Есенни графити

.

Стихове от Марион Колева

.

СЪН

Червеникава шума куршумна
над замръзнала рано вода.
Смях заглъхващ,
повехнала дума,
тъжен плясък на птичи крила.

Неестествено ярки и сини
хоризонти над тъмни гори,
озарени след миг от кармина
на пътуващ към залеза диск.

Кадифената вечер пристъпва
достолепно по пъстрия склон.
Планината посреща я тръпна
(непривично за този сезон).

Обичайната болка замира,
сякаш никога не е била,
но елите сънуват секири,
стръвно впити в дървесна кора.

ДЗЕН ГРАДИНА

Вълни проскърцват.
Под каменнните мачти
се дипли есен.

.

.

РИЦАР

Безлистна клонка
с подострена рапира
сече мъглата.

.

.

ЕСЕННИ ГРАФИТИ

На оградата отсреща
преди месец два и нещо
грейна надпис. Розов беше
и „обичам те” гласеше.

Виж поледици и хали
как възторга са окрали.
Днес едвам са оцелели
малко букви почернели:
„ча” от „чакам”, а пък „о”-то
на „омраза” е гнездото.

.

.

ОКТОМВРИЙСКА МОЛБА

Загърни ме по залез с добра пелена
от двустишия прости и кротки.
Сиротеещ,
денят ми без твойте слова
приютява
бездомните
котки.
Инкрустирай ме в стих!
Зазвъни в тишина…
Нека после студът да нахлува…
Не е страшно до теб
даже в нощ без луна.
Щом обичаш ме,
пак съществувам!

.

.

НОЕМВРИ В КАПАДОКИЯ

Дими ноември.
Утринта
зад бурка от мъгла се гуши.
Той вдига ледена яка,
пристъпва с глинени ботуши.
А тя извила е снага,
изплашена от мъртва сврака.
Под ореола от тъга
следобедът
смирено чака.
С огнище топло
вечерта
примамва скитницата плаха.
Сушени плодове,
лоза…
Наследството на Андромаха.
Забравена от лош късмет
стопанка царевица рони.
В нощта
всевиждащият лед
пълзи по скалните икони…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Марион Колева (по-късно Колева-Георгиева) е родена през 1956 г. в Лом. Учила е пиано в Държавното музикално училище, била е част от хор „Бодра смяна“. Завършила е немска гимназия в София и „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Като студентка участва в театралната група СУ 113. Работила е в Младежка редакция на БНТ. По-късно защитава магистърска степен по история на Америка в Католическия университет в Каракас. Живяла e в Каракас, Венецуела (работила е в World Tel-Fax Electronics), и в Йоханесбург, Южна Африка (където работи в „NetGroup“ и като асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория). По-късно работи за няколко софийски медии (Exterior, ТВ Сага), от 2008 г. е програмен редактор в TV7. През 2007 г. работи над проекта „Делирантният реализъм и литературната мистификация“. Автор е на пътеписа „Венесуела“ (1994, за който става носител на ордена „Андрес Бельо“), на стихосбирките „Отвъдни думи“ (1996) и „Спомен за тропик“ (2014), новелата „Крилатата змия на пътя“ (електронен формат, 2006), книгите „Пчеларска ферма Аржентина“ и „Война на медовете“ (2012), сборниците „Крилатата змия на пътя“ (2014) и  „Тя идва в карнавално оперение“ – десет карибски истории за смъртта (2017). Носител на награда в конкурс за емигрантски разказ на изд. „Балкани“ (2008) и на награда за специализирана литература МИП ‘2013.

.