Home » Авторски страници, история, политика

80 години от подписването на пакта “Молотов-Рибентроп”

2019.08.24 Един коментар

На 23 август 1939 г. е подписан пактът “МОЛОТОВ-РИБЕНТРОП” от СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ и НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЕРМАНИЯ. Остава в сила до… 22 юни 1941 г.

Подписването на договора “Молотов-Рибентроп”, 23 август 1939 г.

Тайният протокол към договора “Молотов-Рибентроп” за разделяне на територии

Този договор е последван от:

ГЕРМАНО-СЪВЕТСКИ ДОГОВОР

ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И ЗА ГРАНИЦИТЕ

28 септември 1939 г.

На 1 септември 1939 г. германската армия напада Полша.

***
На 16 септември Молотов официално поздравява Германия за навлизането й в Полша.

***

На 17 септември в 4 часа сутринта Червената армия напада Полша в гръб.

***
На 29 септември 1939 г. е подписан германо-съветският протокол за подялбата на Полша!
Четвъртата подялба!

***

Тогава се определят и границите на интереси между двата тоталитарни режима и се приема обща декларация… в подкрепа на мира!

***

Всъщност, така започва войната.

Молотов в Берлин с Рибентроп, 12 ноември 1940 г.

Молотов в Берлин, 12 ноември 1940 г.

Молотов с Хитлер, 13 ноември 1940 г.

Картата за разделянето на Полша, парафирана от Сталин и Рибентроп

ЧИЯ Е ИНИЦИАТИВАТА?

Впрочем, историята има една предшестваща част:

В една от статиите на някогашния дипломат, а после журналист Евгени Силянов, за Втората световна война, публикувана във в. „Век 21” („Как започна войната – такава, каквато беше”, в. „Век 21”, бр. 24/22 юни 1994 г.) Силянов пише:

„Интересно е за нас – българите, че сензационното, ефимерно сближение между нацизма и болшевизма започва с едно посещение на управляващия съветското посолство Астахов при българския пълномощен министър в Берлин Първан Драганов, на когото съветският дипломат излага идеите на Москва за сближаване с Третия райх. Разбира се, той избира този път, защото знае, че Драганов ще донесе разговора до знанието на германското външно министерство.
Този документ заслужава да се цитира изчерпателно, не само защото определя момента на началните ходове на руската инициатива – той е датиран от 15 юни 1939 г., но и защото установява автентичността на цитираните текстове.
Както е нормално за един пълномощен министър, Драганов е отправил такъв доклад и в София, и той се намира в българския архив.”

Воден от тези указания на г-н Силянов, потърсих в архивите докладите на Първан Драганов от Берлин през 1939 г. – Държавна агенция “Архиви”, фонд 176-и, оп. 1-ш, а.е. 117. Преписка с Българската царска легация в Берлин, 1939 г. Папка № 16.
(Тези текстове от доклади на Пълномощния министър Първан Драганов бяха публикуван за първи път на моя блог.)

Какво намираме там по темата:

1. На 6 май 1939 г. Първан Драганов изпраща кратка телеграма изх. №60 (заведена в МВнР на 7 май 1939 г. -вх. № 403), която гласи: “Има признаци, че от тук се правят опити за подобряване на отношенията със СССР, които има изгледи да сполучат!  Драганов”.

Първан Драганов

2. На 14 юни 1939 г. Драганов изпраща поверително донесение до д-р Георги Кьосеиванов № 73, заведено на 17 юни в МВнР с вх.№ 551, със следния текст:

“Г-н Министър-Председателю,
Днес ме посети Съветският шарже д’афер г-н Астахов, който остана на разговор с мен почти два часа. Моето впечатление от дългия разговор с г-н Астахов се състои в следното:
Съветска Русия се намира в колебание по кой път да тръгне, затова и изкуствено забавя преговорите с Англия.
Русия би желала да не поема никакъв ангажимент към Англия и да не бъде увлечена в конфликта, който би се разиграл в Европа, но се страхува от намеренията на Германия.
Ако Русия получи уверения от Берлин, че Германия няма намерение в случай на война да я напада, Русия няма да сключи споразумение с Англия и би пазила неутралитет.
Нещо повече, Русия би била готова да се споразумее с Германия, тъй като няма агресивни намерения спрямо нея и различието на комунистическия от националсоциалистическия мироглед не е пречка за една такова споразумение. Германците, обаче, до сега не са направили предложение, а само намеци, че биха били готови да се споразумеят с Русия.
Напоследък и пресата и националсоциалистическите водачи са много въздържани по отношение на Русия, което би било един добър признак; търговските преговори, които се водили в Москва с Германия, отивали също добре. Неговото впечатление било, че и немският народ щял да посрещне със симпатия едно споразумение с Русия.

Рапалското споразумение не е денонсирано, но неизвестността на германските далечни политически цели създават опасения в Москва.
Едно споразумение с Англия гарантира границите на Румъния, а Русия не е признала присъединението на Бесарабия към Румъния, нито се е отказала от правата си над нея.
Едно споразумение между Германия и Русия би било от полза и за България, която лесно би получила своята част от Добруджа, а също и изхода на Бяло море.
Русия толерира днешното положение на Балтийско море, т.е. търпи съществуването на Летония, Естония и Финландия, но се опасява, че Германия може да заеме тези страни.
Германия не е изяснила до сега своите политически цели.
Хитлер не е коригирал идеите си по отношение на Русия в новите издания на “Майн Кампф”, което създава опасения за германска агресивност спрямо Русия.
Тези опасения са само, които карат Русия да търси сближение с Англия, с цел да се избегне войната.
Но кога войната ще бъде по-малко вероятна?
Ако се сключи споразумение с Англия, или ако се отхвърли, или ако се протакат преговорите? Върху този въпрос, който г-н Астахов си постави, не можа сам да отговори, но като че ли при коментирането му беше наклонен да вярва, че ако се сключи споразумението между Англия и Русия, Германия ще предизвика в скоро време войната, а войната може да бъде предизвикана и от поляците, които, уверени в подкрепата на Англия Франция и Русия, ще станат непредпазливи.
Русия като че ли търси да възприеме такова поведение, което ще направи войната сега невъзможна или, най- малкото, ще я отложи за едно по-далечно бъдеще.
Моля приемете, Г-н Министър-Председателю, уверения в отличното ми към вас уважение!
П. Драганов”

3. По-късно Драганов отново се връща към темата. На 22 август 1939 г. Драганов изпраща поверителен доклад, заведен в МВнР на 26 август 1939 г. с № 765-а. В него има пасаж за разговор с г-н Вьорман – Държавен подсекретар на германското МВнР – от 21 август.

В него Драганов информира, че България ще иска да запази неутралитет, който разбира се ще бъде приятелски към Германия.

”Дали Турция и Румъния ще счетат един такъв неутралитет за неутралитет, е въпрос.” – пише Драганов.

След това в същия доклад следва един много интересен пасаж:

“Г-н Вьорман, завършвайки разговора, ми благодари за съобщението , което му бях направил към средата на юни за разговора ми с руския шарже д’афер Астахов (върху разговора съм донесъл с № 73 от 14 юни).
Направи ми впечатление, че г-н Вьорман ми благодари още веднъж за един разговор, който съм имал с него преди два месеци, но не можах да си го обясня защо.

Обяснението, обаче, дойде същия ден вечерта, когато немското радио предаде съобщението за заминаването на фон Рибентроп за Москва, за да сключи пакт за ненападение с Русия.

По отношение на Русия г-н Вьорман каза, че отиват добре, че са приключени щастливо търговските преговори и че е заминала делегация на изложбата в Москва, която е била добре приета!”

Ето, че свидетелството на Евгени Силянов се оказа съвсем точно, с малко отклонение в датите, поради краткото техническо забавяне на кореспонденцията.

ОЩЕ ПРЕЗ 1938 г. КОМУНИСТЪТ ОТ ГРУПАТА НА БАКАЛОВ – АЛЕКСАНДЪР ЛИКОВ ИЗДАВА ЦЯЛА КНИГА НА ФРЕНСКИ ЕЗИК ПОД ПСЕВДОНИМА ГАБРИЕЛ ЛЕСЛИ, В КОЯТО АГИТИРА ЗА СЪЮЗ НА КОМУНИСТИ, ФАШИСТИ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИ.

ЕКЗЕМПЛЯР ОТ КНИГАТА МУ “НЕИЗБЕЖНИЯТ СЪЮЗ Берлин-Рим-Москва!” Е ЗАПАЗЕН В СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ НА НАРОДНАТА БИЛИОТЕКА “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, КЪДЕТО ГО ОТКРИХ.

ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ КНИГАТА ИМА В БИБЛИОТЕКИ В ПАРИЖ И НА ДРУГИ МЕСТА.

L’Inévitable alliance Berlin-Rome-Moscou
Author: Gabriel LESLIE, pseud. [i.e. Aleksandr Likov. Aleksandr Likoff.]
Publisher: Genève, 1938.

ЕДИН ЧОВЕК В ЕВРОПА ПРЕДВИДИ ВСИЧКО ТОВА, НО НЕ МУ ПОВЯРВАХА – БЪЛГАРСКИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ.

Това е Телеграма № 34/16 декември 1938 г. от френския посланик в София Анри Ристелюбер (RISTELHUEBER) до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне.

Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г.

Екземпляр от нея беше притежание на Евгени Силянов – секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов.

Кьосеиванов и Силянов в Берн

Поради важността на документа, предавам текста на телеграмата изцяло.

Оригиналният текст беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева.

Notice bibliographique

Type : texte imprimé, monographie
Auteur(s) : France. Ministère des affaires étrangères
Titre(s) : Le Livre jaune français, documents diplomatiques. 1938-1939. Pièces relatives aux événements et aux négociations qui ont précédé l’ouverture des hostilités entre l’Allemagne, d’une part, la Pologne, la Grande-Bretagne et la France, d’autre part [Texte imprimé]
Publication : Paris : Impr. nationale, 1939
Description matérielle : In-8° XLVII-431 p.

Note(s) : Documents diplomatiques
Sujet(s) : France — Relations extérieures — Administration — Histoire
France. Ministère des affaires étrangères — Histoire

Notice n° : FRBNF34193479

Exemplaire et cote (1)
1 Tolbiac – Rez-de-jardin – magasin
8- LF128- 108 (B) support : livre

Телеграма N° 34

Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи
София, 16 декември 1938г.

По време на неотдавнашен разговор, председателят на Съвета (на Министерския съвет – б. а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. Тя за него не е била изненада.

Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор.

Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения. Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена.

Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено.

Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха.

Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток.

RISTELHUEBER

(Б. м.: Константин фон Нойрат – Министър на външните работи на Германия до 1938 г. – преди Рибентроп.)

Леон Блум

По този повод, бившият френски премиер – социалистът Леон Блум (първият премиер–социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник „Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208-209):

„Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза. И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов.
Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва. Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.”

(Цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203.)

Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?

 

Лъчезар Тошев,

Toshev.blogspot.com

One Comment »

  • Атанасов said:

    “Всъщност, така започва войната.”
    Коя война?
    Втората световна?
    Тя не започна ли в Испания през 1936 г.?
    Или през 1937 г. в Китай /нападната от Япония/?
    Или с Мюнхенското споразумение от 1938 г.?
    Тошев, Тошев! Защо не си остана в БАН?
    По-малко вреди щеше да нанесеш на Родината!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.