2024-03-18

2 thoughts on “Наско

  1. Аз съм онзи Емил. Наско ми беше вуйчо. Бакиш ми беше баща. На всичко написано съм бил свидетел.
    Това, което искам да кажа е, че ми е омръзнало да се лепят етикети и чета клишета. Баща ми беше член на БКП, но всяка сутрин между 6.30 и 7.00 слушаше радио „Свободна Европа“. Наско беше член на БКП, но имаше красива душа, остър ум и голямо сърце. Бяха истински хора -умни, с чувство за хумор, порядъчни и добри. Комунистите бяха най-добри в заклеймяването и поставяне на дагми. Много „демократи“ усвоиха перфектно това им качество. Даже ги надминаха.
    Благодаря на автора за смелостта и честността. Разказът му ме натъжи и усмихна едновременно.

  2. За старите, които живеехме в онези времена, всеки ЗАМ беше човек на ДС. Видимо приятен, услужлив, богат с „вицове“, критикуващ „свободно“, докато някой се опари и котка му мине пътя, ако повярва в мимикрията. Портрета за Наско на г-н Гусев е верен. Питам се колко от тези замове е излязал да каже смело – бях заблуден, не разбирах нещата, правихме големи злини на невини хора. Смачканите са си смачкани. Умрелите кокошки не се броят, но и за мръсните съвести няма светлина. Колко от тях сега са пак големи „борци“, „демократи“. „капиталисти“ подкрепящи своите хора, Христо Христов знае и има документите, но никой не ги чете, защото били „стари“ и младите не се интересуват. За „академиците“ историци назначавани от ДС, „тяхнотот“ минало беше за тях много по добро от колкото настоящето. Пък и какво, такива бяха времена там и както тогава, така и сега те си уреждат нещата. Прехода си е пак за своите и си го пазят. Защо се борят вече седемдесет години способните и кадърните в България да не виреят и да им пречат. Те да се изпаряват там където ги ценят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *