Home » Авторски страници, политика

П. Стаматов пред “Фокус”: Дистанционно гласуване с контролен код ще повиши избирателната активност на българите зад граница

2021.03.04 Няма коментари
Spread the love

Интервю на Петър Стаматов, основател на българския медиен портал в САЩ Eurochicago, за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус с водещ Росица Ангелова.

Аудиозапис на интервюто:
.

Водещ: Броени дни остават до официалния старт на предизборната кампания за предстоящия парламентарен вот. Как ще гласуват българите в чужбина, част от тях поставиха въпроса за дистанционно явно гласуване. Как може да се случи това и какъв е интересът на българската общност зад граница по принцип към предстоящия вот?

Г-н Стаматов, твърди се, че българите зад граница са поставени в неравностойно положение, в сравнение със съгражданите си в България. Защо?

Петър Стаматов:  Това е факт, тъй като по Конституция правата на българите в България и зад граница са равни, а пък тук, особено в САЩ, вече и във Великобритания, в Австралия има ограничения на местата за гласуване, което прави невъзможно всички да гласуват. Освен това, още една подробност, която удобно се премълчава от партиите, е, че хората зад граница не могат да гласуват с преференциален вот и за независими кандидати. Т.е. не само българите зад граница са поставени в конституционно неравенство, но дори и българските независими депутати не могат да получат гласове от чужбина. Това е голямо неудобство – неудобство е слаба дума. Все повече хора се питат, особено при тази ситуация с Ковид, как може да се говори, че се мисли за избирателите, а да не се прилага дистанционно електронно гласуване. Ако то се приложи, броят на гласувалите зад граница многократно ще се увеличи. Това е едно от нашите желания и затова пледираме дистанционно електронно гласуване, но от нов вид, с контролен код.

Водещ: Каква е разликата с познатото дистанционно електронно гласуване?

Петър Стаматов: Голямата разлика е, че дистанционното явно гласуване е по-простичко, по-евтино е за данъкоплатците, използва се навсякъде, програмата е изпитана в банкирането. Докато дистанционното електронно гласуване от класически тип изисква запазване на пълна тайна на вота. Това усложнява системата и съответно я подлага на опасност от хакери. Колкото по-проста е една система, толкова по-безопасна е тя и по-лесна за прилагане. Именно това предлага дистанционното електронно гласуване с явен вот. Той реално не е явен, а с контролен код. След като избирателят гласува, получава контролен код, с който проследява къде отива гласът му. Това пресича изборните измами, за които много се говори.

Водещ: По този начин не се ли нарушава правото на тайната на вота?

Петър Стаматов: Да, нарушава се, но в много малка степен, тъй като вотът може да стане явен, ако има изтичане на информация от Централната избирателна комисия, което е малко вероятно. Така че този вот малко нарушава тайната на вота, но пък повишава многократно сигурността чрез контрола на гражданите, който те могат да упражняват. Това дори ще повиши доверието в изборната система, връща се доверието между хората и това е една от най-положителните черти. Разбира се, за това трябва и промяна в избирателния закон. Ние се обърнахме към партиите, за да ги попитаме дали са съгласни на такава промяна.

Водещ: Подкрепят ли ви?

Петър Стаматов: Подкрепиха ни две извънпарламентарни партии.

Водещ: За изборите на 4 април възможно ли е да се приложи гласуването, което предлагате?

Петър Стаматов: Вече няма как, но преди 40 дни спокойно можехме да го направим. Дори можеше да стане с труда на български програмисти зад граница, за да не струва нищо на държавата.

Водещ: Това означава ли, че сега се отдръпвате от тази идея?

Петър Стаматов: Не, напротив. Ще подготвим писмо до Конституционния съд. Разбира се, ние нямаме право да го сезираме, но ще се опитаме чрез омбудсмана или президентството. Искаме да отпадне тайната на вота и да ни бъде разрешено да гласуваме с дистанционно електронно гласуване с контролен код. Говорим за тайна на вота, но това е много условно понятие в днешно време, когато на компютъра ни се изписва размерът на бельото, което носим, изписва ни се предпочитаната марка кола и т.н. Това е необходимост, която с времето ще настъпи, аз съм убеден. Засега тя се приема на нож, но след като Конституционният съд си каже мнението, се надяваме нещата да се променят. Както казах и в момента нашите права са нарушени. Дали е по-важно да се запази някаква тайна в ЦИК, да знаят за кой съм гласувал, или е по-важно, че много хора, които са извън големите градове, няма да успеят да гласуват при сегашното положение – няма да могат да пътуват, т.е. нарушава им се много по-важно право – правото на свободен избор, за сметка на тайната на вота, която е много съмнителна в днешно време. Ние тук зад граница реално не сме заплашени от корпоративен вот, тъй като сме много разпръснати. Предлагам първо да го направим експериментално в Северна Америка, в Австралия, там, където са най-разпръснати. Нека да опитаме, опитът ще покаже правотата ни.

Водещ: Няколко партии на консултациите, които се проведоха при президента Румен Радев, предложиха за тези избори да бъде въведено гласуване по пощата. Вие имате опит в Америка с този вид гласуване, подкрепяте ли го?

Петър Стаматов: Лично аз преди шест години съм писал до Народното събрание. Внесохме петиция, подписана от около 1000 души, за гласуване по пощата. Разбира се, и тогава не си правех илюзии, но исках да има такъв документ в Народното събрание. Но след последните избори се убедих, че щом в САЩ е възможно да гласуват хора, които по една или друга причина нямат право, то за България такова гласуване по пощата направо е вредно. То ще понижи още повече доверието в избирателната система, което и сега е много ниско. Даже преди няколко месеца, заедно с други българи от САЩ и от Канада, подписахме декларация за отказване от искането. След като имаме възможност да направим дистанционно електронно гласуване, което е с контрол, партиите би трябвало да преосмислят своето виждане и ако не са лицемерни в своите искания по пощата, да подкрепят нашето предложение.

Водещ: Ще има ли достатъчно желаещи да гласуват на 4 април, за да бъде разкрит допустимият брой секции – 35?
Петър Стаматов: За разлика от други години, в момента явно заради протестите през миналата година, много българи са се активирали, събират подписи за гласуване, но самата Ковид обстановка не позволява. Според мен надеждите, че ще има по-висока активност са малко илюзорни. Вероятно ще останем горе-долу на нивото на предишни години. Гласуването зад граница, въпреки че е толкова коментирано, реално не променя нищо в българския вот. Само 0,7% от всички депутати за последните 30 години са избрани с вота от чужбина. Това са няколко депутати от ДПС реално. Тъй че, докато не се въведе дистанционно електронно гласуване, никаква голяма промяна няма да има, особено пък в тази ситуация, в която в някои щати забраняват излизане до магазина – имаше такива случаи, пък камо ли да отиде някой да гласува.

Водещ: Приблизително колко българи участват при избори в Чикаго?

Петър Стаматов: На предишни избори самият аз съм настоявал да се разшири броят на секциите в Чикаго. В началото бяха две секции, към 2000 души гласуваха с опашки, с чакане. Имаше случаи дори на припаднали на опашката. С времето успяхме да наложим изискване да се отварят повече секции. Максималният брой са били пет, надявам се и тази година да бъдат, дори може и шест. Но това може да повиши броя на гласувалите до 4000 човека в Чикаго. Максималният брой в нашия консулски окръг, който е доста голям, е около 6-8 хиляди души, т.е. много малък процент от българите зад граница гласуват. Това е обяснимо, разстоянията при нас са голяма пречка. При пандемия очаквам числото да е по-ниско.

Водещ: Има ли официална статистика за броя на българите в Чикаго?

Петър Стаматов: За съжаление статистика не е правена, дори опити не са правени, независимо от настояванията на много хора, независимо че и сега писахме на президентството. Предложихме при предстоящото преброяване зад граница да се включи въпросът: „Колко време пребивавате зад граница и в коя държава?“ – един елементарен въпрос, който можеше да даде поне някаква минимална представа за броя на българите в различните държави. Данните не само за Америка, но и за всички останали държави са много относителни. Каква политика може да прави държавата зад граница, ако не знае къде се намират българските граждани? Това е жалко, но се надявам на промяна в предстоящите избори и нещата да се обърнат.

Водещ: Защо според вас, г-н Стаматов, интересът на българите в чужбина към гласуването не е особено голям? Защото смятат, че с гласа им нищо не се променя или защото нямат намерение да се връщат в България?

Петър Стаматов: И заради двете неща. Хората зад граница разбират какво са загубили, едва след като напуснат страната. Ако нещата в България се променят, то голяма част от тях ще се върнат. Но въпросът е, че колкото повече време минава, толкова връзките стават по-тънки. Много е трудно, дори да имаш финансови средства, ти самият да си добре, виждайки колко хора са на границата на оживяването, не се чувстваш щастлив. Ние, които сме първото поколение емигранти, няма да забравим България и ще се върнем, дори във вид на урни с прах. Проблемът са нашите внуци най-вече и правнуци, да могат да запазят българското си самосъзнание, да запазят българския език, да запазят нашите традиции. Това е големият проблем. Но какво да очакваме от правителство, което не се грижи за собствения си народ в границите на държавата, та ще мисли за нас? Даже аз препоръчвам – нека правителството насочи усилията си към вас, които сте останали в България, но за това трябва и нашата помощ, да оказваме натиск. Няма правителство в света, което без натиск да си изпълнява обещанията. Дано тези избори донесат някаква промяна.

Източник: Focus-news.net

За още информация по темата вж. ТУК.


Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.