Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Anadromous на Людмила Калоянова с премиера на “Аполония ‘2018”

2018.09.08 Един коментар
Spread the love

Наш автор, член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, чието седалище е в Чикаго, с премиера на “Аполония ‘2018”

Авторката Людмила Калоянова на представянето на Anadromous в Созопол

Людмила Калоянова, която от дълги години живее и работи в Питсбърг, Пенсилвания, представи с голям успех поетичната си книга Anadromous (изд. “Захари Стоянов”, 2017) по време на празниците на изкуствата Аполония ‘2018 в Созопол. На събитието се стекоха много граждани на Созопол, почитатели на поезията и почетни гости, сред които Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация “Аполония”, Божана Апостолова от издателска къща “Жанет 45” и Румен Леонидов, поет и издател. В представянето на книгата участва Снежана Галчева, председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго, която също беше в Созопол.

Премиерата се състоя в сградата на Художествената галерия и предизвика радост и ентусиазъм сред публиката, която аплодира топло авторката. Ентусиазмът беше предизвикан и от факта, че в 34-годишната история на фестивала за първи път бе представен автор, роден в Созопол.

„Anadromous е книга за завръщането, както и опит за самоопределение, балансиращ на границата между прошката и изкуплението“ – обобщи Калоянова. Авторката сподели мисли, свързани със значението на поезията и духовното, както и способността им да заличават физическите разстояния.

 

ЕМИГРАНТСКИ СТИХ

Людмила Калоянова

В този живот на абсурда
и нелепите грешки,
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина и
кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение.

Вината си я носим и без плеядата джуджета,
готови да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си, ако обичате,
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие!
Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.

И пак ще стигнем свойто изкупление.

Снежана Галчева и Людмила Калоянова

И накрая, нека припомним значението на anadromous (sea-run) fish that migrate from freshwater to the ocean and then back to freshwater to spawn /(морски) риби, които мигрират от сладководни води в океана и след това се връщат в сладководните води/.

.

One Comment »

  • Росица Копукова said:

    Много силно стихотворение за емигрантската болка, но човек има една родина , в какъвто и да е режим и аз особено ценя родолюбците.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.