Всеки може да констатира на базата на определени признаци, че светът е тръгнал на зле. Лице в лице с този факт всички са като главозамаяни, сякаш хипнотизирани от зейващата пропаст под краката им. В най-добрия случай някои са хипнотизирани, а други привлечени от празнотата.

ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН ОТ 1916 Г.
Реч на Василен Васевски, произнесена на 8 ноември т.г., на панихида в църквата “Св. София” в Чикаго, в памет на загиналите български войни в битката при Каймакчалан.

Всичко продължавало по този начин, докато не се появил дядо ми. Пристигнал в най-големия кучи студ в нощта срещу осми декември. Преди Коледа настроението на хората се повдига, те стават щедри и пускат по някоя пара повече за покупки. Дядо седял три дни, сребърните накити, които продавал, бързо привлекли вниманието на хората от Кандия. Коста завел Ирини, за да избере нещо. Тя избрала дядо. Щом видяла тъмните му, седефено-топли очи, стройното мъжко тяло, загърнато в черния астраганен кожух, тънките му дълги пръсти, разбрала, че и най-чистите помисли потъмняват, щом става дума за истински мъж. Той се усмихнал, трапчинките му се напълнили със скреж. Брадата му била тридневна и много му отивала. Очите му я пробивали, но Ирини продължавала да го гледа…