Необходима ли е национална идея и доктрина на България и каква да бъде тя? (видео)

.

Това видео е първо от поредица, в която ще бъдат представени хора – визионери с нови идеи. Те ще ни запознават със своите предложения и рецепти за бъдещето на България. (Повече информация ще намерите в края на видеото.)

В първия разговор от поредицата, който е на тема „Необходима ли е национална идея и доктрина на България и каква да бъде тя?“ участват Петър Стаматов, основател и редактор на българския интернет портал Еврочикаго, и Румен Байчев – инженер-физик изследовател със свои новаторски идеи.

.

.

.

По-долу можете да прочетете най-важното от разговора във видеото. Той е посветен на това какво представляват истинската свобода и справедливост и каква трябва да бъде модерната национална доктрина на България.

.

Тема: Има ли България национален идеал и национална доктрина и каква тя може да бъде?

Увод от П.Стаматов

Нека първо кажа нещо за увод по въпроса, а после ще дам думата на г-н Байчев той да представи своите виждания.

Ще започна с думите на един почти забравен от историята българин – Васил Хаджикимов:

„Нация без национални идеали е тяло без душа. Националните идеали са звеното, което обединява духовно, па ако щете и идейно отделните индивиди в нацията, насочва волите им към една и съща цел и по този начин осигурява не само тяхното сцепление и единение, но и правилното, целесъобразно и ползотворно изразходване на националната енергия. Нация без национални идеали няма. Смъртта на националните идеали влече след себе си и смъртта на нацията.“

Идеалът на държавата е да създаде хармония между държавната политика и интересите на националните идеали, което не е невъзможно.

Ако се върнем в историята, без възраждане на националната идея по време на турското иго нямаше днес да съществува България. Пръв Паисий Хилендарски удари камбаната, за да пробуди угнетения български народ и го въоръжи с гордост и вяра в независимото му развитие. Неговата „История славянобългарска“ от 1762 г. с всички основания може да се счита за първата българска национална доктрина.

Призивът „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин!“ се превръща в зов за възраждане на националния дух, в първия национален идеал за изява на националната идентичност на българския народ.

По-нататък българската национална идеология се формираше в съзнанието и дейността на българската емиграция в Сърбия, Русия и най-вече Влашко. Това е Комитетът на младите и Комитетът на старите (Добродетелната дружина), БТЦРК, БРЦК, начело на които стояха Г. С. Раковски, д-р Иван Касабов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Гюргевският комитет, братята Христо и Евлоги Георгиеви, Найден Геров, както и цариградските българи с техните водачи – видните ни църковни дейци д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич и П. Р. Славейков.

След Раковски, през 1872 г. Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други просветени родолюбци представят пред Българския централен национален комитет „Програма за национално освобождение“ в 10 точки. По своята същност тя се доближава до национална доктрина.

Васил Хаджикимов присъства в историята на политическите и националноосвободителните борби на българите от Македония в продължение на десетилетия. Роден е през 1903 г. в героичната Щипска махала Ново село, родно място на водачите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов, като самият той е близък роднина на Иван Михайлов.

През 1939 г. той поставя на вниманието на българските държавници вижданията си за разрешението на българския национален въпрос, като формулира що е български национален идеал и как трябва да се постигне. Още от първите редове на своето „мнение“ той подчертава, че „нация без национални идеали е тяло без душа“.

След края на войната през 1945 година и особено след референдума от 1947 година България се отказва от национална доктрина и се присъединява към доктрината на комунизма.

След промените от 1989 г. са необходими 7-8 години, за да достигнем отново до идеята за българска национална доктрина. Аз вече съм добре запознат с някои от опитите – повече от 5-6 – да се предложи цел и идеал за българското общество.

През 1997 г. екип от учени и общественици формулират и предлагат новия български национален идеал:

„Свободна, независима, демократична и благоденстваща България – духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света!“

През 2014–2015 г. 14 учени от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) разработват нов проект на Българска национална доктрина, който предлага националният идеал на България през XXI век да бъде:

„Свободна, независима, демократична, силна и благоденстваща България, духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света“.

До днес изготвяните от БАНИ проекти за национална доктрина не са получили политическа подкрепа да бъдат внесени или разглеждани в пленарната зала.

А сега ще дам думата на г-н Байчев да изкаже предложението си.

РУМЕН БАЙЧЕВ:

Каква може да бъде Националната идея на България?

Да построим общество, което да се стреми към повече свобода и справедливост.

За да разберем какво имам предвид, трябва да формулираме понятията свобода и справедливост.

Ще започнем с едно от основните понятия, които характеризират качеството на живот на човека, а именно свободата.

Ще определим понятието свобода чрез това, което е коренно противоположно – думата власт.

Властта – това е сила, която въздейства върху съзнанието на човека и има за цел смяна на приоритетите при взимане на решение и предизвиква действия в посока реализиране на интересите на този, който упражнява тази сила.

Тази сила може да предизвиква осъзната или неосъзната реакция. Най-въздействаща е тази, която предизвиква неосъзната реакция – тогава, когато интелектът, анализирайки ситуацията, не намира противоречие със своите интереси.

Чувството за свобода се ражда в съзнанието на човека на базата на анализи, които показват доколко съзнанието е обект на външни въздействия и доколко тези въздействия пречат на неговото нормално функциониране и противоречат на интересите на индивида. Колкото по-голямо е противоречието, толкова по-силно е чувството за свобода, желанието за противодействие, а при невъзможност за противодействие – чувство за страх.

Свободата е такова състояние на човека, при което той не усеща влияние на външни сили върху неговото съзнание. Чувството за свобода върви заедно с много други положителни емоции – спокойствие, увереност, удоволствие и др., които подчертават, че организмът функционира правилно.

Абсолютната свобода е невъзможна, тъй като на всеки човек въздействат сили, които можем да разделим на две основни групи. В първата група са всички сили, породени от природните закони, които съществуват вън и независимо от нашето съзнание. Във втората група са всички сили, които се раждат в обществото в резултат на взаимодействието между хората (социалните сили).

Желанието за свобода, предизвикано от въздействието на социалните сили, хората реализират като създават и изменят правила с цел минимално влияние на обществото върху индивида и създаване на условия за максимална реализация на интересите на всеки един от нас.

Нека сега да разгледаме и второто понятие, към което предлагам да се стремим, а именно справедливостта.

Справедливостта – това е чувство, което възниква в съзнанието на човека в резултат на сравнителен анализ – решение на уравнение, съставено от различни обекти и обстоятелства, представляващо знак за равенство, съответствие, съгласие, споразумение, договор, еквивалентност, равноценност и други думи, които се използват в зависимост от обстоятелствата.

Когато става въпрос за взаимодействие между членовете на обществото, справедливо може да бъде чувството, което възниква след като двама човека със свободна воля се договорят за нещо. Ако има договор, то той е справедлив за двамата само тогава, когато хората са свободни.

Едно общество може да се нарече справедливо в първо приближение само тогава, когато се отчитат интересите на по-голямата част от обществото при сключването на обществения договор и създаването на правилата и законите. Това може да стане само по един-единствен начин – след като суверенът (всички граждани) равноправно участва в процеса на създаване и приемане на законите.

Общество може да се нарече справедливо във второ приближение, когато са отчетени интересите на максимална част от неговите членове чрез консенсус – тоест търсят се правила, които се приемат не с 50% + 1 гласа, а с максималното възможно количество гласове.

Обобщение

Предлагам Националната идея за България да бъде формулирана по следния начин:

„Свобода и справедливост за Българския народ.“

П.Стаматов:  Това ми звучи добре, но дали не трябва да приемем и нещо от предишните предложения и да добавим – „Силна България, духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света“

Р. Байчев: Националната идея може да бъде реализирана само чрез смяна на модела на управление на държавата, а именно смяна на правилата, по които то функционира, като първа и основна стъпка е да се даде възможност на суверена постоянно да участва в управлението на държавата.

Тук възниква резонен въпрос – как може да се предостави възможност на редовите граждани да участват в управлението на държавата и дали те биха пожелали да направят необходимото за това усилие?

Може би ще е добре да не завършим разговора тук, а да се срещнем отново, за да отговорим на възникналите въпроси и коментари и да продължим.

Накрая участниците във видеото достигнаха до следните предложения за национална идея:

Румен Байчев:  Свобода и справедливост за българите, съхраняване на българските традиции и култура.

Петър Стаматов: Просперираща Р. България, осигуряваща свобода и справедливост за българския народ, пазеща родния език и културно наследство.

А какво е Вашето предложение?

Според Вас необходима ли е национална идея и доктрина на България и бихте ли участвали в дебат по нея? Пишете ни!

Бел. ред.: По-късно темата за национален идеал бе развита и представена на пресконференцията на политическото движение „Нова национална идея“ в края на 2025 година (вж. линк).

.

.