Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село. Тази истинска случка разкрива всичко.
Един уикенд бях отишъл в Звъника, че ми е в района, който обслужвам, и отдавна не бях ходил.

От селото ме посрещна една жена, която изглеждаше страшно: полусляпа, стара, цялата изпокъсана, цялата надраскана от тръните, оръфана. Приближи се съвсем близо с несигурни стъпки, опирайки се на своята крива пръчка, загледа ме дълго без да каже дума, като че не можеше да провярва дали ме вижда наистина, и изведнъж попита: “Ти добър човек ли си?”. Казах ѝ кой съм.
“Заклевам те в Бог, напиши в едно писмо, че съм умряла!”

Аз столетия стисках крака на войника –
в гладни пясъчни бури оглозган пищял,
отполиран до бяло с безброй песъчинки
и все още обгърнат от римски сандал.

Вързал с кожени връзки крака – бях му предан.
Не усещах смрадта на разложена плът,
нито личинки бели поисках да гледам
как месото подпухнало дружно ядат.

Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.
Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

Защото от останалите и стигнали до референдум въпроси има един, който може и ще разклати съвсем сериозно така удобното на някои статукво. Може и трябва да преобърне цялата ни прогнила политическа система. И да постави самообявилия се и несменяем елит там, където му е мястото – в историята. Въпросът за мажоритарния избор в два тура на депутати е шансът ни да поставим нещата на правилните места, шанс да разберем, че има неща, които зависят и от нас, шанс да променим съдбата си. И да повярваме, че от нас ще зависи да избираме управниците на тази същата държава. И съответно да имаме възможност да ги отзоваваме, когато са излъгали очакванията ни и са ни подвели в обещанията си. Защото само мажоритарно избран депутат може да бъде отзоваван – нито една пропорционална или смесена система не предполага такава възможност.