Home » Авторски страници, българи зад граница

Почитането на загинали български офицери в Босилеград се оказва “срамно” и “незаконно”

2014.12.29 Няма коментари

Съобщение на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия

На проведеното 14-то заседание на Общинската скупщина на Босилеград на 8.12.2014 г., което директно се предаваше по радио Босилеград, общинският съветник от листата на Социалистическата партия на Сърбия и директор и преподавател на Гимназията в Босилеград, г-н Антон Тончев*, коментирайки (на сръбски език) някои нередности с издаването на парцели за погребения, постави и въпроса, че „някой“, комуто той „не иска да споменава името, защото не говори с него“, без знанието на общинските власти и държавните институции, самостоятелно си определял кои са сръбски и български гробове, погребани „преди не знам колко си години“ и им слагал надгробни плочи, и че това, според него, било „срамота“.

Отговаряйки на изказването на въпроса на г-н Антон Тончев, кметът на Босилеград (и председател на Националния съвет на българското национално малцинство) Владимир Захариев, каза, че е запознат със случая, че полицията води следствие и „съдебно дело“, и че община Босилеград е поискала разрешително от „Министерството за социална работа и трудоустрояване“ и докато то не разреши, този въпрос няма да се сложи на дневен ред на Общинската скупщина, и че всеки, който „самостоятелно“ се опита да прави нещо, ще бъде предаден на полицията.

Разграничавайки се от всички неистини и инсинуации, лекции за „морал“, „срам“, „законност“, „ненормални хора“ и пр., КИЦ „Босилеград“, като инициатор и изпълнител на идеята за възстановяване на паметника на българските офицери, смята за своя длъжност да внесе известни пояснения във връзка с тия изказвания.

По повод 100-годишнината от Балканската война, изхождайки от програмните си цели и задачи, утвърдени с Програмата и Устава и законите на Р Сърбия, КИЦ „Босилеград“, още на 10.12.2013 г. се обърна с писмо до кмета на Босилеград г-н Владимир Захариев и председателя на Местната общност на Босилеград г-н Александър Захариев, с молба да установят точното място на гробовете и да дадат писмено разрешение да се постави надгробна плоча, на която да се изпишат имената на почиващите там български офицери. КИЦ „Босилеград“ предостави публикации, исторически справки и снимки, от които безспорно се вижда, че българските офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов Попов, ветеринарен подпоручик Стефан Контев, поручик Асен Минков Костадинов и ветеринар Христо Владов Христов са пленени от сръбската армия на 28 юни 1913 г., и в нарушение на всички международни военни конвенции, разстреляни и погребани в местността „Воденици“ на един километър от Босилеград. На 2 юли 1913 г. българска военна комисия изкопава труповете им, прави оглед и протокол, и същия ден ги погребва в Босилеградското гробище. Мястото на гробовете на българските офицери е известно, както и надгробните им паметници, и се знаят от повечето по-възрастни босилеградчани. Проблемът е, че техните надгробни паметници са били варварски унищожени по времето на комунизма, а в техните гробове по-късно са погребани други покойници.

Поставената плоча за паметника на българските офицери

Поставената плоча за паметника на българските офицери

Община Босилеград и Местната общност в Босилеград и до днес не отговориха на писмото на КИЦ „Босилеград“, въпреки многократните настоявания от наша страна и от страна на Генералното консулство и Посолството на Р. България в Сърбия. КИЦ „Босилеград“ взе мълчанието на общинската администрация за съгласие и сключи договор със строителна фирма „Солид“ от Босилеград да постави бетонна плоча за паметник на българските офицери на останалото празно място, внимавайки с нищо да не се засегнат околните гробове.

Органите на МВР в Босилеград взеха показания от строителна фирма „Солид“ и от КИЦ „Босилеград“.

С това изказване в Общинската скупщина на общинския съветник г-н Антон Тончев и кметът и председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев фактически бе забранено възстановяването на паметника на петимата български офицери.

Оттук нататък всички срещи и политически изказвания от страна на общинските органи на властта в Босилеград, дадени пред български държавни институции, каквито са Държавна агенция за българите в чужбина, Министерство на образованието, Министерство на правосъдието, Военно-медицинска академия, Българска търговско-промишлена палата, длъжностни лица и медии, ще бъдат белязани с безочно лицемерие и политическа некоректност.

С оглед на това, че г-н Антон Тончев и г-н Владимир Захариев много настояват за спазването на закона, по който се поставят надгробни паметници и плочи в градското гробище, КИЦ „Босилеград“ се надява, че тази законова процедура е спазена и при повдигането на паметната чешма в центъра на Босилеград, на която ежегодно се отбелязва „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“. Също така вярваме, че г-н Антон Тончев като българин, като човек който е завършил образованието си в България, като дългогодишен гимназиален преподавател, директор, и, както самият той казва, два мандата председател на Местната общност в Босилеград, е направил всичко възможно да издири и да предаде на следствието виновниците, унищожили паметниците на българските офицери.

В противен случай ние имаме основание за подозрение, че г-н Тончев и г-н Захариев имат особено отношение само към българските военни паметници. Позовавайки се на Министерството на труда, заетостта и социалната политика, и вероятно имайки предвид Закона за уреждане и поддържане на гробовете на бойците (Сл. гласник на СРС № 22/64 , 51/71 , 11/76), регламентиращ гробищата и гробовете на бойците от югославските войни, както и Правилника за евидентиране на гробища и гробове на бойците, (Сл. гласник на СРС № 39/64), г-н Тончев и г-н Захариев подменят същността на проблема. Разстрелът на българските офицери през лятото на 1913 г. няма нищо общо с югославските войни, а само и единствено с Балканската, и то цели 6 години преди да се появи първият основополагащ документ за Югославия. И още, защо паметниците на българските офицери съгласно този закон не са евидентирани и запазени, а са счупени и хвърлени незнайно къде? И кой, след този варварски акт, все още има право да говори за „морал“, „законност“ и дори да прави „ненормални“ хората и институциите, които на граждански начала полагат усилия да поправят грешките от миналото?

Освен това на 18.09.2013 г. президентите на Р. България Плевнелиев и на Р. Сърбия Николич обсъдиха поддръжката на българското военно гробище в района на Босилеград и обновяване на българските паметници, които съществуват на територията на Р. Сърбия. Може би г-н Тончев и Захариев (или някои други) имат нещо против това?

Ние изразяваме съжаление, че вместо с изграждането на паметниците да се задълбочават контактите и връзките с нашите сънародници в България, отдавайки почит и уважение към жертвите на войните, в публичните си изказвания продължават да говорят с езика на заучените антибългарски клишета от времето на комунизма и Студената война.

Независимо от всичко това, КИЦ „Босилеград“ ще настоява да бъде възстановен паметникът на българските офицери и истината за историческите събития в Босилеград през лятото на 1913 г. Следвайки опита на европейските държави, извървели пътя на преодоляването на тежкото историческо наследство и националното помирение, ние сме убедени, че възстановяването на паметника на българските офицери в Босилеградското гробище е част от пътя, който Р. Сърбия трябва да извърви до пълноправното си членство в ЕС.

 

КИЦ „Босилеград”
Иван Николов

——————————————————————————————————————————————————————-

* Изказването на Антон Тончев на сръбски език може да се види тук – 14 седница Скупштине општине

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.