП за 10 милиарда лева.

  „Става въпрос за несъбрани с години установени при данъчни ревизии и неизпълнени задължения от различни фирми, но поради ред причини те не са събрани и настъпва срока на погасителна давност и НАП ги изписва. Техният размер е около 10 милиарда.“

  .

  Наталия Ганчовска, Георги Николов

  Източник: БНР

  .

• Български учители зад граница се събраха във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

  .

  Пета Еразъм седмица във Великотърновския университет

  Преподаватели от българските неделни училища зад граница се събраха на годишна среща във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, информира на сайта си Изпълнителната агенция за българите в чужбина. В събитието участваха изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, г-жа Райна Манджукова, и Ели Башева, главен експерт в Агенцията.

  В периода 19-21 юли Петата международна Еразъм + седмица „Български училища зад граница“ събра представители на българските училища в чужбина. 66 участници от 13 страни – Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция, Германия, Австрия, Чехия, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Албания, Обединени арабски емирства.

  .

  

  Приветствия към участниците отправиха ректорът на Великотърновския университет, проф. д-р Димитър Димитров, и зам.-ректорът по международната дейност, доц. д-р Анна Иванова.

  По време на срещата се проведе и дискусионен форум за добрите педагогически практики в обучението по география и икономика в българските училища в чужбина, както и за обучението по История на България сред подрастващите в чужбина.

  Повече информация в сайта на ИАБЧ ТУК.

   

• Проф. Пламен Павлов: Левски е роден не през 1837-ма, а през 1840 г.

  .

  Вазов прозорливо го сравнява с нашия месия, защото умира на Христова възраст, казва историкът

  На 18 юли ще отбележим годишнина от рождението на националния ни герой Васил Левски. И ако за датата няма спор, то за годината на раждане учените вече са категорични – не е тази, която сме учили в училище и присъства на паметниците – Левски загива на Христова възраст. Това разказва пред БНР проф. Пламен Павлов, председател на УС на фондация „Васил Левски“.

  Първите биографи на Левски – Георги Яков, Стоян Заимов и Захарий Стоянов, твърдят, че е роден през 1837 г.

  Проф. Пламен Павлов описва лутанията около рождената дата. „Учените се позовават на отговорите, които дава самият Левски пред извънредната турска правителствена следствена комисия в София. Там той казва, че е на 25-26 години, това е написано и на гърба на новооткритата снимка, с която е търсен от турската власт. Така се появява версията за 1846-а като рождена година, лансирана е и 1843-та по дописка в „Цариградски вестник“. Трябва да сме коректни към истината, а не да мислим колко ще ни струва да сменим последните две цифри от паметниците му.“

  „1837-ма се появява като рождена дата не в резултат на документи, а в резултат на семеен съвет. Неговите роднини след известно колебание се ориентират по сватбата на тяхна родственица. Така се стига до датата 6-и по стар стил (сега 18-и) юли 1837. Но в крайна сметка се оказва, че нито 1846-а, нито 1843-а са верни. Преди 2 години известният османист Григор Банков и известният изследовател на Възраждането проф. Пламен Митев пуснаха публикация, в която категорично доказаха, че Левски е роден през 1840 година. Става дума за серия османо-турски данъчни регистри. Нещо като днешната НАП, където се записва и българското население, защото и то подлежи на облагане. Фигурират и вдовиците. И там се вижда, че през 1833 г. Иван Кунчев живее с по-големия си брат Въльо и в семейството на Иван все още няма мъжки наследник. Следващият регистър е от 1837 г. и там също се оказва, че Левски още не е роден. И вече в регистъра от 1844 г. се оказва, че Иван Кунчев има двама синове – Васил на 4 години и Христо на 2 месеца. Това доказва, че Васил Левски е роден през лятото на 1840 г. На практика си отива от нашия грешен свят ненавършил още 33 години. Което още веднъж ни напомня прозрението на Вазов, че „Левски е нашият месия“. Умира на Христова възраст. Пред турския съд Левски казва, че е на 25-26 г., защото прикрива части от биографията си. Той е и много младолик, вижда се и по снимките“, разказва проф. Павлов.

  „Левски съвсем не произхожда от бедно семейство, едва свързващо двата края, с беззащитна майка, каквото и да сме чували и чели. Той е от предприемаческата прослойка. И родът на майка му е от подобен произход. В комитетите на Левски членуват най-вече ханджии, търговци, художници. Васил остава сирак на десетина години. Майка му баба Гина е много борбена жена, тази година се навършиха 200 г. от рождението й. Когато един турчин се опитва да я задява, тя му избива два зъба. Цялото семейство живее по европейски модел. На снимките се вижда, че всички са „панталонджии“, включително и Левски. Неслучайно казва, че „трябва да бъдем равни с другите европейски народи“.

  Цялото интервю с проф. Пламен Павлов за БНР – ТУК

  Източник: в. „Сега“

  .

• Карбовски: Какъв eвропейски съюз е това?

  .

  Мартин Карбовски,

  Lentata.com

  Ако аз не мога да правя интервюта с когото си искам – какъв европейски съюз е това?

  Ако искате импийчмънт на Президента, защото той вижда войната по друг начин, не като вас, ако искате да махнете политика с най-високо доверие наоколо, ако го мразите и обиждате заради знамето на пилона, а доверието към вас е 16% – какъв точно европейски съюз е това?

  Ако искате да забраните партия, която и да е тя, заради антисемитски колаж в социалните мрежи, правен и пуснат от незнайно кой провокатор – какъв точно демократичен Евросъюз е това?

  Ако Бойко Борисов е председател на комисията по европейски съюз, бюджетната е на ДПС, опозицията не получава нито една комисия – какви демократи сте точно, в кой точно и колко мечтан Европейски съюз?

  Ако сте се борили Борисов да падне преди три години, а сега тихо работите с него, ако смачквате скандала с къщата в Барселона, ако някак си ДПС се оказа ваш сериозен партньор, а като Мирчев сте се борили с храсталака на Доган на Росенец – какви точно демократи сте, за колко силна България?

  Ако искаш да дадеш оръжие на Украйна и криеш какво и колко даваш, каква точно европейска политика е това, при положение, че всички европейски държави обявяват ясно какво дават – каква Европа си мислиш, че си?

  Ако си решил, че можеш да разполагаш с бюджети за помощ за чужда страна (а бюджетът е от нашите данъци), ако раздаваш машини и оръжие безплатно (а то е плащано от бюджета и от данъци), ако си решил да даваш всичко, което ти поискат, и дори не питаш за компенсации – ти за какъв тук справедлив Евросъюз ми говориш?

  Ако не признаваш написаното от мен и свободата на другите да мислят различно от теб… какъв европейски съюз е това?
  Скапан.

  Защото лъжете, че това е европейски съюз? Съюз на военните тайни, на забраните, на гоненията, на контролираните медии, на послушните журналисти, на дюдюканията, на лова на вещици и на модерните демократи, които спят с крадците на национално имущество и европлащания. ЕС на подаряващите военна техника, ЕС на войната и новия задължителен интернационализъм, ЕС на крадците на магистрали и на лъжците, които колаборират с тях.

  Ако ме плашиш с външна заплаха, как някой щял да дойде тук и да ни завземе, и затова още повече трябва да се жертваме, и за това още по-добре е да нямаме оръжие (на нас не ни трябва!)…
  …охоо, това прилича на друг съюз, не може да е европейски.

  Ами това не е европейски съюз. Прилича на съветски съюз. Много прилича, много. Страшна работа, едно към едно.
  Да, в Съветския съюз досега да са ме арестували.
  Е, чакам ви, нямам илюзии.

  .

  П.П. Лично аз, познавайки съветския модел, искам да благодаря на американците, че не са като съветите. И ако американците оставят нещата в ръцете само на нашите партийни партизани, досега тука щеше да се лее кръв.
  Но и американците трябва да знаят – нашите нови комунисто-фашисти, организатори на това, което тук наричат ЕС – са на път да повторят всичко, което беше гадно и безчестно през съветската епоха. Те просто не могат друго да правят – освен да правят тоталитарна държава, живееща в скапан съюз.

  .

• За изборите в САЩ, Байдън, Тръмп, Де Сантис и щата Флорида

   

  Андрей Ненов: Байдън и Тръмп, Тръмп и Де Сантис. Избори по американски

  В предаването „Дискусионно студио“ по ТВ СКАТ с водещ Стоян Иванов гостува Андрей Ненов от Флорида. В разговора става дума за начина да станеш член на политическа партия в САЩ, за номинирането на кандидати и вътрешнопартийните избори в САЩ, за предстоящите избори, Джо Байдън, Доналд Тръмп и Роналд Де Сантис – губернаторът на Флорида, за приетите от Де Сантис закони в щата Флорида и др.

  Видеозапис на предаването:

  .

• „Дигитална раница – Моята България“. Интерактивното помагало за обучение на български език в чужбина

  .

  Проектът „Дигитална раница – моята България” е по програма Еразъм + и е реализиран от Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, с партньори Съюзът на българите в Кипър и Гръцко-българското сдружение за култура „Паисий Хилендарски“.

  .

  

  .

  Целта на проекта е да представи традиционните училищни предмети чрез новите иновативни технологии и да поднесе по интересен и вълнуващ начин необходимата информация на учениците в помощ на тяхната подготовка. „Дигитална раница – Моята България“ обединява три интелектуални продукта: Електронна учебна платформа, Интерактивно учебно помагало за ученици със свободен достъп за обучение на български език в чужбина и Методическо ръководство на учителя.

  .

  

  .

  Сайтът на помагалото е www.digitalbag.bg. Той се използва свободно и безплатно от всички образователни институции, преподаватели, ученици и любознателни хора. Включеното учебно съдържание е по Български език и литература, История и цивилизации, География и икономика за учениците от 1 до 7 клас. Предстои да бъдат включени модули за ученици от среден курс, а впоследствие и за децата от предучилищните групи. Налични са 10 модула: “Моята, твоята, нашата България”, “Природата – мрежата на живота”, “(Не)винаги научените уроци от миналото”, “Пътища на паметта”, “Еднопосочен билет от/към България” и др., живи работни листове по български език и литература, география и икономика и история и цивилизации, електронни тестове, понятиен речник, ръководство за учителя със свободен достъп, креативни идеи в рубриката “Да учим различно“. Има възможност за получаване на отговорите и скалата за оценяване на електронните тестове посредством електронната поща: [email protected], на която може да се изпращат коментари, препоръки и въпроси.

  .

  

  .

  Снимки: Фейсбук страница на „Дигитална раница Моята България“

  Източник: aba.government.bg

  .

• Българска красота с бесарабски оттенък

  .

  Всеки художник знае, че ако смесите два цвята, ще получите трети цвят, който е също толкова красив. Обикновенно такъв цвят се назовава „допълнителен”. Поставени един до друг, те се подсилват взаимно, което най-накрая създава така наречена цветова хармония.

  Главният герой на нашата статия е един от ярките примери, когато българско-молдовско смесване на „цветовете” довежда до поява на едно красиво цвете. Името й е Оксана Желяпова – тази, която през 2022 година спечели титлата „Мисис България Вселена”. За нас, бесарабските българи, това стана наистина историческо събитие, тъй както носителката на короната е наша бесарабска българка, която се е родила и израснала в Република Молдова.

  .

  

  .

  Родът на Оксана Желяпова произтича от молдовска Твърдица. Предците й по бащината линия се настаняват тук през 1830 г., преселвайки се от българската Твърдица. „Ние сме потомци на хора, които далеч от родните Балкани изградиха бащиното огнище” – с гордост ще каже в едното от интервюта си Оксана.

  Вероятно в миналото предците й са се занимавали с джелеплик, за което свидетелства фамилното име й – Желяпова. Съгласно източниците, джелепите са били търговци, които събирали дребен добитък напролет, угоявали го във високите планинински пасища и наесен или през зимата го продавали на цели стада по пазарите на големите градове, главно в Цариград. Именно в степните Буджакски простори се е развивал родът на Желяпови в Бесарабия. Тук, в Твърдица, е роден и бащата на Оксана – Иван Желяпов.

  Вече като млад, Иван заминава в молдовската столица – гр. Кишинев, където се запознава с бъдещата си съпруга Лидия Гамецкая. Тя е от молдовски произход и е родена в северна Молдова в гр. Гиндещи, Флорештски район. От брака им се ражда бъдещата „Мисис България Вселена”.
  Малката Оксана често с родителите си посещава Твърдица. Дори остава там през летния период. И днес с много топлина тя говори за родното място на баща си, подчертавайки, че точно от Твърдица са заложени в нея най-силните качества на българския дух.

  .

  

  .

  Оксана помни дядо си и баба си Степан и Стефанида Желяпови, които са я учили да говори на български език, да почита българските обичаи и традиции. Бабата на Оксана обичала да пее народни песни, чрез които може би се е предал онзи българолюбив ген в съзнанието на тогавашното малко момиче. Това българско зърно, заложено в душата, най-накрая ще даде свои кълнове. Те ще разцъфтят, когато 10-годишната Оксана за първи път ще посети прародината си – майка България. Тогава тя, още малко цвете, ще се влюби в страната на розите. Когато Оксана на „новата земя” за първи път чува българска реч и български песни, сърцето й трепва и тя си казва: „Това е моята държава, това е нашата земя, това са нашите хора!”.

  „Ние сме за тях история” – така Оксана Желяпова характеризира отношението на българите към сънародниците си от Бесарабия. Действително, нашият диалект често напомня на българите от митрополията за техните дядовци, това е нашата особенност.

  Не можеше Оксана със родителите си да не посетят и българската Твърдица. Те са много изненадени, когато срещнат там много хора със същите фамилни имена – Желяпови. Този факт още един път подтвърждава убеждението на Оксана, че „България е нашият дом”.

  Завръщайки се в Кишинев от пътешествието по българските земи, в сърцето на младото момиче пламва желание да се завърне в България.

  Но това става по-късно. Отначало тя завършва в молдовската столица Училище № 33 (през 2000 г.), а след това през 2000–2005 г. се обучава в Молдовския държавен университет по специалност юрист по международно право.

  .

  

  В едно от интервютата си Оксана казва: „Моята мисия е за да помагам на нашите бесарабските българи да се настанят в България” и това не е случайно. Още когато тя, пълнолетно момиче, се завръща самостоятелно в България, среща различни трудности, които преодолява. Вече придобила опит, тя помага на своите сънародници: оказва помощ при уреждане на децата в градини, училища и университети, а в последствие – при устройването им на работа. Оксана не забравя и за събратята си от Бесарабия, събира и праща българска литература в Тараклия, Твърдица и други населени места. Дори закупува национални костюми, музикална техника и инструменти за младите таланти, които се обучават в Школата по изкуствата в Твърдица. Обръща внимание и на Рехабилитационния център в гр. Твърдица, където се учат дечица със специални нужди: „За нас няма чужди деца, особено там, където са българчета”. Много такива дарителски компании нашата героиня ги прави без каквито и да е пиар-акции. Нейният основен принцип е „Добротата се прави тихо, за да можеш да направиш повече”. Оксана има още много планове за реализиране, свързани с популяризиране на спорт, привличане на младото поколение бесарабски българи в обществени и културни дейности. В същото време тя се надява, че в нейната кауза ще се включват по-много съмишленици, за да може по-бързо да реагира на проблеми на повече нуждаещи се от помощ хора. В последно време нашата сънародничка организира благотворителни вечери в подкрепа на бесарабските българи в Молдова.

  Освен дарителство и подпомагане на сънародниците си, Оксана мечтае в България да се говори повече и за бесарабските българи. Освен историческите личности, допринесли за осовобождението и независимостта на България, добре е да се знае и за съвремените бесарабци, които не по-малко обичат и милият за прародината си. Не заради лента и корона, а „за да ни чуят, за да ни знаят!” – c такива мисли нашата сънародничка взема решение да участва в конкурса „Мисис България Вселена”. Усилията и искренноста на Оксана Желяпова не са били напразни. Професионалното жури е очаровано от нейния чар и красота.

  .

  

  .

  Със своята победа в състезанието Оксана Желяпова стана първата бесарабска българка, спечелила този важен конкурс. В същото време със своя пример тя откри пътя на други бесарабки българки, за да повярват в своята красота и възможности.

  Не мога да не отбележа, че Оксана е предала своята красота и ум и на двете си малки принцеси – 10-годишната Малена и 8-годишната Ивана, с които тя много се гордее и които, явно, ще продължат родолюбивото дело на своята майка.

  Накрая ще се върна към това, с което започнах – цветовете. Цветовете в картините изразяват емоцията, чрез тази емоция те създават сюжет, който става история. Уверен съм, че дейността на Оксана Желяпова е като на художник, който със светли и топли краски създава и съхранява историята и красотата на бесарабските българи.

  .

  Иван Думиника, доктор на историческите науки

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Материалът е отпечатан във в. „Твърдишки глас”, бр. 6 от 30 юни 2023 г. Снимките в публикацията са от ФБ профила на д-р Иван Думиника.

  .

• VII конкурс „Моята българска бродирана риза – 2023“

  .

  РЕГЛАМЕНТ

  на VII Международен конкурс

  „МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА – 2023“

  Краен срок: 25 юли 2023 г.

  .

  Международният конкурс „Моята българска бродирана риза“ се провежда с основната идея и инициатива – на 11 май всеки българин от всяко кътче на земята да се облече с бродирана риза, блуза, дреха, вратовръзка, на които има българска шевица и с която да се идентифицира като българин в деня на православния празник на светите братя Кирил и Методий. Желаем да създадем традиция – всяка година на този ден българската шевица върху облеклото на българите по света да занесе  своите послания за благоденствие на всички народи и да разкаже за една малка, но силна с духа си европейска страна – България.

  С партньорско сътрудничество на ИАБЧ – Изпълнителна агенция на българите в чужбина, АБУЧ – Асоциация на българските училища в чужбина, Културен институт в гр. Рим, Италия, Детско онлайн списание „Щъркел“ – https://blog.storks.biz/.

  Период на провеждане: 25 април – 25 юли 2023 г.

  Участие: Участници могат да са деца и ученици от български произход от неделни и български училища от 5 до 19-годишна възраст.

   

  ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ ПО КАТЕГОРИИ

  За рисунка и художествен текст:

  I група – от 5 до 9 години;
  II група – от 10 до 14 години;
  III група – от 15 до 19 години.

  За фотография и мултимедия:

  I група – от 8 до 13 години;
  II група – от 14 до 19 години.

  .

  Категории за участие в конкурса:

  Рисунка;
  Творчески текст – жанр свободен;
  Мултимедия;
  Фотография на деца и младежи, облечени с българска бродирана риза.

   

  Изисквания към творбите:

  Рисунка на тема: „Моята българска бродирана риза“. Техника свободна; рисунката може да бъде нарисувана с моливи, пастели, бои. Размери на творбата – по избор – А4 , А3 и др.

  Задължително условие за участие – рисунката да не е участвала в друг конкурс!

  Художествен текст на тема: „Моята българска бродирана риза“ – свободен избор – стихотворение, гатанка, приказка, есе, разказ и др.

  Мултимедия (индивидуална или колективна творба), с продължителност от 3 до 10 минути.

  Фотографии (индивидуални или колективни). Изискване за фотографиите – да бъдат във формат JPG, JPEG или PNG, с отлично качество, 300 dpi, с резолюция минимум 2500 рх по късата страна.

  .

  Награден фонд:

  Всеки участник ще е удостоен с грамота за участие в конкурса.
  Награждаване във всяка възрастова група с първо, второ и трето място.

  Първо място получава бродирана риза и грамота.
  Второ място получава материална награда и грамота.
  Трето място получава материална награда и грамота.

  Наградените с първа, втора и трета награда рисунки, художествени текстове, снимки (при позволение на родител) и мултимедии ще бъдат публикувани в Детско онлайн сп. „Щъркел“ (http://storks.biz/); на сайта на Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ и БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо, Италия, както и на страницата във Facebook: Българско в РИМ / КОЛЕФЕРО Училище, Моята българска бродирана риза.

  .

  Задължително условие за участие:

  Попълване на декларация за съгласие и предоставяне на личните данни.

  Декларация от родител за съгласие за предоставяне на рисунката, художественият текст, снимката и мултимедията да се използват за изложби, международни представяния и в публичното простространство.

  Декларация, че творческата работа не е участвала в друг конкурс или състезателен форум.

   

  Повече информация – ТУК

  Източник: blog.storks.biz

   

• Бащата на Васил Терзиев е вербувал министър на Иван Костов

  .

  Материал на LIBERTA.BG

  .

  Кандидатът за кмет на София от ПП-ДБ Васил Терзиев продължава да мълчи относно призива на разследващия журналист Христо Христов да даде достъп до архивите на бившата Държавна сигурност за дейността на дядо си и баща си – висши функционери в репресивния апарат на комунистическата партия.

  Като млад оперативен работник през 1973 г. Александър Терзиев – баща на днешния „десен“ кандидат за кмет на столицата Васил Терзиев, е вербувал агент „Винер“. Интересното е, че зад агентурното име се крие лицето Иван Асенов Филипов, разкрива Plovdiv-online.

  Кариерата на Филипов върви главоломно нагоре по времето на премиера Иван Костов, създателя на ДСБ и рушителя на СДС. Въпросният „Винер“ е вербуван през 1973-а като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС – външно разузнаване. Снет е още по време на комунизма от оперативен отчет, но е отново активиран през преломната 1989-а. Веднага след това – през 1991 става заместник-министър на околната среда. Такъв е до 1993, когато пък поема поста директор на програма ФАР. На него разпределя външно финансиране до 1997, когато кабинетът на Иван Костов го прави за кратко министър на околната среда, а на следващата година го праща като извънреден и пълномощен посланик в държавата Израел.

  ДСБ ще подкрепя сина на оперативния работник, вербувал собствения им министър, за кмет на София.

  Какво „Винер“ е правил в Израел по време на кабинета Костов – данни няма, но тогава се извърши бруталната сделка с израелския бизнесмен Гад Зееви, който купи на безценица българския авиопревозвач „Балкан“ и го фалира. Тогава друг израелско-руски бизнесмен, Майкъл Чорни, сложи ръка на първия мобилен оператор в България.

  LIBERTA.BG видя в публичните търсачки, че зад лице с името Иван Асенов Филипов излиза фирма Еколониа ООД. Дружеството е регистрирано в гр. София, р-н Младост, бл. 69, вх. 1, ет. 7, а на същия адрес има 58 фирми.

  Еколониа ООД e създадена през 2004 година, а през 2008 година като неин управител, на мястото на Иван Асенов Филипов, е приет Венелин Стайков Стайков. Предметът на дейност напълно съвпада с профила на бившия екоминистър на Иван Костов – агент „Винер“: осъществяване на предприемаческа и строителна дейност за изграждане на всякакви сгради и съоръжения с висока енергийна ефективност; прилагане на технологии за опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници; търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни лица в страната и чужбина.

  През 2008 г. е осъществена промяна при съдружието:

  – Иван Асенов Филипов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция – Екорегиони – сдружение с нестопанска цел – 3000 лв – 30.00% дял
  – Кристиян Григоров Миленков – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Стефан Иванов Даскалов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Асен Емилов Дюлгеров – 2000 лв. – 20.00% дял
  – Тодор Димитров Шопов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + Венелин Стайков Стайков – 9000 лв. – 90.00% дял

  През 2011 г. е резлизирана нова промяна в съдружието на Еколония ООД влизат:

  – Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Венелин Стайков Стайков – 9000 лв. – 90.00% дял

  + Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + „Глоуейв“ ЛЛС, окръг Колумбия – 8000 лв. – 80.00% дял
  + ВЕНЕЛИН СТАЙКОВ СТАЙКОВ – 1000 лв. – 10.00% дял

  ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И ТЕРЗИЕВИ

  Държавна сигурност е бивша българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, упражнявала политическа репресия. Съществува между 1925 и 1990 г. и се закрива с падането на социализма. Към края си е била разделена на шест управления, занимаващи се с различна дейност и развили мрежи от свои агенти.

  Първо главно управление се е занимавало с външнополитическо разузнаване. След падането на комунистическия режим ПГУ се обособява в самостоятелна служба, предшественик на днешната Държавна агенция “Разузнаване”. Там е работил Александър Терзиев – бащата на Васил, както и в посолството ни в САЩ под прикритие.

  Второ главно управление работи по контраразузнаването, като се акцентрира основно върху чуждите дипломати у нас. От 1952 до 1976 г. шеф на Трето главно управление е Васил Терзиев – дядото на кандитат-кмета на София от ПП-ДБ.

  Трето главно управление се е занимавало с военно контраразузнаване и е следило за лоялността на армията към комунистическия режим. След 1990 г. то става част от Министерството на отбраната, а днес се нарича Държавна агенция “Национална сигурност”.

  Четвърто управление е отделено от Военно главно управление чак през 1986 г. за “контраразузнавателно обслужване на икономиката”. От него се очаква да пресича опитите за чужда шпионска дейност в икономиката. То е било оглавявано от ген. Тодор Терзиев – брат на дядото на кандидат-кмета. Впоследствие става и партиен секретар на МВР.

  Пето управление е създадено като служба за охрана на царския дворец “Врана” и на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. То е предшественик на днешната Национална служба за охрана.

  Шесто управление играе ролята на политическа полиция. Работата му е да контролира потенциалните критици на режима. След 1990 г. то се превръща в ГДБОП.

  .

• Обръщение на Сдружението на потомците на бежанци и преселници от територията на РС Македония до Бундестага

   

  Чрез Посолство на Федерална република Германия в София до Председателката на Бундестага г-жа Бербел Бас и парламентарните групи

  Чрез Посолствата в София на страните членове на ЕС до Председателите на националните парламенти

  Копие до средствата за масова информация в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, България и Северна Македония

  .

  УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

  На 15 юни 2023 г. Бундестагът прие резолюция, насърчаваща процеса на евроинтеграция на Северна Македония. В този документ се заявява, че „германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език“.

  Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които са част от около 1,3 млн. български граждани, чийто произход е от географската област Македония. Като заинтересована страна искаме да обърнем внимание върху това, че категориите култура, идентичност и език не са обекти на признаване съгласно международното право. Не ни е известно никоя друга култура, идентичност и език по света да са признавани по такъв начин, с изключение именно на македонската, което за първи път е направено в Москва през 1934 г. от Комунистическия интернационал!

  Поради тази причина сме силно учудени и изразяваме дълбокото си несъгласие с приемането на тази уникална резолюция, в която се признават македонската култура, идентичност и език!

  Както е известно, с акта на признаване на дадена държава, се признават и нейните конституционни атрибути. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония и по този начин предотврати разрастването на югославския конфликт чрез военни действия на югославската армия на юг и отхвърли всякакви призиви за нейното разделяне. Германия едва през 1996 г. призна независимостта на днешна Северна Македония! Този факт показва известно разбиране в Берлин по онова време за истината около новопоявилата се държава на Балканите. През последвалия период са се подписвали двустранни и международни договори, превеждали са се културни творби на автори, пишещи на официалния език на днешна Северна Македония, но никога от никого не е повдиган въпроса за необходимостта от признаването на нейната култура, идентичност и език!

  В този смисъл решението на Бундестага е прецедент и поражда смущения относно прилагането на европейските ценности, защото е резултат от клеветническото поведение на правителството в Скопие срещу България. Ние знаем, че Северна Македония се опитва да организира приемането на подобни решения и от други парламенти на държави членове на ЕС. През последните няколко години на всички международни срещи управляващите в Скопие твърдят, че България отричала съвременната македонска идентичност и език. Непрекъснато подобни твърдения се появяват в северномакедонските средства за масова информация, което е надграждане на използваният от края на 1944 г. до днес език на омразата срещу всичко, свързано с България.

  Като български граждани с произход от територията на днешна Северна Македония и носители на част от нейната култура, искаме да подчертаем, че никога никой в България не е оспорвал правото на северномакедонските граждани да имат своя съвременна македонска идентичност и да наричат официалния си език македонски. Именно поради тази причина българската дипломация след 1991 г. при подписването на официални документи възприе формулата „македонски език съгласно конституцията на Република Македония“.

  България винаги и единствено е възразявала срещу изграждането на македонска идентичност на антибългарска основа, тъй като подобна политика няма европейски аналог. След 1945 г. в Австрия постепенно се създаде австрийска идентичност, но там никой не преследва тези австрийски граждани, които са съхранили своето немско самосъзнание. Австрия никога не отрече немския характер на австрийските говори. Немските диалекти в Швейцария са по-отдалечени от книжовния немски, отколкото повечето говори в Северна Македония от книжовния български. В Швейцария възникна местна разновидност на стандартния немски език, известен като швейцарски високонемски или швейцарски стандартен немски език. Той значително се различава от книжовния немски в Германия, но това не го направи по-малко немски. През 1984 г. в Люксембург бе кодифициран люксембургският език като официален, но там никой не отрича, че той е източнофранконски вариант на немския език. По този начин гражданите на Люксембург имат човешкото право сами да избират дали да използват книжовен немски или люксембургски език.

  Бундестагът в Берлин не се е занимавал специално с тези езиково-културни промени в Австрия, Люксембург или Швейцария. Не проумяваме защо неговите членове, без да имат необходимата подготовка и обективна информация, взимат безкритично отношение към езиково-културните проблеми в Северна Македония? Сегашната декларация на Бундестага е ни повече, ни по малко – една открита защита на последиците от комунистическата власт в бивша Югославия!

  През 1945 г. на територията на днешна Северна Македония в комунистическа Югославия от централните и северните македонски български говори, чрез изкуственото вмъкване на около 6-8% сърбизми и въвеждането на модифицирана сръбска азбука, бе кодифициран нов „македонски език“. Срещу неговото създаване възразиха все още живите тогава представители на основаното през 1893 г. македонско освободително движение. Затова те масово бяха вкарвани в комунистическите концлагери и избивани, книгите на книжовен български език бяха изгаряни на клади, а всички български надписи старателно заличавани. Така в днешна Северна Македония възникна вътрешен конфликт, който не е приключил.

  Трябва да припомним, че по аналогичен начин комунистическа Югославия се опита да създаде в Косово отделен „косовски език“, базиран на албанските гега говори, възползвайки се от факта, че албанският книжовен език е базиран на албанските тоска говори. Но докато България се намираше под диктата на СССР и не смееше да се противопостави на неговата политика по македонския въпрос, Албания не допусна подобна гавра с албанския народ в Косово.

  Ние отчитаме настъпилите промени в Северна Македония и се отнасяме с уважение към чувствата на нейните граждани. Затова смятаме, че кой как се чувства и каква идентичност има, е въпрос на самите местни граждани и на никой друг. Осъзнавайки необходимостта от национално помирение, ние не отричаме правото на чувстващите се македонци да се наричат „македонци“ и съответно езика си – „македонски“, но е демократично и те да признаят същите права на българите в Северна Македония!

  Затова апелираме да бъдат защитени човешките права на тези северномакедонски граждани, които, въпреки репресиите, са съхранили българското си самосъзнание и продължават да наричат езика си български. Никаква резолюция на което и да било народно събрание по света не може да отнеме човешкото правото на македонските българи да продължават да наричат езика си български. Непосредствено след приемането на резолюцията на Бундестага, репресирани македонски българи изразиха твърдата си увереност, че с поисканите от ЕС промени в конституцията на Скопие, „македонските българи ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме македонски българи, а езика си – български говор“.

  Подчертаваме, че в случая не България, а македонските българи възприемат официалния език на Северна Македония като кодифициран на базата на местните български говори. Като отчитаме факта, че за северномакедонските македонци официалният език е македонски, а за северномакедонските българи – той е български, и тъй като северномакедонските българи не са двуезични, настояваме:

  При употребата на названието „македонски език“, със звездичка в бележка под линия да се посочва, че за македонските българи това е македонски български език. Фактът, че един език се нарича с две имена от различните негови носители, трябва да намери своето обективно отражение в европейските документи. Това още повече ще допринесе за езиковото многообразие и културно наследство, към което се стреми Европа! Законодателите в Германия могат и трябва да дадат своя принос в това направление.

  В резолюцията на Бундестага също така се призовава „България да подкрепи пътя на Северна Македония към ЕС в рамките на постигнатия със Съвета компромис и да се въздържа от допълнителни условия“. Твърдението за някакви нови български условия, споменавано в резолюцията на Бундестага, също е резултат от всекидневната антибългарска кампания в Скопие. Нима законодателите на Германия се ангажират с разпространение на антибългарската пропаганда на Скопие в ЕС? Ние заявяваме, че България винаги е смятала, че с нашите братя от Северна Македония трябва да бъдем заедно в ЕС. Българското общество и особено потомците на бежанците и преселниците от Македония обаче не могат да допуснат досегашната официална доктрина на Скопие, която е създадена в Белград и Москва на антибългарска основа и е репресивна по своята същност, да влезе в този си вид в преговорния процес и като Троянски кон да създава бъдещи пречки за регионалната консолидация и солидарност, от което ще се възползват чужди на европейските интереси сили.

  Както е известно, в приетото през юни 2022 г. в София и Скопие предложение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е записано, че Скопие трябва да промени конституцията си като впише частта от българския народ, живееща на негова територия, а също така да спазва постигнатите договорки в Протоколите от съвместните междуправителствени заседания по чл. 12 от Договора за добросъседство с България от 2017 г. В двата подписани досега протокола от правителството в Скопие са поети конкретни ангажименти и са поставени срокове за изпълнение по отношение на останалите български искания, а именно:

  · отказ на Скопие от употреба език на омразата към България.

  · изчистване на съдържанието на учебниците в общообразователната система на Северна Македония от извършените масови фалшификации.

  · отказ от дискриминация по отношение на тези граждани на Северна Македония, самоопределящите се като българи.

  · разсекретяване на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

  Ние сме разтревожени, че Скопие не изпълнява тези отдавна известни договорености. А те са фундаментът за наличието на една демократична държава – член на ЕС! Това в никакъв случай не е двустранен проблем, тъй като потъпкването на основни човешки права е в пълно противоречие с Хартата на основните права на ЕС и трябва да предизвиква загриженост не само в Европа, но и сред всички безпристрастни хора по света. Освен това масовото разпространение на информация сред гражданите на Северна Македония, която е доказуемо невярна или подвеждаща по отношение на исторически процеси, с цел насаждане на национална омраза и присвояване на чуждо културно наследство, нарушава Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията.

  Като изнасяме пред членовете на Бундестага тези факти и произтичащата от тях наша позиция, апелираме Германия да окаже съдействие на властите в Скопие да се реформират и да скъсат необратимо с тоталитарните практики, наследени от югославското минало. С демонстрирането на обща европейска солидарност се надяваме да видим Северна Македония като стабилна част от ЕС, отстояваща неговите ценности.

  Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели.

  СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

  СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

  СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

  София, 26 юни 2023 г.

  .

  Източник: БТА

  .

• Укритите доказателства за характера на речта на Аспаруховите българи

  .

  Павел Сефаримов,

  Sparotok.blogspot.com

  Когато преди доста време споделих с приятели, че хората, над които княз Аспарух властва, са част от тракийското семейство, думите ми бяха приети с недоверие. Аз не се разочаровах от това, приех скептицизма за нещо нормално. Все пак ние изграждаме вижданията си въз основа на информацията, която притежаваме. Ако са ни поднесени заблуди от хора, които се радват на уважение и престиж, то ние, без да осъзнаваме, ще вярваме в заблуди, а истината ще ни звучи абсурдно. Просто така работи човешкото съзнание. В нашите гени е заложен стремеж да вярваме на хората с повече опит.

  Детето приема информация от родителите си, ученикът и студентът – от своите учители и преподаватели. Както един индивид може да бъде заблуден, така може да бъде поведено по грешна пътека и цялото общество. Не е нужна никаква принуда. Напълно достатъчно е “точните хора от точното място” да започнат да внушават неверни неща. По този начин стъпка по стъпка ще бъдат наложени дори абсурдни идеи. Благодарение на своя авторитет учители, доценти, професори и др. действително са в състояние да накарат цял народ да вярва в лишени от логика твърдения.

  По-лошото е друго: създава се порочен кръг. Вече наложените заблуди се вкореняват здраво в научните среди и се предават от поколение на поколение. Преди около 120 години Дмитрий Иловайский отбелязва, че младите български учени (от края на XIX и началото на ХХ в.) са начетени и разполагат с доста знания относно етнографията, археологията, фолклора и т.н., но за жалост по отношение на виждането за произхода на българския народ историците ни следват с робско подчинение туранистите от руската, немската и австрийска школа.

  С времето тенденцията на покорно следване на чуждите учени се запазва, дори се задълбочава така сериозно, че отхвърлянето на вредящите на България теории става невъзможно. Д-р Ганчо Ценов обяснява това около 37 години след Иловайский: “…Защото никой млад българин, който не се ползва със симпатиите на професора, с чиято специалност иска да се занимава, не се осмелява да се посвети на научна кариера, понеже не само че той няма да бъде допуснат в университета, но ще бъде преследван и извън университета.”

  Изпадналият в немилост родолюбец Ганчо Ценов разбира това от личен опит. Клеветен, подиграван, отречен, той, за разлика от противниците си, остава достоен човек до край, а що се касае до причината за проявената към него силна неприязън от страна на неговите колеги, историкът споделя: “Аз мисля, че е за защита на хляба.“

  И така, за да запазят хляба си (добра заплата, титли, престиж), учени от няколко поколения бранят усърдно порочните теории, създадени от чужденци за интересите на чужденци. В същото време българският данъкоплатец дори не подозира кого и какво финансира, не подозира и какви ще са последиците от действията на служещите на чужди теории историци, археолози и езиковеди.

  Нека хвърлим поглед върху наличната информация за речта на Аспаруховите българи – от XIX в. до 30-те и 60-те години на XX в. Така ще се разберем дали навремето е имало достатъчно данни, за да се определи какъв е бил езикът на нашите предци и дали учените са работили съвестно и без предразсъдъци:

  1. Името на княз Аспарух, известно още под вариантите Есперих и Исперих, е добре познато от различни исторически извори. Известни са и хроники на стари автори, в които ранносредновековните българи са наричани мизи, т.е. траки*(1). Това е повод да се потърси паралел на имената Аспарух, Есперих, Исперих в тракийската ономастика. Данните са в наличност поне от 1894 г., когато Вилхелм Томашек издава книгата си за траките. Там той сравнява тракийското име Esbenus със санскр. áçva – кон,  лит. ešwa – кобила и др. (Tom.II.2.9). Като сродно Томашек посочва и името на цар Autesbis (Tom.II.2.3), предавано и като Аутл – есбис/Autl – esbis.

  Малко по-късно, през 1913 г. Гаврил Кацаров, коментирайки тълкуването на Димитър Дечев на превода на тракийския надпис от Езерово, споменава, че тракийската дума за кон е била аспа/aspa (Кацаров, 1914, цит. сведения от Известия, III, c.126). Дотук виждаме, че в речта на траките думите за кон са аспа, еспа, есба.

  За наше щастие, има още ценна информация по въпроса. Живелият през IV век Апсирт от Константинопол, съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, ар-исп е название на растение, ползвано за лечение на коне – (A.McCabe, 2007, p.154).

  Така става ясно, че елементите асп-, есп-, исп-, присъстващи в различни варианти на името на Аспарух, и по-точно Есперих, Исперих, се срещат в тракийската ономастика и притежават значението кон.

  Каква е вероятността и трите познати варианта на името на българския владетел да отговарят точно на три тракийски думи и това да е случайност?

  През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ името на Аспарух, но не отваря нито дума за тракийските съответствия, а данни има поне от 1894 и 1914 г. Това не е научен метод, а опит да се потули неудобна истина.

  2. Относно името на бащата на княз Аспарух се знае добре, че то притежава вариант Кроват (Κροβᾶτος), но учените от края наXIX и началото на XX в. не желаят да ползват въпросния вариант, вместо него предпочитат Кубрат. Каква ли може да е причината за този странен избор? Дали пък и това старобългарско име не притежава ясен паралел в тракийската ономастика?

  За да разберем как стоят нещата, ще трябва отново да потърсим издадената през 1894 г. книга на Томашек за траките, тяхната история и език. Там са споменати обитаващите Mизия Кровизи (Κρόβυζοι), познати на Плиний и като Crobigni, а и е уточнено, че те населяват земи и на север от Дунава (в същата област, в която е и Аспаруховият Онгъл бел. авт.).

  Чешко-австрийският учен търси обяснение на името на траките Кровизи (Κρόβυζοι) с лат. crudus-кървав, суров (Tom. I.97), но ако държим сметка за това, че съседите на тези хора са известни като троглодити, т.е. живеещи в землянки, пещери, то за значението на Кровизи (Κρόβυζοι) може да се предложи тълкуване със стблг. кровъ – покрив, закрила, подслон, т.е. Кровизи (Κρόβυζοι) означава живеещи в къщи, живеещи под покрив. От друга страна старобългарското име Кроват (Κροβᾶτος) може да се изтълкува като притежаващо значение закрилник, пазител.

  Самата наставка -ат, –ᾶτ(ος) от името на Кров-ат (Κροβ-ᾶτος) ce среща в епитета на Тракийския конник Dobr-at (Deo Dobrati, идентифициран от проф. Йозеф Хампел като тракийски бог през 1903-1904 г., цит. Габор Финали), а, разбира се, и в български имена като Добрат, Радат, Милат (Заимов, 1994, с. 88). Дори в миналото на историците и езиковедите да не са били известни тези имена, то елементарната подготовка би трябвало да даде познания за притежаващите сходна постройка стблг. женатъ – женен, блг. рогат, брадат и др.

  

  През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ и името на княз Кроват, но нито споменава траките кровизи, нито обръща внимание на идентичния начин на образуване на имената Кроват и Добрат – епитет на Хероса. Прочее, този начин на работа се наблюдава и при анализа на старобългарските имена Мостич, Борис и др.

  3. Роднина на князКроват (Κροβᾶτος) е така нареченият Органa (Ὀργανᾶς), споменат в хроникана на Йоан от Никиу (Nik. Chron. CXVIII.47). Както историците, така и езиковедите знаят добре, че понякога гърците представят Л като Р (Βουργάρων = Βουλγάρων *2), това означава, че Органа (Ὀργανᾶς) е вариант на Олган (Ὀλγανᾶς), а пък още през 1894 г. Томашек пише за тракийския хидроним Олган (Ὄλγανος), за чието тълкуване предлага различни думи(Tom.II.2.94).

  По-късно Норберт Йокл (цит. от Димитър Дечев) допълва със стблг. вългъкъ-влажен и др., като е добавено, че може да има връзка и със споменатия от Страбон (фригийски бел. авт.) ороним Олгасос –Ὄλγασσος (Detschew, 1957, c. 340). Реално най-добрите кандидати за тълкуването на Олган (Ὀλγανᾶς), Олгасос (Ὄλγασσος), са блг. диал. олага, улага–влага, улагам, улъгна – овлажнявам, правя влажен, но никой не търси връзка с българския език.

  4. За името на княз Тервел (Tέρβελλις) Васил Златарски – основоположникът на българската историческа школа се опира на тълкуването на Томашек, който предлага якутската дума tirä-bil – подпора, опора (Златарски, 1970, c. 222, бел. 22). Живеещите в Сибир якутци нямат нищо общо с нас по отношение на външен вид, бит, култура, но понеже навремето се следва убеждението, че Аспаруховите българи са средноазиатски народ, се търсят и обяснения от речта на обитаващите Сибир хора. Якутците са красиви, честни и трудолюбиви, но с тях ние не делим общи корени.

   

  

  По отношение на името на Тервел (Tέρβελλις) изобщо не е направена връзка с името на споменатия от Дион Касий тракийски цар Тервос (Тερβος), нито пък с тракийския ороним Тарвелос/Τάρβηλος (от земите на Имброс, Откупщиков, 1988, c. 85) или пък името на траките трибали (Triballi). За елемента три (tri) през 1933 г. Керени и Кречмер дават тълкуване с числителното три (Detschew, 1957, цит. Кречмер и Керени c. 526).

  Има и друга пренебрегната информация, по-точно това, че в българските извори името на княз Тервел е предадено като Тривелий, като може да се предложи тълкуване трижди велик: три = три, трижди, велии = голям, велик, стблг. Дион Касий е основен автор, а пък “Царственикъ или Историiя Болгарская” излиза през 1844 г, т.е. още през XIX в. са налице  достатъчно данни, нужни за тълкуването на името на княз Тервел, но това не е направено.

  5. Васил Златарски пише за един по-ранен български благородник на имеБузан, като го наричаБуза (Златарски, 1970, с. 82). Това реално е древно тракийско име, носено от тракийски цар, смятан за основател на Бюзантион/Bизантион: Bύζας ὁ Θράκες βασιλεύς (Tom.II.2.16). Ще напомня, че споменалия Bύζας Томашек издава книгата си през 1894 г., т.е. още в края на XIX в. Това ще рече, че езиковедите и историците разполагат с достатъчно информация и то от много време.
  6. През 1876 г. Алберт Дюмонт публикува книга, съдържаща древни надписи от Тракия. На един от паметниците присъства името Кардент, което френският учен сравнява с посоченото година по-рано от Вилхелм Папе и Густав Бензелер име на старобългарския владетел Кардам. Немските учени добавят и името на намиращият се в Пелопонес град Кардамиле (Καρδαμύλη), а както знаем от Страбон, Пелопонес е населен с траки още преди Троянската война (Strab.7.7.1).

  В интерес на справедливостта, при анализа на името Кардам Бешевлиев споменава дадени от Дуйчев сведения за византийци, носещи името Καρδαμης, но изразява съмнения дали се касае за същото име, или е просто съвпадение. Дуйчев дава като паралел и пелопонеския топоним Кардамула (Καρδαμύλα), но Бешевлиев е склонен да го обясни като идващ от названието на растението κάρδαμον. И разбира се – нито дума за това, че κάρδαμον няма обяснение на гръцки, а и Пелопонес е бил населен с траки.

  7. Споменавайки виждането на Весберг и Маркварт, нашият историк B. Златарски пише за българите Коца-гери (Κοτζα-γεροί), а и за хидронима Κούζυ (Златарски, 1970, с. 156-157), но не отделя нито дума за споменатите още през I в. от Плиний траки Pyro-geri, Dru-geri, Di-geri, (Plin.IV.40), последните присъстват в работата на Стефан Византийски като Ди-гери (Δι-γηροί). Не е ползвано и споменатото някъде към 550 г. тракийско лично име Куцес/Κούτζες (Proc.LB.I.135). Както Маркварт, така и Весберг, а и Златарски би трябвало да са запознати с работите на Плиний и Прокопий, но уви – от работите на тези автори информация не е ползвана.

  По-късно акад. Дечев тълкува елемента –geri, като гора, планина, възвишение, дава като сродна уелската дума garth – възвишение, гора, планина, споменава предположението на Холдер, че идентифицираните като траки племена може да са и келтски по произход, но за стблг. гора–гора, планина не отваря дума изобщо (Detschew, 1957, c. 102). Още по-странно е, че не се обяснява как елементът гер/ger – гора, планина се появява в Евбея, където никога не е имало келтски селища, но е добре известно, че бръснещите косата на темето си и оставящи кика траки абанти обитават региона, в който е възвишението Герeстос/ Γεραιστὸς (означаващо Горист).

  8. През 1902 г. Дмитрий Иловайский публикува интересна работа, в която дава обяснение на особени старобългарски родови имена,притежаващи елемент -арес/-αρής, като уточнява, че в тях няма абсолютно нищо тюркско и свързва въпросния елемент с името на гръцкия (всъщност тракийски бел.авт.) бог Арес:

  “Изъ греко-болгарскихъ надписей на колоннахъ онъ приводитъ еще родовыя названія:  Ермі-арисъ, Куві-арисъ, Чак-арисъ и пр. Но что же тюркскаго въ этихъ названіяхъ? Вторая половина сихъ именъ, т. е. арисъ, скорѣе напоминаетъ греческое божество Αρής, т.-е. Арея…” (Иловайский, 1902, c. 90).

  9. В същата своя работа Иловайский изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг екняз, а нехан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.”.

  Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги – в бога, от бога.

  Гръцкият еквивалент на КАNАС Υ  ΒΙΓΗ  е ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от бога владетел, така става ясно, че старите българи са имали дума БИГ/BIГ-бог. Замяната на О с И се среща до днес в нашите говори, в които на бозая отговоря бизая, има я засвидетелствана и по време на Античността, и то точно в Мизия. Там срещаме Asbolo-dina, Amlai-Dina, Bισ-δινα. Елементът dina, δινα, съответства на намиращите се в Южна Тракия Rumbo – dona, Myg – donia, като dina, δινα, dona, притежават значение земя, повърхност и се обясняват с блг. диал. доно – дъно, т.е. земя, повърхност.

  Старобългарската титла показва особеност на диалектите, говорени в Мизия по време на Античността, а старите българи са наречени мизи от различни автори в продължение на огромен период от време.

  Може ли да се говори за случайност? Не, разбира се! С тази информация приятните изненади не свършват. За наше щастие ние знаем каква е тракийската дума за бог. В дълбока древност тя е Багайос, Хезихий пише за Багайос – название на Зевс при фригите: “Βαγαῖος Ζεὺς Φρύγιος”. В края на късната Античност формата при южните траки е Богас/Βογᾶς, както разбираме от работите на Прокопий (Proc.Aed. IV.4).

  Тази информация никога не е представяна на широката публика от хората, създали заблудата, че народът на Аспарух е дошъл от Азия, и това е жалко, защото точно тракийското Багайос/Βαγαῖος е в основата на титли като багатур и багаин, известна и като богоин.

  10. Изненада предлага и етимологията на титлата КАNАС, Иловайский вижда в нея стара форма накняз, което е и вярно. През 1900 г. Григорий Дяченко цитира в своя речник работилия през XIX академик Исмаил Стрезневский, според когото титлата княз идва от корен * конъ, кънъ – начало. Най-интересното идва сега: тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално със стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань, съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

  Тук трябва да се добави, че не просто има траки, наречени Caenici, Καινοί, но и тракийско име, или титла Канас/Kάνας. То за жалост бива открито сравнително късно и информация за него се появява едва през 1978 г. в работа на турския учен Сенчер Шахин, цитиран по-късно от Пинар Йозлем Айчатлар.

  За сметка на това тракийския надпис (M – 01), на който присъства важната за историята ни тракийска титла акенаногавос/ακενανογαϝος, също съдържаща корен *κεν – начало, е открит още през XIX в., но тогава никой историк не обръща внимание на свидетелствата на Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат, Лъв Дякон и др., които отъждествяват българите с тракийския народ мизи.

  Ще допълня няколко тракийски имена, които са регистрирани в периода 1876 – 1894 г. и притежават пределно ясни паралели със старобългарските. Вилхелм Томашек пише за тракийските царе Мостис/Мόστις и Моссес/Mόσσης (Tom.II.2.24), но техните имена никога не са сравнявани със стблг. име Мостич, а самият Томашек смята, че траките са имали звук Ч, който гърците се опитват да представят с σσ (Tom.II.2.2).

  Пак Томашек пише за тракиеца Карсис/Κορσις (Tom. II.2.46), но историците и езиковедите ни “не виждат” приликата със старобългарското име Корсис. Алберт Дюмонт регистрира през 1886 г. присъстващите на надписи от Тракия имена Сабин/Sabinus и Ермодор/Еρμόδωρος, но никой не прави връзка със старобългарските имена Сабин и Ерми.

  Накрая ще спомена и това, че през 1918 г. Уилям Аркрайт представя в своя работа тракийските имена Борас/Bορας, Борискос/Bορισκος, Бурис/Buris (Arkwright, 1918, c. 51), но и те остават “невидими” за учените, които усилено търсят следи от българите сред монголци, якутци, тюрки и други народи на Средна Азия, а връзката с нашето име Борис е пределно ясна. Нима не е налице упоритото укриване на неудобните данни?

  Поднесената тук информация променя нещата значително, нали? Така става ясно и защо тя е премълчана от историците и езиковедите ни, следващи с робско покорство туранистите на руската, австрийската и немска школа (както споделя Иловайский).

  Данните, от които проличава, че имената на Аспарух, Кроват, Тервел, Кардам, Буза(н), Мостич, Сабин, Ерми, Корсис, Борис и др. принадлежат на тракийската ономастика, са пределно ясни, но дори и без тях е било възможно да се определи какъв е бил езикът на българите по време на ранното Средновековие.

  Това е много лесно, но и в този случай информацията не е удобна на хората, смятащи, че дедите ни идват от Средна Азия. Без изключение историците от различни школи са съгласни по отношение на това, че Аспаруховите българи са конен народ. Сега обаче възниква един сериозен въпрос: Защо в старобългарския език няма тюркски или ирански думи от областта на ездаческата терминология?

  За да не съм голословен, представям списък с присъстващите в старобългарския език основни думи, засягащи ездата и коневъдството:

  конъ – кон

  кобыла – кобила

  жрьбѧ – жребче

  оузда – юзда

  клюсѧ – конче

  дѧгъ – оглавник, ремък, юзда

  бръзда – желязната част на юздата

  седьло – седло

  ременъ – ремък

  вощага – камшик

  тинъ – камшик

  iaрьмъ – ярем, хомот

  iахати – яздя

  въпрѧщи – впрегна

  Къде са тюркските или иранските думи? Колкото и да се опитва човек, няма да ги намери изобщо. Нима това не показва съвсем ясно, че езикът на старите българи не е бил нито тюркски, нито ирански?

  От друга страна обаче в тракийската ономастика намираме елементи, от които пък траколозите бягат като дявол от тамян. Става дума за:

  Конe/Cone, Кониум/Conium,  Кобилатус/Cobulatus, съответстващи на кон и кобила. При тълкуването на древното название на жреците на богинята Кибела Κορύβαντες, Ото Хаас ползва думата жребѧте – жребче, млад кон (Haas, 1966, с. 155). Не е трудно да се види и че тракийският топоним Уздика/Usdica е обясним със стблг. *оусдица – юздица, юзда.

  Не показват ли представените в тази работа данни, че старите българи са тракийски народ, който никога не е губил езика си? Не става ли ясно, че отъждествяването на българи с мизи е отражение на реалността? Не разгадават ли фактите една “загадка”, на която езиковедите в продължение на повече от един век не могат да отговорят – защо няма тюркски или ирански субстрат в старобългарския език, а и защо липсват напълно тюркски и ирански топоними на територията на ранносредновековна България?

  Макар поднесената тук информация да е нова и да е логична, със сигурност на доста хора ще е трудно да я възприемат за вярна. За тези, които се съмняват, предлагам още едно необоримо доказателство за това, че Аспаруховите българи спадат към тракийските народи и че тук, на Балканите, е тяхната прародина. Това доказателство идва от областта на генетиката. Преди време бе проведено проучване на генетичен материал от скелетни останки от старобългарски некрополи. По отношение на резултатите Никола Църцаров е дал кратко и точно обяснение. Желаещите могат да ползват приложения линк, за да прочетат цялата работа, която със сигурност ще ги изненада:

  “Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са, че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в Югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на живелите по нашите земи преди хилядолетия. “

  https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

  Ако типичните за старите българи генетични маркери показват, че Аспаруховите българи са балкански народ, а езиковите остатъци кодирани в личните имена на благородниците ни притежават паралели в тракийската ономастика, то никаква сила не може да промени твърдението, че основателите на Дунавска България спадат към голямото тракийско семейство.

  Наложително е старите, обслужващи чужди политически интереси теории да бъдат отхвърлени и най-сетне на ученици и студенти да бъде преподавана истината за нашите корени. Истината, която има потенциала да даде гордост и самочувствие на всеки българин, да изпълни духа му със сила и да го накара да върви смело напред, без да се бои от настъпващите трудни времена.

  На желаещите повече информация по въпроса за произхода на народа ни предлагам том 1 и том 2 на Тайните на тракийския език. И двете книги могат да се поръчат с приложения под изображението линк.

  .

  

  http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

   

  

  http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

  .

  Използвана литература и пояснения:

  1. Заимов Й., Български именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994.

  2. Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на П. Хр. Петров).

  3. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

  4. Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

  5. Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

  6. B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

  7. Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

  8. Dumont A., Inscriptions et Monuments figures de la Thrace, Impremerie Nationale, Paris, MDCCCLXVI.

  9. Finaly G., Archäologische Fünde im Jahre 1903, Ungarn, Archäologischer Anzeiger, Beiblatt zum Jahrbuch des Archäologischen Instituts 1904, Druck und Verlag von Georg Reimer, Berlin, 1904.

  10. Haas O., Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966.

  11. McCabeA., A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources,compilations and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007.

  12. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, transl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000.

  13. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.

  14. Тomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

   

  *(1). Фулко нарича българите с колективното име траки. Цеца и Зонара отъждествяват българите с пеоните. Хоматиан, Аталиат, Хониат, Григора и др. определят българите като мизи. В старобългарския превод на историята на Флавий Йосиф българите са назовани даки.

  Вярно е, че старите българи са наричани и хуни, но по сведения на Прокопий хуните са потомци на старите масагети, които Йордан директно нарича гети, т.е. траки.

  Вярно е също така, че дедите ни са определяни като скити, но и тук няма нищо странно, защото според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. По-рано Дион Касий пише, че траките даки са клон на скитите. Страбон определя скити и сармати като имащи общи корени, но Прокопий свидетелства, че сарматите принадлежат на гетското семейство, т.е. в различни времена се поставя тъждественост между траки и скити. Разполагайки с тази информация, разбираме, че отъждествяването на старите българи със скитите, хуните и т.н. изобщо не е в разрез с отъждествяването на българи с различни групи траки.

  *(2). За замяната на Л с Р, вариацията Βουργάρων = Βουλγάρων, съобщава Веселин Бешевлиев: Първобългарски надписи, второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992, с.184.

   

  Извори от интернет:

  1. Бешевилев В., Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, Издательство „Наука“, АН СССР, Отделение Истории, Москва 1967.

  http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

  2. Дьяченко Г. М., Полный церковнославянский словарь М., 1900; Репринт:

  https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

  3. Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ?

  http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

  4. Иловайский, Д., УЧЕНЫЙ БОЛГАРИНЪ ТУРАНИСТЪ И ЕГО РУССКІЙ ЕДИНОМЫШЛЕННИКЪ

  http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c8

  5. Църцаров Н., Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

  https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

  6. Özlem–Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor

  https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

  7. History of the Wars by Procopius, Book I: The Persian War “Coutzes and Bouzes, who at that time commanded the soldiers in Libanus[17]. These two were brothers from Thrace”

  https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_I#XIII

  8. Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера: Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг.

  https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

  .

• Работно посещение на Райна Манджукова в Аржентина

  .

  От 21-27 юни 2023 г. има работно посещение в Република Аржентина на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова. Програмата е изготвена от Н. Пр. Стоян Михайлов, посланик на Република България в Република Аржентина, и включва поредица от срещи с представители на аржентинската администрация и с лидерите на организациите на българската общност в Буенос Айрес, Берисо, Президенсия Роке Саенс Пеня и Лас Бреняс.

  Изпълнителният директор ще участва в специални срещи с кметовете на Берисо (провинция Буенос Айрес), Президенсия Роке Саенс Пеня и Лас Бреняс (провинция Чако). В тези градове са формирани още по време на първата голяма емигрантска вълна сънародници към Аржентина през 20 век големи български общности.

  Акцент в посещението е участието й в първата по рода си среща-събор на културните дружества на българите в Президенсия Роке Саенс Пеня (24 и 25 юни), където на сцената концертна програма ще изнесат фолклорните формации на организациите на българите в Буенос Айрес, Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс, Комодоро Ривадавия…

  В рамките на пътуването са планирани също така и посещение на Музея на имигранта в Буенос Айрес и среща с директора му, срещи с представители на различни аржентински институции, като тази с ръководителя на Национална дирекция „Миграция“, среща с зам.-председателя на Парламента на автономен град Буенос Айрес и с генералния директор на Генерална дирекция „Общности“ и със заместник председателя на Секретариата за правата на човека и културното многообразие на правителството на автономен град Буенос Айрес.

  Наскоро бе създадена Федерация на българските дружества в Аржентина, като неин първи председател е г-жа Ружка Николова, президент на Аржентинско-българската фондация във федералната столица. Г-жа Манджукова ще има и среща с управителния съвет на Федерацията на чуждестранните дружества в Буенос Айрес.

  Цялата информация – ТУК

  .

  Изпълнителна агенция за българите в чужбина

  .

• Гневна реакция: Македонските българи скочиха срещу Германия

  .

  Бундестагът се намесва по темата за идентичността в РСМ, премиерът Ковачевски молел германците за подкрепа, твърди Благой Шаторов от българския клуб в Битоля

  С гневна реакция излизат македонските българи по повод частично подкрепената декларация на германския Бундестаг по молба на северномакедонския премиер Ковачевски, с оглед налагането на политически идентитет, различен от българския в Северна Македония.

  С „Телеграф“ се свърза Благой Шаторов, секретар на подпаления, а след това – заличен български културен център в Битоля „Иван Михайлов“. По негова молба публикуваме позицията на сънародниците ни, тъй като, по думите му, цензурата в РСМ не позволява да се чуе гласът на българите там. Предоставяме позицията без редакторска намеса:

  „ЗА ИЗПРОСЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕРМАНСКАТА ЛЕВИЦА ПО МАКЕДОНСКАТА КРИЗА НА ИДЕНТИТЕТА

  Вчера Бундестагът изгласа един странен текст по настоятелната молба на премиера Ковачевски към германските му съпартийци.

  Публична тайна в Европа е, че г-н Ковачевски, вместо да се опита да реформира страната ни и да отвори пътя за начало на преговори, виси по телефоните на европейските партньори на България и на Гърция, за да измоли да признаят, че съществува македонски език, различен от българския, и, че днес ние, македонците, вече не сме българи. Разбира се, самият факт, че на всеослушание декларираш, че имаш проблем с „идентитетот“ и некой отвън требва да ти го „признава“, политически е доволно унизително. Не помня нечий парламент да е бил притискан да признава френския език или българския, гръцкия език или който и да било друг РЕАЛНО съществуващ език.

  Политическо признаване на езици и етноси в цивилизования свят нема!!! И така, нека да погледнем какво се случи: Социалистите в Берлин си изгласаха един странен текст, който никого не ангажира. Християн-демократите очаквано го отхвърлиха. Скопската посттитова номенклатура се радва, че левите им били признали политически „идентитет“.

  Такъв им признаваше преди и белградската Скупщина. Всъщност, ако тази безсмислена декларация въобще е новина, тя е, че ГЕРМАНСКАТА ДЕСНИЦА НЕ ГО ПРИЗНА „ИДЕНТИТЕТОТ“. Но истината е, че за нас, Македонските българи, въобще не е важно кой какво признава отвън. Ако тази прокламация на германската левица е цената за това да бъдем включени в Конституцията на Северна Македония… нека.

  Ние не отричаме правото на всеки от нашите сънародници да се чувства, както си реши, и да нарича езика си, както прецени. Публично това ще има стойност само когато престанат да ни бият и да палят клубовете ни. Междувременно ние, Македонските българи, ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме Македонски българи, а езика си – български говор.

  А иначе тази декларация има стойността на декларация на Върховния съвет на СССР, с която се обявява австрийския език за отделен.

  И така – вместо унизително да проси за безмислени външни признания за Идентитетот, нека нашето правителство да побърза с включването ни в Конституцията, да престане да праща лумпени да ни бият, палят и да стрелят по нас, да престане да фалшифицира българската история на македонците и да спре да харчи милиони от парите на данъкоплатеца за външна пропаганда.

  Така може би ще се доближим до начало на преговори за членство в Европа. Накрая искам да напомня на всички наши братя – бехме сами по време на Илинденската епопея, бехме сами, когато ни поробиха сърбите, бехме сами, когато ни хвърляха в югославските зандани и лагери. Тогава не дочакахме декларации на подкрепа от нечии парламентарци отвън.

  Бехме сами, но моралната победа беше наша. Онези, които в чужбина тогава мълчаха, днес ги няма. Няма да ги има и тези, които изгласаха тази изпросена социалистическа декларация. А нас ще ни има… защото ние, Македонските българи, СМЕ НАРОДЪТ НА МАКЕДОНИЯ!“

  .

  Източник: в. „Телеграф“

  .

• XII Международен фестивал за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ ‘2023

  .

  Изпълнителната агенция за българите в чужбина има удоволствието да бъде част за поредна година от фестивала „Арлекин“, който подкрепя още от самото му създаване. Фестивалът е с различни категории и всяка година разширява своите параметри като успешно привлича участници от цяла България, млади хора от българските общности в чужбина и целия свят, които са с афинитет към филмовото изкуство, музиката, и различни други аспекти, в които могат да творят и учат заедно. През годините събитието се е утвърдило като престижно и очаквано в България и по света.

  Фестивалът за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ подкрепя иновативното мислене на младите хора като дава възможност на деца и младежи до 29 години с усет към изкуството да участват с фотографии, филми, клипове, анимация, ютуб канали и презентации. Конкурсът има за цел да стимулира детската и младежка фантазия и творчество за създаване на телевизионни предавания и репортажи, музикално предаване, рекламни клипове, детска новела и сериал, спортно предаване, новинарска емисия, интернет медии и радиопредавания, включващи всички жанрове. Тази година темата е свободна, а мотото на фестивала е „Светът в моите очи“. Ще има възможност и да се гласува за продукция от цял свят!

  Организаторите поемат ангажимент най-добрите творби да бъдат изпратени на други международни фестивали, а екипът очаква талантливите български деца и младежи, независимо от това къде живеят.

  Желаещите да се включат във фестивала могат да изпратят своите разработки на имейл: [email protected]

  Първата част от фестивала „Киното – моя любов, моя песен“ премина при невероятен успех, а журито бе оглавявано от неповторимия и уникален певец и музикант Етиен Леви. В конкурсната програма взеха участие деца от българските общности в чужбина от Украйна и Турция. В журито по традиция имаше представител от българската диаспора като този път бе от Италия. През тази година втората част на фестивала ще се състои в периода 22-26 юни в град Варна.

  .

  .

  При желание за участие на място организаторите предлагат преференциални цени за престой в рамките на фестивала. (Цени за престой, предложени от организаторите – оферта вж. тук: Оферта хотел Arlekin 22.06 – 26.06)

  Линк към сайта на ИАБЧ с официалната информация и програмата – ТУК

  .

  Изпълнителна агенция за българите в чужбина

  .

• Замърсяването на водата в Черно море може да стигне до България

  .

  Еколог от Одеса: Химикали изтичат в Черно море, водата носи острови от боклук

  Заради взривения язовир Нова Каховка са отнесени гробища, част от канализации също отиват в морето към Румъния и България, каза Владислав Балинский

  .

  

  Замърсяванията на водата в Черно море може да достигнат до България. Има плуващи острови от боклук, в които има огромно количество отломки. 

  Това заяви екологът от Одеса Владислав Балинский по БНТ като коментира замърсяването в акваторията на Черно море, заради взривения язовир Нова Каховка.

  Напълно унищожен е националният природен парк „Межднестровский“. Територията му е близо 80 хиляди хектара и всичко е отнесено от водата на язовира. Това мащабно наводнение отнесе гробища, както и промишлени предприятия. Затова можем да говорим за възможно изтичане на химически замърсители, допълни Балинский.

  На територията на Каховския язовир от много години се намира и промишлен комплекс, където има опасни химически замърсители. По думите на еколога, преди години в СССР са се използвали пестициди и други вещества, които се разграждат в организма в продължение на стотици години. Отнесени са и гробища за хора и животни, както и канализацията на някои населените места. Част от това се отича в Черно море и отива към Румъния и България, обясни Балинский.

  Според еколога, течението може да донесе замърсените води и до българското крайбрежие. Затова е нужен мониторинг на водата в Черно море.

  За въздуха няма проблем, но по-добре е да се въздържаме да се къпем в морето. Трябва да се следи динамиката на процеса, каза още Балинский.

  В залетите територии на Одеса трябва да се вземат противоепидемични мерки. Замърсяването ще се отрази на цялата екосистема, включително на риби, китове и делфини. Вероятно ще се промени прозрачността на водата и ще има оцветяване на водораслите, предупреждава още екологът.

  Източник: OFFNews

  .

  

  .

• Тъкър Калрсън в Туитър: Това ще е нашето радио на къси вълни

   

  Из първото предаване на Тъкър Карлсън в Туитър, излъчено на 6 юни (Припомняме, че от Fox News съобщиха на 24 април, че са прекратили сътрудничеството си с Карлсън.)

  „…Язовирната стена край Коховка е на практика руска. Тя е изградена от руското правителство и сега е под руски контрол. Резервоарите пък доставят вода до Крим, където през последните 240 години е домът на руския Черноморски флот. Взривяването на стената може да е лошо за Украйна, но наранява Русия повече. И точно по тази причина украинското правителство обмисляше да я унищожи.

  През декември м.г. Washington Post цитира украински генерал, който заяви, че негови подчинени са изстреляли американски ракети по язовирната стена – тестови удар. Така че веднъж, когато фактите започнат да излизат, мистерията се разплита.“

  

  […]

  Какво стана със стотиците милиарди долари, които пратихме в Украйна? Нямам идея. Кой организира тези Black Lives Matter разрушителни протести преди 3 години? Така и не разбрахме. Какво точно стана на 11 септември 2001 г.? Е, това още е засекретено. Как Джефри Епстийн направи толкова пари? Как умря? Ами как умря Джон Ф. Кенеди? И така нататък до безкрай.

  Не само, че медиите не се интересуват от нищо от това, те активно се противопоставят на всеки, който се интересува. В журналистиката любопитството явно е най-голямото престъпление.

  Вчера например, бивш офицер от военновъздушните сили, който е работил с години в разузнаването излезе, за да разкрие, че американското правителство има физически доказателства за катастрофирали, несъздадени от хора, летателни обекти, както и телата на пилотите, летели с тях. По думите му с десетилетия правителството е изучавало тези обекти, за да създаде по-сложни и по-напредничави военни системи. Добре. Това казва бившият офицер. И явно казва истината. НЛО-тата явно са истински и явно истински е и извънземният живот? Сега явно знаем. В нормална страна това щеше да е новината на хилядолетието. В САЩ обаче не се появява в медиите. Всъщност тя се появи в технологичен сайт, нарече debrief. Washington Post разполагаха с данните, но решиха да не публикуват. New York Times също. Там пък на първа страница тази сутрин имаше поместени 5 новини за Украйна. И 4 новини за Доналд Тръмп. За транс-хората, за климатичните промени – обичайното. Нямаше нищо за това как хипотетични извънземни летят хиперзвукови летателни машини над градовете ни. Нито дума.

  И ако се чудите защо страната ни е толкова нефункционираща – ето защо. Малка група от хора контролира всички потоци на информация. Ние не знаем. Можем да се дърлим за расизъм, но пробвайте да говорите за нещо важно и вижте какво ще стане. Ако продължите, ще ви накарат да млъкнете, повярвайте ми. Така държат контрола.

  Когато западни туристи започнаха да пътуват до Съветския съюз по-масово в началото на 70-те години на 20 век, откриха, че много руснаци имали напълно криворазбрано разбиране за САЩ. Те са си мислели, че американците живеят в пълна немотия, в постоянен расов конфликт и са отчаяни да избягат към Източния блок. Така са мислели, защото това са им казали и е нямало начин да знаят друго. Малкото руснаци, които са разбирали какво се случва в Западния свят, са научили това от слушане на радио на къси вълни, понякога под прикритие.

  50 години по-късно е главозамайващо да отчетем иронията. Сега ние сме тези, които живеят в незнание. Американското правителство успя да засекрети повече от милиард т.нар. „обществени документи”. Така на този етап ние не знаем какво се случва, какво правят лидерите ни. Не ни се позволява да знаем. По дефиниция това не е демокрация, но пък медиите не виждат проблема. Потайността е мощен инструмент за контрол.

  „Спрете да питате как сме толкова богати, бе! Ето ви още една новина за расизма! Отивайте да се ядете“. Това е програмата и така повечето от нас в САЩ живеят. Манипулирани от лъжи и замълчани от забрани. Това е нездравословно и уморително.

  От днес нататък аз ще съм тук, в Туитър, който се надяваме, че ще е нашето радио на къси вълни.

  Тук ни казват, че няма пазители на портата. Ако има, ще напуснем. Но междувременно сме благодарни, че сме тук.“

  Превод на пряката реч на Тъкър Карлсън: Георги Русчев

  Източник: Flagman.bg

  .

• Президентът Радев на 18-ата Световна среща на българските медии

  .

  Румен Радев: Имаме нужда от законови промени за гарантиране на финасирането на обществените медии

  Имаме нужда от сериозни промени в закона, които да гарантират независимо финансиране на обществените медии, както и да е ясна реалната собственост на частните, заяви в Казанлък президентът Румен Радев по време на 18-та на световна среща на българските медии, организирана от БТА.

  Само свободни медии могат да отстояват истината и тържеството на справедливостта, заяви държавният глава. Той посочи, че медийната среда все повече се превръща в критерий за свободата на самото общество. Свободата на медиите приключва там, където журналистът, неговият редактор или самата медия са зависими от икономически, политически, корпоративни или външни интереси. Свободата на медиите трябва да е наша първостепенна задача – като общество, като институции, но най-вече и като отговорност на самите медии. Защото в един разделен и противоречив свят, когато истината често е неудобна и обект на цензура, ние сме длъжностни с всички възможни средства да пазим тази истина и да утвърждаваме чувството за справедливост сред нашето общество, подчерта президентът Радев.

  Следващата световна среща на българските медии ще бъде в Одеса, съобщи от своя страна генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

  Източник: БНР – Радио Стара Загора

  .

• Български събор във Филаделфия

   

  Остават броени дни до 10-ия български събор! Нямаме търпение да се съберем, попеем и повеселим заедно!

  Дата и час:

  Събота, 3-ти юни, 2023 г., от 12 до 18 ч.

  Място:

  The Festival Grounds at the National Shrine of Our Lady of Czestochowa,
  654 Ferry Rd, Doylestown, PA 18901

  .

  Важна информация и отговори на въпроси:

  Ще има ли храна?
  Да, заведението към фестивалния център ще работи от 12 до 16 ч.

  Каква храна ще има?
  Домакините предлагат разнообразно полско-американско меню.
  Ще се продават и кюфтета, щедро дарени от Ivo Delicious Meat Products. Бройката е ограничена, така че ще се продават до изчерпване на количеството.

  Какво представлява мястото?
  Има огромна покрита част с много пикник маси и пейки. Идеално за всякакво време.
  Голяма сцена и място пред нея за хора и ръченици.

  Има ли място за паркиране?
  Да, предостатъчно.

  Какво ще включва програмата тази година?
  Концерт на специалните ни гости от Чикаго – Соня и Диана от Jersey Girls.
  Изпълнения от фолклорни състави и български училища в района.
  Българска музика, хора и ръченици.

  Как мога да участвам в томболата?
  Всеки билет за събора ще получава едно талонче за томболата. Отделно ще можете да си закупите други, като тази година вие определяте за какви награди участват талоните ви.

  Кога ще се теглят наградите от томболата?
  Около 16:30 ч.

  Какви забавления ще има за децата?
  Има футболно и волейболно игрище.
  Face painting & tattoos за най-малките.

  Кои български фирми и организации ще участват?

  АББА – Американско-българска бизнес асоциация
  „За Буквите“ – Ангел Колев
  Исторически парк
  „Калитко“
  Flight365
  Haldeman Lexus
  LanArtButtonCrafts
  Mimi Bakery
  Pirin Foods
  Sand Hill Candles & Melts

  Билети online или на място.

  Очакваме Ви!

  .

  Български културен център за Пенсилвания, Ню Джърси и Делауеър
  / Bulgarian Cultural Center of PA, NJ & DE

  .

• Тържество за края на учебната година в БНУ към Научното дружество на българистите в Молдова

   

  ПРАЗНИК НА ПОСЛЕДНИЯ ЗВЪНЕЦ В БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ КЪМ НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

  .

  На 28 май в Българската библиотеката „Христо Ботев” в Кишинев последният звънец тържествено маркира завършването на поредната учебна година в Българското неделно училище (БНУ) към Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ).

  .

  

  .

  Тържеството се откри с приветствените думи на д.и.н. Николай Червенков – първия директор на БНУ и на председателя на НДБ в РМ д.и.н. Иван Думиника.

  .

  

  .

  Директорът на БНУ Елена Рацеева в своето слово предаде на всички ученици и учители поздрави и най-сърдечните пожелания от екипа на Българското посолство в Република Молдова. Пожелания за хубаво лято и покана за наесен – от директора на българската библиотека „Христо Ботев” – Анжела Олъреску.

  .

  

  .

  Преподавателите в БНУ – Надежда Кара и Надежда Рацеева поздравиха учениците за успехите им в усвояването на българския език и култура, като потвърдиха думите си с прекрасните резултати от годишното тестиране от Министерството на образованието и науката на България, проведено на 21 май.

  .

  

  .

  Празнуването беше с акцент на току-що отминалия празник на 24 май – Деня на българската просвета и култура. Учениците подготвиха богат рецитал за тържеството. Сред другите прозвуча и стихотворението на Георги Константинов „Похвално слово”, което емоционално е много близко до чувствата на бесарабските българи: „книги разтворени” като защитен амулет, с който надеждно се надвива „тъмното безродие”.

  ПОХВАЛНО СЛОВО

  Сабя разсичаше нашите корени.
  Вдигахме щитове – книги разтворени.
  Огън събаряше портите букови.
  Но сред пожарите сричахме буквите.

  Родови хроники криехме в пазвата.
  Нямахме тронове. Имахме азбука.
  И до пищовите в робски въстания
  носехме своите свети писания.

  В кървави мигове Бог ни забравяше.
  Книгата винаги сила ни даваше.
  Тъй сме надвивали тъмно безродие
  с вас – брате Кириле, брате Методие!

  .

  

  .

  Последва тържествено връчване на удостоверения за проведено обучение през 2022-2023 учебна година с хубави коментари за всеки и с подчертаване на успехите му не само в БНУ, но и на други места. Сред учениците на БНУ към НДБ в РМ има доста призьори в най-различните градски и републикански състезания: по музика, танци, бадминтон, рисуване…

  Топла сърдечна атмосфера, щастливите ученици и техните родители, усмивки, цветя, приветствия, грандиозни планове за лятото – това е послевкусът от СЪБИТИЕТО!

  Стихотворението за лятната ваканция „Тръгва за лятото влакът, в него се качваме всички…” стана хем логично завършване на празника, хем магическо заклинание за изненадата – сапунени балончета, морени от България и вълшебната кутия с много сладолед. Всичко това донася Радост без край и нови обсъждания на грандиозни планове не само за лятната ваканция, а и за откриването на 2023-2024 юбилейна учебна година в БНУ към НДБ в РМ.

  Видеозапис от тържеството:

  .

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• <<
• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
...
• 414
• >>