Home » Авторски страници

Спас Ташев до президента Плевнелиев относно законодателството, касаещо ДС

2016.08.17 Няма коментари
Spread the love

Вчера в приемната на Президента Плевнелиев бе внесено изложение, чийто автор е д-р Спас Ташев. То е посветено на фрапиращите противоречия между т.нар. Закон за досиетата и Конституцията на Република България, и други европейски и международни документи в областта на правата на човека. Д-р Ташев застъпва позицията, че в случаите, когато от ДС чрез изтезания са изтръгвани признания, те не би следвало да имат доказателствена сила, но въпреки това именно чрез Закона на досиетата на този вид репресии днес се вдъхва нов живот.

В изложението д-р Ташев е описал своята сага, когато като 17-годишен ученик през 1984 г. е бил член на нелегална организация. Разкрит е от ДС по линия на промакедонски национализъм, с окраска противодържавна агитация и пропаганда, арестуван е в училище и отведен в МВР, където е подложен на малтретиране. Това негово профилактиране е продължило една година.

След началото на промените през 1989 г., д-р Ташев е обявен за агент на ДС. При запознаването му с досието си той констатира, че е приложена фалшива декларация за сътрудничество. Завежда дело, наложена е съдебно-графологична експертиза и със съдебно решение документът е обявен за неистински. Комисията по досиетата обаче решава просто да заличи въпросния фалшив документ и така д-р Ташев продължава да бъде обявяван за агент на ДС, при това през периода, когато същата ДС го разследва за противодържавна агитация и пропаганда. Повече подробности по случая могат да се видят в самото изложение, поместено по-долу (изложението в оригинал тук – ДО_Г-Н_РОСЕН_ПЛЕВНЕЛИЕВ).

Към него са приложени и 15 документа, които удостоверяват репресиите върху д-р Ташев през 1984-1985 г., фалшифицирането на декларацията за сътрудничество и въобще репресивния подход на ДС.

Елеонора Магделинова

——————————————————————————————————————-

Untitled3

 

ДО Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ

ОТ: Спас Ангелов Ташев, гр. София (следва адрес, телефонен номер и имейл – б.р.)

ОТНОСНО: Необходимостта от предприемане на законодателна инициатива за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) с цел отстраняване на противоречията с конституцията и международните документи за правата на човека.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщам се към Вас като държавен глава, който неведнъж е декларирал готовността си да се бори за премахване на всички отрицателни последици от комунистическото управление на България. В същото време Вие имате законодателна инициатива, каквато аз като обикновен гражданин нямам, поради което бих желал да насоча Вашето внимание към крещящото несъответствие между части от ЗДРДОПБГДСРСБНА и конституциятаq и редица международни документи за правата на човека, а също така след като констатирате това несъответствие, да попитам дали смятате да упражните тази ваша законодателна инициатива за преодоляване на тези противоречия, с които на практика в наши дни се узаконяват и вдъхва нов живот на престъпленията на тоталитарния режим през периода 1944 – 1990 г.

Чл. 29 (1) от Конституцията на Република България повелява, че „никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унизително отношение“. Тази разпоредба произтича от съвременното европейско и международно право в областта на правата на човека. Член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че „човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава”. В т. 1 на член 3 е казано, че „всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност”. Член 4. е озаглавен „Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание”. В него изрично се казва, че „никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание”. Аналогични са разпоредбите на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е основен правен документ на ЕС и гласи, че “никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”. В Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, влязла в сила в Република България на 26 юни 1987 г., се дава следното определение за изтезание, а именно „всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“.

В българският Наказателен кодекс има текст, според който е престъпление изтръгването на показания или обяснения по непозволен начин. Редица специалисти в областта на правата на човека смятат, че на основание чл. 20 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Комитетът на ООН срещу изтезанията има компетентност при получаване на достоверна информация за системно прилагане на изтезания на територията на друга държава, страна по конвенцията, да започне проучване по тази информация. Ако се установи, че дадени самопризнания са изтръгнати чрез изтезания, те не могат да бъдат използвани като доказателство.

Тези съвременни демократични правни достижения имат пряко отношение към ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно който от страна на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), като секретни сътрудници на споменатите репресивни органи на комунистическата власт в България биват обявявани български граждани, заемащи публични длъжности, за които в съхранявания от същата комисия архив се установи, че притежават: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.

При водените в нашето общество дебати, посочените по-горе доказателства биват обособявани в две ясно разграничими групи: спорни (документи, създадени от самите репресивни органи) и безспорни (документи, произхождащи от самите сътрудници). Обявяването на лицата, за които принадлежността бива определяна само въз основа на спорни доказателства, вероятно е едно от демократичните достижения на нашето общество, което без съмнение се нуждае от скъсване с порочните практики от тоталитарното минало. В същото време равнопоставеността на спорните и безспорните доказателства поражда редица тревожни констатации и въпроси.

Съгласно ЗДРДОПБГДСРСБНА, обявява се принадлежността на български граждани към бившите репресивни структури, но не се обявяват публично лицата, които са били преследвани от същите тези репресивни структури, сякаш последната категория едва ли не по презумпция е лишена от възможността да заема публични длъжности. Преследвачите и преследваните са двете страни на един и същи процес, поради което борбата на преследваните срещу комунистическата система и последвалите репресии върху същите, безспорно представлява публичен интерес. А и изнасянето само на половината истина е началото на манипулацията. Поради тази причина фактът на репресия също би следвало да се обявява от страна на КРДОПБГДСРСБНА. Така ще стане публично достояние, че по време на тоталитарния режим у нас е имало не само доносници и пасивна маса, което само по себе си е обида към българския народ, но и борци за основни човешки права. По този начин съвременните български граждани ще имат възможността сами да си правят изводите към коя категория в миналото са принадлежали сегашните публични личности. Съхраняваният от КРДОПБГДСРСБНА архив съдържа както следствените дела, водени от Държавна сигурност, така и следставените и съдебни дела, по които в резултат на дейността на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия са произнесени осъдителни присъди.

Порочната практика на комунистическите репресивни институции у нас показва, че съгласно действащата тогава нормативна база, ДС е имала възможността да вербува и лица, които преди това е преследвала, т.е. вербуването не е ставало на идейна основа, а на основата на зависимост (с натиск/сила). За целта преди това ДС е откривала дела за оперативни проверки, за които в инструкцията за оперативния отчет на ДС е казано, че това се прави „за изясняване на фактически данни, които дават основание за подозиране на лице (лица), че замислят, подготвят или провеждат противодържавна дейност”. /Приложение 1/.

Приложение 1 Извлечение от Инструкцията за оперативния отчет на Държавна сигурност с описание на репресивната същност на образуваните от нея дела за оперативни проверки.

Приложение 1. Извлечение от Инструкцията за оперативния отчет на Държавна сигурност с описание на репресивната същност на образуваните от нея дела за оперативни проверки.

Съгласно същата Инструкция за оперативния отчет на ДС, делата за оперативните проверки могат да приключат по няколко начина, а именно: привличане под наказателна отговорност, провеждане на профилактични мероприятия, вземане на лицето на оперативна разработка, извършване вербовка на лицето, изгонване от страната или прилагане на административни мерки. /Приложение 2/ Част от тези мерки са определено репресивни, напр. привличането под наказателна отговорност или профилактирането. В документ на ДС от 17.01.1985 г. за профилактиките е казано, че при провеждането им “органите действат твърдо и безкомпромисно за пресичане на всякакви нелоялни и враждебни прояви, взимат най-строги административни и други мерки”. /Приложение 3/.

Репресивният характер на провежданите от ДС профилактики е констатиран в докладът на МВР от 27.01.1991 г., изработен по поръчка на МС във връзка с обследване дейността на ДС, където е записано следното: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес”, „прояви на дисидентство” и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица”, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т.нар. „профилактирани лица” са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)”. /Приложение 4/.

От правна гледна точка обаче с основание възниква въпроса как да се процедира в случаите, когато за едно и също лице има като данни, че е преследвано от комунистическите репресивни органи, а в същото време съгласно архива на КРДОПБГДСРСБНА е обявен за техен агент? Всъщност чл. 9 (1) от ЗДРДОПБГДСРСБНА и в момента вменява на КРДОПБГДСРСБНА не само да издирва и събира, но и да проучва, анализира и оценява документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от с.з., но няма данни КРДОПБГДСРСБНА досега да е направила това. Това е така, защото сегашният ЗДРДОПБГДСРСБНА не разграничава доброволния и насилствения подход при вербуването на сътрудници на някогашните комунистически репресивни органи, а слага всички под един и същ знаменател.

Поставям пред Вас като Президент този въпрос, защото моят случай е именно такъв и преди да го изложа пред Комитета на ООН срещу изтезанията, Еврокомисаря по правосъдието и др. европейски и международни институции, искам да съм сигурен, че на местна почва съм направил всичко необходимо за запазване доброто име на родината си.

Приложение 6 Секретен съдоклад на ДС за използването на македонския въпрос за раздухването на проблеми с Югославия, с което се внасяло разцепление в социалистическите страни.

Приложение 6. Секретен съдоклад на ДС за използването на македонския въпрос за раздухването на проблеми с Югославия, с което се внасяло разцепление в социалистическите страни.

Ето кратко описание на събитията:

През 1984 г., като 16-годишен ученик станах член на нелегална организация, която развиваше патриотична дейност и защитаваше българските интереси в Македония. Тази моя дейност противоречеше на тогавашните официални комунистически разбирания. Извършеното от мен попадаше под ударите на чл. 7, т. 4, ал. м) от Инструкцията за оперативния отчет на ДС, а именно „промакедонски национализъм”. /Приложение 5/ През периода, когато бях член на нелегалната организация, подобна дейност бе преследвана от тоталитарната държава. В секретен съдоклад на ДС от 1981 г. е записано, че се правят „опити от отделни западни участници да противопоставят и внесат разцепление в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения сред нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целенасочено се търсят поводи и факти за раздухване на противоречия между балканските страни: с Югославия по т.н. „македоснки въпрос”…”. /Приложение 6/

Спас55

Приложение 8 Извлечение от дневника на ДС за водените дела за оперативни проверки. За мен в графата „окраска (категория лица)“ е записано „противодържавна агитация“.

Приложение 8. Извлечение от дневника на ДС за водените дела за оперативни проверки. За Спас Ташев в графата „окраска (категория лица)“ е записано „противодържавна агитация“.

Водена от подобни разпоредби, през есента на 1984 г. ДС ме разкри и независимо, че бях непълнолетен ученик, ме задържа в училище по време на провеждането на учебни занятия. Бях изведен от кабинета, насилствено качен в автомобил и отведен в МВР. Там, без да бъдат уведомени моите родители, бях подложен на разпит, като през цялото време разпитващият ме милиционер удряше с палка върху бюрото, на което бях поставен по време на разпита. След приключването на първоначалния разпит, по график в продължение на цяла година ме викаха в сградата на МВР, където процедурата се повтаряше и към мен се отправяха заплахи, че няма да ми се позволи да завърша средното си образование, ако не се разкая за деянията си. През този период бе извършен обиск в моята квартира. Срещу мен на 17.09.1984 г. (тогава 17-годишен) бе образувано Дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота”, водено по линия на „промакедонски национализъм” с окраска „противодържавна агитация и пропаганда”. След като в продължение на една година бях „профилактиран” по описания по-горе начин (психически и физически малтретиран), делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. Случаят ми е регистриран с Картон образец 3, на който е поставена резолюция „профилактиран“, а в Дневника на делата за оперативни проверки за моето дело № 25023 е записано, че съм профилактиран съгласно протокол от 14.09.1985 г. с вх. № 2696/85 и че делото е унищожено в Стара Загора с протокол № 1 от 04.10.1985 г. с вх. № 9879/85 г. В графата „окраска (категория лица)” е записано „противодържавна агитация и пропаганда”. /Приложения 7 и 8/

Приложение 9 Писмо на МВР от 19.04.2001 г., че за мен „е събирана информация от бившата ДС”. Посочено е, че „на 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним “Патриота”, което е водено по линия на “промакедонски национализъм” с окраска “противодържавна агитация и пропаганда”. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.”.

Приложение 9. Писмо на МВР от 19.04.2001 г., че за Спас Ташев „е събирана информация от бившата ДС”. Посочено е, че „на 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним “Патриота”, което е водено по линия на “промакедонски национализъм” с окраска “противодържавна агитация и пропаганда”. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.”.

Въпросните два документа, съставени от самата ДС, много дълго време бяха крити от мен от страна на КРДОПБГДСРСБНА въпреки, че ги бях поискал още през 2007 г. Съвсем случайно и с цената на скандал се сдобих със заверени копия едва на 19.05.2009 г. Иначе още през 2001 г. направих справка в архива на МВР, откъдето официално ми бе отговорено с писмо от 19.04.2001 г., че за мен „е събирана информация от бившата ДС”. Посочено е, че „на 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним “Патриота”, което е водено по линия на “промакедонски национализъм” с окраска “противодържавна агитация и пропаганда”. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.”. /Приложение 9/.

С друг документ с № 241563 от 26.04.2001 г. ми е съобщено, че в МВР разполагат с данни за събирана за мен информация от бившата ДС, но не могат да ми предоставят документите, които ме засягат, “тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година”. /Приложение 10/.

Приложение 10. Документ № 241563 от 26.04.2001 г., според който в архива на МВР разполагат с данни за събирана за мен информация от бившата ДС, но не могат да ми предоставят документите, които ме засягат, “тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година”.

Приложение 10. Документ № 241563 от 26.04.2001 г., според който в архива на МВР разполагат с данни за събирана за Спас Ташев информация от бившата ДС, но не могат да му предоставят документите, които го засягат, “тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година”.

След като бе приет ЗДРДОПБГДСРСБНА, през 2007 г. се обърнах с молба към КРДОПБГДСРСБНА да ми предостави копия от документите за моето дело за оперативна проверка и профилактирането ми. Както вече посочих, тези документи две години бяха крити от мен, а в същото време КРДОПБГДСРСБНА ме обяви за нещатен сътрудник на бившата ДС. След като бях извикан да се запозная с документите, въз основа на които Комисията се е произнесла, констатирах, че от петте документа, съдържащи се по опис в моето агентурно досие, единственият, за който се твърди, че съм негов автор, е обещание за сътрудничество към ДС с дата 03.06.1985 г. При прегледа установих, че документът е фалшифициран, тъй като не бе с мой почерк и подпис, а датата бе изтривана и поправяна, видимо и с просто око. /Приложение 11/

Приложение 11 Приложена към досието ми фалшива декларация за сътрудничество към ДС. Почеркът и подписът не са мои, а датата (в долния ляв ъгъл) е трита и поправяна.

Приложение 11. Приложена към досието ми фалшива декларация за сътрудничество към ДС. Почеркът и подписът не са мои, а датата (в долния ляв ъгъл) е трита и поправяна.

При констатираното от моя страна извършване на техническа интервенция върху обещанието за сътрудничество, подадох жалба до Софийска районна прокуратура за образуване на наказателно производство и за установяване извършителя на това инкриминирано деяние. Образуваното производство приключи с постановление напрокурор от СРП, в което констатира, че „след внимателен анализ на събраните по преписката материали… са налице данни за извършено престъпление по Чл. 309 от НК“. В същото време бе отказано образуване на наказателно производство, тъй като е изтекла законоустановената давност за преследване на извършителя. /Приложение 12/

Срещу решението на КРДОПБГДСРСБНА да ме обяви за сътрудник на ДС заведох дело в Административен съд София град. В хода на делото бе наложена съдебно-графологична експертиза, която установи категорично, че датата на документа е подправяна (вероятно с цел да бъда представен като 18-годишен, вече навършил пълнолетие) и че аз не съм подписал този документ, поради което той бе обявен за неистински. /Приложение 13/ Тази констатация на Административен съд София град бе потвърдена и в решение № 9099/07.07.2009 на ВАС по адм. дело № 1531/2009.

Приложение 13 Решение на АС, според което обещанието за сътрудничество от мое име към ДС е неистински документ, претърпял техническа интервенция.

Приложение 13.  Решение на Административен съд – София град, според което обещанието за сътрудничество към от името на Спас Ташев към ДС е неистински документ, претърпял техническа интервенция.

КРДОПБГДСРСБНА само формално се съобрази с мотивите и решенията на АС и ВАС. За моя изненада тя ме уведоми с писмо изх. № КИ-П-11-985/20.01.2011, според което „Комисията прие, че се налага заличаване в постановените и решения, касаещи Вас, на документа „собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество – обещание”, предвид кредитирането от съда на заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза”. /Приложение 14/ По този начин вместо в засягащите ме решения на КРДОПБГДСРСБНА, съществуващата „собственоръчно написана декларация“ да бъде посочена като един неистински документ, изрично споменат в описа на моето досие, той бе заличен, сякаш никога не е съществувал. Ето как въпросната Комисия за разкриване на документите на ДС се превърна в комисия за заличаване на документите на ДС. Подобен подход от страна на КРДОПБГДСРСБНА не е изненада. Така например след създаването с решение на Европейския парламент на Европейската платформа за памет и съвест, която е европейският аналог на КРДОПБГДСРСБНА, на българската комисия бе отказано колективно членство с мотива, че етичният кодекс на Европейската платформа не позволява членуването на организации, в които участват бивши служители на репресивните структури и платени политически функционери на тоталитарния режим като БКП, Комсомола и др. Като такъв изрично е посочен и председателят на КРДОПБГДСРСБНА Евтим Костадинов, който е бил капитан от Народната милиция в Добрич. В мотивите за отказа пише: “Добре известно е, че милицията беше използвана от комунистическите диктатури като поддържаща сила в репресиите срещу дисиденти и противници на режима. В българският закон за милицията е записано, че нейните служители могат да стрелят и да убиват хора в района на държавната граница”. /Приложение 15 – 1 и 15 – 2/. С отказът на Европейската платформа за памет и съвест да приеме за член КРДОПБГДСРСБНА, комисията е загубила своята европейска легитимност и този факт дискредитира България.

Приложение 14 Писмо на КРДОПБГДСРСБНА с изх. № КИ-П-11-985/20.01.2011, за заличаване на документа „собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество” предвид кредитираното от съда заключение по съдебно-графологичната експертиза

Приложение 14. Писмо на КРДОПБГДСРСБНА с изх. № КИ-П-11-985/20.01.2011, за заличаване на документа „собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество”, предвид кредитираното от съда заключение по съдебно-графологичната експертиза.

Съгласно така приетия ЗДРДОПБГДСРСБНА, аз, макар и с фалшива декларация за сътрудничество и доказано извършвани върху мен репресии и престъпни фалшификации, останах да се водя като агент на ДС, при това през период, когато същата тази ДС ме е преследвала за противодържавна агитация и пропаганда – странен хибрид между агент и жертва. До 14.09.1985 г. съм разследван и профилактиран от ДС, а в същото време от 03.06.1985 г. съм регистриран като агент на същата ДС, която ме разследва. Докато „агентурното“ ми минало обаче е направено широко обществено достояние, то за репресиите върху мен упорито се мълчи. Ето как от доказано преследван, станах по неволя преследвач, без да съм преследвал никого. Защото независимо от всичките документи, доказващи насилието на ДС върху мен, ако съм бил сътрудник, името ми все някъде щеше да излезе като информатор в досието на някой потърпевш. Моите документи може да са унищожени, но списъците с информаторите по делата на преследваните не са.

Каква диващина е да се профилактира един 17-годишен ученик, а в наши дни, вече 30 години след тези събития, да се твърди, че всичко случило се е нормално и е виновен самият ученик, а не репресиралите го?! Как така за извършителите на фалшификацията има давност, а за мен като потърпевш няма и ходенето ми по мъките трябва да продължава? Резултатът е парадоксален – вместо да бъде наказан с до 2 години затвор съгласно чл. 309, ал. 1 от НК неизвестният извършител, очевидно щатен служител на ДС, създал и фалшифицирал приписването на мен обещание за сътрудничество, аз продължавам да страдам, без никога да съм сътрудничил реално на ДС. Обявяването ми за агент на ДС накърнява името ми, създава усещане за несправедливост, дискриминира ме, пречи ми да се развивам и затруднява цялостната ми дейност като български гражданин. Ето как в съвременна демократична България, чрез действието на ЗДРДОПБГДСРСБНА в този му вид, на практика се узаконяват репресиите, които бяха извършени върху мен през периода 1984 – 1986 г. Постоянните несправедливи подхвърляния, че съм бил „ченге“, непрекъснато възкресяват в мен спомена за продължителните физически и душевни страдания, на които бях подложен. Вероятно и други български граждани са в моето положение. Не настоявам за отмяна на ЗДРДОПБГДСРСБНА, нито за отпадане на негови членове. Но нека се обявяват всички документи. Именно в тази насока ЗДРДОПБГДСРСБНА трябва да бъде допълнен, за да не могат да се укриват и заличават документи на ДС, както стана в моя случай, а да се разграничат жертвите от палачите и така да се разкрие цялата истина за репресивния апарат на комунистическия режим.

Уважаеми г-н Президент,

Поради тази причина се обръщам към Вас да разгледате моя случай и като констатирате верността на изнесените от мен факти, да упражните Вашата законодателна инициатива, с цел допълване на ЗДРДОПБГДСРСБНА и привеждането му съгласно изискванията на европейското законодателство и в крайна сметка да се разкрие цялата истина за тоталитарното ни минало.

С уважение:

Спас Ташев

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.