Home » Archive

Articles Archive for 7 август 2016

Авторски страници »

[7 авг. 2016 | No Comment | ]

По време на Третата фолклорна среща на български изпълнители от чужбина “Верея и приятели”, провела се в Стара Загора, г-н Симеон Стоилов, който се завърна наскоро в Родината след края на мандата си като генерален консул на Р. България в Чикаго, е бил награден с Почетен знак на Държавната агенция за българите в чужбина.

Авторски страници, българи зад граница »

[7 авг. 2016 | No Comment | ]

Наблюдавах много внимателно как възприемат всичко нашите скъпи помощници от дирекция ОКИ на МОН. Бяха погълнати. Г-жа Керка Андонова поздрави колегите за чудесните презентации и изнесе разяснителна лекция, за да изясни някои моменти по отошение на финансирането и представяните в МОН отчети на училищата. Това ще ни помогне да преодолеем някои пропуски и да улесним работата по проверката на отчетите. Накрая г-жа Тошкова, много развълнувана каза, че би искала нейните внуци да бъдат обучаване от учители като нашите.
Сигурна съм, че в България има много такива. Но това бе оценка за нас като професионалисти, защото сме далеч и не всеки може да види какво можем и правим. А срещите на родна земя ни дават именно тази възможност – да се докажем, да спечелим уважение и признание. Направихме го. И за нас си – за да си знаем възможностите и силата, и за институциите – за да ни вярват. Обучението в чужбина е кауза, която съхранява България и не може да бъде загърбвана. Ако някой го прави – грях е!

Авторски страници, литература »

[7 авг. 2016 | 8 коментара | ]

Всички мълчаха и слушаха, не смеейки дори да помръднат.
– Кой знае как ухаят – обади се накрая Мълчаливеца. – Отидеш там… до зида на градината… На откачения нашенец… Тук… в Манхатън… И изведнъж усещаш миризмата на България… Умът ми не го побира… Иде ми да ревна… И вие ли сте така? Отвътре ми иде… Не мога да се запра… Миризма на България… Тук… Сред този бетон… И какво правим сред този бетон? А някъде там… у дома… мирише на луди сливи… Кой човек би живял сред бетон, като има аромат на джанки…
– Сещам се за милиони… – обади се някой.
– Чакам да дойде пролетта… – продължи Мълчаливеца, без да му обърне внимание. – Ще отида и ще му се примоля на човека… Да ме пусне в градината… Да поема дъх с пълни гърди… Поне веднъж… Едва ли ще ми откаже… Ама искам да е вечер… Тогава ароматът им е най-силен…