Георги Флеминг, председател на църковното настоятелство на храма „Св. Иван Рилски Чудотворец“, се обърна към нашето издание за огласяване на негова обширна статия за състоянието на тази българска църква в Чикаго, около която през годините имаше много скандали, противоречия и неуредици. Това е втората част от статията на г-н Флеминг, съдържаща снимки и факсимилета от документи, която е посветена на предишните настоятели на храма. Първата част на статията може да се види тук.

———————————————————————————————————————————-

“…защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.“  (Матея, 10:26-27)

Много случки около нашия храм през всичките години, откакто беше създаден от митрополит Кирил Йончев, се държаха в тайна. Църквата обаче е Богочовешки организъм и Нейният основател е второто лице на Светата Троица, Бог Логос, Словото, Нашият Спасител Господ Иисус Христос. Той ни съветва да бъдем съвършени, както Отец Небесен е съвършен, и да спазваме заповедите – да не лъжем, да не крадем, да сме искрени, чисти, смирени, кротки, честни и най-вече вярващи в Него, с Дух и Истина. Когато преднамерено се прикрива многократно истината за каквото и да е и се манипулира обществото, рано или късно всичко се „провъзгласява на всеослушание от покрива“. Настъпи “Видовден” и настана времето всичко да излезе наяве с цифри, факти и доказателства относно нарушенията и светско-законови и църковно- канонични, довели до тоталния финансов банкрут на нашата църква „Св. Иван Рилски“. Нашият Господ е милостив, състрадателен, справедлив, но и ревнив Бог. Той не отдава славата Си на човеци – „Аз съм Господ, и няма друг; няма бог, освен Мене. Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината и няма друг бог, освен Мене – Бог, праведен и Който да спасява, няма освен Мене.“ (Исаия, 45 гл.) „От човеци слава не приемам“ (Йоан, 5:41). Когато, за да се прикрие истината, се въздаде лъжлива слава на човек, какъвто е при нас случаят с Валентин Ноцков, Господ отнема благодатта и настъпва проклетията– кръстът от църквата се срути и падна, както се срути доверието на измамените християни, оттеглили се след всичко, което Ноцков и съратниците му в нарушенията извършиха. Какво ли не се предприе, за да се „защити“ низвергнатия Ноцков?! Писма до българския посланник и консулите, организира се награждаването му с почетен член на Чикаго, писма за защита от митрополитите на Православната църква в Америка (ОСА). И всичко това от шепата хора, назначен и от него, съставляващи, според техните си думи, “неразделна групичка“. Да, група от роднини и заинтересовани от материални блага чрез църквата „приятели“, окупирали управата на храма за 20 години. Без редовни избори.

От тази група остават само четирима. Борис Борисов е изключен от борда през 2009 г., заради тежки провинения. Емил Давидков и Пол Петров се оттеглят и напускат „Титаника”, усетили се навреме кой е на кормилото му. Останалите четирима назначени „настоятели“ действат на пръв поглед задружно и единно с главатаря им Валентин Ноцков.

Но всъщност, след смъртта на митрополит Кирил Йончев и непремислената престъпна крачка към самообогатяване, чрез измамване на банката и взимане два пъти по-голям кредит от изплатената църква, “воеводството и побратимството” им се пръска на парчета. Всеки един от тях обвинява другия за проблемите, а пък те всички обвиняват Ноцков. Истината е, че всичките им усукани, лицемерни и непочтени действия, както помежду им, така и сред християните на Чикаго, имат една цел – да се прикрие огромното им вътрешно финансово неоправдано разхищение, огромния дълг към измамената банка и желанието им някой друг да стане виновен за неглижирането, безхаберието, безотговорността и нарушенията, извършени през изминалите 20 години от тях.

Илюстрации: Авторът

Хората казваха: “Първа частна Ноцкова църква”. Но именно тази група постъпи жестоко и непочтено към техния си главатар Ноцков и те го предадоха на няколко пъти, като през 2015 г. го изхвърлиха от апартамента. Но отнетата благодат от Бога не свършва с това. Една от най-лошите черти в характера на хората е двуличието, лицемерието. През целия период, откакто са натрапени в нашата църква, тези четирима назначени „настоятели“ са постъпвали двулично и противоречиво. Те изказваха и пред преса и всред хората какви ли не адмирации, хвалби и комплименти към Ноцков, и същевременно пък го нападаха с критики, подигравки, осъждания и неуважение. Не включвам въпроса дали той е заслужил това. Важното е, че не се проявяваше изискуемото уважение и отношение към титлата на свещенството. Така те постъпваха и към сегашният свещеник – злобно, грубо, непочтено и обиждащо, като искаха той да напише срещу Ноцков писмо до Диоцеза, с оплакване, и така той да им изрине “авгиевите обори”. Сегашният отец измина не само „втората миля“ откъм слугинство, труд, етичност, смирение и кротост, но далеч по-голяма дистанция от толерантност, търпение и алтруизъм. Той направи всичко възможно да прекара мостове между всички, които бяха изкопали дълбоки пропасти от взаимна омраза помежду себе си. След като постъпиха предателски, лукаво, подло и не защитиха сегашния свещеник при идването му, за да смени Ноцков през 2009 г., “настоятелите“ пак на своя глава поканиха друг, нелегален като Ноцков свещеник, който за „зла беда“ ги изложи с кражбата си от магазини в Америка и така си пролича, че Божията воля е друга и нищо няма как да прикрие техните нарушения и създадените от тях както материални, така и духовни проблеми. Аз присъствах на провалилия се опит на тогавашния митрополит Йона, да отстрани нелегалния Ноцков и да го замени със сегашния свещеник, на 4 януари 2009 г. Чух думите, изречени към сегашният свещеник от Ноцков, още преди той да беше прекрачил прага на храма ни: ”Ти какво си мислиш, бе…? Сега ще ме махнат, ти ще почнеш да служиш тука, но знай, аз ще събера всичките мои хора, ще ти проваляме всяка служба и ще си купим нова църква, и никой няма да идва тука… Аз съм я основал тая църква, аз ще я унищожа…” Това бяха думи, изречени преди още Ноцков да знаеше, че ще победи обърналите се срещу него “синове” на неблагодарността. Само три години след пировата му победа, назначените “настоятели” за пореден път “обърнаха палачинката” и устроиха голям банкет по случай “почетното членство” на нелегалния Ноцков.

Тези хора не се спряха пред нищо. За съжаление, по време на цялата тази сага “настоятелите” му бяха подпомагани в манипулациите и лъжите си от медиите. Почти две години във вестника, където Добри Карабонев е част от редакционната колегия, имаше цяла страница с лъжливи числа за някакви „разходи“. Сега, обаче, се изискват 200$ от настоятелството, за едно малко квадратче с реклама за празниците на църквата. Не бяха отразени, обаче, посещенията на митрополит Александър. Изписани бяха десетки неверни статии от Карабонев, за да се скрие истинският проблем с Ноцков и за незаконния заем, и да се очерни сегашния свещеник, като му се прехвърли като на „козел на отпущението“ всичката вина за сегашното състояние на църквата. А “козелът” (разбирай тук отец Димитър), върху когото е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя). Да възложи Аарон (разбирай тук митрополит Александър) двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви (разбирай тук Ноцков и назначените от него настоятели), “всичките им престъпления и всичките им грехове, и да ги сложи върху главата на козела, па да го изпрати с нарочен човек в пустинята; и козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непроходна земя; тъй да пусне козела в пустинята.“ (Левит, 16:10, 21-22)

Задачата на сегашния свещеник не беше, според както несправедливо се твърди, „да обедини всичките три групи от българи, но в никакъв случай християни, воюващи жестоко помежду си“. Самият Спасител Христос не би могъл да стори това, според признанието на митрополит Александър. От първия ден на идването си досега, нашият легален свещеник не е пропуснал служба, храмът е отворен от 8 сутринта до 8 вечерта всеки ден, всеки е бил обслужен с внимание и старателна пастирска грижа. За подобренията, които той направи с лични средства, знаят и виждат всички. За сравнение, прилагам снимки, свидетелстващи за това, което е било преди, и това, което е сега, по отношение на интериора и екстериора в църквата ни. Тези назначени настоятели от низвергнатия, разпопен Ноцков, три години правеха всичко възможно, за да заличат следите от финансовите и духовни престъпления, направени през годините от тях. Те не спазиха правилата и устава на Диоцеза при театралното им “напускане” на местата си като тръстии, при „избора“, проведен в разрез с всички правила и канони, лично от митрополите, през ноември 2016 г. Тези правила изискват след като бъде избран нов борд, в най-скоро време да се проведе приемане-предаване на документи, банкова сметка и спесимени, финансово състояние, църковна утвар (икони, свещени предмети и пособия от олтара), каси, печат, библиотека, обзавеждане на храма, състояние на църковната кола и ключовете от нея, обзавеждане на салона, кухнята, бара и архива. Повече от една година новият свещеник нямаше достъп до печат и архиви. Всички важни документи за ”строителните” договори и целият архив са изнесени от Ноцков в дома му. Множество ценни икони и предмети Ноцков си ги прибра от олтара, под предлог, че са си лично негови, което е светотатска кражба. При изключително рядкото им идване в църквата, псевдонастоятелите се държаха грубо, арогантно, предизвикателно и пречеха умишлено на реда и спокойствието в храма. Старият президент за 14 месеца дойде 4 пъти на църква, и то след св. Литургия. Никой от тях не се изповяда, не взе свето Причастие и света нафора. Никой от тях не присъства на организираните пикници, партита и празници от легалните нови настоятели, със семействата им; а, което е още по-лошо, агитираха, чрез жълти медии и социални клубове, организации, дипломати и приближени хора, никой да не идва на църква. Какво щяха да спечелят от изкарването, че сегашният свещеник бил ”недоразумение, нямал харизма, съкращавал литургиите, не можел да пее” и т.н. очернящи обвинения от Добри Карабонев? Много просто – щяха да имат оправдание, че някой друг е виновен за поразиите и престъпленията, които са направили. Думите: “Не случихме нито на владици, нито на попове” са на театрала Добри Карабонев. Един човек, обикалящ всички български институции, ласкаещ, а същевременно очернящ и обиждащ. Един човек, парадиращ за културтрегер и вещ “кадровик”, докато се оказва, че не знае нищо за християнската вяра, верски неграмотен, с поведение на хаджи Пенчович и бай Ганьо. Карабонев хвърляше в медиите тежки, незаслужени обвинения, лъжи и измислици срещу новия легален свещеник. Обвинения за счупената кола, за “нечистата църква”, за слабите служби на отеца. За всичко, което Добри беше направил сам, той прехвърляше измислена вина към отеца. Новият свещеник завари една напусната откъм хигиена църква, салон, балкон, кът за мъртвите и в ужасна мърсотия олтар. Нека сравним оставеното от Добри и сие „настоятели“. Фактите от приложените снимки показват истината. Ето някои снимки, показващи “християнската” култура и поведение на Добри Карабонев:

Илюстрации: Авторът

През целия период на несменяемото си управление като борд на тръстии, назначените настоятели се грижеха предимно за социални мероприятия като банкети, пирувания с чалга музика и пиянски изпълнения, неприлични танци и езически обичаи. Провеждаха се чествания на революционери и светски герои от историческото ни минало, но без да се обръща и най-малко внимание на духовните цели на църквата. Ето кои бяха Ноцков и „настоятелите“:

Венчавките бяха ”претупвани”, без цялостно последование, според канона. Проповедите на лъжесвещеника бяха неразбираеми, несмислени и кратки. Храмът тънеше в мръсотия, прах и паяжина. Салонът под храма беше занемарен тотално, с нечистотии и с лични вещи на Добри Карабонев. Наместо да се почисти и да се отстрани лошата миризма, той слагаше парфюми шишенца в електрическите контакти и така зловонието ставаше още по-нетърпимо.

Илюстрации: Авторът

Всичко това по естествен път пренасочи християните да търсят и посещават другия български православен храм в Чикаго. Отливът на хората след срамните скандали, съденето, взаимното неразбирателство и лицемерното ту сдобряване, ту смъртно враждуване, между Ноцков и партньорите му, измамили заедно банката, е напълно обясним. Веднъж те пишат писма до светските институции да “спасят статута му”, после приготвят подмяната му чрез митрополит Йона през 2009 г., след това честват годишнината му с ръкопляскания и го правят почетен гражданин на Чикаго, след това го гонят позорно от апартамента, като го обвиняват, че само той е виновен за колапса и банкрута на църквата. Как да разбереш подобни “Юди”? Как да се довериш на подобни хамелеони? Как може да се очаква за някаква минимална благодат и благословение на църквата от Справедливия Бог, след като тези търсещи изява и популярност хора променят поведението си, действията си и се въртят като фурнаджийски лопати, само и само да спечелят повече от църквата, и пари, и “мнима слава”, както и някакъв неясен и недоразбран “престиж”.

В началото на 2018 г. в нашия храм настъпи поредното напрежение. Преди това, на 19 ноември 2017 г., неделя, проведохме легално ежегодното, според изискванията на канона и устава на Диоцеза, изборно събрание. Бяхме утвърдени след месец. Но Красимир Дечев, старият несменяван касиер, написа с помощта на Катерина Ангелова писмо с лъжливи обвинения до митрополита. Владиката се поддаде на клеветите. Имам всички писма до митрополита и съм готов да ги дам на който поиска да ги прочете. За тук обаче, в тази статия, негативите стават много, за да се публикуват. След доказателства, че донесенията в тези писма са лъжи, митрополитът утвърди борда наново. Единствено Красимир Дечев от старите, назначени от Ноцков настоятели, се съгласи да влезе в борда, избран в събранието, ръководено от митрополита на 12 ноември 2016 г. Но близо месец той не желаеше да поеме касиерското място. С много настояване сегашният свещеник го убеди да заеме отново този пост. При настъпилия тотален банкрут и невъзможността да се връщат 2500 $ ежемесечно на измамената от Валентин Ноцков банка, най-доброто решение беше да сменим банката и да спрем да плащаме този чужд на църквата дълг, за да можем да плащаме ток, газ, застраховки, свещи, вода и донякъде да изплатим неполучените заплати на свещеника. Каквото и да се внасяше в измамената банка, тя го вземаше всичкото и надхвърляше определения ежемесечен лимит; и така вече изпратени чекове за ток, газ и др. не бяха осребрявани. Знае се, че ако няма заплата за свещеник, няма и църква, макар че, въпреки това, той служи като доброволец без заплата. За да се опита да прикрие отговорността на ОСА за този дълг, митрополитът ”назначи” с писмо за касиер Красимир Дечев, който, поради неприсъствие в храма и неспазване изискванията за решения на борда, не беше вече член на църквата. Писмото беше абсолютен оксиморон – “дървено желязо”, според неадекватното си съдържание и изисквания. То е налице за справка. Накратко: “Само Дечев има право еднолично да отваря касите за дарения на храма, само той може да се докосва до пари и никой друг, само той може да вкарва суми и да тегли суми от банката, само той може да плаща всички сметки. Никой не може да го контролира и да му търси сметка, защото Аз /Владиката/ му имам пълно доверие.” Митрополитът много бързо сне “доверието си”, след като му написах за всички нарушения и неподчинение към решенията на борда само за през 2017 г. А евентуалното му оставане като касиер нямаше да реши финансовия проблем. Защото за три години, откакто имаме легален свещеник, църквата е легална и истинска църква, но плаща незаслужено чужд дълг на нямащи нищо общо с нея натрапници. Сега не ние, а банката ни дължи точно 53.400$. Тази сума е трябвало да плащат Мабентин Ноцков и “настоятелите”. Ето кой е Красимир Дечев:

Около 17 години Ноцков живее в църковния апартамент. В Америка няма духовник, от каквато и да е деноминация, който да не ползва безплатно църковна къща или жилище. Каквато и друга църква да беше закупена, там също щеше да има този бенефит. Но за годините, когато той е обитавал апартамента, всичко е било докарано до руини и съсипия в него. Ясно е, че за идването на новия, също нелегален свещеник Илиян, служил в Гърция, с три деца, е било необходимо да се проведе в ред жилището. Такова е било изискването на митрополита. Много трудно е и се изисква доблест, за да признаеш, че си съсипал всичко и си в банкрут. Прави се на пръв поглед „благороден“ опит и жест да се спаси положението, като Дечев, Тирилов и Ноцков вкарват в сметката на църквата съответно 4 500, 5 000 и 3 000 $. За да прикрие пред хората измамите, назначеният от Ноцков “президент” Чавдаров взема от “приятел” 40 000$, за да удължи агонията. Бях подчертал, че църквата може са взима кредит само от банка, а даренията, веднъж дадени, си остават на църквата. Не може да се дава „заем “ на църквата, каквото правят те. След известен период тези „дадени на заем“ 12 500 $, те си ги изтеглят обратно, което е кощунство и подигравка с Господа. Ноцков е изгонен от апартамента, но той е бил задължен да го ремонтира, което не е станало. Как се разпределят тези средства, взети от „приятел“, без протокол, без гласуване, а самоволно от Чавдаров? За „ремонта“?… 17 500$ отиват за “ремонт”. Обявени са 10 000$, че влизат в бюджета на църквата, която е във финансов колапс и на “нула”. Не е ясно, обаче, къде са отишли 13 000$. Само за “труд” Добри Карабонев получава 6 700$ от “отчетените” 17 500$. Трудът се състои в боядисване с латекс ламинираните стени на стаите и подмяна с пластмасови ленти на пода. През годините Добри пише десетки статии за щяло и нещяло, с измислени твърдения и лъжлива информация до приятелите си вестникари. Защо не написа поне една статия за „ремонта“ на апартамента, в която да даде точен отчет, колко, как и за какво са похарчени тези пари? И защо „ договорът“ е направен така, че парите да почнат да се връщат след 2 години от сегашните настоятели, които точно 2 години нито бяха виждали този договор, нито бяха длъжни да поемат някаква „солидарна“ отговорност? Защо за тези 2 изтекли години от 2015 г. назначените ”настоятели“ не са погасили или намалили дълга към „приятеля си“ поне с 5 $? И дали пък приятелят „заемодавец“ не си е приспаднал тази сума към федералните си такси, като дарение, което ще е пък вече дебело престъпление.

Напоследък бяха написани много статии от Добри Карабонев, изпратени до журналисти и издатели на български вестници в Чикаго. В тях той лъже, клевети, обижда и унижава сегашния свещеник. Имаше на няколко пъти и агресивна намеса с псувни, замахвания и непрестанен тормоз към свещеника и съпругата му. В резултат на това, презвитерата получи инсулт и престоя два месеца в болница. Добри не се спря да разпространява лъжи, измислици, фантазии и „кадрови оценки“ за службата, качествата и способностите на нашия свещеник, без да има и най-малките познания от светата вяра. За съжаление, редакторите публикуват тези статии, без проверка и без право на отговор. Прилагам тук някои снимки за всичко, което отецът направи безкористно и като подарък, през трите години, откакто е при нас.

Илюстрации: Авторът

С приключването на втората част от моята статия ми се искаше всички ние, които желаем да продължаваме да имаме този храм, тази сграда, тази “перла”, този “ бисер” на Диоцеза, според изказванията на нашия митрополит, да можем да не спираме да работим за подобряването му. Всички… обединени българи. Но явно съм мечтател. Завършвам с въпрос към дипломати, представители на медии, спортни клубове, културни сдружения, към сънародниците в Чикаго: Колко пъти за последните три години дойдохте в храма? Дарихте ли нещо за поддържането на този духовен замък, който има огромни функционални разходи – за ток, газ, вода, данъци, застраховки и т.н.?

И, ако повечето отговорите честно с “Нито веднъж”,“Не” и” Нищо”, не се учудвайте, че дори банката да си вземе дълга, лично от измамилите я Валентин Ноцкови и назначените от него “настоятели”, храмът без дарения и помощ не би могъл да съществува през идващото бъдеще.

 

Текст, снимки, документи, илюстрации:

Георги Флеминг,

председател на църковното настоятелство
на храма “Св. Иван Рилски Чудотворец”

———————————————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.: Ако някой се почувства засегнат от статията на г-н Флеминг, може да получи право на отговор на страниците на Еврочикаго, ако се обърне към нашето издание.