Home » Archive

Articles in the история Category

Избрано, история »

[13 май 2014 | No Comment | ]

В един от последните броеве на авторитетното и четено и в България сп. „Шпигел” се появи статия от поредицата на Уве Клусман „Третият Рим”. Статията интерпретира факти от историята на Византия и засяга темата за мисионерската дейност на светите братя Константин-Кирил Философ и Методий, които от векове са на особена почит в българоезичното пространство навсякъде по света.
В статията си между другото авторът пише следното: „Около 861 г. император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя Кирил и Методий като мисионери в областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”.

In English, Избрано, история »

[11 май 2014 | 5 коментара | ]

The four characters discussed in the preceding paragraph are all there is, when it comes to direct borrowing from Cyrillic, or from the Greek, with or without wiggles and curlicues. However, there is another case – that of the letter ь – which is very significant in this connection. Each individual letter in the Slavonic alphabets, Cyrillic as well as Glagolitic, has its special name which includes the phonetic value of that particular letter, Thus, az includes the sound ‘a’, buki the sound ‘b’, vedi the sound ‘v’, and so on. The name of the Cyrillic letter ь represents an exception of great importance. This letter (ь) is called ier, yet is does not stand for either ‘i’, ‘e’, or ‘r’. It stands for the sound ‘u’, as in the English word ‘but’. Why, then, was it called ‘ier’? It was, and is, called ier because in Glagolitic it represents the round ‘r’. We have, here, a strong indication that the Glagolitic alphabet is older than the Cyrillic one. It is more than likely that after Saint Cyril had adopted the Greek letter p to denote the sound ‘r’, he noticed the simple and elegant form of the Glagolitic letter ь, which he decided to include in his new (Cyrillic) alphabet with a new, typically Slavonic, phonetic value.

Е-Списание, история »

[10 май 2014 | 3 коментара | ]

Изображението, което може да видите по-долу, е американска карта, на която могат да се видят границите на две български държави в началото на XIII век (1204-1205 г.), когато още не се е знаело, че през 1241 г. татарите ще разсипят едната, Волжска България, а по-късно и другата, т.нар. Дунавска, не без тяхна помощ, ще бъде отслабена, а по-късно ще изчезне за дълго от политическата карта на света.
Едната България ще стане част от Османската империя в края на XIV век, а другата, след периода на татарска доминация, ще влезе по-късно в границите на Руската империя. В картата, показваща границите на държавите в Европа в началото на XIII век, двете Българии заедно са имали територия, която е била най-голямата в Европа.

Избрано, история »

[26 апр. 2014 | No Comment | ]

В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. “Зона за отчуждаване”. Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.
След трагедията Припят – град в Киевска област, Северна Украйна, е изоставен завинаги. Градът е построен в началото на 1970-те години, за да обслужва електроцентралата. Населението му достига 50 000 души. Целият град е евакуиран след Чернобилската авария през 1986 г. .

българи зад граница, Е-Списание, история »

[25 апр. 2014 | No Comment | ]

Кадри от руски документален филм, заснет през 1968 г. в българското село Огородное в т.нар. Буджак (Южна Бесарабия, Украйна). В този филм могат да се видят и чуят запазени български обичаи от стари времена, автентични изпълнения на народни песни и танци, както и съхраненият роден език от наследниците на българи, преселили се по тези места преди два века.

Е-Списание, история, литература »

[24 апр. 2014 | No Comment | ]

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…

Избрано, история, политика »

[1 апр. 2014 | No Comment | ]

Когато Елцин разруши СССР, аз напуснах Кремъл. Някои журналисти предположиха, че плача. Но аз не плачех, защото не бях приключил с комунизма в Европа. Но с него трябва да се приключи и в Азия, защото той е главното препятствие по пътя на постигане на човешките идеали за всеобщ мир и разбирателство.

Избрано, история »

[29 мар. 2014 | No Comment | ]

Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия.

Авторски страници, история, политика »

[28 мар. 2014 | No Comment | ]

През 1942 г. в България са образувани 25 нелегални групи с численост 183 души. През 1943 г. са 46 групи с 650 души. По девети от шумата са се прибрали 3 700 криминални и ученици-ремсисти, насила изкарвани в нелегалност. Това ми беше разказал бившият партизанин от отряда “Чавдар” Кирил Милев, с когото съм правила на два пъти интервю.От 1941 г. до 1944 г. царските съдилища са постановили общо 409 смъртни присъди. ИЗПЪЛНЕНИ СА 199 – ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИНАТА!… ЗА СРАВНЕНИЕ: Комунистите създават 98 /ДЕВЕТДЕСЕТ и ОСЕМ!/ лагера. Избитите без съд и присъда и безследно изчезналите са около 30 хиляди души – срещу 1065 убити партизани и ятаци, при положение, че властта се е защитавала от терористи, взривяващи цистерни, стрелящи и убиващи из засада по софийските улици…

Избрано, история »

[28 мар. 2014 | No Comment | ]

За някои хора е неудобен факт това, че българската дума ‘дева’ е същата както и тракийската ‘дева’. Не се касае за топонима ‘дева’ (в Пулпудева – Пловдив), а за слабоизвестен теоним ‘Дева Вендис’ – богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са ‘диу’ – бог (на светлината) и ‘Дин’ – сияйният бог (денят).
За да се прикрие, че произхождаме от траките, тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка. Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.

Избрано, история »

[6 мар. 2014 | No Comment | ]

“Един ден по улиците вървяха три или четири еврейски момичета със жълтите звезди върху училищната си униформа. Около тях техните български приятелки бяха образували защитен кордон. С гордо повдигнати глави тези българчета гледаха всеки минувач (също и мене) агресивно в очите, сякаш искаха да кажат: “Посмей само да направиш нещо на нашите приятелки и ще ти дадем да се разбереш.“