На 8 ноември т.г., в читалище „Гюрга Пинджурова – 1895” в гр. Трън, се състоя форум под надслов „100 години Ньойски договор – национална драма, аспекти и настояще”. В двете сесии на форума, с водещи съответно Ангел Динев и Зденка Тодорова, и Людмила Гюрова, Сашка Иванова и Ташко Минков, бяха изнесени следните доклади:
Първа сесия: проф. д.ист. н. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика при БАН – „Ньойският диктат като вендета: историко-психологическите мотивации на сръбските представители в Парижката мирна конференция през 1919 г.”.; Ангел Динев, директор на Историческия музей в гр. Трън – „Ньойският мирен договор – човешка трагедия за населението на Трънския край”; Георги Радославов, Регионален исторически музей – Перник – „Трънският край след Ньойския договор”; Славимир Генчев, София – „Защо беше неизбежен Ньойският диктат?”; Светлана Дяконова, София – „Малко известни документи от американските архиви за проф. Константин Стефанов”; Елена Дяконова, София – „Участие на акад. Йордан Захариев в протестите срещу Ньойския договор – документи от НА на БАН”; Ботьо Гюров, София – „Историята на Трънско през вековете“; Милена Симова, Държавен архив – Перник – „Документи за историята и дейността на Трънско-знеполското културно просветно и благотворително дружество „Руй“ – София, съхранявани в Държавен архив – Перник“.
Втора сесия: проф. Николай Йосифов, Лесотехнически университет, София – „Трънската гора – източник на биоенергия и поминък”; Зденка Тодорова, Цариброд – „Състоянието на военно-историческото наследство в Западните покрайнини”; Людмила Зидарова, Македонски научен институт, София – „Съборите край границата като форма на общуване сред разделените българи”; Людмила Гюрова, Трън – „Езикови паралели от двете страни на границата”; Ваня Стоилова, Клуб „Приятели на Алеко” – „100 години Ньойски договор и отражението му за организирания туризъм в България“; Коста Вътков, София – „Западните покрайнини и западните краища на България през обектива на Коста Вътков”; Руслан Зарев, председател на Трънското туристическо дружество – „Туристически перспективи в Трънския край. Съвременни взаимоотношения от двете страни на границата”.
След последвалите дискусии по представените доклади организаторите и участниците във форума приеха декларация.
–––––––––––––––––––––––––
Повече за форума в гр. Трън – в материала на Сергей Иванов:
100 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР: ТРЪН СИ СПОМНЯ ЗА СПОЛЕТЯЛАТА ГО КАТАСТРОФА
Буни Камик
Тази година се навършват 100 години от трагедията Ньой. Преди 100 години в това парижко предградие е подписан катастрофалният за България мирен договор, с който страната ни приключва участието си в Първата световна война. Това е поводът за състоялия се наскоро в гр. Трън възпоменателен форум. Открита бе и изложба на тематични фотографии, предоставени от фонда на Държавен архив – Перник. Организатори на събитието бяха Трънско културно-просветно дружество „Руй”, с подкрепата на Сдружение „Трън”, Сдружение „Трънски глагоръц” и Община Трън.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/01-6-580x701.jpg)
На 27.11.1919 г. в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен (Neuilly-sur-Seine ) България подписва мирен договор с Антантата, военния съюз на държавите победителки в Първата световна война (САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония), както и с техните съюзници, между които са съседните нам държави, с изключение на Турция. На снимката се виждат положените подписи на цар Борис III, министър-председателя Стамболийски и министъра на външните работи Михаил Маджаров.
На страната ни са наложени непосилни репарации: 2,25 милиарда златни франка, хиляди глави добитък, 50 000 тона въглища. Отнети са й обширни територии. Последствията от договора историците наричат втора национална катастрофа.
Силно засегнат е Трънският край. По силата на договора 278 кв. км, или около една трета от територията на тогавашната Трънска околия, са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци.
На форума в Трън доклад на тема „Ньойският диктат като вендета: историко-психологическите мотивации на сръбските представители в Парижката мирна конференция през 1919 г.“ представи проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН. Той поясни, че безпардонните претенции на Сърбия и особено на сръбския генералитет към победена България са де факто реванш за загубата на сърбите в Сръбско-българската война от 1885 г. Сръбската делегация настоява да се изчака и договорът да се подпише точно на 27 ноември, датата на която българската армия по онова време чества победата си в Сръбско-българската война.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/Светослав-580x329.jpg)
Ангел Динев, директор на Историческия музей в Трън, разказа за неволите на местното население след преместването на границата. Тя и до днес разделя на две трънските села Врабча, Банкя, Петачинци и Стрезимировци, като на места минава през дворове на къщи. Прекъсват се търговско-икономически връзки, съществували в продължение на столетия. В завоюваните земи Кралството на сърби, хървати и словенци провежда политика на сърбизация, включително в останалите там 45 български училища и 22 църкви. Има данни за убити български свещеници. Над 22 000 бежанци от отнетите територии на Трънско се преселват в други части на България, за да избегнат репресии от страна на сръбските власти.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/06-1-580x359.jpg)
Георги Радославов от Регионален исторически музей – Перник обърна внимание на това, че в годините след преместване на границата трънското население, останало в Сърбия, е отцепено от снабдяване с храни и стоки от първа необходимост. Достъпът към и от България е затворен, а поради топографските особености – високи ограждащи планини, доставки от вътрешността на Сърбия, особено през зимата, са били трудно осъществими. Трънчани, останали на територията на България, губят имотите си оттатък новата граница.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/07-580x446.jpg)
Славимир Генчев, Светлана Дяконова и Елена Дяконова докладваха за протестите, инициативите и надеждите на българската общественост през 20-те и 30-те години на миналия век за ревизия на Ньойския договор. Ботьо Гюров пък обърна внимание на етническата близост и историческа свързаност на хората, населяващи пограничните райони на България и Сърбия. Той призова за помирение и приятелство между двата народа, по примера на преодолените вражди между Германия и Франция.
ТВ-водещата Зденка Тодорова, родена и отраснала в Цариброд, разказа за лошото състояние на българските военно-исторически паметници в Западните покрайнини.
Людмила Зидарова от Македонски научен институт в София обясни значението на съборите край границата като форма на общуване между разделените българи. Освен това те са и символ на непримиримостта към ньойската граница.
Ваня Стоилова от Клуб „Приятели на Алеко” припомни, че още в зародиша си туристическото движение у нас е открило Трънско като важна дестинация. Скоро след легендарното свое изкачване на Черни връх, в което участват 300 негови съмишленици, Алеко Константинов се отправя към Погановското ждрело на р. Ерма. То се намира днес на територията на Сърбия. Там той пише: „Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!“
Филологът Людмила Гюрова изтъкна прилики между трънското наречие и говорите в близките до Трънско територии на Сърбия, чак до Пирот и Ниш.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/10-1-580x424.jpg)
Имаше и доклади, посветени на текущото икономическо възстановяване на Трънско – като част от заченатия Нов трънски ренесанс (б. а.). Проф. Николай Йосифов от Лесотехнически университет в София разясни бизнес-възможностите, свързани с оползотворяване на местната дървесина, която сега се извозва в други краища на България. Според него в дърводобива и производството на пелети, целулоза, лигнин и дори захар от отпадъчната дървесина се крие значителен потенциал за икономическото възстановяване на общината. Той даде пример със сходната като географски характеристики община Гюсинг в Австрия. Развивайки упоменатите дейности, населението там просперира. Постигната е и пълна енергийна независимост.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/11-8-580x388.jpg)
Председателят на Трънското туристическо дружество Руслан Зарев направи преглед на шансовете и инициативите в областта на туризма. Планинарството и екотуризмът вече са спечелили на Трънско много нови почитатели. Само за две години са създадени и обновени десетки километри пътеки за преход, както и едно от най-дългите трасета за планинско колоездене в България. Отскоро Ябланишкото ждрело привлича любителите на катеренето. С обновяването на местните манастири се възвръща интересът и към поклонническия туризъм.
Съвместно със сръбски планинарски дружества ежегодно се изкачват върховете Руй и Било – най-високите на територията на общината. Катери се едновременно от България и Сърбия, като на билата се осъществява среща на българските и сръбските групи. Тези върхове също са разделени от българо-сръбската граница, установена в Ньой. Съвместното изкачване на българи и сърби е принос към добросъседството между гражданите на двете страни, живеещи в пограничните общини.
Г-н Зарев изтъкна като гаранция за успех на местния туристически продукт резултата от Трънския референдум, състоял се на 11.06.2017 г. С мнозинство от 93% трънчани отхвърлят проекта за златодобив на дъщерното на „Асарел-Медет“ дружество „Евромакс Сървисиз“ и затвърждават поетия природосъобразен курс на развитие.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/12-1-580x355.jpg)
Милена Симова от Държавен архив – Перник представи „Документи за историята и дейността на Трънско-знеполското културно просветно и благотворително дружество „Руй“ – София, съхранявани в Държавен архив – Перник“, свързани с дейността на дружеството за подкрепа и поддържане на духа на населението в селата, останали в Сърбия след Ньойския договор, като се набират средства за ученици и студенти, и то главно от поробените земи.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/13-1-580x283.jpg)
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/14-580x418.jpg)
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/16-580x358.jpg)
Първият подписал договора от българска страна е министър-председателят Александър Стамболийски. Според някои предания, той веднага счупва писалката, с която го парафира. През 1922 г., по време на неговото управление се провежда референдум, с който е решено, че виновниците за националните катастрофи трябва да бъдат съдени. В последствие много от тях получават ефективни присъди.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/20-580x457.jpg)
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/21-533x800.jpg)
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/22-3-580x478.jpg)
Само на няколко километра от границата със Сърбия, през 30-те години на ХХ век започва строителството на камбанария, висока над 25 м. Идеята е била камбанният звън да известява на българите от сръбската страна на границата, че не са забравени. След 9.09.1944 г. кулата е преобразувана в партизански паметник-костница.
Поради окаяното му състояние и липса на грижи от страна на държавата, местни сдружения са се заели с неговата реконструкция. По време на форума бе положен венец и бе обявено, че Министерството на отбраната отпуска за възстановяването на монумента 5000 лв.
През 1925 г. Дружеството на бежанците от Трънско насрочва събор-протест в граничното трънско село Стрезимировци, разполовено от ньойската граница.
В деня на форума участниците присъстваха и на събитие, свързано с възраждането на Трънско. Раздаден бе курбан по случай храмовия празник на древния манастир „Св. Архангел Михаил“. Той се намира на около 3 км от гр. Трън, по посока Ждрелото на р. Ерма. Църквата отвън – а до голяма степен и отвътре, е възстановена. Смята се, че манастирът е основан в периода 1380-1400 г. по време на Второто българско царство.
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/27-580x334.jpg)
![](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/11/28-580x332.jpg)
.
Сергей Иванов