Home » Авторски страници, политика

Заседание на КПБЧ с новия председател на ДАБЧ (стенограма)

2017.07.13 Няма коментари
Spread the love

На 5 юли 2017 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Представяне на новия председател на Държавната агенция за българите в Петър Харалампиев и запознаване на Комисията по политиките за българите в чужбина с актуалното състояние, проблемите и бъдещите планове за развитие на Агенцията; 2. Разни.” На заседанието присъстват председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев и зам.-председателят Димитър Владимиров.

8

.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ:

“Приоритетите на Държавната агенция за българите в чужбина в миналото основно бяха насочени към най-големия интерес, разбира се, към историческите ни общности. Разбира се, ние ще продължим тази традиция – да отделяме необходимото време, внимание и още повече да засилим добрата работа с организациите на българските исторически общности в чужбина – говорим за Македония, Молдова, Украйна, Русия, Сърбия, и българите там.
Много важен наш приоритет ще бъде също така задълбочаване и усилване на работата с организациите на българите в държавите, където нямаме исторически общности. В момента имаме над 3 милиона българи, които живеят извън границите на България и извън нашите традиционни общности. Говорим за държави като САЩ, Великобритания, Франция и целия останал свят плюс около 3 милиона българи, а може и повече, които са от нашите традиционни общности, което прави около 6 – 7 милиона българи.* Гледаме много от техните деца и близки – в един момент може да се окаже, че най-вероятно доста повече българи живеят извън границите на нашата Родина, отколкото в България. Наистина имаме много силни предизвикателства и трябва да си свършим работата в тази посока. За съжаление, до момента българската държава не е отделяла достатъчно сериозен ресурс за нашите сънародници в чужбина за разлика от държави, като Унгария, Полша, Ирландия, които постигат огромни резултати и те са видни в целия свят. Но такава им е била политиката.”

“Наша амбиция, разбира се, тя не е само на Държавната агенция за българите в чужбина – мисля, че ще намери подкрепа и сред народните представители, и сред представители в Европейския парламент, разбира се, и в правителството – една моя отдавнашна идея** е да се опитаме да направим българския език матуритетен, първо, в Европейския съюз, а после и в целия свят. Това ще рече да може нашите деца, примерно във Франция, или в Полша, където и да било, да могат да се явяват на матура по български език и тя да бъде призната.”

“На следващо място, трябва да се подготви и Правилник за приложение на Закона за българите, живеещи извън Република България. В момента нашите експерти работят в тази насока. Ползваме и външни експерти. Разбира се, този правилник ще трябва да бъде съобразен и с предстоящите законодателни промени, за да може максимално да отвори възможността за едно наистина по-сериозно и по-бързо обслужване на нашите сънародници.”

Бел.ред.:

Не е известно въз основа на какви статистически данни г-н Харампиев споменава такива чиста.

** Инициативата българският език да стане матуритетен в страните членки на ЕС бе на Асоциацията на българските училища в чужбина, която направи специална петиция до Европейския парламет и потърси подкрепа за тази петиция от българските институции. Петицията на АБУЧ бе подкрепана от някои депутати от предишното 43-то НС и от българсик евродепутати, но не бе и от министъра на образованието по това време М. Кунева и от външния министър Д. Митов – вж. тук, тук. А в някои американски щати българският език влезе в програмата Seal of Biliteracy (Печат за двуезичност) – вж. тук, тук, което бе заслуга главно на български учители в САЩ, както и след това, както бе за щата Илинойс, на български дипломатически представители, които влязоха в контакт с местните власти.

АНДОН ДОНЧЕВ:

“Бих могъл да започна с един първи въпрос, свързан с писмото, което получихме от него. В него е записано, че основните дейности са разписани и в Националната стратегия за демографско развитие на Република България и в Националната стратегия в областта на миграцията, убежищата и интеграцията. В последния документ чуждите граждани от български произход и българските граждани, живеещи извън България, са обявени за целеви групи, тоест за миграционен потенциал, в който се съдържа демографски резерв, който би могъл да се използва за преодоляване на демографския срив. Това е проблем, който е много добре известен на всички ни. В тази връзка бих искал да попитам дали е известно на Държавната агенция за българите в чужбина каква част от лицата, придобили българско гражданство на основание български произход, са се установили да живеят в България.”

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ:

“Точни, абсолютни данни нямам и не разполагаме. Това, което имам от комуникациите с фирмите, е, че една част от тях остават тук най-вече, за да получат образование. Работейки след това една или две години, голяма част от тях се насочват към Западна Европа. Това обаче е тенденция, отнасяща се за българите, които са родени и живеят в България. Това е една обща негативна тенденция за България. Тук именно е ролята на държавата и тук именно смятаме, че трябва да подобрим условията, включително със законодателни промени и по отношение на това наистина по-голяма част от българите, които получават българско гражданство да останат да живеят трайно в България, отколкото след известно време да отлетят, както се казва, в странство. Много наболял и много сериозен проблем. Според мен трябва да се поучим от опита и на други държави в тази насока и да обърнем най-вече специално внимание на българите в Бесарабия, говорим за Украйна и Молдова, където наистина има доста сериозни компактни общности с хора, които имат наистина добро образование, добра квалификация, добри работници са – хора, които имат отношение към земята и към животновъдство и земеделие, неща, които в България, за съжаление, особено младите хора, отдавна не се насочват към тях.”

“Интересно е, че по отношение на Македония, огромна част от хората, които получават гражданство, не отиват на запад, а си остават в Македония. Да, пътуват, но трайно остават в Македония. Това е много интересен въпрос. Разбира се, за тези, които са по-възрастни, е разбираемо – те взимат най-вероятно паспорт, за да могат след това техните наследници да могат да получат българско гражданство. Но се забелязва, че тези, които са горе-долу на работеща възраст, немалко остават в Македония и правят някакви смесени с България компании, но в повечето време са в Македония. Разбира се, голяма част от тях, както и от Сърбия, да не говорим за Турция, масово отиват с цел след това да работят в Европа или Америка и където и да било. Така че наистина заради потенциала в Украйна и Молдова, трябва много сериозно да се работи в тази насока приоритетно. А по отношение на Македония също да се привличат качествени хора от тях, които могат да останат включително в България.”

ЮЛИАН АНГЕЛОВ:

“Господин Харалампиев, поради факта, че има голямо желание от страна на наши сънародници зад граница да получат удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, през последните месеци срокът за издаване на тези удостоверения по разбираеми причини се забавя, поради липса на човешки ресурс, който да ги обработва.
Интересно е да разберем дали самата Агенция разработва вариант, в който да се поиска и от Министерския съвет, и от ресорния вицепремиер помощ в тази насока, тоест да има от Вас мотивирано предложение от гледна точка на това да бъдат отпуснати бройки за служители в Агенцията, които наистина да могат да поемат тези десетки-хиляди, които годишно преминават през Агенцията.”

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ:

“Наистина в тази връзка в момента разработваме много сериозна стратегия и предложение и нов устройствен правилник. Вече сме влезли в координация както с представителите на Министерството на правосъдието, така и с ресорния вицепремиер. Предвижда се цялостна промяна на структурата на Агенцията, така щото, първо, да се увеличат с около 15 щатните бройки в Агенцията. Второ, тъй като не само удостоверенията, свързани с издаване на българско гражданство, а и много други, свързани с работа в България. Все повече наши сънародници не бързат толкова с издаването на гражданство, колкото с възможността да получат постоянно пребиваване и да имат работа в България и вече могат да имат и някакво търпение за чакане на гражданство. Но страшно много са и говорим за регистратура и да се обработват тези данни. Освен огромния натиск от десетките-хиляди молби, които идват при нас в тази насока, страшно много комуникация водим и с нашите над 1000 – вече Ви казах, български организации зад граница. Чисто физически хората, които контактуват с тях, ние трябва да водим комуникация с над 300 училища, да не говорим за посолствата, там просто физически не може да се извършва. Нашите хора са полудели. В тази връзка разработваме много сериозно устройствен правилник, предвиждаме много сериозни промени в тази насока, включително и с увеличаване на бюджета, за да можем малко от малко да направим наистина, да я наречем, добра и ефективна система, за да може да подпомагаме процесите за издаване на съответните удостоверения и да държим добрата комуникация с българите зад граница.”

КРАСЕН КРЪСТЕВ:

“Наистина би било редно да помогнем в това отношение за увеличаване на щатните бройки и не само на щатните бройки и на бюджета за догодина, обаче. Тече бюджетната процедура за 2018 година. Искам да помогна и да напомня, че може би е добре да се направи един функционален анализ на дейността, да се анализира всичко и да се види дали наистина трябва да се увеличават щатните бройки. Най-вероятно трябва, но дали да са 15 или 10 бройки, това трябва да го кажете Вие след такъв анализ. Още повече тук направих една елементарна аритметика за 2014 г. са издадени и приети 714 удостоверения. Това е на месец. На година са 8 хиляди, а са 714 на месец. Като го разделим на работни дни в годината се оказва, че с персонала, който имате, на ден специализираната администрация е трябвало да обработва 34 бройки подадени заявления. Хубаво е да се обърне внимание и в това ми е помощта – направете функционален анализ, аргументирайте се сериозно, колкото трябват, толкова, да се помогне, но нашата задача е да бъдем в съдействие, но Министерският съвет трябва да реши на практика.”

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ:

“Аз много разчитам на Вас, разбира се, също да подпомогнете тази работа. Само да Ви кажа, че за миналата година бяха около 23 хиляди вече. От 8 000 през 2014 г. на 23 хиляди през 2016 г. Сами разбирате, че всяко натрупване води до следващо натрупване, а следващото натрупване – до следващо натрупване. Затова ние до момента правим този анализ. Аз Ви казвам за около 15 бройки, но, разбира се, нашите експерти сега в момента прецизират тяхната заетост и заетостта по комуникация с нашите общности, с тези над 1000 граждански организации, които са извън традиционните ни общности. Мога да Ви кажа, че много стремглаво се засилват исканията за откриване на все повече нови училища и нови организации, които да работят зад граница. Така че и в тази насока ще имаме също развитие.”

АНДОН ДОНЧЕВ:

“В Полша са въвели много хитра практика, особено тя е валидна за хора от страни, където нямат право да са с двойно гражданство, а знаем например, че в Украйна нямат право на двойно гражданство, и са въвели така наречената карта „поляка“, карта на поляка. На хора от етнически полски произход им се предоставя изключително бързо такава карта, която им дава практически всички права на поляци, отменя необходимостта от вадене на визи, работни и каквито и да е други визи, и с тази карта те вече нямат никакви ограничения за влизане в страната – отбелязвам, само в Полша, а не в Европейския съюз, защото те нямат гражданство. Може би трябва да се замислим да вземем този опит и реално малко да забавим процеса на предоставяне на гражданство, а да даваме възможност на хората да идват тук, например за 5 години, за да работят, след което да си получават гражданството.”

ЮЛИАН АНГЕЛОВ:

“Ние не можем да делим хората. Всеки българин от чужбина има право на българско гражданство и това е записано в българската Конституция. Дали българската държава ще е икономически силна, дали ще предостави възможност на тези българи да останат тук, това е проблем на държавата. Това не е проблем на хората да ги гоним дали отивали да работят във Франция, или не. От гледна точка на това аз не съм противник българите от Украйна или от Молдова, или от Македония, получили гражданство, отива и работи човекът, за да храни собственото си семейство. Той на коя държава ще е благодарен след това? Естествено, че на българската държава, която е осигурила препитание на неговото семейство – с тези средства, които е изкарал в чужбина, той ще изхрани семейството си, ще ги обучи, ще ги прати в България да учат, както правят. Защото познавам десетки хора от Македония, които работят в Италия, Франция или в други държави, а децата им са студенти тук, в България. Това лошо ли е? Така че нека да не делим българите, нека да не променяме българската Конституция.
Когато искаме да предприемем мерки да дадем възможност на българите от чужбина да работят в България, да, прав сте – дадохте примера, с който и аз Ви бях запознал, с карта за българите в чужбина, ние сме разработили съответния законопроект в тази насока и скоро ще го внесем, именно за да може да облекчим режима на това българите да могат да идват да работят и да учат тук в България, а не да чакат българското гражданство.”

АНДОН ДОНЧЕВ:

“В никакъв случай не съм делил българите, просто обърнах внимание именно на Националната стратегия за демографско развитие и възможността да използваме потенциала именно за решаване донякъде на демографския проблем, не за нарушаване на Конституцията. Не да ги бавим, а да им предоставим тази възможност. За гражданството никой не може да ги лиши от правото, каквото искат, а просто да им предоставим възможността да дойдат много по-бързо и много по-безпроблемно в България.”

.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ВТОРА

АЛЕКСАНДЪР СИМОВ:

Имам една идея просто за тема за заседание на Комисията, която мога да предложа. В последно време се появи доста информация за това, че много българи във Великобритания са разтревожени от процеса на преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз и най-вече за техния статут там. Това е цяла серия от информации, доста българи се изказаха по темата. Въпросът ми е дали може да направим едно заседание за това какво правим или какво се прави, за да може статутът на тези българи там да бъде защитен?

АНДОН ДОНЧЕВ:

“Ще имам предвид за следваща тема за заседание. Темата е много важна. Абсолютно. По принцип ние сме предвидили и други въпроси към Министерството на външните работи, ще добавим и този въпрос, да не ги викаме за всяко нещо поотделно.”

Следва пълният текст на стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС.

—————————————————————————————————————————————————

П Р О Т О К О Л
№ 4

На 5 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на новия председател на Държавната агенция за българите в чужбина господин Петър Харалампиев и запознаване на Комисията по политиките за българите в чужбина с актуалното състояние, проблемите и бъдещите планове за развитие на Агенцията.

2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Здравейте, уважаеми колеги! Предлагам да започваме.
Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Да представя гостите ни най-напред: господин Петър Харалампиев – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, и господин Димитър Владимиров – зам.-председател на Агенцията, него вече го познаваме.
Предлагам дневния ред да се състои от две точки:
1. Представяне на новия председател на Държавната агенция за българите в чужбина господин Петър Харалампиев и запознаване на Комисията по политиките за българите в чужбина с актуалното състояние, проблемите и бъдещите планове за развитие на Агенцията.
2. Разни.
Ако някой има предложения, готови сме да го изслушаме. Няма предложения.
Колеги, предлагам да гласуваме дневния ред.
Моля, който е „за“, да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка:
Представяне на новия председател на Държавната агенция за българите в чужбина господин Петър Харалампиев и запознаване на Комисията по политиките за българите в чужбина с актуалното състояние, проблемите и бъдещите планове за развитие на Агенцията.

Ще дам думата направо на господин Петър Харалампиев, за да отговори накратко на зададения преди това въпрос.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми сътрудници и гости! Аз съм Петър Харалампиев – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Преди това съм бил заместник областен управител на София, бил съм началник-отдел в Столична община, „Административно и правно обслужване и общинска собственост“, бил съм изпълнителен директор на фондация „Българе“, реализирали сме много сериозни проекти съвместно с общината и с много държавни органи в тази насока, с българските общности. Бил съм много дълго време и в частния сектор, така че имам поглед върху нещата и като администрация, и като с държавни и общински органи, дружества и така нататък, и в частния сектор.
Както знаете, Държавната агенция за българите в чужбина е организация, която определя и развива политиките на България по отношение на нашите сънародници в чужбина, като основните дейности, разбира се, в ново време са свързани с членството ни в Европейския съюз и респективно са подчинени на основните стратегически цели и направления на държавната политика към българите по света, които са определени в Програмата на правителството и са зададени във всички последващи дейности и съответно са към бюджета на Министерския съвет.
Приоритетите на Държавната агенция за българите в чужбина в миналото основно бяха насочени към най-големия интерес, разбира се, към историческите ни общности. Разбира се, ние ще продължим тази традиция – да отделяме необходимото време, внимание и още повече да засилим добрата работа с организациите на българските исторически общности в чужбина – говорим за Македония, Молдова, Украйна, Русия, Сърбия, и българите там.
Много важен наш приоритет ще бъде също така задълбочаване и усилване на работата с организациите на българите в държавите, където нямаме исторически общности. В момента имаме над 3 милиона българи, които живеят извън границите на България и извън нашите традиционни общности. Говорим за държави като САЩ, Великобритания, Франция и целия останал свят плюс около 3 милиона българи, а може и повече, които са от нашите традиционни общности, което прави около 6 – 7 милиона българи. Гледаме много от техните деца и близки – в един момент може да се окаже, че най-вероятно доста повече българи живеят извън границите на нашата Родина, отколкото в България. Наистина имаме много силни предизвикателства и трябва да си свършим работата в тази посока.
За съжаление, до момента българската държава не е отделяла достатъчно сериозен ресурс за нашите сънародници в чужбина за разлика от държави, като Унгария, Полша, Ирландия, които постигат огромни резултати и те са видни в целия свят. Но такава им е била политиката.
Надявам се, че при правителството на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ, и въобще в новите условия, които предстоят в България и предизвикателствата, които има с изтичането на толкова много млади българи, трябва да обърнем малко повече време на това, за да може да използваме потенциала на цялата нация и да ангажираме нашите общности зад граница, които да бъдат в добро сътрудничество с българите в България и българите зад граница, за да може да постигаме едни по-добри успехи и да се засили взаимната полезност.
Много важен приоритет, който ще продължим да развиваме е засилването и подкрепата на образователните звена на българите в света. В момента има над 300 български училища, като има още около 500 или 700, които са с по-друг статут. Това са по-скоро частни училища, където учат по 3, 4 до 5 деца, но ние започваме да държим комуникация и с тях. Съответно в тази насока мислим да развием още по-добро сътрудничество с Министерството на образованието и науката и с Външно министерство, тъй като все повече българи в чужбина искат техните деца да могат да учат на български език.
Не само това. Наша амбиция, разбира се, тя не е само на Държавната агенция за българите в чужбина – мисля, че ще намери подкрепа и сред народните представители, и сред представители в Европейския парламент, разбира се, и в правителството – една моя отдавнашна идея е да се опитаме да направим българския език матуритетен, първо, в Европейския съюз, а после и в целия свят. Това ще рече да може нашите деца, примерно във Франция, или в Полша, където и да било, да могат да се явяват на матура по български език и тя да бъде призната.
Това е една много сериозна задача и мисля, че с общи усилия бихме могли да постигнем наистина сериозни успехи, тъй като, съгласете се, че над 7 – 8 милиона българи, които живеят в чужбина, нека да дадем и на тези активни деца, които са там, да могат да запазят своя български език, да изкарат матурите там. По този начин им се дава наистина самочувствие и сила. Пътят няма да е лек, но това е един от нашите приоритети, по който ще продължим да работим.
През последните години, Вие сте забелязали, има огромно – двойно, тройно, че и повече увеличение на нежеланието на българите от нашите традиционни общности за придобиване на българско гражданство. Говорим за Македония, но в последно време и от Украйна, Молдова, Русия, Сърбия. Разбира се, това е продиктувано и от международната обстановка и от ситуацията в съответните държави, но такива са фактите.
Съкратените срокове, каквито всички бихме желали да се постигнат и по-бързо да се дава българско гражданство, не могат да се случат с магическа пръчка. И аз искам, а предполагам, че и Вие, искате нашите сънародници максимално бързо и облекчено да могат да получават българско гражданство, но законите трябва да се спазват, трябва да се мине цялата процедура.
В тази връзка апелирам и към Вас, съответно към Президентството, към Министерството на правосъдието и съответните други органи на изпълнителната власт, да засилим комуникацията и да направим всичко възможно да се опитаме да се инициират законодателни промени, които да облекчат тази процедура по отношение на българските общности.
Имаме държави, на които бихме могли да ползваме опита. Разбира се, те са доста по-напреднали, като Румъния, Унгария, Ирландия. Има примери в тази посока, които по някакъв начин биха могли да бъдат реципиирани, но най-вече трябва да стъпим на базата на нашите си, български ситуации и да видим кое ще бъде най-полезното. Много разчитам на Вас, на народните представители, да бъдете активни в това, да водим сериозен диалог и да се опитаме наистина да подобрим тази процедура.
На следващо място, трябва да се подготви и Правилник за приложение на Закона за българите, живеещи извън Република България. В момента нашите експерти работят в тази насока. Ползваме и външни експерти. Разбира се, този правилник ще трябва да бъде съобразен и с предстоящите законодателни промени, за да може максимално да отвори възможността за едно наистина по-сериозно и по-бързо обслужване на нашите сънародници.
Във връзка не само с това, но по принцип, за да се реализират по-бързо политиките на България за българите в чужбина, трябва много добре и бързо да се подобри комуникацията и взаимодействието с всички органи на изпълнителната власт, включително Президентството, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Държавна агенция „Национална сигурност“, службите и така нататък, по отношение не само на процедурите, свързани с придобиването на българското гражданство, а и по всички други въпроси, които касаят тези над 1000 български организации, които съществуват и техните членове и симпатизанти в различните райони на света. В тази насока ни очаква страшно много работа.
Забелязва се една много ясна тенденция към увеличаване броя на обработваните и издавани удостоверения от Агенцията, представляващи индивидуални административни актове. За да не Ви занимавам страшно много с цифри, ще Ви кажа само, че е много възможно ДАБЧ да обслужи над 40 хиляди граждани. А това с този малък състав, с който разполага Агенцията, е направо чудовищно. Хората изнемогват, аз виждам какво се случва. Просто, нещата наистина са извън контрол и трябва много сериозно да помислим, от една страна, първо, за Агенцията – много пъти говорим да се повиши капацитетът, да се увеличат бройките и хората, за да може наистина да има една сериозна, ефективна, работеща държавна структура, която да отговаря поне малко от малко на условията, предвидени в Закона за политиката на България по отношение на българите в чужбина, а това също налага допълнителни промени, които да се направят в Министерството на правосъдието, специалните служби, където също има страшно много работа по отношение на българите в чужбина. Те също изнемогват, но не както при нас, тъй като за нас това е наша основна дейност. Разговаряйки с колегите от Министерството на правосъдието и с колегите от службите, и с Президентството се наблюдава също една такава тенденция. Това означава, че за да може наистина да има ефективно, точно обслужване на нашите сънародници зад граница, са необходими такива промени и в Агенцията, и по съответните ведомства, по съответните ресори, за да може информацията да върви максимално бързо и да се създадат наистина условия за добра работа.
На следващо място, категорично Държавната агенция за българите в чужбина, работейки и защитавайки интереса на българите зад граница, се противопостави и ще се противопоставя на чужди органи – държавни или частни лица, да бъдат каквито и да било посредници в отношенията с българската държава. За съжаление, това нещо се е забелязвало в различни държави. Сега, напоследък, това ескалира с кандидатстудентската кампания, която беше проведена в република Сърбия – много тежка, много остра, много саботирана от страна на частни лица и на представители на общинската администрация, представители на гимназията – говорим за Босилеград, и само благодарение на много бързата комуникация и ефективно взаимодействие между Държавната агенция за българите в чужбина, посланика в република Сърбия, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, в една-единна сериозна българска политика беше успешно да дадем, да го наречем, отпор и да помогнем наистина на нашите сънародници, които искат да кандидатстват за студенти в нашите висши учебни заведения и да може това да се случи нормално и да се разбере, че българската държава стои зад българските граждани и зад българите зад граница, а не каквито и да било частни лица или представители на чужди общини, служби или каквото и да било.
България е независима държава и ще се държи като независима държава и нейните органи твърдо ще защитават интересите на българите, независимо дали живеят в България или извън България. В това сме категорични!
Много може да се говори. Мисля, че нахвърляхме общите предизвикателства и приоритети, които са пред нас. Осъзнавам, че ни предстои много тежка и сериозна работа. Ще разчитам на Вас, като народни представители, винаги да може да имаме добър диалог, да обменяме идеи, да търсим добри практики, включително по всякакви процедури. Например в момента е много актуално българските работодатели ни засипват с желание да ги свързваме с българи зад граница, които могат да бъдат наемани в различните индустрии или в различните браншове.
Тази година успяхме много експресно да направим връзка и над 6 хиляди българи от Украйна, основно и Молдова, по-малко от Русия, са включени най-вече в туристическото обслужване и бранш и работят в България. Част от тях ще намерят свои приятели, близки и роднини и ще останат да живеят в България.
По този начин вървим и към частично решаване на определени проблеми в нашата много тежка демографска криза. Знаете, че колкото повече млади хора се изселват от България, не толкова много деца се раждат. Така че и в това направление има сериозни грижи, които трябва да бъдат положени от държавата и да мислим и занапред. Промените чукат на вратата и трябва да ги гледаме, за да не ни ударят в лицето като шамар, а да сме готови по някакъв начин да приемем тези предизвикателства, за да оцелеем като нация и да продължим напред.
Извинявам се, ако съм бил многословен. Разчитам на един добър диалог, да си бъдем взаимно полезни и тази комисия специално и въобще работата с българите зад граница не е толкова политическа работа, а е една наистина национална работа. Защото става въпрос за бъдещето на България, за бъдещето на нацията и за използването на нейния потенциал.
Нека да видим как беше след турското робство! Много млади хора изучили се на запад, се върнаха в България и с техните знания и умения и със своите близки, които са в България, изградиха една истинска възрожденска и силна България.
Нека да се поучим от нашия традиционен опит. Виждайки какво са правили нашите предци, да го правим и в модерното време, за да продължим напред, за да можем и ние, и нашите деца, и нашите внуци да живеят в една модерна европейска цивилизована и културна България. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Харалампиев.
Уважаеми колеги, предполагам, че ще имате въпроси към господин Харалампиев във връзка с неговото ново амплоа.
Бих могъл да започна с един първи въпрос, свързан с писмото, което получихме от него. В него е записано, че основните дейности са разписани и в Националната стратегия за демографско развитие на Република България и в Националната стратегия в областта на миграцията, убежищата и интеграцията. В последния документ чуждите граждани от български произход и българските граждани, живеещи извън България, са обявени за целеви групи, тоест за миграционен потенциал, в който се съдържа демографски резерв, който би могъл да се използва за преодоляване на демографския срив. Това е проблем, който е много добре известен на всички ни.
В тази връзка бих искал да попитам дали е известно на Държавната агенция за българите в чужбина каква част от лицата, придобили българско гражданство на основание български произход, са се установили да живеят в България. Също така дали смятате съответно, че този резултат показва ефективна политика от страна на България в Стратегията за миграцията, убежището и интеграцията.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря за интересния въпрос.
Точни, абсолютни данни нямам и не разполагаме. Това, което имам от комуникациите с фирмите, е, че една част от тях остават тук най-вече, за да получат образование. Работейки след това една или две години, голяма част от тях се насочват към Западна Европа. Това обаче е тенденция, отнасяща се за българите, които са родени и живеят в България. Това е една обща негативна тенденция за България. Тук именно е ролята на държавата и тук именно смятаме, че трябва да подобрим условията, включително със законодателни промени и по отношение на това наистина по-голяма част от българите, които получават българско гражданство да останат да живеят трайно в България, отколкото след известно време да отлетят, както се казва, в странство. Много наболял и много сериозен проблем.
Според мен трябва да се поучим от опита и на други държави в тази насока и да обърнем най-вече специално внимание на българите в Бесарабия, говорим за Украйна и Молдова, където наистина има доста сериозни компактни общности с хора, които имат наистина добро образование, добра квалификация, добри работници са – хора, които имат отношение към земята и към животновъдство и земеделие, неща, които в България, за съжаление, особено младите хора, отдавна не се насочват към тях. Там имат също така много добри специалисти в областта на техническите науки, въобще хора, които работят с ръцете си в производство и са наистина квалифицирани.
Само ще Ви дам пример с община Гурково. Там примерът не го прави общината, а частно лице. То има своя голяма фабрика и работи основно с българи в Украйна. В рамките само на две, две години и половина са минали над 2500 българи от Украйна. Това показва, че наистина има такава възможност, която би могла да се реципиира и да се види как държавата да подпомогне едни такива процеси. Защото в момента там нещата се случват по-скоро на активността, която е от местно ниво, активността от ДАБЧ – да следи процеса, но не е било досега координирано, не е мислено за никакви сериозни политики.
Ние сме отворени за едно такова по-разширено мислене и в една добра комуникация да помислим, от една страна, и законодателно как бихме могли да облекчим това нещо. От друга страна, с едно по-добро и по-бързо обслужване и създаване на един по-добър микроклимат с българите зад граница, които идват в България, за да могат да остават тук, а не след това да се изстрелят на запад.
Така че наистина с много сериозни промени и сме готови в тази насока много активно да сътрудничим и да работим. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И аз благодаря.
Все пак да Ви дам и аз една цифра, специално за въпроса, който Ви бях задал. По информация, с която разполагам, около 10%, малко под 10% от българите, получили гражданство по линия на български произход, имат постоянен адрес в България. Останалите, за съжаление, малко над 90% се оказва, че вземат гражданство и го ползват просто като паспорт за чужбина.
Мисля, че трябва да обърнем повече внимание на тези области и да се направи добър анализ – от кои точно региони с потенциален резерв на български граждани да заделим повече внимание и мисля, че точно в случая ще излезе, че точно Украйна, както и сам казахте, че може би е страната с най-голям потенциал в тази област, донякъде и Молдова.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Ако може, само в тази връзка да допълня.
Наистина най-голям е процентът на представителите на Украйна и Молдова, които остават в България.
Интересно е, че по отношение на Македония, огромна част от хората, които получават гражданство, не отиват на запад, а си остават в Македония. Да, пътуват, но трайно остават в Македония. Това е много интересен въпрос. Разбира се, за тези, които са по-възрастни, е разбираемо – те взимат най-вероятно паспорт, за да могат след това техните наследници да могат да получат българско гражданство. Но се забелязва, че тези, които са горе-долу на работеща възраст, немалко остават в Македония и правят някакви смесени с България компании, но в повечето време са в Македония. Разбира се, голяма част от тях, както и от Сърбия, да не говорим за Турция, масово отиват с цел след това да работят в Европа или Америка и където и да било. Така че наистина заради потенциала в Украйна и Молдова, трябва много сериозно да се работи в тази насока приоритетно. А по отношение на Македония също да се привличат качествени хора от тях, които могат да останат включително в България.
По отношение на Македония е много интересно по информация, която имаме, голяма част от тези, които остават в България, са свързани с медицинските услуги, образование и общо взето в една такава по-специфична насоченост. Докато тези, които идват от Украйна, те директно влизат, да ги наречем, в чистата работна ръка. Оказва се, че най-голяма ефективност и капацитет идва от Украйна и от Молдова, но тъй като от Молдова може би не са достатъчно активни и може би, защото в Украйна, знаете, има сериозен конфликт, затова интересът от Украйна е по-голям.
А има и друго. В Молдова не всички нашенци от там говорят добре български език, а в Украйна, поради спецификата на близост на езиците, защото говорим за гагаузите в Молдова – голяма част от тях не говорят добре български език и затова може би не са достатъчно добре предпочитани, когато се говори за туристическия бранш.
Наистина в тази насока ще работим и трябва много сериозно да помислим как да задълбочим това така, че доста по-голяма част да останат в България и да помагат за съживяването на българската икономика и българската демография. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Има ли още някой колега, който да зададе въпроси?
Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Харалампиев, поради факта, че има голямо желание от страна на наши сънародници зад граница да получат удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, през последните месеци срокът за издаване на тези удостоверения по разбираеми причини се забавя, поради липса на човешки ресурс, който да ги обработва.
Интересно е да разберем дали самата Агенция разработва вариант, в който да се поиска и от Министерския съвет, и от ресорния вицепремиер помощ в тази насока, тоест да има от Вас мотивирано предложение от гледна точка на това да бъдат отпуснати бройки за служители в Агенцията, които наистина да могат да поемат тези десетки-хиляди, които годишно преминават през Агенцията. Интересно ми е да получим информация в тази насока – предвижда ли се подобно нещо, предложение за включване за бюджета за човешкия ресурс в Агенцията? Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Харалампиев.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Много добър въпрос.
Наистина в тази връзка в момента разработваме много сериозна стратегия и предложение и нов устройствен правилник. Вече сме влезли в координация както с представителите на Министерството на правосъдието, така и с ресорния вицепремиер.
Предвижда се цялостна промяна на структурата на Агенцията, така щото, първо, да се увеличат с около 15 щатните бройки в Агенцията.
Второ, тъй като не само удостоверенията, свързани с издаване на българско гражданство, а и много други, свързани с работа в България. Все повече наши сънародници не бързат толкова с издаването на гражданство, колкото с възможността да получат постоянно пребиваване и да имат работа в България и вече могат да имат и някакво търпение за чакане на гражданство. Но страшно много са и говорим за регистратура и да се обработват тези данни. Освен огромния натиск от десетките-хиляди молби, които идват при нас в тази насока, страшно много комуникация водим и с нашите над 1000 – вече Ви казах, български организации зад граница. Чисто физически хората, които контактуват с тях, ние трябва да водим комуникация с над 300 училища, да не говорим за посолствата, там просто физически не може да се извършва. Нашите хора са полудели.
В тази връзка разработваме много сериозно устройствен правилник, предвиждаме много сериозни промени в тази насока, включително и с увеличаване на бюджета, за да можем малко от малко да направим наистина, да я наречем, добра и ефективна система, за да може да подпомагаме процесите за издаване на съответните удостоверения и да държим добрата комуникация с българите зад граница.
В последно време беше давано повече приоритет, знаем защо, защото е огромен натискът от традиционните ни общности зад граница, които искат да получат гражданство и малко беше занемарена работата чисто физически с останалите общности, които са по численост и по брой толкова, колкото са нашите зад граница.
В тази насока, господин Ангелов, разработваме и съвсем скоро ще предложим това и на Министерския съвет, за да може наистина да има по-голяма ефективност и по-добра успеваемост. Разчитаме, доколкото имаме информация, и на добро разбиране от страна и на министър-председателя в тази насока. Така че съвсем скоро ще бъдем готови с нашето предложение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Кръстев, заповядайте.

КРАСЕН КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, най-напред да честитя на господин Харалампиев! Имам допълващ въпрос към въпроса на Юлиан Ангелов. Наистина би било редно да помогнем в това отношение за увеличаване на щатните бройки и не само на щатните бройки и на бюджета за догодина, обаче. Тече бюджетната процедура за 2018 година.
Искам да помогна и да напомня, че може би е добре да се направи един функционален анализ на дейността, да се анализира всичко и да се види дали наистина трябва да се увеличават щатните бройки. Най-вероятно трябва, но дали да са 15 или 10 бройки, това трябва да го кажете Вие след такъв анализ. Още повече тук направих една елементарна аритметика за 2014 г. са издадени и приети 714 удостоверения. Това е на месец. На година са 8 хиляди, а са 714 на месец. Като го разделим на работни дни в годината се оказва, че с персонала, който имате, на ден специализираната администрация е трябвало да обработва 34 бройки подадени заявления. Хубаво е да се обърне внимание и в това ми е помощта – направете функционален анализ, аргументирайте се сериозно, колкото трябват, толкова, да се помогне, но нашата задача е да бъдем в съдействие, но Министерският съвет трябва да реши на практика.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Аз много разчитам на Вас, разбира се, също да подпомогнете тази работа. Само да Ви кажа, че за миналата година бяха около 23 хиляди вече. От 8 000 през 2014 г. на 23 хиляди през 2016 г. Сами разбирате, че всяко натрупване води до следващо натрупване, а следващото натрупване – до следващо натрупване. Затова ние до момента правим този анализ.
Аз Ви казвам за около 15 бройки, но, разбира се, нашите експерти сега в момента прецизират тяхната заетост и заетостта по комуникация с нашите общности, с тези над 1000 граждански организации, които са извън традиционните ни общности. Мога да Ви кажа, че много стремглаво се засилват исканията за откриване на все повече нови училища и нови организации, които да работят зад граница. Така че и в тази насока ще имаме също развитие.
Общо взето и в двете основни дейности на Агенцията се забелязва огромна активност – дали, защото все повече млади българи напуснаха България и изпитват носталгия и по някакъв начин искат да държат връзката си, не мога да кажа. Но работим функционално и в двете насоки, така че да разчитаме на Вас, народните представители много за това, разбира се, и на правителството, така че на базата на един сериозен експертен функционален анализ да предложим такава структура, която да може да отговаря поне да се спазват основните приоритети. Благодаря Ви за подкрепата, разбира се.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Бих искал да се върна на ефективността от тези мерки, защото в крайна сметка, както се казва, и 100 хиляди на година да успяваме да обработваме, ако тези хора се изплъзват и заминават извън страната, мисля, че ние трябва да се съсредоточим много повече върху изработване на такава политика, която да накара тези хора да останат тук.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Точно така.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Тоест може по-малко хора, може по-бавно да им даваме гражданство, но по някакъв начин да ги задържаме тук. В това направление на мисли, следва да вземем опита на Полша в дадения случай.
В Полша са въвели много хитра практика, особено тя е валидна за хора от страни, където нямат право да са с двойно гражданство, а знаем например, че в Украйна нямат право на двойно гражданство, и са въвели така наречената карта „поляка“, карта на поляка. На хора от етнически полски произход им се предоставя изключително бързо такава карта, която им дава практически всички права на поляци, отменя необходимостта от вадене на визи, работни и каквито и да е други визи, и с тази карта те вече нямат никакви ограничения за влизане в страната – отбелязвам, само в Полша, а не в Европейския съюз, защото те нямат гражданство.
Може би трябва да се замислим да вземем този опит и реално малко да забавим процеса на предоставяне на гражданство, а да даваме възможност на хората да идват тук, например за 5 години, за да работят, след което да си получават гражданството.
Това е нещо като тема за размисъл, специално за Комисията ни, специално тук, но и не само за Комисията.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По това искам да взема отношение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Разбира се, всеки има право да сподели отношение.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: При цялото ми уважение към Вас, първо, българското гражданство не зависи от Държавната агенция за българите в чужбина. Други са институциите, ведомствата и тези, които правят стратегиите и друга е парламентарната група.
Второ, в българската Конституция е записано, че всички българи по произход имат право на ускорена процедура за получаване на българско гражданство. Ние като комисия не може да нарушаваме българската Конституция и да си правим сметки дали този може да получи гражданство, защото може да отиде да работи в чужбина, или ще остане в България. То си има българска Конституция. Ние не можем да делим хората. Всеки българин от чужбина има право на българско гражданство и това е записано в българската Конституция. Дали българската държава ще е икономически силна, дали ще предостави възможност на тези българи да останат тук, това е проблем на държавата. Това не е проблем на хората да ги гоним дали отивали да работят във Франция, или не.
От гледна точка на това аз не съм противник българите от Украйна или от Молдова, или от Македония, получили гражданство, отива и работи човекът, за да храни собственото си семейство. Той на коя държава ще е благодарен след това? Естествено, че на българската държава, която е осигурила препитание на неговото семейство – с тези средства, които е изкарал в чужбина, той ще изхрани семейството си, ще ги обучи, ще ги прати в България да учат, както правят. Защото познавам десетки хора от Македония, които работят в Италия, Франция или в други държави, а децата им са студенти тук, в България. Това лошо ли е? Така че нека да не делим българите, нека да не променяме българската Конституция.
Когато искаме да предприемем мерки да дадем възможност на българите от чужбина да работят в България, да, прав сте – дадохте примера, с който и аз Ви бях запознал, с карта за българите в чужбина, ние сме разработили съответния законопроект в тази насока и скоро ще го внесем, именно за да може да облекчим режима на това българите да могат да идват да работят и да учат тук в България, а не да чакат българското гражданство. А който от тях иска да получи гражданство, си има съответната процедура.
Така че, господин Председател, като председател на тази комисия, нека да не делим българите и нека да не нарушаваме българската Конституция.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В никакъв случай не съм делил българите, просто обърнах внимание именно на Националната стратегия за демографско развитие и възможността да използваме потенциала именно за решаване донякъде на демографския проблем, не за нарушаване на Конституцията. (Реплика на народния представител Юлиан Ангелов.)
Не да ги бавим, а да им предоставим тази възможност. За гражданството никой не може да ги лиши от правото, каквото искат, а просто да им предоставим възможността да дойдат много по-бързо и много по-безпроблемно в България.
Имате ли други въпроси, уважаеми колеги?
Ако нямате въпроси, бих искал да благодаря на гостите ни. Ще разчитамe на тях и в бъдеще така експедитивно и енергично да продължават дейността си.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Благодарим и ние.
Винаги сме готови за съвместни дейности, за реакция, за помощ, за експертиза. Това са неща, които наистина касаят националния интерес, неща, които не са толкова политически, а са по-скоро насочени към развитието и просперитета на българската нация. В тази насока в наше лице имате хора, които са готови да работим, да подпомагаме, да Ви даваме идеи и Вие като наши народни представители от българския народ да намерите консенсус, надявам се в тази насока да можем да постигнем добри ефекти и други държави да взимат нашия опит, дай Боже, в нашите практики, които ще следват по-нататък, а не само ние да казваме какво правят примерно в Унгария, Ирландия или Полша.
Пожелавам Ви успешна работа и сме готови винаги за сътрудничество и съдействие! Пожелавам Ви успех!

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж.
Да освободим гостите.

Преминаваме към втора точка
Разни.

Уважаеми колеги, по тази точка от дневния ред имате ли някакви въпроси?
Господин Симов има думата.

АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Имам една идея просто за тема за заседание на Комисията, която мога да предложа. В последно време се появи доста информация за това, че много българи във Великобритания са разтревожени от процеса на преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз и най-вече за техния статут там. Това е цяла серия от информации, доста българи се изказаха по темата. Въпросът ми е дали може да направим едно заседание за това какво правим или какво се прави, за да може статутът на тези българи там да бъде защитен? Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще имам предвид за следваща тема за заседание. Темата е много важна. Абсолютно. (Реплики.)
По принцип ние сме предвидили и други въпроси към Министерството на външните работи, ще добавим и този въпрос, да не ги викаме за всяко нещо поотделно.
Имате ли други идеи?
Колеги, ако няма други въпроси, може да приключим.
Благодаря Ви за участието. Пожелавам Ви приятна вечер!
Закривам заседанието.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.