Home » Archive

Articles Archive for 22 април 2015

Авторски страници, българи зад граница »

[22 апр. 2015 | No Comment | ]

Аз не заминах от Родината си. Откраднаха ми я. Замениха я с чужбина. Аз просто се преместих една чужбина с друга. Сега, когато си идвам, виждам една смешна и жалка пародия на страната, от която съм дошъл. Не, това не е България. Това е едно шимпанзе, облякло фрак и сложило си цилиндър, за развлечение на господата и госпожиците в цирка. Това са циганки по магистралите на „примоция“, Мак Донълдс на „Халите“ и КиЕфСи на „Лъвов мост“…

In Russian »

[22 апр. 2015 | No Comment | ]

Двадцать седьмой сезон чикагский Lookingglass Theatre продолжает спектаклем “Словом и делом” (“Title And Deed”, перевод мой) по одноименной пьесе Уилла Ино.

Авторски страници, българи зад граница »

[22 апр. 2015 | No Comment | ]

На 22 април т.г. в нощен клуб „Ё” в Одеса, Украйна, ще се проведе българско парти „Болгарский перчик 2015 – Седянка”. Дискотеката се организира от Български младежки клуб «Актив» и Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“. Подобни мероприятия за българската младеж в Одеса се провеждат поне веднъж годишно, като първото бе на 3 декември 2009 г. Тогава то събра около 600 млади българи на купон с изцяло българска музика.

Избрано »

[22 апр. 2015 | No Comment | ]

“Този спектакъл е обявен от автора Сашо Морфов като реквием за един народ, по източноправославно – панихида и неговите намерения са да разкаже как българинът се чувства в момента – на ръба”, така подготви бъдещите зрители Гергана Пирозова.
Нейната реакция: “За първи път виждам един спектакъл, в който съвсем открито и съвсем ясно разказва за бедните и онеправданите, за унижените и оскърбените в България, без намерението да е дидактичен, а да покаже българина в страха и в отчаянието си на ръба.”

Авторски страници, история »

[22 апр. 2015 | No Comment | ]

Когато в Батак догарят последните къщи, от дебрите на Средна гора Георги Бенковски изрича паметните думи: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей…“. И тези думи се сбъдват. България е освободена през пролетта на 1878 г. с цената на много други свидни жертви, които полагат костите си край Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора… Батачани посрещат свободата сдържано, защото раните още кървят. Навсякъде се виждат руини и кости, а сред тях стърчи единствено каменната църква, окъпана в кърви, осквернена, горяла-недогоряла.