Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Възможности за връщане на българи от чужбина, стенограма от заседание на КПБЧ

2016.07.15 Няма коментари

На 6 юли 2016 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/, посветено на възможностите за трайно завръщане и заселване на българите в чужбина, което нашето издание вече отрази (вж. тук). Публикувахме и становища, предоставени във връзка с това заседание на КПБЧ. Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството можете да видите тук, на Министерството на труда и социалната политика – тук, на Министерството на вътрешните работи – тук. Поради важността на темата публикуваме и стенограмата от това заседание, която е качена в сайта на НС.

9

П Р О Т О К О Л
№ 11

На 6 юли 2016 година от 15:45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Възможности за трайно завръщане и заселване на българи от чужбина в Република България.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Валери Найденов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и АТУ”

От Министерството на труда и социалната политика

Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”
Петя Малакова – началник отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”
Елена Велкова – държавен експерт в дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”
Гергана Янкова – младши експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”

От Министерството на вътрешните работи

Юлия Мирчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство” в дирекция „Миграция”
Радка Корукова – началник сектор „Правно-нормативна дейност” в дирекция „Миграция”

От Държавна агенция за българите в чужбина

Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател

От Института за изследване на населението и човека към БАН

Проф. Щериан Щерионов – ръководител на департамент „Демография”
Проф. Кремена Борисова-Маринова – ръководител секция „Икономическа и историческа демография”
Проф. Катя Владимирова
Гл. ас. Д-р Спас Ташев

Заседанието беше открито в 15:45 ч. и ръководено от Стефан Кенов – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
В материалите за днешното заседание съм предложил следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Възможности за трайно завръщане и заселване на българи от чужбина в Република България.
2. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТРАЙНО ЗАВРЪЩАНЕ И ЗАСЕЛВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ЧУЖБИНА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На днешното заседание са поканени и присъстват :
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Валери Найденов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и АТУ”
От Министерството на труда и социалната политика
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”
Петя Малакова – началник отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”
Елена Велкова – държавен експерт в дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”
Гергана Янкова – младши експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”
От Министерството на вътрешните работи
Юлия Мирчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство” в дирекция „Миграция”
Радка Корукова – началник сектор „Правно-нормативна дейност” в дирекция „Миграция”
От Държавна агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател

От Института за изследване на населението и човека към БАН
Проф. Щериан Щерионов – ръководител на департамент „Демография”. Разбрах, че той иска да представи колегите си.

Понеже колегите от Българската академия на науките са подготвили презентация с данни, предлагам да стъпим първо на презентацията, която те ще ни представят, а впоследствие да дадем думата на представителите на останалите институции.
Ако мога да кажа в основни линии защо предизвикахме това изслушване и тази дискусия „Предпоставки и необходимост от разработване на концепция за провеждане на политика за трайно завръщане и заселване на българите от чужбина”.
През последните няколко години, може би от 2000 г., когато за последно в Министерския съвет е внесен такъв законопроект и такава стратегия, десетки хиляди са хората, които са се върнали да живеят в своята родина.
Демографската ситуация у нас смятам, че е известна на всички. Населението ни е малко над 7 млн. души. Демографската катастрофа е налице и всички я отчитат. Смятам, че от всички парламентарни групи това беше изразено във всички обсъждания.
От законопроекта от 2000 г. досега сме намалели с близо 800 хил. души.
Това, което искам да поставя днес на дискусия, е има ли възможност да имаме обща държавна политика в това отношение, защото този процес реално се случва. Има желание на наши съграждани, на етнически българи, които искат да дойдат да живеят в страната, но сякаш липсва законова рамка, липсва държавната политика по това направление. Затова сме поискали изслушване на ключовите министерства.
Първо ще дам думата на представителите на БАН да ни представят презентацията, която са подготвили, а след това ще чуем и другите становища. Заповядайте, проф. Щерионов.

ПРОФ. ЩЕРИАН ЩЕРИОНОВ: Аз искам да благодаря още веднъж на организаторите за поканата, която сте ни отправили, и да приветствам всички колеги, присъстващи на тази среща.
Преди да дам думата на презентатора, искам да представя колегията, която при възникване на въпроси във връзка с тази презентация може да отговори. Това е част от екипа, който подготвя актуализираната стратегия за демографското развитие на страната, който изготви материала, свързан с миграционната политика.
Ръководител на този екип е проф. Катя Владимирова. Присъстват още:
Проф. Кремена Борисова – Маринова – ръководител секция „Икономическа и историческа демография” към департамент „Демография”
Гл. ас. д-р Спас Ташев, който ще направи презентацията. Това е човекът, чиято дисертация на този етап е една от малкото, в която се засяга проблемът за завръщането на българи от диаспората в страната, материали, базирани на демографското проучване и анализ на наличните материали.
Това е екипът. Надявам се, ако има въпроси, да можем да им отговорим.
Използвам възможността да дам думата на Спас Ташев да ни представи материала си.

ГЛ. АС. Д-Р СПАС ТАШЕВ: Благодаря за дадената дума. Ще се постарая да бъда максимално кратък, за да може да се предизвика една дискусия с въпроси, тъй като мисля, че много въпроси от този материал ще останат или незасегнати, или неизяснени.
Озаглавил съм този доклад „Трайно завръщане, заселване на българи от чужбина в Република България, политики и ефекти”, тъй като в писмото, което ние получихме, всъщност се поставяха четири въпроса за разглеждане.
Трябва да кажа, че въпреки издирванията, които сме направили, ние също нямаме отговор на част от тези четири въпроса и ще се опитаме заедно с вас, събирайки актуални данни от държавни институции, да можем да попълним тази картина, която ни липсва и която трябва да бъде основополагаща за провеждането на една такава съвременна политика за българската диаспора.
Основна цел на настоящия доклад е чрез анализ на възможностите за трайно заселване и завръщане на българи от чужбина в Република България да се посочи по какъв начин този процес би повлиял върху броя, възрастовата структура и други основни демографски показатели на населението. Тъй като в случая изхождаме от това, че демографските процеси, които текат в страната, са основна заплаха за социалната сигурност, а и за други видове сигурност и трябва да се търсят механизми, чрез които ние да можем да повлияем на тези процеси, ползвайки българския национален, а и чуждия европейски опит.
Преди да започна демографската част на анализа, се постарах да издиря всички нормативни документи или поне основните, които са действали през изминалия период от 26 години, за да покажа дългата традиция при изработването на документи. За съжаление дългата традиция не приключва само с изработване, тя приключва с една друга констатация, но за нея ще стане ясно по-нататък.
Всъщност 1994 г. е първата година, когато се взима официално решение на държавно ниво. Преди това имаме решения на отделни общински съвети, докато решение на държавно ниво е решение № 336 на Министерския съвет за възлагане на Агенцията за българите в чужбина да оказва помощ за трайно завръщане на наши сънародници зад граница у нас.
Трябва да кажа, че през този период са разработени индивидуални държавни норми, по които да се оказва такава помощ.
Още тук възниква големият проблем. На Агенцията за българите в чужбина й се възлага дейност, но не й се предоставя финансиране, нещо, което е много характерна и последователна политика в нашата българска държава. А без да имаме средства, ние няма как да развиваме сериозна дейност в тази насока.
Следващият хронологичен документ е от 1996 г. Това е решение № 24 на Съвета по регионална политика, трансгранични инфраструктурни системи и местни власти при Министерския съвет. Тогава вече се разглеждат основните дейности и се разработва първата държавна програма в тази насока.
Тогава е направена съществена крачка, тъй като се въвежда интердисциплинарният подход, тоест отчита се необходимостта от взаимодействие както на основните министерства и ведомства, така и взаимодействие с местната власт, за да може да се провежда активно и успешно такава политика.
Следващият документ е от 1999 г., когато от страна на Министерския съвет се възлага на Агенцията за българите в чужбина да разработи стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън Република България.
Такава стратегия бе изработена. Мисля, че тя и в момента е в архива на Министерския съвет. Но впоследствие по инициатива на няколко парламентарни групи се взе решение да се разработи нова поредна стратегия. Това беше през 2000 г., когато за пореден път Министерският съвет възложи да бъде изработена Единна национална стратегия за трайно завръщане в страната на българи, живеещи извън Република България. Аз бях в екипа, който работеше по тази стратегия.
Трябва да кажа, че освен стратегията, бяха изработени и проект на Закон за трайно завръщане на българите, живеещи извън Република България, и правилник за неговото приложение.
Малко след това страната навлезе в поредната парламентарна криза и в предизборна обстановка, поради което всичко това продължава да отлежава в архивите.
През същата година Народното събрание прие Закон за българите, живеещи извън Република България. Всички оценяваме този закон поради факта, че това е единственият формално действащ към момента нормативен акт, който подкрепя подобна политика. Но самият факт, че толкова години той е без правилник за приложение, показва, че всъщност законът остава само едно добро пожелание, без да е подкрепен с каквито и да било конкретни действия.
С един доста голям интервал, през 2008 г. бе приета Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция. Характерно за тази национална стратегия е, че като стратегическа цел номер едно е определено завръщането в страната както на български граждани, пребиваващи извън границите на Република България, така и представители на българската диаспора.
Стратегията предвиждаше разработването на годишни програми за нейното прилагане. Много скоро след това тя бе променена във връзка с нашето еврочленство и необходимостта да доразвиваме нашата емиграционна политика в синхрон с европейската.
Във връзка с Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията трябва да кажа, че тя е обвързана с Националната стратегия за демографско развитие на Република България, като тя наистина прави един мост с предходната стратегия от 2008 г., като са запазени основните положения по отношение на българите, които живеят в чужбина.
Трябва да кажа, че, както подчерта проф. Щерионов, ние сме екипът, който разработваше демографската част на Националната стратегия за демографско развитие на Република България. Тук може би трябва да подчертая, че всъщност ние не сме съгласни с част от тази стратегия – нейният актуализиран вариант, който бе приет, с оглед на това, че в него се залагат твърде много надежди на възможността на българската диаспора да повлияе върху демографските процеси.
От представянето, което ще ви направя, ще видите, че броят на българската диаспора е малък, за да може да повлияе съществено или да обърне насочеността на демографските процеси. Разбира се, има демографски резерв, но той – трябва да сме наясно – е само в краткосрочен и средносрочен период. Според мене именно натам трябва да обърнем нашето внимание, когато разработваме бъдещите документи в тази насока.
Разбира се, не всичко в тези документи е негативно. На първо място трябва да посоча предимствата.
В България бе извършена огромна проучвателна дейност, която изучи националния и европейския опит при трайно заселване на задгранични сънародници. Имаше екип, който проследи българската политика от Освобождението до 1945- 1946 година. През този период България е приела 1 млн. и 200 хил. бежанци, които са предимно лица от български произход.
В периода след Балканската и Междусъюзническата и след Първата световна война, когато има огромна загуба на мъжко население и огромен брой военно инвалиди, именно чрез тази политика на успешно заселване България е успяла да се стабилизира икономически. И знаем какви са предвоенните показатели на България през 1938-1939 г.
Също така друг екип, основно с помощта на Министерството на външните работи, проучи европейския опит. Ние проучихме успешната дейност на страни като Гърция, Германия, Франция, Испания, Португалия, Финландия, Унгария, Румъния. Всичките дейности, които са правени в тази насока от тези държави, бяха взети предвид. Ние ги обобщихме и се опитахме да ги вкараме в тази стратегия за трайно завръщане на българи в Република България.
В тези документи, както подчертах, бе въведен интегрираният подход, който е един модерен европейски подход и е гаранция за успешното прилагане на подобен вид стратегии. Бе залегнала идеята за нормативно, институционално и административно-териториално регулиране на потока от заселващи се, тоест, този процес да не протича хаотично, а да бъде насочен там, където наистина държавата има нужда от подобен вид население. За целта бе отчетена необходимостта от изясняване на годишна квота за възможности за заселване на лица от български произход, а също така изясняване на жилищния фонд и последващите възможности за заселване.
В тази насока бе проведено и едно пилотно проучване за изясняване на състоянието на работната сила за заселване в отделните региони на страната.
Друга много важна дейност бе създаването на база данни в два аспекта – вътрешнотериториален и екстериториален.
Във вътрешно-териториалната база данни бяха вкарани именно тези общини – всяка отделна община с възможности за заселване и с нагласи на отделните кметове да съдействат за този процес.
А за екстериториалната база данни бяхме направили опит да започнем да регистрираме тези българи – представители на диаспората, които изявяват желание да се заселят, за да можем да засечем взаимно интересите на държавата с тези потенциални преселници, да могат те да бъдат наясно къде биха се ориентирали предварително, а не като дойдат в България да се лутат немили-недраги и основно да пребивават в София и в големите градове, без да отидат към потенциалните региони за заселване.
Нещо, което е много важно и по което предполагам, че днес ще има възражения от представители на отделните ведомства, но държа да го подчертая. Тези срокове, които ще представя пред вас, бяха съгласувани с възможностите на българската държавна администрация през този период. Тоест като норма бе въведена възможността за един съкратен срок от десет дни за получаване на решение за постоянно пребиваване при подаване на молба за такова пребиваване на територията на Република България. Тоест нещо, което в момента ние отказваме на една част от тези сънародници, тогава от представители на Министерството на вътрешните работи бе подчертано, че може да се осъществи.
Също така бе установено, че може да се въведе срок от един месец за получаване на разрешение за постоянно пребиваване при подаване на молба в българско дипломатическо представителство в чужбина.
И третата много важна постановка – това е създаването на законова възможност за придобиване на българско гражданство на лица от български произход с акта на заселване.
Тоест твърдението, че бюрократичната система възпрепятства процеса на заселване фактически ние се опитахме да го елиминираме, като даваме възможност на всеки, който се установи в страната, автоматически да получава българско гражданство, разбира се, като премине през съответните проверки, които се предвиждат по закон.
Сега ще кажа какви са недостатъците на изброените нормативни актове.
Като всеобща тенденция трябва да подчертая, че дейността в тази насока винаги се предприемаше или във втората половина, или в края на мандата на управление на съответните политически сили. В резултат на това работата беше свършена донякъде, провеждаха се избори, обикновено се сменяше властта, след което бе налице каквато и да било липса на приемственост. Става поголовно уволняване на администрацията, на хората, които са работили в тази насока, идват нови, които започват своето обучение от „а-б”, поради което всичките тези документи, които ви изброих, горе-долу дублират едно и също нещо, но през различни периоди от време. Дори не са заимствали ценното, което е било направено от предходните.
Друга съществена слабост е липсата на взаимодействие с ключови министерства, като Министерството на финансите. Без да получим подкрепа на Министерството на финансите, каквито и политики да се опитваме да провеждаме, те са обречени на неуспех, тъй като общо взето винаги имаше една съпротива как така на тези хора ние ще оказваме финансова помощ, от която няма да се възползват обикновените български граждани.
Разбира се, тук имаше доста дискусии в тази насока. Например мога да посоча, че ние получаваме едни готови нови български граждани, които са получили своето образование в чужбина, тоест държавата не е направила разходи за тяхното образование. И част от тези средства, които не ги е направила, би могла да ги насочи в опит за тяхното адаптиране и настаняване на територията на Република България. Тези аргументи бяха отхвърлени, поради което всичко увисна в пространството.
От институционална гледна точка според мене недостатък бе, че не се предвиждаше създаването на специализиран орган, който да следи и да отговаря за интегрирания подход при миграциите и в този интегриран подход да бъдат включени и дейностите по заселване на българи от чужбина.
Сега ще видите, че ние много пишем за интеграция на емигранти, имаме критерии за отчитане на тази интеграция, но в същото време ще видим, че дейности по отношение на българите в чужбина в тази насока няма, което е съществена слабост.
Друго нещо, което не бе направено при разработването на българските документи, е, че не се опитахме да използваме европейския опит, тоест, българският опит да бъде съобразен с европейския. Например, държави като Финландия, като Гърция аргументираха необходимостта от държавна подкрепа за политиките за заселване на свои сънародници с факта, че тези задгранични представители на диаспората са преминали през репресии, например сталинските репресии, също така репресии на българите в Югославия. Тоест тези хора са били в дискриминирано положение, поради което е дълг на държавата майка да протегне ръка и да им окаже съдействие. Точно такъв подход не бе възприет, което според мене е съществена слабост при разработването на тези документи.
Също така друга голяма слабост е, че не бе направен опит да се търси финансиране по европейски фондове и програми. Една Гърция – аз съм изследвал нейната практика – работеше много активно по програма „Хоризонт” на Европейския съюз. Доколкото ми е известно, подобни програми в момента няма. Тоест имаше един благоприятен период, който ние просто го проспахме, без да направим нещо съществено в тази насока.
Вторият въпрос е по отношение на нагласите за п рием на трайно заселващи се сънародници зад граница.
Трябва да кажа, че в отделни региони на страната са правени съвсем бегли проучвания. Цялостен анализ за невъзможността на държавата да посрещне такъв тип миграционна вълна, доколкото ми е известно на мене, не е правен. Единствено през 2001 г., когато разработихме тази стратегия, се опитахме да направим проучване сред всичките 264 общини в страната, на които изпратихме едни стандартни анкети. Идеята беше да се направи нещо като административно социално допитване относно нагласите на местните власти да окажат съдействие на подобен процес.
Аз съм обобщил пред вас данните. От тези 264 общини отговориха едва 70 общини или 26,5 процента.
От тези общини едва 14,8 процента смятат, че могат да съдействат на процеса на заселване на задгранични българи; 10,6 процента изразиха принципно подкрепа на програмата, но заявиха, че нямат такива ресурси, с които да окажат подкрепа на този процес.
Също така много важно е, че едва три общини или 1,1 процент – разбира се, този процент в никакъв случай не е представителен в момента – отговориха, че не могат да окажат подкрепа на подобен процес, тъй като местното население там няма да приеме радушно подобен тип заселване на своята територия.
Сега ще премина към потенциалните демографски и социални ефекти от евентуалното заселване на българи в чужбина. Но преди това искам само да маркирам три основни пункта.
Още през 1996 г. в един от документите бе посочено, че дългосрочната целева ориентация на подобна програма е намаляването на демографските диспропорции в развитието на различните типове райони, които са обезлюдени – планински, гранични и други. Тоест още тогава бе направен опит да се върже заселването на българи с очевидно очертаващите се негативни демографски процеси и тенденции, които текат в страната.
През 1999 г. още по-ясно бе формулирана тази цел, като подобна политика трябваше да се използва срещу тенденцията към застаряване на работната сила, депопулацията на редица региони и кризата в прогнозираното бъдещо възпроизводство и невъзможности на българската нация.
Ако проследим обаче тези документи от тяхната демографска гледна точка, ще видим, че те имат една огромна слабост. Никъде в тях не се сочи какво се разбира под преодоляване на демографската криза, тоест няма зададена рамка, която трябва да бъде нашата цел – да постигнем като демографски показатели, за да кажем: Ето, ние с подобна политика успяхме да преборим демографската криза.
Поради тази причина, когато разработвахме въобще идеята за заселване на българи от чужбина като вариант или механизъм за повлияване на демографските процеси, ние изходихме от една методика на Организацията на обединените нации, посветена на идеята за външната миграция. Това е едно основно понятие. В никакъв случай не се разглежда като реалистична миграция, а по-скоро това е миграция, която би запълнила липсващото население поради действието на демографските процеси, които текат, основно ниската раждаемост и застаряване. Тоест чрез миграция ние да попълним това, което ни е необходимо, за да поддържаме социално и икономическо равновесие.
Подходът на Организацията на обединените нации до голяма степен беше оправдан, макар че срещна доста критика от демографите. Но трябва да кажа, че критиката е насочена основно към различните варианти на прогнози, а не по същество. Явно методиката на ООН като цяло е правдоподобна.
Тук сме се опитали да представим пред вас петте сценария за заместваща миграция в България, съгласно методиката на ООН, като сме използвали един по-ранен вариант на прогнози на Националния статистически институт, тъй като в него до голяма степен миграцията е нулева или отрицателна, или близка до нулата, тоест резултатите в нея не са повлияни от бъдещи миграционни процеси.
Тук пред вас предлагам средния сценарий, който заляга и в методологията на ООН – при нулев среден миграционен сценарий в края на периода населението на България ще бъде 5 милиона и 48 хиляди души. Тоест виждате колко драстично ще намалеем, в сравнение с тези 7 милиона и малко, които считаме, че сме в момента.
Ако се стремим да запазим общия брой на населението в страната без оглед на неговата възрастова структура към 2060 г., ние трябва да приемаме по 41 хиляди емигранти годишно или общо 2 милиона и 250 хиляди души.
Ако се стремим да запазим броя на работоспособното население във възрастовия интервал 15 – 64 годишна възраст, трябва да приемем 5 милиона и 180 хиляди души или годишен прием по 57 хиляди емигранти. Тоест трябва да приемем 2 милиона и 960 хиляди души или годишен прием от 57 хиляди души.
Ако се стремим да не допуснем намаляване на съотношението на населението в трудоспособна възраст, тоест това е възрастовият интервал 15 – 64 години, към населението в пенсионна възраст – навършени 65 години и повече, трябва да приемаме по 126 хиляди емигранти годишно или 4,4 милиона души.
И най-голямата диспропорция, която е фрапираща и бие на очи – ако искаме да запазим съотношението на населението такова през 2060 г., каквото е било през 2005 г., трябва да приемаме по 320 хиляди емигранти годишно или това са над 16 милиона души през този период.
Сами разбирате за каква колосална демографска и миграционна стратегия става въпрос.
Оттук трябва да изходим, когато говорим за възможностите на миграцията да повлияе, какъв е обемът на сегашната българска емиграция зад граница. Всички статистики, колкото и да са уклончиви и неясни, сочат броя на българите в чужбина между два и половина милиона и три и половина милиона души. Съпоставете тези три и половина милиона и да приемем максималния вариант, че ще успеем да преселим всички, пак не се очертава възможност да решим демографската криза в страната.
На базата на тези нереалистични прогнози ние се опитахме, познавайки административния опит в българската държава и досегашната практика по прием на отделни категории, които се заселват в страната, да дадем една картина на минимален и максимален вариант на такива възможности за заселване.
Тук ви представям три варианта – нисък, среден и висок вариант, като картината е ориентирана към няколко типа мигранти.
На първо място, това е завръщаща се емиграция на български граждани, които приемаме, че временно работят извън Република България.
На второ място, това са емигранти, получаващи българско гражданство, като отчитаме факта, че над 95 процента от досегашните лица, получили българско гражданство, са лица от български произход.
На трето място, това се постоянно пребиваващи чужденци на територията на Република България.
И на последно място, това са бежанци.
Ако сумираме нещата, ще видим, че се получава следното:
– нисък вариант от необходимо население от 10 хиляди човека;
– среден вариант от 15 хиляди души;
– максимален или висок вариант – от 20 хиляди души.
Вижте какво се получава, когато сложим средно годишно този брой население към статистиката на Националния статистически институт до 2060 г.
При всички случаи емиграцията влияе положително и забавя процеса на стареене и на намаляване на общия брой на населението, като, разбира се, най-положителен ефект е при оптималните варианти на прогнозата на Националния статистически институт, тоест при едно оптимално развитие на икономиката на страната и благоприятно протичане на демографските процеси с този максимален поток от 20 хиляди души годишно, който ние сме предвидили в нашите възможности.
Познавайки българската администрация, ние знаем, че някъде се приемат български граждани от порядъка на 7 хиляди, 10 хиляди, имало е случаи и на 12-13 хиляди души годишно. Знаем броя на издаваните разрешения за постоянно пребиваване, знаем броя на бежанците и се стремим да ограничим техния брой, тъй като това е една миграция, която не може да бъде контролирана от страна на държавата, което пък противоречи на концепцията въобще за контрол на миграционния процес, поради което се оказва, че българската диаспора сама по себе си има някакъв миграционен резерв, но той трябва много умело да бъде използван.
И пак си даваме сметка, че това ще бъде в краткосрочен и средносрочен план, тъй като мигрантите също остаряват. Ние не можем да смятаме, че те ще бъдат вечно млади. И когато дойде една по-голяма група население в средна възраст, когато тази по-голяма група население премине във високата възраст, ние изведнъж ще имаме натоварване на социалната система спрямо варианта, който би бил, ако не сме имали такова заселване.
Тоест в дългосрочен план ние дори можем да очакваме влошаване на социалните показатели. И трябва да бъдем подготвени, че ще има такъв ефект от миграцията. Разбира се, с дългосрочна политика, с допълнително фондонабиране този процес може да бъде преодолян или пък да бъдат преодолени неговите негативни ефекти.
Аз изводите ги казах. Броят на българската диаспора е твърде малък, за да очакваме, че ще направим чудеса в тази насока.
Между другото, и западноевропейските държави от типа на Германия, Гърция, Испания, които преселиха свои сънародници, не решиха съществено своите демографски проблеми. Тоест това е нещо временно, по-скоро е един правен дух на държавата, ако има правна зависимост между държавата майка и своята диаспора, отколкото да очакваме трайни ефекти.
Но пак ще подчертая, с оглед на резултатите, които сме получили, в краткосрочен и в средносрочен план можем да управляваме или да повлияем на демографските процеси.
За да се разработи една модерна политика по отношение на заселването на наши сънародници зад граница, ние предлагаме да се направят четири много важни изследвания.
На първо място, нещо, което предлагаме, това е мониторинг върху процеса на придобиване на българско гражданство. Трябва да подчертая, че този процес има ниска миграционна ефективност.
Данните от преброяването от 2011 г. сочат 22 хиляди души с двойно гражданство, пребиваващи на територията на Република България. Тези 22 хиляди души с двойно гражданство са в следните категории:
Български граждани по рождение, пребивавали известен период зад граница, получили чуждо гражданство и завърнали се в страната.
Българските турци, изселили се в Турция, получили там турско гражданство и завърнали се в страната.
Третата категория са бивши граждани на Съветския съюз, дошли в България, пребивавали тук, но винаги със съветско гражданство. И в един момент след разпадането на Съветския съюз те останаха без гражданство, с неизяснен статут и започна лавинообразно кандидатстване за българско гражданство. Но тези хора не са мигранти. Тези хора живееха тук, поради което трябва да отпаднат от тази категория.
И на последно място са етническите българи зад граница, получили българско гражданство.
По наша преценка техният брой е под 5 процента от тези 210 хиляди лица, получили българско гражданство в периода от 1990 г. досега, които живеят на територията на Република България. За останалите 95 процента ние нищо не знаем.
Смятам, че това в никакъв случай не е успех като резултат, а по-скоро трябва да бъде тревожен поглед и да се стремим да потърсим една по-голяма миграционна ефективност от този процес.
Само ще дам следния пример. През същия период Гърция е приела на гръцка територия над 250 хиляди задгранични гърци, основно от региона на Черноморието на бившия Съветски съюз. Повечето от тях в момента живеят в Гърция. В сравнение с българския резултат ще видите фрапиращите различия, нещо, което трябва да се опитаме по някакъв начин да преодолеем.
Ние предлагаме следния механизъм за мониторинг: от страна на дирекция „Българско гражданство”, служба ГРАО, Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса на базата на генерираните ЕГН на тази категория лица да се проследи какви отчисления правят тези категории граждани в социалните фондове и ще видим какъв е техният принос за развитието на страната.
Нещо повече, ние можем да разширим този проект с цялостен мониторинг въобще на лицата, получили статут на пребиваване в страната, и да видим лицата, които са с небългарски произход, също какъв принос дават и дали наистина те са такива големи чуждестранни инвеститори или просто всичко това е една абстракция в главите ни. Без да използваме ресурсите на българското гражданство, ние трудно ще можем да повлияем на този процес.
Иначе аз съм съгласен, че това е може би най-мощният фактор, който може да повлияе върху процеса на миграцията и че българското гражданство е желаното европейско гражданство. Но ние трябва да се стремим да извлечем полза като държава от това желание на нашите сънародници зад граница.
На второ място, това е разработването на система за статистико-демографско регистриране и отчитане на българските граждани – емигранти в чужбина. Ние не знаем колко са българските граждани в чужбина. Далеч съм от мисълта, че това, което предлагаме, ще ни даде и пълна информация за всички български граждани по света. Но най-малкото в страните от Европейския съюз тези български граждани се регистрират и получават също статут на пребиваване, правят отчисления в социалните фондове на държавите по пребиваване.
Нашият Национален статистически институт чрез контакти с ЕВРОСТАТ и със своите партньори от Европа, а и с други държави, с които има подписани договори за сътрудничество, може да изисква такива данни и ние всяка година да получаваме актуализирана справка както за общия брой на българските граждани зад граница, така и за някои техни основни демографски и социални показатели, за да можем да сформираме една целева група, към която да си ориентираме политиките. Без да имаме конкретна цел, лично за мене е трудно да провеждаме каквато и да било миграционна политика.
На трето място, е необходимо много спешно проучване на нагласите за трайно завръщане на българите от чужбина в България. Информацията, с която аз разполагам, е, че, да кажем, в момента в Украйна действително започва един процес, с оглед на безперспективността на Украйна, с оглед на това, че очакванията, че Европа ще се намеси и че ще стабилизира Украйна, явно не се сбъдват, бесарабските българи в Украйна все по-често говорят, че желаят да се преселят към България. Но каква част от тях, къде са разположени те, какви са техните трудови умения ние не знаем.
Дори в момента в Българската академия на науките имаме идея да разработим такъв проект, с който да кандидатстваме към Националния фонд за научни изследвания. Ако получим, да кажем, от вас подкрепата за един такъв проект, бихме могли да дадем много по-конкретни параметри, а съответно и да предвидим необходимия ресурс да посрещнем такава миграционна вълна.
И не на последно място като значение, е необходимо актуализирано изследване, за да се изяснят нагласите и възможностите на отделните общини в България за прием на такива заселващи се наши сънародници. Без да имаме такава актуална база данни в обобщен вид, ние не можем да придвижим напред този въпрос. Вие като народни представители по вашите региони вероятно имате информация за подобни нагласи, но тези данни трябва да се обобщят, да се направи една централизирана база данни и така отново да започнем да съчетаваме интересите на потенциалните мигранти с интересите на общините. Дори един потенциален мигрант да знае предварително къде ще бъде устроен. Тогава той много по-лесно ще може да организира своя процес на миграция, тоест процесът на миграция ще има по-ниска цена, което е много важно, за да постигнем такъв ефект.
Дано да съм бил полезен с този доклад. Ако има някакви въпроси, било към мене или към колегите ми, за нас ще бъде удоволствие да можем да ви отговори. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, д-р Ташев. Аз смятам, че бяхте доста изчерпателен в своята презентация. Сега ще дам думата на представителите на другите институции. Понеже виждам, че са изпратени доклади от всички министерства, колегите ги имат на електронните пощи и могат да се запознаят с изнесените данни в детайли. Затова ще ви моля за кратки резюмета, за да има време за въпроси от народните представители.
Първо ще дам думата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има думата господин Валери Найденов.

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние, както вече посочихте, господин председател, сме изпратили нашето становище, което обединява становищата на различни административни звена, структури и направления в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по въпроса, който се разглежда днес, за трайното завръщане на българите от чужбина в Република България.
Разбира се, всичките политики, които министерството провежда, по-скоро имат косвено въздействие върху миграционните процеси, включително на българи, завръщащи се от чужбина и заселващи се отново в България. Имам предвид на фона на това, което от Българската академия на науките представиха като основни слабости и пречки.
Знаете, че основните политики на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са свързани с изграждането на една подходяща инфраструктурна среда, а също така и на политики по интегрирано регионално устойчиво развитие, най-вече на градовете в България, което косвено може да създаде една по-добра среда и условия за завръщащи се българи от чужбина, с оглед на тяхното трайно заселване и намиране на възможности за труд и по-добър живот в нашата страна.
Аз ще спомена само няколко от тези политики, като след това може, разбира се, да отговоря на ваши по-конкретни въпроси.
На първо място е политиката по пространствено развитие на територията на България. В тази област Министерството на регионалното развитие и благоустройството изготви и беше приета от Министерския съвет Национална концепция за пространствено развитие на Република България за периода 2013 – 2025 г., като това е един основен документ, определящ пространствената визия за развитие на територията на България. За съжаление, това е един сравнително кратък период за подобен тип документи – до 2025 г.
Този документ все пак отчита териториалния дневен ред на Европейския съюз, който е с подобна периодизация и всички други политики в Европейския съюз по отношение на пространственото развитие и съответните модели за територията на Европа.
С какво може да допринесе такъв един стратегически документ по темата, за която говорим. Той може да допринесе най-вече по отношение възприемането на един модел на полицентрично, умерено развитие на всички части на територията на България, така че да не се допуска периферност и по-слабо развити райони, които имат, най-общо казано, негативно влияние върху населението не само по отношение на евентуалния мигрантския поток, но и за населението, което живее в момента на територията на България, имам предвид депопулацията на определени периферни райони, заселване на по-младо население в големите градове, което води до редица инфраструктурни и социални проблеми.
Така че тази концепция, ако бъде следвана, разбира се, с други политики – икономически, социални, инфраструктурни, би допринесла за едно равномерно и балансирано хармонично развитие на територията на България, с оглед на това тя да стане по-атрактивна за самите граждани в България, така че те да не напускат местата, в които са родени или са живели до този момент, за да търсят по-добри възможности в рамките на страната и да емигрират от страната, което пък косвено вече ще създаде едни по-добри стимули и условия за връщане на българите от чужбина.
Друг такъв документ, който има отношение към миграционната политика на страната, са, разбира се, оперативните програми, в частност оперативна програма „Региони в растеж” за периода 2014 – 2020 г., с един значителен бюджет от около 3 млрд. лв., като там първата приоритетна ос е „Устойчиво интегрирано градско развитие”. Вие ,предполагам, сте запознати с тази програма в нейните детайли.
По този приоритет са концентрирани по-голямата част от ресурсите на програмата. Там ще бъдат подпомогнати 39 големи и средно големи града на България, като целта е да се създаде една по-добра градска среда, по-модерни условия за живот на хората в големите и средно големите градове, което естествено облекчава ситуацията на всички, които живеят на територията на тези градове, включително евентуални емигранти, и създава възможност тези емигранти наистина трайно да се заселват в едни такива по-благоустроени градове и съответно да намерят добри условия за заетост, за образование и за житейско развитие по-нататък.
Програмата има и втора приоритетна ос, която ще подпомогне балансирания и хармоничен подход при развитие на територията на България, а именно градовете, които са от следващите нива, тоест, по-малките градове в периферните райони на страната, където ще бъдат подпомогнати със съответните мерки, главно за енергийна ефективност в публичния сектор, което също така ще създаде по-добра градска среда и по-добри условия за живот и труд в тези населени места. Това косвено също влияе върху потенциалната миграция и условията за заселване.
Друг документ, върху който Министерството на регионалното развитие и благоустройството все още продължава да работи, е така наречената целенасочена инвестиционна програма за развитие на Северозападна България, района на Родопите и Странджа, а също така и на планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони. Тази програма е в завършен вид, разработва се вече за един продължителен период от време – от около година и половина. В момента проектът на програмата се намира на етап на съгласуване от всички министерства и ведомства, като все още няма одобрена финансова обосновка, разбира се, най-вече поради бюджетни ограничения и поради липсата на законодателна основа, за да може да бъде финансиран такъв един проект и една такава интегрирана инвестиционна програма.
Надяваме се, че програмата ще стартира, поне за Северозападна България, тъй като оперативните програми в областта на икономиката, а също така и Програмата за развитие на селските райони дават известни преференции за проектни предложения в Северозападния район и би следвало правителството със средства вече от държавния бюджет, а не само с европейски средства, да подпомогне тези усилия на оперативните програми именно чрез тази целенасочена инвестиционна програма. Това според нашите разчети ще може да стартира, поне за Северозападния район, от 2017 г. с предвиждане на необходимите ресурси, макар и малки като сума.
Не искам вече да споменавам по-конкретни политики, имам предвид в областта на жилищната политика и инфраструктурното изграждане, както и в областта на гражданската регистрация и обслужване на населението, тъй като това са едни по-рутинни дейности на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Там политиките са вече по-развити. Те по-скоро нямат пряко отношение или поне в тяхната работа това го няма, като изключим, разбира се, ГРАО, които по функционални характеристики имат цялата тази информация, свързана с мигрантските потоци, с регистрацията на българите. Но пак искам да кажа, че те не са свързани с някаква стратегия или с някакъв конкретен стратегически документ, който наистина би могъл да промени ситуацията по отношение на миграцията, интегрирането на мигрантите, в това число и на завръщащите се българи от чужбина.
Това е накратко, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви и аз много. Сега ще предоставя думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика. Доколкото се запознах с доклада, той е доста подробен. Ако може само да маркираме някакви проблеми, които виждате, с хора, които са от български произход и искат да започнат работа. Иначе, както споменах, докладът ви според мене наистина е доста изчерпателен. Заповядайте. Има думата Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”.

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от министерствата! Нашето министерство изпълнява основни функции, както знаете, в областта на пазара на труда, безработицата, пенсиите, социалното подпомагане, условията на труд – един много широк периметър.
Няма да засягам подробно цялата дейност на министерството. Мога да кажа, че в момента, тъй като съм директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност”, нашият пазар на труда се подобрява, намалява безработицата, увеличават се възможностите за заетост, свободните работни места. Защото първото нещо, което трябва да направят хората, които се преселват, е да си намерят жилище и работа, тъй като това отключва вече факторите за постоянно установяване.
В тази връзка беше приет нов Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, в който се дават някои облекчения за българите, които са от трети страни, тъй като диаспората и гражданите на други страни от български произход се явяват трети страни, те не са членки на Европейския съюз. Така че за тях важат някои облекчения, които се въведоха за граждани от трети страни, възможности за сезонна заетост, възможности за синя карта.
Освен това Европейската комисия ще преразгледа директивата за синята карта и ще облекчи достъпа до нея. На първо време тези граждани могат да се възползват от тези възможности, за да дойдат тук, да видят какви са условията, да работят известно време и да решат дали трайно ще се установят у нас или не.
Имаме и друга дейност, тъй като поддържаме трудови аташета в няколко европейски столици – в Лондон, където трудовото аташе отговаря и за Ирландия, във Виена, който отговаря и за Швейцария, в Берлин, също така в Атина, който отговаря и за Кипър. Там пък работим с българите, които са отишли временно или постоянно на работа. Като нашите трудови аташета организират информационни дни, особено за младежите, които следват там. Оттук отиват работодатели от известни компании, срещат се с тях, обсъждат възможностите за работа в България, ако се върнат тук, какви възнаграждения ще получат – те най-често питат това. Така че в тази своя дейност Министерството на труда и социалната политика също има известни успехи. Отделно аташетата помагат на всички българи, които имат проблеми със заетостта, с осигуровките и т.н.
Нашата страна е уредила всички пътища за признаване на осигурителен стаж, за пенсии и т.н. на хора, които са работили в чужбина.
Също така дори имаме и система на валидизиране на придобити знания и умения. Така че някой, който няма документи за квалификация, благодарение на тази система, която се администрира от Министерството на образованието и науката, може да се яви на изпити и да се провери каква квалификация има, след което да му се дадат документи. Освен това сега във връзка с чужденците имаме този опит, че голям проблем е да се докаже какво е тяхното образование и квалификация. Така че в това отношение се създават предпоставки, от които тези българи, които се завръщат по родните си места, или етническите българи, също могат да се възползват.
Разбира се, и аз се присъединявам към това, което казаха колегите от Българската академия на науките, че въпросът е, след като тези граждани придобият българско гражданство, да останат и да се реализират в България и да се заселят тук.
Ние също, както и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, отделяме повече средства за насърчаване на заетостта в тези райони, които са обезлюдени и слабо населени, тъй като там има малко население, но то е в голямата си част безработно. Така че трябва да кажа, че натам също насочваме средства за обучение и за заетост на хората в тези райони. Но хората, които се преселват, обикновено предпочитат по-големите градове, където има повече работа и услуги, особено за децата и т.н. Така че на първо време те предпочитат тези региони.
Трябва да кажа, че работим активно с колегите и в Съвета по гражданство. Между институциите има взаимодействие в това отношение и се надяваме на успех. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: От Министерството на вътрешните работи кой ще вземе отношение? Може би госпожа Мирчева?

ЮЛИЯ МИРЧЕВА: Ние сме предали своя доклад, където сме разгледали всичките тези въпроси и сме си казали становището.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Добре, вие няма да вземете отношение. Благодаря ви.
Следва Агенцията за българите в чужбина. Давам думата на нейния председател Борис Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема и аз отношение по поставените въпроси.
До 1944 г. България е имала относително стройна и отговорна държавна политика по отношение на заселването на големи групи български общности от българите зад границата на територията на Царство България.
В кратки срокове България е приемала на своя територия и успешно е устройвала например 20 хиляди души след Илинденското въстание от Македония, над 250 хиляди от 1913 до 1926 г., 67 хиляди през 1940 г. след размяната на населението в Добруджа.
В този смисъл, ако се предприемат конкретни стъпки в следващите години, ние бихме могли да стъпим на този опит, като е запазена и законодателната власт.
Между другото, искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че в материалите, които ние сме им изпратили от Агенцията за българите в чужбина, се съдържа проектът за стратегия и проектът за закон, споменати от д-р Ташев и те могат да се запознаят с тях, макар че те са изработени преди години и се нуждаят сега от известна актуализация.
Тоест, ние имаме твърде много натрупани институционален опит, който, плюс натрупаният исторически опит могат да ни помогнат много в това отношение.
Тъй като не трябва да преразказваме всичко, което сме ви дали като материали по тези въпроси, аз бих могъл да направя няколко уточнения.
Не може нашата държавна политика, когато предоставяме българско гражданство, да бъде еднаква към всички българи зад граница. Защото едни от тях живеят на територии на българското етническо землище, а други живеят на доста отдалечени от него територии. Тоест не можем да имаме за цел да предоставяме гражданство на тези наши сънародници, които живеят на изконни български територии, с цел да се преселят да живеят в България. Там целта на предоставяне на гражданство би трябвало да бъде съвсем друга, а не вътрешно-демографска в нашата държава.
Ще се спра с няколко думи за международния опит. Държавите в света са два вида. Едната група са като Съединените щати, Канада, Австралия, които подхождат при решаването на тези проблеми прагматично. Целта на тяхната имиграционна политика е да бъдат привлечени млади и вече подготвени квалифицирани кадри.
Обаче други държави в света – според нас България трябва да се придържа към модела на тези, които сега ще ги кажа, – като Гърция и Израел, с оглед реализиране на стратегически цели на своята вътрешна и външна политика, акцентират върху етническия произход на емигрантите, като оказват значителна подкрепа на сънародниците си. В тези държави има създадени специални процедури за предоставяне на гражданство или на статут, близък до гражданството, на емигрантите с етнически произход от съответната държава, както и за предоставянето им на серия от привилегии и облекчения във връзка с приемането, подпомагането и социалната интеграция на тези хора.
Като основен елемент в интегрирането на тези лица в Гърция, в Израел и в други подобни държави в социално-икономическите условия на съответната държава се разглежда именно тяхното жилищно и професионално устройване и в тази връзка се отпускат значителни суми за предоставяне на целеви заеми за купуване и предоставяне на земя, за строителство на жилища в определени от държавата райони, даване на помощи за безработните и децата на заселниците до момента, в който започнат да функционират техните земеделски стопанства или пък бъдат наети на работа.
Предоставят се терени, например такъв е опитът на Гърция, на които е извършено строителство, или на селища тип село, или на застроени площи с многоетажни кооперации, с цел тяхното жилищно устройване.
Българското законодателство регламентира в момента общо режима на чужденците у нас. Особени условия за лица от български произход съществуват само при получаването на разрешение за постоянно пребиваване и придобиване на българско гражданство и още някои, които сега бяха споменати.
Според нас има възможности и преди да бъдат изработени актуализирани концепции и стратегии за предприемането на някакви практически действия, които биха могли да улеснят желаещите – естествено този процес винаги е доброволен – да се заселят на територията на България, каквито и в момента има. Те го и правят.
Мога да дам един кратък пример на нещо, което зависи просто от промяна на закон, имам предвид промяната в Закона за чужденците. Според този закон дори за лицата от български произход, за да си вземат постоянно пребиваване, което става бързо, а не да чакат за гражданство с години, в момента има ограничения, защото са в общия режим с другите чужденци и трябва да показват пари в банкова сметка, трябва да показват, че имат акт за собственост или пък договор за наем. Това са неща, които пречат на тяхното бързо устройване. А в България има сектори, в които има огромна нужда от работни места, която нашата българска диаспора от историческите общности може да запълни. При това някои от тези общности не е необходимо да си сменят и гражданството, особено от държави, които не позволяват двойното гражданство. Но със статут на постоянно пребиваване те биха могли да се ангажират в България.
Такива сфери на работа, на незаети работни места имаме в компютърните технологии, в туризма, в промишлеността, в инженерните специалности. Ние даже в това отношение вече имаме известен опит. Българската историческа диаспора е силно квалифицирана, имам предвид най-вече от Украйна, от Молдова, но и от Сърбия, от Македония. Там образователните системи дават добри кадри на изхода. Затова интерес има. Но както те винаги казват, всичко зависи от условията.
Завършвам, като кажа, че интерес за завръщане в България има и от нашите така наречени емигрантски общности. При всичките ми срещи при посещения навън те споделят, че при едно повишаване на жизнения стандарт биха се върнали с удоволствие с родината си, ако могат да имат по-високо заплащане, заедно с децата си. Тоест и тяхната нагласа е такава, че при промяна на условията биха могли да се завърнат у нас.
Всичко останало сме ви го написали в нашите материали, като има и подробни конкретни предложения, даже примерна схема за заселване на българи зад граница в земеделски райони и т.н. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, господин Вангелов. С това приключиха представянията на институциите. Имат думата народните представители. Има думата господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Всички тези неща, които представителите и на Българската академия на науките, и на останалите институции ни представиха като информация и като документи, които са се случвали или не са се случвали през годините, са в посока да се търси някакъв вариант за решаване на този проблем, а именно даването на възможност на българите зад граница по някакъв начин да се завърнат в родината майка.
За съжаление, както и д-р Ташев каза, работи се на периоди. В един момент тръгваме да ги връщаме, в следващия момент идва нова власт и това нещо се забравя.
В тази връзка ще кажа няколко неща от гледна точка на това, че ние трябва да направим няколко бързи решения за определени проблеми от гледна точка дали на законодателна власт, дали от страна на самите институции, които са представени тук, а именно по какъв начин българите по произход от чужбина могат по най-бърз начин да получат някакъв документ, с който трайно да пребивават в България. Тук не говорим конкретно за българско гражданство, а говорим, както каза и господин Вангелов, и за постоянното пребиваване.
Може да видим и опита на други държави, като например този в Полша, а и още други, където се предоставят така наречените „зелени карти” или примерно карта на поляк зад граница, която му дава възможност веднага, в рамките на два-три месеца да получи такъв документ, такава лична карта, да работи, да живее и да учи свободно в Полша, без никакъв проблем. Защото в определени държави, примерно в Беларус или в част от Прибалтийските държави не разрешават двойно гражданство и поляците там имат такъв проблем.
Същият е случаят и на българите в Украйна. Украйна също не позволява двойно гражданство и българите там са принудени да вадят визи, за да дойдат в България, което е абсурдно. Достатъчно е, когато те имат документ за български произход, да имат основание да получат такава карта за българин от чужбина, с която да могат да пребивават трайно в България, да работят, да живеят и всичко останало, което имат и българските граждани, а защо не дори ако постоянно са регистрирани в дадено населено място, да им бъде позволено и да гласуват, включително на местни избори, както даваме право на различни други представители от европейски държави, които живеят в България.
Така че наистина има някои неща, които могат да се решат много бързо и да дадем възможност на самите хора, които искат да го направят, да го направят. Тоест да не чакаме държавата и институциите да направят точната стратегия, да я приемат и да тръгнат да я прилагат след десет-двадесет години, а на тези хиляди или десетки хиляди хора, които имат желание да го направят, нека да им дадем шанс и да им дадем документ, с който веднага да могат да влизат в България, когато си пожелаят и да правят тук всичко, което е позволено от закона, за което и ние имаме право.
Така че нека да направим наистина така, че да дадем възможност на тези хора сами да се справят. Оттам насетне държавата, щом за двадесет и няколко години не е успяла да направи всичко това, за което се говори, дай боже през следващите няколко да го направи. Но нека да не разчитаме на това.
Другото, което и господин Вангелов го засегна в изказването си, е следното. Тази стратегия, що се отнася до целта на българското правителство и на българската държава за заселване на българи зад граница, трябва да бъде направена по различен начин. Тоест общностите ни зад граница трябва да бъдат разглеждани по различен начин. Ние трябва да видим в кои държави българите живеят най-отдалечено от България, на какъв процес на асимилация те са подложени там и може ли тези общности първо да започнат да се връщат в България. Имам предвид на първо място българите, които живеят в бившите средноазиатски републики на Съветския съюз, които са доста далече от България, които има възможност да се върнат в България, които така или иначе търсят друг път в Русия – дали икономически или житейски – или пък в някоя друга държава, а не в държавите, в които са в момента.
Следващите страни, които трябва да бъдат разгледани, са Украйна и районите, където в момента има конфликтни зони, както и в техните погранични райони. Тоест българската държава трябва да има ясна стратегия кои хора привлича първо и съответно да направи програма за тяхното заселване. Има ли нужда ние да кажем на хората от Бесарабия: тръгвайте всички веднага! Или имаме нужда първо да приберем тези, които са от Донецк, Луганск или Приазовието и тези, които са от Средноазиатските републики, защото те са застрашени по определен вид причини – дали от асимилация, дали от военни конфликти, дали от самата бедност и мизерия, която съществува там в момента.
Така че когато се правят такива анализи и стратегии, трябва да се направи и това уточнение – точно кои български общности трябва държавата да разглежда като приоритетни за това да ги покани да се приберат в родината майка.
Същото е положението и с българите в Сърбия. Ние имаме приоритет българите от Западните покрайнини да бъдат там и да си живеят там. Ние не искаме Цариброд и Босилеград да останат без българи. Но що се отнася до българите, които живеят във Войводина, било то градинари, било то католици, било то православни включително от вътрешната миграция, спокойно може да има програма, насочена към тях, за да дойдат в България и да живеят тук. Защото те така или иначе след едно-две поколения ще бъдат асимилирани и повече няма да са българи.
Така че това исках само да кажа. Акцентирам върху тези два момента. Единият е, че наистина чисто административно, документално българската държава и в момента може да реши огромна част от проблемите на българите, като им даде възможност те сами да дойдат тук, без държавата да ги търси.
Вторият е да бъде направено така, че да се види от кои региони ние имаме желание на първо място да привлечем българите, за да може наистина да има ефект от подобно действие. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви. Колеги, кой иска думата? Заповядайте, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз се отнасям с уважение към новия председател, който инициира този дебат, и Ви приветствам, господин Кенов, за това.
Спор няма, че явно и Българската академия на науките може да ни подпомогне, и институциите. Особено с голямо уважение се отнасям към Министерството на труда и социалната политика за обстойния доклад.
Но преди всичко трябва да си дадем сметка и ние тук, на тази маса имаме ли политическа воля да приемем такъв закон и да развием последваща политика. Защото и чухме, и знаем колко много документи са приемани, колко стратегии са приети през годините.
Според мене тук отново ни привлича вниманието, че предстои в парламента да се гледа докладът за състоянието на националната сигурност. За първи път в доклад на Министерския съвет има една цифра 3 милиона – три милиона и половина българи, които са зад граница по различен начин – дали са традиционно малцинство, както господин Вангелов се изказа, или са хора, които са отишли след 1989 г. в различни посоки.
Ние какво искаме в тази връзка? Може би е необходим един разговор на политическите семейства, визията за страната и другия ефект.
Че трябва да приемем закон – трябва, за да могат българите от чужбина да знаят, особено тези, които трайно живеят там, че родината майка има възможност и им подава ръка, като им предоставя облекчени условия. В документите, които са предложени тук, това го има.
На второ място, пазарът на труда. Слушаме коментара и понякога сълзливия дебат на бизнеса: няма квалифицирани кадри, нямаме работна ръка!
Какво предлагаме тук? Ако ние предлагаме първо да подадем ръка на българите, които живеят на различни места в чужбина, да дадем облекчен режим, защото тук е родината майка, и след това да видим другите, които могат да се върнат по другата регулация, по другите закони според пазара на труда.
Иска ми се да го преглътна, но ще го кажа – може би геополитиката си прави регулацията и извън нас, поради което изпитвам съжаление към себе си, че го казвам в момента. Но това е един първи знак, че на масата днес се слагат тези документи.
Аз имах възможност внимателно да слушам представителя на Българската академия на науките. Четири правителства са правили някакви стъпки за предложения за решения в тази посока, дори пет правителства.
Аз съм за това да ви подкрепим да кандидатствате за проект, поне да актуализирате данните. Защото през 2001 г. времето беше друго, малко по-романтично като време, предстоеше европейско членство, имаше друга атмосфера, друг климат, друга икономическа реалност. Сега не е актуално това, което тогава са казвали кметовете. През тези 15 години, които минаха, положението е коренно различно. Стратегията за националното и пространствено развитие, която ни докладвахте, имах възможност да я видя, да разговарям и с националния център. Сега 82 процента от територията ни има огромни проблеми.
Програмата, която предлагате – целенасочената, тупкаме топката, тя евентуално през 2018 г. би сработила. Защото аз не виждам че Горанов ще я съгласува за тази бюджетна година. Там се мълчи. Ние си говорим в момента и подгряваме общественото мнение от 2013 г. за целенасочените териториални инвестиции. Ако има политическа воля да се седне на масата и да се каже каква е визията за страната, че ние сме отворени за нашите сънародници, ние като комисия трябва да го инициираме и може би председателят да направи един разговор с министър-председателя, а ние да информираме политическите ръководства на партиите, които представляваме, че предлагаме да се седне на масата за такъв закон.
Второто нещо и последващото вече е свързано с пазара на труда, икономиката и социалното развитие на страната.
Така че спор няма ,че това е изключително важна тема, с много измерения. Аз лично ще информирам нашето ръководство. Ние ще подкрепим такъв вид политика. Добре е да не се губи време и да не се чака или да се прави някаква привилегия на някого, а да се седне на лидерската маса и да се каже: ние го правим, как го правим и да отворим вратите за България, но да ги отворим така ,че да си помилваме сънародниците, които са отвън, които искат да дойдат в България.
Иначе моделите са много различни. Вие сте ги изследвали надявам се да намерим българския модел, който да е полезен.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? – Не виждам. Тогава аз искам да кажа няколко думи.
Запознах се с докладите и с това, което е било като идея през далечната 2000 г. Казвам далечната, защото наистина обществените и икономическите отношения са се изменили толкова много за 16 години, че когато четем един такъв материал, ни се струва, сякаш е писан преди век.
В крайна сметка ние не можем като държавна политика да тръгнем да преселваме цели групи. Но трябва да отчетем факта, че наистина наши сънародници, които са етнически българи, имат желание да се върнат в България и ние трябва да уважим тяхното желание те да работят и да живеят в родината майка, така, както са я разглеждали поколения наред и техните родители.
Това, което днес чух от представителя на Българската академия на науките, смятам, че е много важно и по отношение на политиката за придобиване на българско гражданство. Виждаме, че това не е панацея и не е решение за заселване на граждани. Но от друга страна няма как да откажем на нашите сънародници да получат гражданство от своята родина.
Аз смятам, че дискусията започна добре. Може би това трябва да е една първа стъпка оттук насетне да продължим да си говорим вече и вътре в политическите партии по този въпрос. Но това, което можем да кажем всички заедно, е, че именно поради непоследователност в работата през последните 25 години няма реален резултат. За всички тези стратегии и стратегически документи от 1994 г. – ако не се лъжа, оттам започнахме, има много измерения и започване отначало, но в крайна сметка няма никаква последователност. Така че това трябва да се има предвид.
В рамките на това законодателство, което приемаме в момента, и в това, което може да бъде направено, аз смятам, че има доста допирни точки между политическите партии. Имам предвид това, което съм чул в пленарната зала, както и от разговори с работодатели, които имат нужда от работници.
От разговори с работодатели, които имат нужда от работници, от моя избирателен район има работодател, който се занимава с лозарство и винарство, който изяви желание да вземе такива хора от Украйна и Молдова, които имат желание да работят в тази област, включително да им осигури жилища. Защото не само тези райони, които бяха описани – Северозападния регион, Родопите и Странджа, но и много малки и средни общини вече остават с обезлюдени села и там наистина има жилищен фонд, който може да бъде ползван от тези категории хора.
Така че аз смятам, че естествените процеси и процесите вътре в икономиката и пазара на труда сами ще регулират част от тези отношения.
Но това, което можем да направим ние като народни представители и вие като институции и министерства, е наистина да облекчим начина, по който един етнически българин или български гражданин иска да се завърне в родината, да започне работа, да създаде семейство и да вземе евентуално жилище, което може да изплати.
Благодаря на всички. Ако няма повече въпроси от колегите народни представители, закривам заседанието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.