– Аз само за един печат, за детето! – с умолителна усмивка отвръща майката.
– И ние само за нещо! Ще чакаш на опашката! – изкряква старица, изключително подходяща за прототип на баба Яга.
– Нямат никакво възпитание! – изпъшква като парен локомотив дебел, плешив старик, заел половината пейка в коридора до вратата.
– Но аз не влизам за преглед! – опитва да се оправдае майката, а в това време бебето заплаква.
– Не влизаш, ама времето на доктора отнемаш! Те не могат да пишат на компютър, нито докторът, нито сестрата, и сега има два часа да се бавят с твоите документи! – включва се суха като коричка хляб бабка отстрани.

Но блусът е бавен, маестрото – стар.
И всички мълчания – наши.
Най-тъжен спектакъл в най-тъжния бар.
С най-тъжната чаша.

През 1963 г. проф. Мъри Гел-Ман (1929-2019) – „човекът с пет мозъка“* – открива нови свойства на елементарните частици – „странност“ и „чаровност“. Той е откривател на най-малките частици на материята – нарича ги „кварки“ от една фраза в „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс: „Три кварка за мистър Марк“. Мъри Гел-Ман получава Нобелова награда за физика през 1969 г. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, Гел-Ман изнася лекцията „Плектика: наука за простотата и сложността“ (Plectics: The study of simplicity and complexity), публикувана в Europhysics News, 2002.
Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex – „много сплетено“ (много сложно).

Моля Ви и за още нещо. Ако се случи нещо с мен, защитете семейството ми. Бойци са ми те. Те плащаха цената на моите битки. Докато аз обикалям страната, правя комитети на “БОЕЦ”, дигаме протести и се боря с вятърни мелници, Мариелка се грижи за децата и те за нея. Сами са и никога не се оплакаха или огънаха. Тя е ценната, тя е всичкото ми.
Дадох ти дума, Мариелка! Дума за живот.