Home » Авторски страници, политика

Неолиберазмът и страните от бившия соцлагер. Защо олигархията победи

2016.12.16 Няма коментари
Spread the love

protest_mafia

Ще започна с една мисъл на Аристотел. Той казва: “Не бъркайте икономиката – OIKOS nomia, нормите за управлението на страната и на общността, с chrematistic, krema Атос – трупането на пари”. Тази мисъл съвпада с основното предназначение на държавата – да служи и се грижи за благото на всички свои граждани.

Днес в света властва една идеология, която на практика подмени това основно правило на държавността. Прониквайки в почти всички сфери на обществения живот, тази идеология поставя държавата в служба на едрия финансово-корпоративен бизнес. Тази идеология наричаме неолиберализъм (нов либерализъм), понеже тя няма почти нищо общо с идеите и целите на класическия либерализъм на Адам Смит. Исторически погледнато, либерализмът, създаден от Адам Смит, е прогрес. Той се бори срещу абсолютните монархии и за правата на личността. Сред тези права е и правото на частна собственост, а за своето време това е било прогрес, революционна идея.

Мисленето на един днешен неолиберал няма нищо общо с тези прогресивни идеи. Днешната неолиберална доктрина далеч надхвърля рамките на класическия либерализъм и в съвременни условия се превърна в ретроградна идеология, крепителка на интересите на едрия финансов капитал и транснационалните компании, унищожавайки основите на средния и малък бизнес. Практиката показва, че където и да е прилагана в своята цялост, неолибералната доктрина е носела само беди на народите, като ги е пращала в „Третия свят”. И напротив, богатите държави са се разраствали и развивали, следвайки принципи, коренно различни от неолибералните: силна държава, правила за бизнеса, които да са в интерес на всички.
Щедро финансирани от своите богати спонсори, идеолозите на неолиберализма бързо разпространяват своята доктрина в целия свят. Родена през 70-те години на миналия век в Чикагската неолиберална икономическа школа на Милтън Фридмън, благодарение на масираната пропаганда и купища пари, днес тази идеология е завладяла мисленето и действията на почти целия политически елит на САЩ, Западна и Източна Европа.

Един от начините за разпространение на неолиберализма/глобализма е чрез участие на бъдещи ръководители (политици, предприемачи, журналисти) в семинари, организирани от частни фондации. На тези семинари се разясняват благоприятните последици от неолибералната и глобална политика по англосаксонски модел. В общия случай участващите в подобни семинари „надеждни” млади хора изграждат после брилянтна кариера в различни властови структури и в бизнеса. И това разбира се са личности, на които никога не би им хрумнало да се занимават с антиглобализъм.

Друг, още по-впечатляващ начин, когато елитите, по-специално европейските, преминават от държавния сектор към големи американски и други компании. Последният такъв пример е решението на Жозе Мануел Барозу да се присъедини към банката „Голдман Сакс“. Бившият председател на Европейската комисия ще вложи опита и контактите си (сред които са контакти с всички политически ръководители на Съюза) в услуга на това престижно учреждение… което участва в замаскирането на сметките на Гърция, за да приеме тя еврото.

Барозу не е единственият еврокомисар, преминал на доходна служба. Такъв беше наскоро и случаят с Нели Крус („Банката на Америка“) и Карел Де Гухт, преговарящ и защитник на Големия трансатлантически пазар – TTIP („CVC Партнърс“). Марио Драги пък направо премина от „Голдман Сакс“ към поста на президент на „Банката на Италия“, а след това и на Европейската централна банка.

Примерите за смесване на политика с едър финансово-корпоративен бизнес са безброй.

Неолибералната идеология се превърна в идеалното прикритие за действията на представители на партийните елити от Европа и САЩ да се отдадат на трупането на пари, но не за своите народи, а за своите джобове! Множество десни и леви политици от Западна Европа загърбиха своите автентични идеи, изповядвани непосредствено в годините след Втората световна война. Идеи и практика, които поставиха основите на техните социални и правови държави, и изградиха институции, благодарение на които и днес богатият Запад все още го има.

В 8-те най-развити правови държави в Средна и Северна Европа (Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария), благодарение на развитите демокрации и върховенство на закона, се справиха сравнително успешно с напъните на неолиберализма, като не позволиха разхищения и кражби в държавите си.

Не така обаче стоят нещата в държавите от бившия социалистически лагер. Поради липса на върховенство на закона и развити демократични институции, неолиберализмът нанесе огромни щети при навлизането си в тези държави.

Според икономическата доктрина на неолиберализма, пълната приватизация на държавната собственост е едно от ключовите условия за успешно развитие на икономиката.

Рейгън срина комунистическата тоталитарна система на Източна Европа с помощта неолибералната идеология и чрез договорки с неговите елити. Комунистическите елити на СССР и бившите социалистически страни, виждайки, че губят съревнованието със Запада и техният комунизъм няма да го бъде, съзряха в неолиберализма възможност за запазване на своята власт чрез приватизация на държавната собственост в своя полза и създаване на олигархични партии. Безплатен обяд обаче няма и „помощта” на неолибералите, разбира се, не беше безплатна – световната финансово-корпоративна олигархия се докопа по различни начини до ресурсите на държавите.

В България началото на прехода бе белязано от процеса на бандитска приватизация, при която държавната собственост на практика премина в ръцете на последния елит на БКП. В това едва ли има някакво съмнение, вече и сред най-верните привърженици на БКП/БСП. В този процес обикновените партийни членове имаха значение само дотолкова, доколкото бяха сплашвани с настъпващите промени, с цел консолидиране около партията майка.

За да маскират своите намерения, някой друг трябваше да свърши мръсната работа по приватизацията на държавната собственост и преминаването й в ръцете на номенклатурата и елита на БКП. С тази „мисия” бе натоварена „демократичната” СДС и по-конкретно правителството на Костов. След свършване на тази робота, СДС трябваше да изчезне от политическата сцена. Така и стана! Една успешна маневра с привкус на активно мероприятие, чрез въвличане на царя в политиката и обещанието му за 700 дни да „оправи” България, изхвърли СДС от властта.

Елитът на БКП превзе не само икономиката на страната, но успя да запази и властта си в цялата държава. Постигането на тази цел стана възможно чрез клониране на БКП на няколко партии, които узурпираха цялото политическо пространство и не допуснаха появата на нови идейни партии. Основните клонинги на БКП, чрез които тя продължава да управлява страната, са БСП, ГЕРБ и ДПС. Погледнете състава на тези партии – бивши комунисти или деца на бивши величия от партийния елит, ченгета и доносници от ДС, бивши милиционери – почти всички по някакъв начин свързани с БКП или ДС. Така е и в цялата държава и нейните институции, доколкото има такива…

Измислените „ляво”, „център” и „дясно” на партите-клонинги на БКП, изпразнени от съдържание и идеи, нямат нищо общо с автентичното ляво и дясно на нормалните партии. Всички тези партии са олигархични образования, изповядващи една идеология – неолибералната. А богът на тази идеология са парите!

Всички партии, които възникнаха в последствие, бяха или плод на олигархичен инженеринг, или просто стремеж на амбицирани хора за бързо забогатяване чрез политика.

Според мен, решението за Западна Европа е в решително скъсване с неолиберализма и връщане към изконните ценности на Европа, чрез създаване на нови партии в дясното и лявото пространство с автентични идеи, по подобие на християндемократическите, умерено либерални и леви партии от периода след Втората световна война до 80-те години на миналия век. Партиите, които изградиха модела на социалната правова държава, по примера на 8-те най-развити правови държави в Средна и Северна Европа (Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария). Такива наченки има вече – „Сириза” в Гърция, „Подемос” в Испания, „Пет звезди” в Италия. Погледнете как ги наричат медиите – популистки партии! Никой обаче не говори за истинските цели, намерения и програми на тези партии!

За България ще бъде още по-трудно. Управляват ни олигархични партии и политически елит, произлизащ от средите на бившата комунистическа партия, чийто идеология отричаше демокрацията. Дори и свободата на словото, която уж имаме, е контролирана от техните медии. Този елит, назначен от нашата олигархия, защитава нейните интереси, не познава демократичните завоевания на най-развитите правови и социални държави от Средна и Северна Европа, нито механизмите и институциите, които доведоха до просперитета на тези държави. Няма как да очакваме от елита ни нещо друго, освен този посткомунистически батак, в който се дави страната ни. Това го виждаме с очите си и го усещаме със сетивата си – вече 27 години тъпчем на едно и също място – най-бедната държава в Европа. Към тази картинка се прибавя и огромното влияние на неолибералите, чрез разни фондации и НПО-та, резултат на което е пълната комерсиализация на обществения живот и на такива важни сфери като образованието и здравеопазването.

В резултат на 70-годишното управление на комунистите, българите не познават истинската демокрация. Това води до отвращение към нашата лъжедемокрация. Българинът все още не знае, че НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ в една страна стана основният фактор за растеж и благоденствие в Европа на XXI век.

Някои започват да мечтаят за „твърда ръка” или за премахване на партиите, други са обзети от носталгия към социализма на бай Тошо. Немалко зоват и за бунтове, гражданска война или саморазправа с корумпирания ни елит. За щастие, България е в Европа, и докато сме в нея, няма друг начин на правене на политика освен чрез партии.

Помощ отвън не можем да очакваме – Европа си има своите проблеми. Освен това от 70 години на миналия век държавите от ЕС не се намесват пряко във вътрешните работи на други страни. Казано е: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”!
Все пак своеобразна помощ отвън можем да получим – от нашата емиграция, живееща в развитите демокрации и познаваща механизмите и правилата на развитите на европейските правовите държави. Нима нашите възрожденци не произхождаха от емиграцията в развита Европа или по някакъв начин не бяха свързани с нея!? Те са се запознали с идеите на Парижката революция, триумфиращи тогава в Европа, донесли са ги в България и с тях са образовали народи си. Левски ражда своята идеология „За чиста и свята република“, Ботев написва “Моята молитва”, Раковски – гениалната си четническата тактика. И така с идеи, новаторство, смелост те образоват народа си и го вдигат на борба за Освобождение.

И днес се намират българи от средите на нашата емиграция, които са готови да работят за България, и всъщност се опитват да го правят от доста време насам. Друг е въпросът, дали ние забелязваме това и доколко сме готови да ги приемем и им съдействаме. Един пример за това е отдавна учреденото политическо движение за реална демокрация и правова държава „Идея за България”. То е модерно, проевропейско, антинеолиберално политическо движение, чиито идеи и доктрина са стъпили на опита в изграждането на 8-те най-развитите демокрации в средна и северна Европа – Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария. Обединението на българските граждани около такива движения би могло да бъде възможен изход за България.

 

Таньо Танев

————————————————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.: Друг пример за политическа партия, която се опитва да върне автентичния смисъл на демокрацията, е Българският съюз за директна демокрация. Както се вижда от самото й наименование, тя е за директната, не за представителна демокрация. БСДД има своите контакти със сродни европейски партии, като например движението “5 звезди” в Италия. Повече за тази партия може да се види тук и тук.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.