Home » Авторски страници

Изпращане

2021.05.10 Няма коментари
Spread the love

Карикатура: Маартен Волтеринк, Туитър

По-зрелите от четящите помнят какво е „Изпращане“ и сигурно поне веднъж са присъствали на такова събитие. За по-младите обяснявам – нещо като малка сватба, на която родата, с помощта на шопска салата, кюфтета, тъпан и домашна ракия, се прощава с току-що подстригания нула номер младеж, който на другия ден отива в редиците на родната армия.

В средата на 90-те за пръв път видях едно различно „Изпращане“, обаче. Вечерта ме свари в Свиленград и се наложи да опитам да вечерям в единствената работеща в тая късна доба кръчма. Заведението буквално вибрираше на улицата от неописуемата чалга, напираща да спука стъклата и тъпанчетата на сервитьора, който ме посрещна на входа с отчаяния вид на отвлечен, който знае, че никой няма да му плати откупа. Препотеният мъченик с нелепо накривена папионка на залепналата риза просто ми каза, че няма никакъв шанс да се вечеря в кръчмата тази вечер. Имало „Изпращане“. Хвърлих един поглед навътре в заведението. Стадо от подивели, зачервени дебелаци мятаха шкембета и паласки в ритъма на някаква простичко безсрамна писклива чалга, изпълнявана на полуживо от посредствена певица с перхидролени къдрици. Върху една от масите на място препускаше полугола кючеклийка, а мъжагите се пресягаха и подпъхваха в дантелените й дреболии зелени банкноти. Огледах внимателно фауната, но не видях обръснат новобранец. Сервитьорът явно усети, че нещо любопитствам, и, докато с нескрита завист ме пускаше навън, тихичко обясни:

– Митничари са. Изпращат колега в затвора.

Така де, различно, но все пак Изпращане. Сега си мисля, че втори път едва ли ще ми се случи нещо подобно. И дори и някой ден Бойко Борисов да прави такова Изпращане, няма да имам късмета да попадна там. Няма да успея да зърна как буйните жени на партията се скубят за косите в спор коя да се качи на масата, нищо че банкнотите не им ги пъхат в дантелите, а се събират в чекмеджета. Или как героичните мъжаги на партията ронят горчиви сълзи в тъжно мъжко хоро, завършващо с ритуално целуване на ръка и поднасяне на златни кюлчета.

Нищо от това няма да видя. А толкова ми се иска.

 

Радослав Бимбалов

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.