2022-01-25

1 thought on “Всичко в името на „братските отношения”

  1. Това, което не се пише, но трябва да се знае, е че българската „фашистка“ армия се би и отхвърли на хиляда километра на север хитлеристката окупация от Струмица до Клагенфурт. Тя се би с елитните войски на дивизията Принц Ойген и даде хиляди жертви при Страцин и Завоя на Драва. Ако не беше тя, гръцката и английската армии трябваше да продължат битката на север. Но те не дадоха жертви за това. И както се знае, Чърчил искаше на всяка цена да помогне на Гърция. Ако гърците се бяха били в Югославия, може би те нямаше да изтеглят своите воиски обратно и нямаше да има Северна Македониа, а щеше да има само голяма гръцка Македония.

    Но и сега трябва да се преодолее мълчанието и да се знае, че тези „български фашисти“ (както ги наричат в Скопие) освободиха от немските окупатори не само Македония, но и голяма част от Югославия. Тази армия по брой не беше някаква символична групичка, а беше по голяма от цялата сегашната българска армия. И в битката за освобождението на Македония от хитлеристите загинаха може би много повече български „фашистки“ момчета отколкото всички „борци против фашизма“ в Северна Македония. А в България не може да се намери някой, който да се е ползвал името фашист тогава. Имало е всякакви други, но думата фашизъм не беше използвана.

    Скопие и хора в София и преди и сега прекръстиха всички българи на „фашисти“. А те не водиха бойни действия с нито един куршум срещу никой друг освен войските на хитлеристите.
    Вено е, че има разлика в думата „фашист“. Тя не значи член на някаква фашистка партия. Тя се залепва на всеки, както е удобно.

    Къде са „историците“ в България и Македония да го кажат?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *