Home » Авторски страници, българи зад граница

24 май в Българското училище във Виена

2019.05.28 Няма коментари

Пред паметника на св. св. Кирил и Методий във Виена, 24 май 2019 г.

Един 24- ти май – поредният от 27-годишната история на Българското училище във Виена.
Един 24-ти май – най-хубавият празник на Българските училища в чужбина, които гордо разнасят възрожденския му дух по света.
Един 24-ти май – празник на Българското училище, на родната просвета и култура!

Учителите в Българското училище във Виена

Защо един!?

Защото всяка година 24-ти май идва с приказното вълшебство на детското очарование, вълнуващо и непоправимо искрено, изпълващо сърцата ни с радост и гордост, с тъга и надежда.

Защото 24-ти май е ден на учителя, на този, който тихо, скромно и с ентусиазъм дарява знание и култура на нашите деца, на бъдещето на България. Учителите, които в този ден се вълнуваме заедно с нашите ученици, гордеем се с техните успехи и тъжим, когато се разделяме с вече порасналите ни ученици.

Всеки 24-ти май за мен е единствен и неповторим – пъстър, шумен, наситен с много емоции. Но винаги, когато уморена се прибирам у дома, отрупана с букетите цветя, нося в сърцето си обичта, с която са ме дарили моите ученици! Щастие, което ме спохожда вече 27 години!

И така, изпълнена с нова енергия, вяра и надежда, поглеждам към следващия 24-ти май!

А 24-ти май в тази 2019 година Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена отпразнува традиционно с голяма празнична програма, озаглавена „С БУКВИТЕ ОТИВАМЕ ДАЛЕЧЕ, С БУКВИТЕ СЕ УЧИМ И РАСТЕМ“ .

Празнувахме и природата празнуваше с нас. Не остана и следа от дъжда, облаците и ниските температури. Слънчевите лъчи огряха още в ранни зори на 24-ти небето над Виена и ни вдъхна увереност, че и празникът на нашето училище ще бъде триумф на знанието, младостта и родолюбието.

Един след друг първи в празната зала на БКИ „Дом Витгенщай“ започнаха да пристигат учителите и настоятелите – натоварени с торби, пълни с материали за украса, носии, театрални костюми и още какво ли не. И изведнъж празната зала и безцветните стени на дома оживяваха с цветовете на българския трикольор, с прекрасните букви на глаголицата, с картините на малките ни талантливи художници от клуб „Художник“. И навсякъде балони, балони, балони – с невероятно умение и артистичност г-жа Екатерина Козарова украси залите и стотиците балони придадоха особена цветна нотка на празника ни.

Рисунки и базар

Бързо заемаха мястото си по широката и дълга маса и предметите, изработени от децата от клуб „Традиции“. Специално място зае и най-новото издание на ученическото ни списание „Патиланци“, привличащо вниманието с голямата жълта рисунка на Карли от Предучилищната ни група. На централно място поставяме масата за дарения, които тази година, заедно с печалбата от продажбата на предметите от базара и списанието, ще бъдат дарени на Фондация „Деца с проблеми в развитието“ в България.

Започват да идват и учениците със своите родители и близки, приятели на училището, българи. И залата се изпълва с шум, настроение и суматоха. И цветя, цветя, цветя.

Цветя пред паметника на Светите братя

По традиция поднасяме своя букет цветя пред паметника на Светите братя в двора на БКИ „Дом Витгенщайн“ и бързо се връщаме в залата, за да започнем навреме. Защото програмата ни е дълга и богата – започваме с химна „Върви, народе, възродени“, в изпълнение на момичетата от 9-ти клас, следват традиционните поздравления и вълнуващата раздяла с Випуск ‘2019. Малчуганите от детската ни градина „Мечо Пух“ и децата от предучилищната група „Моливко“ изпращат нашите дванайсетокласнички с букети цветя и бонбони, а аз им поднасям дипломите и с треперещ глас им пожелавам „На добър час!“.

Изпълнение на първокласниците

Време е и за песента „Първи клас“, която ни напомня, че есента ни чака новият Буквар. На сцената излиза Стефан от 4-ти клас, който предава щафетата на бъдещите първолаци, като дарява нова раничка и дебела книга на малкото си братче Самуил от предучилищната група.

“Шарено чорапче”

Не остава време за сълзи, защото залата се изпълва със заразяващите звуци на „Шопското хорце“ и малките танцьори от „Шарено чорапче“, които завладяват сцената със своите бързи ритмични стъпки. Малко по-късно ще излязат отново, заедно с по-големите си съученици, и в пъргава „Въртележка“ ще изправят публиката на крака.

“Шарено чорапче”

Празничната ни програма продължава с много стихове, песни и музикални изпълнения. Публиката слуша в захлас Вазовото стихотворение „Българският език“, в изпълнение на Михаил от 5-ти клас, и особено вълнуващото изпълнение на цигулка на 6-годишния Константин, акомпаниран от своята баба, известната пианистка Виолета Попова. Даряваме ги заслужено с буйни аплодисменти.

Хриси, танц

В деня на българската просвета и култура наши специални гости са децата от Детския танцов състав към сдружение „Български ритми“ – Виена, с художествен ръководител Диана Стоева, които с професионално умение, покоряващи усмивки и темпо взривиха публиката.

Момент от началото на театралното представление

След кратка почивка идва време за очакваната с нетърпение театрална постановка „СТРАШНИ СМЕШКИ, СМЕШНИ СТРАШКИ ЗА ГЕРОИ С ОПАШКИ” от Недялко Йорданов, постановка на Лина Гладийска и Таня Александрова. Залата потъва в мрак и завесата се вдига.

В следващите минути невероятните ни артисти ще завладеят вниманието на публиката – настъпилата тишина само след секунди се изпълва с весел смях и децата се вживяват в приключенията на зайчето Стоянчо и неговия приятел – вълка Коста, Лили – късата поличка и тримата глигани-хулигани.

Палави звезди

Ето някои отзиви:

Стефан, Жени, Самуил и Георги:

Беше страхотно, адреналин в небето и очакваме септември и новия сезон!
Благодарим, Лина и Таня, за уникалното преживяване! Цялото ни семейство се забавлява неимоверно!

Малките артисти Мишо, Лили и Стефан

Деница Михова (майка на Лили):

Огромно благодаря и на Вас (г-жа Гладийска) за вчерашното представление! На мен то много ми хареса, но още по-важно ми е, че дъщеря ми се чувства щастлива и доволна от крайния резултат и усещането, което е изживяла на сцената.

Мишо и Хриси

Силвия и Стефан:

И при нас вълнението продължава, благодарим на Лина и всички замесени за страхотното преживяване!
…благодарим за театралното приключение!

Стефи

Лина Гладийска-Георгиева:

Здравейте, малки, чудесни артисти!
Поздравления още веднъж за вчерашното представление!
Благодаря ви, че изиграхте ролите си с вдъхновение и точност, и спечелихте вниманието и овациите на публиката!
Благодаря на родителите за всеотдайната подкрепа, без която творческият процес и прекрасният резултат нямаше да бъдат възможни!
Да изпълним обещаното пред публиката вчера: “Това е антрактът, не краят!”

Накрая всички ни очакваше богата трапеза, отрупана с много вкусни неща, приготвени от майсторските ръце на нашите майки и баби.

Да, 24-ти май е най-светлият, обичан и съкровен български празник.

Така да е още дълги години напред…

Изпълнение на ученици на 2-ри, 3-ти и 4 клас

След празника учителите от Българското училище във Виена споделят:

Д-р Ирина Ботева-Владикова:

Да празнуваш своята писменост и култура е най-силният израз на богатата духовност и достойнство на българския народ.

Анета Геранлиева:

24 май за мен е не само празник на буквите. Чувствата, които изпитвам, са смесени. Радост от свършената работа и малко тъга от раздялата със следващия випуск. Ден за равносметка, ден за бъдещи планове. Буквите – това сме ние, хората. Буквата е равна на човек! Когато се подписваш, дори и нечетливо, дори само с една буква. Тя оставя отпечатък върху листа и се превръща в теб. Тя е твоята ВОЛЯ. Буквата е твоята ДУМА и гарантира, че ти държиш на нея. Буквата е силна, колкото твоята ЧЕСТНОСТ. Вярна, колкото твоята ВЯРНОСТ. Обвързва те толкова здраво, колкото здрав си ти. Докато държиш на думите си, буквата е равна на теб. Ако измениш на думите си, ти вече не си равен на себе си.
В този тържествен за нас ден пожелавам на всички да имаме силата да сме равни на своите букви и да сме достойни за тях!

Красимира Шарф:

Залата на „Дом Витгенщайн“ се оказа малка, за да побере децата, родителите и гостите на най-светлия български празник. С много усмивки, ведро настроение, песни, танци, театрална постановка децата и учителите от училището показаха, че 24-ти май е и ще си остане завинаги в сърцата на всички българи, където и да се намират по света.

Таня Александрова:

Българо-австрийско училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Виена е уникално място най-вече с духа, който цари в него! С апостолска всеотдайност учителите откриват пътя към знанията, дават възможност за изява на талантите на всички свои възпитаници.
В Деня на българската просвета и култура, и на славянската писменост отново сведохме глави пред святото дело на братята Кирил и Методий. Това е денят, в който по-емоционално усетихме себе си като неделима част от световната цивилизация.
В този ден всички заедно: ученици, родители, учители и гости, пяхме Химна на Кирил и Методий, защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.

Симона Захариева:

Да имаме наша азбука е богатство! Неописуемо е чувството да си част от първите стъпки на малките деца, желаещи да научат майчиния си език далеч от родината. Толкова е хубаво да видиш техните усмивки на сцената, гордостта, която изпитват техните родители. Радвам се, че избрах да бъда учител! Обичам 24-ти май, той събира българската общност, звучи химнът на Кирил и Методий, аромат на цветя се носи в залата. Песни, танци, усмивки и сълзи… Всичко това е за мен 24-ти май!

Жени Делчева:

Този Ден на славянската азбука беше като никой друг! За пръв път празнувах “от другата страна” и беше емоция и адреналин. Благодаря, колеги, деца и родители, че го направихте незабравим!

Д-р Ирина Владикова с Маргарет и Алекс от 9-ти клас

Тодор Тодоров:

Боже, колко е красиво всичко! Скъпи колеги, за Вас:

РЪКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Харалампи Харалампиев

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
Догаряли са твоите зеници –
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.

 

БУ “Св. св. Кирил и Методий” – Виена

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.