Home » Авторски страници

В навечерието на Рождество

2014.12.23 3 коментара
Джото, "Поклонение на влъхвите"

Джото, “Поклонението на влъхвите”, 1303-1305 г.

Текат последните дни и часове преди светлия празник на Рождество. Рождеството на Спасителя, дошъл на този свят в бедното семейство на Мария и Йосиф – определения по Висша промисъл да се грижи за Майката и Младенеца дърводелец с чисто сърце, едвам успял да намери подслон за Мария и тръгналото да се ражда дете в една особена, свята нощ, преди повече от две хиляди години. И простите овчари, видели Звездата над Витлеем, и мъдрите влъхви, знаещи за Неговото идване, тръгнали от Изток, за да му се поклонят, са първите, които виждат малкия Месия. А земният властник Ирод се страхува от Него и иска да го убие, понеже смята, че Месията би застрашил неговата власт.

Но въплътеното Божие Слово не може да бъде убито от земни царе. То е трябвало да се развие, да порасне заедно с малкия Иисус и да се опита да стигне по-лесно до хората онази неведома, непреходна Божия любов и милост, чиито висши закони човечеството все не може да разчете напълно и непрекъснато ги изкривява, съзнателно и несъзнателно, но няма как да оцелее без тях.

Какво се случва днес, повече от две хиляди години след Раждането на Месията? Дали сме се научили по-добре да разчитаме собствения си път, собствената си човешка мисия? Дали ако бяхме на мястото на Йосиф нямаше да се доверим на ведомото и на земните си страхове, не на неведомото, което зависи от нас и трябва да се погрижим за него? Дали щяхме да се поддадем на увещанията на земния цар – който поискал от влъхвите да му кажат къде се намира Младенецът, но те били мъдри и не Го предали – и да получим за това земна почест? И щяхме ли, ако бяхме на мястото на Юда Искариотски, да се изкушим от онези прословути 30 сребърника, за които ученикът предал Учителя си? Щяхме ли, ако бяхме духовници, да изпаднем в дива завист и ревност от думите на Избрания, който ни надвишава и застрашава авторитета ни, и да го предадем на някой земен управител да го съди и предаде на смърт?

Но това е било много отдавна – разбира се можете да кажете. И нравите са били други, и хората са били много по-непросветени и по-малко знаещи, и въобще тази история, за раждането и за пътя на Месията по тази грешна земя, се е случила при съвсем други обстоятелства, в едно съвсем друго общество. Това на евреите в древна Палестина, които повярвали накрая пак на първосвещениците от Синедриона, не на Онзи, който лекувал тела и души, и бил предречен от старозаветните пророци, че ще дойде при своите, но те няма да го познаят…

Дали днес учените обаче знаят по-добре от споменатите източни влъхви как да намерят и да не предават най-ценното, макар че то може да е положено в слама, не в дантелени пелени и красиви дворци, и никой, освен те, просветените, не знае как да го познае и намери? Дали и днешните рибари или дърводелци, родени две хиляди години след Петър, Христовия апостол, или Йосиф, мъжът, отгледал в дома си Спасителя на света, имат повече мъдрост и чисто сърце? Дали днешните митари биха казали като митаря от евангелския разказ: „Боже, прости ми, толкова съм грешен“? И дали някои днешни духовници биха си признали, че са обърнали храмовете, в които служат, на търговски предприятия?

Дали днешните управници биха спасили невинния, ако знаят, че е такъв, или не само, че биха си измили ръцете като Пилат Понтийски, но и даже не биха имали угризения на съвестта, каквито дори споменатия римски управител е имал? И дали дори Църквата, която Синът Божи е основал преди две хилядолетия, предавайки на първите си апостоли Живото Божие Слово, е такава, каквото би трябвало да бъде?

И преди тази Коледа християнският или може би по-точно казано, постхристиянският свят, купува и продава кажи-речи всичко, което може да се купи и продаде. Готви се за тежки трапези, пазарува подаръци, иска да предвкуси някаква радост, пълнота и надежда, които му липсват. А после, когато празникът мине, да продължи да я кара, както си знае. Митарите – да продължат да събират пари; търговците в храма – да търгуват с човешките надежди и страхове, от които се печели понякога по-лесно, отколкото от апетита и желанието за притежание, на които онази, обикновената търговия, разчита. Управници – да продължат да предават невинни и да се съюзяват с виновни. И едни таланти ще продължат да се заравят в земята, а други – да дават от това, заради което са създадени, дори на тези, които не го заслужават.

И все пак, всеки път, когато богати и бедни, учени и прости, бели и черни, мъже и жени, имат нужда от любов без резерви, от разбиране без предразсъдъци, от подкрепа в изпитанията – житейски и душевни, от които никой не може да избяга, те ще могат да ги получат, ако ги получат, заради това, че някаква мъничка част от невидимото семе на Спасителя, от искрата Божия, неизтребимо заложена във всеки един от нас, е успяла да види навреме разликата между доброто и злото, и да направи верен избор между тях. Изборът на дърводелеца Йосиф и на рибаря Петър; на гонителя Савел, превърнал се в апостол Павел; на самарянина, който не оставил ранения непознат човек на пътя; на самия Христос, който никого не нарани, никого не осъди на безнадеждност, не се посвени от никой отхвърлен и презрян, и на разбойника, разпънат до Него, даде в сетния му час път към Божията милост и спасение.

Дали разбрахме обаче какъв път дойде да отговори за хората небесната Витлеемска звезда? Дали чуваме звъна на онези невидими камбани, заложени в нас, така както ги чу и описа един поет преди няколко века, който бе разбрал, че „човекът не е остров“ и че не трябва да питаме „За кого бие камбаната?“. Дали престанахме да съдим другите строго, а себе си – снизходително? Дали ще видим детето Христос, което идва на света всеки път, всяка година, и сваля за малко небесните ангели по-близо до нас в онази тиха, свята нощ, наречена неслучайно Бъдна? И въпреки всички предателства и себелюбия, и въпреки всички търгуващи с неща, с които не бива да се търгува, и въпреки всички души, обречени на Златния Телец, отново се ражда надежда и снизхожда до земята безсмъртната и опрощаваща сила на Твореца на Живота.

На Рождество и на Възкресение Христово – само два пъти в годината, някакви невидими небесни врати се отварят повече от обикновено. И тогава и вярващи, и невярващи, могат да усетят по-осезаемо онази особена радост в себе си и край себе си, която носи Божията любов. И невярващите могат да я усетят, без да си дават сметка откъде идва, и без да престанат да бъдат невярващи. Ако разбира се не са залостили добре всички свои врати и сетива, които ги правят човеци. И хората могат да станат за малко по-добри, отколкото са, без да дори да знаят защо са станали такива.

***
Желаем на всички Ви Светла и Благословена Рождественска нощ. Желаем Ви здраве, щастие, мъдрост и любов.

А ако някой от Вас се запита дали това издание, в което сега четете този текст, ще успее да продължи да съществува и да се опитва да се бори и да отразява, както и досега, в последните повече от 10 години, малки и колеги каузи и въпроси, касаещи диаспората или Родината, или дори само една-единствена човешка съдба, то нека този някой да отвори ако иска този линк. Ако реши, че там има може би бие някаква малка камбанка, която не го касае, може да го затвори и да забрави за него. Край всеки от нас понякога бият камбани, които са невидими, ако не ги пуснем в себе си.

Така, както българската държава не чува камбаните на емигрантските издания, въпреки че някои от тях наистина работят не само за диаспората, но и за Родината. Така, както фондации за развитие на гражданското общество и за защита на свободата на словото не чуват камбаната на някакво самородно медийно изключение, публикувало неведнъж неудобни някому материали, които по-големи и субсидирани и от българската държава, и от разни фондации медии, не публикуват. Така, както и никой от по-заможните читатели и автори не чу никаква камбана в себе, свързана с това издание.

Ще продължим да чуваме Вашите камбани, докато можем. А ако някой ден вече не сме в състояние да го правим по начина, както досега – постоянно и безрезервно, не ни съдете и не се учудвайте.

.

Екипът на Eurochicago.com

3 коментара »

  • Paul said:

    „ЗАЩОТО ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ЧОВЕЦИТЕ НЕ ЩЕ ТЪРПЯТ ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ, НО ВОДЕНИ ОТ СВОИТЕ ПОХОТИ, ЩЕ СИ НАСЪБЕРАТ УЧИТЕЛИ ДА ИМ ГЪДЕЛИЧКАТ СЛУХА.” Второ послание на Свети Апостол Павла до Тимотея 4:3
    Всички, които са изживели заблудата да отъждествяват Христовата църква със сградата, в която се извършват службите знаят, че Бог не само не живе в ръкотворни храмове, а църквата му са хората, приели Христос в сърцата си.
    Религията и особено институционализираната религия е инструмент в ръцете на принца на тази Земя (Луцифeр), с която да бъдат отклонявани от Бога лековерните и да бъдат преследвани истинските християни, които са Христовата църква. Сам Христос казва „Моята църква ще бъде винаги преследвана”. Не до време, а винаги… Затова и християнските религиозни институции от близо две хилядолетия никнат като отровни гъби по земята, създавайки и следвайки религиозни доктрини, а не Евангелието. Затова и католическата институция се представя за Божия църква и призовава лековерните да сучат от цицката на вярата, а всъщност Ватикана е гноен цирей, който трови съзнанието на хората от името на Христос, а обслужва интересите на Луцифер. Не е по-различно и положението в Българската патриаршия, където от 15 метрополити, 11 имаха досиета на агенти на държавна сигурност, а някои са още на постовете си. И ако Българската патриаршия бе Христова, щеше ли да приеме да бъде снет кръста от семинарията и десетилетия там да се кипри петолъчка!? Подобно е положението и в други религиозни институции по света, притендиращи, че са християнски.
    За водачите, които изопачават словото Божие и отклоняват лековерните от пътя на Вярата е казано много в Евангелието.
    „Пасете Божието стадо, което имате (към презвитерите), като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради ГНУСНА КОРИСТ, но от усърдие.” Първо съборно послание на свети апостол Петра 5:2
    „И никого на земята недейте нарича свой отец – защото един е вашият Отец, Който е на Небесата.” От Матея свето Евангелие 23:9
    Всеки сам да прецени на какво и кого да вярва – критериите са заложени от Бога в Евангелието. Голяма част от хората в расо и слугите им са тези, които ги изкривяват, за да паразитстват на гърба на лековерните от името на Бога.
    А лековерните, понеже ги МЪРЗИ сами да си прочетат Евангелието, ги слушат и им се кланят, ръце им целуват, та и „отче” им викат и живеят със самосъзнанието, че са християни, а всъщност са тръгнали натам, накъдето вървят и неверниците – към ада и гиенското езеро…
    Рано или късно всички ние и вярващи и невярващи и псевдохристияни ще бъдем изправени пред истината, защото Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда до Отца, освен чрез Мене.” От Йоана свето Евангелие 14:6

  • Mariana said:

    “С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.

  • Православен said:

    Безпрецедентна критика на Папа Франциск за Ватикана:
    https://www.eurochicago.com/2014/12/papa-frantsisk-kam-vatikana/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.