Home » Авторски страници, българи зад граница

За джендъризма, комунизма, либерализма и мързела човешки

2019.10.17 Няма коментари

„Не ме гледайте, аз съм жена. Аз съм гола жена!”. Но всъщност това беше мъж с мустаци.“

От „Златният телец” на Илф и Петров

Илюстрация: radioveselina.bg

Земята е дебела и светът е шарен. Винаги е имало и ще има огромно разнообразие в човешките представи за себе си. Ще има хора паяци и хора пеперуди, ще има педофили и серийни убийци, ще има комсомолски секретари и честни трудежиници, хомосексуалисти и семейни двойки с много деца. Многообразието на човешкия дух е безгранично, за разлика от биологията на човешкото тяло. В непреставащият процес на еволюция централната ни нервна система играе основна роля, докато тялото ни почти не се променя през вековете. Тялото на питекантропа се различава много малко от нашето, но мозъците ни имат огромни различия, както по структура, така и по функция. В това последното всеки сам може да се убеди, като сравни съвременната човешка култура с тази на питекантропа.

Процесите на човешката еволюция са изключително активни, макар и не видими за повърхностния наблюдател. Това са предимно еволюционни промени на духа. Естественият подбор в случая с човека може да се нарече изкуствен, защото ние, хората, играем основна роля в него.

Ние и само ние си избираме лидерите. Ние даваме път на престъпниците, идиотите, подлеците и предателите. Съвсем закономерно и предсказуемо го правим. Правим го, защото не ни се занимава нито с едните, нито с другите, нито с третите. Страх ни е и ни мързи. Така и ние биваме селектирани от онези другите, които са селектирани от нас. Който иска спокойно да си живурка, има за началник престъпник. Който не иска, живее кратък, но славен живот и става пример за другите. Левски е светъл пример за това, че ако не си съгласен да си роб, то накрая ще те обесят и няма да оставиш деца. Е, може да си „вечно жив“ в паметта на оцелелите страхливци, но на тях – страхливците, такава преспектива хич не им се нрави. Ние – страхливците, предпочитаме да изчезнем безследно, но да се размножаваме и да си хапваме, колкото се може по-дълго време. И така става на практика. Ние се размножаваме и оставяме поколение, докато „непослушните“ в повечето случаи – не.

Какво да се прави – естествен отбор. Или изкуствен. Както Ви харесва.

Тези от нас, които днес са шокирани от модерната икономическа, сексуална, финасова и други политики, ще направим едно голямо Нищо. Ще си поговорим за мигранти, мутри, джендъри и разни други странни и непривични нам неща, и ще си легнем до жените след една приятна безмислена вечер, с пуканките на дивана пред телевизора. Ние сме продукт на хилядолетна селекция на послушковци. Ние сме селектирани именно за това, че никога и нищо не правим.

Единици са тези, които непрекъснато мислят, и те в повечето случаи мислят само каква нова беля да направят, или, както се казваше баба ми Велика: “Имат въгарец в задника”. Едни ги кара на непрекъснато присвояване, други към разврат, някои към убийства. Социалното признание също е страхотен магнит за тези психопати. Под психопати имам предвид, че тяхното виждане на света се отличава много от общоприетата норма или от нас – послушковците. На нас ни е достатъчно да имаме малко, но да не правим нищо – онези искат все повече и повече, и не могат да спят от толкова много искане.

Сега са решили изглежда, че ние им идваме в повече. Искат да ни намалят, ама какво да направят, като ние не искаме да се самоизколваме. Войната има едно важно последствие. Избива тези, които са съгласни да убиват. Помните ли Библията? “Който вади нож, от нож умира.” Вярно е. В месомелачката на войните оцеляват не тези, които са най-смели, а тези, които са най-предпазливи. Смелите те после ги помнят вечно и това успокоява донякъде безпокойството им, по повод на собствената им предпазливост.

Та, успокойте се. Третата световна няма да се проточи много. Няма мераклии да забиват щикове в гърдите на други такива мераклии. Има психопати, които без да им мигне окото могат да убият милиарди хора, но проблемът им е, че те искат да останат живи след това, така че с атомна бомба не става номерът.

Виж, политиката на сексуално възпитание и виртуалната социализация може да свършат тази работа по-безопасно. Едно две поколения и ще сме с някой и друг милиард по-малко. Красота! Междувременно там, където има ищах да се колят, никой не им пречи. Даже по всякакви начини им се помага. Ако в медицината се влагаха толкова човешки усилия, колкото във войната, досега продължителността на живота да е надминала тази в Стария завет. Но не би. Тези с въгареца нямат интерес от това. Може би само за тях си. Само за ВИП групата. За нас – спинче, еболка, затлъстяване, туй-онуй.

И тъй като послуяковците обичаме хепиенд, ще Ви кажа:

Надежда има!

Довечера няма да гледам телевизия и ще прочета една книжка вместо това. Ха да видим как ще стане! Утре ще докладвам за резултата. Или не.

А Вие какво си помислихте, хитреци такива? Знам, знам. Казахте си: “Ей сега той ще предложи да стане поредният Левски, а ние ще го пазим вечно жив в паметта си после.”

Не сте познали. Всеки сам за себе си решава дали ще мисли с мозъка си, или ще позволява други да мислят вместо него за по-лесно.

“Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.”

Успех!

 

Д-р Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.