Home » Авторски страници, българи зад граница

Ще отговори ли вицепремиерът Кунева на обществения интерес за ДАБЧ?

2015.04.02 4 коментара

MS_001 Нашето издание се обърна към участниците в изслушванията за председател на ДАБЧ с кратка анкета. Получените отговори могат да се видят тук.

За да завършим темата за избор на шеф на агенцията, главният редактор на www.Eurochicago.com П. Стаматов се обърна към Меглена Кунева, заместник-министър председател на Р. България по координация на европейските политики и институционални въпроси, с искане за информация по ЗДОИ. Писмото не е написано съвсем по канона – т.е. не е стандартното заявление по Закона за достъп до обществена информация, но очакваме, че като ресорен вицепремиер за българите в чужбина г-жа Кунева най-сетне ще спре да се скрие зад формални отговори или пък въобще да не дава такива. И ще задоволи обществения интерес, като отговори на поставените й конкретни въпроси и предостави исканите й по ЗДОИ документи.

Следва текста на заявлението до г-жа Меглена Кунева.

 ————————————————————————————————————

30.03.2015 г.

Дo:

Г-жа Меглена Кунева
Заместник-министър председател на Република България
по координация на европейските политики и институционални въпроси

Re: Заявление за достъп до информация

.

Уважаема г-жо Кунева,

Имаме следните искания за информация към Вас като вицепремиер, отговарящ и за Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).

1. Очакваме да ни бъде предоставено копие от официалната кореспонденция между Вас и отделните министерства и ведомства във връзка със сформиране на комисията по изслушванията за председател на ДАБЧ. А също така да ни съобщите датите на заседания на комисията и да ни изпратите протоколите от тези заседания.

Надяваме се от тази документация да разберем: упражнен ли е натиск над Вас; какво Ви е накарало да промените първоначалните си и официално обявени намерения; защо проведените изслушвания за председател на ДАБЧ се обезсмислиха в крайна сметка с поредното политическо назначение. Та нали срещу подобни практики и Реформаторският блок, и Вие като председател на „Движение България на гражданите“, сте се обявявали неведнъж.

От тук произтича и следващият ни въпрос.

2. В какво се състоеше участието на гражданското общество в “процедурата” по избор на председател на ДАБЧ? Колко неправителствени и други организации участваха в процедурата? Може ли да ни предоставите копия от Вашите отговори до тези организации?

Ако няма такава кореспонденция, не смятате ли, че милионите българи зад граница заслужават да получат поне някакво обяснение, защо не бяха спазени обещания около избора на председател и защо отговорността беше прехвърлена на други – нали именно Вие сте ресорният вицепремиер, отговарящ за ДАБЧ и диаспората?

Третият ни въпрос също се отнася до комуникацията Ви с българите зад граница.

3. Има ли регистър на писмата, пристигнали при Вас като ресорен вицепремиер? Каква е процедурата едно писмо (или имейл от чужбина) да стигне до Вас и да му отговорите?

В приетата миналата година Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света бе заложено създаването на Съвет по прилагане на тази стратегия към вицепремиера, отговарящ за българите извън страната, т.е. към Вас. Оттук следва четвъртият ни въпрос:

4. Можете ли да посочите срок, кога най-после ще бъде сформиран този държавен орган, който е предвиден да бъде създаден с акт на Министерски съвет и да работи до избирането на Национален съвет на българите извън страната? Какви документи са подготвени от Вас до този момент и има ли изготвен доклад от кабинета Ви, който да бъде внесен на заседание на Министерски съвет за приемане на решение на правителство по въпроса? Ако няма такъв доклад и не може да ни го предоставите, каква е причината за неспазването на цитираната Национална стратегия?

Сега вече имаме шеф на ДАБЧ, пожелаваме му успех! Но възможен ли е такъв успех щом въпросът за правомощията на самата агенция остава открит.

5. Ще настъпи ли промяна на компетенциите и правомощията на ДАБЧ – какви ще бъдат следващите стъпки по изпълнение на Стратегията и сроковете, които Вие като вицепремиер сте предвидили за тях?

Очакваме на основание на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да получим отговорите Ви по електронен път на посочените имейл адреси. Или информацията да бъде предадена на електронен носител (CD) на долуподписания сътрудник на нашия сайт Стефан Димитров Стойков (адресът му е посочен долу, а моят адрес е адресът в САЩ на редакцията, който е посочен в антетката най-горе).

Г-жо Кунева, обръщаме се към Вас с това заявление поради засиления обществен интерес по темата и заради това, че всички участници в нашата последна анкета са отговорили с НЕ на въпроса: Смятате ли, че изслушванията за председател на ДАБЧ се проведоха така, както предварително бяха обявени?

Обръщам се към Вас и лично като:

– редактор на уебсайта www.Eurochicago.com, отразяващ широк кръг от събития и проблеми, касаещи българската диаспора, отделил изключително внимание в продължение на месеци и поставил за основна тема случващото се около ДАБЧ (вж. линк)
– българин в чужбина, който още през 2011 г. официално е предложил председателя на ДАБЧ да се избира с конкурс;
– като съорганизатор на подписката на българи от пет континента с искания: “да се изготви и приеме ясна и прозрачна процедура за назначенията в ръководството на ДАБЧ. Новото ръководство да бъде избрано след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат се задължи да представи ясна концепция за дейността на агенцията” (вж. линк).
– и накрая, но не на последно място, като български избирател, на чието писмо от 23 януари 2015 г. не отговорихте (вж. линк)

Г-жо Кунева, наясно сме за административни похвати, с които може отново да не ни отговорите лично, да избегнете неудобните въпроси или да прехвърлите отговорността на лошите правила, старите закони и дори на премиера. Но това вече няма как да мине незабелязано. От постоянните кореспонденции с Вашия кабинет сме запознати, че първоначално имахте намерение да проведете действително публично изслушванията за поста председател на ДАБЧ – пред представители на обществото и на българите в чужбина.

Ето какво ни писа в края на миналата година Вашият съветник Мила Попова:

“…интервютата ще бъдат записани, а когато приключат всички и качени за гледане (видеозаписите – бел. моя) в интернет, за да може заинтересованите журналисти и граждани да се запознаят с тях.
Комисията ще бъде съставена в средата на месец януари. Тя ще включва представител от външно министерство, от министерството на правосъдието, от министерството на вътрешните работи и специалист човешки ресурси. Предвидено е да има и представители на българските общности в чужбина – както на големите емигрантски общности, така и на традиционните български общности на бесарабските българи и Западните покрайнини. Поради големия медиен интерес и заради принципите на прозрачност в момента се обмисля и вариант, в който да бъдат поканени представители на медиите – с наблюдателни функции, но подробностите ще бъдат обявени през идните седмици.
По закон председателят на ДАБЧ може да бъде просто назначен, това не е конкурсна длъжност. Провеждането на конкурс може да бъде наречено политическа иновация – това беше един от приоритетите, които Реформаторският блок като коалиционен партньор в кабинета защитаваше по време на предизборната кампания и при сключването на коалиционното споразумение за съставянето на правителството.“

Впоследствие обаче с административни процедури прехвърлихте всички отговорности на засекретената от Вас комисия по избор на председател. От кабинета Ви се отметнаха от обещаното, а условията за кандидатстване отказаха на практика българи, живеещи зад граница, да участват в изслушванията. И това стана въпреки отправените не само от нас многократни предупреждения.

Ето какво писахме на Вашия съветник Мила Попова – още преди да бъдат известни кандидатите в конкурса, в имейл от 14.01.2015 г.:

“Във всички, които следят темата, се създава впечатлението (поради недостатъчната информация), че изслушването е вече предрешено. Че г-жа Кунева не може или не желае да си държи на думата.”

Ето какво Ви писаха почти по същото време и от Временните обществени съвети на българите в чужбина в отворено писмо, публикувано в много медии:

“За българите в чужбина е неприемлива и възможността, за която вече предупреждават някои медии, да се изтъргува председателското място в ДАБЧ, в замяна на подкрепа за правителството от определени политически сили.“

Завършваме с един риторичен въпрос – щом при такава нискобюджетна агенция (с малко повече от 0.5 млн. лева/год.) не се отстояват принципи и обещания, дадени пред гражданите, какво може да очакваме, когато става дума за милиарди, свързани с атомни централи и газопроводи, дългове и заеми?

.

В очакване на отговорите,

Петър Димитров Стаматов

Стефан Димитров Стойков

.

4 коментара »

  • Пламен Павлов said:

    Меглена Кунева трябва да отговори на това писмо, най-малкото под формата на извинение за досегашното си поведение. Крайно време е тя, в качеството си на политик, вицепремиер, и т.н., да престане с обичайната практика да не поема отговорност за абсолютно нищо – ако направим дори най-общ преглед на изявите и изявленията й, оставаме с подобно впечатление. Властта сама по себе си носи и отговорности, нали?

  • приказка said:

    Приказка за стълбата

    “Кой си ти?” – попита го Дяволът.
    “Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!”
    Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
    “Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие…”
    Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
    “Вие мразите онези мъже?”, попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
    “О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!”
    Дяволът се усмихна:
    “Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам.”
    “Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си.”
    Дямолът пак се усмихна:
    “О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!”
    “Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . .”
    “Ти пак ще чуваш!” успокои го Дяволът и му стори път. “Мини!”
    Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
    “Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!”
    Момъкът се вслуша. Странно – защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
    “За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!”
    Момъкът отчаяно махна ръка:
    “Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!”
    Дяволът: “Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!”
    Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
    “Виж голите им кървави меса!”
    “Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . .”
    През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
    “Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . .”
    “Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!”
    Момъкът махна ръка:
    “Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!”
    Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
    “Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.”
    Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
    “Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!”
    “Напротив – най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?”
    Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
    “Да бъде! Вземи ги!”
    . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
    “Кой си ти?” – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
    “Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!”

    Посвещава се на всички, които ще
    кажат: “Това не се отнася до мене!”

    Христо Смирненски

  • Lukarski said:

    Kapital: Но ако на конкурса някой от кандидатите покаже особено високи качества, МС трудно би отказал да го назначи МС не следи изслушванията.

    Lukarski: Ако аз провеждам конкурс, но не съм последната инстанция, какво се получава? Нека ви попитам – кой кандидат показа най-високи качества в конкурса за председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)?

    Kapital: Ами това е един много интересен въпрос всъщност.

    Lukarski: Ето го отговора! А МС изб­ра този, който е избран от г-жа Кунева…

    Kapital: Значи вие не харесвате конкурса?

    Lukarski: А, не, не! Просто казвам, че конкурсът бе конкурс заради самия конкурс, тъй като МС така или иначе назначи човека, когото той реши. Ако МС не бе одобрил кандидатурата, влизаме в един много сложен правен казус в този случай.

    Kapital: Но вие сте министър, не юрисконсулт на министерството. Важното е вие какво ще положите като политическа линия, като принципи. Липсата на задължение за конкурси е доста удобно извинение.

    Lukarski: Тоест вие искате да ми кажете, че пиарът е по-важен от правния ефект… Аз съм юрист. Действам по законообразност, а не по целесъобразност. Там, където се предвиждат конкурси, като например за директори на дирекции, както ще стане с директора на оперативна програма “Конкурентоспособност”, ще бъдат проведени конкурси.

    Kapital: По “Конкурентоспособ­ност” към вас бяха отправени остри критики, че сте уволнили специалисти с дългогодишен опит…

    Lukarski: Имам аз пък критики към “Капитал”. Изнесохте информация, предоставена от нас, но не интерпретирана докрай. Тези хора, които бяха съкратени (а те не бяха много между другото), определено не си вършеха работата и за тях имаше разнопосочни сигнали от бизнеса. Аз върнах структурата на програмата, така както е действала до октомври месец 2014 г., тъй като след това са правени промени, които не са одобрени от Брюксел.

  • без коментар said:

    Lukarski: Ако аз провеждам конкурс, но не съм последната инстанция, какво се получава? Нека ви попитам – кой кандидат показа най-високи качества в конкурса за председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)?

    Kapital: Ами това е един много интересен въпрос всъщност.

    Lukarski: Ето го отговора! А МС изб­ра този, който е избран от г-жа Кунева…

    Kapital: Значи вие не харесвате конкурса?

    Lukarski: А, не, не! Просто казвам, че конкурсът бе конкурс заради самия конкурс, тъй като МС така или иначе назначи човека, когото той реши. Ако МС не бе одобрил кандидатурата, влизаме в един много сложен правен казус в този случай.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.