Всички авторски страници

Авторски

• Chicago’s Grand Final Boat Party of Summer 2022

  .

  by Chicago Boat Parties

  .

  Chicago’s GRAND FINALE Boat Party of Summer 2022 will take place on Friday, September 2nd at the River City Marina!

  .

  About this event

  Chicago’s GRAND FINALE Boat Party will take place on Friday, September 2nd, 2022 at the River City Marina located on 900 S Wells St, Chicago IL, 60607.

  This exclusive event will take place on the S.S. Summer of George boat which is a 100-foot long, two level vessel equipped with a full-service bar and a large dance floor. The interior is elegantly designed to offer a 360 degree view with mahogany trimmed windows, providing guests with a beautiful view of the Chicago Skyline.

  .

  Maximum capacity: 150 people

  Boarding Time: 8:00 pm

  Party: 8:30 pm – 11:30 pm

  Boarding Address: 900 S Wells St, Chicago IL, 60607

  Photo ID and tickets are required to enter.

  Tickets

  .

  Special Live DJ Performances by:

  ♦️ DJ VIKTOR

  ♦️ DJ BOOM

  ♦️ SPECIAL GUEST DJ

  HOUSE / DANCE / EDM / TECH HOUSE

  .

  For table reservations or tickets info:

  TEXT: (630) 639-3090

  CALL: (773) 691-2092

  Email us at [email protected]

   

  Source: Eventbrite.com

  .

• Ще плати ли някой за резила с КТБ?

  .

  „Ще плати ли някой за резила с КТБ или отново плъховете ще се скрият?“ – пита Огнян Стефанов във Фрог нюз. И продължава:

  Ударът по правосъдната ни система след като КТБ спечели делото срещу България в Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е без аналог в историята ни. ЕСПЧ категорично установи на свое заседание, че по казуса КТБ българските власти са погазили два члена от Европейската конвенция за правата на човека – правото на справедлив процес и правото на собственост.

  Това прави отнемането на лиценза на КТБ незаконно. Незаконни са и действията на Българската народна банка и последвалото съдебно производство в България.

  Магистрати, политици и финансисти от най-високите нива в държавата тръбяха осем години, че КТБ била пирамида, от нея се източвали милиони, собственикът Цветан Василев бил разбойник, преследваха семейството му, както и десетки служители на различни позиции в институцията, немалко от тях лежаха в арестите и са на подсъдимата скамейка, някои се разболяха, други починаха…

  Ще понесе ли някой отговорност за очевидно скалъпеното по криминален начин „дело на века“?

  Висшият съдебен съвет мълчи. Сигурно членовете са на плажа или в именията си в чужбина. Мълчи и Инспекторатът към ВСС.

  Дума не обелват и иначе многословните Иван Гешев и неговата говорителка Сийка Милева. Сотир Цацаров, който започна цялата „специална операция по ликвидиране на КТБ“, също е мълчалив. В любовен период е, подсещат ме колеги…

  Борисов обикаля страната и бълва водопади от нападки срещу опонентите си, но не казва нищо за това, как и заради него държавата, сиреч всички българи, ще плащат милиарди компенсации, когато Евросъдът се произнесе и по този казус. Нали той десетки пъти се пъчеше пред камери и микрофони как държавата запълнила „дупката“ в КТБ с милиарди на данъкоплатците. Това, разбира се, бе огромна лъжа, защото парите са от Фонда за гарантиране на влоговете, който се попълва от вноски на частните банки. Така или иначе, един ден заради неговото бездействие или съучастие България ще плати милиарди компенсация. Както стана по делото срещу Михаил Ходорковски в Русия. Москва бе осъдена да плати на бизнесмена компенсации в размер на 50 милиарда долара.

  Вариантите пред страната ни са два. Първият: Всички виновни за тежкия провал на съдебната система, БНБ, Министерство на финансите, президентът Росен Плевналиев, гласувалите за фалита на засекретените съвещания в Президентството и прочие съучастници в аферата да си получат заслуженото. Чрез подаване на оставки, разследване на мотивите да действат по незаконен начин и отиване в съда. Така постъпват в демократичните държави. Когато има провал, има и виновни. И те си понасят заслуженото.

  Вторият: Няма виновни. България ще бъде осъдена да заплати милиарди, но никой от виновните няма да получи възмездие…

  Целият материал – ТУК

  .

• Единственото българско училище в Южна Америка

  .

  Родни хорà се вият в Сао Пауло

  .

  Единственото българско неделно училище в цяла Южна Америка се намира в най-големия град на Бразилия – Сао Пауло, където е съсредоточена българската диаспора. „През 2009 г. в Музея на имиграцията създадохме курс по български език в Бразилия, предназначен за български потомци от различни емигрантски вълни и бесарабски българи – разказва за „Аз-буки“ училищният ръководител Михаил Кръстанов. – Курсът обхваща около двайсетина ученици на различни възрасти. Повечето изучават езика, за да получат българско гражданство и възможност да учат в български или европейски университети.“

  Две години по-късно курсът прераства в училище по български език, история и география на България по учебните програми на МОН. Първоначално то се подпомага от НП „Роден език и култура зад граница“, а от 2016 г. – по ПМС № 90. От 2015 г. учебните занятия се провеждат в сградата на българското консулство в Сао Пауло, където се помещава и единствената българска библиотека в Бразилия, с богата селекция на български класици и съвременни автори.

  През миналата учебна година в Българското училище се обучават 77 ученици предимно от Сао Пауло, но има ученици и от щатите Рио де Жанейро, Гоаяния, Баиа и Манаус, Амазония. „В момента вървят записванията за новата учебна година с краен срок 10 септември. Вече имаме заявен интерес и за онлайн обучение на ученици от Перу, Аржентина и Уругвай“, казва Михаил Кръстанов.

  Учебната година започва между 15 и 22 септември с отбелязване Деня на българската независимост. Извънкласната дейност е свързана предимно с български фолклор, музика и танци. Редовно се провеждат открити уроци на традиционни български празници, по време на които учениците се запознават с различните обичаи. Всяка година се организират конкурси за най-добре изрисувано яйце за Великден, най-красиво изработената сурвачка за Коледа, най-оригинално направена мартеница за 1 март.

  „Една от проявите, която се превърна в емблема за училището, е инициативата „Розите на България“, започната от МОН през 2018 г. – обяснява Михаил Кръстанов. – Оттогава всяка година в дните около 11 май организираме български хорà на открито пред Музея на имиграцията и той се превърна в българския ден в Сао Пауло. Събитието е любимо не само за българската общност в Бразилия, а и за многобройните гости на Музея от различни националности.“

  .

  Източник: в. „Аз-буки“

  .

• Шефкет Чападжиев в родния Мадан

   

  Милиардерът Шефкет Чападжиев дари апаратура за болницата в Мадан

  .

  Милиардерът от Чикаго Шефкет Чападжиев пристигна в родния Мадан за празниците на миньорския град. Той посети и местната болница, която е напълно обновена, благодарение дарението от 1 милион долара, направено от Чападжиев преди 3 години.

  През годините Шефкет Чападжиев е дарявал средства за болни деца, храмове, старчески домове. През 2019 г. също искал да дари.

  Благодарение на щедрото дарение общинската болница вече има ново модерно оборудване и обзавеждане. Предстои закупуването на още. Чападжиев е доволен.

  Промяна вижда и в родния си град, в който не е идвал повече от две години.

  Боли го, обаче, че по улиците среща все по-малко познати лица. Мнозина като него са заминали да търсят препитание в чужбина. Успехът си в Америка Шефкет Чападжиев постига с много труд и честност.

  Чападжиев познава много от българските политици и следи ситуацията в страната.

  Мечтата на Шефкет Чападжиев е за просперираща България, която обаче се нуждае от честни и почтени политици.

  Вижте още в репортажа на Величка Петкова, кореспондент на БНТ:

  .

  .

  Източник: БНТ

  .

• Балканският произход на старобългарския символ IYI

  .

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.com

  Често се удивявам от силата на българския народ. Били сме подложени на толкова много изпитания, на подтисничество и геноцид, но сме оцелели. Една от причините за това e, че сме останали верни на старите си обичаи и дух. В носията ни са запечатани символи, използвани по керамиката на Медно-каменната епоха. Баенето, билколечението, кукерските игри и т.н. имат също корени в дълбоката древност.

  Както бихме могли да очакваме, с древни корени е и най-типичният старобългарски знак IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак [1] стр. 92-93. 

  

  http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/02012009852.jpg

  

  http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(75).JPG

  

  Разпространението на IYI извън пределите на днешните ни земи е значително широко. Той се среща на териториите на Румъния, Чехия, Черна Гора, също в Пергамон, Мала Азия, а и на остров Кипър. Най-изненадващо е присъствието в Южна Британия, върху монети на племето дуротриги. Тези хора са от групата на белгите, наричани още болги. Келтските легенди разказват, че болгите идват от земите на Тракия – “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”  [2] p.299.

  http://www.leics.gov.uk/3520_comb.jpg

  http://www.acsearch.info/record.html?id=47121

  Вижданията относно значението на знака IYI са много. Бешевлиев го счита за символ на Тангра [3] стр. 316. Овчаров споделя същото мнение [4] с. 230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ [5] с. 26, с. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви светила [5] с. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал – Божие слово,  йорап – призоваване на Бога и Йоро – мили Боже! [6] стр. 128-129.

  Що се касае до произхода и датировката на знака IYI, Бешевлиев твърди следното: “Очевидно прабългарските знаци не са били създадени в България, а са били донесени от българите от тяхната стара родина. Това се вижда не само от обстоятелството, че същите или подобни знаци се откриха в Южна Русия, в земи, обитавани някога от тюркски племена, като хазари и други, но и от наличието на пълни или близки съответствия с рунното писмо на старотюркските надписи от Орхон, Енисей и др. на глинените съдове за здраве.” [7] c. 25.

  Въпреки че изпитвам огромно уважение към Бешевлиев, съм принуден да кажа, че той греши. Знакът IYI в никакъв случай не е донeсeн по време на Късната античност, или пък през Ранното средновековие от азиатски пришълци. Това няма как да стане, защото този особен символ съществува на Балканите няколко хилядолетия по-рано. Траки са го създали, траки са го ползвали,  за траките IYI е имал важно значение.

  Този изключително важен факт е пропуснат от изследователите, поддържащи теорията за азиатския произход на българите. Трудно ми е да повярвам, че учените, според които знакът IYI е донесен от Азия, не са знаели за публикация на техен колега от БАН. По-рано, още през 1950, 1960 и 1961 г., различни учени представят сведения за присъствието на този знак в Европа още от най-дълбока древност [1] стр. 92-93 (бел. 6, 7, 8, 9).

  През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния музей във Варна”,  книга 23 [1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произходът й е от маслинената гора край Атина [1] стр. 92-93 (бел. 9). Тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската война. Цяла Атика е принадлежала на нашите деди траките – “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” [8] VII.III.1.

  Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на цар Борис, или цар Симеон [1] стр. 95. Навярно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура, нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според когото IYI отговаря на турската дума ии – да [1] стр. 94-95.

  Каква е логиката обаче – знакът да е тюркски и същевременно да го има на Балканите от времето на Неолита? Не е ли това подигравка със здравия разум? Защо да не е възможно знакът IYI да е с древен балкански произход и да е пренесен в Азия от тракийски племена?

  Траките сарапари са били съседи на бактрийците [9] VI.XVIII-48, клон на тракийското племе едони е живяло в близост до персите [9] VI.XIX-50, a племена с имена тюни и кикони са локализирани от Плиний между Китай и Индия [9] VI.XX.55. Защо никой не говори по този въпрос?

  Има достатъчно исторически извори за древно тракийско присъствие в Азия. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself…” [10] VIII.vii.

  Не е редно тези важни данни да се пропускат и да се правят опити българите да бъдат определяни като азиатци по произход. Две антропологични изследвания на над 10 000 души показаха убедително, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени [11], [12]. Езиковедите пък не могат да намерят дори 0,5% тюркски или ирански думи в старобългарския език. Народните ни празници, обичаи и обреди са с тракийски, не тюркски или ирански произход…

  Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

  През Средновековието, когато земята ни е свободна и дедите ни са независими от Източната Римска империя, знакът IYI е ползван масово. Гравиран е на пръстени и медальони, открити са дори матрици за серийно производство на предмети с изображение на IYI [13].

  В. Бешевлиев смята, че предметите, на които е изобразяван свещеният символ IYI, са изпълнявали същата функция, както и християнският кръст, т.е. да предпазват от зло. Върху керемидите знакът е служил за гръмоотвод [7] c. 24 (или по-точно да отклони гръмотевицата от дома). Бешевлиев вярва също, че знакът IYI е белег на небето и съответно на висшия бог Тангра [7] c. 24. Съгласен съм, че може да символизира небето, светлината, даже висшия бог на нашите деди… той обаче не е носил името Тангра в никакъв случай. Няма нито един домашен, гръцки, латински, арменски или пък друг извор, в който да се твърди, че старите българи почитат бог с име Тангра.

  За сметка на това, в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизите – могъщ тракийски народ, обитавал не само днешните ни земи, но също територии в Мала Азия, а и на север от Дунава, както знаем от Страбон – “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [8] VII.III.2.

  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

  В случай, че дедите ни са наричани траки в продължение на едно хилядолетие, то е напълно оправдано в знака IYI да се търси името на тракийско божество. Знаем, че върховният бог на траките носи името Сабазий. Той е олицетворение на слънцето, но също така е представян и като конник – ловец, боец, победител, т.е. свързан е със силата и върховната власт.

  Как обаче да свържем един знак с име на бог? Смятам, че в древността IYI е представлявал някакво сложно изображение, което е опростено с течение на времето и дори е добило звукова стойност. Трябва да потърсим стара писмена система, използвана на Балканите и имаща връзка с българите. Такава система са Линеар А и Линеар Б, над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците, използвани през Бронзовата епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция.

  

  http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/RUNI%201.JPG

  Абсолютно всички руни от розетката от Плиска съответстват на знаци от Линеар А и Линеар Б, като оформят даже лесно разпознаваеми български думи.

  

  http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliska%20rozetka(4).jpg

  http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/21/tainata-na-rozetkata-ot-pliska.769478

  Символът IYI отговаря на Линеар А и Линеар Б, знак със звукова стойност СА. Без съмнение СА е съкращение на някакво име или пък обект. Ще напомня, че по начало ранните писмени знаци са представлявали фигури. По-късно фигурите се опростяват, а новият знак запазва първата сричка. Това се нарича акрофония. Ако един образен знак е представян като колело, каляска, то по-късната му форма ще представлява знак със звукова стойност КА, КО. В случай, че древен образен знак е представян като мишница, то по-късната форма ще има звукова стойност МИ…

  В Линеар Б знакът СА се изобразява катo вариант на IYI.

  

  Ето, виждаме, че е напълно възможно акрофонията на IYI да е Сабазий – върховният тракийски бог. Смятам, че в дълбока древност знакът е представлявал човешка фигура между две животни.

  

  http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/IYI%20Levove%20novo.JPG

  Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер. Това показва кои земи са посетени от нашите деди в дълбока древност. Показва на какво са били способни предците ни. Показва каква кръв тече в нашите вени. Ако предците са имали силата да покорят много народи, то и ние можем да отхвърлим черната, дрипава дреха, хвърлена върху ни от чужденци. Можем да изградим една нова България. Трябва само да го поискаме!

  Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Използвана литература:

  1. С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987

  2. Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299

  3. В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008

  4. Д. Овчаров, Прабългарската Религия – Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001

  5. П. Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002

  6. П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001

  7. В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981

  8. Strabo, Geography, VII, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

  9. Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999

  10. Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933)
  http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

  11. М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938

  12. М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959

  13. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

  14. ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

  http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf

  .

• Македонски етюди III

  .

  „МАКЕДОНСКИ ЕТЮДИ“ е поредица от три материала, публикувани преди повече от 13 години в личен блог*. В контекста на сложните отношения между България и Северна Македония и непризнатото, а за някои и непознато, свързано минало, и неговите проекции в настоящето, може би си струва да бъдат прочетени и днес. По-долу е третият материал от споменатата поредица. („Македонски етюди I“ – вж. тук; „Македонски етюди II“ – тук.)

  .

  „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ“

   

  Този трети разказ може да се изчерпи и само с цитирането на писмо, което получих по електронната поща. То е от един млад човек от Р. Македония, с когото по някакъв начин успяхме да минем “Рубикон”-а на традиционното българо-македонско неразбирателство. В писмото става дума за това как като студент в Скопския университет той търси извори за една своя семинарна работа – и, когато неговата преподавателка му предлага произведения на руски и български професори в съответната област – е ужасен. Както и за това как по-късно една малка антикварна книжка, “Прикованият Прометей”, чийто текст е на български (преводът на проф. Александър Балабанов на творбата на Есхил, издание от 30-те години на ХХ век), хвърля първи съмнения у него за толкова “чуждия” български език, за който преди това въобще не е смятал, че може да го разбира или да чете на него, какво остава да се възползва от научна или преводна литература, написана на този език.

  “Кога бев студент, професорката по историја ми даде задача да напишам некаква семинарска работа во врска со старогрчките обичаи. И одам јас во нејзиниот кабинет да ми даде упатство за тоа од кои извори да користам за да го напишам трудот. Ми кажува имиња и ми кажува дека тоа се руски или б’лгарски професори. И мене срцето ми се стегна, и викам „Чекајте професорке, како ќе користам извори од јазици кои не знам ни да ги прочитам, а камоли да ги разберам“. И таа на шега ми зазборува „Е какво не разбираш бе момче?, ми това са ни братја“ во тој стил нешто. „Ајде“, вели, „ќе се потрудиш малку повеќе“. Јас и велам „Како да се потрудам професорке, имам само неколку дена за таа семинарска, до сега никогаш ниту сум читал, ниту сум зборувал со некој на руски или бугарски?! Ако не може нешто на српско-хрватски, тогаш би било идеално да е на англиски затоа што солидно го познавам тој јазик.“ Професорката само се намурти, и јас сфатив дека сум рекол нешто многу глупаво. „Добро“ рече таа, и ми даде некој хрватски есеј… И што да ти кажам, се отепав и очите си ги извадив по универзитетските библиотеки барајќи во речници за да преведам некои специфичи хрватски термини на македонски јазик. Нејсе, ја завршив таа работа, и тоа за тоа…

  ………………………

  После некое време, шетав низ центарот на Скопје, со само 10 денари во џеб како што тоа обично се случува со студентите, и наминав на плоштадот каде што се продаваа стари книги. Од една кутија извадив едно мало книжиче, кое што едвај и да може да се нарече книга со своите дали и педесетина страници во џебен формат, со меки корици. На првата страница со молив беше напишано 10 ден. Ја разлистав и видов дека е на б’лгарски, е сега, бидејќи станува збор за „Прикованиот Прометеј“ од Ајсхил, и си реков зошто па да не! Инаку со 10 денари не можеш да купиш ниту кифла во Македонија, но ова немој веднаш да го поврзуваш со некаков шовинизам кон б’лгарштината , бидејќи по таа цена имам купено и неколку книги во српски превод, едноставно станува збор за квалитетот на изданието, колку е сочувана книгата итн. Оваа која што се уште ја чувам е целата излепена со селотејп.
  Кога ја отворив дома, што да ти кажам, целата со „искривени“ букви кои што ми задаваа многу мака при читањето. Но забележав дека ако ги игнорирам тие букви, разбирам практично се! И така и ја прочитав. Тогаш не знаев што означуваат буквите како ер голем и ер мал. Можеш ли да замислиш каков парадокс е тоа? А практично живеам на самата граница! А да не зборуваме за тоа дека токму тие букви се измислени во Македонија, во Охрид, од св. Климент, и сето она што го учевме како свето за нашата култура и книжевност е напишано со такви „искривени“ букви! Блаже Конески му направил голема неправда на македонскиот народ, но кој да го разбере тоа?!”

  “Кой да го разбере това?!” – пита в писмото си този млад, чувствителен и способен да забележи абсурдите човек. Колко ли са обаче като него? Колко ли хора в Р Македония, били те и образовани, биха могли да видят очевадни иначе парадокси, обвити в десетилетна мъгла и тълкувания, които могат да объркат всеки, който не знае техните причини, еволюции, метаморфози, първоизточници и пр.? Въпреки новите, далеч по-отворени обстоятелства и отношения, въпреки многото възможни източници на информация, въпреки глобалната мрежа, да кажем, където могат да се намерят качени неща, документи, текстове, които не винаги може да се видят в библиотеки или музеи. Въпреки тях, някой друг студент по класическа филология в Македония днес може и да не открие никоя стара книжка, с неизвестни нему, забравени знаци като ер малък и ер голям; нито един текст или превод на родения в същата тази Македония всепризнат познавач на древногръцката литература и основател на Катедрата по класическа филология в Софийския университет проф. Александър Балабанов. Може да не знае също примерно, да не си е задавал въпроса защо в говоримия си език има достатъчно много думи, съдържащи гласна „ъ“, но с официалния правопис, въведен преди няколко десетилетия, тази буква е „изрязана“, няма такава буква.

  Интернет пространството, впрочем, е пълно с форуми, в които кипят караници, с млади хора, които търсят или по-скоро повтарят истини или измислици, в които вярват и чрез които по някакъв начин се идентифицират. Някакви нови поколения търсят истината за миналото, противопоставяйки се, понякога яростно, едни на други. И макар че векът е ХХІ-ви, и макар че уж в този век преосмислянето на митологии, каквито и да било те, би трябвало да много по-лесно – това, че в продължение на десетилетия е имало затваряне на информационния поток, да го наречем, между България и Македония, и в двете посоки – няма как да не избие в спорове, и добри, и лоши, и в новата медия, за която няма граници. Но няма и гаранции, че въпреки безкрайното море от информация, което се съдържа в нея, старите пропагандни клишета, елементарното знание/незнание или изграждани дълго предразсъдъци и недоверия няма и там да се окажат по-важни, по-“конвертируеми”. Понеже винаги има значение какво се е случвало и преди, какво родените по-рано човеци оставят на родените по-късно, какви “наследства за преработване” им оставят.

  Знанието не бива да се “приковава” все пак, не бива да се прекъсва или “наказва”. И не заради някакви нови, съвременни митове; и не заради това, че за човеците/поколенията въобще е възможно да влязат “два пъти в една и съща река”. А защото лъжите, глупостите, елементарното, предпоставено знание/незнание са в основата на всякакъв вид “свободни” човешки избори, основани на манипулации.

   

  Мариана Христова

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Б.а.: Материалът е публикуван за първи път на 30 юни 2009 г. в блога stranitzi-stannitzi.blogspot.com.

  .

• Резултати от конкурса „Моята българска бродирана риза ‘2022“

  .

  РЕЗУЛТАТИ ОТ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ

  „МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА ‘2022“,

  ОРГАНИЗИРАНО ОТ БУ„АЗБУКИ“ В РИМ И КОЛЕФЕРО

  КЪМ КУЛТУРНА АСОЦИАЦИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“, ИТАЛИЯ

   

  

   

  Рисунките са дело на децата от Ателие „Приложен фолклор“, Център за изкуство, култура и образование „София“.

  Ръководител: Елеонора Асенова

  

  .

  НАГРАДИ ЗА РИСУНКИ

  .

  I група – от 5 до 9 години

  .

  I място –          Емануела Кунова 11 г., Арт школа „Колорит“, Плевен,

  Мелиса Мустафа Мюмюн, 9 г., „Като ясно слънце“

  II място –        Алекс Валериев Димитров, „Мама с бъклици“, Германия

  Магдалена Лъчезарова Малинова, 9 г., „Българчета с народни носии“, Дряново

  Теа Гоцев, 8 г., „Носия от Казанлъшко“, София

  III място –       Раян Мохамед Али Кхан, 6 г.

  Алия Мохамед Али Кхан, 6 г.

   

  II група – от 10 до 14 години

   

  I място –          Александър Боркия, Италия, „Импресия от цветове и слънце“,

  II място –        Магдалена-Анна Евгениева Йосифова, „Гроздобер“, София,

  Антония Мариянова Маркова, „Българка“, Димитровград

  Стефания Георгиева Георгиева, „Българска девойка“, София

  III място –       Таня Соболева, „Българка от Украйна“, Измаил, Украйна

   

  III  група – от 15 до 19 години

   

  I място –       Мария Николаева Бончева, „Добровница“

  II място –        Яна Дамаскин, Измаил, Украйна, „Бесарабска българка“,

  Албена Венциславова Методиева, Плевен

  III място –       Касандра Пламенова Недялкова, Дряново,

  Виктория Пламенова Недялкова, Дряново,

  Станислава Емилова Василева, София

   

  

  

  .

  КАТЕГОРИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

  .

  ПОЕЗИЯ

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

   

  1 място – Ан-Мишел Ерон, 12 г., БУ “Родна реч омайна”, Париж

  2 място – Мария-Магдалина Ташева, 10 г., БНУ „Ран Босилек“, Гютерсло, Германия

  3 място – Момчил Стоянов, 12 г.

  .

  ПРОЗА

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

   

  1 място – Антония Мариянова Маркова – 12 г., Димитровград, Юнак с бродирана риза

  2 място – Никол Любомирова Бекова, 14 г., 8 клас, ПМГ „Проф. Марин Дринов”, гр. Кюстендил – „На гурбет“ –  разказ

  3 място – Андреа Пенчева, 13 г., БУ “Родна реч омайна”, Париж – „Историята на моята наследствена бродирана риза“

   

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

   

  1 място – Джимка Мигленова Кичикова, на 17 години

  2 място – Мартин Петров Мечкаров, 16 г., Прага Чехия

  3 място – Юлиян Димитров, 15 г. (за акростих)

  .

  Жури: Маргарита Друмева

  Д-р Яни Узунов

   

  

   

  СНИМКИ И МУЛТИМЕДИЯ

  .

  ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

   

  1 място – Белослава Миленова Христакиева, 5 г., ДГ „Десислава“, Пловдив, група „Звездица“

  2 място – Надежда Коева и Анна Франко, БУ„ Христо Ботев“, Торент, Испания

  3 място – Даниел Цветанов Ангелов-Данаилов, Мадрид, „Св. Иван Рилски“, и Денислав Мирославов Иванов, Враца, „Риза с питка“

  .

  Специална награда:

  Ирем Вадет Ахмед – 8 г., с. Преславци, България

  .

  МУЛТИМЕДИЯ:

  с. Ярджиловци, ДГ „Валентина Терешкова“, група „Слънце“ – групова награда за мултимедия и снимки

  .

  ИНДИВИДУАЛНИ ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ:

  Кристиан Цветанов Ангелов-Данаилов,

  Мария-Ракел Алексиева Андреева,

  Тамара Мартинова Атанасова,

  Мартина Георгиева Цанева – Мадрид, Испания, БУ “Св. Иван Рилски“

  .

  Групови поощрителни награди:

  ДГ „ДЕСИСЛАВА“, Пловдив – Георги Петров Димитров – 5 г., Росен Орлинов Стоянов, Даниел Стефанов Александров, Мария Христова Здравчева

  БУ „Хр. Ботев“, Алзира, Испания

  ДГ „Чуден свят“, Перник, р-л ИРЕНА Крумова и СВЕТОСЛАВА

   

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 

   

  1 място – Лъчезар Десиславов Давидов, БНУ „Св Иван Рилски“, Мадрид, Испания

  2 място – Виктория Веселинова Тоталова, ПБНУ „Св Иван Рилски“, Мадрид, Испания

  3 място – Валерия Цонкова и Виктория Горбан, Украйна, Измаил

  .

  ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ:

  1. Белослава Георгиева, 10 г.; Антония Мариянова Маркова, 12 г., „Български ангел“, Димитровград; Момчил Стоянов, 12 г.
  2. Джорджа и Лоренца Боркия за оператор, режисура и видео монтаж на филмчето „Моята българска бродирана риза“

  .

  СПЕЦИАЛНА НАГРАДА:

  1. Таня Домущи с Антонина и Ксения Пинтайсъка
  2. Борис Боркия, „Жажда за свобода“, Верона, Италия (българска шевица в светлини)

  

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА – 15-19 ГОДИНИ

   

  1 място – Далия  Михайлова, Провадия, България

  2 място – Виктор Георгиев Николов, 18 г., Видин, “Лятна жажда на полето“,  България

  3 място – Марийка Чолак и Таня Домущи, Украйна, Измаил

  .

  ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ:

  Валерия Чернева и Миша Олейник, Измаил, Украйна;

  Джулия Спинели 18 г., Салерно, Италия;

  Катя Кирмикчи с р-л Светлана Кравченко;

  Мартин  Мечкаров, 16 г., Прага, Чехия.

  .

  Жури: Владимир Добрев и Калинка Георгиева

   

  

   

  Честито на победителите!

  .

  Източник: сп. „Щъркел“

  .

• Болгарлар (Народы Узбекистана. Болгары)

  .

  Л.И. Жукова, Shosh.uz

  .

  Народ, основное население Болгарии. Язык — болгарский южной подгруппы славянской группы индоевропейской семьи. Верующие — в основном православные, есть мелкие группы католиков и протестантов; значительна группа мусульман.

  Болгары в Узбекистане:

  1926 г. — 321
  1979 г. — 2 443
  1989 г. — 2 116

  Беженцы из Балкан появились в Туркестанском генерал-губернаторстве в конце XIX в. в результате обострившейся политической обстановки, вызванной событиями русско-турецкой войны 1877—1878 гг. Болгары-переселенцы имели подданство российское или Османской империи.

  Российская администрация в то время вела политику освоения присоединенных территорий Средней Азии, заселяя их в том числе и вынужденными переселенцами-болгарами. Расселенные беженцы стали развивать садоводство, огородничество, торговлю и ремесло в Кураминском районе, Голодностепском и Сырдарьинском уездах, а затем в Ферганской долине (современные: Сырдарьинская, Джизакская, Ташкентская, Ферганская области).

  Селились они компактными группами, применяли свои традиции земледелия, ремесла и торговли, учитывая местные природные особенности. Привезенные ими сельскохозяйственные культуры значительно обновили семенной фонд болгарским перцем, желтыми томатами, особыми сортами белого и красного винограда, «райскими» яблоками. Болгары внесли существенный вклад и в развитие виноделия края.

  Болгарская интеллигенция активно участвовала в освоении территорий и сыграла особую роль в развитии Туркестана. Достаточно назвать имена некоторых представителей болгарской диаспоры Туркестанского генерал-губернаторства.

  Н. А. Маев (1835—1896) — местный краевед, географ и этнограф. Родился в Санкт-Петербурге, приехал в Среднюю Азию в 1869 г. Устроитель различных внутритуркестанских выставок. Один из основателей Ташкентского музея (ныне Музей истории народов Узбекистана). Главный редактор газеты «Туркестанские ведомости» (1870—1892). В 1874 г. он совершает первые поездки рекогносцировочного характера по краю. В 1877—1878 гг. участвовал в исследованиях бассейна Амударьи для решения вопроса о строительстве железной дороги. В 1890 г. составил каталог военно-исторического отдела по истории завоевания Средней Азии со времен Петра I.

  Н. И. Иванов — купец и промышленник. Среди болгар были также врачи. К началу XX в. в русском Туркестане проживало немногим более 100 болгар, но среди них уже имелось четкое расслоение на зажиточных огородников и сельскохозяйственных батраков.

  

  В первые два года после объявления первой мировой войны болгары не подвергались репрессиям. Они начались с середины 1916 г.: в Ташкенте, Самаркандской области, Ходжентском уезде, голодностепских селах стали закрывать овощные лавки и увольнять из государственных учреждений чиновников болгарской национальности. Такой недружелюбный шаг со стороны администрации края подтолкнул многих болгар принять российское подданство и таким образом избежать разного рода проблем с властями. Известно, что в 1918—1920 гг. два болгарина вступили в Комитет иностранных подданных.

  В мае 1944 г. из Крыма в Среднюю Азию вместе с крымскими татарами были выселены греки, армяне и болгары, некоторые из них обосновались в Узбекистане.

  Следующая волна миграции болгар на территорию Узбекистана была вызвана «потеплением» в отношениях с Болгарской Народной Республикой после второй мировой войны. Наивысшей активностью стали 50— 60-е гг.: несколько сотен молодых болгарских граждан прибыли в Узбекистан для обмена опытом в области механизации хлопководства. Компактное размещение их в поселках Баяут-1, Баяут-2, Баяут-3 и Дальверзин пополнило болгарскую диаспору Ташкентской и Сырдарьинской областей (только в Аккургане работала бригада из 300 чел.). Значительное число болгар проживало в поселке Майское Ташкентской области, занимались виноградарством.

  В Ташкенте численность болгар увеличилась за счет прибывших брига, строителей (50 каменщиков, плотников, арматурщиков) из Софии, Хасково и Бургаса, пожелавших помочь в восстановлении столицы после землетрясения 1966 г. Многие остались здесь жить и работать, создав свои семьи.

  Третья волна миграции увеличила диаспору за счет потомков, прибыв ших из Болгарии бизнесменов, коммерсантов, которые познакомили узбекистанцев с новыми строительными технологиями, первыми компьютерными устройствами, современными основами менеджмента и маркетинга в гостинично-хозяйственном и туристическом бизнесе.

  К началу XXI в., по данным органов госстатистики, общая численность болгар в Узбекистане составила примерно 1 800 чел., около 500 из них проживают в Ташкенте. В настоящее время болгарская диаспора начала редеть за счет оттока на историческую родину.

  На протяжении всего столетия компактное проживание болгар устойчиво связано с Ташкентской и Сырдарьинской областями, преимущественно с городами Ташкент, Бухара, Самарканд, Фергана и их пригородами. До сих пор в обиходе сохранились названия их крупных поселений — Болгарские огороды (г. Ташкент), Хасково (Зангиатинский район Ташкентской области), Вылканеши (Сырдарьинская область) и др.

  Наиболее известные представители болгарской диаспоры в Узбекистане: Н. М. Тодоров — политолог, заместитель председателя Республиканского национально-культурного центра (1995—2001), лидер болгарской диаспоры в Узбекистане; М. А. Ненашева — автор четырех учебников французского языка для узбекских школ; А. Д. Чендов — полковник, бывший военком Шейхантаурского района г. Ташкента; И. К. Дымов — музыкант эстрадно-циркового училища.

  В 50-х гг. XX в. на кафедре биологии Ташкентского университета по инициативе и под руководством заведующего кафедрой, профессора Н. А. Тодорова проводилась серия систематических исследований по физиологии хлопчатника.

  Часто к болгарам ошибочно относят другую народность — гагаузов. Гагаузы — тюркоязычный этнос, живущий в основном в Молдавии, Запорожской, Одесской и Ростовской областях. В начале XX в. часть их, гонимая нуждой, мигрировала в Среднюю Азию и Казахстан. До революции гагаузы не имели своей письменности, язык — тюркский с наличием черт славянского языка. В Узбекистане на 1989 г. было зарегистрировано 152 гагауза. Большинство их проживает к Ташкентской области.

  Т. II. Тодорова, Л. И. Жукова

  Литература

  Ата-Мирзаев, Гентшке В., Муртазаева Р. Узбекистан многонациональный: Историко-демографический аспект. Ташкент: Изд-во мед. лит-ры им. Абу Али ибн Сино, 1998. С. 144.

  Болгары в Узбекистане // Вечерний Ташкент. 2000. 3 апреля.

  Матвеев А. М. Участие зарубежных выходцев в общественно-политической жизни Туркестана в марте—сентябре 1917 г. // Научные труды ТашГУ. 1975. Вып. 473. ТюриковА. Истории о Ташкенте. Ташкент, 1983. С. 69—70.

  Индивидуальные биографии

  Андрей Федотович Нешев — чистокровный болгарин, родился в 1890 г. в с. Марфоловка Маяксалынского района Таврической губернии. Его родители — потомки переселенцев из Болгарии, прибывших на земли Российской империи в начале XIXв., а, возможно, и еще раньше. Как вспоминал А. Ф. Нешев, «прадеду было всего шесть лет, когда родители бежали из разоренной многолетними войнами страны, от преследований османских турок в Крым «. Болгарским мигрантам российское правительство отвело малонаселенные степные просторы на севере Крымского полуострова. Болгары полюбили новую землю-кормилицу, но своих обычаев и традиций не забывали.

  Андрей сам пробивал себе дорогу в жизни. После окончания четырех классов поступил учиться на агронома в частную школу садоводства в Симферополе, затем служил в Наркомземкрыме. В 1927 г. женился на русской девушке Марфе Дмитриевне. Вскоре родилась у них дочь Наталья.

  В предвоенные годы с большим усердием трудился в местечке Сейтлер в лесомелиоративном питомнике по выращиванию декоративных растений, затем, с 1932г. —в Крымском сельхозинституте. Но вскоре жизнь пошла, как говорится, «под откос». В 1940 г. скоропостижно умерла жена. Тяжелой осенью 1941 г., когда гитлеровские войска должны были со дня на день войти в город и все спешно эвакуировались, А. Ф. Нешеву местные власти рекомендовали остаться и продолжать работать в лесном хозяйстве.

  Кстати, местных болгар на фронт не брали, но они создавали партизанские отряды на территории Крыма. Племянник Андрея Федотовича — Андрей Наголов был одним из организаторов местного подпольного движения «За Родину», впоследствии зверски замученный фашистами.

  Но близился конец войны. 12 апреля 1944 г. — день освобождения Крыма. На братских могилах героев устанавливали обелиски. В один из майских дней состоялся митинг и на месте захоронения участников партизанского движения в с. Марфоловка. А на следующее утро крымских татар, армян, цыган, болгар начали спешно вывозить в неизвестном направлении, не предъявив при этом никаких обвинений.

  А.Ф. Нешев вместе с дочерью попал на Урал. В 1946 г. ему удалось добиться как высококлассному специалисту по селекции и агрономии перевода в Узбекистан. Направили работать на Янгиюльский консервный завод.

  Однажды, в конце 50-х гг., на завод приезжала делегация по обмену опытом из Болгарии, и Андрею Федотовичу удалось вдоволь наговориться с земляками. Это бьш один из счастливейших дней в его послевоенной жизни. В 1958 г. по состоянию здоровья А. Ф. Нешев ушел на пенсию. Последние годы жил в Ташкенте.

  Его дочь Наталья Андреевна Нешева закончила факультет французского языка Ташкентского института иностранных языков. Первые годы преподавала в сельской школе в кишлаке Ниязбаш. Там и освоила узбекский язык, что помогло ей в дальнейшем при написании школьных учебников. Много лет преподавала в родном институте.

  В 1994 г. Н. А. Нешева посетила места своего детства в Крыму и даже побывала на земле предков «дорогого татку» — в Болгарии, но при этом ее всегда тянуло в Узбекистан. Сожалеет только о том, что ни разу не пришлось ей встретить на узбекской земле своих соплеменников, все как-то расходились дороги. Да и отца в последние годы жизни (умер на 92-м году) не покидал образ далекой родины, о которой знал только по рассказам. Очень уж- мечтал еще раз встретиться с настоящим болгарином и поговорить, а может, даже и спеть, на родном языке. Не получилось.

  

  А между тем их сородичи находились совсем рядом, и встреча с ними могла быть реальной. В 1957г. в Узбекистан для обмена опытом и получения практических знаний по выращиванию хлопка-сырца прибыло около 300 болгарских специалистов (юношей и девушек). Около 20 человек в течение двух лет проходили практику в поселке Малек Сырдарьинской области. Среди них были Иордан Йорданов и его двоюродный брат Иван Шишманов.

  Иордан Ламбиевич Йорданов (1934г. р., село Сашево (сегодня село имени Петки Каравелева) Великотерновского округа Болгарии) в период практики в сентябре 1959 г. женился на Абильтаровой Гульнаре Саидовне (крымской татарке) — студентке Ташкентского педагогического института. Переехал в Ташкент, 34 года отработал в тресте «Газмонтажстрой «. Вышел на пенсию. Имеет двух дочерей, создавших интернациональные семьи, и двух внуков. Гражданство не менял. Имеет вид на жительство в Республике Узбекистан, яёляясь гражданином Болгарии.

   

  Этнический атлас Узбекистана.
  © Институт «Открытое Общество» — Фонд содействия — Узбекистан, 2002.
  Совместное издание «ИООФС — Узбекистан» и ЛИА Р. Элинина, 2002 г.

  .

• 45 деца от Атина са се върнали да учат в България

  .

  Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гръцката столица организира и летни занимални

   

  Тони Найденова, в. „Аз-Буки“

  .

  На всеки две години Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, Гърция, обявява конкурс за училищен ръководител. „Обявявам го, за да има по-голяма прозрачност и всеки да може да се докосне до работата при нас. Защото за учителите зад граница са важни контактът с децата и докосването до българския дух. Няма обаче много желаещи, които искат да се занимават с отчетността“, разказва за „Аз-буки“ училищният ръководител Мими Ничева. Тя започва да работи в него през 2010 г. първо като учител.

  „Много неща се промениха през тези 12 г. и все са в положителна посока – твърди моята събеседничка. – Българската държава увеличи оттогава чувствително финансирането за българските неделни училища и вече се покриват основните пера. Дава се възможност на учителите да участват в проекти и инициативи, които отговарят на желанието на деца и родители да се завръщат в България. Възможността да полагат изпит по български език и да придобият сертификат по Европейската езикова рамка, също е голям плюс. Най-много се гордея обаче с това, че откакто съм в училището, около 45 от нашите възпитаници се върнаха да учат в България и много от тях вече са завършили и се реализират.“

  БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ е най-старото българско училище в Гърция, основано през 2004 г. Започва с организирането на неделни курсове по български език. След това в него започват да се изучават и литература, история и география на България по програми, одобрени от МОН. Първоначално го посещават шест деца. През 2009 г. се основава Културно-просветното дружество „Будители“, чиято основна цел е да подпомага работата на училището.

  Учебната 2021/2022 г. училището завършва с 216 ученици, за чието обучение се грижат 7 учители. Има и двама души, които водят заниманията по български народни танци и фолклор. Школото се помещава в апартамент с площ около 200 кв. м, който вече започва да не достига. Заради пандемията обаче около 30% от родителите се притесняват да пускат децата, и те учат дистанционно, което отлага нуждата от търсене на по-голяма сграда. Най-много са малките деца в предучилищните групи и в начален етап.

  „Обикновено малките деца нямат възможност да избират дали да идват на училище, или не. Но когато стигнат VI – VII клас, вече имат мнение по въпроса и посещаемостта намалява. Ние обаче сме много щастливи от факта, че при нас децата се задържат до XII клас“, твърди Мими Ничева. И с гордост добавя, че догодина се готвят да изпратят 25 абитуриенти.

  Училището е сред малкото неделни школа зад граница, които организират и лятна занималня за своите възпитаници през юни. В нея се редуват учебни и творчески занимания, както и спортни игри или забавления в близкия парк.

  Учебната година в БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ приключи в края на май с провеждането на спортен празник под надслов „Детската планета“. В него участват не само възпитаниците на училището, а и техни приятели от различни етнически групи, родители и други гости.

  На 11 юни 2022 г. училището в Атина е домакин на практически семинар за учители от неделните училища. Темата е „Християнските добродетели в творчеството на Йовков“. Форумът е организиран по инициатива на Асоциацията на българските училища в чужбина и с подкрепата на Русенския митрополит Наум. Той има и практическа насоченост – представя цялостен модел за провеждане на интерактивни уроци по литература, базирани върху творчеството на Йордан Йовков и Библията.

  Сред най-големите постижения на училището е издаденият през 2020 г., в навечерието на 24 май, сборник с преводи на българска поезия на гръцки език по повод 140 г. гръцко-български дипломатически отношения. Целта е чрез книгата гръцките приятели на училището да се запознаят с част от българската поезия.

  В сборника са включени произведения на 18 български автори, като се започне от Възраждането – Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, и се стигне до наши дни – Елисавета Багряна, Дора Габе, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Пламен Станчев.

  Преводите са дело на настоящи и бивши възпитаници на неделното училище под редакцията на Константинос Марицас, който има богат опит в преводите от гръцки на български език и обратно.

  Учениците от атинското школо си партнират с връстници от пловдивското ОУ „Алеко Константинов“ по модул „Партньорства“ от Националната програма „Роден език и култура зад граница“. През миналата година посещават България и се срещат и с акад. Николай Денков – тогава министър на образованието и науката, за да му представят сборника и да обсъдят с него възможностите да продължат обучението си у нас. По време на престоя си в България българчетата от Атина разглеждат забележителностите в Пловдив и София.

  .

• Фалшификат ли е Именникът на българските князе?

  .

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.com

  Един от най-интересните извори за историята на народа ни се явява и един от най-подценяваните, а за жалост и един от най-манипулираните. Става дума за така наречения “Именник на българските князе”, който в миналото, без абсолютно никакво основание бе наричaн“Именник на българските ханове”. Казвам без основание, защото в текста се срещат думи като княз и княжение (княжество), но отсъстват напълно думи като хан и ханство.

  

  Навярно поради своята краткост и особена хронология, документът е смятан от определени хора за фалшификат. Понеже вече няколко пъти различни читатели ме питат какво мисля за “Именника”, дали е надеждно сведение, дали е от полза за разбирането на далечното ни минало и т.н., реших да представя виждането си по този въпрос в настоящата работа. Нека читателите ми сами да решат дали съм прав или не.

  Безспорно, фалшиви, представени по некоректен начин исторически източници има, такива се срещат във всяка епоха. При войната с хетския цар Муватали, армията на египетския владетел Рамзес Велики е разбита, но египетските хроникьори пишат за победа. Доста по-късно във времето, легионите на император Домициан са победени от бойците на дакийския цар Декебал, но в Рим бива празнуван триумф, въпреки позорното поражение.

  Дали обаче “Именникът” е фалшификат, дали можем да му се доверим? Как точно стоят нещата в нашия случай? По принцип всеки документ трябва да се провери, нужно е да се направят сравнения с други писания, засягащи хора и събития от засегнатите времена. Задължително е да се търсят потвърждения от областта на ономастиката. С други думи – трябва да се проучи дали в посочения в документа период от време, в областта, засегната в текста, има названия на реки, селища, планини и т.н. принадлежащи на езика на споменатия в “Именника” народ – в случая българския.

  Преди да започнем изследването, трябва да си зададем въпроса: ако “Именникът” е фалшификат от сравнително ново време, кой има интерес да го поръча и направи?

  Документът е намерен от руския учен Андрей Попов през 1861 г. За нас това е черен период от време – тогава дедите ни са най-жестоко потискания народ в Османската империя и не разполагат нито с политическо влияние, нито пък със значителни финанси. В никакъв случай не може да се приеме, че българин би могъл да проникне в руските архиви, да подкупи служителите без тайната полиция да разбере, а и да вкара сред пазената автентична литература три ръкописа, явяващи се различни преписи на “Именника”.

  През 1861 г. има будни и интелигентни българи като например Георги Раковски. Той обаче нито разполага с някакво влияние в Русия, нито пък властите там са благосклонно настроени към него. Раковски не притежава и нужната литература, за да създаде документ, в който не само да отрази речта на дедите ни от Средновековието, но и специфичните за “Именника” термини като имен, шегор, алем и др.

  В случай, че “Именникът” е фалшификат, то този документ просто няма как да е създаден от българи. Кой обаче е заинтересован да изкара на бял свят свидетелство, че още през II в. българите са имали свое княжество?

  През втората половина на XIX век нито руснаците, нито британците, нито пък историците на германската историческа школа имат интерес от появата на такъв документ, доказващ, че българите имат своя държава много преди появата на държавите на великите сили от по-късни времена.

  На територията на Крим топоним Малоросса (Malorossa) е регистриран през VII – VIII век, а за държава Киевска Рус говорим през IX век. Англосаксите се заселват в Британия през V век, но консолидацията на Англия се извършва едва през IX век. Франките създават своята държава по-рано – в края на V век, но това не би било възможно без отслабването на Римската империя поради войните й с армията на Атила (за когото се предполага, че е споменатият в “Именника” Авитохол).

  През XIX в., а и по-рано, никой няма сметка да се разбере, че първата национална държава в Европа е тази на българите.

  В “Именника” е казано съвсем ясно, че 515 години преди княз Аспарух (Исперих кнѧз) владетелите от рода Дуло са имали княжество от другата страна на Дунава (сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі.). Това означава, че въпросното княжество е съществувало през 165-170 г., или с други думи: то е повече от 300 години по-старо от царството на франките и около 700 години по-старо от държавите на русите и англосаксите.

  Някои хора изразяват съмнения относно достоверността на “Именника”, поради термините шегор, имен, алем и т.н. Трябва да подчертая, че това са особени думи от древен календар, като те не могат да бъдат използвани, за са се определи етническата принадлежност на старите българи. Все пак, ако погледнем днешната реалност – дванадесетте названия на месеците – от януари до декември са римски, но това не означава, че родната реч на дедите ни е била латинска.

  Важно е друго – има ли значително историческо събитие, което да съвпада с така наречената нулева година на “Именника”? Taкова събитие има, през 170 г., живеещите недалеч от делтата на Дунава траки костобоки прекосяват голямата река, разбиват всички римски легиони, като дори успяват да проникнат на юг чак до намиращата се във Фокида (централна Гърция) Елатея:

  “An army of bandits, called the Costoboes, who overran Greece  in my day, visited among other cities Elateia” -Paus. 10.34.5

  http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D34%3Asection%3D5

  Макар сведението да е представено от очевидеца на събитията Павзаний, Ърнест Браянт се съмнява в достоверността на разказа. Изследователят на миналото се чуди как костобоките са достигнали толкова дълбоко във владяната от римляните територия, без да покорят (и осигурят тила си – бел. моя) Мизия, Тракия и Македония.

  Всъщност, няма нищо чудно, както и при други антиримски въстания, местното население подпомага “нашествениците”, с които реално дели един произход. Та нима дълги векове по-късно, в края на ХIX век, значителна част от потиснатите българи не се присъединяват към опълченците и освобождаващите страната ни руски войски?

  Проблемът на Браянт е в това, че той не е знаел за общите корени на прииждащите от другата страна на Дунава костобоки и подчиненото на Рим тракийско население, а точно това обяснява и “странното” действие на бунтовниците, а именно опита им да прочистят Фокида от римските войски. Тази област е известна с това, че от дълбока древност е обитавана от траки: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” Strab.VII.7.1.

  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

  Проблемът на Браянт e и проблем на нашите учени. Приемем ли, че костобоките са част от мизите, наречени още българи, всичко си идва на мястото и мистериите от историята ни изчезват. 

  Благодарение на Страбон знаем, че преди около 2000 години, гетите и техните роднини мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава: “Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”-Strab.VII.3.2

  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

  

  C идването на римляните, част от гетите и мизите остава под властта на Вечния град, а друга част – обитателите на земите на север от Дунава запазва своята свобода. В началото на II век, през 105-та година, император Траян успява за победи царя на северните траки Декебал и да завладее част от земите му, но в стръмните източни Карпати и в Черноморските степи римският владетел не посмява да пристъпи.

  Тези територии остават владение на свободните гети и мизи. Там се са абсолютни господари, но тази тема не е засягана адекватно от нашите учени, а е от огромна важност за разбирането на историята ни.

  Само 65 години след падането на гето-дакийското царство на Декебал, дедите ни успяват да възстановят силите си и през 170-та година – нулевата година на “Именника”, основават княжество. Използването на термина княжество вместо царство, според мен показва, че има смяна на благородническата прослойка, т.е. вместо гето-даки, сега на власт са мизите, които по-рано са били подвластни на цар Декебал.

  Част от самите мизи носят името българи и от 170-та до 680-та година то набира популярност и престиж, като през IX век е прието от всички мизийски роднини и става колективно название за потомците на древнобалканските народи.

  Разбирам, че причисляването на старите българи към най-старото население на Балканите ще бъде посрещнато със скептицизъм от определени сънародници, но техните съмнения се дължат на непознаването на определени важни факти:

  1. Споменатите в “Именника” старобългарски родови имена Дуло, Вокил/Оукил, Ерми са регистрирани най-рано не край Памир, Тибет и Сибир, а в микенски документи на над 3300 години. Дуло се среща в документ с регистрация KN Dd 1193 (по Вентрис и Чадуик), Вокил/Оукил можем да намерим в документ 1509 Xa 70 (по Еванс), а Eрми присъства в документ 551 Ka 42 (по Еванс).

  2. Старото над 3300 години име Дуло е отъждествено с тракийските имена Дулас, Дулес, Дулос от руския учен Юрий Откупщиков, знае се и, че на известен брой тухли от Плиска се среща тракийското име DULES, но историците и археолозите ни упорито отказват да го свържат със старобългарското родово име Дуло.
  3. Подложилият на анализ старобългарска чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до извода, че “съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” С други думи: корените на този тип старобългарска керамика са на Балканите, и то още в Медно-каменната епоха (енеолита).
  4. Цитирайки своите колеги – археолозите Церманович и Тодорович, Михайлов споделя, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите по керамиката от културата Винча. Тя е датирана 5500-4500 пр. Христа.
  5. През 30-те и 50-те години на ХХ век, под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания, от които става ясно, че за азиатски корени на българите изобщо не може да се говори, като на всичко отгоре, най-разпространения антропологичен тип сред нас, българите, е понтийският. Този тип е доминантен и при древното балканско население, наричано от римляните траки.

  Имайки предвид тези важни факти, всеки непредубеден човек ще заключи, че продължилото над 1100 години отъждествяване на старите българи с тракийския народ мизи се основава на историческа реалност.

  Нека обаче да продължим и с другите доказателства за присъствие на българи на север от Дунава през явяващата се за нулева за “Именника” 170-та година. Името на планината Карпати достига до нас благодарение на живелия през II век Клавдий Птолемей, който пише за Καρπάτης ὄρος. Названието се обяснява с българската дума карпа – скала.

  Отново благодарение на Птолемей, научаваме за селището Зуробара/Ζουρόβαρα. Елементът –бара присъства и в топоними на юг от Дунава, като пример могат да бъдат посочени споменатите от Прокопий Цезарийски Субара, Тамонбари. Реално бара е правилното представяне на изключително популярната за тракийски топоними частица пара, срещаща се в Бесапара, Берипара, Скаптопара, Атипара, Брентопара и др. Още навремето, акад. Вл. Георгиев изказа предположение, че –пара може да се изтълкува с българската дума бара – рекичка.

  Ще се наложи да използваме отново Птолемей, защото той твори малко преди нулевата година на “Именника” и поради това е безценен извор за топонимите и хидронимите на север от река Дунав. Авторът пише за селище ∆ίερνα, чието име е познато и под вариантите Tierna, Zernae, Tsierna.

  Разновидностите са силна индикация за това, че началната буква е затруднявала гръцките и римски автори, а фактът, че въпросният топоним се намира край река Черна, не оставя никакво съмнение, че ∆ίερνα, Tierna, Zernae, Tsierna е чуждото представяне на българското прилагателно и същевременно речно име Черна.

  Фактите показват, че през II век, малко преди нулевата година на “Именника”, на север от Дунава са съществували несъмнено български названия на реки, планини и селища.

  А сега идва най-важният момент: eдин език просто няма как да се появи по-рано в определена територия преди появата на народа, който говори въпросния език. Oт това следва, че старите българи не само са имали княжество на север от Дунава през през II век, но и спадат към древните балкански народи.

  Ето колко прости са нещата, стига цялата съществена информация да бъде извадена на бял свят. За жалост истината за корените ни не е отървала на великите сили навремето. Трябвало е да се потулят и игнорират планини от информация, да да може тази истина да остане далеч от българския читател. По-тъжното е, че са наложени безумни теории като “изгубването” на езика на старите българи, само и само, за да се “докаже”, че те са пришелци на Балканите!

  Страшното е, че манипулациите в историята ни продължават и днес. Въпреки излизащата постоянно нова информация, определена група изследователи търси под вола теле в Кавказ и Памир, а някои дори и в Сибир.

  Ако в миналото историците ни са имали донякъде оправдания, като непълни знания, страх от тоталитарна цензура, репресии и т.н., то днес, в демократична и свободна България, няма пречки истината за произхода ни да бъде казана. Няма и обяснение, нито пък извинение за поведението на тези, които упорито се опитват да сложат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите.

  Не вярвам индивидите, поддържащи неиздържани теории, да се покаят. Те ще забавят истината, докато могат, игнорирайки важни данни, осмивайки привържениците на виждането за древния балкански произход на българите, а и опитвайки се да провалят сбирки и четения на прогресивни изследователи, макар това да е подсъдно деяние.

  Единственият начин да получим гордостта и престижа, които ни се полагат, е да разпространяваме игнорираната и укривана информация, докато тя стане достояние на повечето сънародници. Веднъж достигне ли се до критична маса, нито титли, нито увъртане ще помогнат на недобросъвестните индивиди.

  Никой няма да е в състояние да попречи в официалната ни история да бъде записано, че векове преди англосакси, франки и др., дедите ни успяват да създадат независима от Рим национална държава, която впрочем е продължение на доста по-старите царства на Декебал, а и изплашилия с мощта си дори Гай Юлий Цезр цар Буребиста.

  Към историята ни принадлежат също Одриското и Фригийското царство, точно както към историята на Англия принадлежат съществувалите преди консолидацията малки царства: Северна Умбрия, Есекс, Мерсия, Уесекс, Съсекс, Кент. Не можем да пренебрегнем и това, че дедите ни са създатели на Троя, че по времето, когато гърците са се обличали с кози кожи, цар Резос е носил позлатени доспехи.

  Богата е историята ни, но е укрита и осакатена от чужденци. Не бива да се примиряваме с това и да позволяваме на други да пишат какви са били дедите ни. Това е безумие, което не просто води до упадък, но и до край. Не пазиш ли своето, не го и заслужаваш.

  .

• „Възраждане“ дава на прокуратурата сигнал срещу „Америка за България“

   

  Мария Филева, БНР

   

  Партия „Възраждане“ внася сигнал в прокуратурата за нередности в дейността на фондация „Америка за България“. Според лидера на формацията Костадин Костадинов, става дума за медийна и политическа корупция, която засяга националната сигурност.

  На държавното обвинение ще бъде представено проучване в обем от 358 страници за финансирането на различни институции:

  „Вече може да се каже, че разполагаме с пълен свод от материали и информация за начина, по който е изградена тази сложна октоподоподобна или дървовидна структура, окопала се на всички нива в българската държава, като започнем от администрацията и минем през всички останали нива на българските чиновнически служби и стигнем до т.нар. неправителствени организации, които като почнем да се разчепкваме в техния генезис, установяваме, че те не са неправителствени. Те са правителствени, на американското правителство, и изграждат агенти за влияние в нашата държава„, заяви Костадинов.

  Той допълни, че „Възраждане“ са превели, адаптирали към българското законодателство и синхронизирали с европейското американския закон за регистрация на чуждите агенти, който предвижда строг режим за регистрация на фондации и неправителствени организации, получаващи финансиране отвън.

  Когато формацията стане първа политическа сила, той ще бъде внесен и приет в Народното събрание, увери Костадинов.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел. ред.: Любопитно е, че това е втори текст по темата на сайта на БНР, публикуван на 05.08.22 в 13:07 ч. Предишният се задържа само около 20 минути.
  Първият текст, в който се говореше повече за адвокатите, събрали материалите, и за съдържанието на документите, бе заменен с личното мнение на К. Констадинов и с негова по-различна снимка (виждате я най-горе).

  А линкът към първия материал (вж. ТУК) вече съобщава за грешка.

  
  .

• Мисия: училища, пълни с деца

  .

  Тони Найденова, в. „Аз-Буки“

  През следващата година ще се разработват нови учебни програми за изучаването на българския език като чужд

  С тазгодишната конференция под надслов „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ в Националния студентски дом в София се отбеляза юбилеят от създаването на неправителствената организация. Равносметката открои сред най-важните постигнати успехи осигуряването на бюджетно съфинансиране на училищата в чужбина, за да расте броят на обхванатите ученици на 6 континента; подадената петиция на АБУЧ през 2017 г. в Европейския парламент за издигане статута на българския език в страните членки на ЕС и получаване на привилегии, каквито ползват други западни езици за влизане в колежи и университети след завършено средно образование в чуждите образователни системи; въвеждане на изпит за сертификат, който удостоверява ниво на владеене на български в 13 американски щата, издаван от ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски“ и даващ възможност на възпитаниците на неделните училища да влизат в американски колежи и университети, и много други.

  Участниците в конференцията „Асоциацията на българските училища в чужбина – 15 години с устрема и вярата на Паисий“ очертаха и бъдещия път на развитие, а Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, ги запозна с новостите.

  „Мрежата от български неделни училища е много интересна през последните години и вече е в съвсем нова парадигма – казва пред „Аз-буки“ Наталия Михалевска. – Ситуираните близо 400 неделни училища по целия свят не са всичко, защото мрежата им е уплътнена и от електронното обучение, което регламентирахме. Така те допускат в тях да се обучават и деца от други държави, включително и от учители от България при определени условия не само по български, а и по история и география.“

  В някои населени места мрежата на българските неделни училища (БНУ) е достигнала своя краен предел, което означава, че е осигурен достъп на всяко дете, което иска да учи в тях. Затова е взето решение, че на територията на Лондон, Париж, Кипър и на още пет места по света няма да се разкриват нови неделни училища.

  Интересна е и тенденцията на дистанционното обучение. През учебната 2021/2022 г. например в БНУ са се обучавали деца от Катар, Саудитска Арабия и Бахрейн, където няма неделни училища. Това довежда до увеличена мотивация и през тази година предстои откриване на школо и в Бахрейн.

  „Две са най-важните новости, свързани с българските неделни училища. Едната е да извършват изследователска работа по издирването на българските следи, свързани с българската история по света, както и с приноса на българите за развитието на други държави – обяснява Наталия Михалевска. – Изложбата „Българските следи по света“, която Венета Ненкова откри в София, е първа стъпка в тази посока и нашето вдъхновение за този проект. Идеята ни е това, което намират за България по света, да го съберем на едно място в електронен портал. Също така да направим периодични издания – списания, например с разкази на хора от историческите диаспори в Балканските страни, в Украйна, Молдова и т.н., свързани с България. Тези краеведски дейности ще се финансират по Програма „Роден език и култура зад граница“.“

  Втората е по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП „Българистика“) и е свързана с новите учебни програми, които ще започнат да се разработват заедно с БНУ, както и с университетите в България и двата института на БАН – за литература и за български език. Тя е и за лекторатите, но и за неделните училища, тъй като става дума за професионална работа на българисти, които правят диагностика на езикови компетентности с тестове, с електронни обучителни материали, които са нужни на БНУ.

  Вследствие на проведените тестове от I до IX клас, направени в 240 БНУ в 33 държави през последните две години, в НП „Роден език и култура зад граница“ е заложено разработване на нови учебни програми, които да играят ролята на стандарти за обучение по БЕЛ в чуждоезикова среда. Екипите ще бъдат сформирани наесен и ще работят през учебната година до май 2023 г. След това ще бъдат изготвени и издадени и новите учебни помагала за обучение в чужбина, както и електронни ресурси, електронни помагала и електронни интегрирани уроци, изработени от екипите на БНУ.

  Майсторските класове също ще се въведат от тази учебна година – това е вид квалификация, вид обучение. Те ще се провеждат онлайн или на място и по време на тях учителите от БНУ ще могат да правят демонстрации на своя методика на преподаване или на други педагогически способи, които използват. Майсторските класове ще се събират на електронна платформа и ще бъдат излъчвани по различно време. По този начин повече учители ще имат достъп до тях, за да видят какво правят техните колеги по света, когато това им е необходимо, а не в точно определен час, както са уебинарите.

  „В момента диагностиката на езиковите компетентности на децата се прави от всеки учител както може – чрез конструиране на различни тестове, включително интервюта с родителите и самите деца – казва Наталия Михалевска. – Идеята е да се определи минимумът от знания и езикови компетентности, които трябва да бъдат овладени на съответното ниво в съответния клас, за да се улеснят учителите. Затова в ННП „Българистика“ всеки университет залага дейности, свързани с диагностика и с учебни програми, и когато те бъдат подготвени, ще ги консултираме с вас.“

  ННП „Българистика“ е с бюджет от 4 млн. лв. за три години. Ръководи се от консорциум с представители на БАН и на всички българисти от катедрите по света, по славянски филологии, департаментите по чуждоезиково обучение – тоест всички, които имат опит в методиката на преподаването на българския език като чужд. „Тя е с много повече възможности, но каквито и помагала и програми да правим, най-важното си остава как преподава учителят – методите, нагласите. Те трябва да бъдат свързани и с историята, и с народопсихологията, и с изкуството, и с фолклора, и с правенето, но най-вече с отношението. Защото не можем да забравяме, че това обучение не е задължително, и ако децата не се радват на заниманията в БНУ, те могат и да не отидат там. А нашата мисия е училищата да бъдат пълни с български деца – категорична е Наталия Михалевска. – Затова смятаме да продължим с квалификацията на учителите, с обученията, включително с майсторските класове.“

  .

• Българчета от Дъблин разглеждат Пловдив

  .

  Ученици от Българското училище „Райна Княгиня“ в Дъблин пристигнаха в Пловдив, за да видят Античния театър. Те бяха посрещнати в Епископската базилика на Филипопол от зам.-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов и доц. д-р Елена Кантарева-Дечева – и.д. директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“.

  „Идеята за посещението в Пловдив по време на лятната ваканция е на самите ученици, на възраст 17-18 г., чиято мечта е да видят на живо Античния театър. Те са родени, живеят и учат в Дъблин и по традиция през лятната ваканция гостуват на своите баби и дядовци из цяла България“, разказва директорът на БУ „Райна Княгиня“ в ирландската столица Зорница Гоган, която придружава своите възпитаници в Пловдив.
  Пламен Панов ги запознава с историята на древния град, културно-историческите забележителности и събитията, с които Пловдив се гордее. Той им разказва и защо наричат Пловдив най-стария жив град в Европа и шестия най-стар в света, както и за ефекта от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.

  Доц. Елена Кантарева, която е и реставратор на Епископската базилика, също поздрави учениците и разказа интересни факти за впечатляващия обект. След това групата бе поета от екскурзовод, който ги преведе през Главната улица, за да им покаже интересните места, Римския стадион, Античния театър – тяхната цел, къща „Клианти“ и кв. „Капана“.

  Още при пристигането си младежите от Дъблин с български корени и чудесен български език получиха подаръци от фондация „Пловдив 2019“ – рекламни торбички, фланелки, шапки, тефтер, значки и др. с логото „Европейска столица на културата“. От издателска къща „Жанет-45“ им изпратиха подбрани книги, сред които от Георги Господинов, Здравка Евтимова, Стефан Цанев, Мария Донева, Ина Иванова, Людмил Станев и други.

  Девизът на БУ „Райна Княгиня“ в Дъблин и Туламор, създадено от Българската асоциация за образование „Райна Княгиня“, е „България е навсякъде, където сме ние и децата ни, наследниците на един велик народ!“. Училището предлага обучение по български език и литература, история и география на България, подготовка за Leaving Certificate. В Ирландия представителите на малките нации имат право да държат изпит по майчин език като част от Leaving Certificate, което е ирландската матура. Това им дава възможност да включат оценката по български като балообразуваща. Тази възможност съществува, откакто България влезе в ЕС.

  БУ „Райна Княгиня“ отваря врати на 12 септември 2020 г., за да посрещне всички български деца, желаещи да учат и споделят на роден език. То е създадено от учителски екип от 9 педагози. Началото е поставено с 82 деца, а тази учебна година завършва със 120 ученици. В училището те посещават и арт-занималня, танцуват и се забавляват.

  Източник: в. „Аз-Буки“

  .

• Съкровища на траките ще бъдат изложени във Field Museum като част от мащабна пътуваща изложба

   

  БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА ПОКАЗВАТ НА ИЗЛОЖБА В САЩ И КАНАДА

  .

  Мартина Ганчева, БТА

  .

  България ще бъде представена в мащабна пътуваща изложба „Първите крале на Европа“. Това съобщи специално за БТА и рубриката „БГ Свят“ генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, след като посети Природонаучен музей Фийлд.

  

  С проекта са ангажирани Националният исторически музей, Варненският регионален исторически музей и Русенският регионален исторически музей, научи още БТА.

  

  Страната ни ще изпрати по-голямата част от съкровището от могилата Маломирово-Златиница в Южна България, включително златен венец, златен пръстен, наколенник и ритон, съобщиха за  БТА от Националния исторически музей.

  

  „Това е почти целия инвентар от погребението – вероятно погребение на тракийски аристократ“, коментираха още от НИМ и определиха проекта като значителен.

  Експонатите не са излизали от страната за такова участие от доста време, а проектът вече е бил отлаган веднъж с една година заради КОВИД.

  

  Отвъд Океана ще замине и Боровското съкровище, което е изложено в НИМ, но е собственост на музея в Русе. Много интересен артефакт, също от Русе, е бронзов слитък от късната бронзова епоха: заготовка, използвана от производители на сечива с формата на волска кожа.

  Подготвена от археолозите Уилям Паркинсън (Музей по естествена история, Чикаго) и Атила Гюча (Университет на Джорджия), изложбата ще бъде разположена на площ от 700 кв. м. и ще върне посетителите 8 000 години назад. Тя ще включва няколкостотин предмета и съвкупности от неолита, медната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха в Северна Америка, за да илюстрира как възникващият елит увеличава своята власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, ритуали, церемонии и война.

  

  „Първите крале на Европа“ ще предостави уникална възможност на хората от Югоизточна Европа да разсъждават върху общото си праисторическо минало, на северноамериканските общности от тези части на Европа да се съберат и да отпразнуват общото си културно наследство, а на хората без пряка връзка с региона да научат и оценят богатата културна история на Югоизточна Европа. Посетителите ще имат възможност да видят първите златни предмети в Европа, бижута, религиозни предмети, брони, оръжия и инструменти, които никога досега не са били представяни в Северна Америка.

  

  Изложбата ще бъде открита в Института за изследване на древния свят в Ню Йорк през септември 2022 г. и ще пътува до Природонаучен музей Фийлд през март 2023 г. Северноамериканската обиколка ще завърши в Канадския исторически музей в Гатино (Квебек) през 2025 г. Очаква се около 750 000 посетители да посетят изложбата по време на обиколката й в Северна Америка. Предстои да бъдат издадени и богато илюстриран каталог и съпътстваща книга с есета. Общо 27 институции от 11 държави участват в мащабния проект.

  

  Основан през 1893 г., Природонаучен музей Фийлд посреща над 1,3 милиона посетители всяка година и управлява колекция от близо 40 милиона културни обекта и научни образци.

  Той е представял значителни международни изложби от археологически колекции в миналото, включително „Викинги“ (2015 г.), „Гърците — от Агамемнон до Александър Велики“ (2015 г.) и „Първият император на Китай и неговите теракотени воини“ (2016 г. ).

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел. ред.: За съжаление новините за важни събития като тази изложба достигат до българските медии в Чикаго чрез публикации в БТА, а не от Генералното ни консулство или от генералния консул. По времето на предишни български генерални консули в Чикаго като Симеон Стоилов и Иван Анчев, които поддържаха много активна комуникация с българските медии тук, това едва ли би могло да се случи.

  .

• Д-р Ирина Владикова пред БТА: Често текстовете по литература са неразбираеми за българчетата в чужбина

   

  Интервю на Мартина Ганчева с д-р Ирина Ботева-Владикова,

  БТА

  Обучението по български език на деца между 5 и 12 клас в чужбина е комплексен проблем. Отнася се за преподаването, както на български език, така и за литература. Това каза в специално интервю  за БТА и рубриката „БГ Свят“ председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) д-р Ирина Ботева-Владикова, която е и директор на Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Презентацията й за обучението по литература в чужбина е включена в двудневната конференция на АБУЧ, която отбелязва своята 15-та годишнина. 

  Д-р Владикова, кои са специфичните моменти при преподаването на български език и литература на българчетата в чужбина – тези от 5 до 12 клас?

  Езикът се изучава в много случаи като чужд или ситуацията е смесена, тъй като децата го говорят, но речникът им е доста слаб. Оттам идват и основните проблеми при обучението по литература. Изключително важна е координацията между това, което преподаваме по литература, а българската литература е много специфична и литературата, която децата изучават в съответната държава, в училището, което те посещават. Казвам, че това е важно, защото тези училища са съвсем редовни, имат часове – нормален норматив и натоварването е голямо. Ние, ако им дадем нещо съвсем различно за краткото време и часовете, които имаме, не можем да постигнем някакъв голям успех. В много случаи тези текстове за тях са меко казано неразбираеми. Да добавим, че нашата литература е изключително обвързана с нашата история, а тези деца невинаги учат история или слабо са запознати с нея, тоест връзката трудно може да се осъществи.

  

  По-голям е проблемът между връзката литература-история или този, че деца говорят няколко езика, но за тях често пъти българският е втори или дори трети и те не мислят на него?

  Езиковата подготовка на децата е изключително важна, бих я поставила на първо място. Ние, преподавателите, особено тези с по-голям стаж, знаем, че се започва с история и минаваме на литература. Литературата в повечето страни, говоря най-вече за Европа, не се изучава в този академичен стил, в тази сложност и комплексност, която ни се предлага в учебниците и учебните помагала в българската система.

  Време ли е да се промени точно тази система, начинът, по който се преподава българска литература в учебните заведения?

  Отдавна мечтая за това и имаме малък успех. Нашата образователна система като цяло е консервативна единица. Сигурна съм, че обществото отново ще се раздели и отново ще каже „къде са ни класиците, къде са нашите автори“. Не съм против тях в никакъв случай. Трябва по някакъв елегантен, обвързващ начин да бъдат представяни на децата задължително. Същевременно трябва да им дадем възможност да изучават текстове, които за тях имат смисъл, тоест като му дадеш да го прочете – той да го прочете и да го разбере…

  

  В контекста на случващото се около него…

  Именно, защото съгласете се, че е много демотивиращо да му дадеш за домашно един текст и детето да дойде и да каже: „Нищо не разбрах“. И е така, защото знам от опит – започваме да четем в час, нищо че са големи ученици – всяка втора-трета дума за тях е непозната.

  Колко часа седмично е нужно да учат българчетата зад граница родния език, за да могат да кажат след завършване на 12 клас, че го знаят?

  Колкото повече – толкова по-добре, но в момента това е максимумът, който тези деца могат да поемат. Те са от около 8:00 ч. на училище, приключват в 14:00-15:00 ч. Някои дори са в целодневно обучение до 16:00 ч. и едва тогава идват при нас.

  Колко е важно за българчетата зад граница да чуват българска реч и вкъщи?

  Като цяло е много важно, но това е битовият, домашният, семейният език. Той е ограничен. Затова са важни часовете при нас. И още нещо – то важи за всички деца, независимо дали са в България или в чужбина, както и за всички езици – това е голям проблем – четенето! В нашето училище възприехме една политика, отворихме клуб „Мама и аз четем заедно“. Отношението към четенето се възпитава още от най-ранна детска възраст – не само да му прочетеш за лека нощ една приказка (също много важно), а да направиш процеса на четене удоволствие за това дете. То да го свързва с положителни емоции, за да може по-нататък, когато само започне да си чете, да свърза именно с тях този процес. Например предлагаме какао, чай, бисквити или някакви други игри, за да може в този час-час и половина да създадем именно тази атмосфера, че четенето не е нещо задължително, не е свързано само с домашното по литература и „Госпожата каза да прочетем от тази до тази страница.“. Казвам на моите ученици да не ме питат колко страници е книгата, а дали е интересна, дали ще им достави удоволствие, каква е темата, която аз мога да свържа.

  

  Оттам идва и следващата част от моята презентация – за връзката, която задължително трябва да опитваме да установим между предмета литература, между автора, времето, в което той живее, историческия момент, текста, който предлага, дали е разбираем и тогава вече тази връзка, не само с историята, но и с видовете изкуства. Един „Стани, стани юнак балкански“, като го чуем е съвсем друго настроението. Много гледаме български филми, макар и стари, в това число и „Под игото“, текст, който е почти невъзможен за прочит. След като изгледаме филма, макар и стар, аз очаквам с трепет да не би да им е скучно на децата – получават се невероятни реакции след това…

  Много съществен момент е и самият клас. Клас с клас и година с година не се повтарят. Винаги са различни децата. Задължително трябва да усетиш групата си, да насочиш вниманието си към силните страни.

  .

• Проф. Минеков пред „Фокус“: Не мога да кажа, че промяната бе продължена

   

  Интервю на Цоня Събчева с проф. Велислав Минеков,

  Агенция „Фокус“

  Много тъжно е това, което става. Не само тъжно, но за съжаление последствията ще бъдат тежки. Всъщност, резултатът за тези 6 месеца на беше това, което беше в кръгозора на нашите надежди и мечти. Или общо взето – почти нищо. Много се говореше за корупция, но никой не посегна към тази корупция. Вие знаете, че има нова партия, която се казва „Продължаваме Промяната“. Промяната наистина, ако си спомняте, имаше от служебните правителства, но не мога да кажа, че тази промяна беше продължена, това е наистина стана абсурден термин. Ако да беше продължена, поне със сигурност щяхме бившите министри от служебното правителство да бъдем попитани, да бъдем пожелани за съвет – абсолютно нищо от това не се случи. Конкретно за моя престой в Министерството, ако бях попитан, имах много за разказване. Аз съм отчаян, защото това, което изпратихме в Прокуратурата, стои недокоснато и, освен това, нито един разследващ журналист не пожела да се заеме с някоя от опасните теми. Изобщо, връщаме се отначало.

  Чуйте цялото интервю:

  .

• Иван Стамболов: На кого му дреме за Шри Ланка?

  .

  Иван Стамболов,

  Аhtezimedii.com

  Загледани в своите тройни, четворни и (не дай Боже!) петорни коалиции, почти не се интересуваме какво става по света. А пък когато се поинтересуваме, обикновено под „по света“ разбираме Европа и в краен случай Северна Америка. Оттам нататък ни е „тъмна Индия“. Питали ли сте се защо казваме „тъмна Индия“, а не „тъмна Канада“, да речем? Просто защото всичко извън нашето си село твърде слабо ни интересува. Понякога се питам кой на кого влияе зле по отношение на интереса към случващото се по света – медиите на публиката или публиката на медиите? Медиите ли не срещат интерес, който да задоволят, или се оказват неспособни да го предизвикат? Не знам.

  В неделя президентът на Демократична социалистическа република Шри Ланка Ранил Викремесингхе обяви извънредно положение, защото бунтовете станаха застрашаващи, а те станаха такива заради икономическата катастрофа, която връхлетя страната. За тези, които не знаят, Демократична социалистическа република Шри Ланка е бившият (до края на WW2) Британски Цейлон – процъфтяваща колония в океана до долното връхче на Индия. А днес няма какво да ядат. Не, темата ни не е „носталгия по колониалната система“, макар че това е една твърде живописна и поучителна тема. Темата ни е друга.

  Преди седмица президентът на Шри Ланка Готабая Раджапакса беше свален и принуден да избяга първо на Малдивите, а после в Сингапур. Изгладнелите протестиращи (не с бира, пъстри вувузели и остроумни нагледни материали) окупираха резиденцията му и туриха за президент министър-председателя, споменатия вече Ранил Викремесингхе. Ранил Викремесингхе и Готабая Раджапакса (моля да ме извините за имената на действащите лица, но в случая не съм виновен) били нещо като Путин и Медведев – дупе и гащи, вечен президент и вечен министър-председател. Ранил Викремесингхе обаче имал силни мераци той сега да стане президент, а пък бунтовниците не са много съгласни, защото с право подозират, че така нищо няма да се промени. Промяната е деликатно нещо, а не джаста-праста, както мнозина си въобразяват.

  На практика Шри Ланка частично фалира още през 2017 г., когато, след като не успя да си обслужи заема от Китай за изграждане на ново и важно пристанище, това пристанище стана китайско за следващите 99 години. Хубаво пристанище, точно срещу Индия – големия съперник на Китай. Мнозина го сравняват с Хонконг, само че този път унижението не е за Китай, а тъкмо напротив.

  Подобна съдба, приличаща на китайско финансово робство или поне на, както го наричат, „китайски финансов неоколониализъм“, споделят и други страни. По подобен начин и Кения е на път да изгуби голямото си пристанище Момбаса, а заедно с това и част от държавния си суверенитет. Китай държи съществени части от външните дългове на Нигерия и Замбия, там също вече се боят за суверенитета си. Джибути дължи над 80% от своя БВП на Китай, поради което стана първата отвъдморска китайска военна база. Дори и ЮАР не устоя на изкушението на китайските пари. А пък новата столица на Египет, вдигната само за две години и готова да приеме 20 милиона жители, с всичките си фантастични обществени сгради, е финансирана главно от Китай.

  В Латинска Америка положението не е по-различно. Срещу заем от 6,5 милиарда долара Еквадор продава на Китай между 80 и 90% от суровия си петрол. Отново срещу заем Венецуела се задължи да изнесе за Китай 43 милиона тона желязна руда за производство на стомана. В Патагония (Аржентина) Китай инвестира в изграждането на огромно съоръжение за космическо наблюдение, до което не може да припари никой. Китайците твърдят, че е за мирни цели, но най-вероятно е военно.

  Ами Балканите? Черна гора също е на път да изгуби части от територията си в полза на Китай за неизплатени дългове. Полакомиха се да теглят заем за някаква тяхна магистрала, която да свърже Адриатика със Сърбия. И то не за цялата магистрала, а само за 41 километра от нея. Че и тях не успяха да довършат. В крайна сметка нямат път, но пък това, което имат, струва близо 24 милиона евро на километър. Китайският заем дотам обърка сметките на Черна гора, че правителството се принуди да вдигне данъците и да замрази заплатите в публичния сектор.

  Но Черна гора далеч не е най-големият китайски длъжник на Балканите. Първенството е на Сърбия. Там китайските инвестиции са около 10 милиарда долара (магистрали и ЖП линии), което ги прави най-големите в Централна и Източна Европа. В Сърбия по време на първата вълна от пандемията на COVID-19 Китай внесе медикаменти и специалисти, което отекна в десетки билбордове на сръбски и китайски: „Благодарим ти, братко Си“. Трудно се живее без по-голям брат, а сърбите, види се, вече си имат двама.

  

  Активното раздаване на пари от страна на Китай навсякъде по света върви от десетина години. То е част от стратегията „Един пояс, един път“, която тръгна през 2013, а през 2017 бе включена и в конституцията на Китай. Това е гигантски и съвсем откровен план за световно господство. Генералните цели са две – създаване на световна инфраструктурна мрежа от магистрали, железници и пристанища, конструирана така, че да постави Китай в центъра на световната търговия. Втората цел е финансовото колонизиране на по-бедните държави. Специалисти разказват, че договорите за заеми са с нечовешки условия и извратени клаузи. Много от тях са засекретени, а някои включват задължението изобщо да не се споменава, че дори съществуват. В крайна сметка много от страните заемополучателки губят частично или изцяло държавния си суверенитет. Идеята е проектът да завърши през 2049, когато се навършват 100 години от създаването на Китайската народна република и 128 години от учредяването на Китайската комунистическа партия, която днес е най-голямата партия в света със своите 86 700 000 членове.

  Китай никого не насилва. Стои загадъчно усмихнат като Мефистофел и предлага на бедняците своите договори. А те – същински алчни Фаустовци – подписват с кръвта си и продават душите си. По своя воля. Откъде обаче се взимат китайските пари? Това са парите, които целият алчен потребителски свят излива в Китай заради неговата евтина работна ръка и пластмасови боклуци. Уви, вече не са само пластмасови боклуци, а всякакви дрънкалки (най-вече електронни), без които си мислим, че животът ни е невъзможен. Евтиното производство прави производителя приказно богат. Китай ни купува с нашите пари.

  Странно обаче как повечето страни, които се поддадоха на изкушението на китайските богатства и се свързаха по един или друг начин с „Един пояс, един път“ са със социалистически наклонности. Сред обилно финансираните са режимите във Венецуела, Куба и Никарагуа. И разбира се Пакистан, за да дразни Индия. Изобщо, макар и да финансира наред, Китай предпочита да финансира страни, които са по вкуса на Китайската комунистическа партия.

  В ход ли е най-големият опит да се издигне Вавилонската кула, да се построи човешкият рай на земята? През 2049 Китай планира да обяви официално своето световно господство. А в това време ние тук се занимаваме с правата на гейовете и със зелени сделки, насила унищожаваме икономиката си, та да не сме конкуренция на Китай дори и теоретично. Мъчим се от толерантност и мултикултурност да се чувстваме виновни, че някога сме владеели света. Ние не отстъпваме на Китай, не се предаваме, ние просто му се молим да ни завладее и погълне. Поднасяме му на тепсия един свят, изобретен от нас, но който по някакви сатанински причини упорито се опитваме да унищожим сами. Всичко, с което Китай е могъщ днес – от технологиите до идеята за държавност – е изобретено от нас. Но нашата алчност го превърна от криле в окови. Нищо. Така е справедливо. Случвало се е много пъти в иначе праволинейната, но твърде объркана човешка история. Лакомията, както изяжда главата на човека, така и на народите, така и на цивилизациите.

  Та, такива ми ти работи за Шри Ланка и за мечтата на Ранил Викремесингхе да бъде президент.

  .

• Американците оценяват Байдън все по-ниско. По-ниско и от Тръмп, и от Обама

  .

  Одобрението към президента Джо Байдън относно общата и икономическата му политика са достигнали най-ниските нива от началото на неговото президентство и са спаднали по-силно от тези при двамата му предшественика, показват резултати от последното икономическо проучване на CNBC в САЩ, цитирано от БНР.

  Тъй като американците се чувства „смазани“ под тежестта на растящите цени, икономическото одобрение на Байдън спадна с пет пункта спрямо предишното проучване през април, достигайки през юли едва 30%. Икономическата политика на президента се подкрепя от едва 6% от републиканците, 25% от независимите и 58% от демократите, което представлява много нисък процент на одобрение дори в собствената му партия.

  За сравнение, икономическото одобрение на президента Доналд Тръмп достигна дъно от 41%, а на президента Барак Обама – 37% по време на тяхното управление.

  Одобрението на Байдън за цялостното му поведение на президентския пост пък достигна 36%, или с един процент пункт под най-ниското ниво на одобрение на президента Тръмп. Сред участниците в проучването 57% не одобряват поведението на Байдън като президент.

  Проучването сред 800 души в цялата страна установи, че 51% вярват, че усилията на президента за борба с инфлацията са без значение, а 30% смятат, че всъщност те вредят. Само 12% посочват, че предприеманите от Белия дом мерки помагат за справяне с инфлацията.

  
  .

  Проучването на CNBC беше проведено от 7 до 10 юли.

  Слабите резултати от това проучване идват на фона на най-лошите икономически перспективи, измерени от CNBC в 15-годишната история на проучването.

  От участниците цели 52% вярват, че икономиката на САЩ ще се влоши през следващата година, а само 22% смятат, че ще се подобри. Това са рекордни проценти и за двете групи анкетирани, като дори са по-лоши от тези, регистрирани по време на Голямата финансова криза преди повече от десетилетие. Над 6 от 10 от анкетираните очакват рецесия през следващите 12 месеца. Други 6% пък смятат, че страната вече се намира в рецесия. Такива процентни нива по принцип се регистрират само по време на действителна рецесия, отбелязва CNBC.

  Само 38% от американската общественост вярва, че цените на жилищата им ще се покачат през следващата година – най-нисък процент от началото на коронавирусната пандемия насам.

  Анкетата също така установи, че инфлацията е най-големият проблем в САЩ, събирайки два пъти повече гласове от следващия проблем, а именно абортът, който беше представен като опция за проучване за първи път. Тези две важни теми са последвани от проблемите с престъпността, имиграцията и сигурност на границите, с работните места и изменението на климата. Коронавирусът, който водеше списъка през по-голямата част от последните няколко години, сега вече се класира на последно място.

  Около 65% от анкетираните казват, че намаляват развлеченията, като хранене навън или ходене на кино и концерти. Сред участниците 61% пък съобщават, че шофират по-малко, а 54% посочват, че намаляват пътуванията. Повече от 4 от 10 американци харчат по-малко за хранителни стоки. Една трета използват по-често кредитни карти, което може да означава по-високи лихвени плащания. Проучването също така установи, че 47% от участниците казват, че предприемат поне четири от тези мерки на икономии.

  С високите цени на бензина 50% от американската общественост посочват, че подкрепят облекчаване на екологичните правила с цел намаляване на цените по бензиностанциите, като 42% са против, а 58% подкрепят данък върху печалбите на петролните компании, върнат обратно на потребителите.

  Явор Римски, БНР

  И едно кратко видео отпреди няколко дни.

  .
  
  .

• Auditorium Theatre. Сезон 2022-23 годов

  .

  Сергей Элькин, thereklama.com

  .

  Стали известны подробности нового (2022-23 годов) сезона старейшего театра Чикаго The Auditorium Theatre. Много будет разных интересных программ и событий. Как всегда в этом театре, главное внимание приковано к Международной балетной программе (с этого года она называется “Global Dance”). Из-за пандемии два последних сезона гастролей не было. В будущем сезоне они возобновятся, и мы увидим шесть (!) всемирно известных балетных компаний. Парад театров открывает Киевский балет (Kyiv City Ballet of Ukraine, 24 и 25 сентября). Труппа была основана десять лет назад. Вторжение России в Украину театр встретил на гастролях во Франции. 8 марта был заключительный спектакль, и труппа должна была вернуться домой. Война перевернула все планы. Артисты превратились в беженцев. “Когда я узнала, что Киевский балет гастролирует в Париже и теперь, естественно, не может вернуться домой, мы мобилизовали все ресурсы, – заявила мэр Парижа Анн Идальго, – и решили, что надо предоставить им сцену Шатле во временное пользование.” Мэрия Парижа любезно предоставила украинским артистам временные статусы беженца, жилье и сцену театра Шатле (Châtelet Theatre) – ту самую сцену, где прошли первые “Русские сезоны” Дягилева и где танцевал Вацлав Нижинский. Директор труппы Иван Козлов не мог сдержать слез: “Мы переживаем очень трудные времена. Мы ожидали такого, но вы показали, что на Земле могут царить любовь и мир”. После Парижа Киевский балет отправился с гастрольной поездкой по Франции и другим странам Европы. Впереди – Америка! Предстоящие спектакли станут дебютными выступлениями Киевского балета в Чикаго и покажут поддержку культурных институтов города борющейся с агрессором Украине. В спектаклях примут участие примы-балерины Киевского балета Кристина Кадашевич и Оксана Бондаренко.

  Танцевальный театр из Тайваня Cloud Gate Dance Theatre (14 и 15 октября) – ведущий азиатский театр современного танца. Труппа уже выступала в Чикаго. На этот раз театр представляет спектакль “13 языков” – яркое, захватывающее путешествие в мир даосских обрядов и шумной уличной жизни Банка (остров в Индонезии).

  

  Впервые в Чикаго – “Step Afrika!” (14 января 2023 года), первая профессиональная труппа степ-танца. Даже по небольшому фрагменту спектакля видна техника, ловкость и энергия солистов. Уверен, эти танцы никого не оставят равнодушными!

  

  Четвертый участник программы “Global Dance” – мужская балетная труппа Трокадеро де Монте-Карло (Les Ballets Trockadero de Monte Carlo, 11 февраля 2023 года). В программе: пародии на основные классические балеты. Труппа существует уже более сорока лет и давно заняла особое место в мировом современном танце. Все женские роли исполняются мужчинами в балетных пачках и на пуантах. Давайте посмотрим серьезным взглядом на несерьезный балет!

  

  Снова в Чикаго Американский театр танца Алвина Эйли (Alvin Ailey American Dance Theater, 8-12 марта). Более шестидесяти лет театр с триумфальным успехом выступает по всему миру, из них пятьдесят лет каждый год гастролирует в Чикаго – вот уж точно постоянство, проверенное временем! Мы увидим несколько программ, объединяющих классические и современные композиции. Каждая программа по традиции завершается визитной карточкой театра – легендарным одноактным балетом “Откровения” (“Revelations”).

  Чикагским балетоманам хорошо знаком Американский балетный театр (American Ballet Theatre, 14-16 апреля 2023 года). Последний раз он приезжал в апреле 2019 года со спектаклем “Взбитые сливки” (“Whipped Cream”) на музыку Рихарда Штрауса. На этот раз нас ждет программа одноактных композиций.

  В серии “Chicago Dance” мы увидим танцевальные компании Чикаго Ensemble Español Spanish Dance Theater (сорок шестой сезон танца фламенко!, 1 октября), Deeply Rooted Dance Theater (5 ноября), Trinity Irish Dance Company, M.A.D.D. Rhythms и специальный гость – труппа из Нью-Йорка Dorrance Dance (все три компании выступят в один день – 22 апреля 2023 года). Перед спектаклями каждой из этих компаний состоятся выступления молодых танцевальных трупп Чикаго и пригородов (программа называется “Prelude”).

  Особо отмечу выступление Giordano Dance Chicago (10 июня 2023 года). В 2023 году компания отметит шестидесятилетний юбилей. Она была образована в 1963 году бродвейским танцовщиком Гасом Джордано (1923-2008) как компания джаз-танца и называлась вначале Giordano Jazz Dance Chicago. Мы же знаем, что, подобно танго, джаз тоже можно назвать стилем жизни и определенным мироощущением. Джаз тоже можно танцевать!.. Родоначальником джаз-танца стал основатель чикагской компании Гас Джордано. В 1966 году появился его учебник, посвященный технике джаз-танца – первый подобный учебник в мире. До настоящего времени он является основой в практике многих танцевальных педагогов в разных странах мира. Труппа Джордано заняла свою, уникальную нишу на танцевальной карте мира. Уже с первых лет своего существования труппа гастролировала по США, стала выступать в Европе. В 1974 году Giordano Dance Chicago стала первой джазовой танцевальной компанией, посетившей СССР. В 1990 году Гас Джордано основал Всемирный конгресс джаз-танца. Он проходит раз в два года на протяжении пяти дней, объединяя педагогов и студентов со всего мира.

  

  В серии “Holiday Concert Specials” в пятнадцатый раз (хорошая традиция!) мы услышим американскую версию оратории Г.Ф.Генделя “Мессия” – “Too Hot to Handel: The Jazz-Gospel Messiah” (3-4 декабря). Это Гендель в стилях блюза, джаза, госпела.

  В еще одном концерте серии выступит женский музыкальный ансамбль из Ирландии “Celtic Woman” (11 декабря). С момента своего дебюта в 2005 году этот коллектив стал мировой музыкальной сенсацией и настоящим культурным феноменом. Ирландские женщины прославляют богатое музыкальное и культурное наследие страны.

  В совместной с журналом National Geographic серии “National Geographic Live” – выступления археолога Алисии Одевале из Тулсы (Оклахома) “Greenwood: A Century of Resilience” (29 января 2023 года), ученого Бет Шапиро “How to Clone a Mammoth” (26 марта 2023 года), фотографа Дэвида Дубиле и фотожурналиста Дженнифер Хейс “Coral Kingdom and Empires of Ice” (30 апреля).

  Nota bene! Все концерты сезона 2022-23 годов пройдут в помещении Auditorium Theatre по адресу: 50 E. Ida B. Wells Drive, Chicago, IL, 60605. Абонементы и билеты – по телефону 312-341-2300, в кассе театра и на сайте auditoriumtheatre.org. Одиночные билеты поступят в продажу 1 августа.

  .

• Приключи първата смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград ‘2022“

  .

  Днес (на 16 юли – бел. ред.) бяха наградени участниците на първата смяна на 14-та „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022”. Поради заболяване на дете, засега бе отложено заплануваното детско тържество и изпълнението на театралният пърформанс, който децата бяха подготвили.

  Ваканцията се реализира по проект, изработен от специалисти на Национална спортна академия „Васил Левски” и за шести пореден път се финансира по програмата „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи на Република България. Участниците на ваканцията получиха спортни екипировки, храна и освежителни напитки. Интересът сред деца и родители за участието в тази ваканция се увеличава с всяка следваща година.

  50 деца, под педагогическото ръководство на Желко и Силвия Насеви, на импровизирано игрище на една ливада в местността „Добри дол”, в продължение на 16 дни се обучаваха на спортни похвати по основните видове спорт.

  

  Също така децата се възпитаваха на спортсменско поведение, изобразително изкуство, екология, приложни занаяти, оказване на първа помощ, опазване на обичаи и традиции и даване на възможност за колективна и индивидуална творческа изява.

  Иван Николов в началото поздрави участниците и благодари на родителите за доверието, с което повериха децата си на екипа на детската ваканция, и подчерта приноса на спонсора – Министерството на външните работи на Република България. Той изрази увереността си, че тази ваканция, освен че оползотворява свободното време на децата, вече 14 години оставя траен отпечатък в тяхното възпитание и образование.

  Желко Насев също благодари за доверието и подкрепата на родителите и каза, че ваканцията утвърждава творческата изява на децата и смелостта им да се изявяват пред публика.

  За принос към развитието на българската и култура и просвета КИЦ „Босилеград” връчи наградата, присъдена по повод Деня на българската просвета и култура 24 май, на Емилия Стаменова, абитуриентка от Босилеградската гимназия.

  Беше връчена награда и на Кристина Малетич, за рисунка на Килийното училище в село Извор, както и на ученичката Анастасия Стоянова, за принос за успешното провеждане на ваканцията, както и Марко Николов, Валери Стоименов и Неманя Гонев – помощник инструктори на ваканцията.

  От родителите бе наградена Марина Божилова от Босилеград, която през цялото време на първата смяна всекидневно и безвъзмездно помагаше в организацията на детската ваканция.

  

  Първата смяна от лятната ваканция бе максимално оползотворена – освен че децата си общуваха и се забавляваха, имаха възможност, след повече от две години изолация поради мерките за защита от КОВИД-19, да се отделят от компютрите и виртуалния свят и да се потопят реалния свят на детството и на истинското и неподправено детско приятелство.

  Децата бяха запознати и с опасностите, които дебнат младите в съвременния свят – наркомания, асоциално поведение, малолетна престъпност и др.

  Няма съмнение, че децата ще запазят прекрасни спомени и емоции от активната си ваканция. Почивка, в която децата спортуваха и се учеха не за победа на всяка цена, а за изкуството да се бориш и да уважаваш съперника.

  За успеха на поредната инициатива безспорна е заслугата на педагозите Желко и Силвия Насеви, които дадоха най-доброто от себе си да предадат знанията и уменията си на децата, но и да ги чуят и видят как те възприемат света около себе си и да изразят отношението си към него. По-големите асистенти бяха наградени с плакети за помощта, която оказваха при реализацията на Олимпийската ваканция.

  Събитието бе отразено от журналист на „Радио България” и уважено от гости от Техническия университет в София.

  Втората смяна от „Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2022” ще се проведе през август.

   

  ГЛАС ПРЕСС

  .

• <<
• 1
...
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
...
• 414
• >>