Home » Авторски страници, литература

Импресия

2021.10.11 Няма коментари
Spread the love

.

Стихове от Марион Колева

.

ИМПРЕСИЯ

Такава есен… Пясъчна коприна.
Небесна светлина и цветове.
Благодаря й, че не ме отмина;
че топли дни ми даде… а не взе…

Наметната от горската предачка,
пътеката се гуши под дъга.
По меки нишки бавно се изкачвам,
от клоните накъсвам тишина.

Из пустото кърви една калина
с горчив и здравословен зимен сок.
Разтварям тръни. Болката не мина,
но щедър е ноември; и дълбок.

 

 

ДЪЩЕРЯ МИ С ПАЛИТРАТА

Дъщеря ми рисуваше есен в гора:
сухи листи,
дъждовни клонаци,
по земята нападали птичи пера –
на отминали полети
знаци.

Но нали е дете,
отклони се съвсем
от печалната школска задача –
разцъфтя минзухар,
зачирика врабче,
вместо гарван от листа
да грачи.

Дъщеря ми рисуваше есен в гора
и се молех това да не спира –
да запази магичния чар –
живинка
между мъртви листа
да намира.

 

 

ОТРАЖЕНИЕ НА ПОСЛЕДНАТА ДЪГА

Тека под есенния мост
със седем кестена в косата.
Брегът ми е проклет въпрос
за кучетата на Хеката.

(Изцъклена от болка вис,
оглежда се
и абсорбира
понесен от водата лист,
отблясък,
цвете
и рапира.)

На дъното ми вампирясват
измамените сетива,
от дробовете си изтласквам
разсънената синева.

(Бълбука лято зад завоя.)
Денят ми – все един и същ.
(Дъгата е небесен пояс,
повил изстиващия дъжд.)

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.