Home » Авторски страници, българи зад граница

Слово на Иван Николов пред паметника на Левски в Босилеград

2015.02.20 Няма коментари
Българи от Кюстендил, Враца и на честването на паметта на Левски в Босилеград. Снимка: Скрийншот от видео на БНТ

Българи от Кюстендил, Враца и Мездра на честването на паметта на Левски в Босилеград. Снимка: Скрийншот от видео на БНТ

.

Уважаеми дами и господа,
Братя и сестри,
Скъпи сънародници!

Днес отбелязваме 142 години от обесването на Левски и 9 години от откриването на неговият паметник в Босилеград. В деня на поклонението няма да повтаряме общоизвестни биографични неща за Левски. За тях, за делото и мислите на Левски трябва да се учи в училищата, и то целогодишно. Много по-важно е днес, заставайки пред неговия образ, да преосмислим поне една от мислите му: „За отечеството работим, кажи ти, байо, моите, и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред“. Трябва да си казваме нещата в прав текст, дори и когато се налага да слушаме за нелицеприятни, но изключително важни неща.

Смъртта на Левски възкреси България от петвековното робство.

Неговият паметник в Босилеград пробуди нечистата съвест на ония, които бяха забравили, че са българи. Историята, за съжаление, винаги и навсякъде се повтаря по един и същ начин. Така, както по времето на Освобождението, същите ония, които го предадоха и обесиха в името на Турската империя, а после побързаха да го използват в името на властта си в Свободна България, така и днес ония, които благодарение на паметника на Левски станаха българи, днес в името на едноличната си власт с интригите, доносите и клеветите злепоставят и унижават ония, които издигнаха и поддържат този паметник.

Ето това е причината защо ние днес не искаме да застанем до ония, които лицемерно клечат пред паметника на Левски, а с политиката си, с поведението си, със всяко свое действие и бездействие, работят срещу заветите на Апостола и срещу неговите искрени и безкористни почитатели и последователи.

Разбира се, ние никому не оспорваме правото на покаяние, на преосмисляне и коригиране на поведението си. Факт е, че днес в Босилеград, някои и за първи път, показно отбелязват 142-та годишнина от гибелта на Левски. Но това означава ли, че КИЦ-а, който пръв инициира и построи този паметник, трябва да бъде оплют, и както ни се заканват, закрит и унищожен, само защото някой за една нощ се е преродил и е станал „свръхбългарски патриот“? В крайна сметка ние сме историческите победители, защото те са тръгнали по идеите на КИЦ-а, ние не сме тръгнали по техните комунистически и великосръбски идеи. Друг е въпросът колко те са искрени във това показно падане на колене пред паметника на Левски. Защото не можеш да клечиш пред паметника на Левски, а учениците да не знаят кой е Левски и да учат на чужд език, да говориш срещу демократичните и европейските ценности, да си против възстановяването на българските войнишки гробове, да отбелязваш „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, да ограничаваш свободата на медиите, да работиш за компрометирането и унищожаването на българските организации, да си против частния бизнес, да си на власт и спокойно да гледаш как година след година се топи и изчезва твоя народ!

Точно в този преломен момент е от изключителна важност какво ще бъде становището на българските държавни институции и на българската общественост към ония наши политици, които изведнъж промениха поведението си и тръгнаха към София. Повтарям, в крайна сметка те тръгнаха по нашите, а не ние по техните пътеки. И нямаме нищо против, ако те в София трябва да работят за интересите на това население, а не чрез София да си разчистват сметките с нас и да утвърждават своята неограничена власт в името на едни коварни политически цели за обезлюдването и обезбългаряването на нашия район.
Точно заради това ние изразяваме безпокойствието си от поведението на нашия дългогодишен партньор Столична община, която ни изтри от сценария за днешното поклонение пред паметника на Левски и ще настояваме за правото на отговор.

Ние изразяваме категоричното си възмущение от решенията на Държавната агенция за българите в чужбина, с което напълно незаслужено се нанесе удар върху името на КИЦ „Босилеград“ и БККС, и също настояваме за правото на отговор.

Нима стотиците български културни мероприятия, организирани от КИЦ-а през изтеклите 17 години, стотиците студенти в България, хилядите придобити български гражданства, стотиците коли с български регистрационни номера, хилядите изписани страници в защита на българите в Сърбия, десетките изнесени доклади на национални и международни конференции за правата на човека и правата на малцинствата, дебатите в Европейския парламент за положението и правата на българското малцинство, десетките Декларации и съобщения, Платформата за защита на правата на българското малцинство, огромната лична цена, която заплати всеки един от нас, твърдо отстоявайки убежденията си, нима всичко това не е достатъчно за правилна оценка кой кой е и кой какъв е? Нима всичко това може да бъде забравено и подменено с агентурни доноси и клевети зад затворени врати? Има един проблем – те забравят, че в ерата на интернет и свободата на словото, ще трябва да дават обяснения пред целия български и сръбски народ и пред международната общественост за думите си.

Миналата година на този ден, по същия повод, изразих надежда, че ще престанат антибългарските прояви по повод „Деня на освобождението на Босилеград ОТ фашистка България”. Изразих надежда, че след думите, които премиерите Дачич и Орешарски казаха в Цариброд по повод откриването на 151 паметник на Левски, войнишките паметници на българските и сръбските жертви от Балканската и Първата световна война в Босилеград и Цариброд ще бъдат възстановени, и историята отново ще бъде прочетена. Не защото искаме да се върнем назад, а защото това е пътят към помирението и към градивното начало.

За съжаление, нашите надежди не се осъществиха. Но ние никога няма да се примирим с лицемерието на ония, които говорят за „Освобождението на Босилеград от български фашизъм“ и вече на другия ден отиват да се лекуват в София на гърба на българския данъкоплатец. Да, ние сме за оказване на медицински услуги на Босилеградското население, но ние сме против това да се използват болестите на хората и хуманизма на българските лекари за утвърждаване на една неограничена власт, която в момента унищожава това население, напук на всички демократични и европейски ценности.
Това са прекалено сериозни неща и те не могат да се градят върху лицемерие, лъжи и исторически фалшификации.

Никой в Босилеград няма право да говори за демокрация и европейски ценности, все докато в центъра на града се кръстосват улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито. Единият, Генерален секретар на Коминтерна и поддръжник на Македонизма в Пиринския край, а другият – автор на „Кървавия Божич”, когато 1945 г. в Охрид и Преспа са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи от Македония са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Тия неща са недопустими за новите „последователи“ на Левски, които така обичат да се снимат до премиера на България. Това, че полагат венци и цветя на неговия паметник, е голям напредък, но това все още не ги прави последователи на Левски. Истинските последователи на Левски са само ония, които са преживяли духовен катарзис от комунизма и войнстващия великосръбски национализъм, и са постигнали нужната духовна свобода, минавайки през мъките на познанието, страданието и очищението.

Накрая, нека да направим и едно историческо сравнение с препратка към днешния ден и изпитанията, на които ни подлагат „професионалните сърби“, отскоро преродили се в ролята на супер български „патриоти“.

Когато турците залавят косовския сърбин Димитър Общи, той издава не само Левски, но и Каравелов като председател на революционния комитет в Букурещ. Каравелов бяга в Белград. Съпругата на Каравелов – сръбкинята НАТАЛИЯ изнася архива на Българския Централен Революционен Комитет и го предава в сръбското консулство в Румъния на сънародника си Васа Живанович. НЕГОВИЯТ ШУРЕЙ – ДЖУРО ДОКОПВА АРХИВА И ПРОДАВА ЧАСТ ОТ НЕГО НА ЕДИН ТУРСКИ ШПИОНИН В БУКУРЕЩ ЗА 500 НАПОЛЕОНА. ЛЕВСКИ Е ОСЪДЕН И ОБЕСЕН ТОЧНО ЗАРАДИ УЛИКИТЕ, КОИТО ТУРЦИТЕ НАМИРАТ СРЕЩУ НЕГО В АРХИВА, ПРЕДОСТАВЕН ИМ ОТ СРЪБСКИЯ ПРЕДАТЕЛ ДЖУРО.

П.С. Ако Владимир Захариев наистина разполагаше с „документи за злоупотреби в КИЦ-а“, той отдавна да ги е предал на сръбската прокуратура и КИЦ-а да е приключил до сега. Но той единствено знае да борави с доноси, интриги, клевети и лъжи. Жалко е, че все още има хора, които му вярват.

19.02.2015 г.

————————————————————————————————————————————————————

Бел.ред.: В репортаж на БНТ за събитието няма нито един кадър или цитат от словото, което председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград казва пред паметника на Апостола в града. Но има кадри, в които се чуват думите на кмета Владимир Захариев, който си позволява да изрича тежки хули и клевети срещу хора, изнесли каузата на българщината в Босилеград. За съжаление изглежда има представители на български власти – и в Столична община,  и на централно ниво, които не знаят или не искат да знаят точно за какво става дума и кой за какво се бори в този пограничен български град, станал част от чужда държавна територия след Ньойския договор от 1919 г. И в който днес някои най-прилежните сърбомани са станали “борби за българщина и правда”, горди и уверени от това, че се е намерило кой в самата българска държава, който да им вярва.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.