Home » Авторски страници, история, политика

За 10-ти ноември – 25 години по-късно

2014.11.10 Един коментар

Кратка ретроспекция на събитията отпреди 25 години

.

На 8 ноември 1989 г. в 11 часа при Тодор Живков идват трима „чавдарци” и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Според съветника на Тодор Живков Костадин Чакъров те отишли с желанието да го подтикнат да подаде оставка. В хода на разговора Живков ги попитал: „Дали не е добре да си подам оставката?”. Тримата представители на висшия ешалон на партийно-държавната власт подкрепили подобно решение и го убеждавали, че “оттеглянето му ще протече безболезнено”. Самият Живков описва тази среща така: “Преди заседанието на Политбюро при мен дойдоха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – мои съпартизани „чавдарци”. Разговорът ни бе сдържан. Основната тема се отнасяше до това колко сложно било положението вътре и вън от страната и че оставката ми щяла да бъде в мой интерес. Иначе те съжалявали за всичко, което ставало.”

Същият ден е проведена поредна среща на Живков със съветския посланик Шарапов. „На 8 ноември не го видях, но знам, че през този ден е имал още една, четвърта среща с Шарапов”, казва началникът на УБО ген. Георги Милушев. Срещата е потвърдена и от Живковия съветник Костадин Чакъров.

На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП, след организиран от съветското посолство, както и от страна на неговите най-близки съратници, натиск. Това са Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и от кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

Същият ден ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се обажда на началника на УБО ген. Георги Милушев и го моли да го посети следобед в кабинета му. На срещата им той споменава, че заседанието на Политбюро от същия ден е извънредно важно. Ген. Милушев е изненадан. „Казах на Фьодоров, че за това заседание на Политбюро чувам от него. „Не може да не знаеш – не ми повярва той. – Има заседание и е много важно как ще приключи“. 

След подаването на оставката на Живков, новият генерален секретар на БКП Петър Младенов се обажда на началника на УБО Милушев и го извиква при себе си. По пътя ген. Милушев се обажда на члена на Политбюро и секретар на ЦК по „организационните въпроси“ Димитър Стоянов, който му казва: „Върви, върви. Младенов ти става началник. Изпълнявай това, което ти нарежда.“ При Петър Младенов началникът на УБО заварва Андрей Луканов. Докато новият генерален секретар разговаря с началника на УБО, при тях влиза и съветския посланик Шарапов. По свидетелствата на ген. Милушев, той е понечил да си тръгне, но го задържали. Посланикът съобщил, че: „че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз.“

На 9 ноември 1989 г. министър-председател на Източна Германия Гюнгер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Събралите се хиляди източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва разрушаването на Берлинската стена.

Разрушаването на Стената

Разрушаването на Берлинската стена

Пленум на ЦК, 10 ноември 1989 г.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

Пленумът. Снимка: desebg.com

Пленумът. Снимка: desebg.com

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

Заседание на Народното събрание, 17 ноември 1989 г.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. В придобила за времето си популярност реч Славчо Трънски критикува Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.

Първи свободен митинг, 18 ноември 1989 г.

Обява за първия свободен митинг на 18 ноември. Снимка: Петко Симеонов, omda.bg

Обява за първия свободен митинг на 18 ноември. Снимка: Петко Симеонов, omda.bg

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ “Подкрепа” и “Екогласност”, на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Следващи митинги

Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември същата година.

Митинг пред Народното събрание - 9 декември 1989. Снимка: Стефан Тихов, Пресфото БТА

Митинг пред Народното събрание, 9 декември 1989 г.. Снимка: Стефан Тихов, Пресфото БТА

Пленум на ЦК, 11-13 декември 1989 г.

На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Митинг срещу чл. 1 от Конституцията, 14 декември 1989 г.

На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ, регулираща абсолютната власт на БКП. Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: “С този екстремизъм ще докарате България до пропастта”. На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата: “По-добре танковете да дойдат!”. Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г., която се случва след политическия натиск, включително и от Андрей Лукано. Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика.

Консултации за кръгла маса

На 3 и 4 януари 1990 г.  се провеждат „предварителни консултации“ между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса“, която да очертае рамките на мирния преход”.

"Кръглата маса" от страна на опозицията. На снимката се виждат Жельо Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Христофор Събев, Милан Дренчев и др. Снимка: архив на Владимир Гаджев, e-vestnik.bg

“Кръглата маса” от страна на опозицията. На снимката се виждат Жельо Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Христофор Събев, Милан Дренчев и др. Снимка: архив на Владимир Гаджев, e-vestnik.bg

Оценки за 10 ноември 1989 г.

“Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. е извършено с цел да се удържи властта, но на практика дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната държава”.

Михаил Груев, историк

“Промяната във властта е извършена от хора, чиято цел е да либерализират режима на БКП, но са далеч от мисълта за отказ от ръководната роля на партията или за промяна на икономическите отношения.”

Искра Баева, историк

“Промените в България не започват на 10 ноември, а със създаването на политическата опозиция в началото на 1988 г. Ноемврийският пленум е „вътрешнопартиен преврат“, неуспешен опит на БКП да задържи „стратегическата инициатива“ за себе си.”

Желю Желев, лидер на СДС, по-късно президент на страната

“Ключов фактор в събитията е позицията на Кремъл. С дискретната логистична подкрепа от Москва става възможно Живков да подаде оставка в Политбюро без видима съпротива. Приемането на оставката му от Централния комитет на следващия ден (10 ноември) е чиста формалност.”

Йордан Баев, историк

“Промяната на тази дата (10 ноември) не доведе до смяна на властта. Тя запази своя социалистически характер… Пълзящата смяна и преврат се извърши… за периода от януари до юни 1990 г. Носеща конструкция на този преврат бе т. нар. Кръгла маса.”

Костадин Чакъров, сътрудник на Тодор Живков

“…Пред Шарапов споделих също, че от състава на Политбюро и даже от състава на ЦК на БКП не виждам подходяща кандидатура за генерален секретар. И поради това съм се ориентирал към кандидатурата на Александър Лилов, който тогава не бе в състава на ЦК. След няколко дни Виктор Шарапов поиска среща с мен, на която ми съобщи, че в Москва имат други становища по този въпрос. Било по-добре да бъде избран човек от състава на Политбюро. За мен бе ясно, че ставаше дума за издигане на една предрешена вече кандидатура – кандидатурата на Петър Младенов. По това време „се появи” и писмото на Петър Младенов до мен. Не бяха тайна тесните връзки на Петър Младенов с Горбачов и Шеварднадзе.”

Тодор Живков, години след 10 ноември 1989 г.:

 

Източници:  Уикипедия, Desebg.com, Оmda.bg

Първият свободен митинг, организиран 8 дни след 10 ноември. Снимка: omda.bg

Момент от първият свободен митинг в българската столица организиран 8 дни след преврата 10 ноември. Снимка: omda.bg

One Comment »

  • Peter S said:

    Повечето вестници поместват на първите си страници снимки от честванията на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Годишнината от промените в България също е тема на днешните издания.

    “25 години мъка! 55 на сто тъгуват по Живков” е заглавието на първа страница на вестник Земя, а коментарът, също на първа страница, е озаглавен “Искаме си социализма”.

    “В стряскащо изследване на “Алфа рисърч след 25 години 55 на сто от хората одобряват Живков”, пише Преса и допълва: “40 на сто не знаят дали рухването на комунизма идва от падането на Берлинската или Китайската стена. Според коментара на първа страница на “Дума” 55 % за Живков е звучен шамар за цялата ни политическа класа, доказателство за управленски провал и сбъркана посока.

    И още: “94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат, дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена… 92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок. “

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.