Home » Избрано, политика

Последиците от една семантична измама и защо нямаме демокрация днес?

2017.01.16 Няма коментари

Таня Тодорова, Оnarealcase.blogspot.bg

picture2

Оноре Мирабо (френски революционер, писател, журналист, дипломат и политик) казва: “Хората са като зайците – хващат се за ушите.”

Затова, когато ни говорят лъжи, ако е съвместимо с това, което вече сме научили от реалния живот, ние оставаме доволни. Но истината е различна.

В момента в България ни управлява най-лошата възможна форма – представителна олигархия, която  неправилно наричаме “представителна демокрация”. Как се е стигнало до такава подмяна?

Процесът, чрез който днес избираме политици у нас – избори чрез гласуване – не може да  ни даде като резултат истинска демокрация. Следствието от “избори чрез гласуване” е, както споменах, представителна олигархия. Демокрацията е следствие от процес, който има ясни принципи и основополагащи правила, и ако те не бъдат спазени, няма да получим демокрация, а нещо друго.

Кой и защо е направил тази семантична измама? Каква е била целта му и какъв е процесът, по който можем да имаме демокрация?

Една от най-четените книги на земята, Библията, започва така: “В началото бе Словото”.

Думата е основната структурна езикова единица, която предава смисъл на нашето общуване.

С думите ние изграждаме реалността, в която живеем. Думите имат буквално и преносно значение и много често една и съща дума, употребена в различна ситуация, променя коренно картината. Ето един виц, който онагледява това:

“Семейство отива на ресторант, по време на вечерята дамата отива до тоалетна. Излизайки от тоалетната, дамата вижда една съдийска свирка, забравена на умивалника, и един мъж, който излиза от тоалетните:
– Господине, забравихте си свирката! – извиква му дамата.
Мъжът се връща, взема свирката и благодари. Жената се връща на масата, сяда до съпруга си и в този момент до масата им се приближава мъжът от тоалетната (който пък по стечение на обстоятелствата е футболен съдия).
Мъжът се навежда и много учтиво казва:
– Благодаря Ви още веднъж за свирката, госпожо, наистина имах нужда от нея.”

Тук е лесно, но какво правим, когато една и съща дума има повече от едно значение?

Думите, които имат само едно значение, са еднозначни. Например думи като: отвертка, двоеточие, трахея и др. За да стане животът по-сложен и интересен,  съществуват и многозначни думи. Тъй като предметите имат общи признаци и функции, думата може да назове много от тях, като разшири своята употреба и прибави към основното си значение едно, две или повече нови значения. Способността на думите да притежават  повече от едно значение се нарича многозначност (полосимея). Като пример  можем да дадем думата мост. Тя съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното й значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и т.н. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.

Сега си представете друга картина: имаме дума, чието основно значение е повече от ясно дефинирано, но то е подменено и в момента под тази дума разбираме нещо съвършено друго. Бихме могли да наречем ситуацията “семантична измама”.

Какво става тогава с реалността? Дали няма да се окаже, че живеем във фалшива реалност, защото тази дума има подменено значение? Ако с думата назоваваме определена политическа система за управление, тогава това касае всеки един от нас.

Преди да ви разкажа историята за умишлената подмяна на една дума от изключително значение за нас, нека ви попитам:

– Има ли демокрация в момента?

Вероятно повечето от вас ще кимнат утвърдително и ще са готови да ми посочат държави, в които тя се прилага.

За съжаление трябва да ви разочаровам – демокрация в момента няма. Това, което наричаме демокрация, е в действителност “представителна олигархия”.  Думата демокрация е била подменена. Умишлено. Така бива изградена една фалшива реалност, в която живеем всички днес.

Да се огледаме: в днешните политически системи по света е възприета процедура по избори чрез всеобщо гласуване. Прави ли ви впечатление, че този процес се приема и защитава еднакво и от леви, и от десни партии?

Не е ли странно това?

Политически опоненти да имат единодушие по въпроса за изборите?

Самите Голдман Сакс защитават и финансират предизборни кампании, което означава, че те нямат нищо против изборите.
Защо? Ами защото избраните, чиито кампании са финансирали, ще обслужват техните интереси. Ако знаем, че изборите чрез гласуване не могат да дадат като резултат демокрация, защо тогава наричаме така този процес?

Много просто: ако думата, с която можем да решим проблема, се използва за обозначаване на един проблемен режим, който не ни харесва, тогава сме в безизходна ситуация. Накратко: наричаме лошия режим с думата “демокрация”, а в случая тя е името на решението. Изправени сме пред семантична измама, която ни обърква и не ни позволява да видим изхода от това положение.

Как се е стигнало до това?

Още през 1835 г., когато се провеждат първите избори, техните организатори, които са били отлични елинисти, са били наясно, че бедните никога нямат да вземат властта чрез гласуване.

Толквил, символ на либерализма, пише така: “Аз не се страхувам от всеобщото избирателно право – хората ще гласуват така, както им бъде казано.”

Мадисън в САЩ – един от създателите на конституцията и голям мислител – въобще не е искал да изгражда демокрация. Това би било равносилно на анархия, управление на простолюдието. Толквил, Мадисън и Сийес, който е написал книгата “Що е то трето съсловие?”, са били убедени, че хората не са способни да управляват собствените си дела. Ето защо създават една система на управление, чрез представителство, която система е много далеч от истинската демокрация.

Те са заложили на изборите, а изборите се състоят в избиране на най-добрия – аристос (аристокрация). Хилядолетията история са ни показали, че тя винаги се превръща в олигархия.

Монархията е власт на един.

Демокрацията е власт на народа. Демос – народ, кратос – власт.

Олигархията е управление на малцинството. Ако не ни харесват и ги сменим с други, ние не сменяме системата, а основните действащи лица в една представителна олигархия.

Само че не е привлекателно да обявиш, че системата на управление, която си наложил, е “власт на малцина.” Това може да доведе до сериозни размирици и проблеми.

По-добре е да замениш термина представителна олигархия с демокрация. Сменяме формулировката и фокус-мокус, абракадабра, имаме “демокрация”. Този трик е направен през XVIII век.

По времето, когато Толквил пише “Демокрацията в Америка”, никой не нарича този режим така. Книгата се превръща в бестселър и много хора започват да откриват общи черти между този вид управление и демокрацията.

Основното правило, върху което изграждат демокрацията древните атиняни, било “политическото равенство”. В представителната олигархия това равенство е само формално и дори фиктивно. Фокусирайки се върху равенството и поставяйки го за отправна точка, авторите, които пишат за политически системи, започнали да говорят за “демокрация” и така тя се наложила. Избраните чрез гласуване също започнали да използват тази дума, защото тя им позволява да бъдат избирани, за да управляват и да запазят властта си. В крайна сметка се оказва, че налагането на думата “демокрация” за обозначаване на режима на управление чрез представителство е в интерес на богатите.

За да върнем днес демокрацията като инструмент за управление, трябва да видим какво е предвиждала Атинската демокрация.

Няма да навлизам във всички подробности, а ще се спра само на основополагащото правило и принципите, върху които е била изградена.

След векове на тирания, атиняните са имали една-единствена практическа цел: да постигнат равенство. Истинско политическо равенство. Не социално, не икономическо, а политическо. Всички сме равни във вземането на решения, които касаят нашият живот и територията, на която живеем.

Ако живеехме в условията на демокрация, ние щяхме да участваме във вземането на решение дали искаме бежанци на територията на България. Какви месечни суми да им бъдат отпуснати, примерно. Някой пита ли ви по тези въпроси?

Не? А защо твърдите, че живеем в демокрация? Това управление е представителна олигархия.

Освен, че искали равенство във вземането на политически решения, атиняните били наясно с още нещо и искали на всяка цена да го избегнат. Властта покварява и корумпира. Тук въпросът не е “Дали”, а “Кога”. И когато политиците се покварят, те започват да защитават собствените си интереси, а не тези на гражданите.

Познато ви е, нали?

Ето защо атиняните решили да въведат два принципа, които вървят заедно и чиято цел е да намали ефекта от корумпирането:

1. Политиката трябва да е непрофесионална дейност.

2. Длъжностите трябва да се заемат на ротационен принцип без възможност да се повтори мандат.

Не искаме никакви професионалисти в политиката, казват атиняните. В професионализма се корени корупцията!

Огледайте се. Кой от политиците в България има специално образование за това?
Кой от тези, които са карали повече от един мандат, не се е корумпирал?

Всички те са тръгнали като аматьори. Това означава, че всеки един от нас може да бъде на тяхно място. Кой механизъм ще позволи това да се случи? Само един-единствен: жребият! Така се дават права на всички граждани да участват в политиката.

Да видим логиката на двата процеса: “демокрация” и “избори чрез гласуване”.

Когато ние изберем някого за дадена позиция, механизмите които ни подтикват към избора на този човек, ще ни накарат да гласуваме за него отново. Така изборите водят до стабилност на политическото тяло. Те създават професионализация, тоест винаги имаме едни и същи хора в политиката. В самият геном на изборите се съдържа професионализацията на политиката.

Когато създадем една каста от “професионални политици”, тогава вече не сме равни и губим основното правило на демокрацията – политическа равнопоставеност.

Ако политиците са непрофесионалисти и се сменят на кратки периоди, то тогава ще продължим да избираме непрофесионалисти, които отново ще сменяме често. Така няма да им дадем възможност да се корумпират и да започнат да работят срещу интересите на обществото. За да имаме постоянно нови лица в политиката и да дадем шанс на повече хора, трябва да приложим жребия.

Я си представете, че утре можете да влезете в политиката или от вашите решения по определени въпроси да зависи сигурността на държавата. Дали ще си позволите да сте неинформирани и да не се запознаете с основни положения, за да вземете правилни решения? Едва ли. Точно възможността всеки да влезе в политика създава гражданското съзнание в едно общество, защото хората са наясно, че от техните решения ще зависи стандарта на всички. В момента те са пасивни, защото са наясно, че от тях нищо не зависи, или ако искат да участват, трябва да се корумпират или да нарушават ценностната си система. Представителната олигархия ги кани на всеки четири години да кажат на кого делегират правата си да бъдат управлявани и след това от тях се очаква да мълчат, докато елитът управлява. Ето защо управляващите така упорито ни разказват и ни убеждават, че имаме демокрация и ще има промяна, ако сменим сегашните “представители на олигарсите” с други “представители на олигарсите”.

Демокрацията е форма на управление, която дава равни възможности на всеки, благодарение на жребия, и следва двата принципа: непрофесионалисти и кратки мандати.

Пак се огледайте и ми кажете има ли в момента политическа партия, която да предлага демокрацията като форма на управление? Вероятно ще кажете “не”.

Няма от тези, които познавате, защото това са партиите на статуквото, а то издига и ви информира само за тези, които са част от системата и се стремят да я запазят. Тези, които ви убеждават, че като сменим едни жълти с едни лилави примерно, ще получим промяна. Сега вече знаете, че това е лъжа и промяната няма да стане със смяна на куклите в системата.

За щастие има партия, която предлага Директната_Демокрация, и то в съответствие с принципа на политическото равенство. Всеки, който желае, може да се присъедини към БСДД и да се кандидатира за позиция в самата организация, или за включване в листите за парламентарни избори. Кандидатите преминават тест за личностни характеристики и след като го решат успешно влизат в пула, където чрез жребий се тегли името на избрания за позицията. Тестът за личностни характеристики ни гарантира, че ще избегнем да включим в жребия кандидати, които показват неприемливи черти като гняв, агресия, авторитарно налагане на мнение и т.н.

Мисля, че без затруднения ще откриете в нашия парламент депутати, които бихте освидетелствали, дори без да притежавате диплома по психиатрия.

Знаете ли друга партия, която да ползва тестове за личностни характеристики на своите членове? А такава, в която да се прилага жребият?

Аристотел е казал, че ако свободата и равноправието са част от демокрацията, те могат да имат смисъл, само ако всеки отделен човек участва равностойно в управлението на страната. Пак той твърди, че избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са признак на олигархия. В Атинската демокрация жребият, заедно с институцията на общата асамблея, позволявал на гражданите “да управляват и да бъдат управлявани”. Логиката на жребия произлиза от схващането, до което достига много векове по-късно и лорд Актън, според когото: “властта корумпира”.

В момента изборът ни е ограничен, защото сме напълно изключени от политическия живот на страната. Знанията и опитът идват чрез вземането на решения и носене на отговорност за тях.

Директната Демокрация е като лекарство срещу всеобщата безотговорност, при която някой друг решава, а ние след това има кого да обвиним.

Жребият стимулира изграждане на активно гражданство. За да може да функционира Директната Демокрация, тя се нужда е от автономни индивиди, способни на критична мисъл и интересуващи се от обществените дела. Когато хората активно участват в политическия живот, те придобиват усещане за отговорност, а когато знаят, че могат да бъдат избрани във всеки момент, това ги стимулира да действат отговорно и да се интересуват от делата на обществото.

Всеки, който се разпознава като активен гражданин с критична мисъл, е добре дошъл в БСДД.

Смяна на системата е възможна и сега имаме възможност да я направим. Да действаме!

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.