Home » Авторски страници, политика

Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак с тия… след 26 години

2015.11.09 3 коментара

10 ноември 1989 г. Седя край „моята“ маса /1/ под дясното пано в „Яйцето“ на Университета. Минали са само 5 минути от отварянето на стола и салонът е празен – колегите-преподаватели ще заприиждат половин час по-късно. В един момент виждам по стълбището да слиза ст.н.с. Желю Желев, с когото се познаваме от около година и половина (запозна ни хоноруваният асистент по Административно право Атанас Александров /2/).

Спря се за момент пред фонтанчето, огледа се, не видя никой друг познат и се отправи към мен. Станах да го поздравя, а той още на два метра от масата възторжено се провикна:

– Николай, Тодор Живков падна от всички постове!

Това, разбира се, прозвуча в ушите ми като гръм от ясно небе. Бях загубил и ỳма, и дума… Желю се засмя и се запъти към кафенето, но след секунди се върна и пред стълбището ми махна с ръка за довиждане.

Защо разказвам за този епизод?

Разликата във времето. В интервюта след президентството си „първият демократично избран президент“ твърдеше, че научил за свалянето на Тодор Живков някъде към 3 часà следобед на 10 ноември. И то случайно – на улицата го срещнал доц. Никола Радев – тогава зам.-главен редактор на партийния официоз „Работническо дело“, който и му съобщил невероятната вест.

Как тогава почти три и половина чàса по-рано наш Желю ми съобщава нещо, което ще научи три чàса и половина по-късно?!

bta2015a019 Този епизод е един от дългата поредица лъжи, свързани с подмолно подготвяния „Преход от недоносчето маркс-ленински социализъм към лелеяния от синекурната комунистическа политическа Номенклатура безпардонен алчен банкстерски капитализъм. На ръководните другари от БКП им беше омръзнало да се облизват отдалече на благините, които загниващият капитализъм предоставяше на техните смъртни империалистически врагове. Щото партийният морал допускаше да пооткрадват по някое тлъсто парче от общото, но друго си е да можеш да грабиш безнаказано и безотказно натрупаното с труда, потта и кръвта на Народа национално богатство… Например, секретно постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет разрешаваше на ръководни другари да имат и по два-три, дори и четири апартамента, докато обикновеният български гражданин нямаше право да има повече от един. Но какво са два-три, дори и четири апартамента, в сравнение с няколко мола или сметки с многомилионни суми в западни банки?! Едно нищо!

И така – 10 ноември беше спретнат. От политическата Номенклатура. На БКП. Същата се и погрижи да създаде, в суматохата на промените, достатъчно предпоставки за безотговорност, сиреч безнаказаност, за своите дотогавашни, настоящи и бъдещи престъпления. Облече ги и в съответни нормативни актове – „Конституция“, закони, наредби, правилници. Грабежът беше всестранно осигурен, безнаказаността – гарантирана.

Стартираха процес, който скоро се изроди в ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД над България, българите и българския Народ. Не веднага, но скоро се разбра, че не са сами в тая вакханалия на сатанизма – ТЕ намериха в лицето на корумпираните плутократични елити своите „демократични партньори“. С които делят и до ден-днешен кървавата плячка. Парите не миришат… особено когато са вложени в западни офшорки.

Все пак се налага важно уточнение.

Когато се говори за Номенклатурата, не бива да се забравя, че един от нейните йезуитски подходи е да насочва вниманието на обществото към т.нар. „колективна отговорност“ . Което, преведено на юридически език, е равносилно на „колективна безотговорност“ – просто защото в правната реалност „такова животно нèма“ и не може да има. Акцентират върху отговорността на:

– всички комунисти (около 1 200 000 членове на БКП);
– всички служители и сътрудници на милицията и ДС (още толкова);
– цялата Номенклатура (политическа, стопанска, научна и пр.).

А всъщност към продажната синекурна политическа Номенклатура днес са онези отделно взети премиери, министри, депутати, съдии, прокурори и пр. – „бивши“ партийни секретари и/или техни наследници (синове, дъщери, внуци, правнуци), които мултиплицират своята тотална непригодност да ръководят и направляват в разумна посока обществената енергия.

Ако по времето на социализЪма бяха реализирани определени върхови постижения, то съществена заслуга за това имаше,освен самоотверженият труд на българина, и немалък дял от т.нар. стопанска Номенклатура. Тази част от Номенклатурата успя, въпреки създаваните ѝ от синекурната ѝ партийна еднофамилка всячески пречки, да осъществи забележителни за мащабите на България постижения в областта на т.нар. социалистическо строителство. Тя, впрочем, беше тотално дезавуирана скоро след началото на т.нар. „Преход“, а построеното – разграбено, унищожено, подарено на западни и източни демократични партньори.

Същото се отнася и до определена част от работилите в службите за сигурност. Вместо да се потърси персонална отговорност от конкретните палачи, лепнаха етикета на омразата върху всички, което резултира в ничията безотговорност. Освен шепата престъпници, по „Списъка Луканов“ назначени за капиталисти-милионери, хиляди офицери от милицията и ДС трябваше да прегърнат занаята на нископлатения пазач на банка, публичен дом или богаташка хациенда, за да не уморят от глад семействата си.

Званието „комунист“, т.е. член на Партията по член 1 от Тодор Живковата „Конституция“, което допреди 26 години отваряше широките порти на гореща Аркадия, днес е мръсна дума. Маркс-ленинският комунизъм наистина е жестока идеология и още по-човеконенавистническа практика, но колцина от милион и двестате хиляди нашенци с червена книжка са били истински посветени в нейната садистична същност?! Болшинството ставаха членове на управляващата партия, за да се измъкнат от блатото на ежедневното вегетиране и да се възползват от привилегиите, които йерархията предоставя. Имаше и искрени, но полуграмотни почитатели на комунистическата религия – заблудени /3/, че тя е сродна на християнството. Та нима Национал-Социалистическата Германска Работническа Партия (NSDAP) не наброяваше милиони членове?! Бяха ли всички те ефективно наказани само заради членуването си във въпросната партия?!

Каква е равносметката след първата година на втория четвърт век на т.нар. „Преход“? Заключава се в две думи: ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД!

Ето съдържанието му:

– Галопираща демографска криза;
– Над 2 милиона емигрирали в бягство от смърт в мирно време;
– Над 2 милиона скоропостижно умрели от глад, мизерия, свръхбедност, безнадежност;
– Разорена индустрия и унищожено селско стопанство;
– Една шепа свръхбогата продажна синекурна Номенклатура.

Изход? Възможен ли е? При какви условия? Има ли „вълшебна формула“, за да се предизвика чудото?

Да. Отговорът е:

ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ – за престъпни действия и бездействия!

 

Николай Гусев

——————————————————————————————————————————————–

/1/ Вж. https://www.eurochicago.com/2015/09/kraglata-masa-predi-i-sled/
/2/ Вж. https://www.eurochicago.com/2015/09/nasko/
/3/ Вж. https://www.eurochicago.com/2015/06/5050/

Още от същия автор – вж. тук.

 

.

3 коментара »

  • M said:

    Двадесет и шест години порнокрация

    Двадесет и шест години – порнокрация!
    Мощна, възходяща мафиотизация…
    Население – зомбирано и спящо.
    И развитие безпътно, низходящо…

    Хора изгорели и самоубити…
    Процъфтели банки, задници, бандити…
    Мутри, чалга, контрабанда, дрога, робство…
    И разбиване. Ограбване на общото…

    Марин Тачков

    И т. н.
    eurochicago.com/2014/11/misli-okolo-datata-10-noemvri/
    mt46.blog.bg

  • Як said:

    Не е дори заявка за народ.

    Налъмите ще цъфнат вероятно.
    И вероятно ще завържат ялов плод.
    И даже да е циганско – е лятно.
    Не е дори заявка за народ.
    Като бездомно куче го кастрират.
    А той върти опашка …Помияр.
    Две бабички в контейнера събират
    от всенародната любов трохи. Какъв пиар…
    Настава вечер и звезди изгряват.
    Със сигурност настава после ден.
    Уж царят гол, пък нас осеменяват
    пет идиота и един кретен.
    Налъмите ще цъфнат вероятно.
    И вероятно ще завържат ялов плод.
    И даже да е циганско – е лятно.
    Не е дори заявка за народ.

    Яна Кременска

  • Теллалов said:

    В книгата Революция менте писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.

    Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.

    Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще.

    Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги “против комунизъма”, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични павета, заминавахме в “нормални държави”, зарязвайки всичко зад гърба си – и какво от това? Вече е било предопределено какво и как ще ни дърпа конците, предвидено било как ще реагираме. Можем с гняв да отричаме самата мисъл, че сме марионетки, да се присмиваме на “тая конспиративна глупост”… но кой се оказа глупавият?

    Да, още в началото на речта си Живков изтърсва известното “социализъма е едно недоносче”. Вярно е. 130 години преди това Бакунин е убеждавал Маркс, че държавният “социализъм” е опасен мутант, а по-късно други анархисти доказаха, че правилният термин за марксовото чудовище е “държавен капитализъм”. Такъв не само е неспособен да износи социализма, но даже и да го зачене.

    Партийните “комунисти”, помазани за власт от Кремъл, прекрасно разбираха що за “социализъм” са забъркали. И в речта си Живков го признава:

    “Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически”.

    Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради некои пропагандни съображения му викахме социализъм… защото при какво друго положение “не би имало деление”, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с “изчезващи” класи и уж без експлоатация?

    Вицът “капитализъм е, когато има експлоатация от човека на човека, а при социализма е обратното” бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление, не бе разбран докрай. Или не е съдържал нарочно посланието, че СОЦИАЛИЗЪМ КАТО ПРАКТИКА не е съществувал.

    Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма. – пуска Живков оправданието за “големите трудности”. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава, свърхбюрократизирана форма на капитализма.

    Това обяснява лекотата, с която “комунистите” станаха капиталисти. И тук “грешката” не е в изграждането на “неправилен капитализъм”. Капитализмът никога не е “правилен”, не е благосклонен към обикновените бачкатори, които преди четвърт век притежаваха градски панелен апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка. Спрямо колегите си на Запад това бе доста скромно.

    Днес се “радват” на оглозки от предишното си “притежание”. И са още по-назад от западните работници, макар че и там нещата не отиват на добре.

    Но да се върнем към “кралското слово”.

    Нататък речта на Живков очертавала това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

    … Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова … което се намира в западните фирми … – нас напълно ни удовлетворява …
    Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип … Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо … Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд …
    Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.
    … Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.
    … Един другар … ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам … вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но … вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане …
    През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР … и сега трябва да наваксваме …
    Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт …
    Сега навсякъде има матриал за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байряка на митинговата демокрация. …
    … Най-фаталната грешка е по националния въпрос. …
    Никъде в социалистическите страни положението не е добро … Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем …
    Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. …
    Искам да Ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

    И ето че вървим (водят ни, влачат ни като добиче към кланица) по “правилния курс” оттогава та до сега – при управление на различни партии, различни правителства, уж категорично опозиционни едно на друго. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът на далавераджийството наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата “демокрация” пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство в съвременна България практически няма, но пък има богат внос на високотехнологични дрънкулки, чрез които жилото на НТР се забива в народа все по-навътре. Говоря не само за консуматорската мания, а и за оборудването, което замества човешки труд и оставя орди безработни. И докато жилото ни трови, медът почти изцяло се лее в гърлата (не напълно буквално де) на останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти и техните протежета, ортаци и близки измекяри.

    Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?

    Журналистите, свидетели на “пророчеството” на 1 ноември 89-а, на следващия ден не публикували нито дума. Бе нужно да си траят, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.

    По-рано, през януари 1989-а Живков се “пошегувал” пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007-а. А на съратниците си заръчвал:

    “Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат, и ние отново ще се изправим невредими.”

    Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.

    Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли?

    revoljuciyata mente

    Николай Теллалов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.