Home » Избрано

Защо руснаците вярват на всяка дума на Путин?

2015.11.23 Един коментар

Всяка информация в Русия е контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти

Олег Панфилов, ru.krymr.com

Преди повече от 20 години започнах да изучавам информационната война в Чечня. Тогава, в края на 1994 година, руската преса беше относително свободна и беше видимо, че се старае да бъде независима от държавата. Сега малко хора биха повярвали, но в средата на 90-те години най-обективните репортажи за това, което вършеше руската армия в Северен Кавказ, бяха по държавните канали.

Всичко се промени в средата на 1999 година, когато премиер на Русия стана Владимир Путин. Обективността беше заменена с пропаганда, свободата на словото – с цензура, дезинформацията наричаха „официална гледна точка“.

Оттогава в Русия няма нито журналистика, нито достоверни и обективни медии, нито независима телевизия. За по-голяма реалистичност на сегашното състояние на журналистиката остана само да върнат в дипломите на журналистическия факултет названието на получаваната професия – „работник в СМИ и пропагандист“. Както в Съветския съюз, когато на журналистите на сутрешните планьорки се раздаваха теми и се изискваха текстове, издържани в „духа на постиженията на съветския народ и любимата партия“.

От свободните теми за съвременните медии най-популярни станаха прославянето на „изправящата се от колене Русия“, мъдростта и прозорливостта на великия ръководител Владимир Путин, ръководната роля на партията „Единна Русия“, а също така отразяването на дейността на ръководителите на братските страни– Никарагуа, Венецуела, Северна Корея, Сирия и в същия ред– Армения, Киргизстан и Таджикистан.

Списъкът със забранени теми

е огромен – корупцията на руската власт, не само в Кремъл, но и в регионите, реалната ситуация в Чечня, истинското състояние на армията, рушветчийството в МВР.

През последната година заради въведените санкции не се приветства това да пишеш и съобщаваш на населението за това, продукти с какво качество могат да попаднат на масата на руснаците, и, разбира се, какво стана и какво ще се случи с „Новорусия“ и нейните „сирачета“– ДНР и ЛНР. Или се изсмукват от пръстите съобщения за строежа на мост през пролива.

Във времето, когато руските власти подготвяха почвата за въвеждането на новата информационна политика, през 1997-1999 година в различни структури – от министерството на отбраната до ФСС и МВР бяха създадени шест информационни центъра за разпространяване на дезинформация, наричана „официални сведения“.

В Кремъл такъв център ръководеше Сергей Ястржембски, в МО генерал Валерий Манилов, във ФСС – генерал Александр Зданович. Освен тях, с дезинформация се занимаваха Руският информационен център в Министерството на външните работи н Русия, полковникът от ФСС Иля Шабалкин непосредствено на Северен Кавказ, а също така самото министерство по въпросите на печата.

Цялата тази глутница чиновници трябваше да склони руското и световно обществено мнение на страната на Кремъл, да убеди населението, че всички проблеми на Русия са причинени от чеченците, а руските войски са по-скоро овчици, случайно попаднали в планините на Северн Кавказ. Отначало това не им се удаваше: чуждестранните журналисти заобикаляха всички тези информационни центрове, понякога откровено се подиграваха с предлаганата им дезинформация, но с идването на Путин в правителството през 1999 година всичко се промени.

Руските журналисти бяха заплашени, чуждестранните репортери бяха заплашвани с лишаване от акредитаация или анулиране на визата.

Путин и неговият отбор постигнаха това, че руската журналистика се превърна в

прислуга на властта, 

както в съветско време. Сега руските граждани не могат да научат за събитията не само вътре в страната, но и извън нейните предели, преди всичко в тези страни, където Русия за пореден път се домогва до „мир в целия свят“. Първата „информационна жертва“ стана втората чеченска война, след това Грузия, Украйна, а сега-Сирия.

Редовият руснак, който не знае английски, а такива са почти 90%, не е в състояние да прочете новините на ВВС или да влезе в сайта на Associated Press, да научи какво пишат британските или американските вестници.

На първо място на руснаците от детството им внушават отвращение към алтернативната гледна точка, и второ-пропагандата ги е научила да не вярват на нищо, което не излиза от устата на водещите на руските телевизионни новини.

Доколкото в Русия вече няма независими медии, с малките изключения на нискобюджетни и нискотиражни вестници, то те не могат да изпратят журналисти, например, в Сирия. И се оказва, че редовият гражданин на Русия ще потребява само информацията, която ще съчинят в Министерството на отбраната, в Кремъл и в самите телевизии, където с идването на Путин са назначавани генерали и полковници от спец-службите.

В качеството на „независими“ руснаците могат да четат сайтовете на патриотични организации или това странно произведение на руските спуц-служби като агенция ANNA, регистрирана в Абхазия (!), но имаща възможността да изпраща свои „кореспонденти“ в „горещите точки, включително и в Сирия.

Да разкриваме причастността към спец-службите на LifeNews няма смисъл – тя е очевидна.

И в крайна сметка какво имаме в ситуацията със Сирия? Съвършено контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти информационна картина, от която населението на Русия не научава за древния конфликт между шиитското малцинство и сунитското мнозинство, за съществуването на умерената сирийска опозиция, какво е това „Ислямска държава“ и откъде се е появила.

Невъзможно е да си представим, че руснаците, понеже не са повярвали в безсмислиците, които се леят от телевизионния екран, изведнъж ще си зададат въпроса защо, например, с ИД воюват афганистанските талибани. Или защо ИД не признава Ал-Кайда.

Но природният мързел на руснаците, възпитан от дългогодишната съветска пропаганда, е благодатната почва за възстановяването на путиновата пропаганда.

Кремъл създаде нова желязна завеса

за руснаците, този път информационна.

Няколко пъти съм опитвал лично да проверя какво знаят руснаците за случващото се в Сирия и окончателно разбрах – практически нищо. Освен вакума в съзнанието на руснаците пропълзяват всякакви „историци“, които по опорните точки на Путин започват да обясняват, че Сирия е едва ли не прародината на християнството, че оттам благодатта се е спуснала върху Русия, макар, че само на несведущите не е ясно, че сирийското християнство няма никакво отношение към руското съвременно мракобесие.

И изобщо руското позлатено православие е от имперска Византия, защото много се харесало на московските князе и царе.

Ако пропагандата настойчиво разказва на руските телевизионни зрители, че Сирия е поробена от арабите, то руснаците ще повярват и в това.

Историята с отразяването на ситуацията в Сирия напомня за подобната ситуация по време на войната в Югославия и особено по време на операцията на НАТО през 1999 година. По руските телевизии имаше постоянна истерия по повод бомбардировките на НАТО, но нищо не се говореше за трагедията в Сребреница или Сараево.

Руснаците възприемаха тази война напълно едностранчиво, само че от позицията на диктатора Милошевич и неговия съмишленик Путин. Абсолютно сходна е ситуацията и сега-по отношение на Сирия.

Руснаците никога няма да научат как семейството на Асад е узурпирало властта или как е използвало химическо оръжие срещу мирното население. На руснаците даже им харесва да са на страната на тези, на чиято страна са Путин и кремълската пропаганда

Може банално да напиша, че рано или късно очите на руснаците ще се отворят и те ще видят истината. Това би бил добър вариант, ако го нямаше обстоятелството, че няколко поколения руснаци са

възпитани в условията на информационен вакум,

че те нямат никакво желание да търсят други информационни източници или да анализират.

Съветската пропаганда възпитаваше безволева маса, приучена да вярва на вождовете. Деветте години относителна свобода на словото по времето на Борис Елцин така и не можаха да променят населението, да го научат да оценяват и анализират информацията.

Путиновата пропаганда откри, както пишеха за съветската преса, горещ отклик в сърцата на руснаците и те отново се потопиха в привичната за тях атмосфера на лъжи. Те безропотно ще вярват на всичко, което им разкажат за Сирия.

Наше право е да знаем това и да не вярваме на руската пропаганда.

.

Източник на текста на български: Faktor.bg

One Comment »

  • Олег П. said:

    Означава ли, че терористите искат да построят свой “руски свят” върху отломките на Сирийското християнство

    Олег Панфилов*, ru.krymr.com

    От потока в новините искам да акцентирам върху две: “Ислямска държава заплашва да взриви Белия дом във Вашингтон” и “Руската авиация е бомбардирала 140 обекта на ИД”

    Понеже не съм млад човек, затова съм свикнал да се замислям и да анализирам всяка новина. Например, че ИД понася огромни загуби от руските бомбардировки всеки ден – по няколко десетки обекта.

    Първи въпрос, който възниква: Излиза, че ИД е организацията с най-развита инфраструктура, по-добра от тази, в самата Русия, щом толкова обекти са успели да настроят? Втори въпрос: Ако ИД понася всеки ден толкова загуби, то защо те заплашват Белия дом във Вашингтон, а не Кремъл в Москва?

    Имам оскъдни познания в областта на мениджмънта при появявата на многобройните терористични организации, но ИД ме заинтересува заради няколко детайла.

    Първо със странното съвпадение, че почти

    1/3 от бойците на ИД са рускоговорящи

    Означава ли това, че те искат да построят свой “руски свят” върху отломките на Сирийското християнство, за което така често говори Путин и неговият идеологически съюзник Кирил (Гундяев), но под черното квадратно знаме. Някой вече го нарече плагиатор и предложи на роднините на Казимир Малевич да го съдят.

    Второ: По какъв начин повече от 5000 граждани от постсъветското пространство са се оказали там, под палмите на Палмира, още и със семействата, т.е. с жените и децата си. Там курорт ли им е, или какво?

    Трето: Ако тези бивши съветски граждани са се оказали там от година-две, а някои и от преди три години, то защо родните власти на тези същите страни едва сега се стресват и един през друг започват да стенат за своите заблудени граждани?

    Има и много други въпроси и те засягат не само организацията – което е по-лесно разбираемото: хвърлил някой няколко стотин милиона и си поръчал рейдърска армия за решение на геополитическите си проблеми. Въпросът е друг: как са успели под Черния квадрат да съберат толкова заблудени постсъветски овци, а това не става с обява във вестник или благодарение на телевизионна реклама. А и кой е провеждал кастинга? А кой определя способностите като стрелкови умения или пригодност да се управляват танкове и друга бойна техника? Доколко познавам Корана, заветите на пророка, каква му е идеологическата готовност да се пожертва заради ИД? Кой плати пътните разноски на доброволците и семействата им, и на децата им? По кой маршрут стигнаха до там? Имало ли е бойна преподготовка? И накрая, защо ИД изведнъж са решили да създадат рускоезични сайтове и даже радиостанция? Да не би да са решили да подмамят в Сирия коренните жители на Вологда или на Брянска област?

    ГЛАВНОТО ИМ ПОСТИЖЕНИЕ Е: ЗА ТЯХ ГОВОРЯТ, МНОЗИНА СЕ СТРАХУВАТ, МНОЗИНА НЕДОУМЯВАТ.

    С натупване на въпросите, от самосебе си не се подразбира бързо търсене на отговорите, но тайнствеността, с която е обгърнато създаването на ИД, и днешните й действия, навеждат на мисли, че авторите, организаторите и мениджърите или са много слабо образовани, или преди това са ръководили подразделение, не по-голямо от ТКЗС в Самаркандска или в Саратовска област. Да, до главното са се добрали – за тях говорят, мнозина се страхуват, мнозина недоумяват. А сега вижте ясно държавния глава Владимир Путин и Дмитрий Медведев – и вие няма да видите този страх. Разбира се,

    те са калени – 15 години на власт

    изработват гени на мъжественост и непукизъм по отношение на своето население, така също и по отношение на международната общност. Но никой не би през устата Медведев да каже, че терористичните актове били, заради нежеланието за договорки с Русия. В оригиналнал: “Понеже става дума за война против тероризма, война, която е обявена срещу целия цивилизован свят, и в такава ситуация трябват договорки, а не опити да се пресмята, кому това е изгодно…” Това е, грубо казано, като вкарване на сапуна в правото черво… А ако се вгледате внимателно отстрани, то ще видите обикновен шантажист, който гради своята политика върху страха на останалите.

    Действията на ИД много ми напомнят болшевишките организации в периода на установяването на съветската власт. Много обещания за “справедливост”, за вярата в светлото бъдеще, привличането на бойните офицери и интелигенцията, в лозунга: “да разпалим световен пожар!”

    В търсене на отговора за своите въпроси, аз се обърнах към моите земляци – таджикистанците. От Таджикистан, според различни сведения, в ИД воюват от 400-500, до 30 хиляди души. Последната цифра явно е преувеличена, само защото, както утвърждават моите събеседници, повечето таджикистанци попадат в лапите на вербовчиците не в Таджикистан, а на територията на Русия. И, както излиза, сред тях има много хора с висше образование и даже със стаж в бизнеса. В религиозно отношение, тези хора били донякъде сведущи, но не и фанатици. А доколкото ИД действително е интернационал от таджики, узбеки, киргизи, казахстанци, азърбайджанци, то, поврвайте, тях едва ли ги обединяват езиковите различия, култури или отношението към исляма. Те навярно помежду си общуват на руски език и командите си отдават, псувйки, традиционно по руски.

    Една от знаковите фигури е командирът от спецотрядите на МВР в Таджикистан половник Гулмурод Халимов. В своето видеообръщение на руски език(!) той обяснява своето решение като протест срещу методите в работата на МВР на Таджикистан, със забраната на петкратния намаз и обличането на традиционната мюсюлманска носия. Докато първата претенция е социално-административна, втората е странна – за молитва на мюсюлманите са нужни само килимче и пет минути. А тртата е съвсем абсурдна! Който е бил в Таджикистан, той не би могъл да види старци по дънки или с шорти. Но в МВР да се появиш в народна носия или с чалма е съвсем удивително.

    Кариерата на този полковник е била блестяща: заапочвайки от редови боец в специалните части, през 1997г. е минал през няколко стажа в САЩ, а през последните три години е бил командир на специален отряд на МВР в Таджикистан и има държавни награди. Властите на Таджикистан, веднага щом през април не го намерили на работното му място, го лишили от званията и всичките му награди. По време на гражданската война от 1992-1997г. често преследвали роднините на опозиционните. Методът е отработен и действащ, тъй като таджикистанците имат големи семейства и натискът върху тях често довежда до желания за власите резултат. Полковник Халимов оставил в Таджикистан семейство и осем деца, които никой не закача.

    НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ, ЖИВЕЛИ В УСЛОВИЯТА НА ТОТАЛНАТА МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ПРОПАГАНДА И РЕПРЕСИИ, ПРОСТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ “ИСЛЯМИСТИ” ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ.

    Възможно е, с времето да успея да намеря отговори поне на част от моите въпроси, докато пиша, по-скоро като любопитстващ, отколкото като експерт. Добре известно е

    как СССР създавше, възпитаваше, подготвяше и финансираше терористи,

    които наричаха себе си “народно-освободителни движения”. Сега ги наричат сепаратисти, а за по-голям страх – “ислямисти”. Особено нелепо звучи това по отношение на жителите в постсъветското пространство, където нямаше религиозни училища, а единственото медресе в Бухара и Ислямския институт в Ташкент бяха под най-жестокия контрол на КГБ. Там подготвяха не само имами, но и осведомители. Няколко поколения, живели в условията на тоталната марксистко-ленинска пропаганда и репресии, просто не могат да бъдат “ислямисти” по своята същност. Престъпници, прикриващи се зад Исляма, могат, както кръстоносците, да палят градове, “в името на Христос”. Но какво общо има тук религията и още повече – черният квадрат на Малевич?

    Ето и още един цитат на Медведев от заключителната пресконференция в рамките на форума на страните членки на Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз АТИС /АРЕС/ в Манила: “Позицията на нашите партньори ще се променя и, в крайна сметка, това ще способства за формирането на антитерористична коалиция, която ще обедини страните, заинтересовани от изкоренявнето на терора в Близкия Изток и унищожаването на ИД като явление. А това, че в настоящия момент ИД, по същество, се явява такъв терористически интернационал, който заплашва целия цивилизован свят, според мен, сега е ясно абсолютно за всички”. Край, ИД е просто явление, но той много иска обединение със Запада за “изкоренявае на терора от Близкия Изток”. Е, разбира се, много е важно напомнянето, че ИД е “терористически интернационал”, премълчавайки че една трета част от него е рускоезичен.

    Трудно е да се предположи как ще завърши всичко това, но, струва ми се, никой не е отменил желанието на Путин за раздухване на световен пожар и пак окачествяването му като геополитически лидер, задълбавайки в Близкия Изток не с банален отпор срещу Хамас и Хисбула, а основателно, за дълго и за да контролира износа на нефт.

    Дори бих предположил, че ИД и “Руски свят” имат един и същ офис в Москва и много желаещи да се погреят край печката с горящи нефтодолари

    Превод: Таня Стоянова

    *Олег Панфилов е професор в държавния университет на Грузия, основател и директор на московския Център за разследваща журналистика (2000-2010).

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.