Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Денят, в който човек осиротява…

2018.09.26 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: xshyfc.com

.

Денят, в който човек осиротява
и никога вече не е същият,
е черна дупка във всеки следващ годишен календар,
тази зейнала черна паст засмуква жертвата си
и я запокитва в най-мрачното място на вселената,
а там я смазва с неописуема тъга,
човек ослепява от болка,
дави се в сълзите си,
безпомощен като дете,
подхвърлено пред нечий негостоприемен праг,
и по някое време от дълбините на миналото
долита светлината,
и един ангелски глас прошепва:
Стани, не плачи,
аз съм тук сега и завинаги,
аз съм ритъмът на сърцето ти,
светлината в очите ти
и началото бяло на пътя,
аз съм шепот в листата
и росата в тревите,
аз съм снопът лъчи,
който те буди в неделя,
не плачи и живей,
дишай с пълни гърди,
продължи да изкачваш върха си,
ще те чакам в най-белите млечни мъгли,
ще те чакам във края на пътя…

25 септември, моята черна дупка следва.
Обичам те, мамо!

 

Румяна Симова,

Уелингтън, Нова Зеландия

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.