Home » Авторски страници, литература

Анабел

2017.07.01 Няма коментари
Spread the love
Илюстрация: http://wisgoon.com

Илюстрация: Wisgoon.com

.

По пътеките утъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят…
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят…

Светът за мен е тясна блуза,
“сънувам” гола, макар да ми се смеят…
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.

Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам…
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям…

Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся…
а той ме гледа някак си сурово
коктейли “Молотов” ми дава да закуся…

Опашката ми – облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува…
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува…

И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта…
Един път океан съм, друг път мида,
но сама си плача пред свещта…

 

Ани Демирова

—————————————————————————————————————————————————

* Още от същата авторка – вж. туктук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.