Home » Избрано, история

Преди 1333 години светът чува за една нова държава – България

2014.11.14 2 коментара
Spread the love

kan_asparuh_bgНа 12 ноември 680 година (според някои изследователи датата е 7 ноември) е свикан Шестия Вселенски събор на християнската църква, на който е огласено за първи път за една нова държава – България.

Съборът се провежда в столицата на Византия Константинопол под егидата на Константинополския патриарх Георгий, римския папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). На него е трябвало да бъде осъдена монофизитската ерес. В събора участват 170 отци, спорещи по теологически въпроси, и той трае повече от година.

Речта, която касае първото споменаване на новата държава, възникнала в европейските владения на Византия, е произнесена на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор от 9 август 681 година от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия… Дойдох при нашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане (в църквата) мир…“.

Към 680 г. кан Аспарух вече е основал Дунавска България и заплашва северните граници на империята. По време на самия събор императорът тръгва на поход, за да ликвидира тази опасност, но противникът се оказва по-силен от очакваното и военните действия при Онгъла не носят успех на ромеите. Междувременно Съборът в столицата продължава. Неочакваното отпътуване на Константин Погонат преди края на похода – първо към Месемврия, после и към Константинопол – разколебава войската му и тя започва да отстъпва. Аспаруховата конница излиза от укрепленията, за да преследва ромеите, част от които са унищожени, а други се спасяват с бягство. Император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на юли или началото на август със задължението да плаща ежегоден данък.

По този повод византийският хронист Теофан коментира: „… този (т. е. императорът), който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, е срамно да бъде победен от този мръсен новопоявил се народ“.

.

Източник:  Faktor.bg

———————————————————————————————————————————————————————

Бел.ред.:  Има изследователи на древната история, които смятат, че не става дума за никакъв новопоявил се народ. Че под названия като траки, славяни, склавони и др. се крие един и същи народ. През последните години се появиха много и различни публикации по тази тема, както и книги с исторически изследвания.

Ето какво пише например изследователят Павел Серафимов в една от многобройните си публикации: “Докато с помощта на унгарския език е невъзможно да се обяснят панонските топоними, то българският е прекрасен кандидат за етимологията на тракийските селищни наименования. Точно анализът на древните топоними ни позволява за направим обстойна проверка на историческия извор. […] Да обърнем внимание и на свидетелството на Йоан Цеца, който свърва българите с Тесалия – дом на ахиловите мирмидони. В Тесалия тече река Пеней, чието име Владимир Георгиев изтълкува с думата пена-пяна. В същата област е и планината Олимп (с най-древно име Олупийо), за нейното название Георгиев предлага тълкуване със санскр. lumpate-чупя, троша, т.е. място с отломки. Прекрасно обяснение дават и българските думи олупам, лумкам, олумвам, лумя-ломя, чупя диал. Те обаче изобщо не са споменати, все едно не съществуват… Благодарение на проучванията на лингвиста Макс Фасмер узнаваме, че в същата тази Тесалия са локализирани планината Булгар (Вургар), хълм Булгара, а и речното име Булгарис (Вургарис). Подобна концентрация на народностното ни име няма дори на територията на страната ни. Това в никакъв случай не може да почива на случайност.”

 

2 коментара »

  • пламен петков said:

    Защо сте дали този цитат??? Той противоречи на заглавието на статията. Много историци го дават като доказателство че България е известна на всички присъствуващи на събора като държава, а не като новопоявило се племе и че тази държава има пряко отношение към темата на събора – христиански догми. Войната можело да се избегне. Каква ли позиция по отношение на християнските догми е можела да накара “езическа” България да не воюва???
    Историците изкарват на показ нови идеи като препрочитат наново источниците. Историята се пренаписва всеки ден. Надявам се и учебниците да се променят. Ерата на преписвачеството copy-paste отминава. Новото да идва с критически анализ на утвърденото старо. Надявам се след историците, промяната да зарази и литераторите и всички останали.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.