Home » Авторски страници, българи зад граница

Българският клуб в Прага – къде е проблемът?

2015.05.14 Един коментар

Публикацията съдържа извадка от стенограма от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина от 7 май т.г., на което във връзка с проблема за Българския клуб в Прага е поканен да говори зам. външния министър Румен Александров.  (Подчертаните абзаци са от Еврочикаго. Целият текст на стенограмата може да се види тук.) Както и информация за историята и дейността на Българската културно-просветна организация в Прага, и за опитите й за диалог с представители на МВнР, по въпроса за сградата на ул. “Америцка” в чешката столица.

Част от фасадата на Българския клуб в Прага. Снимка:

Част от фасадата на Българския клуб в Прага

Но преди това – нека да видим как избраният миналата година председател на Българската културно-просветна организация в Прага Кирил Беровски, който беше потърсен за мнение от нас, коментира пред нашето издание проблема с Българския клуб в Прага и тезите, изказани на заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина от зам. външния министър Румен Александров.

“Вярно, но непълно е твърдението на МВнР, че има и други организации на територията на гр. Прага, но не бива да се омаловажава фактът, че от всички съществуващи до момента български сдружения на територията на гр. Прага, които  са шест на брой, само две не желаят взаимодействие, въпреки отправените предложения към тях от страна на новоизбраното ръководство на БКПО.

Под БКПО като цяло са ситуирани, освен тези 4 в Прага, и 7 български сдружения извън Прага, които напълно подкрепят нашата обща платформа, и с които имаме множеството координирани между нас акции.

Що се отнася до обвинението, че извършваме търговска дейност, това е невярно твърдение – ние само отдаваме под наем определени помещения от сградата, тъй като тя все пак трябва да се поддържа. А като се има предвид, че собственикът от 1972 г. не е дал нито цент за това до момента, т.е. ние трябва най-малкото да бъдем похвалени как през всичките тези години сме се грижили в качеството си на добър стопанин за поверената ни сграда…

Относно минали предложения от страна на МВнР, не съм запознат с нито едно от тях, пък и до момента не съм получил нищо подобно.

Ръководството на БКПО, имам предвид целят Управителен съвет, работи БЕЗПЛАТНО. И не само това, на моменти даже със собствени средства и труд помага активно при осъществяването на редица културни мероприятия, залегнали в плана на организацията.

Абсолютно сам съгласен, че проблемът трябва да се раздели в две посоки:

1. От една страна, запазването на сградата като Дом на българите в Чехия (вижда се вече едно определено обединение около това предложение, остава МВнР да излезе също със официално становище по въпроса).

2. Полученото предизвестие към БКПО за напускане на сградата да се спре, КОМУ Е НЕОБХОДИМО една организация с традиции да се гони и след това евентуално да се събират пак с всички останали български организации, няма никаква логика.

Когато сградата остане празна –  а тя, както очакваме, ще остане празна дълго време, всичко създадено до момента ще се унищожи, да не говорим за книгите и другото имущество на организацията… Това са недомислия.

Или понеже БКПО в очите на МВнР и на другите две организации е нароченият враг, дайте да го изгоним, пак после ще му мислим. Срокът за напускане на сградата на основание полученото предизвестие изтича на 26.05.2015 г. И какво става, ние трябва да напуснем сградата. Технологично това не е възможно, най-малкото. От друга страна, като не напуснем, пак ще ни заклеймяват, че сме неблагодарници и тям подобни неща, ще ни заплашват с полиция, паралелно с това ще заведат гражданско дело срещу нас и др. подобни реакции от тяхна страна.

И, не на последно място – защо МВнР като собственик на сградата, респективно ДАБЧ, не поканят останалите две организации да се ситуират в сградата? Нали претендират, че ние сме я окупирали само за себе си, въпреки нашите предложения от близкото минало в тази посока.”

———————————————————————————————————–

Untitled10

П Р О Т О К О Л

На 7 май 2015 г. от 14,30 ч. часа се проведе извънредно заседание на Комисията по политиката за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на заместник-министъра на външните работи Румен Александров по повод проблема на Българската културно-просветна организация в гр. Прага.

2. Състояние на подготовката на хуманитарната помощ за Украйна, както и проблеми с издаването на визи и получаването на статут за пребиваване в България по отношение на българите в Украйна.

3. Разни.

На заседанието присъстваха:

Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Стоян Тодоров – главен секретар на Министерството на външните работи
Стела Арнаудова – началник на отдел „Държавни имоти”
Ахмед Муртеджи – началник на сектор „Визи” в Дирекция „Миграция”
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина
Николай Тодоров – и. д. директор „Международно сътрудничество и програми” на Българския Червен кръст
Стоян Бонев – кмет на община Гурково

[…]

Започваме с първа точка от дневния ред:

ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПО ПОВОД ПРОБЛЕМА НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ОРГАНИЗАЦИЯ В ГР. ПРАГА.

Причината за днешното обсъждане и изслушване на господин заместник-министъра на външните работи Румен Александров беше едно писмо от госпожа Дора Янкова. Всъщност не само от нея, доста писма постъпиха междувременно и от някои от просветните и културни дружества в Чехия, които ни запознават струва ми се малко полярно със своето отношение към тази тема.
Всъщност на мене ми се иска, ако приемете, да разделим темата „Собственост на сградата на Българския културен център в Прага” от темата „Дружествата на българите в Чешката република, техните взаимоотношения, харесвания, нехаресвания и т.н.”
Така че предлагам да се съсредоточим върху темата каква ще бъде съдбата на сградата на Българския културен център. А това кой ще обитава и как ще бъде използвана по-нататък, разбира се, в полза на българската култура и в полза на българската идентичност ми се струва, че е важен проблем, но той не бива да бъде директно смесван с проблема за собствеността.
Така че ми позволете да дам думата на господин заместник-министъра, който да ни запознае със случая, как се развиват нещата, каква е причината за това скоростно мероприятие за освобождаване на собствеността на българската държава и тогава всеки един от членовете на комисията ще има възможност да изрази своето отношение. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря ви за възможността, която ми давате, да представя позицията на Министерството на външните работи по този въпрос.
Реферирайки към последните Ви думи, трябва да кажа, че по никакъв начин не става въпрос за някакво скоростно развитие на нещата и изненадващо решение. На практика това е случай, който се развива от повече от 15 години. Позицията по този въпрос на поредица български правителства, независимо от политическата им окраска, е била последователна и една и съща.
В началото на моето изложение искам да обърна внимание, че преди това заседание ние изпратихме информация на комисията, с която се надявам всички нейни членове са имали възможност да се запознаят, както от страна на министерството, така и препратихме писмо, което получихме от пет организации на българи в Чехия.
Ще си позволя, за да не повтарям цялата информация, която вече сме ви изпратили и с която, надявам се, сте запознати, да резюмирам накратко само някои основни акценти.
Имотът на ул. „Америцка” 28 в Прага е закупен през 1971 г. от българската държава и единствен негов собственик е българската държава, съгласно нотариалния акт и регистъра на недвижимите имоти на Прага. По силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, имотът е с дипломатически статут, в него не може да се осъществява стопанска дейност и е освободен от плащане на данък „Сгради”.
Вече повече от 40 години имотът се ползва без правно основание и напълно безвъзмездно от организацията, наречена Българска културно-просветна организация.
Следва да се има предвид, както отбелязахте и Вие съвсем правилно в началото, че Българската културно-просветна организация не е единственият представител на българската общност в Чехия. Но за съжаление само тя реално е ползвала и ползва имота до този момент.
През последните 15 години са се обособили и други организации, регистрирани като български сдружения на територията на Чехия по Закона за гражданските сдружения, в момента са над 14.
Също така следва да се има предвид, че Българската културно-просветна организация не е сдружение с нестопанска цел. По чешкото законодателство тя е регистрирана като юридическо лице със стопанска цел, тоест на практика функционира като търговска организация. Тя е регистрирана през 1988 г. и всичко до момента сочи, че тя ползва имоти със стопански цели. Обособен е ресторант, механа, пансион, хотел.
През 2001 г. без знанието и съгласието на българската държава, респективно Министерството на външните работи и българското посолство, Българската културно-просветна организация сключва договор за туристически услуги с чешка фирма за срок от 10 години, като на практика осъществява съвместно ползване на имота с тази фирма. Организацията е предприела действия за разширяване на хотелската част, свързани с реконструкция на петия етаж и оформянето на подподкривното пространство с мансарден етаж като хотел.
Ремонтните дейности са извършени без знанието и съгласието на собственика – българската държава, в нарушение на чешката нормативна уредба, без строително разрешение от общината. Според нас абсолютно неприемливо за културно-просветна организация, чието основно послание следва да е разпространението и съхраняването на българската култура и традиция, е да има като основна дейност търговия, хотелиерство и ресторантьорство и то в български държавен имот, ползван безвъзмездно.
Многократно са правени, както отбелязах, през годините опити за намиране на взаимно приемливо решение относно ползването на този имот, в това число подписване на договор, уреждащ правата и задълженията на собственика и на ползвателя, предоставяне имота на Министерството на културата, на Агенцията за българите в чужбина, както и предоставяне на имота за ползване от всички български сдружения в Прага, което и до момента не се е случило.
През последните няколко години посолството на Република България в Прага е провело множество срещи с представители на различните български сдружения на територията на Чехия. Сигнали относно дейността на Българската културно-просветна организация и ползването на имота са изпращани до различни институции в България. Изразяваното от тях мнение е, че ползването на държавния имот от въпросната организация за стопански цели е в разрез с дейността на културно-просветните организации и толерирането от българската държава е недопустимо.
Нееднократно българското посолство е било информирано за интервенция на местните полицейски органи във връзка с ползването на имота. Информация сме приложили. За сведение, последният такъв случай е от миналата година, когато в имота са извършени обиски и задържане от страна на чешката полиция на лица, извършващи незаконна дейност.
По линия на правителствената програма за работа с националните малцинства на територията на Чехия през месец юни 2007 г. в центъра на столицата в община Прага 2 е открит дом на националните малцинства, в който се дава реална възможност за организиране на собствени офиси – два броя офиси и ползване на общите сграда-пазари и други помещения за целите и потребностите на официално признатите в Чехия национални малцинства, в това число и българското.
В този смисъл няма никакво основание въпросната организация да ползва държавния имот на ул. „Америцка” 28 и да бъде в привилегировано положение спрямо останалите български организации. За сведение те се помещават във въпросната сграда, предоставена от чешката държава, и заплащат наем за това.
Според нас резонен е въпросът: докога българската държава ще продължава да поставя в привилегировано положение един стопански субект, развиващ своята търговска дейност на територията на друга държава и получаващ същевременно субсидия от тази държава чрез предоставяне на български държавен имот, за който не се плащат данъци? Основателно се постави въпросът доколко тази форма на подкрепа не може да се третира като държавна помощ и в съответствие с чешкото законодателство и законодателството на Европейския съюз.
Министерството на външните работи е предприело необходимите действия за това, като на въпросната организация е предоставен тримесечен срок, в който да освободи и върне имота на българското посолство в Прага.
По отношение на въпроса за субсидиите, отпускани от чешката държава на българските организации там, по информация, която самата организация – Българска културно-просветна организация, е предоставила в декларацията си, кандидатствайки за нова субсидия, се посочва например, че за периода 2010 – 2012 г. тя е получавала годишно субсидия в размер, равняващ се между 30 и 35 хил. евро. По информация от нашето посолство няма ясни доказателства за какво се харчат тези средства. Единственото събитие, организирано от организацията, за което посолството е информирано, е веднъж годишно се организира един събор по повод на 24 май. За друга културно-просветна дейност, извършена от това дружество, посолството не е запознато.
Същевременно за някои от другите организации, които са регистрирани в Чешката република, има данни, че осъществяват много по-активна и видима дейност, в това число по издръжка на българското неделно училище.
В този смисъл мисля, че информацията, която предоставихме и предварително, а и данните, които давам сега, са достатъчни и много показателни за това какво е състоянието по отношение на ползването на този имот и че очевидно това състояние е недопустимо да продължава и следва да бъдат предприети мерки за преодоляването му.
Както казах, тази позиция е последователна и осъществявана от множество български правителства, включително последното решение на междуведомствената комисия за държавните имоти в чужбина по този въпрос от миналата година по време на правителството с премиер Орешарски и то е в същия смисъл. Ние нямаме на практика различие по този въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз пак настоявам да разделим дискусията на две части. Едната да бъде за съдбата на сградата, другата да бъде за проблемите на културно-просветните дружества в Чешката република. Защото очевидно там има проблеми, очевидно начинът, по който досега е процедирано, не е най-добрият. Очевидно той е поставил в неравностойно положение една организация спрямо друга.
Вие сам споменахте, че има проблеми с българските училища там и с тяхното настаняване. Очевидно има нужда от подобна база в Прага.
Така че аз Ви благодаря за информацията, но тя не даде конкретен отговор на въпроса защо се освобождаваме от тази собственост. Ако ние не можем да се разпореждаме с нея, така, както повелява правото на собственика, това е наш проблем и продажбата всъщност не решава този проблем.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Ако позволите, искам да направя едно уточнение към това, което казвате.
Всъщност от наша страна са формулирани редица предложения във връзка с тази сграда. Аз ще си позволя накратко да ги изброя. И продажбата е само един от вариантите, който ние предлагаме.
Най-общо казано, предложенията се свеждат до следното.
Първото от тях е сградата да придобие статут на Дом на българите в Чехия, но тя да бъде предоставена за ползване от всички български дружества, регистрирани на територията на Чехия.
Второто предложение е тя да бъде прехвърлена за ползване на Министерството на културата и там да бъде настанен Българският културен институт. За ваше сведение, към момента държавата плаща месечно около 6000 евро наем за сграда, в която се помещава Българският културен институт. Той не се помещава в сградата на „Америцка” 28, което виждам, че е било може би погрешна информация, която е предоставена в предварителен порядък.
Следващото предложение е за предоставяне на Агенцията за българите в чужбина на сградата за ползване.
Следващото ни предложение е било за продажба на сградата.
И последното предложение, по което може би също така следва да се помисли, е за предоставяне на сградата под наем, но вече от собственика и българската държава, така че тя да се ползва от собствеността си пълноценно.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: И един допълнителен въпрос, ако позволите. Ние като българска държава, ползвайки този имот като дипломатическо представителство имаме ли право да го отдаваме по търговски път под наем? Тоест ние не можем да го отдаваме под наем.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Бихме могли, ако бъде свален имунитетът му и започваме да заплащаме дължимите данъци и такси. Така че това е възможно, но трябва да се промени статутът.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Вангелов, Агенцията беше спомената в дискусията. Предполагам, че и Вие имате отношение. Ако искате да го споделите, преди колегите да изразят своето.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз приятно се изненадах, че чух моите думи от срещата ми в Министерството на външните работи, произнесени лично от Вас, господин председател. Аз споделих с колегите във Външно министерство същото, че въпросът за отношенията между нашите организации и въпросът за собствеността на сградата са два различни въпроса. И изразих нашето становище, че за нас запазването на имота в български ръце е много важно. А пък отношенията между организациите са на втори план и те могат да се решат по различни начини.
Така че по повод сградата наистина споделям това становище, че трябва да бъде направено всичко възможно тя да не бъде загубена за българската държава.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Разбира се, ще очакваме предложения в крайна сметка от този, който упражнява собствеността, а именно Министерството на външните работи.
Колеги народни представители, имате думата за отношение по въпроса. Госпожа Янкова ще е първа като символичен инициатор на тази среща.

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, аз благодаря за начина на водене и за принципното поставяне на въпроса, разделен на две.
Заместник-министърът ни информира в началото по-скоро за начина на дейност на българските организации. Имам една молба към вас. Аз няма да влизам в детайли. Може би господин Вангелов ще поема по-нататък. Но нека да търсим консолидация и общи цели и да работим с тях, а не да търсим противопоставяне.
Даже тук мимоходом погледнах един от въпросите:Извинявайте, че Ви пиша на имейл, Силвия Г. съм, тъй като съм много в движение.
Аз уважавайки себе си и Вас като заместник-министър, това е или официална информация, или вид донос. Но това ще го оставим настрана. По-скоро това, което мене ме интересува, както и нашата група – извиняват се господин Минков и Ангел Найденов, че отсъстват заради други комисии. Ние искаме да получим от Вас уверение за надеждността на бъдещо управленско решение, че сградата няма да бъде продадена и с нея да пълним някакви дупки, а че тя ще бъде използвана – дали за културен център. Ако е необходимо ние да направим, готови сме със законодателна инициатива. Дали да се намери формата? Защото и Вие, и тук всички знаем, че в Чехия ние имаме признат статут на българско малцинство.
Даже ми прозвуча малко така странно, че чешката държава е уредила център на малцинствата и там, видите ли, има две стаички, те да отидат да си вършат там дейността, а да ни оставят нас да се разпоредим. Въпрос на управление на имот, въпрос на работа с българи, което е част от мисията на Министерството на външните работи и на Агенцията. Затова нашият въпрос е принципен.
И тъй като Вие многократно казахте и за другите правителства, да, сигурно има във Външно министерство еднакъв маниер.
Тук пред мене стои един доклад на господин Митов от 23 март 2015 г., в който пише, че комисията приема решение да започне проучване на пазара за недвижими имоти и процедура за продажба на имота, находящ се в Прага на ул. „Америцка” 28. Нали така?
Тоест, ако сте започнали процедура за продажба, ние категорично ще бъдем против и българската общност там е против. Ако има организация, която прави нещо извън правилата, да вземем да направим комисията една мисия, да отиде Агенцията и да видим какво реално се случва. Но противопоставяйки общностите, да търсим пазар на български имот, който с години там е утвърдил българско самосъзнание, чешката държава е признала българското малцинство и му е предоставила дом, това за мене означава нещо много.
Аз няма да влизам в детайлите. Вие отидохте малко по-нататък. И няма да бъда адвокат, не познавам в детайли дейността на Българската културно-просветна организация. Нали така? Само ми предоставиха информация, че те издават списание „Роден глас”.
Пред себе си имам една статистика, сигурно и вие имате, не знам дали сте я правили или само разполагате. От 1978, 1985, 1986 ,1989, 1994, 1995, 1996 – два пъти, 2014 г. 4 млн. 168 хил. чешки крони са инвестирани в този дом като поддръжка на сградата. Ето, тук можете да ги изчетете и да видите как те са инвестирани.
Тоест ние имаме една солидарност на българите. Ако те са си изкривили дейността в годините, ако е имало някакви проблеми, нека там посланикът да работи, да не е някаква ритуална фигура, а да работи. Но нашето желание е първо по статута на имота. Вие, надявам се, сте упълномощен от министъра, дадохте няколко варианти. За мене тревога буди това решение на комисията да се започне проучване на пазара на недвижимите имоти.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Янкова. Господин заместник-министър, много ще спестите от днешната дискусия, ако ни ориентирате наистина в намеренията на министерството. Защото и от това, което ни предоставихте като информация, не става съвсем ясно имате ли ясна визия за бъдещето на тази сграда. Пак казвам, нека да се абстрахираме от конкретната й употреба, от това кой я ползва в момента и как би трябвало да бъдат разположени силите между нашите културно-просветни организации в Прага.
Имаше и други колеги, които искаха да се изкажат. Заповядайте, проф. Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да върна малко назад събитията. Не знам присъстващите тук колко са били съзнателни свидетели, защото има много млади хора, на целия преход. Но още от 1990 г. българската държава разпродаде огромно количество престижни имоти в чужбина. Във Франция бяха продадени шест имота, три от които в центъра на Париж и бяха продадени на ниски цени, за да се отървем от тях. Тези имоти сега, ако бяха, можеше да се дават под наем и да носят високи приходи на държавата. И не само там. И в Германия бяха продадени имоти, и в Англия бяха продадени имоти, мисля, че в Полша беше продаден един имот. А от това, което каза господин заместник-министърът, има проблеми във всички български общности в трите държави, които са близки по територия, в които българската диаспора има една и съща характеристика, един и същи генезис. Това са Словакия, Чехия и Унгария. Там винаги е имало такива проблеми.
Навремето мисля, че в Унгария беше възникнало противоречие с използване на сгради – собственост на българската държава, за бизнес цели, пък се отчиташе, че са културни центрове. Господин Калфин тогава беше външен министър. Тогава аз му задавах въпроси и той отговаряше. Въртяха опашката на бъдещето министерство. Най-накрая се изчисти проблемът с големи трудности. Винаги има такива проблеми.
Това, което гледам какво прави господин Вангелов в тази Агенция, мисля, че той може да се справи с тази ситуация. В смисъл, Агенцията трябва да ревизира там какви са отношенията, кой какво ползва и какво прави и кой каква роля играе, кой има по-висок авторитет. Изобщо да изпрати една делегация да уреди отношенията.
А що се отнася до сградата, моето мнение е, че не бива изобщо нищо да се продава. Никакви продажби не трябва да има, защото при тази криза недвижимият имот е най-голямата ценност на българската държава, както се вижда, без такива ресурси, без такива активи. Затова за продажба и дума не може да става, защото ще стане парламентарен скандал, уверявам ви.
Иначе най-добре е комисията да вземе решение – трябва да се чуе и другите колеги какво ще кажат, – Агенцията за българите в чужбина да си свърши работата там, да изясни и да уреди отношенията, да установи коя е истината, за какво се ползват тези имоти и наистина ли се ползват по предназначение или не се ползват.
Външното министерство трябва да се разпореди със собствеността – по доклад на Агенцията кой има право, кой няма право и за какво да се ползва. Това е всичко. Иначе няма нужда от много прения.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, много е трудно да вземем решение институциите да си вършат работата. Това си е тяхна работа. Давам думата на господин Александров.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви. Ще си позволя само едно допълнение към казаното до момента и да направя още няколко коментара.
Всъщност дискусията малко се измести от основния въпрос как се ползва имота в момента и редно ли е той да продължи да се ползва по този начин.
Въпросът за разпореждането с имота оттук нататък е отделен. Аз съм съгласен, че той може да бъде обсъждан в зависимост от информацията, която колегите от Агенцията за българите в чужбина предоставят, така че да се намери най-доброто решение.
За нас обаче категорично е неприемливо организация със стопанска цел, функционираща като търговско предприятие, да използва имот държавна собственост за собствена облага.
По повод на цитираната от госпожа Янкова сума, на практика тя се развява на 300 евро годишно, която организацията предоставя за поддръжка на имота. В същото време приходите от този имот годишно са над 100 хил. евро плюс субсидията, която получава от чешката държава в размер на над 30 хил. евро.
Ние нямаме информация тези средства да се използват за културно-просветна дейност. Моля, ако Агенцията за българите в чужбина има такава, да ни я предостави. Но посолството такава информация няма. За нас това състояние е неприемливо.
Многократно беше отбелязано и аз напълно съм съгласен с това, че ние не бива да смесваме въпроса с този за отношенията между отделните дружества на българите там. Но на практика, поставяйки в привилегировано положение едно от тези дружества в продължение на десетки години, очевидно е, че държавата е създала предпоставки за възникване на едно сериозно напрежение. Защото всички останали дружества, които осъществяват дейността си, се финансират само от субсидията от чешката държава, защото българската държава не дава едно евро за останалите дружества. И както казах, за някои от тях има свидетелства, че на практика имат много по-активна и видима дейност, отколкото това дружество. Но пак казвам, това е работа и на колегите от Агенцията за българите в чужбина да ни запознаят по-подробно на практика с това каква е дейността на всяко едно от тези дружества.
Всъщност българската държава е създала предпоставки за неравнопоставено третиране на тези дружества. Това е ситуация, която не би следвало да продължава.
А по въпроса за разпореждането с имота, след като бъде намерено решение с ползването, аз съм съгласен, че то е предмет на отделна дискусия и там наистина аз мисля, че ние като министерство не би трябвало да имаме възражения да обсъдим всякакви варианти, така че да се намери възможно най-добрият вариант и за българската общност там.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Искам да направя само една кратка бележка и реплика на госпожа Янкова.
Доколкото разбирам, въпросът със собствеността не стои на дневен ред в момента. Това, към което искаме да насочим дискусията, е въпросът с ползването и начина на ползване от различните организации. Мисля, че по-скоро не сме подготвени за тази дискусия, защото първо трябва да има най-малкото един анализ от Агенцията да ни запознаят с начина, по който в момента се ползва сградата.
Вижте, основният повод за днешната ни среща на тази тема са опасенията, че наистина се върви към разпоредителни действия, в смисъл, продажба на имота в кратки срокове. Ако това не е така и вие можете да ни уверите в това, разбира се, спокойно във времето можем да разгледаме начина, по който той ще бъде ползван.
Госпожо Янкова, имате думата за кратка реплика.

ДОРА ЯНКОВА: Аз трудно, с уважение към заместник-министъра, приемам това, което чувам. Чешката държава отделя средства за дейност на българската общност, призната за малцинство. При сградата, където са регистрирани, са се нароили по наш български маниер – една голяма организация, после втора, трета, четвърта. Там има още може би четири организации, регистрирани на този адрес. Дали са четири, пет или шест, не е моя работа. тук трябва работа. Там им е адресът – на „Америцка”, нали така?
Изкарват някакви средства, ползвайки клуба. И ние казваме: за нас това е неприемливо. Че една българска общност има някакъв ресурс, който може да работи с българите в чужбина, ами да седне председателят на агенцията, да седне и посланикът и да поговорят кое е неприемливо. Ние им казваме: неприемливо е, че вие взимате от българския имот малко пари, марш, отивайте в онези две стаички, дето ви дава чешката държава и ви признава за малцинство, взимайте от чехите парички за дейност, а вие – като държавата майка-мащеха.
Аз това категорично не го приемам. Дайте да търсим път. Единият път е имотът – какво правим категорично да спрем продажбата.
И втория път упълномощените посланици, външни, посолства, хора, които работят с българската общност и Агенцията да отидат малко да ги сдобрят тези хора.
Другият вариант е какво казваме: раздробявайте се, ние сме царе на интригата, ще ви разцепим, ще отидем на пазара на труда, ще продадем имота! Какво правим? Аз като законодател, който се е срещал с част от тези хора, не искам да вземам страна. Но този подход категорично не го приемам. И затова е създадена нашата комисия – да слушаме вие какво правите, да слушаме Агенцията какво прави и да държим българския дух. Не може чешката държава да признае тези хора като малцинство и да ги стимулира, а ние да викаме: за нас е неприемливо. Като е неприемливо, да ги съберем и да им кажем кое е приемливо.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Ангелов, заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Господин заместник-министър! Няколко неща искам да попитам.
Едното е: каква е квадратурата и стойността на самия имот? Имате ли такава информация?
Докъде е стигнала процедурата с продажбата на имота?
Друго важно нещо е следното. Ние имаме съмнение към българските институции или българските организации. Може и да сте прав за тази организация, че може би не е най-достойната там. Но чешката държава я признава и я финансира. Тоест не можем да имаме съмнение към чешката държава, че не може да направи правилна преценка към това кое е българска организация там.
Следващото. Вие споменахте за това, че българските организации не получават средства от българската държава. Аз питам: тогава българското посолство там каква работа върши, при положение, че българската държава ежегодно от бюджета отпуска чрез различни министерства средства за български организации и за български училища зад граница. Защо посолството не е съдействало на тези организации да кандидатстват за различни проекти, финансирани от българската държава, при положение, че има няколко милиона лева за различни такива дейности. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Александров.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: И аз ви благодаря. По някои от въпросите ще дам възможност на колежката, която е от дирекция „Имоти и управление на собствеността” да отговори.
По отношение на сградата. Тя е с приблизителна застроена площ 900 кв. м. Тя е на пет етажа. Стойността й към 2012 г. е над 1 млн. 800 хил. лв. Това е оценка, която, да кажем, с известна условност трябва да бъде приета.
По отношение на финансирането на организациите, освен тази организация субсидия от чешката държава получават и редица други организации на българи в Чехия. Тоест чешката държава е признала за легитимни множество организации на българи в Чехия, не само тази. За разлика от българската държава, която осигурява възможност само на тази да пребивава безвъзмездно в сградата в продължение на десетки години.
По отношение на финансирането. Вероятно този въпрос е към някои други министерства и към Агенцията. По нашия бюджет такива средства не се залагат и финансиране от нашия бюджет няма как да има. Но, разбира се, колегите от Агенцията биха могли да предоставят повече информация.
Понеже пак беше поставен въпроса за разпореждането с имота, ще кажа следното. Аз ви казах, че ние сме формулирали пет предложения. Например по отношение на тази възможност за предоставяне на сградата за ползване от Българския културен институт, през 2005 г. е имало решение на Министерския съвет за предоставяне на сградата на Министерството на културата. За съжаление през годините то не е било реализирано поради нежелание на Министерството на културата. Те са преценили, че не е подходяща, твърде е голяма, твърде скъпа ще е поддръжката за културен институт и т.н. Но тези опции са налице. Тоест ако ние първо решим въпроса с ползването на сградата, защото това е въпросът в момента, на практика е налице ползване без правно основание. Тъй като реферирам към казаното от госпожа Янкова, аз обърнах внимание за какви приходи става въпрос – над 100 хил. евро годишно от тази сграда, даже 110 – 115 хил. евро се получават на година приход от тази сграда. Но ние нямаме данни тези средства да се използват за културно-просветна дейност. Тоест тук по-скоро има подозрение, че се ползват за лични нужди от въпросната търговска организация. Пак казвам, тя не е организация с нестопанска цел.
Така че първо следва да се реши този въпрос с използването на сградата и оттам нататък вече да дискутираме за какво тя ще бъде използвана.

СТЕЛА АРНАУДОВА: Ако позволите да допълня. Абсолютно съм съгласна, че собствеността на имота и това какво ще се прави в бъдеще с този имот трябва да бъде отделно от българските културно-просветни организации в Прага и не само там, а навсякъде по света.
Точно в този смисъл това е разглеждано на заседание на междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната. А както знаете, тя е помощен орган на Министерския съвет при взимането на решения за разпоредителни сделки с имоти извън страната. Там се представени всякакви варианти за бъдещо ползване на този имот.
Господин Александров ви запозна с някои от тези варианти. За да може да се вземе конкретно решение кой вариант е най-добър, трябва да се направи едно по-обстойно проучване. Запазването на имота само защото е имот на българската държава, купен през 70-те години, не трябва да е основното, а основното трябва да е дали българската държава в момента има необходимост от ползването на този имот. Дали българската държава може да поддържа този имот?
И като се направи една равносметка кое е икономически по-целесъобразно – отдаването му под наем ли. Защото в никакъв случай имотът не е необходим за дипломатически цели. Това вече е доказано след направен анализ.
Ако имотът ще се ползва за нуждите на български организации, тоест сдружения по чешкото законодателство, които развиват търговска дейност, то трябва да има някакъв регламент и би трябвало да бъде ползван от всички такива организации там. И те трябва също да заплащат. Защото в този дом на културата на малцинствата, който е в Чехия, те не ползват безплатно, те си плащат наем, за да го ползват.
Същото би могло да направи българската държава с този имот, ако има такова съгласие от всичките тези организации. тоест всичките при равни условия да ползват този имот. Тогава българската държава трябва да се грижи за този имот и да има достатъчно средства, за да го поддържа. Или да има правото да ползва прихода от този имот, за да инвестира в този имот.
Както вие по-добре от мене знаете, съгласно нашето законодателство Министерството на външните работи управлява всички държавни имоти извън страната и тези имоти са може би над 200 по целия свят. Двадесет процента от тези имоти не се ползват по предназначение.
Това, което е по бюджета на Министерството на външните работи за поддръжка на всичките тези имоти, годишно е около 1 млн. лв. Извинявайте, но с тези пари никой не може да поддържа дори имотите, които са за дипломатически цели. Така че съгласна съм, че не трябва да се разпродават имотите на всяка цена, но наистина трябва да се направи една преценка кои имоти са необходими, кои имоти българската държава трябва да запази и като ги пази, дали може да ги поддържа с грижата на добър стопанин.
А за културната дейност, която развиват тези организации, Министерството на външните работи винаги е подкрепяло и адмирирало такава дейност там. Това е казано и на среща с председателя на тази Българска културно-просветна организация. Но развиването на търговска дейност от такава организация в български държавен имот, който се ползва безвъзмездно и без правно основание, не може да е основание те да продължават да го ползват по този начин. За да може да вземе Външно министерство някакво решение и още повече да предложи на Междуведомствената комисия и на правителството да вземат последващо решение, първо имотът трябва да бъде освободен от досегашния си начин на ползване, а след това вече детайлно да се проучат всякакви възможности.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз разбирам напълно Вашите аргументи и в голяма степен ги подкрепям. Ефективното и разумно отношение към ползването на имотите е важно. Но стана ясно, че българската държава има разходи за ползването на имотите в чешката държава. Тоест трябва да видим дали наистина не постъпваме малко наивно или глупаво в случая и най-малкото неефективно, нестопанисвайки правилно имотите си. Господин Желев, заповядайте.

РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател. Това, което исках да кажа, мисля, че горе-долу се каза поради факта, че бях отлаган малко.
Смятам съвсем делово да погледнем нещата. Българската държава притежава имот в центъра на Прага на атрактивно място. Знаем квадратурата му, знаем цената му по оценка на вещото лице. Този имот има дипломатически статут, да не кажа някаква глупост, тоест за него не се плащат данъци. Той се ползва от една от многото български културно-просветни организации в Прага. По твърдение на Външно министерство, това не е най-активната организация. Излиза, че тя се е самонастанила. И ползва имота без всякакво право. Това е първата част от въпроса.
Аз видях имота на мейла – изглежда чудесно. Той е хотел, има ценоразпис, с различни цени е за различните месеци от годината, в зависимост от това кога е активният сезон в Прага и т.н.
От това, което видях и прочетох, аз считам, че това, което се е случвало досега, трябва да престане незабавно. Това е първата част. И се чудя защо изобщо се е допуснало да се стигне дотам. Но това е друга тема.
Втората част – какво да правим оттук нататък с този имот. За да направим информиран извод, както каза и госпожата, имаме нужда от много повече информация. Аз не изключвам дори и продажбата, защото това също е пазарен механизъм, защото стана ясно, макар че наистина и на мене като българин – съгласен съм с професора – ми се иска да си запазим имота. Но доколко е изгодно и рентабилно е друг въпрос. Разпродадохме много имоти, разпродадохме представителства на „Балкан” и какво ли не. Как сме ги разпродавали, е друг въпрос.
Но трябва да се види, ако го отдаваме под наем, какво ще ни струва. Трябва да започнем да плащаме данъци.Какъв ще е наемът? Ако този имот е мой, аз така бих процедирал – ще огледам всички възможности и ще направя информиран избор. С малката информация, с която разполагаме в момента, няма как да изразим становище, ако изобщо някой го иска от нас.
Така че това е. По първия въпрос – според мене се прекратява начинът на ползване, защото е неправомерен и нахален. А по втория въпрос имаме нужда от още информация как да се разпореждаме с имота оттук нататък – дали да го разделим на всички културни български институции или организации, по етажи, по дни и т.н., дали да го дадем под наем, дали да го продаваме. Но за това трябва да знаем конкретни цифри. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря на народния представител Румен Желев. Има ли други изказвания по темата? Госпожо Янкова, имате думата за трета реплика.

ДОРА ЯНКОВА: С въпроса, с който разполагам, отговаряно е до колегата Богданов с копие до Джема Грозданова от Вас. С подпис на външния министър е записано, че повече от 30 години имотът се ползва без правно основание. Но тук има, че през 1972 г. организацията се позовава на договор на посланика на Република Чехия.
Задавам следния въпрос. Тъй като разбрах, че госпожата, която е до министъра, отговаря за имотите във Външно министерство. Колко пари харчи Външно министерство за този имот на година?

СТЕЛА АРНАУДОВА: В момента Външно министерство няма как да харчи пари за този имот, тъй като Министерството на външните работи не ползва този имот.

ДОРА ЯНКОЛАВ: А второ, Външно министерство, тъй като това е публична държавна собственост, има ли договор с тази организация?

СТЕЛА АРНАУДОВА: Не.

ДОРА ЯНКОВА: Защо?

СТЕЛА АРНАУДОВА: И това е проблем.

ДОРА ЯНКОВА: Но защо няма?

СТЕЛА АРНАУДОВА: Защото организацията през годините е отказала да подпише какъвто и да било договор.

ДОРА ЯНКОВА: Така. И третият въпрос. На 26 май, след няколко дена тази прекрасна сграда, която тук сте ни предоставили и изглежда прекрасно, ще стане нещо като Рибеевия конак в Могилица. Когато я върнаха на собствениците, един прекрасен културен институт, Историческият музей си взе всичко и съблече едно тяло. Ще я обезценим, ще я овехтим, тъй като явно тези хора, които са били ползватели, за мене тревогата е тази като последващо управленско решение, вие ще влезете в една разправия кое на кого е, колко е и как е инвестирано като собственост и в крайна сметка след това видимо за всички нас ще се върви на разпродажба. Защото в отговора на колегата Богданов, на който му е отговорено, пише: Да започне процедура за проучване пазара на труда.
Преди да я разпродадете, съберете ги тези хора, дайте им по един етаж, въведете арбитраж, ако трябва и Агенцията да се намесим. Но да дадем възможност една българска общност да задържи нещо българско и да го ползва. Сега ние ще го продадем, чешката държава ще свие тези пет организации в две стаички и малко по малко ще изтрие българския дух в Чехия. Това ли искате да стане?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, аз мисля, че трябва да се ориентираме към приключване на дискусията по първа точка.

ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, аз предлагам да формираме решение да имаме последващо действие. Ако трябва, първо да се спре изземването…

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Изземване от кого?

ДОРА ЯНКОВА: На сградата.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: От кого?

ДОРА ЯНКОВА: От министъра. И второ, да поканим полагаемите организации. Ние в момента не можем да се ориентираме, защото от една страна, противопоставяме едни на други. Може между организациите да има мир и да се разберат.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: За какво противопоставяне става въпрос? Вие считате ли, че в момента тази сграда се използва пълноценно, след като твърдите, че трябва да спрем прекратяването…  Аз мога да Ви кажа, че по наше мнение в момента се уронва престижът на българската държава с това ползване. Както ви казах, там е имало акция на полицията, извършвани са обиски, арести на лица. Сега не ми е удобно да ви показвам покана от това дружество, изпратена за откриването на хотелската част, където се канят хората на стриптийз.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля ви да не влизаме в такъв режим.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКТСАНДРОВ: Такава е ситуацията, която трябва незабавно да бъде прекратена. Вие считате ли, че е редно тя да бъде продължена? Това е друг въпрос.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля ви да не влизаме в режим диалог. Както стана ясно дотук, Министерството на външните работи няма становище за съдбата на сградата.

СТЕЛА АРНАУДОВА: Има.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз не чувам такова, изразено от заместник-министъра.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Становището на Министерството на външните работи е, че ползването на сградата по начина, по който това се случва към момента, следва да бъде незабавно преустановено.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това е общо взето утвърждаването на съществуващото състояние.
Българската държава чрез вас е собственик на сградата и трябва да влезе в правата си на собственик. И колкото по-скоро го сторите, толкова по-добре. Дотук комисията няма какво отношение да вземе.
Оттук нататък аз мисля, че това, което се налага, е да получим едно становище и малко по-задълбочен анализ от страна на Агенцията заедно с Външно министерство за това как да бъде ползвана по-нататък сградата. Разбира се, вариантът продажба е може би крайният. Стана ясно, че имаме сграда, която генерира приходи от 100 хил. евро годишно по груби преценки. По най-бакалските сметки това означава, че имаме сграда, която струва 1 млн. евро. Така се смята общо взето в този бранш.
Тоест ние с този имот трябва да видим дали българската държава има по-големи разходи годишно в чешката държава да издържа, да поддържа и да осигурява дом на нашите представителства там или е по-добре да я запазим и да я стопанисваме по съответния начин, може би по по-добър начин, защото досега очевидно не е стопанисвана добре.
Така че очакваме – това мога да го изразя предполагам като становище на всички вас, колеги, – становище от Агенцията за българите в чужбина как точно трябва да бъде използвана тази сграда. То трябва да бъде адресирано както до нас, така и до Министерството на външните работи най-вече, защото те са фактически разпоредителят с тази собственост. И въз основа на това да бъде взето и правилното решение. Като за нас като комисия продажбата е крайният вариант. Той е най-нежеланият, защото лишава българската общност от база за развитие. Господин Вангелов, виждам, че искате да кажете нещо.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да, господин председател. Благодаря. Все пак собственикът е Външно министерство и ние няма как да кажем за какво да ползват сградата. Само ще вметна, че по информация от експертите дълги години там е имало междуличностни конфликти и караници, казано най-грубо, между нашите организации. И Агенцията няма намерение да взема страна на никого, защото тя е агенция на всички български организации.
Единственото, за което апелирам – и с това приключвам, е сградата да бъде запазена за българската държава. Защото в много държави нашите неделни училища са под наем, включително и в Чехия. Вярно, че самата сграда трудно може да се ползва в случая за училище. Но ние имаме нужда от такива културни центрове, които в някои държави вече ги загубихме изцяло и цялата дейност на българските организации се развива в имоти под наем.
Тоест – приключвам, сградата да остане собственик на българската държава. Конфликтът между тези организации ще бъде много трудно преодолян. Натрупани са десетилетни междуличностни проблеми. Затова в тази суматоха да не загубим сградата. Това е единственият апел от наша страна, който изразих и пред колегите във Външно министерство. Макар че много от нещата, които те казаха, са верни.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, аз съжалявам, че влизам в ролята на арбитър. Но всичко, което казахте, противоречи на първото Ви изречение, че Вие няма да кажете как ще се развива сградата. Всъщност Външно министерство заяви ясно – за дипломатически нужди тази сграда не е необходима. Оттам нататък трябва да видим за какви други български нужди е необходима.
Ако става за училище, ако става за културен център, всичко това влиза вече във вашата област. Така че вие трябва да предложите тези възможности за практическа реализация за употреба на сградата. Иначе Външно министерство ви казва ясно и категорично: Сградата за дипломатически цели не е необходима.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Все пак собственикът трябва да каже.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Станимиров.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, струва ми се, че малко изместихме въпроса от гледна точка на правомощията и на функциите на нашата комисия. Всъщност работата на нашата комисия не е управление на българските дипломатически имоти в чужбина по никакъв начин. Нашата задача е да формулираме нуждите на българската общност зад граница. Тоест трябва да се постави условието по обратен начин – има такива и такива български общности в Чешката република и ние считаме, че те са важни за българския интерес и за културното присъствие и т.н. и те имат нужда от следното съдействие от страна на българската държава: неделно училище, културен център или както го формулираме. Тогава бихме могли да адресираме Министерството на външните работи и да кажем: вие можете ли да ни съдействате за сграда за училище и за някакъв културен институт?
Оттам нататък те вече могат да предложат решение. могат да кажат: имаме такива и такива имоти, те не са подходящи. Тази сграда може да се замени за друга сграда или да се продаде и да се купи друга сграда, която да отговаря на тия нужди.
Но в момента се опасявам, че можем да изпаднем в състояние да се фетишизираме върху един имот, който по никакъв начин…. Стори ми се, че в разговора ние си казахме: ами те българските общности там са се изпокарали по български начин, нещата са почти неспасяеми, няма да ги оправим и да ги разтървем, дайте да спасяваме сградата.
Предполагам, че в някоя друга комисия и това би могло да се случи. Но нека да тръгнем по обратния начин – да видим какво можем да направим за българските общности, те от какво имат нужда и тогава да потърсим съдействие. Те могат да ни предложат решение, което е работещо и да е в някоя друга сграда. Иначе конкретната сграда по стечение на обстоятелствата съм я виждал, тя наистина е на топдестинация – в центъра на Прага. Аз лично си мислех, че би могло да се помисли дори и по чисто дипломатически ред за размяна на тази сграда с някоя друга държава, в която ние имаме нужда от сграда, а пък те имат нужда от сграда в Прага, каквато ние нямаме. Защото сградата наистина е до Карловия университет, на две преки от кръчмата на Швейк.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз благодаря на господин Станимиров, че ни върна малко в полосата на мисленето, което е типично за нашата комисия. Ние не сме пазители на материалните ценности на българската държава по света, а имаме грижа за българския език, култура, българските общности, българите в чужбина.

ДОРА ЯНКОВА: (Неразбираема реплика извън микрофона).

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Така е, госпожо Янкова, но има и други комисии в Народното събрание, които могат да вземат отношение към материалните ценности на българската държава. Ние трябва да защитим интереса на българската общност, дотолкова, доколкото той е свързан с тази конкретна сграда. Останалото е управление на собственост.

ДОРА ЯНКОВА: Аз внасям 384 подписа от българската общност до Вас като председател да се използва за такива нужди.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ние не сме казали, че не искаме да се ползва за такива нужди.

ДОРА ЯНКОВА: Тук станахме зависими от пазара на Министерството на външните работи.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Очакваме от Държавната агенция за българите в чужбина да изработи стратегия как може българската общност в Чехия да бъде ползвател на тази сграда, така че да не се върти там търговия, да не се върти бизнес, а да бъде наистина дом на българските общности. Това предложение, господин Вангелов, Ви моля да бъде отправено както до нас, така и до Външно министерство, за да можем ние да упражним съответния парламентарен контрол и да разберем дали то е взето предвид при вземане на решението за разпореждане евентуално със сградата. Иначе ние по темата дали сградата трябва да бъде освободена, почиствана, стопанисвана по някакъв начин няма как да вземем отношение. А подписите, госпожо Янкова, ги дайте и на Външно министерство.

ДОРА ЯНКОВА: Очаква се решение за продажба.

СТЕЛА АРНАУДОВА: Когато бъде взето такова решение, уверявам ви, че то ще бъде след сериозен анализ и по Закона за държавната собственост правителството взима решение за разпоредителни сделки след предложение на междуведомствената комисия за държавните имоти.

ДОРА ЯНКОВА: Аз се чувствам унизително. Български имот в центъра на Прага!

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, моля ви да взимате думата последователно и по установения по правилника ред.

ДОРА ЯНКОВА: Чувствам се унизително. Не зная вие как се чувствате.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Унизително е, госпожо Янкова, че комисията беше вкарана в режим да се занимава с това дали ще извадим един наемател или няма да извадим един наемател от сграда в Прага. Това не е работа на Комисията за българите в чужбина.

ДОРА ЯНКОВА: Не ни е работа, но ни е работа да изкажем мнение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Мисля, че нашето мнение беше ясно изказано. Ще държим да бъде разработен вариант – стратегия как българските общности в Чехия да ползват тази сграда и тя да остане българска в този смисъл. Заповядайте, господин Желев.

РУМЕН ЖЕЛЕВ: На колко възлиза българската общност в Чехия – това малцинство, и в колко организации е организирана тя? Защото ние непрекъснато си говорим за някакви български общности, кой има нужда и т.н. Колко са?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Десетина хиляди са. Колко са им организациите, точно не мога да кажа, но може би 14.

РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, 14 организации.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Значи спокойно можем да напълним сградата с организации.
Господин Вангелов, разбрахте ли каква е молбата на нашата комисия към Държавната агенция за българите в чужбина?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Точно това искам да кажа, че ние, ако трябва да дадем становището, което иска господин председателят, това означава да вземем страна.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие не можете да вземете страна.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Те така ще го приемат.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Страната, която вземате, е на българската държава.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Примерно ако кажем, че трябва да влязат още пет организации там, взели сме страната на тях. Ако кажем, че трябва да остане сегашното положение, взели сме страната на най-голямата.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, вашата агенция поддържа един регистър на признати или не знам как ги сертифицирате организации по света, които изразяват българските интереси. Ако вземате страна между тях, аз не знам как точно процедирате.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако разрешите, може да дадем думата и на експерта да каже нещо по тези въпроси.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разбира се, ако има какво да добави към дискусията.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА: Аз съм старши експерт в Агенцията. Дойдох тук по случая „Украйна”, но по една случайност отговарям и за общността в Чехия.
Аз не искам да кажа нищо лошо за Българската културно-просветна организация в Прага. Но тя дълги години имаше проблеми с един ръководен кадър, който злоупотребяваше със средства, буквално ги крадеше и присвояваше. В организацията много добре знаят за това. Престижът на тази организация и дейността й бяха сериозно повлияни от това. Те в продължение на дълъг период наистина имаха затихващи функции, нямаха активна дейност.
В същия този период се открои друга организация „Възраждане”, която прави Дни на българската култура в Прага в продължение на месец и половина, финансирана от чешката държава. Тя развива много активна дейност. Те в момента плащат наем в този дом. Те не са допуснати, те за съжаление са изпаднали в такъв конфликт, че дори да им предложат сграда в „Америцка”, просто толкова е дълбок разривът, че те няма да се съгласят.
За мене е най-добре всички да ползват, както е Домът на малцинствата – всички организации го ползват. Тази наша сграда да се ползва от всички организации и те да си имат офиси там. Но това е мое мнение – на експерт.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Очевидно в Агенцията е мислено по въпроса, очевидно има експертно мнение. Господин Вангелов, формулирайте го в предложение и нека да стигне до нас и до Външно министерство, за да може, когато бъде взимано обосновано решение как точно да продължи да бъде стопанисвана сградата в Прага, да бъде базирано на вашето експертно мнение. Друго няма какво да решим в тази връзка. Иначе изпадаме в една глупава ситуация – тъй като не можем да изгоним един наемател, дайте да продадем сградата! Общо взето така разбирам аз, че сме в подобен казус, което е абсурдно. Все пак става дума за българската държава, не за някой частен собственик, който се опитва да прави нещо в далечна Прага.
Колеги, благодаря ви. Мисля, че по тази точка изчерпихме аргументите. Остава да видим действията от институциите.

———————————————————————————————————–

.

ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ОРГАНИЗАЦИЯ В ЧЕХИЯ

Untitled11

Най-старата българска организация на територията на Чехия – Българска културно-просветна организация (БКПО) е наследник на организацията „Българска седянка”, създадена преди 135 години. Българският клуб в Чехия, за който става дума и в цитираната стенограма, се намира на ул. „Америцка” 28 (ul. Americka 28) в Прага. На 26 февруари т.г. българският посланик в Чехия Лъчезар Петков връчва Кирил Беровски, председател на организацията, предизвестие за освобождаване на ползвания от българската общност имот, собственост на българската държава.

Българската културно-просветна организация е създадена още по времето на Австро-Унгарската империя, а първият Устав на родолюбивото сдружение е написан от легендарния Ян (Иван) Вацлав Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938), чешки, а може да се каже и български художник.

В Българския клуб на ул. “Америцка” в центъра на Прага има великолепна библиотека, чийто фонд е събиран най-вече от дарения. Ако не се стигне до промяна на решението на българското правителство, в частност на Външно министерство, за което става дума в цитираното предизвестие на българския посланик в Чехия до председателя на БКПО, на 25 май, ден след празника на българската просвета и култура и традиционния събор в Микулчице, тази библиотека не е ясно къде ще отиде, тя вероятно вече няма да съществува.

Сградата на ул. “Америцка” в Прага е закупена през 1972 г. от българската държава за нуждите на българската общност в Чехия, тогава – Чехословакия. В момента на покупката тази сграда е била в запуснато състояние. И е била ремонтирана няколко пъти, изцяло с доброволни дарения и стотици часове доброволен труд на българите, живеещи в Прага. В продължение на 43 години българската държава не е давала абсолютно никакви средства за издържането на тази сграда. Напротив – получавала е, според  Камелия Илиева, главен редактор на авторитетното списание „Роден глас”, което е издание на БКПО,  милиони крони под формата на дарения за: Българското посолство и Българското училище в Прага, за Комитета на българите, както и помощи за детски домове, за пострадали при природни бедствия и много други благотворителни инициативи. През 2009 г. Българската културно-просветна организация, с дарения и помощ от България, изгражда паметник на Светите братя Кирил и Методий в Микулчице, където се предполага, че е гробът на Свети Методий.

Във връзка с връченото предизвестие от българския посланик в Прага за освобождаване на сградата на Българския клуб в Прага ул. „Америцка” 28, от БКПО изразиха следното становище:

“- Посочваме като абсурдно и абсолютно невярно твърдението, че днес съществуващата Българска културно-просветна организация, в частност Българският културно-просветен клуб в Прага, не е законен правоприемник на БКПО „Георги Димитров”;

– Считаме, че отнемането на имота на ул. „Америцка” 28, който ползват четири български сдружения, ще ликвидира не само тяхната културно-просветна дейност, но ще има своя негативен отзвук и върху цялата организация на българската диаспора в Чешката република. Сградата е не само средище за редовни срещи на местните българи, но е и седалище на Организацията на българското землячество в Средна Европа;

– Апелираме към всички български правителствени и неправителствени институции да се поставят в защита на своите сънародници в Чешката република, в името на запазването на българското самосъзнание извън рамките на Родината ни!”

В началото на април председателят и организационният секретар на БКПО Кирил Беровски и Янчо Янев заминават за София, за да попитат на място във Външно министерство защо то иска да ги изгони от тази сграда и да я продаде. Те се срещат с главния секретар на министерството и с две служители от отдел “Имоти” на МВнР. Според председателя на БКПО Беровски, който е избран за такъв през есента на миналата година и по неговите думи е правил не един и два опита за диалог с представителите на българските институции, в частност с Външно министерство и с българския посланик в Прага – главният секретар на министерството му казал на тяхната среща, че сградата ще се продаде, а пък те ако искат, да се включели в търга.

Тази среща се провежда седмици преди заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина от 7 май, на което се обсъжда въпроса за Българския клуб в Прага и на което зам. външният министър Александров казва, както може да се види от цитираната стенограма, че от Външно предлагали много варианти на организацията, пък тя не склонила. Зам. външният министър въобще не споменава на това заседание, че представилите на БКПО са пътували специално до София, след като са били предизвестени, че трябва да опразнят сградата до края на май. Нито че те са били приети само от главния секретар на Външно и от служителки от отдел “Имоти”, едната от които е вероятно Стела Арнаудова, която присъства на това заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, и която също дума не обелва за това.

Не е ясно и на какво основание във Външно министерство смятат, че не им е известно БКПО да има друга културна дейност, освен събора в Микулчице, както и защо от МВнР са се разбързали още през февруари-март да продават сградата, без да попитат българската диаспора в Чехия какво е за нея този Дом на ул. “Америцка” в Прага, и без да си дават сметка, вероятно, че така биха злепоставили по някакъв начин българската държава пред очите на българската общност в Чехия и пред чешката общественост.

На 18 май т.г. в библиотеката на Българския клуб в Прага ще се състои концерт на хор "Гласове от България". Само седмица след това, според предизвестието за опразването на сградата от БКПО, и библиотеката, и Българския клуб би трябвало да ги няма в красивата сграда в центъра на Прага, за която собственикът - Външно министерство не е дало и лев от десетилетия насам.

На 18 май т.г. в библиотеката на Българския клуб в Прага ще се състои концерт на хор “Гласове от България”. Само седмица след това, според предизвестието за опразването на сградата от БКПО, и библиотеката, и Българския клуб би трябвало да ги няма в красивата сграда в центъра на Прага, за която собственикът – Външно министерство не е дало и лев от десетилетия насам. Снимка: от сайта на БКПО

Що се отнася до разногласията, които има между български организации в Чехия, едва ли продажбата на знаковата и красива сграда на ул. “Америцка” в Прага ще реши тези разногласия и ще помогне на българската диаспора в тази страна. Тези разногласия и противоречия, или някакви лоши примери от миналото не бива да се използват, за да се аргументира едва ли не продажбата на сградата. А и самите организации може би трябва да си дадат сметка, че могат да бъдат част от решението, а не част от проблема. За което се иска мъдрост, отстъпки и далновидност, а не някакви вътрешни войни, за които изглежда българското посолство в Прага не е успяло да помогне през годините те да бъдат туширани и преодолени.

Не е ясно и, в тази връзка, защо при съществуването на противоречия и разногласия, които са вредни за самата българска общност в Чехия, българския посланик в Прага е отказал миналата година на предложението на новия председател на БКПО Кирил Беровски да се организира среща на всички български организации в Чехия, която да бъде в сградата на посолството.

 .

Еврочикаго

 

One Comment »

  • Йордан Михалев said:

    Уважаеми МИНИСТРИ И ЗАМЕСТНИЦИ, от години съм председател на БКОК в гр. Мост и съм малко запознат, но мога дави кажа само едно: ЧАКАШЕ СЕ ДА ПОЧИНЕ ДЪЛГОГОДИШНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ И “войната” започна, КОЙ Е ПРЕДИЗВИКА ? ТЕЗИ, които искаха да продължат в усвояването, подписването, тършуването по чекмеджетата, командировките до България и т.н. Нашата организация в гр. Мост не желае да се продаде, а желае дА се съхрани. Има една поговорка: “КОЙТО ГРОБ КОПАЕ, САМ ПАДА В НЕГО”. Кой е той? ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯСНИ. Мойто мнение: ДА СЪХРАНИМ БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ, ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.