Home » Archive

Articles in the история Category

Авторски страници, история »

[20 дек. 2013 | One Comment | ]

На 19 декември 2013 г. в Израел бе открита документалната изложба на Държавна агенция „Архиви“ – „Труден избор с голямо значение: СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 1943“. Изложбата е прекрасна и наистина разкрива малко известни подробности около спасяването на 50 хиляди български евреи, а също така българската роля за спасяване на 15 хиляди европейски евреи под нацистки контрол. Тревожен е обаче направеният от българи коментар, че това е станало „въпреки официалната българска власт в годините на Втората световна война”.
Твърдението, че няколко български дипломати на своя отговорност и без съгласието на държавата са издали 15 хиляди български визи на европейски евреи е поредната антибългарска лъжа, която има за цел да охули България и в крайна сметка да доведе до търсенето на отговорност от нея. Лично съм гледал документите за въпросните 15 хиляди български визи. Технологията на издаването им първоначално изисква дипломатическата мисия да изготви списък с кандидатите за визи, този списък се съгласува със София и едва след даването на съгласие, тези визи са издавани. В някои документи конкретно е записано, че лично премиерът Богдан Филов е давал нареждания за за издаване на визи.

Избрано, история »

[19 дек. 2013 | No Comment | ]

Това бе една разюздана тълпа, повече настръхнала от злоба, отколкото щастлива, която се въртеше като замаяна, търсейки да излее върху нещо или върху някого отприщените си тъмни инстинкти, защото всъщност никакъв враг нямаше срещу нея…
Всеки ден изчезваха хора, вземаха се апартаменти, коли, покъщнина – без закон, без каквато и да е наредба…Тогава бе така – щом на някого от “революционерите” му потрябваше кола, първият срещнат частен автомобил се реквизираше без никакви обяснения…
С колко несериозни, почти оперетни, дори нелепи неща се съпровождаше това “народно въстание”, което, ако не бе съветската армия, би могло да бъде смазано от два-три полка войска, ръководени от смели началници.
Дните и седмиците се нижеха бързи, някак без образ, но в същото време настръхнали от тревога, от някакъв страх, който е свил сърцето ти, без да знаеш точно за какво – дни и седмици на оскъдица в прехраната, на липса на топливо и осветление, на мъчителни слухове за изчезнали хора, за арести, за безчинства…
В такива мътни, задъхани, слепи дни ние се носехме неудържимо към някакво неизвестно бъдеще, в което доскоро бяхме вложили най-чистите си въжделения. Постепенно узнахме, че газим в тинесто блато, но все още искахме да вярваме, че ще се измъкнем. Така настъпи новата 1945 година…

Е-Списание, история, политика »

[10 дек. 2013 | No Comment | ]

Културно-историческо дружество “Будител” – Батак е изпратило до Европейския парламент (Комисията по култура и образование и комисията по човешките права), до ЮНЕСКО и до Българо-американската фондация “Макгахан” Отворено писмо – Призив за спасението на черквата-костница и музей “Св. Неделя” в гр. Батак. Писмото започва с думите на Ламартин: „Нека те съхранят този паметник! Той ще научи техните деца какво струва независимостта на един народ, показвайки им на каква цена техните бащи са я платили.” (Lamartine, “Voyage en Orient”)

Избрано, история, политика »

[10 дек. 2013 | No Comment | ]

По повод 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от жестоките кланета (1913 г.) над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, 33-ма български историци и общественици са изпратили Открито писмо до Народното събрание, президента и министър председателя на Р. България. В него те настояват българският Парламент да приеме специална декларация в памет на хилядите българи, избити преди век, така както на 10 ноември 2012 г. прие декларация в памет на жертвите на т.нар. Възродителен процес.

Авторски страници, история, политика »

[3 дек. 2013 | No Comment | ]

За изясняването на правния статус на „новите земи” в периода 1941-1944 г. е необходимо да се изясни и характерът на настанената в тях българска администрация.
В меморандум от 6 април 1941 г., озаглавен „Общ план за по-късно организиране на администрацията в югославската зона” е записано, че „Македония ще попадне под България”. В Директива № 27 от Щабквартирата на Хитлер от 13 април се съобщава, че германската „армия ще остави една дивизия в Тракия, докато окупацията на останалата част от Тракия ще стане от българите на дата, която ще бъде определена от мен”.
В телеграма на германския външен министър Рибентроп, изпратена на 15 април 1941 г. до германската легация в София, се казва: „Съдбата на различните райони, принадлежащи на Югославия, няма да бъде определяна окончателно до края, до сключването на мира. Понастоящем, следователно, никакви изявления не могат да бъдат правени относно политическите цели и бъдещите граници по отношение на Македония”.

Избрано, история, политика »

[1 дек. 2013 | No Comment | ]

Виктор Суворов (писател и историк) споделя мнението си за конференцията в Техеран през 1943 г. в ексклузивно интервю за “Гласът на Америка”: “Ако съюзниците бяха отворили “втори фронт” на юг, а не в Нормандия, тогава социалистическият лагер никога не би възникнал. Решението, че САЩ и Великобритания ще направят десант в северната част на Франция, е най-великата победа на Сталин”.
По-долу публикуваме цялото интервю на руски език.

Избрано, история, политика »

[28 ное. 2013 | No Comment | ]

Има обаче тайни около убийството на Джон Кенеди, които все още спират дъха, а и за тях се пише изключително рядко. Не са харесвани от правителства, партии и финансови кръгове, защото издават винаги нещо зловещо, някакво спотаено зло в утробата на властта.
Далас, САЩ. Там, в петък, 22 ноември 1963 г., в 12,30 часа местно време бе убит 35-ят президент на Съединените щати Джон Фицджералд Кенеди. Кенеди е ранен фатално, докато пътува с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския екскорт.
10-месечното разследване на комисията „Уорън“ между 1963 и 1964 г. установява, че Президентът е убит от Лий Харви Осуалд. Същата комисия установява, че и Джак Руби също действа сам, когато убива убиеца Осуалд, преди да се яви пред съда. Въпреки това анкети, правени между 1966 и 2006 година показват, че близо 80% от американците не вярват на официалните версии и смятат, че правителството прикрива истината за атентата. Една друга комисия, тази към Камарата на Представителите на САЩ, заявява през 1979 г., че Президента Джон Ф. Кенеди вероятно е станал жертва на добре организирана конспирация. Комисията изважда шокиращи недостатъци в разследването на ФБР и на Комисията „Уорън“.

Избрано, история, политика »

[24 ное. 2013 | No Comment | ]

Строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена бе публикувано в сайта desebg.com. Документът е на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, но се отнася до целия състав на Държавна сигурност.
Той е подготвен на 17 януари 1985 г. в разгара на насилствената смяна на имената на българските турци и бунтовете срещу акцията, засегнала над 800 000 души и е подписан от началника на Шесто управление ген. Антон Мусаков.

Авторски страници, история »

[23 ное. 2013 | No Comment | ]

По времето на надигането на фашизма в Германия, Емануил Попдимитров, заедно с Антон Сташимиров, Асен Златаров и други известни български интелектуалци, организира през 1933 г. в София протестна конференция срещу изстъпленията, които се случват след завземането на властта от нацистите. Кой знае защо този факт е твърде малко известен и неспоменаван от историците. Нещо повече, роденият в в с. Груинци, Босилеградско, Попдимитров, по-късно е обявен от официалната югославска пропаганда едва ли не за фашист, заради това, че е сътрудничил на нелегалната Вътрешна Западнокрайска революционна организация /ВЗРО/. (Организация, създадена и съществувала в Кралство Югославия в периода 1924-1934 г., в отговор на политиката на насилие и асимилация към българите в т.нар. Западни покрайнини.) Въпреки че личността и заслугите на Емануил Попдимитров в много отношения са наистина забележителни, опитите на негово име да бъде кръстена която и да било улица или пък училище в родния му край са обречени на неуспех и до ден-днешен.

Авторски страници, история »

[21 ное. 2013 | No Comment | ]

Немалко учени в последните десетилетия констатираха като безспорен факт, че корените на културата в Европа не трябва да се търсят в елините, а в траките. Вече сме обърнали подобаващо внимание на въпроса, разглеждащ образуването на различните европейски народи и оказаното влияние от балканските ни предци върху тяхното развитие . За нас безспорно по-голям интерес са предизвиквали винаги по-древните култури, племенни обединения и видове държави. Затова и в настоящия доклад започваме от 11 838 г.пр.Хр. Най-различни източници свидетелстват, че тогава е настъпил краят на Атлантида. Изследователи от различни раздели на науката са обединени около възгледа, че глобален катаклизъм е предизвикал кончината на тази високоразвита цивилизация. Както сме отбелязали в не едно наше изследване, на Балканите се спасяват само хората от княжеството на мъдростта Ману. Приети са от автохтонното население, с което до преди това Атлантида е във война. Това е началото на формирането на (прото)тракийската племенна група и нейната култура, в която са заложени и много практики от Атлантската цивилизация.

Авторски страници, история »

[17 ное. 2013 | One Comment | ]

Великата Богиня-майка, позната като название чрез четирите й ипостаса – Рея, Афродита, Деметра и Хестия, е в основата не само на (прото)тракийския възглед за сътворението на Света. Културата на далечните наши предци е разнесена по земята, чрез различна семантика и начин на изказа, според това на какви, като ниво на развитието, племена е била дарявана. Предварително ще посочим няколко доста важни момента в този светоглед на (прото)траките, свързан с нея. Цялата им култура е моделирана така, че без Богинята-майка Питагоровата теорема нямаше да е възможна, защото щяха да липсват тоналностите ре, ми, фа, сол. В отворения херметизъм на (прото)траките цифра, тон, знак, семантика са неразделно свързани и са като отделни елементи, всеки от които принадлежи на отделния, но неразделим неин ипостас. Без раждането на нейният син, нямаше да се стигне до декадата, а тя е най-важното число, без което не би могло да завърши орфическата доктрина за съвършенството на Господния свят.