Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Финансирането на образованието в българските училища зад граница и конституционните права

2021.03.22 Няма коментари
Spread the love

На последната среща на училищните ръководители от българските училища в чужбина (БУЧ) с представителите на дирекция “Образование на българите зад граница и училищна мрежа” (ОБГУМ) в Министерството на образованието и науката, която отговаря за нашата дейност, се каза, че държавата за 10 години е отпуснала 100 000 000 лева за обучението на българчетата в чужбина. Обърна ни се специално внимание на обстоятелството, че обществото в България е разделено по отношение на това дали трябва да се дават такива суми за българите в чужбина.

Длъжни сме да реагираме на позицията, споделена от експертите на ОБГУМ, и да аргументираме гледната точка на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която би трябвало да е не само наша, а на всички институции, които се ангажират със съфинансиране на образователната дейност зад граница. Отговорът ни е принципна позиция, която трябва да се отстоява и защищава от нас при всеки опит да се отправят към БУЧ подобни обвинения, които са не само неоснователни, но и обидни.

Позицията на АБУЧ се базира изцяло на Конституцията на Република България.

Извадки от Конституцията на Република България:

Чл.25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

Чл.25 (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Чл.36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Чл.42. (1) Гражданите, навършили 18 години… имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Основна цел и мисия на създадената от нас Асоциация на българските училища в чужбина е защитата на конституционните права и задължения на българските граждани извън България. Тези права и задължения от възникването на Асоциацията до ден днешен са в основата на правото ни да бъдем подпомагани в усилията ни за съхраняване на националната принадлежност на българчетата в чужбина, особено при наличието на катастрофална демографска криза у нас. Защитата на тези конституционни права са и в основата на аргументите ни за редица промени в българската и в чуждите образователни системи, от основаването на АБУЧ досега.

Това е краткият отговор на всички наши сънародници в България, които оспорват отпускането на средства за СЪФИНАНСИРАНЕ на българските училища в чужбина (БУЧ). Задълженията и правата ни по Конституцията не могат да се осъществят без участието на държавата. Всеки българин с гражданско самосъзнание, всеки общественик, всеки държавен служител следва да защищава закона, залегнал като конституционно право в политиката на МОН спрямо БУЧ. Задължение е както на българите в страната, така и на българите извън нея.

Това е краткият отговор, но той безусловно се нуждае от допълненията, които явно мнозина не знаят или съзнателно забравят и които сме длъжни да припомним. А те са свързани с историята на българските училища в чужбина и ангажимента на държавата – наличен, но и липсващ в дълъг период от време.

1. В периода до 1989 г. държавата финансира само няколко училища в чужбина като държавни и няколко училища към дипломатическите ни мисии зад граница.

2. След промените и идването на демокрацията някои държавни училища се закриха, а в 1991 г. България отказа да финансира и училищата към дипломатическите мисии.

3. След този период, благодарение на патриотично настроени български семейства, българите в чужбина поединично се организираха в местни организации и откриха свои училища. Също така, с помощта на родолюбиви посланици и дипломати, някои от училищата към дипломатическите мисии продължиха съществуването си чрез самофинансиране. Големият бум настъпи в началото на 2000 г., когато милиони българи напуснаха родината и също се заеха да организират със собствени сили и средства свои училища, по примера на родните ни възрожденци от периода на Възраждането.

4. Това принуди представителите на такива самоорганизирали се училища да се обединят първо в Асоциация на българските училища в САЩ през 2006 г. и година по-късно да се създаде АБУЧ – Асоциация на българските училища в чужбина, която обедини тези неправителствени организации с училища към тях, а също и някои от училищата към дипломатическите мисии. Всички те бяха нефинансирани от държавата.

5. Само година след създаването на АБУЧ, благодарение на усилията и труда ѝ по цяла свят и след Първата кръгла маса на АБУЧ в Българския парламент, под патронажа на тогавашния председател на Народното събрание – г-н Георги Пирински през 2008 г., стана ясно, че дистанцирането на държавата от грижата за образованието на българските граждани на училищна възраст в чужбина е неконституционно. В този момент вече беше изградена инфраструктура от неправителствени организации с училища по света, дело на българите в чужбина, които оцеляваха и се разрастваха без държавна подкрепа в продължение на десетилетия (някои в продължение на 18 години, от 1991 г. до 2009 г.).

6. Именно АБУЧ принуди да се направи първата крачка и през 2009 г. да се създаде за първи път след промените Националната програмата „Роден език и култура зад граница” (РЕКГ), която финансира частично на програмен принцип 53 български училища в чужбина със сумата от 5 милиона лева. На следващата година, въпреки увеличения брой български училища – 108, средствата бяха намалени на 2 400 000.

7. На третата конференция на АБУЧ в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” през 2010 г. тогавашният министър на образованието – г-н Сергей Игнатов заяви, че закриването на държавните български училища в чужбина през 1991 г. е било грешка.

8. През април 2011 г. (след конференцията в Мадрид на АБУЧ и българските училища в Испания, и след срещи в Дъблин и Лондон) по инициатива на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго се реализира Първият форум на АБУЧ и българските училища в САЩ. Присъстваха г-н Георги Пирински като представител на Парламента и министърът на образованието – г-н Сергей Игнатов. Стана ясно, че съфинансирането на БУЧ се нуждае от сигурна и постоянна политика, която да гарантира стабилно развитие. Министър Игнатов пое ангажимент да се въведе Постановление на Министерския съвет и това се случи на 8.12.2011 г. Българските училища в чужбина станаха част от образователната система на България и започна бюджетно съфинансиране с излизането на ПМС № 334.

9. Благодарение на стабилната подкрепа от страна на българската държава – училищната мрежа по света се разрасна на 6 континента и днес над 400 училища се подкрепят чрез два финансови инструмента – Националната програма РЕКГ и ПМС № 90.

10. Заслуга на АБУЧ е и фактът, че, благодарение на активното настояване на асоциацията години наред пред Министерство на образованието, в крайна сметка бе създадена и дирекция ОБГУМ в МОН, която да подпомага дейността на БУЧ.

Пълна информация може да се намери на линк към сайта на АБУЧ, на който подробно е описана дейността на Асоциацията в първите 10 години от създаването ѝ:

https://abgschool.org/index.php?route=extension/news/news&news_id=331

АБУЧ навлезе в 14-тата година от съществуването си и заслугите ѝ растат. Сред най-важните са:

1. От името на АБУЧ през март 2017 г. бе подадена Петицията за оценяване на знанията по всички официални езици, включително и български, в края на средното образование в страните-членки на ЕС. Петицията бе разгледана в Страсбург и през май 2019 г. бяха отправени препоръки този въпрос, да се преразгледа и придвижи чрез двустранни преговори. АБУЧ ще продължава да следи и да настоява да бъдат реализирани препоръките и постигнатото чрез Петицията на АБУЧ. Този въпрос да не остава на заден план, за да се осъществи и в Европа постигнатото вече в САЩ.

2. В САЩ бе постигнато признание за българския език в редица щати чрез програмата Seal of Biliteracy , чрез която българските ученици ползват предимства при кандидатстване в колежи и университети. Идеята е отново на АБУЧ и членовете ни в САЩ, на първо място на тогавашния директор на училище „Джон Атанасов”– г-жа Бояна Иванова. Съвместно с помощта на генералния консул г-н Иван Анчев и МОН, се утвърди изпитващата институция за издаване на необходим сертификат за владеене на ниво на български език да е българска институция – ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”.

Това са някои основни аргументи за всички онези, които се опитват да се противопоставят на образователната политиката на България спрямо БУЧ по света. Политика, която АБУЧ, в дух на партньорство и в диалог с МОН, защитава повече от 14 г. И който се усъмни в цитираните аргументи, нека препрочете собствената си конституция и работи за спазването й, независимо дали е от позицията си на обикновен гражданин или на държавен служител.

А, ако ще се говори за пари – вярно е, че за 10 години държавата е отпуснала за образование на подрастващите в чужбина 100 000 000 лева и те не са отишли напразно. Напротив. Всички се убедиха точно в днешните времена, че доброто бъдеще е свързано най-вече с образованието на младите и че за този ресор парите винаги са малко.

И нещо още по-важно. Ужасяващата статистика за демографската криза у нас доказва, че съхранението на българския език у българските граждани (и у нас, и по света) е въпрос, свързан с националната ни сигурност. Езикът е един от основните символи на държавата. Загубата на езика е загуба на български граждани, което води до загуба на българската държава.

Но, на фона на даденото като съфинансиране, напомняме, че всяка година българите в чужбина връщат в България 5 милиарда лева и подкрепят както близките си, така и бюджета на страната ни.

Съпоставката на числата е лесна и се вижда в чия полза клони.

 

Управителен съвет на АБУЧ

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.