Home » Авторски страници, българи зад граница

Право на отговор. Добри Карабонев за храма “Св. Иван Рилски”

2018.09.23 Няма коментари
Spread the love

Тази публикация съдържа материал, изпратен на редакционния имейл от Добри Карабонев, бивш дългогодишен църковен настоятел на храма “Св. Иван Рилски Чудотворец” в Чикаго, във връзка със статия на председателя на църковното настоятелство на “Св. Иван Рилски” Георги Флеминг, публикувана в нашето издание (вж. тук, тук и тук), в която се споменава и г-н Карабонев. Нашето издание дава право на отговор на Добри Карабонев.

Еврочикаго изразява съжаление, че тази тема, за храма “Св. Иван Рилски Чудотворец” в Чикаго, се разбира най-вече като поле за лична саморазправа. Църквата може да бъде изгубена за българската общност в Чикаго, банката може да продаде нейната красива, голяма сграда – и това е причината, поради която нашето издание (в три отделни части) публикува споменатата по-горе статия, която бе придружена от доста факсимилета от документи. Защото темата е важна, а не защото някой си прави илюзията, че тия страсти и лични вражди, които толкова години се случват около този храм, ще престанат, дори ако самият храм бъде изгубен. Нито защото редакционният екип на едно издание, което се прави на доброволни начала, иска да си губи времето, за да дава трибуна на всякакви противопоставяния и омрази. 

Рискът за това храмът да бъде изгубен за българската общност в Чикаго съществува от доста време. И всеки, който е бил свързан с този храм, още повече, ако от него е зависело състоянието на тази църква, би трябвало да разбира и признава, че ако тя бъде изгубена за българската общност в Чикаго, това е и негова отговорност.

Разбира се, ако се смята засегнат по отношение на своята роля за състоянието на този храм, той има право да опровергае твърденията, написани по негов адрес, ако може и документално да ги опровергае. Но най-важното е, че храмът може да бъде изгубен, че съществува голям финансов проблем и сградата може да бъде продадена, а не тия яростни лични вражди и опити всеки да се изкара от бял по-бял, а другия – от черен по-черен. 

Изглежда, че църквата “Св. Иван Рилски” в Чикаго е била важна по различен начин за хората, които са били или и са свързани с нея, и е станала ожесточено поле за противопоставяне на различни желания и стремежи. Дали, за някои, да останат в нея на всяка цена, наистина на всяка, въпреки лишението от сан; за други – да създадат в нея най-вече една малка България, която е нужна за емигрантите; за трети – да спечелят нещо, да се облагодетелстват от нея; за четвърти – да бъде най-вече духовно средище за свети служби, най-вече храм. Има наистина много нередности, които са се случили през годините и за които замесените в тях не показват, че се чувстват отговорни. А това лошо, рисково финансово състояние на храма, заедно с натрупаните отношения на омрази, неразбирателства и противопоставяне, които са заменили и вярата, и смирението, и прошката, и човешката и религиозна култура, са на път да извадят тази църква от настоящето и да я пратят в историята на българската общност в Чикаго. И няма да има вече такова средище – нито духовно, нито културно, нито родолюбиво, никакво. Ще останат само лошите чувства и отношения между сънародници, които да ги преследват, докато си живи.

За да се стигне до такова финансово състояние на църквата, както и до такива отношения между хората, свързани с нея, значи Христос не е бил между тях и вярата им на православни християни е останала на заден план. Защото никой Божи храм не може да просъществува нито без свещеник, който да служи в него, да извършва сакрални действия, за които е ръкоположен; нито без миряни, които, носейки Христос в сърцето си, да влизат и да участват в светите служби и в живота на съответната енория. И да са способни – и свещеник, и настоятели, и миряни – да правят някакви свои лични жертви – жертви откъм самолюбие; откъм това, че някой за нещо не ги оценил; откъм свои лични средства и време, дадени за благосъстоянието на храма, а не взети; откъм желание да решават някакви свои лични стремежи и проблеми; откъм амбиции да се чувстват важни и значими; откъм способност да си дадат сметка в какво лично те са сгрешили, а не в какво е сгрешил някой друг. Ако това го няма, рано или късно остава не храмът и не енорията, а само една сграда и нейната материална стойност, която може да се даде за продан.

Текстът на Добри Карабонев може да се прочете по-долу. Публикуваме го без съкращения, само с правописни корекции. Текстовете под снимките са редакционни.

————————————————————————————————————————

ПРАВО НА ОТГОВОР, НА ЛЪЖИТЕ В РАСО
И НА ЕДИН СТРАННО ЗАИНТЕРЕСОВАН „ДОКТОР“

Пред вратите на храма “Св. Иван Рилски”, 5 юли 2009 г.

Пред читателите на уважаваната от мен електронна медия „ЕВРОЧИКАГО“ и нейния собственик, тези дни се появи обстойно “разследване”, активно проведено от изпълняващия длъжността свещеник Димитре Ангелов и удобно назначения от него Джордж Флеминг, за президент на църквата. Това увлекателно разследване е подписано от Флеминг. Но не е писано от него. Това може да заблуди читателите, но не и мен, и тези, които го познават. Абзаците, в които дословно се цитират пасажи от Библията, не са присъщи за автора. Допреди няколко месеца „доктор“ Флеминг не знаеше от коя страна се пали свещичката. Днес е президент на българския православен храм “Св. Иван Рилски”. Не ми се ще да бъда груб с него, но, когато те нападат, трябва да се браниш.

Пред храма “Св. Иван Рилски”, днес.

Кой е „доктор“ Флеминг

Като върна близките пет-шест, а може би и повече години, пред мен изплува образът на един приятен, строен мъж, появявайки се след литургиите в салоните на църквата, с дългите си лодени, неизменната вратовръзка и широка усмивка. Никога през тези години не се случи да се заговорим с него. След години щях да си дам отговора. Просто не съм му трябвал. Трябвали са му много по-старите хора, с болежките. И той ги е намирал в църквата. Как ги е лекувал, написаха в “Чикаго Трибюн“. Нашите вестници замълчаха от неудобство. В телевизионното интервю на Светлозар Момчилов преди година, на зададения въпрос по тази тема, „докторът“ казва: „Абе, имаше там някакви хора, които започнаха да ме гонят по етажите…“. Тези хора, обаче, не са били „някакви“, а негови пациенти, пострадали от странното и незаконно лечение, за солидна сума пари. Спасила го е полицията, но го и завела там, където е мястото на лъжелечителите. Тук интелигентните читатели на електронната медия „ЕВРОЧИКАГО“ могат да усетят поразителната прилика на „доктора“, с тази на „свещеник“ Ноцков, когото той така яростно разследва. Единият работи като свещеник с отнети права, другият като „доктор“ с недоказано право. Днес Джордж Флеминг се води криминално проявен. Като такъв, той е срам и позор за българската православна църква. Ще го попитам пред читателите на медията: Колко пъти е положил цветя пред бюст-паметника на Апостола на свободата Васил Левски?

Първа копка за паметника на Васил Левски пред храма “Св. Иван Рилски”

Ще Ви отговоря вместо него, защото знам със сигурност. НИТО ВЕДНЪЖ. Напротив, той, без капка съвест и преклонение към този велик син на България, си присвои положения от българският консул в Чикаго огромен букет от рози, в деня на честване годишнината от рождението. Оправи трикольорните лентички и си го занесе в къщи. Може би като президент на църквата той смята, че Апостола не заслужава тези цветя. Позорно и долно деяние.

Добри Карабонев пред паметника на Васил Левски

Бих добавил още, но ми става неудобно от самия мен. Защото след като изчезна за няколко години от хоризонта, мнимият „доктор“ се появи един ден в храма. Но с онзи наперен мъж, с лодена и вратовръзката, нямаше нищо общо. Адвокатите го бяха смачкали до неузнаваемост. От гореизложеното се вижда защо ДОКТОР е в скоби. Имаме много български лекари в Чикаго. Те са положили изпити и са узаконили своите дипломи в Америка. Ползват се с доверието на българите, уважавани са и търсени като специалисти. Джордж Флеминг не е от тях. Защо… наистина ли е доктор?!?

За свещеник Димитре Ангелов

Няма да споменавам по-натам СВЕЩЕНИК, защото тази дума произлиза от СВЕЩЕН, смирен човек, с образ и харизма на такъв. Димитре я няма. Той мрази всеки, който не знае наизуст молитвата „ОТЧЕ НАШ…“. Следи миряните в храма как се кръстят и молят. “Ти християнин ли си? – задава въпрос пред иконите Димитре на млад мъж с брадичка. – Защото нямаш вид на такъв.” Мъжът напуска вбесен храма. Много му се ще на Димитре да върне християнската вяра на българите, такава, каквато е била през турско робство. Единственото ти спасение да бъде църквата. Да идваш всяка неделя, и то рано, за служба. Да взимаш нафора и се причестяваш, да коленичиш, целуваш ръка и даваш дарения. Така е било някога, вярата е била силна и единствена надежда. Днес не е същото. Защото светът на религията се промени, а и много от свещениците помогнаха за това. Димитре е един от тях. Как е възможно свещеникът да води сметка за всеки – колко пъти е идвал на църква, защо не идва рано, защо не помага в църквата? Ровейки се в архивите на църквата, Димитре гледа яростно снимките с Ноцков и му завижда. Негодува. Но не е посмял да помести нито една снимка, където се вижда колко много хора е имало по негово време.

Валентин Ноцков по времето, когато служи в “Св. Иван Рилски”, е подкрепян от Българския диоцез на Православната църква в Америка.

Завижда му, защото това не му се е случвало и не може да му се случи. Ноцков беше харесван, контактен и добър свещеник. Казва го и Владиката Йосиф, въпреки лошите си отношения с него. Това беше причината хората да го задържат 17 години в Храма. „Искаме си попо…“ – крещяха стотици на събранията и не ги интересуваха писмата от БПЦ. Да, той имаше проблеми и те се стовариха върху църквата и църковните настоятели. Но всичко беше в правомощията на владиците Кирил и Александър. За седемнайсет години много видях, много разбрах и много преживях в тази църква. Един ден ще го опиша в книга. Така че Димитре не би трябвало точно пред мен да се прави различен. С Ноцков са КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА, с изключение на това, че не може да пее като него. Голям зор видяхме на първите му литургии. Хората отзад се оплакваха, че не се чува и разбира. За да избегнем този конфуз, му монтирахме микрофон. Лично по мое предложение. Откъдето тръгна и враждата му срещу мен. Защото той твърдеше, че си пее добре, и който не чува, значи е глух. След като започнах да изпращам недоволните при попадията, тя му сви сърмите и той сложи микрофона.

Плакат в църквата “Св. Иван Рилски”

Манипулира читателите, като говори за устав и църковен канон. Който той чете, като дявол евангелието. Когато той прави тайни събрания с хора от улицата и ги провъзгласява за настоятели, без да са били членове минимум една година, както го пише в църковния канон, не би трябвало да ми цитира точно ТОЙ устава на църквата. Флеминг е избран за президент в деня на приемането му за член. Човек, който си няма и представа от църковен живот. Сам го казва. Но точно такъв трябва на Димитре. Да не се интересува от него. И той се развихря. Приема църквата за своя собственост и започва реконструкции, да прави, каквото си иска. По иконите се появяват светкащи мъниста. Боядисва балкона и го превръща в почти втори олтар. Входът се задръства с листовки и диплянки, свалени от интернет, на църковна тематика. Полага неистови усилия да изгради един кръст с херувимче на стената на църквата зад бюст-паметника на Апостола. Когато идват хората пред паметника, да виждат и крилатото херувимче. Питам като обикновен български емигрант: С кого обсъди тази своя идея той, кой го подкрепи? Дали българите в Чикаго искат църквата им да придобие мексикански вид? Защо цитати от Библията са по асансьора, по стените, по вратите, а защо не и на асфалта пред църквата? Така, както двете икони са закачени отвън на вратата, ниско долу в краката на хората. Там ли им е мястото? Странен подход на Димитре да привлече хората в църквата. Той много обича да снима свои литургии и ги качва във Фейсбук. Но нито веднъж не завъртя таблета си, да видим има ли кой да го слуша.

За тези, които не знаят, ще кажа, че аз лично издирих Димитре и го предложих на Владиката Александър. За което съм обвиняван сега. От Диоцеза ни подхвърлиха, че този свещеник не е за това място. Но нямаше друг, нямахме избор. Приехме го, защото и той самият каза, че ще стои около година-две и ще се прибира за България. След като освободихме Ноцков, църквата беше без свещеник дълго време. За да не я затворим, по предложение на Владиката, ползвахме за неделните литургии сръбски, гръцки, украински и други от нашата религия. Разбира се срещу заплащане.

Тържество пред храма “Св. Иван Рилски”, 19 юли 2009 г.

Наближаваше 19 октомври, Храмовият празник. Кощунство щеше да бъде храмът да празнува с чужд свещеник. Не искам да си припомням разговорите с часове по телефона с Димитре. Усетил, че сме натясно, ме въртеше и ми поставяше условия с часове. Трябвало да го докараме и му платим всички разноски. Имал книжка, но не смеел да кара. След като му затварях на два пъти телефона, се договорихме накрая да си разделим парите за прехвърлянето му и на 17-ти октомври, след 1 570 мили напред и назад, четирима души отидохме и докарахме камиона му с багаж. От къщата с хлебарки той се настани в един основно ремонтиран тристаен апартамент. С чисто нова кухня, обзаведена с най-доброто ел. оборудване на пазара. Сигурен съм, че Димитре и фамилия са се почувствали като в рая. Тук отварям една скоба, за да кажа, че апартаментът го подготвихме за свещеник, който беше издирен от Диоцеза и ни предложен лично от Владиката. Трябваше да пристигне от България. Владиката лично бе разговарял с него. С тази отворена скоба доказвам ЛЪЖАТА, която изрича Димитре, че настоятелите са го издирили. Защото не смее да спомене Владиката. Този свещеник бе спрян от емигрейшъна, за съжаление, защото в разговорите си с него усетихме, че се задават добри дни за храма „Св. Иван Рилски“. Това ни накара да приемем предложените от боса на Боян Чавдаров 40 хиляди долара.  Католик, който подаде ръка на закъсалата православната църква. Искахме новият млад свещеник с трите си деца да се почувства уютно, в добро жилище и със средства, осигуряващи спокоен, начален старт. Лъжа в расо е, че някой от настоятелите е взимал пари при ремонта на апартамента. Това Димитре ще трябва да го докаже, където трябва.

Щастливо настанилият се Димитре днес в апартамента казва, че щял да се запали, но няма да напусне храма „Св. Иван Рилски“. Прав е, това благо, което го сполетя, не го е и сънувал. Заплата 1400 долара/месечно , надминаваща 3000 долара с добавките през седмиците; апартамент, за който нищо не плаща; кола под прозореца. За всичката тази благодат днес той плюе, лъже, разпространява слухове, злорадства, рови се в архива на църквата и търси сметка на тези, които му показаха пътя за Чикаго. А това, дето си позволява да разпространява лични снимки в медиите, да ги изважда от Фейсбук, да прави колажи и да осмива настоятелите, няма да му се размине. Той трябва да се сети, че не е в Перник, а в Чикаго.

Крайно ми е неприятно да пиша всичко това, защото и до ден-днешен аз не знам защо Димитре така яростно ме напада. Аз, който направих всичко възможно българската общност да разбере, че вече в храма „Св. Иван Рилски“ има редовен български свещеник. Статии, снимки, телевизионни интервюта. Трябваше да върнем имиджа на храма. Димитре подтичваше напред-назад пред камерите, дълго време виждайки се като звезда в расо. „Ако няма повече да се снимам, да се събличам. Това расо добро ли е за този случай?” – питаше ме той, развълнуван. Интересно дали ще отрече това. С предишния консул Симеон Стоилов уговорих да му дадем няколко минути на трибуната в Даун Таун за 3-ти март, Националния празник на България. В автобуса той ми показа два листа текст, които смятал да чете. Изумих се от наглоста му и съкратих текста. Казах му да изпее накрая “Многая лета”. И знаете ли, уважаеми читатели, какъв глас излезна от това дребно човече? Изправен пред препълнената зала и камерите на телевизията, той така запя, че очаквах да му се появят крила и да полети над стихналите българи. Това ще го помни дълго, защото никога повече няма да му се случи в живота. Нека го отрече.

Опитвайки се да приключа, ще допълня и го попитам чрез медията. Като ме отстрани мен, заедно с още 60 редовни членове, какво постигна? Като забърква гнусната си помия и я плиска срещу българите, и крещи: “Тази църква не е българска“, какво се стреми да постигне? Той няма да го каже, но тези, които милеят за прекрасния български православен храм „Св. Иван Рилски“, го разбират. ДВАМАТА С ПРЕЗИДЕНТА умишлено бутат храма към фалит. Първото предупредително писмо от банката е вече факт. Те не плащат заема към банката от доста време. Единствено сметката за тока. Защото ПОПЪТ не може без интернет. „Ти имаш ли Фейсбук, имаш ли? – тича той след деветдесетгодишна баба. – Да ти пратя литургията, да си я имаш“.

Взимане на нафора след богослужение в храма “Св. Иван Рилски”, 12 април 2009 г.

Драги читатели и фенове на „ЕВРОЧИКАГО“. Не можем да оставим в ръцете на двама заинтересовани субекта да осъществят пъкления си план и тя да бъде разпродадена. Не може един ЕДИНАК в расо, който не знае как се работи в екип, да определя нейната народност, така, както му изнася. Попитах го на страниците на в. “България сега“, знаеше ли за състоянието, в което се намира храмът. Замълча. Сега пак го питам. Съгласи ли се да дойде да помогне? Както личи досега, той се е съгласил само да дойде, но не и да помогне. Това е отговорът. Само три месеца му бяха необходими да усети от коя страна духа вятърът към него. Оплю набързо подалия му ръка Ноцков и се присламчи към групата на Боян Петров, като после оплю и даже изгони от храма. Не подмина и Георги Иванов (градинаря), дарил модерната уредба за храма. Споменава в клевета и името и на първия касиер Гърков. Знае ли въобще кой е той и какво е свършил за храма, познава ли го, за да го напада? Лъже безогледно, че не знае и за кръщелните свидетелства, които липсват на една трета от набързо сформираните членове. Негови са думите, че „Владиката разпоредил до март месец другата година да ги донесат“. Дали е така?!

По горенаписаните лично към мен нападки от Димитре, детски колажи, навлизане със снимки в личното ми пространство във Фейсбук, ще го питам на друго място. Специално за чековете, той много добре знае за какво са изплатени. Но, когато манипулираш, премълчаваш, защото са удобно оръжие. След него, обаче, чекове няма да има, защото получава само кеш заплатата си. Тези дни той ще бъде привикан в Толедо от Владиката Александър, за грубото отношение и внушение на българите, че дългогодишният секретар на Диоцеза, свещеник Фройд, е лъжец и фалшификатор на документи.

И за храма с любов

Това е българският храм с най-хубавия олтар. Изработен с дърворезба и прекрасни икони от художника Огнян Тодоров. С иконите на дванадесетте Апостоли от художничката Кина Бъговска. С прекрасния салон с български мотиви, дело също на Огнян Тодоров и с помощта на българските майстори в Чикаго. С единствения в Чикаго бюст-паметник на Васил Левски – Апостола на свободата отпред. Храмът, в който българската култура и българската църква бяха рамо до рамо в младата емиграция. В него се създаде Първият български театър зад океана, „ТЕАТЪР АПОСТОЛИ“. На малката му сцена се изиграха десетки пиеси за деца и възрастни. Преди 15 години в него се създаде и ансамбъл „ХОРО“. Българското училище и още много и много запомнящи се събития, като създаването на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ“, премиери на български книги от „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА“… гостувания на артисти и певци.

Незабравими Нови години. Всичко това ровещият се с расото човек в архивите подминава удобно за него. Защото с идването му храмът опустя. Когато го докарахме, 15 българи чакаха камиона до 11 ч. вечерта, за да помогнат. Това беше вечерта на надеждата, която един хитрец в расо провали.

 

Добри Карабонев

—————————————————————————————————————————————-

Бел.ред.: Еврочикаго апелира да не се изпращат на редакционния имейл материали по темата за църквата “Св. Иван Рилски” в Чикаго, както и по която и да било друга тема, чрез които се разчистват лични сметки, особено ако твърденията в тях не са подкрепени с документи, които да ги доказват. И да бъдат изпратени, подобни материали може да бъдат оставени без внимание, защото публичното разчистване на лични сметки и отношения, каквото по темата за тази църква има от години по страниците и в ефира на различни български медии в Чикаго, не съхрани и няма да съхрани този храм за българската общност в Чикаго. 

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.