Всички авторски страници

Авторски

• Приключи първата смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград ‘2022“

  .

  Днес (на 16 юли – бел. ред.) бяха наградени участниците на първата смяна на 14-та „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022”. Поради заболяване на дете, засега бе отложено заплануваното детско тържество и изпълнението на театралният пърформанс, който децата бяха подготвили.

  Ваканцията се реализира по проект, изработен от специалисти на Национална спортна академия „Васил Левски” и за шести пореден път се финансира по програмата „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Република България. Участниците на ваканцията получиха спортни екипировки, храна и освежителни напитки. Интересът сред деца и родители за участието в тази ваканция се увеличава с всяка следваща година.

  50 деца, под педагогическото ръководство на Желко и Силвия Насеви, на импровизирано игрище на една ливада в местността „Добри дол”, в продължение на 16 дни се обучаваха на спортни похвати по основните видове спорт.

  

  Също така децата се възпитаваха на спортсменско поведение, изобразително изкуство, екология, приложни занаяти, оказване на първа помощ, опазване на обичаи и традиции и даване на възможност за колективна и индивидуална творческа изява.

  Иван Николов в началото поздрави участниците и благодари на родителите за доверието, с което повериха децата си на екипа на детската ваканция, и подчерта приноса на спонсора – Министерството на външните работи на Република България. Той изрази увереността си, че тази ваканция, освен че оползотворява свободното време на децата, вече 14 години оставя траен отпечатък в тяхното възпитание и образование.

  Желко Насев също благодари за доверието и подкрепата на родителите и каза, че ваканцията утвърждава творческата изява на децата и смелостта им да се изявяват пред публика.

  За принос към развитието на българската и култура и просвета КИЦ „Босилеград” връчи наградата, присъдена по повод Деня на българската просвета и култура 24 май, на Емилия Стаменова, абитуриентка от Босилеградската гимназия.

  Беше връчена награда и на Кристина Малетич, за рисунка на Килийното училище в село Извор, както и на ученичката Анастасия Стоянова, за принос за успешното провеждане на ваканцията, както и Марко Николов, Валери Стоименов и Неманя Гонев – помощник инструктори на ваканцията.

  От родителите бе наградена Марина Божилова от Босилеград, която през цялото време на първата смяна всекидневно и безвъзмездно помагаше в организацията на детската ваканция.

  

  Първата смяна от лятната ваканция бе максимално оползотворена – освен че децата си общуваха и се забавляваха, имаха възможност, след повече от две години изолация поради мерките за защита от КОВИД-19, да се отделят от компютрите и виртуалния свят и да се потопят реалния свят на детството и на истинското и неподправено детско приятелство.

  Децата бяха запознати и с опасностите, които дебнат младите в съвременния свят – наркомания, асоциално поведение, малолетна престъпност и др.

  Няма съмнение, че децата ще запазят прекрасни спомени и емоции от активната си ваканция. Почивка, в която децата спортуваха и се учеха не за победа на всяка цена, а за изкуството да се бориш и да уважаваш съперника.

  За успеха на поредната инициатива безспорна е заслугата на педагозите Желко и Силвия Насеви, които дадоха най-доброто от себе си да предадат знанията и уменията си на децата, но и да ги чуят и видят как те възприемат света около себе си и да изразят отношението си към него. По-големите асистенти бяха наградени с плакети за помощта, която оказваха при реализацията на Олимпийската ваканция.

  Събитието бе отразено от журналист на „Радио България” и уважено от гости от Техническия университет в София.

  Втората смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022” ще се проведе през август.

   

  ГЛАС ПРЕСС

  .

• Безсребърници: Мария Стоилова

  .

  Репортаж на Боянка Иванова за EuroTV.media

  Зад решението на всеки важен въпрос в живота на човека съществуват поне две решения: да наблюдаваш събитията зад прозореца или да се слееш с протестиращите на улицата; да промениш съдбата си или да се бориш с нея, да заминеш или да останеш. Нашата героиня е направила своя избор, който е в пълна противоположност с решението на мнозина. Удовлетворението на душата е мярка за правилността…

  С благодарност за съдействието на: Димитър Русинов, Нина Куртeва, Юлиян Георгиев, Екатерина Костова, Альоша Карабельов.

  .

  .

  Източник: EuroTV.media

  .

• Bird.bg, Биволъ и Е-вестник за снимките на Борисов

  .

  Атанас Чобанов, главен редактор на BIRD.BG, разказа пред „Христо Ботев“ на БНР за експертизата на снимките с пачките и кюлчетата от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, както и за днешното изслушване от Комисията по превенция и противодействие на корупцията в НС на главния прокурор Иван Гешев.

  .

  .

  А ето и една публикация от 2020 г., за снимките на Борисов, която не е зле да бъде припомнена.

  .

  Снимките компромат за Борисов са правени 2017-2019,
  без „Фотошоп”, без монтажи, коригирани са датите

  Биволъ , e-vestnik

  „Биволъ” и “E-вестник” дадоха за техническа експертиза снимките от спалнята на Борисов, каквито бяха разпратени до няколко издания.

  Проверявани бяха общо 9 различни снимки, 5 изпратени на електронната поща на “E-вестник” и 4 изпратени на „Биволъ”. В интернет циркулират и други снимки, изпратени до други сайтове, но поради липса на достъп до оригиналните файлове, те не са обект на този анализ.

  Кой и кога е пратил снимките?

  Снимките са изпратени от различни податели през сървъра за анонимна поща guerillamail. Този сайт генерира еднократни адреси за всяко изпратено съобщение. До “E-вестник” е писал потребител [email protected] в 10:20 ч, българско време. До „Биволъ” е писал [email protected] в 10:34 българско време.

  Има ли монтаж?

  Няма фотомонтажи или фалшифициране с фотошоп, каквито предположения се ширят в коментарите на политици, анализатори и в социалните мрежи.

  От 9-те снимки 3 са напълно „девствени”, не са пипани с „Фотошоп”, нито са променяни датите на заснемане в метаданните (бел. ред. – метаданни са описателен текст, интегриран в кода на снимката, в който се съдържа времето на заснемане, вид фотоапарат, смартфон, данни за диафрагма, скорост и др.).

  В останалите 6 снимки има промени в метаданните, с цел да се заблуди за времето, по което са правени. Но експертизата установи и реалните дата и час на заснемането (посочени са по-долу). Те се откриват в полето обозначено с шестнайсетичен код 0x0132 Modify Date (виж тук). Това поле явно е убягнало на лицето, което е пипало датите, но в полетата 0x9003 Date/Time Original (виж тук) и 0x9004 (виж тук) Create Date.

  Снимките са проверявани с програма, която регистрира употребата на софтуер. На снимката със спящия Борисов има регистрация на малък брой данни за употреба на Adobe Photoshop. На останалите няма.

  Проверката не се изчерпва само с тази техническа експертиза на тяхното описание (метаданни). Снимките са разглеждани детайлно с увеличения до 1600%, за да се търси намеса в изображението или съмнителни промени. Увеличавани са детайлите на всяка снимка, за да се установят и подробности за предметите и каква връзка имат с обстановката и обитателя на спалнята.

  

  Една от снимките (горе вляво) и визуализация на петте вида анализ, които й е правен – Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep. Виж повече в „Биволъ“ и в линка с резултатите от анализа.

  Правени са специфичните анализи Noise Analysis, Error Level Analysis, Luminance Gradient, Clone Detection и Level Sweep, които не говорят нищо на широката публика, но специалистите могат да извършат същите проверки и да потвърдят резултатите. А те показват липса на следи от монтаж. Ето защо публикуваме архив с всички анализирани снимки във вида, в който са получени и с тяхната контролна сума. За три от снимките в архива са включени и файловете от анализа. Можете да го изтеглите тук.

  Само на снимката, на която се вижда спящият Борисов, има намеса и с „Фотошоп”, която се състои в пропорционално намаляване на размера на изображението в пиксели с приблизително 50% спрямо оригиналното на IPhone 6S (с какъвто е правена снимката).

  Няма изрязване на части от кадъра, възможна е лека корекция на яркост и контраст. Точно тази снимка официално беше призната на пресконференцията на Борисов с актива на ГЕРБ като автентична, той каза за нея, че „спинкам щастливо”.

  Самият Борисов на пресконференцията си изрази съмнения, че снимките са аранжирани в неговата спалня. Тоест не са фотомонтаж, а поставяне на пачки, злато в чекмеджето на нощното шкафче и заснемането им.

  Всички снимки са с размер 3264х2448 пиксела, оригиналният размер на кадъра за IPhone 6, с изключение на тази със спящия Борисов, снимана с IPhone 6S и намалена с 50% до размер 1536х2048 .

  Информация за снимките и дати на заснемане:

  2017 август – една снимка

  Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg. Тази снимка е публикувана вече много пъти (виж повече тук). Снимката е направена на 13 август 2017 г., неделя, в 17 ч. и 15 мин. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 4 август 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час на снимката.

  

  Снимка с име на файл Bace_nanka.jpeg.

  Файлът е намален пропорционално с „Фотошоп”, приблизително с 50% спрямо оригиналното изображение на IPhone 6S, без да се изрязват части от кадъра, и е записан с име – „Баце нанка” на латиница. Вижда се спалня със спящия Борисов (признато и от него), нощно шкафче, пред което на пода стои шише с вода и бутилка скъпо уиски в торбичка, чиято марка се разпознава на другите снимки. На шкафчето има джиесем и слушалки към него, пистолет, чиято марка се разпознава на другите снимки, и две тубички крем хоризонтално. Мокетът е със светъл цвят.

  2017 септември – две снимки

  Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 23 сек (важна подробност, защото следващият кадър по-долу е 9 сек. след този). Името на файла е променено спрямо оригиналното от айфона. Но в метаданните датата и часът не са коригирани.

  

  Снимка с име на файл IMG_4444.jpeg

  Вижда се нощното шкафче с отворено чекмедже с пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. По видимата част на чекмеджето може да се изчисли броят на пачките на поне 20, тоест около 1 млн. евро.
  Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_5555.jpeg, която е правена на 12 декември 2017 (виж по-надолу). Но има разлики в чекмеджето, които се виждат на по-близкия кадър от същия час.
  (Бел. ред. – ако допуснем аранжировка, възможно е част от пачките, която не се вижда, да е пълнеж от нарязани хартийки, покрити само отгоре с банкноти от 500 евро. Но на снимките се виждат и пачки странично, с характерно оцветяване на банкнотите, гледани отстрани, което подсказва, че не са просто хартийки. Или са истински, или са отпечатани висококачествени фалшификати).
  На пода се вижда разклонител и торбичка със скъпо уиски, което се разпознава по-добре на другите снимки като Chivas Regal Royal Salute 21 YO (21-годишно „Чивас Ригал”). Мокетът е светъл, чаршафите са различни от другите снимки.
  Пачката най-горе вляво е с червен ластик. Банкнотите вдясно не са обхванати с ластик като пачка, както на по-късната снимка. Но най-отгоре банкнотата е с прегънато ъгълче по различен начин от тази на следващата снимка на чекмедже с пачки от декември. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с отвързана пачка, от които е взимано.

  Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg. Снимката е направена на 25 септември 2017 г., понеделник, в 15 ч. и 18 мин. и 32 сек – тоест 9 секунди след предишната снимка. Снимащият (снимащата) очевидно е бързал, автофокусът на айфона не е реагирал правилно и снимката не е с добър фокус. Името на файла е променено спрямо оригиналното.

  

  Снимка с име на файл IMG_7777.jpeg

  В метаданните датата е коригирана на 22 юли 2024 г. Въпреки че снимката е разфокусирана в отвореното чекмедже се виждат достатъчно ясно пачки банкноти по 500 евро, според дебелината им са по 100 банкноти. Във видимата част, според броя на пачките има около 1 млн. евро.

  2017 декември – една снимка

  Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg. Снимката е направен на 12 декември 2017, вторник, в 14 ч. и 19 мин. Датата и часът не са коригирани. Името на файла вероятно е променено спрямо оригиналното от айфона.
  Снимката е подобна на тази с име на файл IMG_7777.jpeg, която е правена три месеца по-рано, на 25 септември 2017. Но има разлики. Пачката най-горе вляво е с червен ластик, за разлика от предишната. Банкнотите вдясно пак не са обхванати с ластик като пачка, но на банкнотата най-отгоре вдясно ъгълчето е прегънати по друг начин в сравнение с предишната снимка. Вдясно изглежда седят „оборотни” пари, с разпиляна пачка.

  

  Снимка с име на файл IMG_5555.jpeg

  В отвореното чекмедже на нощното шкафче се виждат пачки с банкноти по 500 евро, ако се съди по дебелината им са по 100 банкноти в пачка. Според броя на пачките в чекмеджето има около 800 хил. евро във видимата част. Пачката най-отгоре вляво е с тънък жълт ластик. Вдясно се виждат сгънати банкноти, нехванати с ластик, вероятно от тях е взимано.
  На шкафчето отгоре има пистолет марка Глок 17С, който се разпознава по-добре на другите снимки. Тази марка пистолет е предпочитаната от Борисов, с такъв ходеше навсякъде като главен секретар на МВР. На пресконференцията с актива на ГЕРБ той призна, че не се разделя от пистолета си. До пистолета има три тубички с крем, тези отпред поизпразнени – „Фенистил“ (за алергии, ухапвания от насекоми, изгаряния и др.), „Волтарен“ (за ставни и мускулни болки), „Ламизил“ (за гъбички). Мокетът е светъл цвят, чаршафите са различни от другите снимки. Долу до шкафчето се вижда шише вода, разклонител и вляво капачка на бутилка скъпо уиски, което се разпознава на другите снимки като 21-годишно „Чивас Ригал”.

  2019 януари – четири снимки

  Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg. Снимката е направена на 4 януари 2019 г., петък, в 16 ч. и 24 мин. и 41 сек. Метаданните са променени, така че да се вижда дата на заснемане 7 април 2021 г., с цел да се прикрие точният ден и час.

  

  Снимка с име на файл IMG_1111.jpeg

  На снимката се вижда по-общ план на стаята – леглото, нощното шкафче, радиатор за парно с дървена решетка, върху която има икона и свещи. Мокетът е с по-тъмен цвят от този на предишните снимки година по-рано. Вижда се и гардеробът на стаята и електрически радиатор – важни детайли, които са публикувани в репортаж от дома на Борисов.
  Точно в този интериор Борисов позира за интервю и снимки в списание „Love” от 2012 г. Мокетът тогава е светъл, като на снимките от 2017 г., а цветът на стените е кремав. Във фотосесията присъстват китара и гири. В снимката от 2019 г. мокетът вече е тъмен, а стените са в бледолилаво. На земята пред шкафчето са поставени бутилка с вода и същата бутилка уиски Chivas Regal Royal Salute 21 YO като тази на снимките от 2017 г.

  Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Тя е направена 18 секунди след предишната, в 16 ч. и 24 мин. и 59 сек. Метаданните са променени и показват дата на заснемане 26 ноември 2021 г., името на файла също е променено спрямо оригиналното от айфона.

  

  Снимка с име на файл IMG_0000.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_2345.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „„Биволъ“, другата на e-vestnik.

  Чекмеджето на нощното шкафче е отворено и е снимана вътрешността в едър план. Виждат се две пачки по 500 евро хванати с жълт и кафяв ластик. Над тях се виждат кюлчета злато, две от които се разпознават като марка Umicore 250 г., белгийски. На кюлчето с тази марка има надпис FEINGOLD 999,9, а отдолу сериен номер като банкнота, който не се разчита напълно. Вижда се навътре ръб на друг златен предмет или кюлче с по-голям размер. Златото най-долу на преден план е нестандартно кюлче или златен предмет. Нещо е загърнато в бял лист хартия и в черен найлонов плик. Вижда се отчетливо номерът на банкнотата от 500 евро, който при проверка с алгоритъма за серийни номера излиза коректен. Буквата X в началото сочи, че банкнотата е отпечатана в Германия.

  Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg. Направена е 12 сек. след предишната в 16 ч. 25 мин. и 11 сек. И тук метаданните са пипани, за да показват дата на заснемане 9 март 2014 г.
  На нея се вижда цялото шкафче с отвореното чекмедже и част от кревата. На шкафчето – пистолетът, тубички кремове, две дистанционни, едното за телевизор марка “Самсунг”.

  

  Снимка с име на файл IMG_7890.jpeg

  Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Направена е в 16 ч. 25 мин. и 22 сек., на същата дата 4 януари, петък. В снимката не е пипано нищо и оригиналната дата и час са съхранени. Идентична е със снимката IMG_0000.jpeg – вътрешността на чекмеджето, но от малко по-висок ъгъл.

  

  Снимка с име на файл IMG_2345.jpeg. Почти еднаква с файл IMG_0000.jpeg, с малка разлика в ъгъла на снимане. Едната е изпратена на „Биволъ“, другата на e-vestnik.

  В горната част в дъното на чекмеджето не се вижда ръбът на златно кюлче или предмет, който се вижда на предишната снимка. В дъното се вижда и бяла кутийка с червен ръб, вдясно под плика черно станиолово пакетче с нечетливи надписи.

  2019 февруари – една снимка

  Снимката с име на файл IMG_3456.jpeg е с оригинална дата на заснемане 6 февруари 2019 г., сряда, в 12 ч. 11 мин. и 54 сек.

  

  Снимка с име на файл IMG_3456.jpeg

  Метаданните са редактирани, за да изглежда все едно е направена много по-назад в миналото, на 3 май 2013 г. Чаршафите на оправеното легло са сменени. Пистолетът е на същото място, има промяна в тубичките с кремове. На земята отново има бутилка с вода и бутилка уиски „Чивас Ригал” 21-годишно.

  
  Бутилката уиски, която неизменно присъства до леглото на Борисов (вляво на снимката) и през 2017 и през 2019 г. се разпознава като марка Chivas Regal Royal Salute 21 YO” – 21-годишно „Чивас Ригъл“ (снимката вдясно – от реклама на марката).

  …

  От всичко анализирано дотук могат да се направят следните обяснения за съдържанието на снимките.

  Те не са фалшифицирани, заснети са в спалнята на премиера. Възможно е да са аранжирани, както предположи самият Борисов. Доста сложно обяснение, защото това означава, че на три пъти през 2017 и 2019 г. в спалнята на премиера в резиденцията са внасяни около 1 млн. евро в пачки, златни кюлчета, евентуално и пистолет с неговата марка, ако стопанинът на стаята отсъства и е взел своя със себе си (Борисов казва, че не се разделя с него). И всичко това трябва да е минавало през охраната. Такава аранжировка може да се направи само с участие на охраната от НСО – която Борисов е избирал лично, дори и назначавал свои хора там.

  Другото възможно обяснение е, че самият Борисов трупа там пачки и злато и те са заснети от охраната или от негов доверен човек, който той допуска в спалнята си и когато спи. Това може да е жена, с която той е поддържал връзка дълго време. Или „момченце”, както се опита да се шегува самият Борисов на пресконференцията.

  

  Горната снимка в средата е от реклама на Chivas Regal Royal Salute 21 YO”. Другите снимки са увеличения от снимките от спалнята на Бойко Борисов, правени през 2017 и 2019 г. На всяка край нощното шкафче присъства бутилка от това уиски и бутилка вода до него.

  .

  Източник: e-vestnik

  .

• Е. Йончева: Не е вярно, че според Брюксел снимките и видеото от дома на Борисов са манипулирани

  .

  ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) забъркват в скандал и използват, освен Европейския парламент, и българската прокуратура, се посочва в позиция на евродепутата от групата на социалистите и демократите Елена Йончева, изпратена от пресофиса й.

  „Не е вярно, че Брюксел е установил, че снимките и видеото от дома на Бойко Борисов с кюлчетата злато са манипулирани, както твърдят от ГЕРБ. В нито един документ на Европейския парламент няма подобно заключение. Нещо повече – такава констатация няма и в писмото на българската прокуратура“, заявява Йончева.

  В позицията на Елена Йончева се посочва, че на 13 юли Томаш Здеховски, европейски депутат от ЕНП, част от която е и ГЕРБ, е съобщил, че в писмо на главния прокурор Иван Гешев се посочва, че са извършени пет експертизи на снимките и видеото на чекмеджето в дома на Бойко Борисов и те са манипулирани.

  Като член на мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент, която наблюдава ситуацията в България, Елена Йончева разполага с писмото от България. То е получено в края на юни и в мониторинговата група, която беше на посещение в София през есента на 2021 г.

  „Не сме го коментирали, защото в него няма съществен напредък по поставените въпроси за разследвания от обществен интерес – Барселонагейт, кюлчетата в чекмеджето в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов и други“, казва още Елена Йончева. По отношение на анализа на снимките изрично е написано – „Установено е, че доколкото анализираните файлове не са оригиналните, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“.

  Като член на мониторинговата група още в четвъртък Йончева ще предложи да се насрочи изслушване за ситуацията в България през есента.

  Съществува голяма вероятност на него да бъде поканен главният прокурор, за да обясни напредъка на работата по случаите със снимките с кюлчетата и Барселонагейт.

  Източник: Dariknews.bg

  .

• Нова книга на Павел Серафимов. Представяне в Пловдив

  .

  НОВАТА КНИГА ЗА ТРАКИТЕ Е ГОТОВА – ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО В ПЛОВДИВ

  .

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.com

  .

  Всеки човек обича приятните изненади. Кой не би се радвал на хубави неща, които му носят добро настроение и високо самочувствие? След дълго време на събиране на информация, най-после поредната ми книга е готова. Настоящият труд спокойно може да се нарече Книга на приятните изненади. Причината за това е фактът, че е представена напълно непознатата на широката публика история на траките.

  Илюстрацията на корица е дело на млад талант – Виктория Бубянова, на която реших да дам възможност да се изяви. Държа да отбележа, че все още ценя качествата и дарбите на Теодор Манолов – предишния автор на илюстрациите за кориците на Том 1 и Том 2 на Тайните на тракийския език.

  За Спартак знаят повечето от нас, мнозина са и тези, които са чували за Залмоксис. Не е никак малък броят на сънародниците, на които е добре известно, че от средите на траките произлизат значителен брой хора, които достигат до римския престол. Това са важни и интересни неща, но има и други, за които повечето българи не са чували.

  Обикновено у нас се говори за римско влияние над траките и такова разбира се е имало. Редно е обаче да се каже нещо и за по-ранното тракийско влияние над римляните и то не къде да е, а на Апенинския п-в. Представена е уникална информация, която е подплатена с доказателства от работи на различни чужди, но и наши учени.

  

  В новата ми работа „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ е разказано за заслугите на дедите ни в появата на Арменското царство и Хетската империя. В научните среди, за жалост предимно в чужбина, е добре известно, че още през Бронзовата епоха траките оказват огромно влияние над арменците. Важните исторически извори, като например сведенията на Ованес Драсхенакетрци, у нас не са особено популярни, а този историк пише за Скайорди, буквално синът на траките скаи. Този владетел спасява Армения в периода VIII – VII в. пр. Христа. Учени като Джаукян, Карагезян, Халатянц и др. пишат за траките на територията на Армения и техните заслуги в оформянето на арменската държава. Траките са дори отговорни за възникването на колективните имена на старите арменци.

  Понеже у нас има голям интерес към историята на хетите, на тази тема са посветени 5 глави от настоящата книга. Читателите могат да научат за откритията на учените Куркиджян, Дяконов, Гиндин, Топоров и др. Касае се за удивителни неща, които за жалост у нас не са популярни. Най-сетне може да се даде логично обяснение на удивителните прилики между хетските легенди и българските народни приказки.

  

  Изненади ще предизвика и информацията за траките в Египет, за техните заслуги за стабилизирането на страната по време на XXII династия. Ценна и интересна е и информацията, засягаща основаването на Палестина от пеласгите, наречени още палестини и филистинци. Отделено е място и за сердите дали името не само на град Сердика, но и на о-в Сардиния. Ще стане ясно защо кукерските игри на сардинците са като тези в България.

  

  С удивление читателите ще разберат за произхода на Кадъм и неговия род, а запознавайки се с данните, вече няма да се чудят защо акрофонията на финикийските букви може да се обясни с помощта на българския език.

  По отношение на ранната азбука и участието на траките в нейното разпространение са дадени доста интересни подробности, които са подкрепени от голям брой илюстрации, показващи развитието на древните букви.

  Отделено е място и за обяснение на това – кои са древните арийци и каква е връзката им с описания от много стари автори поход на Дионис в Индия. Представен е огромен брой трако-арийски езикови успоредици, нещо, което не е правено до този момент.

  По традиция в приложенията е отделено място за разобличение на няколко упорити заблуди в нашата история. Обяснено е кога е въведена лъжата за титлата хан при старите българи, обяснено е и коя е истинската титла на старите българи. Освен това е представен дълъг списък с над 150 старобългарски термини от областта на военното дело и държавната администрация.

  Разбира се представен е и голям тракийски речник с над 500 думи. Читателите могат да се уверят за пореден път, че речта на Орфей е само древен вариант на нашата, а и, че ние сме пълноправни наследници на народа, с който започва историята.

  Използвам случая да поканя приятели и интересуващи се от нашата древна история на беседа в Пловдив. На 30 юли, от 19 ч., във Военния клуб в Пловдив ще бъде направено представяне на новата ми книга. На тези, които не са в състояние да дойдат, пожелавам приятно четене!

  

  Книгата „НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ – УКРИТАТА СЛАВА НА НАРОДА НИ“ може да се поръча от страницата на издателство „Атеа“ ТУК.

  Изказвам искрени благодарности на г-жа Веси Бурнарска за оказаната помощ!

  .

• Мартин Карбовски: ПП са прахосници на надежда

  .

  ПП са аматьори и прахосници на надежда, заяви в интервю за БНР журналистът Мартин Карбовски, който изрази разочарованието си, че е гласувал за тях. По думите му цялата им енергия е отишла „в свирката“, а вместо да правят икономика и политика, се опитват да ни вкарат във война с Русия и се борят с инакомислещите.

  „Те го правят поради една-единствена причина – някой тук, от новите надеждници, от ПП, са докладвали опозиционно говорене, сега го наричат фактчекърство. Истината е, че тези хора, от ПП, прахосаха надеждите на стотици хиляди човеци, включително на мен, който съм гласувал за тях.“

  „Те не са дошли да стоят във властта. Те са дошли да вземат нещо, да направят нещо, да ни скарат с някого и да си ходят. И за това има план. И тук не става дума за някакви хора, които обичат Русия. Става дума за много ясната тенденция да се опитват да ни вкарат във война, да се опитват да се заяждат с мечката, а не е хубаво да дразниш мечката по този начин. Това не е стратегия или обич към Русия. Това е простичкият страх да си без армия и да се дървиш. (…) Кой ще ви води тая война? Попитал съм. С тези прости въпроси, които бяха на дневен ред и винаги са били нормални въпроси, в един момент ставаш враг на народа“, изтъкна журналистът в предаването „Политически НЕкоректно“ и нарече „много елементарно“ това, че преди врагът на народа е бил този, който казва добра дума за Щатите, а сега е обратното – този, който пита нещо за Русия.

  Думата „баланс“ във външната политика я няма, може би думата е „каишка“, каза Карбовски.

  „Но най-страшното, което те вече правят, е тази цензура. Хората, които не им харесват, се появява една жена по телевизията, казва, че едни хора работят за Русия и се започва ужасяваща кампания. Партийна партизанщина, пиарска партизанщина. Едни хора започват да правят списъци, а „Дойче веле“ обявява тебе, мене, Дачков, Кеворк и сума ти народ за хора, които са купени. Това се подхваща от жълтопаветниците и се превръща в гонене на вещици. В един момент те казват – различното мнение вече не е мнение. И това се случи само 30 години след началото на идеята за плурализъм, да говорим свободно. И това се случва по най-фашисткия начин, вече и роботизирано.“

  Според него „те презумпират, че някой получава пари, защото те получават пари“

  „Обвиниха за всичко ИТН и казаха – ние си тръгваме с достойнство, едва ли не. Не свършиха никаква работа. Те отново връщат Бойко на власт. Има хора, които казват – по-добре Бойко да си ни краде, отколкото тия да ни вкарват във война – има и такъв поглед на нещата“, посочи още Карбовски.

  Започвам да вярвам в проекта за атомизация на нашето общество, подчерта журналистът.

  „Тези хора връщат мракобесните времена и на фашизма, и на комунизма, постепенно, бавно, с помощта на грантовете си от Щатите. (…) Като народ, като нация нямаме полза от това разцепление. Утре пак ще трябва заедно да ядем хляб.“

  Минават години и продължаваме да не получаваме политика, не получаваме икономика, няма стратегия, водят се партийни котерийни борби, очерта картината Мартин Карбовски. По думите му ПП нямат право втори път да опитват „Те са аматьори. Те се държаха профански в много моменти, особено във външната политика – тотална профанщина. В един бар човекът, който предизвиква сбиването и после избягва много бързо. (…) Хората вече нямат никакво намерение да вярват на ПП, които са толкова проамерикански, че не излизат от кутията с Кока-Кола.“

  „Вече нямаме критична маса. Критичната маса в София, който трябваше да работи за някаква промяна, пиарски се влюби и стана гадже на някакви модерни хора. Политиците са фаянсаджии, които трябва да бъдат юркани да ти направят банята както трябва, не трябва да ги обичаш, трябва да се опитваш ги накараш да работят. Това 30 години не го разбрахме. Гледаме отстрани с един скепсис и с един присмех тия котерийни борби и си мислим, че това е живот и това е политика. Не, това е продължаване на пропадането, в което нашите животчета просто се изсулиха от каруцата“, изрази песимизъм журналистът.

  Трябва да дойде някой интелигентен, с опит, с биография и да започне да балансира нещата, смята Мартин Карбовски.

  „Ако щеш, цар Борис III ни трябва, да балансира между Великите сили, личност ни трябва. На нас ни трябва експерт, който да се занимава с конкретни неща без геополитическа окраска. Нещо, което трябва да се свърши като работа за тоя жалък и смешен народ, тъжен.

  .

   

  Източник: БНР/vtorifront.bg

  .

• Д-р Иван Думиника: Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер

  .

  Представител на българската общественост на Молдова участва в протест пред Дома на правителството в Кишинев

  Делегиран от Президиума на Извънредното събрание на българите в Молдова, председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, д-р Иван Думиника говори днес за Тараклийския университет на митинга-протест. Протестната акция организираха представители на профсъюзите на Държавния аграрен университет на Молдова, за да изразят несъгласието си с реформата, обявена от Министерството на образованието. Според протестиращите, те не са против добре обмислена реформа, а против превземането на институцията. Според тях в една аграрна страна не може да липсва специализирано висше учебно заведение. Към протеста се присъединиха и профсъюзите на Тирасполския държавен университет както и профсъюзите на научните работници, съобщава IPN. Демонстрантите декларираха, че осъзнават необходимостта от тези реформи, но се противопоставят на начина на тяхното провеждане и срещу предложения от властите механизъм. Според участниците в протеста, те имат свое виждане за реформата и свои предложения, но в момента те се игнорират.

  Доктор на историческите науки Иван Думиника публично изказа категоричната позиция на сънародниците си относно съществуването на Тараклийския университет. Той заяви, че „по отношение на българското етническо малцинство чиновниците прилагат дискриминационни мерки, това, което не може да бъде оставено без внимание. Българите решително и категорично отричат проекта за реформата и смятат, че университетът трябва да продължи да съществува. Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер и няма да допуснат някой да посегни на този ВУЗ, който е „перлата“ на висшето образование в Тараклийски район“, заяви историкът.

  Председателят на профсъюза на работниците в науката, Олег Кихай, смята настоящата ситуация за срамна и унизителна за учените и за университетските среди. „Много сме възмутени, че ние, като изследователски институти, ще загубим юридическия си статут, ще загубим финансовата си независимост и в крайна сметка нашите екипи ще изчезнат. Ние сме за реформи. Разбираме, че няма да можем да продължим напред към цивилизована Европа, без да извършим необходимите реформи“, каза Кихай. Но, според него, трябва да се обмисли всичко и да се проведат консултации.

  Източник: БTA – Тараклия

  .

• 170 души те бяха на брой и клекнаха в първия бой

  .

  Коминтерновското мнозинство в 47-ото Димитровско Народно събрание отвори вратата на Северна Македония към ЕС

  Иво Атанасов,

  ivoatanasov.info

  Мавзолеят на Георги Димитров се върна на мястото си. Засега – неръкотворно, но ако Брюксел кресне, пък даже и Скопие, може и реално да се извиси в центъра на София.

  Справедливо ще бъде сегашното Народно събрание да остане в историята като Димитровско. Идеите по македонския въпрос на вожда и учителя на българския народ бяха не само санирани, както се казва напоследък, но и творчески доразвити в съвременните условия от повечето наши депутати. 170 души те бяха на брой, но никой не падна в първия бой, за разлика от храбреците в поемите и кървавите песни на Пенчо Славейков. Всички се писаха победители, макар да триумфираха срещу собствената си държава. Можеха поне да ни спестят превземките си, че били гласували с чиста съвест.

  Още по-справедливо е да се припомни, че грехът на Георги Димитров е сторен под силния натиск на Сталин и Тито. Червената армия стига до Берлин, благодарение на което първият получава обширни сфери на влияние в следвоенна Европа. Вторият пък е международно признато знаме на антинацистката съпротива, което не би било толкова зле за нас, ако в същото време ние не бяхме част от хитлеристката коалиция. Последното развръзва ръцете на двамата да ни наложат тежки отстъпки по македонския въпрос, разглеждани вече десетилетия наред като национално предателство.

  Макрон едва ли е страшилище като Сталин, но, ето, 170-те на брой се огънаха дори под неговия натиск. И не защото кариерата или животът им е бил под заплаха, не! Може би са се опасявали да не изпаднат от евроатлантическото мнозинство, без да ги е еня, че в този случай то се оказа коминтерновско. Или пък просто същността им е предателска. Какъв ли тепегьоз трябва да си, та хиляди по митингите в Скопие да те наричат „фашист”, “агресор” и “окупатор”, а ти не просто да се правиш, че нито чуваш, нито виждаш, но и да им отваряш пътя към ЕС!

  Дали въпросните 170 си дават сметка, че с гласуването срещу ветото:

  – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ФАШИСТИ. Оттук нататък всички приказки, залъгалки, уверения, твърдения и “научни” опорки, че не сме имали фашизъм, отиват на вятъра. На северномакедонския, а вече – и на европейския;

  – ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ОКУПАТОРИ. Въпреки изобилието от снимки и други документи как дедите и дори бащите на днешните скопски политици през април 1941 г. посрещат българската войска като освободителка;

  – ПРИЗНАХА, ЧЕ СА СМЯТАЛИ ИЗРАЗА “ГАРАНЦИЯ ФРАНЦИЯ” САМО ЗА ВИЦ, БЕЗ ДА ВНИКВАТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ МУ КОРЕНИ. Дано поне сега да са разбрали, че тази фраза е наситена с горчиво съдържание. Без да изчака дори седмица от гласуването в 47-ия Димитровски парламент, Френското председателство на ЕС извади от Преговорната рамка историческите въпроси и Двустранния протокол. С това шансовете ни да опазим историята си от кражби вече клонят към нула. Съвсем случайно в прессъобщение на нашето правителство Френското председателство бе наречено “предателство”, но, както неведнъж се е случвало, в думите на премиера Кирил Петков истината битува предимно под формата на грешка;

  – ПРИЗНАХА, ЧЕ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е БИЛ ПРАВ, УВИ, ТЪКМО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. С което изчистиха от греха името му и той отново и заслужено засия като героя от Лайпциг, както е познат в целия свят.

  Перипетиите около вдигането на ветото показаха, че ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СА ПРОГУБЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА! Нито една държава-членка на ЕС не е на наша страна! Оправданията са, че сме прекалено малки, за да ни обърнат внимание. Че Северна Македония да не е по-голяма? Как така влязоха в нейното положение, а не в нашето? И въобще дали някое от отговорните ни лица се е осмелило да попита Макрон как биха се чувствали французите, ако според учебниците на съседните страни Наполеон е италианец, а Жана д’Арк – белгийка?

  ОНЕЗИ 170 ПРОПИЛЯХА УСИЛИЯТА НА ЦЯЛО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ, КОИТО НАПРАВИХМЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ЕС ПРЕДИ ТУРЦИЯ, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ, за да получи неповторимия шанс чрез механизма на ВЕТОТО да отстои своите интереси при приобщаването на тези съседни държави. С премахването на ветото обаче тази уникална възможност бе проиграна.

  В процеса на присъединяването към ЕС ни бяха наложени сериозни компромиси. Достатъчно е да споменем ненужното закриване на четири реактора в АЕЦ “Козлодуй”, загубата на традиционните ни пазари, довела до срив в индустрията и земеделието. Скопие не иска да се лиши от нищо, отстъпи само за името на републиката след 30-годишното настояване на гърците. За да бъде приета в ЕС, БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗА ОТ СВОИ РЕАЛНИ ДОСТИЖЕНИЯ, А СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДОРИ ОТ ЛЪЖИТЕ СИ за историята. И не само ЕС, но и нашите 170 се съгласиха с кражбите на събития и личности, с пренаписването на общото ни минало за изграждането на идентичност на антибългарска основа. Нещо повече – ако страната ни не клекне толкова бързо и толкова ниско, както ни се предписва, ще трябва да бъде наказана. Списание “Foreign Policy”, изразяващо позициите на голяма част от политическия елит в САЩ, преди броени дни настоя Вашингтон да наложи цена на България за нейната “идентичностна агресия” спрямо Северна Македония. Сякаш ни беше малка цената за собственото ни присъединяване към ЕС, та трябва да плащаме и чуждите сметки?

  Събитията около ветото наложиха горчивия извод, че в последните поне сто години ЖИВКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАШ РЪКОВОДИТЕЛ, ОПЪЛЧИЛ СЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Още на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. той развенчава линията на Георги Димитров за изкуственото създаване на македонска нация, държава и език по рецептата на Сталин и Тито. При 68 на сто чисто българско население във Вардарска Македония това зачеване “ин витро” на нова нация, и то на противобългарска основа, според него е “политико-идеологическа измишльотина”. Днес едва ли си даваме сметка колко смелост е била нужна за такава позиция, и то на пленум, проведен за пръв път без знанието на Москва и без участието на съветския посланик. Цели 15 години Живков и БКП са в пълна външна изолация по този въпрос. Едва през 1978 г. той спечелва за българската кауза Брежнев, което му позволява по-спокойно и с по-голям размах да коригира политиката по този важен въпрос.

  Такава е историята, а признанието за ролята на Живков е горчиво, защото в началото на прехода едва ли сме очаквали, че тъкмо при демокрацията ще се наложи да плащаме цена за “агресията си срещу идентичността” на отреклите се от дедите и дори от бащите си наши съседи от другата страна на Осогово. И, че онези 170 от коминтерновското мнозинство в 47-ия Димитровски парламент ще го сторят с “чиста съвест”.

   

  6 юли 2022 г.

  .

• Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Хайлънд парк

   

  Задържан е заподозреният за стрелбата вчера, на парада за Деня на независимостта, в чикагското предградие Хайлънд парк. При стрелбата бяха убити шестима и ранени над 36 души, които са сериозно пострадали. Полицията потвърди, че задържаният е 22-годишният Робърт Кримо, местен жител. Той е карал сребриста „Хонда Фит“.

  За заподозрения се знае, че живеел с чичо си и баща си в наследствена къща в района, който е един от най-спокойните. Рапър, от две години безработен, живеел е самотно и изолирано.

  Около 10:15 ч., малко след началото на парада за 4 юли, от покрива на сграда в Хайлънд парк проехтяха изстрели. Празничният ден се превърна в кошмар за местните жители.

  Няма данни за пострадали български граждани при вчерашната стрелба, съобщи генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, цитиран от БНТ. В Хайлънд парк живеят много българи.

  През вчерашния ден на 5 други места в САЩ също е имало инциденти със стрелби, но те не са с мащабите на този в чикагското предградие. В един от случаите, във Филаделфия, са били простреляни двама полицаи.

  .

• Разрушаването на бащата

   

  Автор: Валерий Панюшкин  – руски журналист и литератор (на снимката горе). Работил за руското политическо списание The New Times, в. „Ведомости“, сп. „Сноб“, водил собствено предаване на опозиционния телевизионен канал „Дождь“

   

  Баща ми е за войната. Сред морето от беди, които моята страна изсипа върху Украйна и целия свят, включително и върху собственото си население, аз си имам и своя лична беда: моят баща, моят татко, немощен старец на 82, е за войната.

  Той е хубав човек и аз го обичам. Учил ме е да карам велосипед, да греба с лодка, да работя с трион, с дърводелско длето и ренде. Той е чудесен майстор, цял живот правеше макети за театъра и изложбените зали. Децата ми го обичат, защото си играе с тях и им поправя счупените играчки. Цял живот нежно обичаше майка ми и трогателно се грижеше две години за нея, преди тя да умре от рак на мозъка.

  А сега той подкрепя войната и ние почти не си говорим. Единствено да го попитам дали си е пил навреме лекарствата и толкоз.

  Когато преди 10 години мама умря, баща ми така страдаше, че се затвори в стаята си и излизаше оттам само за да хапне нещо или по нужда. Излизаше рядко, не по-често от два пъти на ден. А в стаята прекарваше времето насаме с телевизора.

  Аз бях журналист, работих в телевизия „Дождь“, която сега е закрита, говорех по радиостанция „Эхо Москвы“, която сега също е затворена, пишех за „Новая газета“, и тя престана да излиза. Разправях на баща ми да не си пълни главата с тези злобни глупотевини, дето ги излъчват официалните телевизионни канали. Но татко ми отговаряше, че не гледал новини и политически предавания, а си пускал телевизора само за футбол или предавания за животни.

  Мисля, че това не беше истина. Татко спеше лошо, телевизорът в стаята му почти не се изключваше. Допускам, че освен резултати от футболни мачове и подробности за живота на китовете и пингвините, телевизорът денем и нощем му разказваше за злобните нацисти, дошли на власт в Украйна, за ненаситното НАТО, все по-плътно обкръжаващо със своите военни бази Русия, за транснационалните компании, изкупуващи на безценица целия руски нефт, за долара, който не позволявал на рублата да стане световна валута, за журналистите предатели (аз съм един от тях), дето клеветят президента Путин и неговата политика, насочена към това Русия отново да стане велика държава – ей за това всичкото.

  Няколко месеца след смъртта на мама, когато болката от загубата се поприглуши, баща ми започна да излиза от стаята, да ни идва на гости, да ни кани и ние да му ходим, да си играе с внуците и разговаря с мен. Говорихме си главно за разни битови дреболии, но от време на време в татковите думи се промъкваха и пропагандистки клишета: „натискът на Запада“, „агресивното НАТО“, „чужди на руските ценности“, „пета колона“…

  – Татко, че нали аз съм петата колона!

  – Абе, каква пета колона си ти? Ти си просто един глупчо – парира ме баща ми, пренебрегвайки факта, че синът му е известен журналист и писател, предмет на бащина гордост, и се засмива в опита си да прехвърли назряващото напрежение в шега.

  Струваше ми се, че произнасяйки тези пропагандистки щампи, баща ми като че ли ме изпитваше – няма ли да се съглася и да поразредя своите опозиционни възгледи с разумен конформизъм. Аз не се съгласявах и баща ми отстъпваше на предварително подготвените позиции – на дядото добряк, на когото не му е до никакви политически възгледи, а вниманието му е изцяло погълнато от ремонта на счупената количка за по-малкия внук.

  Така и живеехме до 24 февруари 2022 година. А после започна войната.

  Първата седмица въобще не си говорихме за нея, все едно се надявахме тя просто да спре, да отмине като някакъв кошмарен сън. След това аз захванах да пиша книга за бежанците и след като се прибирах от своите пътувания за срещи с тях, идвах при баща ми и му разказвах. Много внимателно, само човешките истории, никакви политически изводи. За хората, които са загубили дома си, за старицата, избягала от Мариупол в каросерията на хладилен камион, за момчето, чийто брат загинал във войната. Баща ми ме слушаше, съчувстваше на моите герои, но настойчиво вадеше в отговор пропагандистки аргументи: „Да, но нима украинците не водят тази война в Донбас вече осем години?“, „да, но нима НАТО не е обкръжило Русия с военни бази?“, „Да, но Западът да не би да не ни натрапваше чужди за нас ценности?“. Така говореше, а аз продължавах да разказвам. Надявах се да го докосна с човешките истории за нещастието, да разсея мрака на пропагандата, в който живееше.

  След това се случи Буча. Аз се срещнах с бежанка от това градче, в което по време на руската окупация бяха избити над 400 мирни жители, записах разказа й. Но едва започнах да преразказвам на баща ми думите на тази жена, той скочи на крака и се разкрещя. Никога преди не ми беше крещял така, нито веднъж за тези мои 52 години:

  – Как смееш! Откъде е тази твоя съвест да ми говориш такива неща! Как въобще можеш да си помислиш, че руският войник е способен да убива деца и жени!

  Той крещеше, а аз се страхувах, че ей сега пред мен ще получи сърдечен удар, ще падне и ще умре…

  И тогава се досетих – та той всичко разбира.

  Човек, който не разбира, който е задръстен от лъжи, е склонен все пак, особено в разговор с близки хора, да започне да задава въпроси, да се поинтересува или усъмни, да извади контрааргументи. А моят баща крещеше от крайно отчаяние. Така правят хора, които разбират ужасната реалност, но не могат да я приемат, защото приемането й е по-страшно от смърт.

  Ние сме агресори, това е реалността. Но ако сме агресори, то какво да прави един 82-годишен старец, когото са възпитавали и който сам е възпитавал своите деца с разкази за подвига на героите от Втората световна война, тръгващи на смърт за да спрат агресора? Какво значи „да тръгнеш на смърт, за да спреш агресора“, ако агресорът – това сме ние? Това значи само едно – да извършиш самоубийство.

  Баща ми крещеше, тресеше се и буташе край себе си предмети, защото всичко разбираше. Разбираше, но не можеше да приеме реалността, защото приемането й предполагаше или неговата незабавна смърт, или тотално разрушаване на личността му, на всички негови ценности, всички негови нравствени разбирания.

  Седях и мълчах. И си мислех: „Господи, та той всичко разбира, Господи!“ След това станах, облякох се и си тръгнах, оставяйки стареца в неговата самота. От тогава насам само се чуваме по телефона и си говорим единствено за това, дали навреме си е пил лекарствата.

  Вече престанах да мисля, че руснаците, поддържащи войната, са отровени от пропагандата. Отровени са, разбира се, но не там е работата. В голямата си част те всичко разбират. Но проблемът е другаде – в това, че никой досега в Русия не е измислил нито едно разумно действие, което да се предприеме след осъзнаване на реалността, че ние сме агресорите.

  Ни едно действие, освен самоубийството. Мен от самоубийство ме спасява единствено задачата, която в отчаяние сам си поставих и която съм длъжен да довърша – да напиша книга за бежанците, да разкажа urbi et orbi, че там, където на военните карти са нарисувани стрелки, където падат бомби, там има и хора.

   

  Превод: Красимир Лозанов
  Източник: roar-review.com

  .

• Предстоят отново нови избори!

  .

  Николай Тома, EuroTV.media

  И това правителство падна. Предстоят отново нови избори!?…

  Намирам из старите папки със статии едно мое отворено писмо от 1996 година, писано по повод на предстоящите по онова време нови демократични избори. Тогава много хора вярваха, че с победата на СДС България ще стане демократична, правова и социална държава и добро място за живеене.

  Ето част от текста на отвореното писмо по повод на изборите от онова време:

  „…Вчерашните висши партийни кадри, секретните служби и техните доносници създават „икономически елит“. И независимо коя партия е на власт, те ограбват и разпродават държавата все по-мащабно и все по-ненаказано. Никой от народната масовка и политическите емигранти не се допусна до „ускореното първоначално натрупване на капитала“. По-прозорливата част от младото поколение разбра какъв „преходен период“ се е развихрил и на свой ред избра емиграцията.

  Страната е лишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкия капитал. Но властващите изобщо не се интересуват от бъдещето на България. Те се интересуват единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично“, „законно“ и ненаказано. То се осигурява от партиите, които прокарват в Народното събрание необходимите за ограбване закони. Мислещи, можещи, амбициозни, неподкупни и кадърни млади хора, които критикуват и се противопоставят, могат да влияят при избори, а един ден да станат и конкуренция. Със застаряващото поколение, социално слабите и малцинствата цензурираните медии лесно се справят. Затова всички недоволни и амбициозни, на които не им харесва, да се „омитат“!

  И през последните няколко години се „ометоха“ 700 000 на възраст между 20 и 40 години. Дипломираните, предприемчивите, силните, можещите продължават да се попиляват из Европа, Канада, САЩ, Австралия, без да искат да знаят, че и там водещите роли са разпределени. Нейсе, поне ще живеят в демократични и правови държави. Всеки ще започне живота си отначало, всеки – със своята си самота. Ще ги свързва единствено носталгията по родината, все по-натрапчива с годините. За повечето от тези „безотечественици“ тя няма да има нито форма, нито глас и лице. Няма да се променя с времето и пространството. Няма да се лекува с успехите и славата. Няма да може да се заличи, нито да се превъзмогне. Тя няма да се вижда, както душата не се вижда в тялото. Няма да се спре, както кръвта не спира във вените. Тя няма да има измерение, както нямат измерение родината, родителите, любовта, спомените, мечтите. Няма да прощава, както смъртта не прощава на живота.

  „Нови политически сили“ се стягат отново за избори. Ние, „безотечествениците“, се питаме: за каква промяна и какъв преход крещят тези хора, свързани със старите тайни служби на ДС и финансирани от мафиотски групировки?

  Ще спасят ли нацията от метастазите на престъпността и корупцията? Ще демаскират ли не дотам префинените операции, с които се осъществиха грабежите? Ще разкрият ли престъпленията на „икономическия елит“? Ще върнат ли изнесените милиарди? Ще накажат ли виновните? Ще отнемат ли незаконно придобитите имущества? Ще ги внесат ли в социалните фондове? Ще разсекретят ли всички досиета на ДС? Ще гласуват ли Закон за лустрация и забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии?“…

  Днес, 2022 година, предстоят отново нови избори и напусналите страната са близо три милиона. От далечната 1996 година досега се изредиха всякакви правителства: десни демократи, леви социалисти, царисти, коалиции с турски малцинства и комунисти, герберисти, либерали глобалисти… и положението в страната е все така кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните станаха още по-бедни и броят им е много по-голям. Незаконно забогателите са още по-богати и броят им също ежегодно расте. Млади и не толкова млади хора продължават масово да напускат страната омерзени от цинизма, нарцисизма, алчността, демагогията и лицемерието на „политическите лидери“; поради липса на перспектива, липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност; заради корумпирана и бюрократична администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, неподкупните и кадърните; поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че ДС и мафията продължават да се разпореждат с живота на хората!

  Плеяда от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици, медийни величия, нови политически лидери и кандидат-спасители на нацията поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват, доказват, разкриват и всячески манипулират мнозинството хора, останали в страната, предостатъчно объркани, унизени и обезверени. Те разделят нацията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и провинция, на умни и прости, на грозни и красиви, на социалисти, герберисти, атакисти, на либерали и антилиберали, на нови леви и нови десни, на русофили и русофоби, на про- и анти-ЕС…

  Бедните обикновени хора не могат да разберат, че добре познатата на света максима „разделяй и владей“ е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Че назначени от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от посредничеството при договорите с чужденците.

  Бедният наплашен човек не разбира защо цените непрекъснато се увеличават, а заплатите са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Наетите правителствени говорители, пазители, анализатори, имитатори и манипулатори, взели се на сериозно, разпалено внушават и разясняват, че това е резултат от международната криза, че е по вина на банковата система, на ниската производителност на труда, на мързела на българите, на коронавируса, на войната в Украйна!?

  Същият този смазан, изнемогващ в мизерия гласоподавател на избори се купува лесно и с малко пари. И животът си отива, без да разбере този електорат кои са аджеба тези презрени „олигарси“, собственици на заводите, фабриките, мините, водните и други централи, на самолетните компании и офшорките?… Кои са тези 500 семейства и 15 000 „олигарси“, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите? Защо от „началото на прехода“ до сега нито едно правителство не направи разследване на предишните правителства и на тези, които притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата?!

  Бедният нашенец продължава да гледа и слуша по „големите телевизии“ любимите клоуни, старите и нови спасители, псевдожурналисти и псевдополитици, без да може да разбере кой на кого слугува. Няма да узнае и други неща, например как, докато се провеждаха миналата години нови и нови избори, невидимите стари и нови „олигарси“ и техните семейства продължаваха да се сдобиват с недвижими имоти из Франция, Испания, Англия и по света и прехвърляха огромни суми през офшорки и банки.

  Доведеният до мизерия телезрител не разбира кого обслужват всъщност тв босовете и журналистите в обществените телевизии. Не иска политически неграмотният човек да знае, че нищо не може да се промени, ако не се променят съдебната система и избирателният закон. Според съществуващия закон в управлението на страната не могат да участват представители на милионите напуснали страната, способни, почтени, доказали се на Запад наши сънародници, несвързани със службите и бившата номенклатура, необвързани с американски и европейски фондации. Хич не го е еня нашенеца дали не трябва най-после да се извършат и необходимите промени в удобната за силните на деня Конституция. И макар със закъснение, да се изработи и приеме най-после един смислен Закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави – членки на ЕС, за да бъдат в състояние управляващите партии да управляват прозрачно, в диалог с обществото, с независима и работеща съдебна система, независими медии и истински синдикати!

  Предстоят отново нови избори!

  Ще се обединят ли напусналите България с останалите в страната национално отговорни, неподкупни, способни и желаещи промяна на системата хора в единно гражданско движение с единна стратегия, с единна програма и с единни искания?

  Ще се обединят ли всички независими кандидати, всички единомишленици в групи и формации от „Фейсбук“, от блоговете и електронните издания с всички недоволни от неосъществения преход, с всички лъгани и ограбвани независимо за кои партии са гласували досега? Ще се обединят ли безработните и фалиралите от конкуренцията с монополите еднолични търговци, собственици и работници в малки предприятия? Ще се обединят ли всички установили се на Запад българи, милеещи за родината? (Лидерите от само себе си ще се откроят според добре свършена работа и проявени лични качества и ще бъдат предложени за ръководители от самите групи.)

  Бъдещето на България не зависи ли повече от всякога от обединяването на всички недоволни от живота си в най-бедната и болна европейска държава със способните, независими и изявени българи в страната и сънародниците по света, които имат желание, възможност и качества да провеждат национална независима политика?!

  Ако това най-после не се случи, и след още 30 години няма да има реална промяна и реална демокрация!

  Ако дотогава все още я има България – и ако в нея все още има българи!

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Николай Тома (Николай Томов) се установява във Франция през 1985 г. Той е писател, журналист, режисьор и продуцент на документални филми, излъчвани във Франция и по света, селекционирани на международни фестивали за документално кино. Издадени книги: „Орфей“ (Edition DesTraboules), „Не се оставяй любов моя“ (Edition PSP), „Поглед отвън“ (изд. „Факел“). Основател е на www.evrotv.media – частна, независима френско-българска медия, създадена на доброволни начала от българи, трайно установили се в чужбина, съвместно с французи.
  

  .

• Владимир Перев: Не зная, кой в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него

  .

  Владимир Перев, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, пред Агенция „Фокус“

  Водещ: Какво мислят българите в Северна Македония за предложението на Френското председателство? Наш гост е Владимир Перев – македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия и уволнен заради пробългарските си прояви. Г-н Перев, накратко от това, което изчетохме през деня и в предложението на Френското председателство, и в двустранния протокол между София и Скопие, разбрахме, че текстовете вас българите в Северна Македония ви няма. Французите ви наричат съвсем неучтиво малцинствени групи или общности. Вие как го възприемате?

  Владимир Перев: Македонските българи изобщо не са съгласни с позицията, която е поета от френското предложение. И принципно тук се породи голямо недоволство за преди всичко обидния тон в това предложение, едно. Две, по начина, по който се говори в бъдеще време: „Ще бъде, Македония направи усилия“. Какво е това направи усилия? Това нищо не означава. И трето, там ние не функционираме въобще, направо ни няма. Това е нещо, което тук развълнува публично почти всички. Има и нещо друго, там има пропуски – не се говори за човешките права, не се говори за защита на правата на българите в Македония. Да оставим настрана, че говорят за малцинство и т.н., че в Македония този термин е абсолютно непознат. В Македония няма малцинства, в Македония има част от народи, които живеят на територията на Македония, и всички са държавотворни, даже и власите, и ромите, които нямат собствена държава, са държавотворен народ и са вписани в преамбюла на Конституцията на Македония. Това е нещо, което тук остава съмнение, че не е само въпрос около френското предложение и около екипа на президента Макрон. Тук става въпрос и за нещо друго, тук има някакво съучастие на български политици, на политици от правителството, и на министър-председателя, които по някакъв начин при работата около документа са били съгласни с текстовете му или мълчаливо са го приели за свой. Мисля, че това нещо в този момент в България няма да мине. Няма да мине нито това, което сега се предложи, и което аз малко тегово го погледнах, което е нещо като пътна карта какво трябва да се направи. И там нещата са неясни. Значи, първата работа е, че македонските българи трябва да бъдат вписани в Конституцията. Това е първото нещо. Но след това много малко се говори за историческото наследство на македонските българи, за репресираните по време на Титовия комунизъм в Македония, арестуваните, избитите, не се говори за човешки права и за най-обикновена реабилитация, пък нека да е едно вербално или писмено извинение. Нищо от това няма, всичко е оставено да се реши някак си, а сега хайде на юруш – дайте съгласие, защото не знаем, какво ще стане. Ами ние не знаем 100 години какво става с нас, македонските българи – оставени, загърбени, забравени от българската държава. Трябваше да дойде Румен Радев, трябва да отдадем признание и на Бойко Борисов, и на Екатерина Захариева, и на министър Теодора Генчовска, за да се отворят проблемите. Ние сме 100 години забравени, и сега веднага някой иска работата да се свършила бързо. Това е във вреда на българската кауза въобще и на българската държава. И не зная кой е този, който в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него.

  Водещ: Г-н Перев, на македонската политическа сцена някой иска ли да се постигне споразумение с България? Най-често в София чуваме позицията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, знаем, че те не искат. Но партиите на властта, те какво искат?

  Владимир Перев: Оставам с впечатлението, че партиите на властта мислят същото като опозицията. Ние вече не сме в тийнейджърка възраст македонката държава, ние сме държава вече 32 години след разпада на Югославия, промениха се всички партии – и социалисти, и комунисти, и ВМРО-овци, и фашисти, и нацисти, и демократи, и всички са срещу България.

  Водещ: Защо?

  Владимир Перев: Едните са по-агресивни, другите са по-мирни. Защо? Защото, ако се сдобрят и се подобрят отношенията с България, ако се отворят историческите въпроси с България, тогава всички фалшиви сърбомански тези и сръбски тези за съществуването на македонската нация ще паднат във водата. Как искате вие македонските научни историци, които са написали книги, да кажем по 1 м, когато ги сложите на полиците написал, всички са с вулгарен македонизъм и антибългарски шовинизъм, как очаквате вие те да се съгласят с това нещо? С отварянето на въпроса, че Гоце Делчев е българин? Как ще го приемат – това е невъзможно. Че те имат и потомци, вредили са децата си в политиката. Те се сменят, но всички са пропити от антибългаризъм, който е започнал още от Втората световна война. Затова са тези хули към България – българите са били фашисти, нацисти – е, не, сърбите им бяха по-добри. Но тези са вързани за Белград. Белград ги е финансирал, Белград ги е образовал, Белград ги е учил, Белград ги е изпращал в чуждестранни институции на специализация, там са формирали връзки, имат свои връзки с цяла Западна Европа. Не забравяйте, че Югославия 2 световни войни излиза като сила, която е близка до западния си свят. Имат си там свои лоби, което до ден-днешен го насърчават срещу България. И българската дипломация, аз разбирам позицията на българските дипломати – Българското външно министерство е една изключителна институция с много образовани хора, поне ония, които аз ги виждам и познавам, обаче те не могат да се справят, защото срещу тях по приятелска линия, по традиция са настроени всички дипломати, ако искате Франция, ако искате Германия, ако искате Дания, ако искате Холандия, ако искате Испания, всички са срещу тях. Да не говорим за Чехия, Словакия, Русия – всички са срещу България. Сега какво да ви кажа, някои казват, че Волтер е казал, сега да не се идентифицирам с Волтер, но Волтер е казал: „Това, че аз съм параноик, не означава, че никой не ме преследва“. И аз имам такова усещане, чрез което виждам, че всички са срещу нас, специално срещу македонските българи, но това не значи, че аз не съм прав. Невъзможно е в една страна, която се гордее със своята демокрация – мултиетническа, мултинационална, мултикултурна, всички да имат права, всички, които са се обадили да имат права, а ние българите – не. Знаете ли вие, че 5 000 души или 7 000 души в Македония са се определили като египтяни? И те имат права да бъдат египтяни. И това се уважава. И лидерът на тези хора е член на сегашната коалиция и партньор на Ковачевски, на сегашното правителство на СДСМ. Значи, за всички права има, само за българите няма. Това е най-сериозният въпрос, който всеки български политик трябва да си го постави за себе си – защо става това? Аз ви казвам според моето скромно мнение, не става дума тук за немощта на българската държава, или някакво немощ на дипломацията, става дума за една наследена от 100 години ситуация, която югославските учени, политици, политолози, философи и т.н. винаги са насочвали своите оръдия срещу България като най-голяма заплаха за целостта на югославенските пространства.

  Водещ: Вие виждате ли някакво решение на тоя проблем, г-н Перев?

  Владимир Перев: Преди два дни беше – вече знаете, митингът на ВМРО-ДПМНЕ, където лидерът Християн Мицкоски говори почти едни час. Присъстваха към 15 000 души. Нямаше някаква силна енергия между хората, имаше няколко групи, които викаха „Македония е вечна“, но я нямаше голямата енергия, която я имаше на митингите, когато се формираше македонската държава. Има два извода от речта на Християн Мицкоски, които искам да подчертая. Първо, той каза: „С българите ще разговарям само тогава, когато дойдат тук, паднат на колене и ме помолят за прошка за всички злини, които са направили по времето на фашизма“. И второ: „Докато аз съм лидер на ВМРО-ДПМНЕ – а той ще бъде още дълго време лидер, – никога няма да позволя българите да влязат в Македонската конституция“. От тези две изречения може да се синтезира цялата просръбска, проюгославска традиционна политика към България на всички югославски държави и постюгославски държави. Главният извод от митинга – митингът е направен и заради финансите, заради инфлацията, заради газа, заради нефта, заради бензина, заради стандарта преди всичко, но това е главната опора, на която се държат и управляващите, и опозицията. Никой, никой от правителствените структури на Ковачевски или от тия, които подписаха договора с Гърция, никой не стана да каже: „Чакайте, българите са наши съседи, ние трябва да седнем и да разговаряме. Не се говори с такъв тон!“. Това никой не го направи. Това е ясен индикатор какво става в държавата и какво може да се очаква от тази държава, ръководена без значение дали от левите или от десните структури.

  Водещ: Не звучите много оптимистично.

  Владимир Перев: Аз в този момент мисля, че ако се решава по някакъв начин въпроса за отношенията между София и Скопие и ако се решава в този момент по начин, който казва, че ние трябва да побързаме да вземем решение, защото това е последният влак и т.н., това ще бъде само във вреда на българските национални интереси. Ако в България някой смята, че не е важно в този момент да изчистим, кои са македонските българи и какви са били нашите възрожденци, нашите революционери, нашите генерали – Македония е дала жертви на бойното поле за българската кауза, Македония е дала учени, Македония е дала политици, съдии. Ако всичко това остане да им се даде на македонците наготово, на поднос да им се сервира като една незаслужена победа да кажем, да се представят за македонци по националност хора, които никога не са имали хабер от тая работа, тогава какво ще й остане на България? Ще й остане – това често го казват тук всички, ще им остане хан Аспарух и вероятно даже цар Борис и след това преминаваме на Георги Димитров. И толкова. Антон Югов, Тодор Живков – тези ще й останат на България като историческа и политическа традиция. Това е проблемът. Затова аз не звуча оптимистично, защото това, което следя от пресата, това, което чета, това, което слушам, не ми дава надежда, че в България има управленски структури, които искат да се разреши проблемът по подходящ и приемлив начин за българското общество. Лъжа е, че са включени българските изисквания във Френското предложение, няма такава работа. Там има общи приказки, които се отнасят за всякакви народности и по всякакви въпроси: дали ще се решава за русите, които живеят във Финландия, дали за чехите в Словакия или словаците в Чехия, това е нещо обобщено, което не дава нито на мен, нито на някой друг някаква сигурност, че нещата ще бъдат позитивно решени за българската кауза в Македония, но и в България. Ние влизаме в ситуация, в исторически период, много чувствителен. Ние за първи път виждаме, за първи път, откакто Радев стана президент, за първи път видяхме, че сме единни, имаме една история и че ни измъчват едни и същи проблеми, защото до тогава съдбата на македонските българи в самата Македония и въобще в Югославия, и в България беше приета като част от някакъв македоно-български-югославски фолклор. Не става дума дали ние сме репресирани – репресирани бяха нашите предци, баща ми беше репресиран, вуйчо ми лежа 13 години в затвора, осъден на 15 години. Не сме репресирани по този начин, но ние сме политически и обществено стигматизирани. Ние сме изключени от обществения и политическия живот. Да, движим се свободно по улиците, имаме свои приятели, с които сядаме, пием кафе, ракийка, говорим си, отиваме през уикендите на излети, женени сме, с деца, семейства, но ние сме обществено стигматизирани. Това е проблемът. И този проблем, колкото по-бързо го разбере българското общество, толкова по-добре ще бъде и за нас, но и за България въобще. Защото падне ли българското вето при една неясна и несъстоятелна позиция, каквато е в момента, тогава изискванията към българската държава и към българската история няма да спрат. Тогава ще изскочат много други проблеми, които ще породят усложнения в духовното развитие на българския народ и от двете страни на границата.

  Водещ: Много ви благодаря за този анализ, г-н Перев, и за времето, което ни отделихте.

  Владимир Перев: Благодаря, беше удоволствие за мен. Пожелавам ви успех и пожелавам поне част от това някой да чуе, види или прочете.

  .

  Интервю на Цоня Събчева

  Източник: Агенция „Фокус“

  .

• Никола Минчев вече не е председател на НС

   

  С 125 гласа „за“ и 114 „против“ Народното събрание освободи Никола Минчев от председателския пост. В гласуването участваха 239 депутати, отсъстваше единствено Делян Пеевски от ДПС.

  Решението за отстраняване на Минчев беше взето от целите групи на „Има такъв народ“, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Всички депутати на управляващата коалиция от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ гласуваха „против“.

  Самият Минчев се въздържа.

  Начело на Народното събрание до избирането на нов председател ще е Мирослав Иванов („Продължаваме промяната“). Според правилника, изборът трябва да се състои до 2 седмици.

  По искане на Десислава Атанасова от ГЕРБ бе свикано заседание на Председателския съвет на парламента, в който участват ръководствата на всички групи.

  34-годишният юрист от „Продължаваме промяната“ беше избран за председател на 47-то Народното събрание на 3 декември 2021 г. , когато получи 158 гласа подкрепа. Нека посрещаме различията с уважение, нека общата воля се роди в качествената и разумна дискусия в парламента“, призова той колегите си в първото си изказване като председател на парламента. Днес припомни, че е влязъл в политиката с желание за промяна на действащия модел, но оформящото се ново мнозинство не само не носи промяна, а и ще съхрани модела. „В такъв парламент може би е добре да не съм председател“, обобщи Минчев.

  Източник: „Дневник“

  .

• Паметник на американския журналист Макгахан беше открит край Созопол

   

  Давид Сукнаров, БНТ

  Военният кореспондент разкрива жестокостите при потушаването на Априлското въстание и това донякъде решава хода на Руско-Турската освободителна война.

  Монументът беше поставен в туристическия замък край село Равадиново и беше открит с официална церемония. Бяха поднесени венци и цветя в негова памет и благодарност заради статиите му във вестник „Дейли Нюз“, които предизвикват реакцията на Европа и на руския цар и изпращат войски, за да избавят българите от османската власт.

  На откриването на паметника присъстваха и правнуците на Макгахан.

  Подготовката за паметника беше продължителна, преди 5 г. още започнахме да говорим за него. Сега, когато той вече е тук, отново ни напомня за ролята на перото. Как то може да бъде по-силно от меча или от куршума, и за нас е важно да си припомним как по негово време той обърна мнението и позициите на великите сили по отношение на България – каза Фредерик Макгахан, правнук на Джанюариас Макгахан.

  Нещо уникално е свършил, когато започва да пише това, което вижда. Нямаше да знае светът, може би, по-късно в годините щеше да разбере, но нямаше да научи; и това го прави много голям герой за България – каза Михаил Томов от Фондация „Ние, българите по света“.

  .

• Джо Байдън номинира Кенет Мъртън за нов посланик в България

  .

  Президентът на САЩ Джо Байдън номинира за нов посланик у нас Кенет Мъртън. Това се посочва в съобщение на Белия дом.

  Мъртън (р. 1961 г.) е дипломат от кариерата. Доскоро е бил шарже д’афер в американското посолство в Хаити. Преди това е бил основен заместник помощник секретар в Бюрото за глобално управление на талантите.

  Бил е и посланик на САЩ в Хърватия, в Хаити, както и заместник изпълнителен секретар в Държавния департамент. Бил е и икономически съветник в американското посолство в Париж.

  Завършил е университета „Маями“ в Оксфорд, щата Охайо, има магистърска степен от Американския университет във Вашингтон.

  Носител е на много награди, включително на правителството на Хаити за помощта си след опустошителното земетресение (2010 г.).

  Владее хаитянски креолски, френски, немски и испански език.

  Източник: БНР

  .

• „Има такъв народ“ излиза от коалицията

  .

  Излизам от управлението. От днес изтеглям министрите на „Има такъв народ“ и слагам край на тази коалиция и на тази агония. Това обяви лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов чрез видеообръщение във Facebook.

  .

  .

  „Днес министрите на „Има такъв народ“ напуснаха заседанието на Министерски съвет, заради изключително лошия бюджет, който представи министъра на финансите Асен Василев. Това е поредният повод, който ясно и безапелационно показва, че нито министър-председателят, нито финансовият министър се справят, нито тази коалиция работи както трябва“, обясни той.

  „Това е агония“, каза още лидерът на ИТН.

  „През целия си живот съм се опитвал да правя разлика между „повод“ и „причина“. Напускането на министрите на ИТН е повод. И това е поредният повод. А причините, поради които тази коалиция не работи и ние нямаме място в нея, са две – Македония и факта, че в държавата вече няма пари“, обясни Трифонов.

  „По отношение на РСМ министър-председателят води друга външна политика, различна от политиката на МВнР, различна от политиката на парламента и различна от политиката, декларирана на консултативния съвет при президента. Министър-председателят си има друг външен министър, който се казва Весела Чернева. Министър-председателят е обещал на различни лидери в Европа и света, да вдигне ветото над РСМ и прави всичко възможно това да се случи“, твърди Слави Трифонов. „По този начин Кирил Петков грубо и едностранно нарушава подписаното коалиционно споразумение. Никой няма право да взима едностранни решения против волята на българския народ. Това се нарича национално предателство.“

  „По отношение на бюджета и парите на държавата – откакто Асен Василев е финансов министър, в държавата хвърчат едни милиарди нагоре-надолу. Аз не знам как ви изглеждат тия милиарди. Това ме ужасява. Всеки лев е важен. Особено ако говорим за парите на държавата. Защото това са нашите пари, всичките ни пари. Никой няма право да експериментира с тях. Еднолично да ги харчи, както намери за добре, и да прави, каквото си иска, ако ще не да е завършил Харвард, Междугалактическия институт“, заяви лидерът на ИТН.

  Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България – 9 млрд. лева за 9 дни – 4 млрд. се източиха от енергетиката и се изхарчиха за текущи нужди. 1,2 млрд. се взеха, за да се купи зърно. Зърно няма, а и 1,2 млрд. ги няма. Къде са? Къде е борбата с мръсните пари? Къде са осветлените корупционни схеми на предишното управление? Как ви звучи намерението на Асен Василев да изтегли нов дълг? Кой ще го плаща, той ли ще го плаща или нашите деца – заяви още Слави Трифонов.

  Той е категоричен, че министрите на „Продължаваме промяната” водят държавата към фалит.

  Трифонов съобщи още, че депутатите от „Има такъв народ” в Народното събрание ще подкрепят актуализацията на бюджета в частта със социалните мерки и пенсиите на хората, но не и другата част, защото е вредна.

  Източник: Dnes.bg

  .

• Резултати от конкурса за четене по български за ученици от училищата зад граница

  .

  От името на организаторите на II Международен конкурс по четене на български език за ученици от 3 и 4 клас – БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо към Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“, Италия – изказваме благодарност на участниците, журито, преподавателите, училищните ръководители и родителите, за участието в конкурса за БГ училища зад граница, който се проведе онлайн на 4 юни 2022 г.

  Поздравяваме Ви сърдечно за желанието да се представите и споделите опит, време, внимание, и да демонстрирате български дух и характер.

  .

  

   

  

   

  Резултати от II Международен конкурс по четене на български език за 3 и 4 клас

  .

  Малките и прекрасни четящи герои се преобразяваха в образа на Ян Бибиян и неговия приятел дяволчето Фют, четяха стихове, песни и скоропоговорки, възхитиха уважаемото жури, организатори и участници.

  Мили деца, пожелаваме Ви да сте здрави, да продължавате да говорите и четете на български език, да откривате вълшебства и нови герои в тях, заедно с Вашите родители и учители, да поддържате българския дух, идентичност и култура.

  .

  
  
  
  

  Класиране-и-наградени 3 и 4 клас онлайн конкурс по четене на бг език

  .

  До нови срещи!

  Щастливо, спокойно и слънчево лято!

  Весела ваканция!

   

  Мариола Георгиева,

  директор на БУ „АзБуки“ – Рим и Колеферо

  .

• Не ви вяр-вам! Семка сте от поругалите Ботев вагабонтина, Левски и останалите

  .

  Огнян Стефанов,

  Frog news

  „Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“ – С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти председател на Народното събрание и министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, участвал в Априлското въстание и Сръбско-турската война, другар на Стамболов.

  Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и депутат Стоянов да бъде отпусната що-годе прилична пенсия на съпругата на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете само: майката на Ботев – Иванка и Венета получават мизерните 30 лева на месец. При положение, че депутатите по онова време получавали дневни от 15 лв., плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, ако пътуват някъде. Още едно срамно сравнение: наричаната „златна вдовица“, жената на Стефан Стамболов – Поликсена, е осигурена със 7200 лева годишна пенсия.

  След кончината на Теодор Теодоров, председател на НС, неговата съпруга получава 2000 лева месечна пенсия. Срещу 30 лева за Ботевите майка, съпруга и дъщеря!

  Невероятен е примерът с певицата Йохана Лойзингер, която е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото двамата сключват брак, след като князът абдикира. През 1893 г. Седмото народно събрание я дарява с фантастична сума от 40 000 франка годишно пожизнено!

  И не само Ботев е унизен… Политиците ни се гаврят и с оцелели поборници и семействата на загиналите за свободата на България. С пълно единодушие народните избраници орязват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода.

  Отнемат се и мизерните 50 лева, отпуснати за кратко на сестрата на Васил Левски.

  Днес всяка година на 2 юни се опитваме да компенсираме онези антибългарски решения с тържествени чествания, патетични слова, армейски строй и зари. Дали е от сърце? Съмнявам се – знаем си характера… И днес войводите са повече символ на наивност и непонятна саможертва, отколкото пример за подражание. Някакви боклуци ги татуират по телата си, до портретите на Путин и Сталин. Политици „патриоти“ пък говорят за тях, облечени в потури и калпаци, затъкнали пищови и саби – карикатури и позор в едно за онова, което свършиха онези мъже.

  Отнехме им дори саможертвата за свободата и я дарихме на освободители, които всъщност воюваха за своя император и интересите на своята държава…

  Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?

  Този израз ми идва наум от „Немили-недраги“ на Дядо Вазов. Който разбира – разбира. Другите не са важни, макар да са все повече и повече.

  Би ли повторил някой от днешните политици и управници клетвата на Хаджи Димитър, Караджата и четниците им:

  „Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична и користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.“

  Караджата я изпълни и то как: „Една кръв ни остана и една земя да я попие“ – казва той на момчетата, когато е тежко ранен.

  Аз вярвам на тези хора. Нямам повод да сторя същото към тези, които от десетилетия яхат политиката и властта у нас. Семка сте от ония, дето подхвърляха стотинки на поборниците и техните близки, дейци за нещо си… Затова вчера се дърпахте в парламента, обиждахте се и си налитахте като малограмотни гамени. Днес се нареждате под портретите на истинските. Пфу…

  Не ви вяр-вам!

  .

• Тържествено отбелязване 30-годишнината на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена

  .

  Материал на Melange Bulgaren

  .

  Тази година българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 30 години от създаването си. Изложби, конкурси и научна конференция бяха посветени на юбилея, но кулминацията на честванията бе концертът на 28 май в БКИ „Дом Витгенщайн“.

  

  Той бе посветен и на Деня на светите братя Кирил и Методий 24 май, който е и патронен празник на училището, и бе под надслов „Аз, буки, веди – това е, млади хора, святото послание на нашите деди към вас“.

  

  Учители от българските училища в Дъблин, Ирландия; Будапеща, Унгария; Линц и Грац; Лондон, Великобритания; Ричмънд, САЩ, уважиха събитието. Сред гостите бяха и д-р Елка Златкова, доцент д-р Десислава Найденова от КМНЦ, проф. Силвия Николаева от СУ „Св. Кл. Охридски“, Асен Петров от дирекция ОБГУМ в МОН, проф. Румяна Танкова, зам.-ректор на Пловдивския университет, доц. Елена Събева и доц. Адриана Любенова. Приветствия постъпиха от министъра на образованието Николай Денков, Бойчо Дамянов, председател на БКПО „Кирил и Методий“, Елена Шекерлетова, посланик на България в Берлин, временно изпълняващ длъжността посланик на България в Австрия Албена Гетова, Асоциацията на българските училища в чужбина.

  

  Часове преди концерта пристигна и новината, че директорката на училището Ирина Владикова е удостоена със златен почетен знак на Министерство на външните работи. Учителката Симона Захариева бе отличена с грамота „Неофит Рилски“ на МОН.

  

  Препълнената концертна зала едва пое емоциите и чувствата на учители, ученици и родители. Макар и подготвена при трудни условия, програмата на децата бе пъстра, вълнуваща и интересна.

  

  

  Учениците от първи клас с учител Анета Геранлиева

   

  Още снимки и видеа, предаващи изпълненията на децата и настроението в залата – в материала на Melange Bulgaren.

  .

• Геополитиката е безмилостна като съдбата

  .

  Полша, подобно на турците, също желае да възкреси своето минало величие. Ердоган гради своя „Велик Туран“ и се опитва да възкреси бившето величие на Високата порта.

  Варшава иска да реанимира Жечпосполита, около която да пърха рояк източноевропейски сателити.

  Геополитическата концепция може да се нарече Велик Интермариум от Балтийско море, през Черно море, та чак до Каспийско море. Конструкцията е британска. Варшава и Анкара са в британската орбита. Лондон – бригадир, а Полша и Турция – звеноводи. Борис Джонсън рути Германия и Франция, които заедно с Брюксел му се пречкат при изграждането на „Глобална Британия“.

  А ЕС бере душа и все по-силно стене, ръководен от посредствени евробюрократи.

  Къде е България в тази игра? Предполагам, че все още в Голямата игра сме в полския пъзел, а не в турския. Но човек знае ли?

  В Ирак нашите военни бяха в полския сектор, което е релефен косвен признак. Но времената се менят, а с тях и плановете. За всеки случай на първо време можем да вдигнем един паметник на маршал Пилсудски в София. Ей тъй.

  За всеки случай като инвестиция в неясното бъдеще. Няма лошо.

  Има място и за много други паметници, например на Ататюрк или Чърчил. Последно, може и во всякой случай да подсигурим резервен вариант… монументи на маршал Жуков или маршал Конев.

  Геополитиката е безмилостна като съдбата!

  .

  Боян Чуков, Фейсбук

  Източник: Lentata.com

  .

• <<
• 1
...
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
...
• 414
• >>