Home » Авторски страници, българи зад граница

Традиции и изкуство в БУ “Джон Атанасов” – Чикаго

2021.01.26 Няма коментари
Spread the love

Януарските празници са зад гърба ни! Прегръщаме новата 2021-ва година с упование и надежда, че започваме едно ново, по-добро начало. Отиде си една тежка година, която беше изпитание за всички хора по света. Но, правейки равносметка, не можем да не бъдем благодарни на месеците, които извървяхме заедно – ученици, учители, родители, редом с ръководството на училище “Джон Атанасов”. Най-важното е, че завършваме срока със здрави деца и учители. Това доказва, че изборът на родителите и ръководството да даде шанс на децата за присъствено обучение е правилен.

Децата имат пълноценен учебен процес, с интерактивни занимания и извънкласни форми на обучение – танци и изкуство. Вълнуващи са тържествата ни, благодарение на усилията на всеки учител. Децата изпълняват песни, стихотворения и фолклорни танци. Липсва ни много публиката на родителите, поради здравословните мерки, но важното е, че всяко дете е и участник, и публика, а всички заедно с нетърпение очакват всяко изпълнение.

Съжаляваме, че нямаме и по-голяма публика на импровизираната ни изложба от рисунки на децата. Остъклените стени на коридорите в училище позволяват на родителите да разгледат картините на децата. Долавя се радостта и ентусиазмът на малките художници, които с вълнение показват творбите на родителите си.

Изучаването на изобразително изкуство в началното училище и в детската градина усъвършенства фината моторика у децата, които започват да пишат много по-уверено. Това подпомага и говорните им умения по български език, чрез обсъждане на темите, средствата, техниката на изпълнение. Резултатите за нас, преподавателите, са вълнуващи, когато наблюдаваме малките палавници от предучилищната група, които от цветните петна до скоро, вече започват да оформят къщи и любими животни. По-големите пък съчетават американските небостъргачи с градините на баба и дядо, с цветята и кокошките в България. Това, което е любимо и често липсва на малчуганите, се появява на белия им лист.

Може да видите любимите им хора и теми и върху платното, защото в арт класовете ни изучаваме всички техники – акварел, пастел, а любим материал за всички деца са акрилните бои, с които може да рисуват в захлас. Единственото разочарование за учениците ни е, че не могат да занесат творбите си веднага в къщи, и молят поне да ги покажат на родителите си. В края на годината всички си получават картините, нарисувани в училище, след като мине традиционната ни годишна изложба.

Обучението по изобразително изкуство преминава през няколко етапа. Първо се запознаваме с изразните средства и техники, преминаваме през природните форми и сезонни промени, а наред с това изучаваме и българските културни традиции. В края на годината сурвачките са част от любимите ни занимания и всяко дете си тръгва с украсеното от него клонче, научавайки нещо повече и за традициите по Коледа. По Великден пък изписваме яйца и изготвяме великденски картички. С по-големите отразяваме моменти от историческото ни минало, както и образи на наши национални герои.

Споделяйки 30-годишния си опит на преподавател по изобразително изкуство в България и в САЩ, мисля, че задължителното изучаване на този предмет подпомага творческото израстване на децата, а и едновременно с това улеснява адаптацията към заобикалящата среда, която за малките деца може да е и травмираща в първоначалния период на емиграция.
Изобразителното изкуство е път към развиване на творческото мислене, с една уговорка, ако родителите не дават шаблонна квалификация на детските творби – кое е хубаво и кое – не. Детската фантазия винаги е хубава!

Иска ми се да споделя една случка от неделното ни училище. Дойде ново дете, което се записа в предучилищната група. В часа по рисуване го попитах какво би искал да нарисуваш. Отговори ми – динозавър и се захвана за работа. Когато ми показа рисунката си, се възхитих на свободната линия и цветовото му решение. Помоли ме за още една рисунка и сигурно щеше да продължи, ако не беше свършил часът. Когато си тръгваше, ми каза: “Ех, днес си прекарах чудесно!”. А момченцето нямаше шест годинки още.

Удовлетвореността от работата прави всеки щастлив, мотивиран и вдъхновен.
А всяко докосване до изобразителното изкуство винаги носи позитивно усещане и енергиен заряд.

.

Кина Бъговска,

художник, преподавател по изобразително изкуство в БУ “Джон Атанасов” – Чикаго

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.